РЕШЕНИЕ
№ 2538
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. П.
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Гражданско дело №
20221110148364 по описа за 2022 година
Подадена е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Молителят С. Х. Г. твърди, че е баща на детето си С. С. Г., родено от връзката му с
ответницата Р. И. Ч.. Твърди, че ответницата е извършила актове на домашно насилие по
отношение на детето на 11.08.2022 г. в периода 22:00 и 22:45 часа в дома на ответницата с
адрес: гр. *************, последната крещяла по детето: „тъпо парче“, „ти си много прост“,
„ти си много тъп, бе“, „тъпанар“, „страшен тъпанар“, заплашвала детето, че ако отиде при
баща си, ще го прати гол, ударила го, крещяла му, разхвърляла дрехите му. Твърдят се и
други актове на домашно насилие, вън от процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1
ЗЗДН. Моли се за издаване на заповед за защита от домашно насилие по отношение на
детето. Претендира разноски.
Молителят С. С. Г., конституиран на осн. чл. 9, ал. 2 ЗЗДН, чрез особения
представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК адв. Г., изразява становище за основателност на
молбата за защита от домашно насилие.
Ответницата Р. И. Ч. оспорва молбата за защита. Отрича да е извършила каквито и
да било актове на домашно насилие по отношение на детето. Моли за отхвърляне на
молбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на хонорара за адвокат
на молителя.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е в преобладаващия случай умишлен акт на
извършителя – такъв, при който той съзнава насилническия, омаловажаващия характер на
действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди
всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва акт на домашно насилие към
друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
1
възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по
реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на
чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в
хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т.т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата
на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на
насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН несъмнено представлява наказание и за
индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие,
така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че страните
имат общо дете С., род. 07.07.2010 г., като с влязло в сила решение № III-82-99 от 05.08.2014
г. по гр.д. № 16287/2013 г., СРС, 82-ри с-в, упражняването на родителските права по
отношение на детето е предоставено на майката, на осн. чл. 127, ал. 2 СК, при която е
определено местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на контакт и е осъден
да плаща издръжка.
Не се спори и, че до 12.08.2022 г. детето е живяло при майката, а след това живее при
бащата.
Спорът е за случилото се в жилището на майката с адрес: гр. *****************, на
11.08.2022 г. късно вечерта.
Представената от молителя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е негодна да установи
процесните актове на домашно насилие по отношение на детето дотолкова, доколкото това е
документ, съставен от родителя по преразказ на малолетно дете. Детето в процеса по ЗЗДН е
конституирано като страна. Страната по ГПК може да прави изявления в писмен и устен
вид, които имат доказателствено значение, само ако са в нейна вреда, но не и в нейна полза
(арг. чл. 176 ГПК). По специалния закон ЗЗДН има изключение от това правило –
пострадалото лице, ако е навършило 14 години, може самò да търси защита и да декларира в
своя полза случилото се домашно насилие, за което обаче то и носи наказателна отговорност
по НК, ако заяви неистина. Детето на страните не е наказателно отговорно и нищо не може
да декларира, а пък писменият преразказ на бащата по думите на детето е празна хартийка
без доказателствена стойност. Същото – по отношение на процесните актове – се отнася и
до устните обяснения на детето по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет.
Същевременно, кредитираното от съда като безпристрастно, компетентно и
изчерпателно заключение на в.л. К. по съдебно-техническата експертиза
(видеотехническата), което констатира съдържанието на файловете, които представя
2
молителят със сезиращата молба, и че същите съдържат файл с дата 11.08.2022 г., съдържащ
около 18 минутен запис с телефон (правен от самото дете) – видео и аудио, на конфликтна
ситуация между детето и майката. На този запис твърденията в сезиращата молба за
вербална агресия и физическа такава от страна на майката към детето се доказват. В хода на
скандала между майката и детето, концентриран около желанието на детето да иде при
бащата и взаимни обвинения между двамата, майката в пияно състояние крещи по детето:
„тъпо парче“, „ти си много прост“, „ти си много тъп, бе“, „тъпанар“, „страшен тъпанар“,
ударя му шамар, крещи му, че е мърльо, разхвърля дрехите му. Детето също на места
обижда майката.
Молбата за защита на молителя на детето му против ответницата следва да се уважи.
По отношение на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗН
Като се имат предвид всички факти по делото и най-вече естеството на акта и
причината за извършването му – склонност на майката към избухване и несдържане на
нерви, вкл. по повод желанията на детето да живее преимуществено при бащата – съдът
намира, че е подходяща следната мярка за закрила от домашно насилие, с която да се
преодолее поведението на ответницата към детето и да му се даде нужната защита – тази по
чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН. Мярката следва да бъде с честота и продължителност според
наличните програми при доставчик на такива услуги, известен на съда.
Други мерки нито се налагат, нито са допустими. На съда е известно и страните не
спорят, че в момента е висящо друго съдебно производство по чл. 127, ал. 2 СК за изменение
на мерките по упражняване на родителските права, по които могат да бъдат взети мерки
относно местоживеенето на детето. Доказателства за други актове на домашно насилие на
майката по отношение на детето няма (неконкретизираните показания на св. Митева,
фактическа съжителка на молителя, за някакви други актове на насилие през 2022 г., на
които самата свидетелка не е присъствала, съдът не кредитира). Няма и доказателства за
каквато и да било трайна или продължителна увреда на психиката на детето във връзка с
инцидента от 11.08.2022 г.
По отношение на глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
Съдът намира, че на ответницата следва да се наложи глоба от 300 лв. – под средното
наказание, с оглед естеството на извършеното домашно насилие, без тежки последици.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има молителят. Той е сторил разноски от
400 лв. за депозит за вещо лице и 1200 лв. за адвокатски хонорар, като с оглед възражението
по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно, съдът намира, че справедливият
размер на хонорара за адвокат, съответен на фактическата и правна сложност на делото и на
хонорара на противната страна, е 850 лв. Така общо молителят има право на разноски в
размер на 1250 лв.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса за
производството в размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. т. 22 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, както и разноските за
особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК в размер на 400 лв., общо 425 лв.
По действието на заповедта за незабавна защита:
На основание чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита от 07.09.2022 г. губи сила с
постановяване на настоящото решение, тъй като тя бива заменена с окончателната заповед
за защита по делото. За по-голяма яснота заповедта за незабавна защита следва да бъде
изрично отменена от съда, на осн. чл. 253 ГПК.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 247 от 07.09.2022 г.,
издадена по гр.д. № 48364/2022 г., СРС, 139-ти с-в, на основание чл. 19 ЗЗДН, и я
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА на основание чл. 15 ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на С. С. Г. ,
ЕГН *************, против Р. И. Ч., ЕГН **********, и с адрес: гр. ****************, във
връзка с извършен акт на домашно насилие на 11.08.2022 г. в гр. София, като НАЛАГА
следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Р. И. Ч. , ЕГН **********, и с
адрес: гр. ****************, ДА УЧАСТВА В СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА ЗА
ПРЕВЕНЦИЯ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ с честота и продължителност според
условията на програмата в Център „Отворена врата“ с адрес: София, ж.к. „Хиподрума“, ул.
„Юнак“, № 24, ет. 4, телефон: 087/8396499 – Златка Мачева, ел. поща:
οpendoor_centre@hotmail.com, където да се яви НЕ ПО-КЪСНО ОТ ДВЕ СЕДМИЦИ ОТ
ПОЛУЧАВАНЕ НА ПРЕПИС ОТ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ.
УКАЗВА на Център „Отворена врата“ с адрес: София, ж.к. „Хиподрума“ , ул.
„Юнак“, № 24, ет. 4, че при неизпълнение на програмата са длъжни да уведомят настоящия
съдебен състав и Прокуратурата в едноседмичен срок.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника Р. И. Ч. , ЕГН **********, че при констатиране от
страна на полицейските органи на неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан
и предаден на Прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 5 ЗЗДН Р. И. Ч., ЕГН **********, глоба в размер на
300 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Р. И. Ч. , ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса и разноски за особен представител в
размер на 425 лв.
ОСЪЖДА Р. И. Ч. , ЕГН **********, да заплати на С. Х. Г. , ЕГН **************,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. § 1 ЗР ЗЗДН сумата от 1250 лв., разноски, сторени в
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се връчи на страните, а на ответницата и чрез
РУП – ОД МВР по местоживеене.
Препис от настоящото решение да се изпрати на Център „Отворена врата“ за
сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4