С обвинителен
акт на Районна прокуратура – гр. Перник са повдигнати обвинения на:
Н.А.Г. за
престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, вр. ал.1, вр.чл.18, ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 06.05.2015 г. в с.Б***, общ.Трън, в
съучастие като съизвършител с Д.И.Б. и с К.Ж.С/починал
на ***., спрямо когото наказателното производство е прекратено/, е направил
опит да преведе през границата на страната /от Република България в Република
Сърбия/, група от хора, които не са български граждани /14 лица/, като е използвал моторно превозно средство -
л.а. марка «**», с ДК№ ** **** **, без разрешение на надлежните органи на
властта, като деянието е останало недовършено, поради независещи от волята на
дееца причини;
Д.И.Б. за
престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, вр. ал.1, вр.чл.18, ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 06.05.2015 г. в с.Б***, общ.Трън, в
съучастие в съучастие като съизвършител с Н.А.Г. и с К.Ж.С/починал
на ***., спрямо когото наказателното производство е прекратено/, в качеството
му на съизвършител, е направил опит да преведе през
границата на страната /от Република България в Република Сърбия/, група от
хора, които не са български граждани /14 лица/, като е използвал моторно
превозно средство- л.а. марка«**» с ДК№ **
**** **, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е
останало недовършено, поради независещи от волята на дееца причини,
и на чуждите
граждани:
Т.Х.Т. /***/ ,
Ш.С. /**/,
А. А.Х. /A.A. Н./,
Г.М.И. /***/,
Н.З.А. /***/,
Е.М.С.Д. /****/,
Г.А. /**/,
Х. К. /**/,
А.А. /**/,
Н.А.А. /***/,
Г.А.Д. /***/,
Н.С.А. /***/,
А.Х. /**/,
Ю.Х. /Y. H./K./
- за престъпление по чл.279, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, за това, че на 06.05.2015г., в района на с.Б***,
общ.Трън, обл. Перник, всеки от тях направил опит да
излезе през границата на страната /от Република България в Република Сърбия/,
без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало
недовършено поради независещи от волята им причини /намеса на граничните
власти/.
В хода на
съдебното производство, преди приключване на съдебното следствие, между РП - Перник
и един от подсъдимите – Ю.Х. е постигнато споразумение, което е разгледано в производство
по реда на чл.384а, ал.2 от НПК /по нохд № 02188/2018г. по описа на ПРС/,
одобрено е с определение от 13.12.2018г. и на основание чл.24, ал.3 НПК
наказателното производство спрямо Х. е прекратено.
В съдебните прения представителят на Районна
прокуратура - Перник поддържа повдигнатите обвинения. Позовавайки се на доказателствата
събрани в съдебното следствие излага
доводи за осъществяване съставите на инкриминираните престъпления от
петнайсетте подсъдими и предлага, след като бъдат признати за виновни, да им
бъдат наложени наказания лишаване от свобода, както следва: за подсъдимите Г. и
Б. над минималния предвиден в закона размер, а именно 1 година и 6 месеца, както
и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер около минималния, за
останалите подсъдими – чужди граждани, пледира за налагане на наказания в
минимален размер – 3 месеца лишаване от свобода и глоба от 100 лева. По отношение
наказанието лишаване от свобода предлага изпълнението му спрямо всички
подсъдими да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимите Н.Г. и Д.Б. дават обяснения, в които
посочват, че на инкриминираната дата в района на Централа гара – гр. София са
били наети от непознато лице да извършат превоз на група “дървосекачи“ до с. Б***, общ Трън. Твърдят, че лицата са се качили в
автомобилите им и са ги превозили до посоченото място, където ненадейно са били
задържани от служители на гранична полиция. Отричат да са знаели, че мястото
попада в граничната зона, че наблизо
минава линията на държавната граница, твърдят, че не са имали никаква информация
за националността и статута на
превозваните лица и не знаели какви са намеренията им. Отричат да са имали престъпни
намерения като обясняват, че към онзи момент са извършвали именно дейност по
превоз на пътници с личните си
автомобили срещу заплащане и това е бил повода за отиването им в с. Б***. В
правото си на последна дума заявяват, че не
са извършили вмененото им престъпление.
Защитникът им - адв. М.Х.,
пледира подзащитните му да бъдат признати за невинни
и оправдан по обвинението като излага доводи за недоказаност на същото по
несъмнен начин. Релевира възражения, че установените факти по делото не изпълват
обективните и субективните признаци включени в състава на инкриминираното престъпление, че правната
оценка на фактите, дадена от държавното обвинение, е неправилна и се основава
на неубедителни и противоречиви по съдържанието си доказателства и
доказателствени средства, които са недостатъчни за формиране на извод за виновно извършване на
вмененото им престъпление.
Делото е разгледано в отсътвие
на подъсдимите Т.Х.Т. /***/, Ш.С. /**/, А. А.Х. /A.A.
Н./, Г.М.И. /***/, Н.З.А. /***/, Е.М.С.Д. /****/, Г.А. /**/, Х. К. /**/, А.А. /**/, Н.А.А. /***/, Г.А.Д. /***/, Н.С.А. /***/ и А.Х. /**/ при условията на чл.269,
ал.3, т.1 и 2 от НПК. Същите са обявени
за общодържавно издирване с телеграми №№ 8863/26.03.2018г.; 8876/26.03.2018г.;
8884/26.03.2018г.; 8889/26.03.2018г.; 8893/26.03.2018г.; 8898/26.03.2018г.;
9038/26.03.2018г.; 9081/27.03.2018г.; 9083/27.03.2018г.; 8935/27.03.2018г.;
8941/27.03.2018г.; 8948/27.03.2018г. и
9085/27.03.2018г. /писмо рег. №
313000-4230/05.04.2018г. на директор ОД
МВР Перник/, като до приключване на делото
пред настоящата съдебна инстанция местонахождението им не е установено
след щателно издирване.
Защитникът им – адв. Р.З. не
се ангажира с конкретна позиция по обвинението и предоставя на съда да прецени
извършено ли е престъпление от подзащитните й и какво
наказание евентуално следва да понесат за него.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Н.А.Г. ***, но живее в гр. .. Не е женен. Работи на длъжност
„***“ във „***“ ООД, гр. София. Не е осъждан.
Подсъдимият Д.И.Б. ***. Разведен е. Работи
на длъжност „***“ в „***“ ООД – гр. София. Осъждан е за престъпление по чл.339 НК, за което към датата на процесното деяние няма
данни да е бил реабилитиран.
Подсъдимите -
чужди граждани, с изключение на Г.А., Х. К., А.А. и А.Х., са били регистриран в Държавна агенция за бежанците
и настанени в Регистрационно приемателен център /РПЦ/ - София – Враждебна, бул.
“***” ***. Самоволно са напуснали центъра в началото на м. май 2015г. и от тогава
са в неизвестност. По тази причина производства за предоставяне на международна
закрила спрямо тях са били прекратени.
Подсъдимият Т.Х.Т. /***/ е роден на ***г***, ***. ****** е. Не е осъждан.
Подсъдимият Ш.С. /**/ е роден на *** г. в с. С., ***. ****** е. Не е осъждан.
Подсъдимият А. А.Х./
A.A. Н./ е роден на *** ***, ***, *************. ****** е. Не е осъждан. Последният му известен адрес е с.***, обл. Перник. Не е женен.
Подсъдимият Г.М.И.
/*** е родeн на *****г. в с.Ч., общ.Х., ***. ****** е.
Женен е. Не е осъждан.
Подсъдимият Н.З.А.
/***е роден на *** ***. ******
е. Не е женен. Не е осъждан.
Подсъдимият Е.М.С.Д. /Е. M. S.D./ е роден на ***г***, ***. ****** е. Не е женен. Не е осъждан.
Подсъдимият Г.А. /**/ е роден на *** г. в ***,
***, ***. ****** е. Не е женен. Не е осъждан.
Подсъдимият Х. К.
/**/ е роден на *** г. в ***,
***, ***. ****** е. Не е женен. Не е осъждан.
Подсъдимият А.А. /**/ е роден
на ***г. в ***, ***. ****** е. Не е
женен. Не е осъждан.
Подсъдимият Н.А.А. /***е роден на *** ***, ***. ****** е. Не е женен.
Не е осъждан.
Подсъдимият Г.А.Д. /***/ е роден на ***г. в с. Д., ***. ****** е. Не е женен. Не е осъждан.
Подсъдимият Н.С.А. /***/ е роден на ***г. в с.Б., гр. П., ***. ****** е. Женен е. Не е осъждан.
Подсъдимият А.Х. /**/ е роден на *** г. в ***, ****. ****** е. Женен е. Не е осъждан.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
На 06.05.2015г. свидетелите Я.Н.Е. и В.Г. Д. -
служители на ГПУ - Трън, изпълнявали по график гранично-полицейски наряд за времето от 20.00 ч. до 24.00
ч., извършвайки със служебен автомобил обход по утвърден маршрут за охрана на
държавната граница - от местността “***“, общ.Трън, през мах.“***“,
с. П*** и с.Б***, общ.Трън. Около 23.00 ч. свидетелите били на около 15 м. от
гранична пирамида /ГП/ № ***, намираща
се в с. Б***, общ.Трън. На около 50 м. от ГП № *** двамата свидетели забелязали
фарове на автомобил, който се движел към тях по намиращия се там черен път,
идващ от селото и минаващ в непосредствена близост до
линията на държавната граница. Двамата проследили движението на автомобила и
изчакали приближаването му. След като същият стигнал мястото на което се
намирали служителите на ГПУ – Трън, последните излезли на пътя и спрели водача
му. Установили, че автомобила е марка *“, модел „*“, сив на цвят, с д.к. № ***,
както и че в него е само возачът, чиято самоличност установили – К.Ж.С. Граничните полицаи имали информация
за съпричастност на същото лице към дейност по нелегално преминаване на границата
от чужди граждани в същия район, както и че само няколко дни по-рано със същия
автомобил се е намирал в района на местността „***“, общ. Трън и е
успял да избегне проверка.
На служителите на Гранична полиция било известно, че при
незаконно преминаване на държавната граница, обичайна практика е групата да се
предвожда от „пилотна кола“, след която се движи автомобила с лицата, готвещи
се да осъществят преминаването. По тази причина и тъй като Ж.
пътувал сам и не дал правдоподобно обяснение за причината да се намира в
района, свидетелите Е. и Д. очаквали
появата на други превозни средства.
Както предположили, само няколко минути след задържането
на Ж., забелязали светлини на други два автомобила, движещи се един след друг
по черния път към мястото, на което свидетелите се намирали. Автомобилите били
спрени от Е. и Д. за проверка, при което установили, че първият автомобил «**»
с д.к.№ ** **** ** е управляван от подсъдимия Д.И.Б. и в него се превозват 6
лица - чужди граждани. Вторият автомобил марка «**», с д.к. № ****бил
управляван от подсъдимия Н.А.Г., като в него били установени 8 лица - чужди
граждани. Свидетелите определили лицата като отговарящи на профила „нелегален емигрант“.
Водачите на трите автомобила, както и
чуждите граждани, пътуващи в тях били задържани.
Свидетелите Я.Е. и В. Д. веднага докладвали в ОДЧ на ГПУ
– Трън, при което малко преди полунощ за оказване на съдействие на мястото
пристигнали други служители на ГПУ Трън – свидетелите Д. А. П. и И.К.И.. С
тях пристигнал и мл. експерт в ГПУ –
Трън – А. Г., който направил фотоснимки, закрепващи мястото, на което били
спрени превозните средства с превозваните в тях лица.
На 07.05.2015г., в светлата част на деня, бил извършен оглед на местопроизшествие
с предмет коларския път, където на 06.05.2015г. били задържани лицата. В хода
на действието по разследване, извършено
с участието на специалист-технически помощник /мл. експерт А. Г./, било
измерено и отразено в протокола отстоянието до ГП ***,
направени били фотоснимки, като към огледния протокол
били изготвени два фотоалбума /с нощните и дневните снимки/, изискани и
приобщени към доказателствения материал в съдебното производство.
Лицата били транспортирани до ГПУ Трън за установяване на самоличността на
чуждите граждани и за снемане на обяснения. Въз основа на получените сведения
от лицата, проверените документи и след справка в системата АFIS било
установено, че чужденците са ***ски граждани, както и че повечето от тях са регистрирани в Държавна агенция за
бежанците /ДАБ/, а за останалите - Г.А., Х. К., А.А.
и А.Х., данни не били налични.
При
извършените по реда на ЗМВР обиски у подсъдимите Н.Г. и Д.Б., както и у К. Ж. били намерени, а впоследствие
иззети мобилни телефони и сим-карти, които с протокол
за доброволно предаване от 08.05.2015г. били предадени на водещия разследването
и приобщени като веществени доказателства по делото.
С протокол за доброволно предаване от 07.05.2015г. К. Ж. предал на водещия
разследването управлявания от него лек автомобил марка *“, модел „*“, с рег. № ***,
негова собственост, ведно със свидетелство
за регистрация, част II №****** за същият автомобил, контактен ключ и дистанционно
управление.
С протокол за доброволно предаване от 07.05.2015г. подсъдимият Н.А.Г.
предал на водещия разследването управлявания от него лек автомобил марка «**»,
с рег. № ***, собственост на И.Р.С, ведно със свидетелство за регистрация част II, №****** за същия автомобил, контактен ключ с ключодържател и дистанционно управление.
С протокол за доброволно предаване
от 07.05.2015г. подсъдимият Д.И.Б. предал на водещия разследването управлявания
от него лек автомобил марка «**» с д.к.№ ** **** **, собственост на М. К. Л.,
ведно със свидетелство за регистрация
част II, с № ****** за същия автомобил и контактен ключ за него.
В хода на наказателното производство, на ***., К. С., привлечен
в качеството на обвиняем, починал, поради което наказателното производство
спрямо него било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК с постановление
на РП – Трън от 18.01.2016г.
Видно от писмо, рег. №УРИ 4078р-4215/13.05.2016г. на Регионална
дирекция „Гранична полиция“ - Драгоман мястото на задържане на подсъдимите попада
в граничната ивица /л. 156, том I/.
От писмо, рег. №УРИ 4078р-00-508/25.02.2019 на РД „Гранична
полиция“ – Драгоман /л.252 от делото/ се установява, че дълбочината на
граничната ивица в района на ГП №***, с. Б***, общ. Трън е 50 метра /със същата
дълбочина е граничната ивица в района на
съседните гранични знаци - от гранична пирамида №332 до №330 /.
Иззетите мобилни апарати и сим-карти
от задържаните български граждани са обект на извършената от инж. Н.Х. съдебно-техническа
експертиза, която е дала заключение за записаните данни и информация в паметта
на обектите - наличните записи в телефонните бележници на апаратите и картите
/имена и телефонни номера/, за входящите и изходящи кратки текстови съобщения /SMS/, за входящите, изходящите и пропуснати повиквания,
както и за съхранени географски точки от
търсене в навигационна програма
„Карти“.
В доказателствен и правен аспект:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за
установена по несъмнен начин, като взе предвид: отчасти обясненията на
подсъдимите; показанията на свидетелите Я.Н.Е., В.Г. Д., Д. А. П., И.К.И., Ю.Х. /допуснат в качеството
на свидетел на основание чл.118, ал.1, т.1 от НПК/, Я. Т. З., В. И. Р., дадени
в съдебното следствие, а за първите четирима и пред орган на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им в
отделни части при условията на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1, а за Е. - т.2 от НПК; писмените доказателства, изброени в описа към досъдебно производство №6/2015г.
по описа на ГПУ Трън и тези, събрани в съдебното следствие: писмо, рег. №328200-2819
от 15.02.2019г. на директор ГД „Гранична
полиция“, ведно с приложена извадка от стопанска топографска карта за района на
с. Б***, общ. Трън, два броя фотоалбуми към протокол за оглед на местопроизшествие
от 07.05.2015г., писмо, рег. № УРИ
4078р-00-508/25.02.2019 на директор РД
„Гранична полиция – Драгоман, писмо рег. № И- 8682 от 19.03. 2019г. на НСлС,
справки за съдимост, рег.
№221/11.02.2019г. и 0223/12.02.2019г., издадени от БС при ПРС, писмо, изх. №С190022-178-0005589/14.02.2019г.
на ТД НАП – София; извършената съдебно-техническа експертиза, както и веществените доказателства по делото.
Въз основа на тези доказателствени
материали, събрани и проверени непосредствено от съда, преценени в тяхната
взаимовръзка и логическа последователност, съдебният състав прие за доказано по
несъмнен начин, че деянията, предмет на настоящото обвинение, са извършени от
подсъдимите .
Част от фактическите обстоятелства относими към
предмета на доказване са безспорни по делото и следва да бъдат отграничени като
такива. Свеждат се до следното:
-
Между страните не
се спори, че на инкриминираните дата, време и място подсъдимите Д.Б. и Н.Г.,
както и К. Ж. /спрямо когото наказателното производство е прекратено/, са били
задържани от служители на Гранична полиция – свидетелите Я.Е.
и В. Д. в района на с. Б***, общ. Трън, на черен път, преминаващ в близост
до линията на държавната граница.
-
Не е спорно, че в
управляваните от двамата подсъдими превозни средства - «**» с д.к. № ** ****
** и «**», с рег. № *** са се намирали
останалите подсъдими, както и свид. Ю.Х., общо 14 чужди граждани, шестима от
които в първата кола, осем във втората.
-
Безспорен е и
факта, че целта на пътуването на ***ските граждани е била преминаване на
границата между Р. България и Р. Сърбия на горепосоченото място.
-
Установено е и не
е спорно, че ГКПП на това място няма, следователно, преминаването на границата не е разрешено.
Относно горните факти са събрани достатъчно по брой
писмени и гласни доказателства, които са еднозначни по съдържанието си, поради
което и предвид позицията на страните по-горе, съдът ги приема за установени и
не намира за необходимо подробно обсъждане, анализ и оценка на същите.
I. По
отношение обвинението по чл.280, ал.2, т.3 и 4, вр. ал.1, вр.
чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, повдигнато срещу подсъдимите Н.Г. и Д.Б..
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.280 от НК
се осъществява чрез превеждане през границата на лица или група от хора без
разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през
определените за това места. Според наказателноправната
теория и съдебната практика "превеждането" означава извършване на конкретни
действия от дееца, насочени към непосредствено преодоляване на надлежния
граничен контрол, благодарение на което става възможно физическото преминаване
на отделно лице, или група от лица през границата на страната. За
съставомерността на престъплението законът не установява изискване деецът да
прекоси държавната граница, заедно с
превежданото лице или група от хора, а да извърши необходимото за
настъпване на този резултат. В мотивната част на ТР №
2/16.07.2009 г. по т.д. №2/2009 на ОСНК на ВКС т. 4.1, е прието, че изпълнителното деяние "преведе през
границата на страната" е с идентично съдържание за престъпленията по чл. 159б от НК
и по чл. 280 от НК,
като в двата случая основание за ангажиране на наказателната отговорност на
дееца е създаването на условия за превеждането на другиго през границата на
страната. Престъплението е довършено с преминаването на превежданото лице отвъд
пределите на страната през държавната граница, тъй като законът не изисква същото условие и за
превеждащия.
В контекста на изложеното и очертаните
като безспорни факти, при извършена всестранна проверка на всички източници на
доказателства от гледна точка на действителното им съдържание, във взаимовръзка
с останалите, съдебният състав приема, че съставът на инкриминираното
престъпление е осъществен от подсъдимите Г. и
Б..
Позицията на оспорване несъмнената доказаност на обвиненията от страна на защитника на Д.Б. и Н.Г.
е концентрирана в няколко пункта:
-
мястото, на което
са задържани подсъдимите – с. Б***, общ. Трън, не е гранична зона;
-
не е доказано на
какво разстояние от мястото на спиране на превозните средства се е
намирала ГП ***.
-
не е доказано
наличие на знание у двамата за намеренията на превозваните лица за преминаване
на държавната граница,
-
не са доказани каквито
и да е фактически действия относими към осъществяване изпълнителното деяние от
състава на вмененото им престъпление, а именно действия, създаващи условия за
превеждане на лицата през границата – даване на указания за насоката на
преминаване, набавяне на оборудване,
храна, дрехи, осигуряване на водач, владеещ
говоримия от чуждите граждани език и др. В тази насока се излагат доводи,
че в момента на задържането на подсъдимите, те са се намирали в автомобилите
си, пътят, по който са се движели не преминава в територията на Р. Сърбия, а
продължава покрай линията на държавната граница в територията на Р. България, не
е установена каквато и да било комуникация
между подсъдимите и превозваните
лица,
-
не са налични
достатъчно и убедителни по съдържание доказателства за участието на подсъдимите
в извършване на престъплението, в което са обвинени при очертаната от държавното
обвинение правна рамка на обвинението. Излага се тезата, че същото почива на предположения
и логически съждения, неподкрепени с доказателства. Отрича се доказателствената
стойност на показанията на
свидетелите - служители на Гранична полиция, с аргументи,
че се възпроизвеждат неубедително, противоречиви са по съдържанието си и не
могат да бъдат основа за формиране на извод за съставомерност на вмененото престъпление.
-
Навеждат се и
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила в досъдебното
производство, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.
Последните възражения съдът не обсъжда, тъй като съгласно нормата на чл.248,
ал.3 от НПК такива са недопустими след приключване на разпоредителното заседание.
На първо място, доказателствата по делото
еднопосочно установяват, че мястото, на която са задържани подсъдимите попада не само в граничната зона,
но и в граничната ивица. Съдържанието на
всяко от понятията е определено в чл.56 от Правилника за устройството и
дейността на МВР, в сила от 22.07.2014г. приет с ПМС № 207/18.07.2014г.
Съгласно чл.56, ал.1 от Правилника „гранична зона“ е територията с дълбочина 30
км., която за сухоземна граница се определя от линията на държавната граница,
т.е., линията, която огражда сухоземната
и водната територия на Република България /съгласно §1, т.3 от ДР на ПУДМВР/, и в която ГД на
Гранична полиция осъществява правомощията си по извършване на граничен контрол,
включващ гранично наблюдение и гранични проверки. Съгласно ал.2 на с.р. „гранична
ивица“ е частта от граничната зона, разположена непосредствено по протежение на
линията на сухоземната граница, с дълбочина до 300 м., считано от линията на
държавната граница.
От писмо, рег. №УРИ 4078р-00-508/25.02.2019 на РД „ГП“ – Драгоман /л.252 от делото/, се установява, че
дълбочината на граничната ивица в района на ГП №***, с. Б***, общ. Трън
е 50 метра /със същата дълбочина е граничната ивица в района на съседните
гранични знаци - от гранична пирамида №332 до №330/.
В показанията си свидетелите Я.Н.Е., В.Г. Д., Д. А. П. и И.К.И. действително посочват ориентировъчно разстоянието между мястото
на спиране на трите превозни средства и
граничната пирамида, разположена на линията на държавната граница /Е. я
определя на около 30-50 метра, а в показанията си в ДП, приобщени чрез
прочитане в посочената част на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК - около 20 метра; Д. – около 50 метра, а
в показанията си в ДП, приобщени чрез прочитане в посочената част на основание
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК - около
15 метра; свидетелят И. - от 20 до 30 метра, а
П. – по-малко от 20 метра/. Невъзможността да бъдат конкретни при
определяне на разстоянието е напълно
обяснима, тъй като всеки от тях е давал сведения за този факт окомерно, без да
са измервали съответното разстояние, а
на този етап от производството - и по спомен. От установяваните събития до
датата, на която свидетелите дават показания пред съда е изминало време от 3
години и половина, който факт само по себе си
не дава основание да се очаква конкретика в по-висока степен. Прочетените
изявления на свидетелите Е. и Д. от протоколите за разпит в досъдебното
производство са потвърдени от всеки от двамата и са в пълен синхрон с
последователните в хода на наказателното производство твърдения на свид. П. и И..
Четиримата гранични полицаи са категорични за близостта на мястото на задържане
до гранична пирамида №***, като изясняват, че пътят, по който са се движили
превозните средства е преминавал непосредствено покрай нея, без помежду им да
има каквото и да е препятствие, че същата
е била видима от пътя, продължаващ в посока „***“ и град Трън в българската
територия. Категорични са, че по права линия разстоянието до
граничната бразда е било още по-малко от горепосоченото, тъй като автомобилите
са спрени преди последната къща /която според свид. И. е на 5 метра от граничната
бразда/, прекосяването на чието дворно място би отвело лицата директно на територията
на Р. Сърбия. Според Д. „на мястото, на което спряхме автомобилите с 10
крачки лицата щяха да са на съседна
територия. Можеше да преминат пеш покрай
граничния знак на сръбска територия“. Свидетелите
установяват, че районът на ***в с. Б*** е бил постоянно обхождан при граничния
контрол, тъй като са имали данни за
нелегално преминаване на границата именно в този район. Изложените обстоятелства
за близостта на линията на държавната граница мотивират категоричното им твърдение,
че лицата са се намирали в петдесетметровата за този район гранична ивица, в
непосредствена близост до държавната
граница.
Показанията
на горната група свидетели са източник на преки доказателствени факти, излагат
се последователно, логично и без съществени противоречия, убедителни са по
своето съдържание, хармонират и с останалите доказателствени материали, което
мотивира съдебния състав да приеме, че свидетелите пресъздават случая достоверно
и изявленията им могат да бъдат ценени като убедителна доказателствена
основа.
Същите се утвърждават като достоверни от Протоколът за оглед цели да закрепи в писмен
вид състоянието на мястото на престъплението във вида, в който е то към
извършването на деянието. Протоколът за оглед цели да закрепи в писмен вид състоянието на мястото на
престъплението във вида, в който е то към извършването на деянието.закрепеното
с протокола за оглед и двата фотоалбума към него фактическо положение, даващи
информация от съществено значение за делото. Протоколът е съставен при условията и по
реда, предвидени в разпоредбите на чл. 155
- 156 от НПК,
поради което е годно доказателствено средство за извършване на съответните
действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства, съгласно
чл.131 НПК. В протокола за оглед, извършен в присъствието на специалист-технически
помощник /А. Г. – мл. експерт в ГПУ – Трън/ е отразено, че коларският път –
предмет на огледа, се намира на петнадесет метра от ГП ***, а самата тя отстои на 15 метра от последната къща в с. Б***. Двата
фотоалбума – първият, изготвен през нощта на 07.05.2015г., след задържането на
лицата, а вторият - през деня на същата дата, онагледяват релевантните за
делото факти – състоянието на пътя, разположението на сгради в близост до него,
мястото до което е достигнал първият автомобил „* *“ с рег. № ***, управляван
от К. Ж., разположението на ***и околната местност. Закрепените чрез
протокола и снимковия материал към него данни напълно кореспондират на
сведенията, съобщени от свидетелите – служители на Гранична полицая, поради
което се кредитират с пълно доверие.
Именно
на база данните в протокола за оглед, в писмо, рег. № УРИ
4078р-4215/13.05.2016г. на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман
е посочено, че мястото, където
автомобилите на подсъдимите са спрени попада в граничната ивица /л. 156, том
I/.
За
мястото на задържане на лицата откъслечни
сведения се съдържат и в показанията на свид. Х.. Макар същият да
посочва, че не е слизал от автомобила след спирането му, установява, че ясно е
чувал „шум на вода“. Свидетелите - служители на ГПУ - Трън в показанията си изясняват,
че действително, в непосредствена
близост до граничния знак /ГП ***/, но след него по посока направлението на
пътя, тече река „Ябланица“, което се установява и от приетата извадка от топографска
карта за района на с. Б***, общ. Трън, както и
от обясненията на самите подсъдими.
Въз
основа на тези данни съдът категорично приема, че подсъдимите са били задържани
в граничната ивица, а след като това е така и съобразно разпоредбите на чл.56,
ал.1 и 2 Правилника за устройството и дейността на МВР, то безспорно мястото попада
и в граничната зона.
Несъмнено
на всеки българ*** е добре известно, че граничната
зона и особено граничната ивица представляват територия със специален режим на пропуск и охрана, в които се
осъществява непрекъснат граничен контрол. В показанията си свидетелите Д., П. и
И. посочват, че населеното място - с. Б***, намиращо се в граничната зона, а
части от него попадащи и в граничната ивица, е било обозначено с табели с
информация за това обстоятелство. Предвид
обясненията на подсъдимите,
че по-рано не са били в Б***, общ.
Трън, и за да стигнат до селото са наблюдавали указателните табели, а Г. е
проверил маршрута и в интернет, и е
ползвал навигация, то несъмнено, като водачи на превозните средства подсъдимите
са имали възприятия за това, че се намират в гранична зона, особено след като в
обясненията си посочват, че на площада в селото са възприели автомобил с
обозначения „Гранична полиция“.
Версията им, че непознато лице е наело
всеки от тях в района на Централна гара - гр. София да превозят лица /според Б.
представени му като дървосекачи/, до с. Б***, общ. Трън, е несъстоятелна. Двамата
обясняват, че към същия период след
приключване на работа са извършвали нерегламентирани превози от гр. София по
посока на местоживеенето им, за да си набавят допълнителни средства. Отдават на
случайността факта, че същата вечер по едно и също време са се намирали на
посоченото място и лицата – общо 14
мъже, са били настанени именно в техните превозни средства, без
съгласуване помежду им. Посочват, че според
уговорката с непознатия при наемането им в град София, трябвало да закарат
пътниците „малко след площада“ в селото, където ще бъдат чакани, за им се заплати
за превоза и по тази причина се насочили към единствения път след площада
/водещ директно към граничната бразда/. Твърдят,
че не са спирани от граничните полицаи,
а сами са спрели автомобилите си в началото на черния път след като възприели, че бил „непроходим“, „разбит“ и
изглеждал „като да няма път натам“, за да е възможно да продължат в указаната
им посока. Твърдят, че не са имали никаква представа за самоличността на лицата,
тяхната националност и статут, напротив – Б. отрича изобщо да е знаел, че лицата
са чужденци, тъй като по време на пътуването никой с никого не разговарял,
докато Г. посочва, че пътниците в
неговата кола си говорели, разбрал, че
са чужденци, но езика на който говорели му бил непознат и не могъл да ги определи
по националност .
Тези им твърдения /извън последното на Г./
се приемат за недостоверни и защитни, тъй като са нелогични, в някои части
съществено си противоречат, несъответни са и на другите събрани доказателства.
Вярно е, че изводите за фактите и правото
не могат да се основават единствено на логиката. Логическите съждения обаче, са
неделима част от анализа и оценката на доказателствата, на фактите и
твърденията с правно значение, тъй като чрез тях се
достига до изводи за тяхната последователност, обоснованост,
непротиворечивост, адекватност, а оттук за съответствието им с истината. В този
смисъл, анализът на доказателствата, освен съпоставка на обективните факти, е
процес неизменно подчинен и на правилата на логиката, при който чрез логически
съждения въз основа на обективни данни, се достига до извод за съществуването
или не на определен факт.
Поради това, открояващите се нелогични
моменти в изложената версия не могат да бъдат пренебрегнати и следва да се
посочат. Нелогично е подсъдимите да приемат превоз при изложените условия за
заплащането му – не предварително от лицето, което ги е наело, нито от пътниците,
а от трето лице, което според подс. Г. щяло да ги
чака в центъра на с. Б***, а според подс. Б. – на
същото място, но не трето лице, а същият, който ги наел, за когото в съдебното
следствие убедено твърди, че бил един от
разпитаните служители на ГПУ – Трън. Нелогично е, качвайки съответно 6 и 8 пътници
в автомобилите си по едно и също време, и пътувайки с тях не по-малко от два
часа, да не са разбрали, че те не са български граждани, нелогично е да не са
възприели, че 14-те лица са група, че разделени в двете коли, пътуват по еднакъв
маршрут, и че пътуването им има еднаква крайна цел. Нелогично е, без да са
имали уговорка помежду си, да се озоват в
района на Централна гара - София по едно и също време, а непознатият именно тях
да ангажира за транспорт на групата от
14 човека. На фона на безспорно изясненото обстоятелство, че подсъдимите са се
познавали от много години, занимавали са се с една и съща дейност - „превози на
цената на билета“, познавали са автомобилите си, а и са тръгнали от гр. София
около 20.00 – 20.30 часа, който часови диапазон през месец май е в светлата
част на денонощието, то абсолютно нелогични са твърденията на Б., че изобщо не
знаел, че останалите хора ще пътуват с автомобила на Н.Г., че не са съгласували
помежду си придвижването до крайната точка, и че едва след задържането им
разбрал, че колата, която го следвала по
маршрута е на другия подсъдим и е управлявана от него.
Освен нелогични, твърденията на Б.
противоречат на казаното от съпроцесника му, който
уверено съобщава, че групата от хора е била
разделена между неговата и на Д.Б. кола, посочвайки я като марка и модел, а цялостният
начин, по който пресъздава случая, сочи
за съгласуване на действията им: „заедно тръгнахме към с. Б***, „Д. беше пръв.
Карах след него…“, „отидохме там, отминахме
площада и спряхме“, „в Б*** щял да ни
чака някакъв човек, който да ни плати за превоза“, „спряхме…“ и т.н. Некореспондиращи едни на други, а и на
останалите доказателства са изявленията на двамата, че сами са спрели в
началото на черния път след площада на селото и изобщо не са навлизали в него
поради това, че бил непроходим. Нито сведенията събрани от разпитаните по
делото свидетели, включително посочените от защитата - В. Р. и Я. З. /които
също са се придвижили с автомобил до къща на посочения път и установяват
движение на автомобили по него/, нито фотоалбума към протокола за оглед на
местопроизшествие, установяват такова състояние на пътя. В същото време, ако подс. Д.Б. като водач на първия автомобил е имал възможност
за непосредствени възприятия спрямо състоянието на пътя в тъмнината, на светлината
на фаровете, то Н.Г., движещ се след него, изобщо не е можел да предположи
това, тъй като не е имал видимост към него и отрича друг път да е ходил в с. Б***,
напротив, заявява, че е проверил маршрута в интернет чрез мобилния си телефон и
е ползвал навигация. В явно противоречие с това свое твърдение, същият посочва:
„Д.Б. беше пред мен с автомобила и когато стига до лошия път му присветнах с фаровете, че натам пътя е лош и спряхме“ –
изявление, което предполага състоянието на пътя да му е било добре известно. Предвид
обсъдените обективни данни за това, че пътят не е бил в състоянието, в което
подсъдимите го описват, то очевидно последното изявление на Г. е недостоверно и
с него цели да утвърди общата им теза, че не са навлизали в пътя, и че
задържането им от граничните полицаи е станало след като сами са преустановили движението си и то на друго
място, отдалечено от мястото, което обвинителните доказателства, обсъдени
по-горе, убедително установяват – на метри от линията на държавната граница и
на около 15-30 метра от граничния знак.
Извън отбелязаните нелогичности
и противоречия в обясненията на подсъдимите, основания за отхвърлянето им като
недостоверни дават и конкретни източници на доказателствени факти.
Позицията на подсъдимите относно
обстоятелствата по спирането и задържането им не се подкрепя дори от
показанията на посочените от тях свидетели. Я. З. и В. Р. свидетелстват, че на
06.05.2015г. са били на гости на приятел на първия, който празнувал имен ден в
с. Б***, общ. Трън. Установяват, че къщата, в която отишли била разположена на
тесен път след центъра на селото отдясно, като пътят продължавал с лек ляв
завой след нея. Твърдят, че вечерта между 21.00 – 23.00 часа заедно излезли на
пътя пред къщата и докато пушели там, на около 40 - 50 метра „по-надолу“ чули
спор, а след по-малко от 10 минути покрай тях минали два автомобила /бусове/, единият от които заприличал на Р. на автомобила на
приятеля му Д.Б., които били спрени от полицаи с думите „Стой или ще стрелям“. Според
свид. Р. двете коли били спрени „долу при другата кола“ на около 40-50 метра от
мястото, на което двамата се намирали, а свид. З. твърди, че това станало на
около 15 метра от тях, след което
единият от полицаите наредил на водачите да преместят колите по-надолу,
което те изпълнили. Двамата свидетели установяват, че около 20-30 минути
по-късно пристигнали още два джипа, след което видели и чули, че „бият хора“. Изясняват,
че няколко месеца по-късно разбрали от подсъдимия Б., че той
и Н.Г. са били лицата, чието присъствие случайно възприели при изложените
обстоятелства.
Видно е, че в показанията на двамата се
открояват съществени противоречия,
нелогични моменти и неточности, които не дават основание да бъдат кредитирани с
безрезервно доверие. Разнопосочни сведения свидетелите, посочени от защитата
дават относно мястото на спиране на автомобилите, като Р. изобщо не
установява да е било давано нареждане за преместването им, както и относно
времето, което са прекарали на пътя до преминаването двата буса.
Твърдението на З.: „много време бяхме навън преди да минат двата буса покрай нас … 15-20 минути стояхме….“, „... Друг
автомобил не сме видели да минава“, не кореспондира с казаното от Р. и е в явно
противоречие с обективния факт /установен с показанията на свидетелите Е., Д., П.,
И., Х. и с фотоалбума към огледния протокол/, че само
5-10 минути преди задържането на подсъдимите на същия път е спрян автомобила, управляван
от К. Ж.. Недостоверно е и изявлението
на свид. В. Р. за причината, поради която не видял шофьора на л.а. „**“,
заприличал му на ползвания от Д.Б. /„бяха с тъмни стъкла“/, тъй като протокола
за оглед на веществени доказателства с предмет посоченото превозно средство и фотоалбума
към него не установяват този автомобил да е бил със затъмнени странични и/или
задно стъкло. Откроените моменти в показанията на двамата свидетели за факти и
обстоятелства, които твърдят, че са възприели едновременно и при еднаква
обстановка, действително могат да бъдат отдадени на изминалото време спрямо
установяваните събития и на индивидуалните възможности на личността за
запаметяване и възпроизвеждане. В същото време, в други части показанията им се
отличават с изчерпателност и детайлност /цитират
разстояния, времеви интервали, думи/, което предполага, че случката, на която
са станали случайни свидетели, дълбоко ги е впечатлила /“.. за първи път видях
как се бият хора от полицаи“ – свид. Я. З./. Това предположение обаче е в явно несъответствие с
проявената незаинтересованост от страна на свид. В. Р., доколкото сам
установява, че въпреки приятелството си с подс. Б. и
предполагайки, че единият автомобил е бил неговия и съответно е бил обект на възприетото насилие, не
го е потърсил след случая. Изложеното мотивира съда да приеме, че показанията
на свидетелите З. и Р. не са докрай обективни и точни, че са повлияни от
установените отношения на приятелство с подсъдимите, поради което не се
кредитират в цялост. Същите се ценят само доколкото установяват факти,
съдържащи се и в други непротиворечащи им доказателствени източници, а именно
относно това, че автомобилите на подсъдимите са били в процес на движение в
момента, в който служителите на ГПУ - Трън са ги спрели, както и че това се
случило след навлизането им в черния път и то на значително разстояние след къщата,
пред която свидетелите са стояли, намираща се на същия път, в противоречие с позицията
на Г. и Б..
На следващо място, никой от последните не
дава състоятелно обяснение за присъствието на обв. К. Ж. на същия този черен
път, придвижващ се на известно разстояние пред тях с лек автомобил „* *“, с
рег. № ***, с когото и двамата ги е свързвало предходно познанство. Лаконичните
им обяснения в тази насока внушават, че не са знаели , че Ж. е на същото това
място .
Извършената съдебно-техническа експертиза
и част от веществените доказателства по делото – обект на експертизата,
категорично опровергават твърдението им.
При изследване на данните и информацията в паметта на мобилен телефон „Нокия 9“ с IMEI ***, иззет при обиск на подсъдимия Н.Г., експертът
е установил, че същият е ползван със сим-карта с № *** /л.31 от експертизата, том III/. Същият телефонен
номер подсъдимият сам е посочил пред разследващия орган при вписване на личните
му данни в протокола за разпит в качеството на обвиняем. В същото време
експертизата установява, че телефонният му номер, записан с името „***“,
фигурира в телефонните бележници на телефони
„Нокия, модел ***“, сериен номер *****, с IMEI ******** /обект 1, п. I/, и на телефон „С. Xperia“ с IMEI *** /обект 2,
п. I/, намерени и
иззети при обиск на К. Ж. /л.4 от експертизата/, както и в телефонния бележник
на телефон „С. Г. S3“, с
№ **** /л.46 от експертизата/, намерен и иззет при обиск на подс. Д.Б., записан под името „***“. Eкспертизата
установява, че в периода от време от 19.55 часа до 22.55 часа на 06.05.2015г.
на втория посочен по-горе телефон, иззет от Ж., са приети общо четиринадесет
входящи обаждания от телефонния номер на
подсъдимия Г., т.е., в тричасовият интервал от време последният 14 пъти е
звънял на телефона на К. Ж., като последният разговор е приключил в 22.56
минути /л.20 от заключението/, непосредствено преди или по време намесата на граничните
власти. В същото време, експертизата е
установила и също толкова интензивна реципрочна комуникация - 12
изходящи повиквания от телефона на К. Ж. към подсъдимия Н.Г. в интервала от
22.11 часа до 23.00 часа /л.27/. Тази телефонна комуникация, съпоставена с
безспорно установените факти - че около 23.00 часа К. Ж. е спрян от граничните
полицаи на черния път в близост до гранична пирамида №***, а 5-10 минути след
него от същата посока са се появили един след друг автомобилите, управлявани от
подс. Д.Б. и Н.Г., категорично изключва твърдените случайности
и съвпадения - присъствието на К. Ж. в района,
движението на подсъдимите след него, както и продължаването им именно по пътя, минаващ покрай граничната бразда.
Така установените факти мотивират
заключение, че Ж. е познавал района,
особено предвид показанията на
свид. Е. и Д., че няколко дни по-рано със същия автомобил това лице се е
намирало в района и се е отклонило от проверка, както и че е направило
изявление, че няколоко дни по-рано е докарал на
мястото чужди граждани с цел да преминат държавната граница /показанията на
свид. Д. дадени в досъдебното производство, приобщени чрез прочитане на
протокола за разпит от ДП в тази част/. Макар в съдебната практика да е
установено разбирането, че показанията на свидетели, възприели извънпроцесуални самопризнания на лице, за което има данни,
че е извършило престъпление, не могат да бъдат противопоставяни на обясненията
на подсъдимия, и е недопустимо въз основа на тях да се основава осъдителна
присъда, в случая съдът счита, че показанията на свидетеля Д. и в тази им част
могат да бъдат ценени и съпоставяни с останалите източници на доказателства.
Ограничението в допустимостта на такива доказателствени средства е от гледна
точка на това да се изключи незаконосъобразният прийом в доказателствената
съвкупност да се инкорпорира информация, чрез която да се установяват правно
значими за делото факти, чрез заместване на самопризнанието на обвиняемия/подсъдимия
при упражняване правото му на обяснения след повдигане на конкретно обвинение и
след разясняване на процесуалните права. Такава опасност в случая не е налице,
тъй като свидетелят дава сведения за изявления на лице, спрямо което
наказателното производство е прекратено и то такива, касаещи единствено негова деятелност, не на подсъдимите в настоящото производство. При
тези обстоятелства, съдът не намира основания да изключи от доказателствения
анализ показанията на свид. Д. и в частта, в която възпроизвежда направени пред
него изявления на К. Ж..
В горния контекст, твърденията на подс. Д.Б., че се е озовал случайно в селото по изложения в
обясненията му повод, са недостоверни, особено предвид наличните по делото
данни за това, че само месец по-рано отново е бил задържан при сходни
обстоятелства в граничната зона със същия автомобил, превозвайки чужди граждани
с профил „нелегален емигрант“. Този случай е бил документиран в съобщение, рег.
№УРИ4078р-3133/12.04.2015г. на РДГП – Драгоман. Видно от заповед за задържане
рег. №735/11.04.2015г., приложена към
докладна записка рег. №УРИ-4372р-2045/13.05.2015г. /л.159 и сл., том I/,
подсъдимият Д.Б. е бил задържан на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на
11.04.2015г. в 23.30 часа.
В показанията си свид. Ю.Х., спрямо когото
наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.3 НПК също дава
сведения за спорните факти. Като лице от групата превозвани лица неговите
показания имат солидна тежест. Съдът ги
цени като правдиви и достоверни, доколкото е последователен в изявленията си, независимо
от различното процесуално качество, в което
ги е давал. Свидетелят посочва,
че той и останалите 14 лица от групата бежанци са сънародници, познавали се от
бежанския център, в който били настанени след влизането им в България, желаели са да напуснат страната и целта им е била
вечерта на 06.05.2015г. да преминат границата
между Р. България и Р. Сърбия: „Искахме по-бързо да минем границата, да
ни хванат сръбските полицаи и да ни закарат в техните лагери за бежанци.
Тези хора /има предвид подсъдимите/
трябваше да ни свалят до мястото в селото и след това да преминем границата
пеша с А.“, „… той знаеше как ще преминем, разполагаше с GPS“. Цялостният
анализ на показанията му дава основание за заключение, че условията за превоза
са били предварително уговорени с подсъдимите от лице, с което соченият А. контактувал,
външно за групата, че чрез него на подсъдимите е платена предварително събрана
от чужденците сума за транспорт, както и
че подсъдимите трябвало да ги закарат
близо до границата, от където
възнамерявали да я пресекат пеша. Свидетелят Ю.Х. установява, че съгласно уговореното,
подсъдимите са взели него и
сънародниците му с два автомобила от района на джамията в центъра на град София,
не от мястото сочено от Г. и Б., а в края на пътуването - че полицаите са
спрели автомобилите, както и че това е станало в тясна улица, отстрани на която
имало храсти, опиращи в стъклата на прозорците на колите. Изложените от свидетеля обстоятелства са в
противоречие с версиите на Г. и Б. и убедително
допълват основанията за извеждане на заключение, че двамата са имали яснота за
статута на лицата в групата, за намерението им да преминат нелегално границата,
както и че съзнателно са приели да направят необходимото за реализирането на тази им цел.
Що
се отнася до доводите на защитата за отсъствие на доказани каквито и да е фактически действия, относими
към осъществяване изпълнителното деяние от състава на вмененото им престъпление
съдът приема, че установените действия на
Б. и Г. са съставомерни. Деятелността по
създаване на условия за превеждане на лице или група от хора през границата
може да има различно проявление, но във всички случаи следва да осъществява
активна дейност на дееца, която обективно допринася друго лице или лица да преминат
държавната граница. В конкретния случай такава дейност е осъществена – съгласувайки действията си и съобразно
начертания план подсъдимите са отишли с автомобилите си на 06.05.2015г. /официален
празник и неработен ден/ в гр. София, качили са ***ските граждани в колите си и са ги превозили от град София до
с. Б***, общ. Трън в район, намиращ се в непосредствена близост до граничния
знак – ГП ***. За безпрепятственото им достигане до това място са ползвали обичайната за този вид престъпления практика
- пилотен автомобил, управляван от К. Ж., като престъплението не е довършено
само поради намесата на граничните власти.
Неоснователни са доводите на защитата, че
реално не са доказани каквито и да е действия, показателни за намеренията на
лицата, поради това, че са задържани в момент, когато са се намирали в
превозните средства, преди да излязат и да предприемат определено поведение, че
пътят, по който са се движели не преминава на сръбска територия, а и поради
това, че преминаването на границата в района е било невъзможно поради отвесния
скален терен, каквито данни съобщават подсъдимите. Относно момента на
задържането, при установената ситуация, двамата служители на ГПУ - Трън не са
имали възможност за намеса в друг момент, доколкото със спирането на първия
автомобил, управляван от К. Ж. са обявили присъствието си и за приближилите
след него други две превозни средства. Във връзка с втория довод, както се
посочи, за съставомерността на престъплението не е необходимо деецът сам да премине
държавната граница, поради което не е нужно доказване преминаването й от
самите подсъдими – пеша или придвижвайки
се с автомобил. По делото безспорно се установи, че пътят, по който са се движели автомобилите с нелегалните мигранти остава в българска територия, и прекъснат от река Ябланица
след пирамидата, продължава в посока „***“ на р. Ерма и град Трън. Т.е., не е
спорно, че пътят не е навлиза в територията на Р. Сърбия и следователно не е
можело да се очаква движение на автомобилите в такова направление. Обсъдените
по-горе доказателствени източници еднопосочно установяват обаче, че пътят е
минавал в непосредствена близост /на
няколко метра/ до линията на държавната граница, че с превозването на
лицата до това място подсъдимите са дали ясно указание за насоката на
преминаване и са създали обективна възможност за преминаването й. Показанията
на свидетелите – служители на ГПУ - Трън, както и фотоалбумите към огледния протокол дават достатъчна яснота за местността –
същата видимо е храстовидна, гориста, не и непреодолима поради отвесни скали. Приетата
извадка от топографската карта за района на с. Б*** дава същите сведения за
терена – последният вероятно е непреодолим, но в района на съседния граничен знак
ГП 332 в при *** на река Ерма, която е далеч от с. Б*** и ГП ***. Фактическото
прекосяване на линията на държавната граница от превежданите лица без
съпровождане от подсъдимите, а водени от лице в групата, разполагащо с GPS,
имащо чрез системата яснота за посоката
на придвижване в сръбска територия, не изключват съставомерност на действията на
Б. и Г.. След като законът не изисква доказване на участие на субекта на
престъплението по чл.280 НК в действията по самото прекосяване на границата, още по-малко с
използвано МПС, то факта, че направлението на пътя остава в българска територия,
и че в района на с. Б*** не е имало път, по който с автомобил да се премине
от българска на сръбска земя, е ирелевантен за
делото. Сведенията събрани
чрез показанията на свид. Х. за това, че лице от групата ще ги води при
преминаването, също не дава основание за друга правна оценка на установената
деятелност на подсъдимите. Соченото лице А. /подс. А.
А.Х./, също като останалите, е бил чужденец,
напуснал самоволно центъра, в който е бил настанен с повечето от тях
/РПЦ - София – Враждебна/, лице без
документи, неговорещ български език,
което при тези обстоятелства не е можело да създаде условия за превеждане на
групата през границата. Такива условия и средства са осигурили именно подсъдимите
с действията си - заедно са качили в колите си
чуждите граждани, подсигурили са „пилотна кола“, заедно са ги превозили до граничната ивица в
района на с. Б***, община Трън, като са съзнавали, че създават условия лицата
да прекосят границата, преодолявайки надлежен граничен контрол /най-близкият
ГКПП е Стрезимировци, отстоящ на около 20-25 км. от
с. Б*** – в тази насока показанията на свид. Д. и справка в www.bgmaps.com/.
Всичко това убедително мотивира за извод, че двамата
са действали в изпълнение на заедно взето решение, че всеки от тях е възприел и
се е съгласил с действията на другия, като имат и еднакъв каузален принос в
осъществяването на изпълнителното деяние
на престъплението, което обоснова имено съучастническа дейност във формата по
чл.20, ал.2 от НК, съответна на правната рамка на обвинението срещу тях.
Въз основа на извършения доказателствен анализ съдебният
състав приема, че са събрани достатъчни
по обем и сигурност годни доказателства и доказателствени средства, позволяващи
формиране на несъмнен извод за това, че фактическия състав на престъплението, за
което Н.Г. и Д.Б. са предадени на съд е осъществен, че същите са съавтори на
извършеното на 06.05.2015 г. в с. Б***, общ. Трън престъпление и, действайки
като съизвършители, са направили опит да преведат
през границата на страната група от хора -
14 лица, които не са български граждани, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието им, поради намесата на
граничните власти, е спряло във фазата на опита.
Установената в казуса фактическа обстановка чрез събраните
доказателства обосновава и наличието на
квалифициращите признаци по чл.280, ал.2, т.3 и т.4 от НК. Събраните
доказателства са еднопосочни и не е спорно, че 14-те лица са били чужденци, ***ски
граждани, 10 от които регистрирани в ДАБ като лица, търсещи международна
закрила.
Доказателствата са еднопосочни и по въпроса, че за осъществяване
изпълнителното деяние на престъплението подсъдимите са използвали МПС - л.а. «**»
с ДК № ***, и л.а. «**», с ДК№ ***.
Именно с тях са били превозени 14-те чужди граждани от град София до с. Б*** и
граничната ивица, която деятелност по създаване на условия за настъпване на съставомерния резултат е и част от умисъла на подсъдимите.
п. II. По отношение обвинението по чл.279, ал.1, вр.
чл.18, ал.1 от НК, повдигнато срещу подсъдимите Т.Х.Т., Ш.С., А. А.Х., Г.М.И.,
Н.З.А., Е.М.С.Д., Г.А., Х. К., А.А., Н.А.А., Г.А.Д., Н.С.А. и А.Х..
Съставът на
престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК включва прояви на неправомерно поведение, изразяващи се във
влизане или излизане през границата на страната, без разрешение на надлежните
органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това
места. Обект на защита при това престъпление е установения ред за преминаване
на държавната граница, охраняван от закона и затова всяка проява, осъществяваща
неправомерно преминаване на границата на страната, би могла да се субсумира под състава на посоченото престъпление.
Преминаването на границата на страната се осъществява по нормативно
регламентиран начин, на определени за това места – ГКПП. Граничните контролно-пропускателни пунктове на
България са обособени зони /обхващащи територията, на която са разположени
сградите, помещенията, работните места, подземните и надземни съоръжения,
техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка/, със
специален режим на пропускане и охрана, които се изграждат на международни
шосейни пътища, международни железопътни гари, летища и пристанища за обществен
транспорт, през които единствено се разрешава пресичането на държавната
граница. При преминаване през зоната на ГКПП физическите лица и намиращите се в
тяхно владение превозни средства, стоки и предмети, са обект на граничен
паспортен (паспортно-визов) и други видове контрол, след осъществяването на
който получават разрешение за влизане или излизане от страната.
Условията и редът
за влизане, пребиваване и напускане на Република България от чужденци са
уредени в Закона за чужденците в Република България. Съгласно чл.2 от с.з. чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е българ***. Съгласно чл.17 от ЗЧРБ чужденците влизат в
Република България и напускат територията й само през граничните
контролно-пропускателни пунктове, които са определени с акт на Министерския
съвет или в международен договор.
Съставомерността на инкриминирано поведение се преценява именно от
гледна точка спазването на този регламент.
Обсъдените доказателствени източници в п.I са относими и спрямо обвиненията по чл.279, ал.1, вр.
чл.18, ал.1 от НК, като същите налагат правен извод, че подсъдимите - чужди
граждани са реализирали посочения престъпен състав. Престъплението по чл.280 НК
е първично спрямо вторичното престъпление
по чл. 279, ал.1 от НК, поради което от формираните в п.I изводи, че с действията си подсъдимите Н.Г. и Д.Б., в съучастие помежду
си и с трето лице, спрямо което наказателното производство е прекратено, са
създали необходимите предпоставки за извършване на престъпление по чл.279 от НК
/излизане от Р. България през границата й с Р. Сърбия, извън зоната на ГКПП/
спрямо групата от хора, включваща останалите подсъдими, логично се извеждат и обективните признаци на разглеждания
престъпен състав. Деянието е останало във фазата на опита, тъй като поради независещи от
дейците причини /същите са задържани от служители на ГПУ – Трън/, визирания в
закона и целения от тях престъпен резултат – излизане през границата на
Република България без разрешение на надлежните органи на властта, не е настъпил.
Анализираното доказателствено значение на показанията
на граничните полицаи, показанията на свид. Ю.Х., протоколите за оглед на
местопроизшествие, веществените доказателства, приобщени с протоколи за
доброволно предаване, категорично установяват и субективния елемент - вината,
при форма пряк умисъл. Релевантни в
тази насока са времето и мястото на
опита за преминаване на границата, твърдяната цел на придвижването /за която пряко
свидетелства Ю.Х./, обстоятелството, че подсъдимите не са разполагали с документи, мнозинството от тях,
регистрирани в РПЦ – София – Враждебна,
самоволно са напуснали центъра /дало основание
за прекратяване на образуваните производства за предоставяне на
международна закрила/, а останалите -
незаконно влезли на територията на страната, изобщо не са потърсили
закрила и предоставяне на статут от органите на властта на Р. България .
В тази аспект съдебният
състав не установява престъплението да е
извършено със специалната субективна цел, визирана в чл. 279, ал. 5 от НК, а именно подсъдимите да са влезли в страната, за да се ползват
от правото на убежище съгласно с Конституцията на Р. България /чл.27, ал.2 и 3/.
Липсват всякакви данни чуждите граждани да са поискали убежище. По делото
не са налични доказателства, от които да
се приеме, че подсъдимите – ***ски граждани са влезли в страната ни с цел да търсят убежище
като особена закрила, която Р. България
предоставя на чужденци, които в собствената си родина са били преследван заради своите убеждения или
дейност в защита на международно признати права и свободи. Подобни изявления не са направени изобщо в
хода на досъдебното производство, а факта, че в хода на настоящото наказателно
производство, след щателно издирване, лицата не
са установени, е показателно за
намеренията им и крайната им цел – не са желаели получаване на легален статут и
установяване в Р.България, а евентуално достигане и получаване на такъв статут
в друга европейска държава.
С оглед
установеното от фактическа страна и съображенията, изложени в п.I по-горе, съдът прие, че с деянието си подсъдимите Н.А.Г. и Д.И.Б.
са осъществили от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.280, ал.2, т.3 и т.4, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 06.05.2015 г. в с.Б***, общ.Трън, в съучастие
като съизвършители помежду си и с К.Ж.С/починал на ***.,
спрямо когото наказателното производство е прекратено/, са направили опит да
преведат през границата на страната /от Република България в Република Сърбия/,
група от хора, които не са български граждани /14 лица/, като са използвали
моторни превозни средства - л.а. марка «**», с ДК№ ** **** ** /за Н.Г./, и л.а.
марка «**» с ДК№ ** **** ** /за Д.Б./,
без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало
недовършено, поради независещи от волята на им причини.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие
– превеждане през границата на страната на група от хора без разрешение на
органите на властта, осъществено при
наличието на квалифициращите обективната страна на престъплението признаци по
чл.280, ал.2, т.3 и т.4 НК, както и в условията на съучастие във форма на съизвършителство, като престъплението не е довършено,
спряло е във фазата на опита, по причина извън волята на подсъдимите /задържани
са от граничните власти/ .
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са целели настъпването им. Умисълът се извежда от
действията им - превозили са чужденците от гр. София до с. Б***, общ Трън,
навлизайки в граничната ивица в непосредствена близост до линията на държавната граница, което място не е било определено за преминаването й, съзнавали са
близостта на границата, както и че
действията им ще създадат условия за преминаването й на това място, без
надлежно разрешение.
С оглед установеното от фактическа страна и
съображенията изложени в п. II, съдът прие, че с деянията си подсъдимите Т.Х.Т., Ш.С., А. А.Х., Г.М.И.,
Н.З.А., Е.М.С.Д., Г.А., Х. К., А.А., Н.А.А., Г.А.Д., Н.С.А. и А.Х. самостоятелно са осъществили от обективна и субективна
страна фактическия състав на
престъплението по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като на 06.05.2015г., в
района на с.Б***, общ.Трън, обл. Перник, са направили
опит да излязат през границата на страната /от Република България в Република
Сърбия/, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието на всеки
от тях е останало недовършено поради независещи от волята им причини /намеса на
граничните власти/.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие
– излизане през границата на страната без разрешение на органите на властта,
като престъплението не е довършено, спряло е във фазата на опита, по причина
извън волята на подсъдимите /след намеса и задържане от страна на граничните
власти/ .
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са целели настъпването им. Всеки от тях е
съзнавал, че не разполага с необходимите документи и разрешение на властите да напусне страната,
но въпреки това е предприел преминаване на държавната граница /излизане от
страната/, целейки достигането на територията на Р. Сърбия.
Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства
за подсъдимите Г. и Б. трудовата им ангажираност, а за Г. и чистото му съдебно
минало, отдалечеността на деянието им във времето и продължителността на
наказателното производство /до момента повече от четири години/, който срок не
е свързан с поведение на подсъдимите, напротив, същите са имали процесуално
поведение съответно на изискванията на НПК, както и факта, че престъплението не
е било довършено. Дадените от двамата обяснения в съдебното следствие съдът не
цени в горния аспект, тъй като те обслужват основно линията им на защита.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства спрямо
двамата съдът съобразява особеностите в извършването на конкретното престъпление
- време, място и начин – при наличието на две квалифициращи обстоятелства, в
съучастие във форма на съизвършителство, както и броя
на превежданите лица в групата /14 ***ски граждани/. Предходното осъждане на подс. Б. /по нохд № 435/2003г. по описа на ПРС за
престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за което е осъден на глоба, и за което няма
данни да е бил реабилитиран към датата на извършване на процесното
престъпление /предоставените данни от ТД НАП - София относно
развитието на образуваното изпълнително производство за събиране на глобата не
дават възможност за преценка относно евентуално изтичане на обикновената давност
за изпълнение, която съгласно Тълкувателно решение №2/28.02.2018г. на ВКС по
т.д. №2/2017г. на ОСНК /т.4/ се прилага и при образувано изпълнително
производство/, не се приема за обстоятелство
с определящо значение при индивидуализацията на наказанието му, предвид отдалечеността
на осъждането назад във времето .
За подсъдимите - чужди граждани съдът приема като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че не са осъждани, видно от приложените справки, издадени от Централно
бюро за съдимост при Министерство на
правосъдието. Продължителността на наказателното производство не цени в този аспект, тъй като именно тяхното
укриване е обусловило невъзможността за приключването му в по-кратък срок.
Не намери
отегчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед формираните правни изводи в п. I, съдът призна подсъдимите Н.А.Г. и Д.И.Б. за виновни по
повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, вр.ал.1,
вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, вр. чл.2, ал.1 от НК и като взе предвид всички
обстоятелства по чл.54 от НК, след като съобрази разпоредбата на чл.57, ал.2 от НК и целите на наказанието по чл.36 от НК, намери, че спрямо всеки от двамата са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, посочени по-горе,
при които и най-лекото предвидено в закона наказание, би се оказало
несъразмерно тежко. Поради това приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 и 2 от НК, определи наказанията
лишаване от свобода и глоба под най-ниските предели и ги ОСЪДИ, както
следва:
-
подсъдимият Н.Г.
- на 9 /девет/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер
800 /осемстотин/ лева, а
-
подсъдимият Д.Б. -
на 10 /десет/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер
800 /осемстотин/ лева.
Последвалото изменение в редакцията на
чл.280, ал.2 от НК /ДВ бр.74/2005г./ не е по-благоприятен закон по смисъла на
чл.2, ал.2 от НК, доколкото увеличава минималния и максималния размер на
кумулативно предвиденото наказание глоба, поради което индивидуализацията на
наказанията се извърши съобразно
принципа в чл.2, ал.1 от НК.
Обстоятелствата по чл.18, ал.2 НК,
свързани с недовършеността на престъплението не мотивират прилагане на разпоредбата
на чл.55 от НК в хипотезата на чл. 58, б.
"а" НК – само по причина, че са касае за опит. В
съвкупност обаче с останалите приети смекчаващи отговорността обстоятелства
условията за смекчаване на наказателно-правното положение на двамата подсъдими чрез определяне на
наказанията им под най-ниските предели, предвидени в закона, са изпълнени -
ценят се като многобройни и мотивират прилагане на привилегирования ред за наказване.
Мотивиран от отдалечеността на престъплението във
времето и липсата на други прояви на подсъдимите до момента, съдът прие, че
така определените наказания са справедливи, съответстват на тежестта и
естеството на престъплението и са достатъчни за успешно изпълнение на целите по
чл.36 от НК, при постигане на необходимия баланс между индивидуалната и
генералната превенция.
На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи предвиденото за
престъплението кумулативно наказание конфискация спрямо всеки от двамата, тъй
като счита, че наказанията по-горе са достатъчни за постигане целите на
наказването, ще ги мотивират към бъдещо правомерно поведение, а и защото събраните доказателства не установяват подсъдимите
да притежават понастоящем налично имущество, което може да бъде предмет на това
наказание.
Срокът на определените наказания лишаване от свобода и
обстоятелството, че Н.Г. и Д.Б. не са осъждани на такова наказание за
престъпление от общ характер изпълват формалните предпоставки за прилагане
института на чл.66 от НК. В конкретиката на казуса, преценявайки комплекса от
фактори, относими към наказването, съдът намери, че за постигане целите на
наказателната репресия не е наложително двамата да изтърпят наказанията
ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението им
за срок от 3 години /за Г./ и 3 години и 6 месеца /за Б./, считано от влизане
на присъдата в сила. За определяне на по-дълъг, максимално възможен срок на
отлагане на наказанието спрямо Б., съдът е мотивиран от обсъдените по горе
данни, че около месец преди процесния случай е задържан при сходни обстоятелства.
На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2
от НК, от срока
на наказанието лишаване от свобода, съдът приспадна времето, през което
подсъдимият Н.Г. е бил задържан /на 07.05.2015г. – по реда на ЗМВР, от 07.05.2015г. до
09.05.2015г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 09.05.2015г. до 03.08.2015г.
– с мярка за неотклонение задържане под стража/, при зачитане на един ден
задържане за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2
от НК, от срока
на наказанието лишаване от свобода, съдът приспадна времето, през което
подсъдимият Д.Б. е бил задържан /на
07.05.2015г. – по реда на ЗМВР, от 07.05.2015г. до 09.05.2015г. - по реда на
чл.64, ал.2 от НПК, и от 09.05.2015г. до 31.07.2015г. – с мярка за неотклонение
задържане под стража/, при зачитане на един ден задържане за един ден лишаване
от свобода.
С оглед формираните правни изводи в п.II.,
съдът призна подъсдимите Т.Х.Т. /***/, Ш.С. /**/, А. А.Х. /A.A.
Н./, Г.М.И. /***/, Н.З.А. /***/, Е.М.С.Д. /****/, Г.А. /**/, Х. К. /**/,
А.А. /**/, Н.А.А. /***/, Г.А.Д. /***/, Н.С.А. /***/ и А.Х. /**/ за виновни по повдигнатото
им обвинение за престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, и
като взе предвид всички обстоятелства по чл.54 от НК, след като съобрази
разпоредбата на чл.57, ал.2 от НК и целите на наказанието по чл.36 от НК, ОСЪДИ
всеки от тях на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер 150 /сто и
петдесет/ лева.
Съдът намери, че определените в минимален и
към минималния предвиден в закона размер наказания в съвкупност се явяват
справедливи, съответстват на степента на обществената опасност на
престъплението, но и на данните за личността на дейците и са достатъчни за
успешно изпълнение на целите по чл.36 от НК. Условия за допълнително смекчаване
отговорността им съдът не установява, тъй като
нито са налице многобройни, нито изключителни по естество си смекчаващи
отговорността обстоятелства. Данните за липса на предходни осъждания на подсъдимите
– ***ски граждани мотивират наказване със строгост към възможния минимум /като кумулативна
санкция/, но не и по-голяма привилегия, особено предвид обстоятелството, че Р.
България е външна граница на ЕС, което определя висока обществена опасност на
влизането, пребиваването и излизането от територията й, респ. от територията на
съюза, без разрешение на органите на властта. Същият извод произтича и от процесуалното
поведение на подсъдимите – след като са били привлечени в качеството на
обвиняеми, са се укрили, щателно издирвани са в страната, но местоживеенето им
не е установено.
Срокът на определените им наказания лишаване от
свобода и обстоятелството, че не са осъждани на такова наказание за
престъпление от общ характер изпълват формалните предпоставки за прилагане
института на чл.66 от НК. Същевременно съдът намери, че за постигане целите
относими към наказването не е наложително да изтърпят наказанията ефективно, поради
което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението им за всеки от
тринадесетте подсъдими за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2
от НК, от срока
на наказанието лишаване от свобода, съдът приспадна времето, през което
подсъдимите Т.Х.Т., Ш.С., А. А.Х., Г.М.И., Н.З.А., Е.М.С.Д., Г.А., Х. К., А.А., Н.А.А., Г.А.Д., Н.С.А. и А.Х. са били задържани /еднакво за
всички/ - на 07.05.2015г. – по реда на
ЗМВР, от 07.05.2015г. до 09.05.2015г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от
09.05.2015г. до 06.07.2015г. – с мярка за неотклонение задържане под стража,
при зачитане на един ден задържане за един ден лишаване от свобода.
По веществените доказателства и разноските:
С
протокол за доброволно предаване от
07.05.2015г. К. Ж. е предал на водещия
разследването управлявания от него лек автомобил „* *“, с рег. №***, негова
собственост, ведно със свидетелство
за регистрация част II, №****** за същият автомобил, контактен
ключ и дистанционно управление. В хода
на производството К. Ж. е починал, видно от препис-извлечение от акт за смърт
№1169/***. /л.185, том III/ и наказателното производство спрямо него е
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 НПК. От удостоверение за наследници
изх. ***., изд. от Община Перник /л.186, том III/ се установява, че Ж. е
оставил един наследник – дъщеря си И.К.С.. При тези обстоятелства, на основание чл.111 от НПК съдът
постанови веществените доказателства по делото - л.а. марка „* *“, с рег.№ ****,
контактен ключ и дистанционно управление за същия автомобил, намиращи се на
съхранение в РД “Гранична полиция“ – Д., след влизане на присъдата в сила, да
се върнат правоимащото лице - малолетната И.К.С.,
чрез законния й представител С.Г.Б./нейна майка/, с адрес гр. П., ул. „***-
наследник по закон на починалия й баща К.Ж.С.
С протокол за доброволно предаване от 07.05.2015г. подсъдимият Н.А.Г. е
предал на водещия разследването управлявания от него лек автомобил марка «**»,
с рег. № ***, собственост на И.Р.С, ведно
със свидетелство за регистрация част II,
№****** за същия автомобил, контактен ключ с ключодържател и
дистанционно управление.
С протокол за доброволно предаване
от 07.05.2015г. подсъдимият Д.И.Б. е предал на водещия разследването
управлявания от него лек автомобил марка «**» с рег. № ** **** **, собственост
на М. К. Л., ведно със свидетелство за
регистрация част II, с № ****** за същия автомобил и контактен ключ за него.
Двата автомобила не са собственост на подсъдимите, поради
което и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, вр. ал.2, т.4 от НК /в приложимата
редакция по време на извършване на престъплението – ДВ, бр.27 от 2009г./,
същите не подлежат на отнемане в полза
на държавата. Последвалата нормативна промяна в чл.280, ал.4 НК /ДВ,
бр.74/2005г./ установява алтернативно, неблагоприятно условие за отнемане на
използваното за извършване на престъплението превозно средство „ако е
предоставено доброволно на дееца“, поради което приложим остава принципа в
чл.2, ал.1 НК и не е необходимо изследването на обстоятелствата по
предоставянето на автомобилите на подсъдимите.
По тези съображения и на основание чл.111 от НПК съдът
постанови, след влизане на присъдата в сила, веществените доказателства по
делото, намиращи се на съхранение в РД “Гранична полиция“ – Д., а именно:
- лек автомобил марка «**», с рег. №
***, контактен ключ с ключодържател и
дистанционно управление, да се върнат на
правоимащите лица - И.С.С с адрес гр. .***, ж.к. „***
и Л.И.Сс
адрес гр. С***, ж.к. „***– наследници по закон на починалия собственик на
превозното средство И.Р.С /видно от препис–извлечение от акт за смърт № 0114/***и
удостоверение за наследници, изх. №***/07.03.2018г., изд. от Столична Община -
л.53-55 от делото/;
- л.а. „**“, с рег. №** **** ** и един бр.контактен
ключ за същия, да се върнат правоимащото лице - М. К.
Л. с адрес ***.
По същите
съображения, на основание чл.112, ал.4 от НПК съдът постанови, след влизане на
присъдата в сила, веществените доказателства, приложени на л.125, том I от дос.
пр-во, а именно:
- свидетелство
за регистрация, част II №****** за л.а. марка „* *“, с рег.№ **** - да се предаде на
малолетната И.К.С., чрез законния й представител С.Г.Б., наследник по
закон на починалия й баща К.Ж.С.
-
свидетелство за регистрация част II, №****** за л.а. марка „**“, с рег.№***** –
да се предаде на И.С.С и Л.И.С– наследници по закон на починалия собственик
на превозното средство И.Р.С,
- свидетелство
за регистрация част II, с № ****** за л.а. „**“, с рег. №** **** ** – да се
предаде на М. К. Л..
При
извършените обиски на лицата по реда на ЗМВР у подсъдимите Г. и Б., както и у К. Ж. са били намерени и
иззети мобилни телефони и сим-карти, които с протокол
за доброволно предаване от 08.05.2015г. са предадени на водещия разследването и
са приобщени като веществени доказателства по делото. Вещите не попадат в
обхвата на чл.53 НК, поради което подлежат на връщане на лицата, от чието
владение са иззети.
Поради това и на основание чл.111
от НПК съдът постанови, след влизане на присъдата в сила, веществените
доказателства по делото, намиращи се на съхранение в РС - Перник, да се върнат
на правоимащите, както следва:
- един бр.мобилен телефон марка „*“,
модел *** с №*****, IMEI: ********; един бр.батерия за същия; 1 бр.мобилен
телефон, марка „С.“, модел „Х.“, 1 бр.мобилен телефон, марка „*“,модел ****,
сериен №******, IMEI: *********, 1 бр.карта „В“ ***********, 1 бр. СИМ-карта „*.“,
1 бр. СИМ-карта на „Г.“ *********** - на малолетната И.К.С., чрез законния й
представител С.Г.Б.с адрес гр. П., ул. „***- наследник по закон на починалия й баща
- К.Ж.С.
-
един бр.мобилен телефон марка „*“ **, без сим -
карта, един бр. мобилен телефон марка „С.“, модел ******, един бр.батерия за
същия, 1 бр.мобилен телефон „Т.С.П“ с № ****, 1 бр. СИМ-карта на „Г.“ без
изписан върху нея номер, един бр. СИМ-карта на Г. с № *********** – на
подсъдимия Н.А.Г.;
-
един бр.мобилен телефон марка „*“ модел ** ***, IMEI: *********с ****; 1 бр.
мобилен телефон марка “С.“ модел “*****“ с №****; 1 бр. СИМ-карта на „Г.“ с №************;
1 бр. СИМ-карта на „В“ с №************ - на подсъдимия Д.И.Б..
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК направените в производството разноски за възнаграждение на
преводач следва да бъдат понесени от подсъдимите.
Поради това, съдът осъди подсъдимите Д.И.Б., Н.А.Г., Т.Х.Т. /***/, Ш.С. /**/, А. А.Х. /***/,
Г.М.И. /***/, Н.З.А. /***/, Е.М.С.Д. /****/, Г.А. /**/, Х.
К. /**/, А.А.
/**/, Н.А.А. /***/,
Г.А.Д.
/***/, Н.С.А. /***/, А.Х. /**/ да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Перник сумата от по 6,67 лв. /шест лева и 67 ст./, представляваща съответна част от направените разноски в
съдебното производство /за заплатено възнаграждение на преводач спрямо
участвалия в него като подсъдим и свидетел чужденец Ю.Х./, а подсъдимите –
чужди граждани по-горе, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Трън и Окръжен съд – Перник и суми от по 17.85 лв.,
представляващи съответната част от направените
разноски за преводач в досъдебното производство.
Разноските направени за извършената в досъдебното
производство съдебно-техническа експертиза не се отнасят до повдигнатите спрямо
подсъдимите -***ски граждани обвинения, по които са признати за виновни. Съдът не осъжда за тях и подсъдимите Г. и Б.,
тъй като няма постановление на органа, назначил експертизата за определяне и заплащане
на възнаграждението на вещото лице.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Председател:/п/
Вярно с
оригинала
ИЗ