Решение по дело №430/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.215 вр. с чл.135 ал.3 от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на „Юбекс България“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от редовно упълномощен адвокат, против Заповед №809/07.05.2024г, с която Кмета на община Казанлък отказва да издаде разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-план за регулация в обхват УПИ ІІІ за „ОДО“ /ПИ 35167.502.9215/ и УПИ І „за парка и обществено обслужване“ /ПИ 35167.502.5673/ в кв.179 по плана на град Казанлък, по заявление с вх. №168-4028-2/04.04.2024г, подадено от жалбоподателя, при следните мотиви:

Заявлението е подадено от собственика на УПИ ІІІ за „ОДО“, съгласно Договор №94/14.12.2016г за покупко-продажбата му /стр.24/, сключен между Община Казанлък като продавач и юридическото лице като купувач, вписан в Служба по вписванията на 14.12.2016г. Скицата-предложение /стр.27/ предвижда изменение на вътрешната регулационна граница между УПИ ІІІ за „ОДО“ и УПИ І „за парк и обществено обслужване“ в кв.179 по плана на град Казанлък, състоящо се в поставянето й по съществуващи огради и обекти на място, така и според писмено изразеното желание на заинтересованото лице в подаденото Заявление по чл.131 ал.1 от ЗУТ /стр.23/.

Съгласно скица на сграда №15901008/01.10.2020г /стр.26/ от Кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-88/26.11.2015г на изпълнителния директор на АГКК, в УПИ ІІІ за „ОДО“ съществува и е нанесена сграда с идентификатор 35167.502.9215.3, със застроена площ от 179кв.м., част от която попада и върху ПИ 35167.502.5672, за който е образуван УПИ І „за парк и обществено обслужване“. Сградата с идентификатор 35167.502.9215.3 по КК на град Казанлък не е нито строеж, нито недвижим имот, поради което не е и самостоятелен обект, който да бъде предмет на кадастралната основа, защото по силата на Разрешение за поставяне №25/09.05.2014г на дружеството е разрешено да постави в УПИ ІІ -5672 в кв.179 / от този УПИ ІІ -5672 са образувани УПИ ІІІ за ОДО и УПИ І за парк и обществено обслужване със Заповед №714/11.05.2016г на Кмета на общината, стр.28/ временно преместваемо съоръжение – павилион за търговска дейност със застроена площ от 78 кв.м, но със стълби и площадки върху площ от 24кв.м., съгласно виза за проектиране от 02.01.2014г и одобрен инвестиционен проект по части архитектура, строителни конструкции, ЕЛ и ВиК, одобрен от Главния архитект на община Казанлък, след извършено оценка за съответствие със съществените изисквания към строежите. Преместваемите обекти са изключени изрично от определението на чл.110 от Закона за собствеността с разпоредбата на §182 от ПЗР на ЗИД ЗУТ ДВ бр.65 от 2003г и не могат да бъдат обект на кадастъра.

На следващо място не са изпълнени условията на чл.15 ал.3 от ЗУТ и не могат да бъдат изпълнени, защото ПИ 35167.502.5673 е публична общинска собственост, актуван с АПОС №6/27.09.2016г и АПОС №110/12.01.2023г и представлява парк „Розариум“, а разпореждането с имоти, които са публична общинска собственост се извършва по реда на Закона за общинската собственост. Следователно предложението изисква съгласие от Общински съвет Казанлък за замяна на части от имот, собственост на заявителя с части от имот, който е публична общинска собственост. На основание чл.7 ал.2 от ЗОС искането за замяна е недопустимо, защото е въведена забрана за разпореждане с имотите-публична общинска собственост в полза на трети лица, с изключение на държавата при условие да не се променя публичния характер на собствеността.

В заключение е прието, че липсва съгласие на всички собственици на имота, което материално правното основание по чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ изисква и е налице правна пречка за издаване на исканото разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП- план за регулация.

Заповед №809/07.05.2024г на Кмета на община Казанлък е издадена въз основа на Становище на Главния архитект, в което е описано, че действащият план за регулация е одобрен със Заповед №1576/26.07.2023г на Кмета на общината, но е основано на посоченото в Заявлението материално правно основание по чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ, което е част от одобрения образец – явна фактическа грешка на подробния устройствен план, когато има значение за неговите предвиждания. Според Главния архитект това материално правно основание отсъства, защото не се установява явна фактическа грешка в действащия подробен устройствен план за регулация. На следващо място разпоредбата на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ изисква липсващото съгласие на всички собственици, а в случая на Общински съвет Казанлък, поради което е недопустимо.

Заповед №809/07.05.2024г на Кмета на община Казанлък е съобщена на заявителя на 08.05.2024г, а жалбата до съда е подадена на 17.05.2024г в рамките на указания 14-дневен срок по чл.215 от ЗУТ и от лице, за което тя е неблагоприятен индивидуален административен акт, поради което е допустима.

С жалбата се иска от съда да бъде отменена Заповед №809/07.05.2024г на Кмета на община Казанлък с доводи, че е разрешено да бъде извършена реконструкция на павилиона по съществуваща източна граница на УПИ ІІІ за ОДО, която е представлява масивна тухлено-бетонна стена на самия павилион. Заявителя е придобил правото на собственост върху тази сграда, като едва по причина на подадено на 23.01.2024г искане за издаване на виза за проектиране се установило, че част от този павилион попада в УПИ І-5672 кв.179 по плана на града. Премахването на 2.5кв.м. от тази масивна стена, която навлиза в УПИ І-5672 по причина на одобрения през 2016г регулационен план за образуване на УПИ ІІІ и на УПИ І-5672 от УПИ ІІ 5672, защото това означава да се премахнат стоманени колони и връзки, осигуряващи устойчивостта на сградата. По правилно е да се премести регулационната граница по източната фасада на павилиона, която съществува на място от преди 30г-40г, и която според жалбоподателя е кадастрална граница на ново създадения УПИ ІІ за ОДО в кв.179 по плана на град Казанлък. При тази промяна на регулационната линия се образуват два еднакви остри триъгълника с площ от около 10кв.м. за всеки от тях, които собствениците на двата урегулирани поземлени имота ще си прехвърлят взаимно, а разноските ще се поемат от заявителя, включително за изменение на ПУП-ПР и за изменение на Кадастралната карта и кадастралния регистър.

Счита, че заповедта е немотивирана, постановена при неправилно приложение на материалния закон, без да е разгледано избраното от образеца материално правно основание по чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ и без да е съобразено, че при изработването на ПУП-ПР от 2016г не е съобразена паянтовата сграда, нанесена в Скица №2000/21.12.2013г /стр.30/, от която е видно, че към 2016г и при издаването на визата за ремонт и реконструкция на павилиона е нанесена паянтова жилищна сграда, по чиито очертания е местоположението и на павилиона. Счита, че е следвало да се разгледа заявеното отстраняване на явна фактическа грешка. Визата за проектиране на ремонт и реконструкция на павилиона и последващото му придобиване в собственост ведно с отреждане на самостоятелен урегулиран поземлен имот с оглед именно на сградата, са създали оправдани правни очаквания у заявителя, че местоположението на строежа ще се съобрази при образуване на самостоятелния урегулиран имот УПИ ІІІ за ОДО. Счита, че се касае за явна фактическа грешка, довела до попадане на част от павилиона в УПИ І -5672 в кв.179, чието отстраняване не противоречи на ЗУТ. Претендира присъждане на държавна такса в размер на 50лв и на възнаграждение за един адвокат в размер на 1 500лв.

Ответника Кмета на община Казанлък не се явява, не се представлява, не представя писмено становище.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.135 ал.1 от ЗУТ лицата по чл.131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината. Нормата признава право на административно производство на носителите на вещни права върху урегулираните поземлени имоти, което е процесуално и следователно обслужва материалното право на изменение на устройствен план, чието съществуване е предмет на заповедта по чл. 135 ал.3 от ЗУТ. Следователно заявлението и скицата предложение, когато се иска изменение на подробен устройствен план, следва да доказват съществуване на материално правните условия за промяна на действащите устройствени планове и отсъствието на абсолютни пречки, каквито са правилата и нормативите по устройство на територията, включително предвижданията на Общия устройствен план. В настоящия случай няма съмнение, че заявителят е поискал промяна на вътрешно регулационната граница между собствения му УПИ ІІІ за ОДО / ПИ 35167.502.9215/ и УПИ І за парк и обществено обслужване /ПИ 35167.502.5673/, което попада под основанието на чл.15 ал.3 от ЗУТ, представляващо частна хипотеза на чл.134 ал.2 т.6 от същия закон. За да се допусне изработване на проект с предмет изменение на вътрешно регулационна граница между урегулирани имоти, които са собственост на различни правни субекти, с което се признава правото на изменение на регулационния план по чл.15 ал.2 от ЗУТ е задължително да се подаде заявление от техните собственици. В противен случай заповедта по чл.15 ал.3 от ЗУТ би противоречала на забраната по чл.15 ал.2 от същия закон. Недопустимо е да се приеме, че е законосъобразно да се издаде заповед за изработване на проект за изменение на вътрешно регулационна граница между урегулирани поземлени имоти, защото ще се наруши забраната по чл.15 ал.2 от ЗУТ, явяваща се пречка от категорията на абсолютните пред признаване на заявеното за упражняване право. Предварителния договор може да се представи и на етап внасяне на вече изработения проект за изменение на вътрешната регулационна граница, защото е условие за одобряването му, но това не се отнася до правото на изменение на вътрешната граница, предпоставено от изразеното в писмена форма съгласие на всички собственици в общото им заявление по чл.135 ал.1 от ЗУТ. В този смисъл са и мотивите към Решение № 4256/08.04.2021г по адм.д.№12678/20г на ВАС на РБ, а именно: „Разрешението за изработване на проект за изменение на плана за регулация в частта за имотите, предмет на съдебния контрол, предвиждащо промяна на имотните им граници, без да са изпълнени условията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ е в противоречие с императивна правна норма - забраната по чл. 15, ал. 2 ЗУТ“.

Позоваването се налага, за да се изясни, че съдебната практика по определяне съдържанието на правната норма на чл.135 от ЗУТ не изключва от нейния обхват, а въвежда проверката за отсъствие на императивни материално правни пречки като критерий за разграничение между изискванията за признаване на правото да се изработи проект за изменение на устройствен план и тези, от които зависи законосъобразността на конкретното ново устройствено предвиждане.

В тази връзка следва да се каже, че от скицата-предложение и заявлението се установява правната квалификация на предложената промяна на вътрешната регулационна граница под чл.15 ал.3 от ЗУТ, която не може да съществува кумулативно с явната фактическа грешка по чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ. Явната фактическа грешка е несъответствие между писменото изявление /устройствените предвиждания/ и тяхното отразяване в графичната част на подробния устройствен план, което и без специални знания очевидно отсъства, включително по аргумент от предвиденото свързано застрояване по вътрешната граница между УПИ ІІІ и УПИ І като първият имот –този на жалбоподателя, е възникнал като обект на правото на собственост по силата на регулационния план, одобрен през 2016г. Съобразяването на съществуващата сграда в УПИ ІІ -5672 кв.179, от който е отделен УПИ ІІІ за ОДО и чието местоположение съвпада с определеното място за поставяне на преместваем обект, е въпрос на законосъобразност, а не на явна фактическа грешка. Ето защо настоящия състав счита, че специални знания не са необходими, за да се извърши проверка на законосъобразността на оспорената заповед, с която на основание чл.135 ал.3 вр. с чл.15 ал.3 от ЗУТ е отказано допускане изработването на проект за изменение на вътрешна регулационна граница между УПИ ІІІ и УПИ І в кв.179 по плана на града. Правото на изменение на границата не съществува, поради не преодоляната забрана на чл.15 ал.2 от ЗУТ. Заповедта е мотивирана с отсъствието на условията по чл.15 ал.3 от ЗУТ, което е достатъчно да обуслови спазване на изискванията за нейното съдържание, както и да установи точното разчитане на предмета на искането.

При отсъствие на основателност на жалбата не се следват и разноските на жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЮБЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* против Заповед №809/07.05.2024г, с която Кмета на община Казанлък е отказал да допусне изработване на проект за изменение на ПУП-ПР по Заявление с вх. №168-40228-2/04.04.2024г с предмет изменение на вътрешната регулационна граница между УПИ ІІІ за ОДО и УПИ І за парк и обществено обслужване в кв.179 по плана на град Казанлък.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.