№ 415
гр. Варна, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20233100900466 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е препратено за разглеждане от окръжен съд след
прекратяване на първоначално образувано по общия ред производство по гр.д.
1214/22г. на РС-гр. Девня по предявен от Й. С. Я. с ЕГН **********, против
ЗАД АРМЕЕЦ , ЕИК ********* частичен иск за сумата от 31 701,78 лв. от
целия в размер на 33 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор
№0306Х0661724 от 27.07.2021 г. за "Каско " и "Злополука " на лек автомобил
"Ауди А7" с рег. номер ******, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се е твърдяло, че ищецът е собственик на л.а. Ауди А7
с рег. ******, увредено при ПТП, настъпило на 01.01.2022г. в гр. Вълчи дол
около 19, 00 часа, когато поради внезапно навлизане в пътното платно на
животно / куче / водачът на л.а. Ауди А7 с рег. ****** П. Я.а задействала
спирачките и завила волана надясно, за да избегне удара с животното, при
което се ударила в еластична ограда, разположена отдясно на движението.
При тази маневра автомобилът попаднал в крайпътната канавка. За
произшествието е издаден констативен протокол №1823471/01.01.2021г.
Между ищецът и ответното дружество към датата на произшествието е
съществувало валидно облигационно отношение по договор за имуществено
застраховане „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, с клауза ПЪЛНО КАСКО за Ауди
А7 с рег. ******. За настъпилото застрахователно събитие на 04.01.2022г .
бил уведомен застрахователя, който извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал, както и съставил опис на щетите. При огледа били
констатирани увреждания на предна броня, решетка предна броня лява,
решетка предна броня дясна, декоративна решетка с основа, кора под предна
броня, подкалник преден ляв, подкалник преден десен, парктроник преден
1
десен външен, сензор дистанция десен, преден капак, фар десен, фар ляв,
греда между предни рогове, рамка радиатори, кора над рамка радиатори,
декоративен капак ДВГ, тръба дебитомер, основа фар ляв, основа фар десен,
основа калник преден ляв, основа калник преден десен, рог преден десен,
греда преден мост, радиатор интеркулер, радиатор климатик, радиатор
охлаждане, дифузьор радиатор, вентилатор охлаждане, конзола предна броня
дясна, калник преден десен, врата предна дясна, облицовка десен праг, перка
вентилатор лява, картер маслен, блок цилиндров, маслоприемник ДВГ, шайба
водна помпа, маркуч интеркулер, носач долен десен заден, датчик ниво, рог
преден десен, водач щека масло, дросел, тръбопровод и огледало вътрешно.
Позовава се, сумата необходима за възстановяване на автомобила възлиза на
33 000 лева, каквото обезщетение не е заплатено от застрахователя.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД оспорва предявения иск с доводи, че
събитието, за което се претендира обезщетение, е проявление на изрично
изключен риск по силата на т. 14.5. от общите условия. Съгласно посочената
т. 14.5. от ОУ не се покрива пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинени от или вследствие на умишлени или с груба
небрежност действия на застрахования. Съгласно дефиницията по т. 17 от ОУ
“груба небрежност“ е проявен във всички случаи, при които вредата е
резултат от самонадеяно поведение на водача или неполагане на минимално
дължима грижа за автомобила. В случая сочи, че водачът на л.а. Ауди А7 с
рег. ****** П. Я.а е управлявала МПС –то с превишена и несъобразена с
пътните условия скорост, поради което сама е предизвикал катастрофата.
Поддържа, че водачът не е положил необходимата минимална грижа.
На самостоятелно основание претендира, че е налице изключен от
покритието риск и съгл. т. 14.8 от ОУ на застрахователя, тъй като
застрахованият по повод установяване на застрахователното събитие е
предоставил неверни данни за застрахователя. Невярно е декларирал, че
инцидентът е настъпил поради внезапно навлизане на животно на платното за
движение, която декларация противоречи на признанието на водача,
направено с констативния протокол.
На следващо място, ответникът оспорва дължимостта на
застрахователно обезщетение, поради неизпълнение от страна на
застрахования на договорните му задължения, регламентирани в т. 50.2. от
ОУ ( да пази и ползва застрахованото имущество с грижа на добър стопанин).
В тази връзка ответникът претендира, че неизпълнението на договорните
задължения е значително по смисъла на чл. 408, ал. 1, т.3 от КЗ и като такова е
основание за пълен отказ за изплащане на обезщетение. В условията на
евентуалност, ответникът счита, че претендираното обезщетение е в завишен
размер с оглед вида на уврежданията. Оспорва застрахованият да е извършил
разходи за ремонт. Позовава се на подзастраховане. Сочи, че при справка на
вторичния пазар към датата на изготвяне на отговора на исковата молба
(03.02.2023г.) се установява, че пазарната цена на автомобила е в размер на
39 000 лева и 56 000 лева, поради което счита, действителната стойност на
МПС е по-висока от застрахователната сума. Въз основа на изложеното
настоява за отхърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. А., който поддържа
исковата молба.
2
Ответникът не се представлява в съдебно заседание. С нарочна молба,
депозирана чрез юк. И. Й. поддържа отговора на исковата молба.
За да се произнесе, съдът съобрази от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 405,ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят по договора за имуществена застраховка е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че между него и
ответника е сключен валиден договор за застраховка, че на посочената дата е
настъпило описаното застрахователно събитие по посочения начин и
механизъм, в следствие, на което са били нанесени претендираните щети,
чийто размер е равен на заявения, включващ разходите за тяхното поправяне
/материали и труд/.
Фактите по делото соча, че между собственика на л.а. Ауди А7 с рег.
****** и ответника е било налице валидно застрахователно правоотношение
по договор за имуществено застраховане „Каско“ и „Злополука“ , с клауза
„Пълно автокаско“ към 01.01.2022г. при уговорен размер на застрахователна
сума от 33 300 лева. В срока на действие на застраховката е настъпило на
ПТП с участие на застрахования автомобил, като от протокола за ПТП
№1823471/01.01.2021г. и назначената по делото единична САТЕ,
кредитирана като обективно дадена и неоспорена от страните, се установява,
че произшествието е настъпило в резултат на загуба на контрол на водача на
автомобила, при което е последвал удар в пътната мантинела и навлизане в
канавка. Вещото лице е обосновало този механизъм с констатираните
увреждания по автомобила, а именно разкъсване на предна броня, десен фар,
преден десен калник, предна дясна врата.
Видно от заявление по щета на от 04.01.2022г. водачът П. Янева е
декларирала пред застрахователя именно механизъм, при който сама е
загубила контрол на автомобила поради несъобразена с мокра настилка
скорост.
На водача П. Я.а е съставен акт за установяване на административно
нарушение от 01.01.2022 за това, че на същата дата е нарушила правилото на
чл. 20, ал. 2 от ЗДП, като не е избрала скорост на движението съобразно
метрологичните условия, релефа и видимостта на пътя.
От изготвения опис по щета № 13022030100024/05.01.2022г. двустранно
подписан от страните и следователно представляващ документ с формална
доказателствена сила относно удостоверените щети, се установява, че в
резултат на инцидента по автомобила са увредени предна броня, решетка
предна броня лява, решетка предна броня дясна, декоративна решетка с
основа, кора под предна броня, подкалник преден ляв, подкалник преден
десен, парктроник преден десен външен, сензор дистанция десен, преден
капак, фар десен, фар ляв, греда между предни рогове, рамка радиатори, кора
над рамка радиатори, декоративен капак ДВГ, тръба дебитомер, основа фар
ляв, основа фар десен, основа калник преден ляв, основа калник преден десен,
рог преден десен, греда преден мост, радиатор интеркулер, радиатор
климатик, радиатор охлаждане, дифузьор радиатор, вентилатор охлаждане,
конзола предна броня дясна, калник преден десен, врата предна дясна,
3
облицовка десен праг, перка вентилатор лява, картер маслен, блок цилиндров,
маслоприемник ДВГ, шайба водна помпа, маркуч интеркулер, носач долен
десен заден, датчик ниво, рог преден десен, водач щека масло, дросел,
тръбопровод и огледало вътрешно.
Видно от възлагателно писмо от 18.01.2022г. ответният застраховател е
възложил на автосервиз „Порше Интер Ауто БГ“ извършване на ремонт на
л.а. Ауди А7 с рег. ****** при стойност на ремонта не повече от 70 процента
от застрахователната сума.
Вещото лице по допуснатата по делото САТЕ е определило средна
пазарна стойност на разходите за възстановяване в размер на 44 472,47 лева с
ДДС и действителна пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП-то
32 434 ,02 лева.
При тези данни по делото е спорно дали произшествието представлява
покрит от застрахователя риск, съответно налице и са основания за отказ от
плащане при условията на чл. 408, ал.1, т. 3 от КЗ. С оглед естеството на
правоизключващите възражения, съдът следва да се произнесе по тях в
заявената поредност. Първо следва да е разгледа въпроса относно наличието
на изключен риск, тъй като при основателност на това възражение, не би било
налице въобще застрахователно покритие, а оттам и гаранционно
правоотношение. Едва при отхвърляне на това възражение следва да се
разгледа въпроса относно неизпълнението на предварително посочени в
договора задължения на застрахования съгл. чл. 408, ал.1, т. 3 вр. чл. 395 КЗ/
Решение № 17/02.06.202020г. по т.д. № 656/2019г. на ВКС, I ТО/
Процесното МПС е застраховано по риска "П-Пълно Каско", поради
което обект на покритие са пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, вкл. причинени от всички рискове по клаузите М, Ч и К
съгл. т. 12 ОУ, приложени по делото. Съгласно клауза на т. 14. 5 от Общите
условия, изключен риск представляват умишлени или с груба небрежност
действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител,
трето ползващо МПС, лице, водач на МПС, превозваните с МПС лица, чиито
действия са предизвикали застрахователното събитие. По силата на т. 14.8 от
ОУ застрахователят отказва покритие при предоставяне на неверни данни за
застрахованото МПС или за застрахователното събитие.
Цитираните договорни клаузи са ясни, като възражения относно
действителността им не са повдигнати, а и съдът не намира основания за
съмнение относно действителността им. И двете разпоредби регламентират
хипотезите, при осъществяването на които следва да се отрече изобщо факта
на настъпило застрахователно събитие, поради липса на покрит риск, като
съществен елемент от правоотношението. Трайно установената съдебна
практика приема, че страните по застрахователното правоотношение са
свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от
застрахователя, в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и
основанията за освобождаване от застрахователна отговорност/ например
Решение №224/20.07.2015г. по т.д.№ 4554/2013г. на ВКС, решение по т. дело
№ 656/2019 г. на Първо т. о., ТК на ВКС /. От това следва, че когато в
Общите условия страните са посочени ясно задълженията на застрахования,
покритите рискове и изключенията от покритието, при наличието на
обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени
4
рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на обезщетение.
В раздел 18 “ Дефиниции” т. 17 от Общите условия е дадена
дефиниция за "груба небрежност" по тези общи условия, като изрично е
посочено, че дадените примери са неизчерпателни.Уговорено е, че се касае
за действия или бездействия, при които вредата е следствие от самонадеяното
поведение на водачите и/или неполагане на минимално дължимата грижа за
предпазване на застрахованото МПС от вреди.
В гражданското право небрежността се свързва с неполагане на
дължимата грижа според абстрактен модел на поведението на определена
категория лица с оглед естеството на дейността и условията за извършването
й. Грубата небрежност се отличава от обикновената само по дължимата
грижа, тоест не по форма, а по степен и се свързва с грижите, които не биха
положили и най-небрежните при конкретни условия. Съдебната практика,
приема, че не всяко нарушение на технологичните правила и правила за
безопасност (основно на труда, тъй като практиката е формирана по искове за
обезщетяване на вреди от трудова злополука), а само пренебрегване на
основни правила за безопасност представлява груба небрежност ( решение по
гр.д.№ 387/2010г. по гр.д. №4075/2013, по гр.д . №951/20111, по гр.д.
№2798/2014, по гр.д. №4417/2015- всички на IV ГО на ВКС).
Изхождайки от това разбиране, грубата небрежност следва да се
определи като субективно отношение на водача, при което последният със
съзнание за възможността от настъпване на вреди, не е положил онази
минимална грижа за тяхното предотвратяване, която би положил и най-
небрежният в подобна ситуация.
В практиката като проява на груба небрежност се е приемало поведение
при което е налице несъобразяване на нормалната продължителност на
управление МПС, осигуряваща възможност за концентрация и
работоспособност, тъй като по този начин не е положена елементарна грижа
за избягване на многократно завишен риск за живота и здравето на
управляващия МПС(решение по т. дело № 656/2019 г. на Първо т. о., ТК на
ВКС); управление на през м. януари, в 16.30 ч., при вече намалена дневна
светлина в населено място, със скорост 152 км./ч., в нарушение на правилата
на ЗДП, в резултат на което е повредил два автомобила върху тротоар и
напълно е увредил застрахования автомобил (Определение № 244/12.04.2011
по т.д. № 882/2010 на ВКС, TK, II т.о); управление на МПС с около 80 кв/ч в
населено място, при което водачът е предприел маневра да заобиколи
намиращия се пред него в лява пътна лента товарен автомобил, готвещ се да
направи ляв завой на Т-образно кръстовище. При тази маневра е пресякъл
двойната непрекъсната линия и е навлязъл в насрещното платно, където е
настъпило съприкосновение със завиващия товарен автомобил, довело до
щетите (Определение № 36/22.01.2018г. по т.д. № 1497/2017 на ТК, II т.о ).
В светлината на разбирането за груба небрежност, установено в
практиката съдът намира, че управлявайки автомобила с несъобразена с
пътната обстановка скорост/ мокър асфалт/, водачът на застрахования
автомобил действително е проявил небрежност, доколкото е не е положил
дължимата грижа да управлява със скорост, съобразена с пътните и
атмосферни условия и по този начин да предотврати загубата на контрол над
автомобила. Същевременно това поведение, при липса на данни за друго
5
нарушение на правилата на движение, не може да окачестви като проява на
груба небрежност, тоест като липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основните правила за безопасност при движението на
моторни превозни средства. Само загубата на контрол над автомобила в
резултат на преминаване през мокър асфалт с несъобразена скорост не
съставляват основание за определяне поведението на водача като грубо
небрежно, а само като обикновено небрежно.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че възражението на
застрахователя за изключен риск поради проявена груба небрежност от
водача на застрахования автомобил е недоказано.
Възражението за изключен риск съгл. т. 14.8 от ОУ поради изнасяне на
неверни данни пред застрахователя при деклариране на щетата, остана също
недоказано. Видно от заявлението за заплащане на обезщетение от
04.01.2022г., и приложените към него въпросник и декларация, пред
застрахователя е деклариран механизъм, при който водачът е загубил контрол
на автомобила поради несъобразена с мокра настилка скорост. Това изявление
напълно съвпада с механизъм, установен от САТЕ. Следователно не може да
се приеме, че застрахованият, респективно водачът е декларирал неверни
факти. Други факти/ за преминаване на животно през пътното платно/
страната е изнесла едва с исковата молба, което не покрива хипотезата на чл.
14.8 от ОУ.
Възраженията за неизпълнение на съществени за отговорността на
застрахователя задължения по договора, също останаха недоказания. По
делото не е проведено доказване за пропуска на застрахования да поддържа
изправно МПС / т.50.2 от ОУ/, макар разпределената в този смисъл
доказателствена тежест.
Само за изчерпателност съдът посочва, че застрахователят с
извънсъдебното си поведение е признал отговорността си / оттам и липсата на
изключени рискове/, като е възложил ремонта на застрахования автомобил на
доверен сервиз, за което по делото е представено възлагателно писмо от
18.01.2022г./л. 59 дело ДРС/.
По размер на обезщетението:
Във всички случаи на имуществено застраховане обезщетението следва
да съответства на действителната (при пълна увреда) или възстановителната
(при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество / чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал.2 от КЗ /. Смисълът на тази регламентация
е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да
бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му
вследствие на настъпилия застрахователен риск.
От изслушаната и неоспорена по делото експертиза се установява, че
необходимите за възстановяване на автомобила части, ведно с включената
цена за труд (44 472,47 лева )надхвърлят пазарната стойност на автомобила
към дата на произшествието -32 434 ,02 лева, поради което и на осн. чл. 390,
6
ал. 2 от КЗ обезщетението следва да се определи при условията на „тотална
щета“. При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение
следва да бъде съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение,
че в хипотезите на тотална щета меродавна е действителната стойност на
вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователна сума.
Възраженията на ответника за подзастраховане не се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Подзастраховане е налице, когато
застрахователната суми е по-ниска от действителната стойност на
автомобила/чл. 389, ал. 1 от КЗ/, в който случай, за да се избегне
неоснователно обогатяване, отговорността на застрахователя се ограничава
до застрахователната сума. В случая уговорената застрахователната сума от
33 300 лева не надвишава стойността на застрахованото имущество 32 434 ,02
лева. Макар двете стойности да са фиксирани към различни дати /
застрахователната стойност е определена към дата на сключване на полицата-
27.07.2021г., а действителната стойност на имуществото е изчислена от САТЕ
към датата на произшествието 01.01.2022г./, с оглед неголемия период между
двете дати съдът намира, че не може да се достигне до извод за
надзастраховане.
В заключение, доколкото действителната пазарна стойност на
автомобила е по-висока от възстановителната стойност, но не повече от
застрахователната сума, на ищеца се следва обезщетение в размер на
действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното
събитие- 01.01.2022г., или сумата от 32 434 ,02 лева.
При тези данни предявеният частичен иск от 31 701,78 лв. се явява
основателен в цялост.
Като последица от уважаване на иска на ищеца следва да се присъди
законна лихва от датата на исковата молба, но само относно първоначалния
размер на претенцията. Върху размерите, с които искът е увеличен двукратно
законната лихва е дължима от дата, на която е допуснато съответно
увеличение на иска, тъй като за тези части искът се счита предявен от
постановяване на акта по чл. 214, ал.1 от ГПК/ арг. от ТР 3/2016г. на ОСГТК
на ВКС/. В този смисъл е Решение № 60141/25.11.2021г. по т.д. № 2022/2020г.
на ВКС.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца се следват сторените по
делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Срещу разноските, заплатени от ищеца за адв. възнаграждение
ответникът е предявил възражение за прекомерност с молба вх.
№1825/24.03.2023г. Съдът намира, че предвид размер на иска след
изменението (31 701,78 лв.), заплатеното възнаграждение в размер на 4430
лева се явява прекомерно, на осн. чл.78, ал.5 ГПК. Делото не се
характеризира нито с фактическа, нито с правна сложност. Провеждането на
повече от две заседания се дължи на извършеното увеличение на иска, което
пък е наложило прекратяване на производството пред първоначално
сезирания съд и изпращането му по подсъдност. Тоест на причина на самата
страна, претендираща възнаграждение в завишен размер. При тези данни
7
възнаграждението следва да се определи съобразно минималния размер по чл.
7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с ДДС, или сумата от 3823,36 лева. При
съобразяване на останалите разноски съгласно представените доказателства и
списък по чл. 80 от ГПК, на ищеца се присъждат 5391,43 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “Армеец“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Стефан Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. Я. с
ЕГН ********** от с. Брестак, ул. „Лудогорие“ № 8 сумата от 31 701,78 лв.
(тридесет и една хиляди седемстотин и един лева и 78 ст.) по частичен иск
от целия в размер на 33 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в „тотална щета“ на автомобил "Ауди А7" с рег. номер
******, настъпила в резултат на ПТП от 01.01.2022г., застраховано по
договор №0306Х0661724 от 27.07.2021 г. за " Каско " и "Злополука ", ведно
със законната лихва както следва: върху сумата 200 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба- 22.11.2022г. до окончателното плащане на
сумата; върху увеличението на иска от 24900 лева (допуснато с протоколно
определение от 13.06.2023г.) считано от 13.06.2023г. до окончателното
плащане на сумата, върху увеличението на иска от 6601,78 лева (допуснато с
протоколно определение от 05.10.2023г.) считано от 05.10.2023г. до
окончателното плащане на сумата, на осн. чл. 405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД “Армеец“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Стефан Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. Я.
с ЕГН ********** от с. Брестак, ул. „Лудогорие“ № 8 сумата от 5391,43 лв.(
пет хиляди триста деветдесет и един лева и 43 ст.) представляваща
сторените по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение
и депозит за вещо лице, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8