Р Е Ш Е Н И Е № 7

гр. Сливен, 30.01.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на петнадесети януари

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

при секретаря                      Радостина Желева                                         и с участието на прокурора                          Христо Куков                                            като разгледа докладваното от               председателя                             КАНД № 191        по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 404/25.09.2019 г., постановено по АНД № 1099/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2325393 на ОД на МВР – Сливен, с който на М.А.К. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП.

Касаторът М.А.К. обжалва в срок горепосоченото решение. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на материалния закон, процесуалните правила и установената съдебна практика. Счита, че електронният фиш бил връчен на 01.07.2018 г., а нарушението било извършено два месеца по-късно на 19.09.2018 г. Твърди, че административният орган не е спазил процесуалните правила за изясняване, лицето управлявало автомобила. Бил съставен фиш на собственика на МПС, без да му бъде дадена възможност да представи декларация за лицето, управлявало автомобила. Счита, че съдът не се е произнесъл по направените доказателствени искания от жалбоподателката. Не е съобразил изискванията за законосъобразност на електронния фиш, тъй като липсвал протокол по чл. 10, ал. 1  от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и електронния фиш. Претендира за направените разноски.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован не се явява. 

В с.з. ответникът по касационното обжалване редовно и своевременно призован не се представлява. В писмено становище представено от пълномощника му оспорва подадената жалба, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. 

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 19.09.2018 год. в 15,26 часа в гр. Сливен на бул. „Цар Симеон" до магазин „Тойота" в посока гр. Ямбол, при ограничение за населено място 50 км./ч., въведено с пътен знак Д-11, с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 570, било заснето движение на лек автомобил „АУДИ А 3", с peг. № *******, със скорост от 65 км./ч. - над разрешената скорост от 50 км./ч.

След обработване на данните от мобилната камера, служителите на ОД на МВР — Сливен установили чия собственост е автомобила, чрез справка в Централна база - КАТ, а именно лицето М.А.К. ***.

Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2325393, в който като нарушител била вписана М.А.К. ***. В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателката на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба'" в размер на 50,00 лева.

Към преписката са представени и приобщени като доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция протокол за използване на автоматизирано техническо средство, снимка № 5302, Протокол № 8-45-17 от 14.11.2017 г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол.

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че от приложената към преписката снимка безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по – висока скорост от разрешената 50 км/ч., налагащо извода, че санкционираната К. е извършила нарушение по чл. 21 ал.1  от ЗДвП. Съдът не е констатирал нарушения на процедурата по издаване на електронния фиш, като същият съдържал всички необходими реквизити по ЗДвП. Приел е още, че законосъобразно е определен и размерът на наложеното административно наказание, който е нормативно фиксиран. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния електронен фиш за налагане на глоба.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд в обжалваната част, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Въззивният съд правилно е установил фактическата  обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 19.09.2018 год. в 15,26 часа в гр. Сливен на бул. „Цар Симеон" до магазин „Тойота" в посока гр. Ямбол, при ограничение за населено място 50 км./ч., въведено с пътен знак Д-11, с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 570, било заснето движение на лек автомобил „АУДИ А 3", с peг. № *******, със скорост от 65 км./ч. - над разрешената скорост от 50 км./ч., видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена в населено място, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива въведен с чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила да превишават строго фиксирани стойности. Нарушението е управление на МПС със скорост над допустимата определена за движение в населено място. В процесния случай касационният жалбоподател, като собственик на автомобила носи отговорност съгласно чл.188 ал.2 от ЗДвП, след като не е посочил лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, за нарушения при управление на лекия автомобил. Неоснователно е възражението на касатора, че не му е дадена възможност да посочи водача на МПС. Както правилно е посочил въззивния съд, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС, като на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В настоящия случай по административнонаказателната преписка няма попълнена декларация по чл. 189. ал. 5 от ЗДвП от собственика на МПС, а именно от жалбоподателката (л. 18 от делото на РС Сливен).

В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като последица от допуснати, но несъобразени от съда процесуални нарушения при издаване на електронния фиш и несъобразяване с относимите материалноправни норми, които доводи не се споделят от настоящата касационна инстанция.

На първо място съдът намира възражението, че липсвало обсъждане на възраженията, че снимката на автомобила, която представлявала разпечатка на хартиен носител, не отговаряла на изискванията за годност на веществените доказателствени средства, тъй като не съдържала данни относно лицето, което я е изготвило, за вярно. Този пропуск на съда обаче не води до липса на мотиви и не се отразява на общия извод за правилност на постановения съдебен акт. Съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Освен това на представената по делото снимка от използваната АТС е отбелязан потребителя, който я е изготвил, а именно В.Г.В. В този смисъл това веществено доказателствено средство не страда от пороците сочени от касатора.

От представените от АНО и приобщени от съда писмени доказателства, е установено, че са спазени и условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Използваното автоматизирано техническо средство TFR1-M № 570 е одобрено по реда на Закона за измерванията, видно от приложения по делото протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. От така посочения протокол се установява по безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта, както и възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително зададени параметри. За установеното нарушение е изготвен и протокол за използването на процесното мобилно автоматизирано техническо средство, съобразно изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Видно от същия констатираното нарушение е било извършено в указания в протокола период на проверката, а протокола е оформен съобразно изискванията на Приложение № 1 към Наредбата.

 На приложената снимка е заснет само едно МПС, поради което не следва да се обсъжда възражението в касационната жалба за наличие на отчетена скорост на повече от едно МПС.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че  обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му. По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно. При този изход на спора е неоснователно искането за присъждане на разноски.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 404/25.09.2019 г., постановено по АНД № 1099/2019 г. по описа на Районен съд - Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.