Решение по дело №1437/2014 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№       13.12.2014г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишки районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети ноември  две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

при секретаря П. К., като разгледа докладваното от съдията Н. Цветкова гр. дело № 1437  по описа на съда за 2014 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

       

       В исковата си молба против Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „***“ № 2, представлявана от гл. прокурор С.Ц. ищеца В.И.К.,*** със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „***“ № 9, офис център 1, ет. 2, офис № 11 твърди, че работи в системата на МВР от месец юни 2001г., като от месец септември 2009г. до задър­жането му на 15.06.2010г. изпълнявал длъжността ВНД „Началник група „Нар­котици и контратероризъм" в сектор „Борба с организираната престъпност" (ТЗ БОП) гр. Пазарджик.Твърди, че на 15.06.2010г. около 9.20 ч. бил в кабинета на Началник сектора Г.Г. в ОДМВР гр.Пазарджик, когато влезли прокурор К.Д. от СГП, следовател Р.Д. от СГП-СО и 4 или 5 служители на Дирекция „Вътрешна сигурност" (ДВС).В този момент приключвала оперативката със със­тава и бил оставен на доклад.Твърди, че прокурор Д. се представил и заявил, че е добре, че са двамата, тъй като има постановление и разрешение от СГС за ли­чен обиск, претърсване и повдигане на обвинения на ищеца и на Г..Обявил, че им взема 72-часова мярка за неотклонение „задържане под стража" и ще им даде възможност да докажат своята невинност.Ищецът твърди, че за него бил съставен протокол, че в периода 9. 25ч.-10. 05ч. му е извър­шен личен обиск, като доброволно предал на прокурор Д. 2 мобилни телефона, SIM-карти и документи.Твърди също, че бил ограничен да излиза от кабинета още от 9. 20 ч. и му било ограничено правото на свободно придвижване.В 10.10 ч. му повдигнали обвинения по чл. 302, т. 1, пр. 5, т. 2 и т. 4, б."б" във вр. с чл. 301, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 1, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл. 64, ал. 2 НПК му взели мярка за процесуална принуда 72- часово прокурорско задържане.Мотива за тази мярка бил „с цел да се по­пречи на обвиняемия да се укрие или извърши ново престъпление, като били взе­ти предвид степента на обществена опасност на извършеното деяние, обвинителните дока­зателства, здравословното му състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността му и поради необходимостта на основа­ние чл. 56-59 и чл. 63 НПК да се внесе в СГС-НО искане за неговото задържане под стража.Твърди, че е бил разпитан за времето от 10. 15ч. до 10. 23ч., като едва тогава му дали възможност да потърси защитник. Останал задър­жан в сградата на ОД МВР гр. Пазарджик и едва около обяд дошъл защит­никът му.Твърди, че разследващите продължили да извършват процесуални действия, вкл. с допълнителни протоколи за доброволно предаване от дома му на лаптоп, от слу­жебния кабинет - ключове, документи, боеприпаси и др.По неясни за ищеца причини и според него противозаконно, в 15°°ч. прокурор Д., в присъствието на защитник, му предявил ново Постановление за 72- часово задържане на обвиняемо лице, „считано до 18.06.2010г., 15.00 часа или до внасяне на искане от СГП в СГС-НО за неговото задържане под стража."Последвало принудителното му транспортиране до ареста в гр. София, ул. "М-р Г.В." № 2.На 18.06.2010г. около 13.00ч. - 14.00ч. СГП напра­вила искане до некомпетентен съд (Софийски градски съд) за постоянна мярка „задържане под стража".С разпореждане от 18.06.2010г. по ч. н. д. № **** СГС прекратил производството и изпратил делото по компетентност на ПзОС.Междувременно ищецът продължавал да бъде задържан и воден с белезници от органите на съдебна охрана.Малко след 15.00ч. на 18.06.2010г. защитникът му депо­зирал писмена молба, с която поискал незабавно да бъде освободен и транс­портиран от него до гр. Пазарджик, където Окръжния съд да разгледа искането на СГП за постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража". Вместо да бъде освободен незабавно, заедно с Г., бил транспор­тиран с белезници до гр. Пазарджик. Там останали с белезници до 19.00ч., кога­то започнало разглеждането на мярката по ч. н. д. № 444/2010г. на ПзОС.Твърди, че ПзОС не уважил искането за постоянна мярка „задържане под стража" и взел най-леката мярка за неотклонение „подписка" и ищецът бил освобо­ден в 21.20 ч. на 18.06.2010г.По протест на СГП Пловдивски апелативен съд (ПАС) по В ч. н. д. № 291/2010г. изменил мярката за неотклонение от „подписка" в „домашен арест", която мярка продължила до 20.08.2010г., когато влязло в сила Определение от 17.08.2010г. по ч. н. д. № 553/2010г. на ПзОС за изменението й в „подписка".Ищецът счита, че фактическото му задържане в 9.20ч.; двукратното вземане на 72-часова прокурорска мярка за задържане (в 10.10ч. и 15°°ч.); задържането му от Прокуратурата след изтичане на всякакви срокове - след 9.20ч. на 18.06.2010г.; транспортиране под стража и с белезници след 9.20ч. на 18.06.2010г.; престоя­ването му с белезници до 19.00ч. и освобождаването му едва в 21.20ч. на 18.06.2010г., внасянето на искане пред некомпетентен първоинстанционен съд, както и задържането му под стража от Прокуратурата за периода от 10.10ч. на 15.06. 2010г. до 10.10ч. на 18.06.2010г. са грубо нарушение на НПК от страна на Софий­ска градска прокуратура.Твърди, че СГП не е имала доказателства за извършени от ищеца престъпления, като го е задържала фактически по-рано и е постановила два пъти 72-часова мярка, за да има повече време да събира доказателства за неговата виновност, в нарушение на НПК.В исковата молба се твърди също, че с постановление от 14.02.2012г. на прокурор И.Т. от СГП, наказа­телното производство срещу него е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК с постановление, влязло в сила на 17.07.2012г. с Опреде­ление № 143/17.04.2012г. по ч. н. д. № ****** на ПзОС.Твърди, че с описаните нарушения на прокурора К.Д. от СГП били огра­ничени конституционните права на ищеца по чл. 30, ал. 1; чл. 31, ал. 1; чл. 34 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) на лична свобода, неприкосно­веност, свободно придвижване на територията на страната и предаване в законния срок от Прокуратурата на съдебната власт.Като резултат от твърдените незаконни действия на Прокуратурата на ищеца били причинени неиму­ществени вреди - стрес, неудобство, накърняване на доброто име и авторитет в обществото, загуба на вяра в правосъдието, които той оценява общо на 20 000лв., от които 10 000 лв. за незаконното задържане от 10.10ч. на 15.06.2010г. до 10.10ч. на 18.06.2010г. по взета мярка 72-часово задържане от Прокуратурата и 10 000лв. за незаконно фактическо задържане от 9.20ч. до 10.10ч. на 15.06. 2010г.; повторно вземане на принудителна мярка 72-часово задържане от Про­куратурата в 15.00ч. на 15.06.2010г. с незаконно превишаване на законоустано­вения срок за предаване пред съдебната власт - пред Пазарджишки окръжен съд в 9.20ч. на 18.06.2010г.Моли съда да постанови решение, с което се осъди Прокуратурата на Република България да му заплати 10 000 лв. неимуществени вреди за не­законно задържане от 10.10ч. на 15.06.2010г. до 21.20ч. на 18.06.2010г. по взета мярка „72-часово задържане" от Прокуратурата с Постановление от 10.10ч. на 15.06.2010г., заедно със законната лихва от 18.06.2010г. до окончателното й из­плащане и сумата от 10 000 лв. неимуществени вреди (частично) за незаконно фактическо задържане от 9.20ч. до 10.10ч. на 15.06.2010г.; повторно вземане на принудителна мярка 72-часово задържане от Прокуратурата с По­становление от 15.00ч. на 15.06.2010г. с незаконно превишаване на законоуста­новения срок за предаване пред съдебната власт (Пазарджишки окръжен съд) в 9.20ч. на 18.06.2010г., заедно със законната лихва от 18.06.2010г. до окончател­ното й изплащане.

      В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при Районна прокуратура – Пещера, с който се изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни.На първо място се прави възражение, че квалификацията на иска следва да бъде съобразена с редакцията на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ към момента на осъществяване на правопораждащия факт.Излагат се доводи в тази насока.Прави се и възражение, че осъщественото спрямо ищеца задържане по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК не е било отменяно като незаконно.Алтернативно се оспорва претенцията по размер.На следващо място се прави възражение, че прякото участие на едно физическо лице в процесуално-следствени действия, вкл. личен обиск и изземване, не съставлява физическо задържане на лицето по смисъла на ЗОДОВ.Прокуратурата на РБългария можела да носи отговорност за претърпени вреди от момента, в който лицето бъде привлечено като обвиняем по досъдебно производство.Не се спори, че в случая това е станало с Постановление за привличане на обвиняем от 15.06.2010г. към 10, 10 часа на 15.06.2010г.Следвало да се съобрази също, че с определение от 24.06.2010г. по ВЧНД № **** на Апелативен съд - Пловдив, същият съд отменил Определение на ПзОС от 18.06.2010г. по ЧНД № *** и спрямо К. била взета мярка за неотклонение по чл. 62, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 58, т. 3 от  НПК, ограничаваща свободата му на придвижване.Последната мярка се отличавала от „Задържане под стража" по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 58, т. 4 от НПК единствено по местоизпълнението си, като Апелативен съд - Пловдив преценил, че съществува реална опасност ищеца да извърши престъпление против правосъдието или да попречи на събирането на доказателства.В този смисъл според ответника осъщественото спрямо В.К. задържане по реда на чл.64, ал. 2 НПК никога не е било отменено като незаконно, още по-малко поради липса на правно основание, каквото очевидно имало. Фактът на последващо оставяне без уважение на исканата мярка за неотклонение „Задържане под стража" не съставлявало „отмяна" на Постановлението по чл. 64, ал. 2 НПК и не можело да бъде основание за отговорност по смисъла на ЗОДОВ.Алтернативно се оспорва размера на претенцията.Възразява се и срещу началния момент, от който се твърди право на законна лихва.Като акцесорно вземане лихвата следвала основното такова, включително и по момент на изискуемост, поради което лихва не можело да се претендира преди датата на влизане в сила на Определение по ВЧНД № 291/2010г. на Апелативен съд - Пловдив, а именно - 24.06.2010г.Такава можело да се претендира от момента на влизане в сила на Постановление за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца - 17.07.2012г.

       Съдът като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

       С разпореждане по ч. н. д. № ***от 10.06.2010г. по описа на СГС е разрешено извършването на личен обиск на В.И.К., ЕГН **********, по искане на прокурор при СГП по ДП № 13 П/2010г. по описа на Следствен отдел при СГП.За извършването на това процесуално-следствено действие е съставен протокол за личен обиск /претърсване на лице/, изземване и привличане на обвиняем по реда на чл. 219, ал. 2 НПК от 15.06.2010г. от прокурор К.Д. – прокурор при Софийска градска прокуратура на лицето В.И.К., в присъствие на поемните лица П.И.Д. и С.Д.А..От същия е видно, че обискът е започнал в 9. 25 ч. и завършил в 10.05ч., като описаните в протокола вещи са предадени доброволно от обискираното лице за нуждите на следствието.Протоколът за привличане като обвиняем за престъпление по чл. 302, т. 4, т. 2 и т. 1, пр. 5, б. “б“ във вр. с чл. 301, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1, ал. 2  във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е предявен на ищеца в 10.10 ч. на 15.06.2010г.В протокола е отразено, че на обвиняемия се взема мярка за процесуална принуда 72-часово прокурорско задържане по чл. 64, ал. 2 от НПК с цел да се подсигури незабавното му явяване пред СГС – НО за участие в особеното наказателно производство по вземане на постоянна най-тежка мярка за неотклонение.Снети са и писмени обяснения от лицето, видно от приложения протокол за разпит на обвиняем, като разпитът е започнал в 10.15 ч. и е приключил в 10.23 ч.

           По делото е представено и постановление за 72-часово задържане на обвиняемо лице от 15.06.2010г. в 15.00 ч., по силата на което прокурор К. Д. е постановил задържане на обвиняемия В.К. в следствения арест при СО-СГП за срок от 72 часа, считано до 18.06.2010г., 15.00 часа или до внасяне на искане от СГП – НО за неговото задържане под стража.Препис от постановлението е връчен на обвиняемото лице на посочената дата и час.

           По делото са представени и заповед № 219 от 14.06.2010г., издадена от началник ОЗ „Охрана-Пазарджик“ гл. инспектор Б. за конвоиране на задържани лица, както и копия от пътна книжка на *** ДК № *** за 15.06.2010г.В дневник-регистър за пропуснати лица в ОДМВР-Пазарджик на 15.06.2010г. са регистрирани влизания на лицата П.И.Д. и Е.Г.Д. в 9.10 ч.

           С постановление за конвоиране на обвиняемо лице на прокурор К. Д. от 16.06.2010г. по пр. пр. № 4-1452/2010г. е разпоредено довеждането на В.К. *** в конвойните помещения в сградата на Съдебната палата, бул. „***“ № 2 за провеждане на разпит пред съдия на свидетели. 

           По делото е представен опис № 1536 на кореспонденцията, изпратена на 18.06.2010г., видно от който искане, вх.№ 4-777 от 18.06.2010г. е постъпило в 13.15 ч.Представено е и писмо от 16.03.2013г. на СГС, според което СГП е внесла на 18.06.2010г. в 13.15 ч. искане за вземане мярка за неотклонение.

           От приложения дневник за постъпилите и освободени лица в ареста на ул. „***“ № 2 е видно, че ищеца е приведен в ареста на 15.06.2010г. в 17.30 ч. и е освободен от там на 18.06.2010г. в 15 ч., поради изтичане срока на задържането.

           С разпореждане от 18.06.2010г., постановено от Софийски градски съд, Наказателно отделение, 7-ми състав по ч. н. д. № С-****** е прекратено съдебното производство по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – гр.Пазарджик.

           С постановление за конвоиране на обвиняемо лице от 18.06.2010г. прокурор Д. е постановил обвиняемите лица да бъдат преведени в конвойните помещения на Съдебната палата на 18.06.2010г. в 13.30 ч. за участие в производството по вземане на мярка за неотклонение.

           Представени са от Областна дирекция „Охрана“ – София и съответните заповеди за конвоиране от 15.06.2010г., 17.06.2010г. и 18.06.2010г.

           С определение от 18.06.2010г.,  постановено от Пазарджишки окръжен съд по ч. н. д. ****** по описа на съда за 2010г., е оставено без уважение искането на Софийска градска прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемите Г.Г. и В.К. и е взета мярка за неотклонение „подписка“.С определение от 24.06.2010г., постановено по В ч. н. д № 291 по описа на Пловдивски апелативен съд за 2010г. е отменено протоколно определение на Пазарджишки окръжен съд и по отношение на двете обвиняеми лица е взета мярка за неотклонение „домашен арест“.

           С определение от 17.08.2010г. на Пазарджишки окръжен съд, постановено по ч. н. д. № 553 по описа на съда за 2010г. в производство по искане за изменение на взета по-рано мярка за неотклонение „домашен арест“ по отношение на Г.Г. и В.К., е изменена мярката за неотклонение в „подписка“.

           С постановление за прекратяване на наказателното производство по пр. пр. № ***************** от 14.02.2012г. на И.Т. – прокурор при СГП, е прекратено наказателното производство, водено срещу двете лица, за посочените по-горе престъпления.

           По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.Г., С.В.П.,Б.,Д..

           Св. Г. дава показания, че на 15.06.2010г., както обикновено в 8,30 ч. при него, като началник на сектор „БОП“ Пазарджик се провеждала оперативка на целия сектор.Към 9-9,10 ч. му звъннал колегата му С.Б. от Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР, че иска да се види с него.По това време при него бил и ищецът В.К., който бил началник група и който отворил вратата.При влизането освен Б. и К.З. се появили и още няколко души, които свидетелят не познавал, но които казали, че е добре, че са двамата с В..Единият от мъжете се представил като К.Д. – прокурор от СГП, като казал, че има постановление за задържането на двамата за 72 ч.Според св. Г. ищецът изпаднал в несвяст, как така ще ги задържат, при което колегите от вътрешна сигурност му казали да запази спокойствие, за да не се наложи да му сложат белезници веднага.Попитали двамата какво имат в себе си – телефони, карти, оръжие и изпратили хора да доведат поемни лица.Те били вкарани в кабинета на св. Г., като след замяна на едно от лицата , което по неясни за свидетеля причини, не можело да бъде поемно лице, с друго лице, на което била изискана личната карта, започнали обиските.След приключването на тези действия свидетелят останал в кабинета си с прокурора, а ищецът със служители от „Вътрешна сигурност“, следовател А. и други, отишли в неговия кабинет.Според свидетеля двамата реално били задържани от 9,10 ч. – 9,20 ч., тъй като тогава се провели обиските, били им ограничени правата на свободно придвижване, на комуникация с колеги, роднини и познати, както и им била отнета възможността да се обаждат по телефон и да отговарят на обаждания. Свидетелства, че не знае какво се е случило по-нататък с В., но впоследствие се установило, че задържането било извършено не на база на годни доказателства, а с цел оказване на натиск и евентуално събиране на доказателства.Според свидетеля прокурор А. настройвала В. против него, като собственоръчно подписаната от нея визитка била у В., който му я показал в конвойната кола.Известно било на свидетеля, че на В. било издадено постановление за задържане за 72 ч. от 10 ч., след което и двамата били отведени до вкъщи, за да си предадат оръжията.През цялото време двамата били охранявани – и на етажа, и вкъщи, навсякъде били под охрана на „Вътрешна сигурност“.От същия прокурор Д. били издадени нови постановления за 72 ч. задържане и около 15 ч. двамата били качени в конвойната кола. Откарани били в арестите на „**** в София, където били настанени в самостоятелни килии.На 16 юни, когато двамата в качеството си на обвиняеми трябвало да присъстват на разпит на св. Т.С. и В.Ц. по тяхното дело, свидетелят не могъл да познае В. – той не бил на себе си, отказвал да говори с него, стоял като втрещен.В. заявил, че ако не ги пуснат, ще казва всичко, което му кажат.Те го били сломили и това била тяхната цел, да го натискат да говори.Свидетелят разбрал от ищеца, че го пускат на каре, включително и с лица, срещу които двамата са работили.На третия ден, когато изтичали 72 ч., те питали надзирателите какво се случва с тях, но към 11 ч. нищо не се знаело.Едва към 12ч. дошло обаждане да се оправят бързо, че ще ги водят в СГС да им се гледа мярката.В СГС се оказало, че делото следва да се гледа в ПОС.Според свидетеля те вече не знаели какво да правят с тях, тъй като  в 15 ч. постановлението било изтекло, закарали ги обратно в арестните помещения, след което последвало обаждане и свидетелят останал с впечатление, че се обаждат на прокурор Д., за да го питат какво да правят с тях.Качили ги отново в конвойната кола в 16 ч. – 16.30 ч. с белезниците и ги докарали в Пазарджик.На „Стадиона“ ги посрещнала конвойната кола на съда и били прехвърлени в нея, след което въведени в съда от задния портал и с белезниците вкарани в съдебната зала. Свидетелства, че белезниците им били свалени буквално преди да започне делото за мярката, а след вземането на мярка „подписка“ били освободени към 21.30 ч.Свидетелства, че задържането от 72 часа оказало голямо влияние за авторитета, имиджа, честта и достойнството на двамата.Променило се и отношението на ръководството на МВР, което станало негативно.Свидетелства, че двамата били изгубили всякакво доверие в правораздавателната система.След тези 72 ч. В. бил стигнал дотам, че бил готов да приказва каквото му се каже само и само да излезе от арестите.Св. С. изяснява, че познава добре В.К., като на 15 юни 2010г. имало раздвижване на третия етаж, движение на колеги, хора, което му създало усещане, че звеното „БОП“ провежда някаква акция.По-късно от колеги разбрал, че се извършват процесуални действия от страна на колеги от Дирекция „Вътрешна сигурност“, насочени към Г. и К..Не минало много време и разбрали, че двамата са задържани.Медийният интерес към случващото се бил изключителен, като в медийното пространство изтекла публикуваната на сайта на МВР информация за задържането им.Оттам нататък всевъзможни колеги, журналисти, представители на телевизии, радиа, интернет сайтове и на местни медии почнали да му звънят, с голямо желание той да коментира какво се случва, но свидетелят до момента не знаел нищо.Поради това и ги препращал към СГП.По-късно било обявено от ръководни служители на МВР в национален ефир, че двамата са задържани за престъпления от общ характер, че са покровителствали фирми и за корупционни дела.Свидетелят, както и колегите му от ОДМВР Пазарджик били в недоумение от тези неща, познавайки двамата като колеги и професионалисти и просто не повярвали на тези обвинения.В деня, в който трябвало да се гледа мярката за неотклонение на двамата – на 18.06.2010г. разбрали, че СГС е отказал да я гледа и е пратил делото на ПОС по компетентност.Другото, което учудило и огорчило колегите им било, че двамата били превозвани с лице, срещу което звеното е работило за изнудване.След края на работния ден на 18.06.2010г. колегите на двамата дошли пред сградата на съда, отново имало голям медиен интерес, като освобождаването им станало към 21.30 ч. – 21.40 ч. Свидетелства, че Г. и К. били в незавидно физическо състояние, отслабнали, изнервени и притеснени, а при излизането си от сградата декларирали, че са невинни и че ще отстояват правата си.След този момент в телефонни разговори двамата били обезсърчени, огорчени от случващото се и притеснени, без яснота за своето бъдеще.И двамата според свидетеля били убедени в правотата си.Св.П. изяснява, че познава В. от 2005г., а впоследствие установили и по-близки отношения покрай футбола и заведенията.Свидетелства, че на 15.06.2010г. потърсил В., но разбрал, че е при Г., като при опита си да влезе в кабинета, служител от „Вътрешна сигурност“ му казал, че не може да влиза вътре.След около час свидетелят получил обаждане от съпругата си, също служител на МВР, която го питала вярно ли е, че Г. и К. са задържани. Свидетелят се върнал в сектора и от други колеги разбрал, че това е така.За първи път видял В. около 12 ч., клекнал в коридора, като около него имало трима служители на „Вътрешна сигурност“.Свидетелства, че не го е виждал в такова състояние – запотен, червен, притеснен, неуравновесен.Впоследствие В. му споделял, че е сринат, а за 72 ч. споделял, че са най-тежките му емоционални моменти, че са го пускали на каре с лице, изнасилило и убило възрастна жена.Споделял, че бил в килия с лице, задържано за разпространение на наркотици, а В. точно по тази линия работил няколко години и се опитвал да ограничава разпространението на наркотици.Това бил страшен удар за него, като през първите месеци от случилото се бил обезверен от системата.Променило се към двамата и отношението на ръководството на МВР – на следващия ден дошли бившия директор на ГД БОП Ф. и главният секретар К.И., като показали, че вярват, че двамата са извършили деянията.На 18.06.2010г. след производството по мярката двамата били сринати, но като видели колегите си отвън, разбрали, че те вярват в тях и се усмихнали. Изяснява, че никога не бил виждал В. в такова състояние  - сринат психически, изморен, неуравновесен вътрешно.Св. Б. изяснява, че не познава лично К., но си спомня, че му се обадил дежурният при ОДМВР Пазарджик и казал, че г-н С. – тогавашният директор искал да го види, това станало около 10 ч. сутринта.Свидетелят отишъл и директорът му заявил, че поводът е неприятен, тъй като има задържани служители за проверка и трябва да бъдат конвоирани.Въвели го в друга стая, където му се представил прокурор Д. от СГП и му казал, че трябва да конвоират до София служители на МВР. След обяд получил съответно разпореждане за превеждане, за настаняването на лицата в Следствения арест на „**** – около 15-16 ч.Свидетелят издал заповед за конвоиране и командировъчно на служителите, след което служителите на МВР били откарани до мястото.Конвоирането било извършено според правилата – с белезници и лицата били в клетката.Свидетелства, че при обратното връщане на лицата в Пазарджик получил обаждане около 13-14 ч., че делото не е подсъдно на СГС и колегите му от София казали, че ще ги конвоират с техен автомобил, тъй като им изтичала мярката за задържане.Той отговорил, че това не е техен проблем.След обяд конвоираните лица пристигнали, делото се гледало в първа зала, при голям медиен интерес.Белезниците според свидетеля се свалят с разрешение на съдията, като в случая били свалени след започване на съдебното заседание. Св. Д.зяснява, че през 2010г. имал проблеми с някакъв човек от Пловдив, който се опитвал да го рекетира и попитал в БОП с кого да говори, като го насочили към В.К..Той му обяснил за какво става въпрос и го посъветвал да направи жалба и да доведе свидетели.Една сутрин към 9 ч. свидетелят забрал П.-Д. и отишли в БОП да питат за К., като след малко един господин ги качил горе и ги вкарал в стая, в която имало доста хора.Имало един господин, с когото всички се съобразявали и той викал на г-н К. и Г., че са арестувани и да вадят всичко от джобовете си – ключове, флашки и други неща, които имат.В този момент погледнали личната карта на свидетеля и казали, че не става, като ги викнали за поемни лица.След това свидетелят напуснал, а П. се върнал след час – два и казал, че са правили обиск на касите и на други неща и той се подписвал за свидетел. Медиите според свидетеля гръмнали.

           При така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

           Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. последно от ЗОДОВ във вр. с чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл. 2, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 5, § 3 и 4 във вр. § 1 от Конвенцията.Първата от цитираните разпоредби предвижда отговорност на Държавата за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при задържане под стража, вкл. като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на  лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, а втората предвижда отговорност за нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2-4 на Конвенцията.

        От доказателствата по делото се установи, че от 9, 25ч. на 15.06.2010г. до 10, 05 ч. на същата дата е извършен личен обиск на ищеца в кабинета на Г. Г. в присъствието на прокурор.По време на това процесуално следствено действие ищецът не е имал възможност да комуникира с колегите си и не е имал право да се обажда на никой.Тези действия според настоящия състав на съда са довели до ограничаване на правото на ищеца на свобода и сигурност съгласно чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, като извършени преди налагането на законен арест или лишаване от свобода в предвидените хипотези в Конвенцията.В случая по отношение на ищеца е било нарушено и конституционно му право на лична свобода и неприкосновеност.Съгласно чл. 30, ал. 2 от Конституцията никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и реда, определени със закон, а съгласно чл. 164, ал. 1, т. 1 от НПК претърсване на лице в досъдебното производство без разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд в района на който се извършва действието се допуска при задържане или когато има достатъчно основание да се счита, че лицата, които присъстват при претърсването, са укрили предмети или книжа от значение за делото.В случая обискът е извършен незаконосъобразно преди задържането на ищеца.

        Установи се още от писмените доказателства - протокол за личен обиск, изземване и привличане на обвиняем по реда на чл. 219, ал. 2 НПК, изготвен от К. Д. – прокурор при СГС, че на 15.06.2010г. в 10, 10 часа ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302, т. 4, т. 2 и т. 1, пр. 5, б. „б” вр. чл. 301, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1, ал.2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по отношение на него е взета мярка за процесуална принуда 72-часово прокурорско задържане по чл. 64, ал. 2 НПК с цел да се подсигури незабавното му явяване пред СГС – НО за участие в особеното наказателно производство по вземане на най – тежката мярка за неотклонение.

        От събраните по делото доказателства безспорно се установи също, че взетите от прокурора 72 часа, като мярка за процесуална принуда, в 10.10 ч. на 15.06.2010г. са изтекли на 18.06.2010г. в 10.10 ч.Искането от страна на Софийска градска прокуратура до Софийски градски съд за вземане на постоянна мярка за неотклонение по отношение на В.К. е внесено в 13.15 ч. – видно от писмо от СГС по НЧД № С-459/10г., както и изпратения от СГС опис № 1536 а на кореспонденцията на 18.06.2010г., с който искането е прието.Следователно искането от страна на прокурора е направено след изтичане на първоначално взетите 72 ч. – в 10.10ч. на 18.06.2010г.Установи се, че двамата обвиняеми са били заведени за 15 ч. за гледане на мярката в СГС, откъдето пък обявили, че делото следва да бъде разгледано от Пазарджишки окръжен съд с оглед подсъдността.Закарани били обратно до „М.В.” към 16 – 16.30 ч. и качени в конвойна кола с белезници, независимо, че били изтекли всякакви срокове и ги откарали в Пазарджик.Впоследствие по отношение на двамата обвиняеми Г.Г. и В.К. е взета мярка за неотклонение „подписка”, като съдебното заседание по делото е приключило в 21. 20ч. Белезниците на двамата са свалени след започване на съдебното заседание по разпореждане на съдията.Свалянето на белезниците не е променило фактическото положение на двамата обвиняеми, тъй като съдебната охрана е присъствала в съдебната зала през време на разглеждане на мярката.Фактическото освобождаване на обвиняемия К. на посочената дата е станало към момента на приключване на заседанието в 21. 20ч.

      Тези установени по делото обстоятелства според настоящия състав на съда обуславят отговорност на Прокуратурата по чл. 5, § 3 от Конвенцията, тъй като ищецът не е бил изправен пред съдия своевременно след арестуването му в рамките на първоначално взетите 72 часа задържане и не е имал възможност да обжалва това задържане, вкл. след изтичането на законния срок, което обуславя и основание по чл. 5, § 4 от Конвенцията.Налице е и нарушение на конституционно признатото право в чл. 31, ал. 1 от Конституцията на РБ, съгласно който всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.Отговорността на прокуратурата се обуславя от това, че всички действия по отношение на ищеца са предприети по нейн почин и са извършени от и под наблюдението на прокурор К. Д..

       По делото не е спорно, че с Постановление от 15.06.2010г. – 15.00 ч. прокурор Димитров е взел спрямо обвиняемия К. и мярка за задържане за срок от 72 ч., считано до 18.06.2010г. – 15.00 ч. или до внасяне на искане от СГП в СГС – НО за неговото задържане под стража, което действие според съда е незаконосъобразно.Касае се за втори прокурорски акт, по силата на който спрямо едно и също лице два пъти е взета мярка за 72-часово задържане – един път в 10.10 ч. на 15.06.2010г. и втори път – в 15.00 ч. на 15.06.2010г.Законодателната цел при предприемане на посоченото задържане е ясно отразена в разпоредбата на чл. 64, ал. 2 НПК – за довеждането на обвиняемия пред съда. Очевидно спрямо едно лице може да се предприеме само едно задържане, с максимален срок от 72 часа, което е направено в случая по силата на постановлението от 10.10 ч. Недопустимо е предприемането на „втора” такава мярка, тъй като по силата на постановлението от 15.00 ч. „изкуствено” се продължава срокът от 72 ч.Действително, както се сочи в отговора на ответната страна, фактът на задържането остава един, независимо колко основания за задържане на едно лице съществуват.Извършеното незаконосъобразно действие обаче безспорно се е отразило на фактическото положение на лицето, тъй като е дало повод на прокурора да внесе искането си за вземане на постоянна мярка за неотклонение в 13.15 ч.

           Гореизложените обстоятелства според настоящия състав на съда обуславят отново нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като се касае за задържане, продължило и след изтичане на първоначално взетите 72 часа в 10, 10 часа на 18.06.2010г., извършено в нарушение на законоустановената процедура в НПК.

          От анализа на установените обстоятелства по делото се налага извод, че през периода на задържането му ищецът е бил поставен в принудителна изолация и злепоставен унизително за честта, достойнството и авторитета му пред неговите близки, колеги и обществото, наложен му е определен режим на поведение, ограничени са негови гарантирани от Конституцията права – на лична свобода и неприкосновеност, на личен живот, на придвижване, поради което и претърпените от него неимуществени вреди подлежат на обезщетяване, при съобразяване на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

          От събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като логични и правдоподобни, се налага извод, че ищецът е преживял изключително тежко периода на задържането му.Срокът на задържането не е дълъг, но през този период ищецът е изпитвал силен стрес, притеснения, неудобства и негативно психическо въздействие, които са пряка и непосредствена последица и в причинна връзка със задържането му.От показанията на свидетелите се установи, че ищецът не е могъл да се примири с факта, че е на мястото на лицата, които са извършили престъпления, затова се обезверил от системата и емоционално го смачквало и това, че на същия се е налагало да се разхожда „на каре“ с лице, изнасилило, а впоследствие и убило възрастна жена.От показанията на всички свидетели по делото се установява по категоричен начин и засиленият медиен интерес към случващото се от страна на национални телевизии, радиа, интернет сайтове, регионални медии, които са отразили задържането на ръководни служители на МВР още на дата 15.06.2010г., на работното им място, както и засиленото медийно присъствие и във връзка с проведеното съдебно заседание по вземане на постоянна мярка за неотклонение. 

         Обезщетението следва да бъде съобразено с личността на лицето, начина, по който е преживяло случилото се и отражението, което е оказало върху него и живота му.В конкретния случай при определяне  размера на обезщетението съдът, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правата му по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 5, § 3 и § 4 във вр. с § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, следва да бъдат възмездени по справедливост със сумата от 2 500 лева, като до претендирания размер от 10 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в морални страдания, притеснения, стрес, неприятни изживявания, причинени вследствие противозаконното нарушаване на личната му свобода по чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. последно от ЗОДОВ във вр. с чл. 5, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, следва да бъдат възмездени по справедливост със сумата от 2000 лева, като за разликата до претендирания размер от 10 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Общо следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 4 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство – 17.07.2012г. /на която дата е влязло в сила определението на Пазарджишки окръжен съд от 17.04.2012г. по ЧНД № 206/2012г., с което в производство по чл.243, ал.5 НПК са оставени без разглеждане подадените жалби срещу прокурорското постановление/ до окончателното изплащане на сумата.

           При този изход на делото и предвид изрично направеното искане, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лв. /не са ангажирани доказателства за други направени от него разноски/.

           По изложените съображения Пазарджишки районен съд

 

                                              Р Е Ш И:

 

           ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. „***” № 2, представлявана от Главен прокурор С.Ц. да заплати на В.И.К.,***, съдебен адрес ул. „***” № 9, офис център 1, ет.2, офис № 11 сумата общо от 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лв., от които сумата от 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за незаконно задържане от 10, 10 ч. на 15.06.2010г. до 21, 20 ч. на 18.06.2010г. по взета мярка „72-часово задържане“ от Прокуратурата с постановление от 10, 10 часа на 15.06.2010г. и сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за незаконно фактическо задържане от 9, 20 часа до 10, 10 часа на 15.06.2010г., повторно вземане на принудителна мярка „72-часово“ задържане от Прокуратурата с постановление от 15, 00 ч. на 15.06.2010г., с незаконно превишаване на законоустановения срок за предаване пред съдебната власт в 9, 20 ч. на 18.06.2010г., ведно със законната лихва върху общия размер на обезщетението от датата на влизане в сила на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство – 17.07.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове до претендираните размери от 10 000 лева по всеки от тях, както и иска за законната лихва от 18.06.2010г. до 17.07.2012г.

           ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. „***” № 2, представлявана от Главен прокурор С.Ц. да заплати на В.И.К.,***, съдебен адрес ул. „***” № 9, офис център 1, ет.2, офис № 11 сумата от 10 /десет/ лв. направени по делото разноски за държавна такса.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: