№ 112
гр. Раднево, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100811 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД
срещу К. М. А.. Ищцовото дружество твърди, че с ответника имали сключен
договор за електронни съобщителни услуги и мобилно устройство на
изплащане № ********* от 01.12.2014 г., който бил общ и с него били
предоставяни услуги по няколко партидни номера както следва:
- към системен партиден номер А0734950 – 1. Мобилна услуга А1 ONE
unlimited 28 с номер ********** за срок от 2 години, считано от 21.02.2019 г.
с месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лв.; 2. Мобилна услуга А1 без
граници L с номер ********** за срок от 2 години, считано от 09.01.2018 г. с
месечна абонаментна такса в размер на 20,99 лв.; 3. Мобилен интернет Сърф
М+ с номер ********** за срок от 2 години, считано от 18.11.2016 г. с
месечна абонаментна такса в размер на 19,90 лв. без ДДС; 4. NET BOX 50 с
номер ********** за срок от 2 години, считано от 25.05.2018 г. с месечна
абонаментна такса в размер на 16,99 лв. без ДДС. Твърди, че на 21.02.2019 г.
по горепосочения номер било закупено и устройство на изплащане мобилен
апарат Huawei P smart чрез първоначална вноска в размер на 12,98 лв. и 23
последващи месечни вноски по погасителен план. Твърди, че на 09.01.2018 г.
1
ответникът закупил на изплащане и мобилен апарат Apple iPhone 8 Plus 64
чрез първоначална вноска от 77,50 лв. и последващи месечни вноски по
погасителен план. Твърди, че за периода от 28.08.2019 г. до 27.02.2020 г. било
извършено от ищеца доставка на услугите по договора, но ответникът не
заплатил дължимите такси пи задължения в уговорените срокове, като
натрупал задължения в размер на 396,47 лв. за ползвани електронни
съобщителни услуги и в размер на 440,17 лв. за неплатени месечни вноски за
закупени мобилни устройства на изплащане. Твърди, че на 01.03.2020 г. в
тази връзка бил прекратен договора и била начислена неустойка в размер на
440,17 лв.
- към системен партиден номер М3197110 – 1. Мобилна услуга А1 ONE
unlimited 28 с номер ********** за срок от 2 години, считано от 06.08.2019 г.
с месечна абонаментна такса в размер на 28,99 лв.; 2. Мобилна услуга А1 без
граници L с номер ********** за срок от 2 години, считано от 09.01.2018 г. с
месечна абонаментна такса в размер на 17,84 лв. Твърди, че на 06.08.2019 г.
по горепосочения номер било закупено и устройство на изплащане мобилен
апарат СС Partner Samsung A20E на преференциална цена с отстъпка. Твърди,
че за периода от 28.08.2019 г. до 27.10.2020 г. било извършено от ищеца
доставка на услугите по договора, но ответникът не заплатил дължимите
такси пи задължения в уговорените срокове, като натрупал задължения в
размер на 37,25 лв. за ползвани електронни съобщителни услуги. Твърди, че
на 15.10.2020 г. в тази връзка бил прекратен договора и била начислена
неустойка в размер на 478,90 лв.
- към системен партиден номер М4312543 – Мобилен интернет 2,5гб с
номер ********** за срок от 2 години, считано от 28.11.2014 г. с месечна
абонаментна такса в размер на 13,90 лв. Твърди, че за периода от 16.09.2019
г. до 15.03.2020 г. било извършено от ищеца доставка на услугите по
договора, но ответникът не заплатил дължимите такси пи задължения в
уговорените срокове, като натрупал задължения в размер на 75,32 лв. за
ползвани електронни съобщителни услуги.
За претендираните суми била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д.
№ 641/2021 г. на РС-Раднево, но ответникът подал възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
предявяват иска за вземането си. Поради което иска от съда да постанови
2
решение, с което да признае за установено вземането по заповедта за
изпълнение общ размер на 1883,81 лв., от които по договор № ********* за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен
партиден номер А0734950 в размер на 1292,34 лв., от които 396,47 лв.
неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги и
440,17 лв. непогасена сума за закупени устройство на изплащане, 455,70 лв.
общ размер на неустойки; по партиден номер М3197110 в размер на 516,15
лв., от които 37,25 лв. неплатени суми за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги и 478,90 лв. общ размер на неустойки; по партиден
номер М4312543 в размер на 75,32 неплатени суми за ползвани и неплатени
електронни съобщителни услуги, както и законната лихва върху сборната
сума 1883,81 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. № 641/2021 г. на РС –
Раднево до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника К. М. А..
Следва съгласно задължителните разяснения в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС да се разгледат обоснованите възражения на длъжника, направени във
възражението по чл. 414 ГПК. Във възражението ответникът посочва, че бил
подал едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, като се имало
предвид претенцията за предоставени услуги в периода от 02.10.2019 г. до
15.04.2020 г., поради което претендираните от ищеца суми били нереални.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 641/2021 г. по описа на РС-Раднево
е видно, че за претендираното с исковата молба вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 267 от 17.09.2021 г. В срока по чл. 414 ГПК
длъжникът, сега ответник, е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, а ищецът в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е
предявил иска за установяване на вземането си, поради което същият е
допустим и следва да се разгледа по същество.
С протоколно определение от 24.02.2022 г. е обявен на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК за окончателен проекта на доклад по делото по
чл. 140 ГПК, с който са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата досежно валидно сключено облигационно отношение между
3
страните по договор за електронни съобщителни услуги и мобилно
устройство на изплащане № ********* от 01.12.2014 г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже доставени
услуги в твърдените периоди за различните партидни номера, уговорените
цени на услугите, наличието на валидно сключена клауза за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора и нейния размер.
Досежно исковете за заплащане на абонаментни такси, ползвани услуги
и цена на продадени на разсрочено плащане устройства съдът намира
следното:
По делото е приет като писмено доказателство договор за мобилни
услуги № ********* от 01.12.2014 г. с приложения към него /л.8-л.40/ и общи
условия /л.77-138/, които писмени доказателства не се оспорват от ответника.
По делото са събрани множество писмени доказателства, които не се
оспорват от ответника и доказващи сключени между страните множество
договори за услуги и за продажба на устройства, както следва:
По отношение на ползвана услуга мобилна услуга А1 ONE unlimited 28
с номер ********** за срок от 2 години, считано от 21.02.2019 г. с месечна
абонаментна такса в размер на 27,99 лв. от представените писмени
доказателства /л.26-28, 38-39/.
По отношение на ползвана услуга мобилна услуга А1 без граници L с
номер ********** за срок от 2 години, считано от 09.01.2018 г. с месечна
абонаментна такса в размер на 20,99 лв. от представените писмени
доказателства /л.11-л.15/.
По отношение на ползвана услуга мобилен интернет Сърф М+ с номер
********** за срок от 2 години, считано от 18.11.2016 г. с месечна
абонаментна такса в размер на 19,90 лв. без ДДС от представените писмени
доказателства /л.20-24/.
По отношение на ползвана услуга NET BOX 50 с номер ********** за
срок от 2 години, считано от 25.05.2018 г. с месечна абонаментна такса в
размер на 16,99 лв. без ДДС от представените писмени доказателства /л.17-
19/.
По отношение на сключен на 21.02.2019 г. договор за закупено
4
устройство на изплащане мобилен апарат Huawei P smart 2019 DS blue чрез
първоначална вноска в размер на 12,98 лв. и 23 последващи месечни вноски
по погасителен план от представените писмени доказателства /л.33-37/.
По отношение на сключен на 09.01.2018 г. договор за закупуване на
изплащане на мобилен апарат Apple iPhone 8 Plus 64 gb gold mat 20 чрез
първоначална вноска от 77,50 лв. и последващи месечни вноски по
погасителен план от представените писмени доказателства /л.41-47/.
По отношение на ползвана услуга мобилна услуга А1 ONE unlimited 28
с номер ********** за срок от 2 години, считано от 06.08.2019 г. с месечна
абонаментна такса в размер на 28,99 лв. от представените писмени
доказателства /л.55-66/.
По отношение на ползвана услуга мобилна услуга А1 без граници L с
номер ********** за срок от 2 години, считано от 09.01.2018 г. с месечна
абонаментна такса в размер на 17,84 лв. от представените писмени
доказателства /л.48-52/.
По отношение на сключен на 06.08.2019 г. договор за закупуване на
изплащане на мобилен апарат СС Partner Samsung A20E на преференциална
цена с отстъпка от представените писмени доказателства /л.54/.
По отношение на ползвана услуга мобилен интернет 2,5гб с номер
********** за срок от 2 години, считано от 28.11.2014 г. с месечна
абонаментна такса в размер на 13,90 лв. от представените писмени
доказателства /л.67-70/.
Ответникът не оспорва дължимите суми за закупените устройства по
договорите за продажба, като изрично в откритото съдебно заседание посочи,
че признава да дължи сумите за разсрочено плащане на закупените
устройства.
Ответникът оспорва да е ползвал услугите на ищцовото дружество, като
счита да не дължи таксите за услугите, защото реално не бил ползвал услуги
на ищцовото дружество. Твърди, че преминал на друг мобилен оператор и
затова не ползвал услугите на ищцовото дружество.
Съдът намира, че ответникът не доказа по делото да е прекратил
договорите с ищеца, нито пък да е преминал на друг мобилен оператор, от
което да се направят съответни изводи за прекратяване на договорите
предсрочно.
5
От друга страна ответникът сключвайки договорите за ползване на
мобилни услуги с ищцовото дружество не е длъжен да ползва каквито и да
било услуги, които се заплащат по тарифен план, но пък за сметка на това
дължи уговорените месечни абонаментни такси за избраните от него планове,
без значение дали е ползвал услугите. Последното обстоятелство зависи
изцяло от желанието на ответника дали да ползва или не предоставените му
от ищеца услуги.
По делото са приети като писмени доказателства множество на брой
фактури /л.139-144/, издадени от ищцовото дружество за начислените на
ответника абонаментни такси за периода от 28.08.2019 г. до 27.02.2020 г., като
е видно, че не е имало потребление от ответника на услуги /с нулева стойност
са посочените принципно възможни услуги/. Както се посочи по-горе
обстоятелството дали ответникът е ползвал или не заявените услуги не се
отразява на дължимостта на абонаментните такси за съответните услуги,
които се дължат месечно. Ответникът има задължението да заплаща цената за
предоставените му услуги и абонаментни такси, като в негова тежест е да
установи, че го е изпълнил, но по делото въобще не се ангажират писмени
доказателства за погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е
достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма
никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните
услуги.
Поради това съдът намира, че исковете досежно заплащането на цената
за разсрочено плащане на купените от ответника устройства и за начислените
му месечни абонаментни такси за срока на договорите се дължат от ответника
и исковете ще се уважат в цялост.
Досежно исковете за неустойки съдът намира следното:
По първия абонамент с номер А0734950 се претендира неустойка за
предсрочно прекратяване на абонаменти в общ размер на 455,70 лв., чиято
разбивка по отделни пера за различни неизпълнения на задължения е
посочено в табличен вид в исковата молба /стр. 3-4, л.4-5 от делото/ и
включва сумата от 140 лв. неустойка за невърнато оборудване по ценова
листа; сумата от 77,49 лв. неустойка в размер на 3 месечни абонамента за
номер **********; сумата от 47,17 лв. неустойка в размер на 3 месечни
абонамента за номер **********; сумата от 41,26 лв. неустойка като отстъпка
6
от цената на месечния абонамент за номер **********; сумата от 7,08 лв.
неустойка като отстъпка от цената на месечния абонамент за номер
**********; сумата от 142,70 лв. неустойка като отстъпка от цената на
закупено устройство Huawei P smart.
По втория абонамент с номер М3197110 се претендира неустойка за
предсрочно прекратяване на абонаменти в общ размер на 478,90 лв., чиято
разбивка по отделни пера за различни неизпълнения на задължения е
посочено в табличен вид в исковата молба /стр.4, л. 5 от делото/ и включва
сумата от 4,76 лв. неустойка като цена на допълнителна екстра за номер
**********; сумата от 50,14 лв. неустойка в размер на 3 месечни абонамента
за номер **********; сумата от 79,98 лв. неустойка в размер на 3 месечни
абонамента за номер **********; сумата от 55,52 лв. неустойка като отстъпка
от цената на месечния абонамент за номер **********; сумата от 288,50 лв.
неустойка като отстъпка от цената на закупено устройство СС Partner
Samsung A20E.
По третия абонамент не се претендира неустойка.
Относно правния характер на конкретните видове претендирани от
ищеца неустойки в съдебната практика е изградено трайно становище и то е в
следния смисъл:
Неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право, а с нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не
изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на
вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят
неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи
служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
7
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес, а условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и
от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. Единият
от възможните критерии за извършването на тази преценка представлява
съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Предвид, че договорът за мобилни услуги е договор за периодично
изпълнение, то развалянето му има действие само занапред, а по силата на чл.
88, ал. 1, изр. ІІ–ро ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за вредите от
неизпълнението, т.е. неустойката може да обезщетява само такива вреди. В
процесния случай обаче клаузата за неустойка е уговорена не като
обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, а като обезщетение
за вредите от самото му разваляне от страна на ищцовото дружество.
В настоящия случай се претендира уговорена неустойка за разваляне на
договор, поради неизпълнение на същинското задължение на длъжника по
него, която по характер не е компенсаторна. Макар в исковата молба изрично
да не е посочено, от същата се установява, че се претендира неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси. Компенсаторна би била неустойка, ако
се претендира в размер на всички месечни абонаментни такси до края на
срока на договора, а в случая се претендират неустойки в размер на три
такива такси. Неустойката се равнява на имуществената облага, която
кредиторът би получил, ако договорът не е бил развален.
В съпоставка с горните съображения не може да се приеме, че
неустойка в размер на 3-месечни абонаментни такси излиза извън присъщата
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, нито, че накърнява
добрите нрави. Обстоятелството, че размерът й се определя от размера на
абонаментните такси, не означава, че операторът на мобилни услуги получава
8
нещо, без да е предоставил услуга. Според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД страните
могат свободно да определят съдържанието на договора. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора се
отнася и до начина, по който се изчислява размерът на неустойката. Именно
принципът на справедливостта в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. А законът в случая признава правото на кредитора да търси
неустойка при разваляне на договор поради неизпълнение на същинско
задължение на длъжника. В този смисъл е определение № 616 от 10.11.2021 г.
на ОС-Стара Загора по в.ч.гр.д. № 1707/2021 г. и много други в същия смисъл.
В горния смисъл основателни са исковете за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги
/неустойките в размер на тримесечните абонаменти/ тъй като те са начислени
и изчислени при спазване на принципите на неустойката като обезпечителна,
обезщетителна и санкционна, съответна е и на сключената съдебна спогодба
между „Мобилтел“ ЕАД и КЗП по гр.д. № 12268/2014 г. /досежно спазване на
принципите по ЗЗП/. Тази спогодба не е нужно да е намерила конкретно
отражение в индивидуалните договори между страните по делото, тъй като тя
няма пряко отношение и действие между страните по настоящото дело, но е
принципен ориентир и съдебната практика последните години напълно
съответства на разрешението в нея относно обезпечителния, обезщетителния
и санкционния характер на неустойката за прекратяване на договорите за
абонамент предсрочно.
Поради това исковете за неустойка в частта за заплащане на 3 месечни
абонамента са основателни, тоест по първия абонамент неустойките в размер
на 77,49 лв. и 47,17 лв., а по втория абонамент неустойките в размер на 50,14
лв. и 79,98 лв.
Не така стои въпросът за дължимост на неустойка за дадена отстъпка от
цената на услугата /абонамента/ и за дадена отстъпка от цената на
устройството, в случаите, когато на абоната е предоставено устройство за
ползване на услуги, уговорени в приложенията към договора. Тези клаузи
имат характер на неустойки, независимо как са наименувани, защото
обезпечават изпълнението на паричните задължения на длъжника по
договорите за мобилни услуги до края на уговорения в тях срок на действието
9
им и служат като обезщетение за вредите от неизпълнението им, при
предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД).
Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за
предсрочното им прекратяване и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментите планове и от пазарните цени на крайните
устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент. Тези суми не се дължат при разваляне на договора за мобилни
услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за плащането й в
посочените клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето
им излиза извън посочените функции на неустойката. От изложеното по - горе
се налага извод и за неравноправност на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т.
5 и т. 19 ЗЗП /в ред. преди изм. ДВ бр. 100/2019 г./. Предвиждайки в договора
за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими
санкции, се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция
на неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, безспорно приложима в случая. Тъй като договора може да се
прилага и без тази нищожна клауза, то самият договор не е нищожен /чл. 146,
ал. 4 ЗЗП/.
В този смисъл е определение № 616 от 10.11.2021 г. на ОС-Стара Загора
по в.ч.гр.д. № 1707/2021 г. и много други в същия смисъл.
Поради това исковете за неустойка в частта за заплащане на сумата от
41,26 лв. неустойка като отстъпка от цената на месечния абонамент за номер
**********; сумата от 7,08 лв. неустойка като отстъпка от цената на
месечния абонамент за номер **********; сумата от 142,70 лв. неустойка
като отстъпка от цената на закупено устройство Huawei P smart; сумата от
55,52 лв. неустойка като отстъпка от цената на месечния абонамент за номер
**********; сумата от 288,50 лв. неустойка като отстъпка от цената на
закупено устройство СС Partner Samsung A20E, се явяват както
неравноправни клаузи, така и уговорени извън присъщите на неустойката
функции, а това налага отхвърляне на исковете в тази част.
В настоящото исково производство ищецът претендира установяване на
сума за неустойка за невърнато устройство в размер на 140 лв. По делото не
се установява оборудването да е било предоставено на абоната, поради
10
процесуалното бездействие на ищеца - не е представен приемо-предавателен
протокол за оборудването съобразно изискванията на договора. От друга
страна в цитираните от ищеца клаузи на договора и приложенията не е
въведено подобно задължение за неустойка. Сочи се единствено, че абонатът
се задължава да върне оборудването в пълна изправност, което му е
предоставено за ползване. Дори да се приеме, че ищецът има уговорена
клауза за неустойка за невърнато устройство, тази клауза предвижда
заплащане на обезщетение в размер на стойността на оборудването, а не
неустойка. В тази връзка по делото не е представен действащ ценоразпис на
оператора, което води до извод, че претенцията освен по основание е
недоказана и по размер. Поради това искането за присъждане на неустойка за
невърнато устройство в размер на 140 лв. също следва да бъде отхвърлено
като неоснователно.
В настоящото исково производство ищецът претендира установяване на
сума за неустойка като цена за допълнителна екстра за номер **********.
Такава неустойка също съдът не констатира да е уговорена. Дори и да е
уговорена, тя идентично на горните съображения за неустойката за отстъпка
от цената на месечните абонаментни такси и отстъпка от цената на
устройствата на изплащане е на първо място неравноправна клауза съобразно
чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП, а на второ място същата е и нищожна клауза като
излизаща извън типичните за неустойката функции и превръщаща я
единствено в инструмент за неоснователно обогатяване. Поради това
искането за присъждане на неустойка като цена за допълнителна екстра в
размер на 4,76 лв. също следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част от
исковете, сторени в исковото и заповедното производство /т.12 на ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, които възлизат в общ размер от 169,60 лв. /база
общи разноски от 265,36 лв. - платени държавна такса за заповедното
производство в размер на 37,68 лв. и исковото производство в размер на 37,67
лв., определени от съда юрисконсултски възнаграждения за заповедното
производство в размер на 70 лв. съгласно чл. 26 НЗПП и за исковото
производство в размер на 120 лв. съгласно чл. 25 НЗПП/.
11
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. М. А., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес с. **********, дължи на „А1 България” ЕАД,
вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр.
София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
- сумата от 396,47 лв. /триста деветдесет и шест лева и 47 ст./ ,
представляваща предоставени електронни съобщителни услуги за периода от
02.10.2019 г. до 15.04.2020 г. по абонамент № А0734950, част от рамков
договор № *********, ведно със законната лихва върху главницата от
20.08.2021 г. до пълното й погасяване;
- сумата от 440,17 лв. /четиристотин и четиридесет лева и 17 ст./ ,
представляваща неплатени вноски за периода от 02.10.2019 г. до 15.04.2020 г.
за устройства Huawei P smart и Apple iPhone 8 Plus 64 по договор за продажба
на изплащане по абонамент № А0734950, част от рамков договор №
*********, ведно със законната лихва върху главницата от 20.08.2021 г. до
пълното й погасяване;
- сумата от 124,66 лв. /сто двадесет и четири лева и 66 ст./ ,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на абонамент №
А0734950, част от рамков договор № *********, в размер на три месечни
абонамента за номера ********** и **********, ведно със законната лихва
върху главницата от 20.08.2021 г. до пълното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неустойка за разликата от присъдените 124,66 лв. до претендираните
455,70 лв., или за разликата от общо 331,04 лв., сбор от претендирани
неустойки за невърнато оборудване от 140 лв., като отстъпка от цената на
месечна абонаментна такса за номер ********** от 41,26 лв., като отстъпка
от цената на месечна абонаментна такса за номер ********** от 7,08 лв., като
отстъпка от цената на устройство Huawei P smart от 142,70 лв.;
- сумата от 37,25 лв. /тридесет и седем лева и 25 ст./ , представляваща
предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 28.08.2019 г. до
27.10.2020 г. по абонамент № М3197110, част от рамков договор №
12
*********, ведно със законната лихва върху главницата от 20.08.2021 г. до
пълното й погасяване;
- сумата от 130,12 лв. /сто и тридесет лева и 12 ст./ , представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на абонамент № М3197110, част от
рамков договор № *********, в размер на три месечни абонамента за номера
********** и **********, ведно със законната лихва върху главницата от
20.08.2021 г. до пълното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка за
разликата от присъдените 130,12 лв. до претендираните 478,90 лв., или за
разликата от общо 348,78 лв., сбор от претендирани неустойки като цена на
допълнителна екстра Extra net L 4000 mb за номер **********, като отстъпка
от цената на месечна абонаментна такса за номер ********** от 55,52 лв.,
като отстъпка от цената на устройство СС Partner Samsung A20E от 288,50 лв.;
- сумата от 75,32 лв. /седемдесет и пет лева и 32 ст./ , представляваща
предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 16.09.2019 г. до
15.03.2020 г. по абонамент № М4312543, част от рамков договор №
*********, ведно със законната лихва върху главницата от 20.08.2021 г. до
пълното й погасяване, за които всички суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 267 от 17.09.2021 г. по ч.гр.д. №
641/2021 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА К. М. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.
**********, да заплати на „А1 България” ЕАД, вписано в търговския
регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, район Илинден,
ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 169,60 лв. /сто
шестдесет и девет лева и 60 ст./, представляваща разноски в исковото и
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
13