РЕШЕНИЕ
№ 3656
гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110105891 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата М. Х. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си -
адвокат В. Л., адвокат от Адвокатска колегия - Х., със съдебен адрес : гр. Х., *** е предявила
исковата си молба във ВРС против ответното дружество „П. В.“ ЕАД, ЕИК ***,
представлявано от П. И. С. (към момента на депозиране на исковата молба ) с адрес: ***, с
правно основание на иска чл. 357, ал. 1, вр. чл. 186, вр. чл. 195, ал.1,вр. чл. 188, ал. 1, т.
2 от КТ.
Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени факти и
обстоятелства: Ищцата М. Х. Ч., ЕГН ********** от гр. Варна, твърди, че работи в „П. В.“
ЕАД, на длъжност „ Отговорник спомагателни дейности“ в отдел „Техническа експлоатация
“ на „ П. В. – И.“. На 13.04.2022г. на ищцата била връчена Заповед № 107 от 12.04.2022г., с
която заповед й било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“
за извършени нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ - неизпълнение на законните
нареждания на работодателя и по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ — за неизпълнение на възложена
работа, неизпълнение на законните разпореждания на работодателя за неспазване на Заповед
№ 36/07.02.2022г. Наказанието било наложено на ищцата затова, че М. Х. Ч., заемаща
длъжността „Отговорник спомагателни дейности“ в отдел „Техническа експлоатация“ на
„П. В. – И.“, не се явила на работното си място, съгласно Заповед за възлагане №
36/07.02.2022г. на Административния директор на „П. В. „ - ЕАД, с която на основание чл.
120, ал. 1 от КТ, във връзка с възникнала производствена необходимост на ищцата М. Х. Ч.
било възложено да премине от длъжност „Отговорник спомагателни дейности“ в отдел
„Техническа експлоатация“ на „П. В. –И.“, на длъжност Чистач той и портиер (битова
сграда докери) в отдел „ Оперативна експлоатация“ , П. В. - И., за времето от
08.02.2022г. до 24.03.2022г. включително.Посочено било още в заповедта, че тези действия
представлявали нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 от КТ - неизпълнение
на законните нареждания на работодателя, а именно неспазване на Заповед №
1
36/07.02.2022г. и по чл. 187, т. 3 -неизпълнение на възложена работа. С тези си действия,
според наказващия орган, ищцата била нарушила чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ - неизпълнение на
законните нареждания на работодателя, а именно неспазване на Заповед № 36/07.02.2022г.;
и по т. 3, пр. 1 от КТ - за неизпълнение на възложена работа.
По същество на спора ищцата счита, че така наложеното й наказание е
незаконосъобразно, по следните съображения: 1. На първо място ищцата счита, че
атакуваната заповед не била мотивирана и липсвали всички изискуеми реквизити.
Освен това не били налице основанията за налагане на дисциплинарно наказание, тъй
като в заповедта за възлагане от 07.02.2022г„ която ищцата отказала да изпълни, не била
обоснована „производствената необходимост“, не било конкретизирано работното място и
не било посочено кой ще изпълнява задълженията й на „Отговорник спомагателни
дейности“ в отдел „Техническа експлоатация“ на „П. В. – И.“. Отделно от това, ищцата
твърди, че не можела да изпълнява задълженията на чистач и портиер, тъй като в тях се
включвали почистване на помещения и продължително време натоварване на крайниците, а
тя страдала от заболяване на долни крайници, непролиферативна диабетна ретинопатия на
двете очи, както и от инсулинозависим захарен диабет, за което имала и издадено ЕР №
3556 от 159/21.12.2021г. на ТЕЛК. В ЕР на ТЕЛК било посочено също и 71% трайно
намалена работоспособност на ищцата. За наличието на посочените заболявания и
процесното ЕР, ръководството на предприятието е било уведомено, твърди ищцата. В
случая работата която ще следвало да изпълнява на длъжността „ ЧИСТАЧ - той и портиер
(битова сграда докери) „, сочи ищцата в исковата си молба, че представлявала риск за
здравето й.Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, сочи ищцата в исковата си молба,
дисциплинарното наказание се налагало с мотивирана заповед, в която се посочвали
нарушителят, нарушението, кога било извършено то, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налагало. Чрез очертаване на фактическите и правните основания за
налагане на дисциплинарно наказание се осигурявала и защитата на работника или
служителя, който трябвало да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага
наказанието, а от друга страна, по този начин се очертавал и предметът на съдебния контрол
за законосъобразност в случая на съдебно оспорване на дисциплинарното наказание,
подчертава още в исковата си молба ищцата.По отношение на нарушенията на трудовата
дисциплина по КТ, както всички правонарушения, и те заявява ищцата в исковата си молба,
че се характеризират с определени признаци - човешко деяние (действие или бездействие),
противоправност и вина (умисъл или н предпазливост). Преценката за съставомерността на
нарушението на трудовата дисциплина включвала всички обстоятелства, имащи отношение
към изпълнението на трудовите задължения, а вината в гражданското право се изразявала в
неполагане на дължимата грижа с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й, при която преценка следвало да бъде отчетено и натоварването по време на
извършване на определена работа, съответно - положена ли е дължимата грижа според
конкретните условия на работа. /В този смисъл ищцата се позовава на съдебната практика
обективирана в Решение № 3 от 12.03.2012 по гр. д. № 1325/2010 г. IV г. о. на ВКС; Решение
№ 564 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1774/2011 г. IV г. о. на ВКС и Решение № 542 от 7.02.2011
по гр. д. № 1083/2010 г. IV г. о. на ВКС /. В конкретния случай, работодателят твърдял
неизпълнение от ищцата на законните нареждания на работодателя, а именно
неспазване на Заповед № 36/07.02.2022г., което представлявало / според ответника -
работодател / нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ - заемане на
нова длъжност от ищцата, поради възникнала производствена необходимост и извършено
нарушение по чл. 187, т. 3 КТ - неизпълнение на възложена работа.
2. На следващо място, твърди ищцата, че не ставало ясно, а и в мотивите на
процесната заповед не било посочено, че за периода от 08.02.2022г. до 24.03.2022г. при
работодателя възникнала производствена необходимост от временно възлагане на ищцата
на функции на „ЧИСТАЧ - той и портиер(битова сграда докери“ на работници заемащи
други длъжности.При налагане на заповедта за наказание, твърди ищцата, че
работодателят не бил изследвал здравето на работника преди да предприеме подобно
възлагане на друга работа, съгласно императивната разпоредба на чл. 120, ал. 2 от КТ,
2
освен това в мотивите на заповедта не били посочени причините, които довели до
наличието на производствена необходимост в дружеството съгласно изискванията на чл.
120, ал. 1 от КТ.В случая наличието на здравословен проблем у ищцата се явявал
пречка ищцата да изпълни заповедта и да заеме новата длъжност.Чл. 120, ал. 2 от КТ,
подчертава ищцата , че изисквал възложената на работник друга работа да
съответства на неговата квалификация. Това означавало, че изискванията за
квалификация за изпълнение на другата работа - степен на образование, специалност и пр. -
трябвало да са сходни с тези за основната длъжност на работника. Това обаче, според
ищцата, не било така в настоящия случай. За длъжността „Отговорник спомагателни
дейности“ се изисквала определената квалификация и по-високата степен на образование, а
за длъжността „чистач“ било достатъчно, дори основно образование, т.е. не се е изисквала
няаква специална квалификация. Следователно, обобщава ищцата, не било спазено
изискването на чл. 120, ал. 2 от КТ. Това изискване търпяло само едно изключение,
уредено в ал. 3 на същия текст: „възложената работа може да не съответства на
квалификацията на работника, когато възлагането при условията на ал. 1 се налага по
непреодолими причини“. Под непреодолими причини , пояснява ищцата, че се разбирали
събития, налагащи спешни действия, от типа на аварии, природни бедствия и подобни. Не
било налице такава непреодолима причина в случая с ищцата - работодателят, твърди
същата, че разполагал с време да организира дейността си, макар и временно, по такъв
начин, че да посрещне възникналата производствена необходимост. Неспазването на чл.
120, ал. 2 от КТ за ищцата водело и до незаконосъобразност на заповедта за възлагане
на допълнителна работа. Достатъчно било неизпълнената заповед да е незаконосъобразна,
за да бъде обективно правомерно нейното неизпълнение и ищцата да не носи
дисциплинарна отговорност за него. Ето защо, счита ищцата, че дисциплинарното
наказание следвало да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно, а на
работодателя да се възложи да заплати разноските по делото.
3.Отделно от изложеното, ищцата сочи, че по делото не са представени
доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 193 от КТ по отношение на заповед
№107/12.04.2022г., доколкото писмени обяснения били изисквани от ищцата, дадените
обяснения от последната били само във връзка със здравословното й състояние, но не
и по повод започната дисциплинарна проверка.Не било вярно твърдението на
работодателя, че ищцата на 08.02.2022г. и на 09.02.2022г. не се явила на работно си
място, напротив - ищцата твърди, че била на работното място, а това се установявало и от
дадените обяснения вх. № 1996/11.04.2022г. до ИД на П. В. - ЕАД. След тези дати,
ищцата сочи, че се намирала в законоустановен болничен. Ето защо, според ищцата,
изложеното не представлявало дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ -
неизпълнение на възложена работа. Изложеното от ищцата представлявало
предпоставка за отмяна на заповедта и на формално основание.
4.Атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „ предупреждение
за уволнение“, макар и да била издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 192, ал. 1
от КТ, твърди още ищцата, че не удовлетворява изцяло изискванията за форма по чл.
195, ал. 1 от ГПК, доколкото не съдържала пълно описание на обективните признаци и
изцяло липсвало такова на субективните признаци на нарушението, който порок бил
съществен и не можел да бъде саниран, а това обуславяло и незаконосъобразността на
заповедта. В оспорената от ищцата заповед не били описани и субективните признаци на
нарушението, което се претендирало да е извършено, не била посочена формата на вината,
при която наказаното лице действало, доколкото нарушението на трудовата дисциплина
трябвало винаги да е виновно (арг. от чл. 186 от КТ). При това положение , обобщава
ищцата, че била нарушена възможността й да се защити ефективно.Нормата на чл. 195, ал.
1 от КТ подчертава ищцата, че е императивна и липсата на всеки един от задължителните
реквизити, визирани в нея, обуславяла немотивираност и необоснованост на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание. Препращайки към трайно установената съдебната
практика, съгласно която липсата на който и да е от реквизитите на заповедта за
дисциплинарно наказание, посочени в чл . 195, ал. 1 от КТ, има за последица
3
незаконосъобразност на дисциплинарното наказание /в този смисъл Р. 341-95 III г. о. на
ВС, Р. 448-98 III г. о. ВКС, Р. 1506-99 III г. о. ВКС, и др. / извежда правния извод ищцата, че
Заповедта подлежи на отмяна.
5.На следващо място ищцата сочи, че нарушението на трудовата дисциплина като
основание за налагане на дисциплинарно наказание винаги е конкретно деяние (действие
или бездействие), с което се нарушават възложените на работника или служителя трудови
задължения. Поради това нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ изисквала заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание да съдържа точно и ясно описание на
нарушението, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.В
настоящия случай като основание за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата М. Х.
Ч. били визирани 2 нарушения - по чл. 187, ал. 1, т. 3 и по т.7 от КТ, които следвало да
се разгледат поотделно.Според чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ нарушение на трудовата
дисциплина било неизпълнение на законните нареждания на работодателя.
Следователно наличието на законно разпореждане на работодателя било елемент от
фактическия състав на посоченото дисциплинарно нарушение, поради което задължително
следвало да бъде посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В случая,
твърди ищцата, в процесната заповед липсвало описание на законните разпореждания
на работодателя, по отношение на които се твърдяло, че ищцата виновно е нарушила, което
представлявало съществен порок, обуславящ незаконосъобразност на заповедта.
Непосочването на задължителните разпореждания на работодателя не позволявало да се
провери действително ли е осъществено твърдяното дисциплинарно нарушение, като наред
с това поставяло работника или служителя в неблагоприятното положение да не знае срещу
какви факти да се защитава.В тази връзка ищцата отбелязва, че било недопустимо в хода на
производството да се установяват факти от значение за съставомерността на деянието, които
не са описани в заповедта. Ето защо в случая, както отбелязва и по горе, за ищцата
атакуваната заповед не отговаряла на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като
липсвало описание на нарушението по чл. 187. ал. 1, т. 7 от КТ и следвало да се отмени
като незаконосъобразна.Второто дисциплинарно нарушение, за което на ищцата било
наложено наказание било по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ - неизпълнение на възложена работа.
В разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ се предвиждало, че нарушение на трудовата
дисциплина е неизпълнение на възложената работа. Описаното в заповедта, поведение,
според ищцата не съставлявало дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, ал.
1, т. 3. Видно било от обясненията дадени от ищцата с вх. № 1996/11.04.2022 г. до
Директора на „*** „ ЕАД, че ищцата сочела, че била на работа, на работното си място в
дружеството на процесиите дати - 08.02.2022г. и на 09.02.2022г. и е изпълнявала
задълженията си съгласно длъжностната си характеристика.
6. На последно място, ищцата твърди, че с оглед изложените съображения,
неизпълнението на процедурата по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда и останалите пропуски,
свързани с издаването на процесната заповед, представлявали достатъчно основание за
отмяната на атакуваната заповед. Освен това, според чл. 195, ал. 1 от Кодекса на труда,
дисциплинарното наказание се налагало с мотивирана писмена заповед, в която се
посочвали нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налагало, а в случая времето на извършване на нарушението не
било посочено в заповедта както и законният текст, въз основа на който се налагало
(чл. 188, т. 2 от КТ).
От изложеното, обобщава ищцата, че се налагал и извод, че ищцата М. Х. Ч. не била
допуснала нарушение на чл. 187, ал. 1. т. 3 и т. 7 от КТ , поради което не следвало да носи
дисциплинарна отговорност. С оглед всичко изложено, ищцата е отправила искането до
съда да бъде отменена Заповед № 107 от 12.04.2022г. издадена от Изпълнителен Директор
на „П. В.“ ЕАД, пл. „***“, № 1, с която на М. Х. Ч., ЕГН **********, работеща на длъжност
„Отговорник спомагателни дейности“ в отдел „Техническа експлоатация“ на „П. В. - И. „, за
нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 3 от КТ, с която й е наложено наказание
„Предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна, на основание чл. 195, ал. 1 от КТ.
4
Обективирано е и искане ответника - работодател да бъде осъден да заплати на
ищцата сторените по делото съдебно - деловодни разноски.
В подкрепа на твърденията си и искането, ищцата е обективирала доказателствени
искания.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. И.
счита, че исковата молба е подадена в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ от работник, на
който е наложено наказание „предупреждение за уволнение“, поради което изразява
становището, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан в настоящото
съдебно производство.
По основателността на искането: Ответното дружество намира предявения иск за
неоснователен, тъй като Заповед № 107 от 12.04.2022 г. на Изпълнителния директор на „П.
В.“ ЕАД била издадена при спазване на нормативните изисквания и при осъществено
основание за налагане на дисциплинарно наказание.Неоснователни намира ответника
твърденията на ищцата, че не е изпълнила Заповед № 36 от 07.02.2022 г. издадена на
основание чл.120, ал.1 от КТ, тъй като в нея не е било конкретизирано работното и място,
кой ще изпълнява досегашните и задължения като „отговорник спомагателни дейности“ и
поради обстоятелството, че възложената със заповедта длъжност „чистач - той и портиер“
битова сграда докери в отдел „Оперативна експлоатация“, *** И., представлява риск за
нейното здраве. Навеждали се твърдения в исковата молба, че квалификацията на ищцата е
по-висока от тази която се изисква за заемане на длъжността чистач, с което била нарушена
разпоредбата на чл. 120, ал.2 от КТ.По отношение на всички изразени твърдения за
незаконосъобразност при издаване на Заповед № 36 от 07.02.2022 г. , издадена на
основание чл.120, ал.1 от КТ, ответникът изразява становище, че същите са преклудирани
поради изтичане на давностния срок предвиден в чл. 358, ал. 1, т.2 КТ и не могат да се
разглеждат в настоящото производство. Заповедта за едностранна промяна на мястото и
характера на работата от работодателя, сочи ответника , че подлежала на съдебен контрол,
като работникът или служителят можел да обжалва заповедта по реда, установен в чл. 358,
ал. 2, т. 1 КТ, в двумесечен срок от връчването й. В настоящият случай, този срок течал от
08.02.2022 г., когато служители на Работодателя направили опит да връчат заповедта и
нейният отказ бил удостоверен от двама свидетели. Тъй като Заповед №36 от 07.02.2022
г. не подлежала на съдебен контрол към момента на подаване на исковата молба
11.05.2022 г. , то твърди ответника, че ищцата не може да се позовава на нейната
незаконосъобразност, респективно да обосновава неявяването си на 08.02.2022 г. и
09.02.2022 г. на определеното от работодателя ново работно място. Също така, счита
ответника, че не следвало да се уважава и особеното искане на ищцата за предоставяне на
документи относно издаването на Заповед №36 от 07.02.2022 г., документи за възникнала
„производствена необходимост“ както и допускането на един свидетел, ако чрез него ще се
доказва незаконосъобразност при издаване на Заповед №36 от 07.02.2022 г., тъй като тази
възможност вече не съществувала, поради обстоятелството, че не е упражнена
своевременно.
Всички твърдения за незаконосъобразност при издаване на Заповед № 107 от
12.04.2022 г. на Изпълнителния директор на „ П. В. “ ЕАД с която е наложено
дисциплинарно наказание „ Предупреждение за уволнение “, ответникът отново
намира за неоснователни, а и не кореспондиращи с действителното положение. Твърди
се от ответника, че оспорената от ищцата Заповед е мотивирана и неразделна част от нея,
освен всички документи на които се основава нейното издаване били и писмени обяснения
вх.№ 1996 от 11.04.2022 г. на М. Ч. в които чистосърдечно признавала, че не е изпълнила
Заповед №36 от 07.02.2022 г. Като основен мотив ищцата изтъквала противоречие с
притежаваното от нея ЕР на ТЕЛК от 21.12.2021 г.(като на 08.02.2022 г. и 09.02.2022 г.
била на друго работно място и изпълнявала други трудови задължения). Относно
обстоятелството, че длъжността „чистач, той и портиер“, е в противоречие със
здравословното и състояние, твърди ответника, че ищцата не сочела абсолютно никакви
5
доказателства, нито към момента на изпълнение на Заповед № 36 от 07.02.2022 г. за периода
и на действие от 08.02.2022 г. до 24.03.2022 г. включително, както и в дисциплинарното
производство, завършило с атакуваната заповед за налагане на наказание „предупреждение
за уволнение“, нито с настоящата искова молба.От друга страна работодателя преди
издаване на Заповед №36 от 07.02.2022 г. , твърди, че бил поискал становище от
обслужващата служба по трудова медицина „***“ ООД, като от полученото Заключение
станало ясно, че въз основа на оценката на риска, длъжностната характеристика и
организацията на работа за длъжността „чистач, и портиер“ в битова сграда докери, за
работника М. Ч., нямало да има риск за здравето и щяла да може да спази
противопоказанията на ЕР на НЕЛК. Всички твърдения в обратна посока, ответника намира
за недоказани , заявявайки, че ищцата не можела да се позовава на тях, като основание за
отмяна на процесната Заповед.
Възраженията срещу иска и обстоятелствата на които те се основават, наведени
от ответника в срока по чл.131 ГПК са следните :Предявеният срещу „П. В.“ ЕАД иск
за отмяна на Заповед № 107 от 12.04.2022 г. на Изпълнителния директор на „П. В.“ ЕАД
се явявал неоснователен. Заповедта била издадена при осъществено основание за
нейното налагане като били изпълнени особените изисквания на Кодекса на труда. В
издадената Заповед подробно били посочени основанията за нейното издаване, нарушението
на трудовата дисциплина което било извършено, а било видно от писмени обяснения вх. №
1996 от 11.04.2022 г., че ищцата не била на посочено в Заповед № 36 от 07.02.2022 г.
работно място, а на друго, без да сочела обективни доказателства за това неизпълнение,
представляващо нарушение на трудовата дисциплина. Въз основа на наведените по-горе
възражения, ответника моли съда да отхвърли предявения иск за отмяна на Заповед №
107 от 12.04.2022 г. на Изпълнителния директор на „П. В.“ ЕАД като неоснователен .
Моли на „П. В.“ ЕАД да бъдат присъдени всички сторени съдебно - деловодни разноски
съгласно списък по чл.80 ГПК.Моли делото да бъде разгледано и без участието на
ответника, ако не се яви негов представител.Моли с оглед становището на ищеца да му бъде
дадена възможност за допълнителни уточнения или доказателствени искания.В подкрепа на
изложеното по-горе, ответникът е направил доказателствени искания.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 04.11.2022 г. ищцата,
представлявана от адвокат В. Л. от АК Х. моли съда да уважи предявения иск като бъде
отменена атакуваната заповед като неправилна и незаконосъобразна , издадена в нарушение
на материалния закон и при нарушение на разписаната процедура по установяване и
налагане на дисциплинарни наказания по КТ . Обективирано и поддържано е искането за
присъждане на сторените по делото разноски .
В същото съдебно заседание ответната страна, представлявана от адвокат Г. С. моли
съда , след съвкупна преценка на доказателствата по делото, да постанови Решение , с което
да бъде отхвърлен иска като недоказан. По същество на спора адв.С. счита, че Заповед №
36/07.02.2022г. не подлежи на съдебен контрол , ползва се с присъщата доказателствена сила
, придържайки се към вече изложените възражения в отговора на искова молба. Изрично е
заявено и възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендирания от ищцата
адвокатски хонорар .
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата
на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата по делото М. Х.а Ч. на 29.12.2008 г. по силата на Трудов договор № 293/
30.12.2009г. е встъпила в трудово правоотношение с ответника работодател – „П. В.“ ЕАД.
Съгласно цитирания договор М.Ч. е приела да изпълнява длъжността „ оператор , въвеждане
на данни в компютър / ел. везна „ с код по НКПД 31132002 по длъжностна характеристика,
6
с която Ч. предварително се запознала. Този факт съдът намира за установен и доказан от
представеното по делото в заверено за вярност с оригинала копие на лично трудово досие на
ищцата (в частност л.210 от дело- част от представеното от ответника ЛТД на М.Ч. ). От
копието на договора от 29.12.2008 г. се установява, че ищцата е започнала работа при
ответника считано от 05.01.2009 г., при 8 часов работен ден и договорено трудово
възнаграждение 448,00 лв. , като договорът е бил сключен за срок до 6 месеца – за
заместване на Валентина Данаилова Йорданова в отпуск по майчинство , до нейното
завръщане.
От приложеното на л. 207-ми по делото заявление, подадено от М.Ч. до работодателя
се установява, че ищцата е поискала да бъде преназначена на друга длъжност, като искането
й е било удовлетворено . От цялото копие на ЛТД на ищцата е видно, че ищцата от
05.01.2009 г. е заемала различни длъжности при ответника. Видно от л. 176 – ти с писмено
заявление М.Ч. на 16.4.2019 г. е сезирала работодателя си с ново искане да бъде
преназначена от длъжността „ Организатор на търговска експлоатация „ в отдел ОЕ на
длъжност „ Отговорник , спомагателна дейност „ в „ Механичен сектор „ ИС , считано от
17.04.2019 г. – Варна – И. . По това заявление страните по спора са сключили Допълнително
споразумение № 63/16.04.2019 г. към трудов договор № 293/30.12.2008 г., приложено на л.
172 – ри по делото . Съгласно допълнителното споразумение ищцата , в качеството й на
работник при ответника- работодател , е била преназначена от длъжност „организатор по
търговска експлоатация „ отдел ОЕ на длъжност „ Отговорник сп.дейности „, код НКПД
44193007, Варна – И. – Отдел „ Механичен „ – Сектор „ Инвентарно стопанство„ ,за
неопределено време, при 8 ч работен ден и договорено основно трудово възнаграждение 660
лв. и 15 % за придобит трудов стаж и професионален опит.
По делото е приложеното на листи 154 и 153 заверено за вярност с оригинала копие
на Допълнително споразумение № 508/09.09.2020 г. към трудов договор № 293/30.12.2008 г.
, съгласно което ищцата да бъде преназначена от длъжност „ отговорник, спомагателни
дейности „ „Отдел Механичен“, на длъжност „ Отговорник спомагателни дейности „, код
НКПД 44193007 – *** – И. – отдел „Техническа експлоатация“ , за неопределено време, при
8 ч.работен ден, с основно трудово възнаграждение 710 лв. /л.154 /.От отразяването върху
копието на същото споразумение , приложено на л. 153 –ти се установява, че в присъствие
на свидетели ищцата е отказала да подпише същото .
Въз основа на така цитираните писмени доказателства, съдът извежда извод, че
ищцата е установила твърденията си , че има качество работник при ответника –
работодател П. В. ЕАД, като е доказано , че същата е започнала работа в края на 2008 г. , а
длъжността й е променяна .
По делото няма спор по същество, че ищцата е отказала да работи на длъжност
„чистач – той и портиер „ при работодателя , по повод на който отказ и работодателят е
наложил дисциплинарно наказание „ Предупреждение за уволнение „ с оспорената Заповед
№ 107/12.4.2022 г.
Твърденията на ищцата, залегнали в исковата молба са,че същата се ползва от
7
закрилата на чл.330 КТ, както и че работодателят е информиран за здравословното й
състояние .Тези твърдения съдът намира за безспорно доказани на база цитираните по-долу
писмени доказателства .
Приложеното на л. 165 –ти / част от ЛТП на ищцата / ЕР № 2395 на ТЕЛК – МБАЛ
„***“ - АД носи дата на заседание на ТЕЛК комисия 07.10.2019 г. Съгласно вписаното в ЕР
на ТЕЛК , след извършване на освидетелстване на ищцата и поставяне на водеща диагноза „
Инсулинозависим захарен диабет „, , при общо заболяване „ ЗД I тип, късно проявил се ,
ДПНП на долни крайници, двустранно късогледство и диабетна микроангиопатия на двете
очи „, на ищцата е определена 60 % ТНР със срок от 3 години , посочена дата на
инвалидизацията 07.10.2019 г.
С ЕР № 1018 /16.04.2020 г. на ТЕЛК – МБАЛ“ ***“ Варна ЕАД, ищцата е била
преосвидетелствана като е определен увеличен процент на ТНР 71% за срок от 2 години
/л.159/ .
С ЕР № 0865 / 01.07.2022 г. на НЕЛК по повод обжалване от страна на П. В. ЕАД на
ЕР № 3556/21.12.21 г. на Първи състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ *** Варна е
била проведена частична експертиза и потвърдено ЕР на ТЕЛК по трудова препоръка , с
отбелязване , че лицето може да изпълнява заеманата длъжност при 71 % ТНР . / /л.55- 58 /.
Същото ЕР на НЕЛК е част от ЛТД на ищцата, като релевантно към спора по същество е
инкорпорираното в ЕР на НЕЛК Становище на специалисти по трудова дисциплина
.Съгласно последния абзац от ЕР на НЕЛС – НЕЛК ТМПБ дава следното становище : „
Лицето може да продължи да работи на заеманата длъжност „ отговорник спомагателни
дейности ( или на друго подходящо работно място от списъка на трудоустроени) като
трудоустроено при облечени условия : без полагане на нощен труд , динамично и статично
физическо напрежение и участие в дейности , свързани с ръчна работа с тежести с единично
тегло на товара над 5 кг. ; продължителна правостояща работна поза ; зрително напрежение
,нервно- психично пренапрежение , неблагоприятен микроклимат (ниски температури,
повишена влажност ); нервнотоксични химични вещества и при спазване на посочените по
т. 19 от ЕР на НЕЛК противопоказани условия на труд .
При тези обективни данни по делото , съдът намира че по делото е безспорно
доказано, че от датата на първата инвалидизация на ищцата 07.10.2019 г. ищцата е с ТНР
поради заболяване „ Инсулинозависим захарен диабет „, , ДПНП на долни крайници,
двустранно късогледство и диабетна микроангиопатия на двете очи „,
Пра наличието на данни за влошено здравословно състояние на ищцата по делото е
установено и доказано, че работодателят е приел че следва да промени длъжността на
ищцата и да я премести на длъжност чистач той и портиер, ищцата е отказала да подпише
заповед за преназначаване , а работодателят е издал процесната за заповед за налагане на
дисциплинарно наказание.
Оспорената от ищцата Заповед № 107/ 12.04.2022 г., част от трудовото досие на
ищцата, е приложена като заверено за вярност с оригинала копие на л. 63 , 64 от делото.
8
Заповедта е издадена в писмена форма , от работодателя - За изпълнителен директор на П.
В. ЕАД/съгл. Заповед № 386/18.06.2015г./ М. П., въз основа на докладна записка с вх.№
844/14.02.2022 г. от Д. Д. – ръководител Отдел Оперативна експлоатация П. В. – И., П. В.
ЕАД, с приложена Заповед за възлагане № 36/07.02.2022 г. на Административния директор
на П. В. ЕАД, Протокол от 8.2.2022 г., протокол от 9.2.2022 г. В оспорената от ищцата
заповед на ищцата е наложено наказание „ Предупреждение за уволнение „, като са
посочени правните норми на чл. 189, чл. 192 ,ал.1 ,чл.193 , чл. 194 и чл. 195 КТ. За да наложи
посоченото дисциплинарно наказание на ищцата, работодателят е вписал в заповедта, че на
дата 8.2.2022 г. и на дата 9.02.2022 г. М. Х. Ч. на длъжност „ Отговорник , спомагателни
дейности „ в отдел „ Техническа експлоатация „ , П. В. – И. не се явила на работното си
място , съгласно заповед за възлагане № 36 / 07.02.2022г. на Административния директор
на П. В. ЕАД, с която на основание чл.120, ал.1 КТ във връзка с възникнала производствена
необходимост , на М.Ч. е възложено да премине от длъжност Отговорник спомагателни
дейности в отдел техническа експлоатация в П. В. – И., на длъжност Чистач – той и портиер
/ битова сграда докери / в отдел Оперативна експлоатация П. В. - И. , за времето от 8.2.2022
г. до 24.03.2022 г., вкл. , със запазване на трудовото възнаграждение на основата й работа .
Установено било , че не е изпълнена Заповед № 36 / 7.2.2022 г. на Административния
директор на П. В. ЕАД .Тези действия , в заповедта , работодателят е приел, че
представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т. 7 – неизпълнение на
законните нареждания на работодателя , а именно неспазване на Заповед № 36/7.2.2022 г.,
по чл. 187, т.3 – неизпълнение на възложената работа . Уведомително писмо за започнато
дисциплинарно производство е посочено в заповедта , както и покана за предоставяне на
обяснения с изх. № 1816/ 4.4.2022 г. били връчени на работника на 7.4.2022 г., като в
законоустановения 3 дневен срок били представени писмени обяснения , по случая с вх.№
1996/11.4.2021 г. Видно е от лист 64 – ти , че оспорената заповед е връчена на М.Ч. на
13.4.2022 г., като при получаването на същата, ищцата е записала „ не съм съгласна с
наложеното наказание „ . От приложеното на л. 75 писмено доказателство е видно,че
обяснения са изискани от ищцата на 7.4.2022 г., а тя е написала и представила пред
работодателя саморъчни такива на 11.4.2022 г. Като част от дисциплинарното
производство са приложените на л. 65 –ти докладна записка от Д.Д. – Ръководител
ОТДЕЛ ОЕ при П. В. от 14.2.2022 г., два броя протоколи от 8 и 9.2.2022 г. / 68 – 71 / ,
становище на *** ООД без дата – л. 78 .
Анализа на посочените писмени доказателства обосновава и извод, че на ищцата е
наложено наказанието предупреждение за уволнение поради неизпълнение на предходна
заповед на работодателя , заповед 36, която ищцата е отказала да подпише.
Заповед № 36/ 7.2.2022 г. е приложена на л. 66 – ти по делото .От същата е видно, че
не е подписана от М.Ч., т.к. същата е отказала да я подпише на 8.02.2022 г., като отказът е
удостоверен с подписи на двама свидетели , служители на работодателя . Заповед № 36 е
издадена от работодателя на основание чл.120 , ал.1 КТ , като по силата на същата , във
връзка с възникнала производствена необходимост работодателят възлага на ищцата М.Ч.
9
заемаща длъжност „отговорник спомагателни дейности „ в отдел Техническа експлоатация
*** – И. да премине на длъжност „чистач – той и портиер / битова сграда докери / „ в отдел
Оперативна експлоатация – *** – И. за времето от 08.02.2022 г. до 24.03.2022 г. вкл. със
запазване на трудовото възнаграждение на основаната й работа .
В писмени обяснения , изготвени ръкописно от М.Ч., подписани от нея на 11.4.2022
г. М.Ч. е обяснила пред работодателя, че на 8.2.2022 г. , около 10 ч. е била повикана от
служителките на ЧР, връчили й за подпис заповед да премине от длъжност ОСД на
длъжност „Чистач той и портиер „. М.Ч. е написала в обясненията си ,че е отказала да
изпълни заповедта, защото считала че е в противоречие с издаденото й ЕР на ТЕЛК от
21.12.21 г. Отделно от горното М.Ч. е посочила , че на 08 и 09.02.2022 г. изпълнявала
трудовите си задължения на работното си място - попълвала дневници за годност на
инвентара / попълването йм се извършвало между 5-10 число на месеца.
Установява се по делото ,ч е докладна записка от Д. Д. – ръководител ОЕ П. В. – И. е
изготвена на 14.2.2022 г. затова, че на 08.02.2022 г.- М.Ч. не се явила на работа съгласно
заповед за възлагане 36 /7.2.2022 г. и до момента / 14.2.2022 г./ не се явява на работа и не
изпълнява трудови си задължения съгласно заповедта . Д.Д. е посочил в докладната записка
адресирана до работодателя , че лицето / М.Ч. / продължавала и към 14.2.2022 г. да не
изпълнява възложената работа, като е счел че гореописаното е грубо нарушение на
трудовата дисциплина, като и уронване на престижа и доброто име на дружеството , като
моли работодателя за становище относно неявяването на работа за изпълнение на
възложените трудови задължения, прилагайки цитираната заповед № 36 . С протоколи от
8.2.2022 г. и 9.2.2022 г. комисия в състав Милена Тихомирова Тодорова на длъжност
инспектор ЧР отдел ЧР и АО и Д. С. Д. на длъжност ръководител отдел оперативна
експлоатация Отдел ОЕ служителите при ответника – работодател, констатирали, че М.Ч.
не се явява да заеме посочената в заповедта длъжност .
Изяснено е по делото , че на 18.1.2021 г. Служба по трудова медицина *** ООД е
издала писмено заключение за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа
въз основа на условията на труд и периодичния медицински преглед на основание
Приложение № 4 към чл. 11, ал.5 , част Б на Наредба № 3 / 25.1.2008 г. От завереното за
вярност с оригнала копие на цитираното заключение , приобщено на л. 152 се установява, че
въз основа на данните от карта за задължителен периодичен медицински преглед от
10.09.2020 г. издадена от МЦ Младост и условията на труд *** ООД са приели , че М.Ч.
може да изпълнява длъжност отговорник спомагателна дейност при следните условия – да
спазва противопоказаните условия на труд, описани в ТЕЛК Решението в съответното
предприятие.
Приобщения на л. 141 – ти поделото в заведено за вярност с оригинала копие на
амбулаторен лист свидетелства затова, че на 23.09.2021 г. ищцата е била прегледана от
специалист по очни болести д-р Л.Димова .
Видно от л. 140 –ти , на 14.10.2021 г. е била издадена Заповед № 254 от
Административен директор на П. В., като на осн.чл. 9 а , ал.2 НРВПО ,във връзка с
10
влошеното здравословно състояние – представен болничен лист и ЕР на ТЕЛК за
осъществяване на превантивни мерки по опазване на здравословното състояние на
работника изпълняващ длъжността „ отговорник , спомагателни дейности „ в отдел „
Техническа експлоатация „ – П. В. И. , е наведено считано от 18.10.2021 г. работодателят
изменя поименен график за работа на госпожа М. Х. Ч. – отговорник спомагателни дейности
в отдел Техническа експлоатация – П. В. И. , както следва – от понеделник до петък –
работи в дневна смяна от 8 ч. с начален час 8 ч. и приключва в 16 : 45 ч. / работното време се
прекъсва с почивка от 12 до 12:45 ч. – 45 минути /, почивни дни – събота и неделя от
календарната година . От копието на заповедта се установява, че същата носи подписи на
Ръководител отдел ОТРЗ и ПА и на Административен директор .
С уведомително писмо с изх.№ 7078/ 14.10.2021 г. ответникът – работодател /–
Административен директор на П. В. М.П., съгл.Заповед № 386/18.08.2015г. / ищцата е била
уведомена, във връзка с представени от нея 2 последователни болнични листи за периода
23.09 – 17.10.21 г. с диагноза „ кръвоизлив в стъкловидното тяло„,както и предишен
болничен за периода 26.06.- 09.07.2021 г. с диагноза „инсулинозависим захарен диабет с
периферни съдови усложнения „ , неразривно свързан с представеното от ищцата ЕР на
ТЕЛК № 1018/16.4.2021 г., със същата водеща диагноза „ *** – *** „ ООД Варна ,
обслужваща работодателя, на ищцата е било издадено предписание .В последното било
изрично записано, че ищцата е длъжна да предостави заключение от ЛКК , че е пригодна да
изпълнява длъжността организатор спом. Дейност в ИС –ТЕ , както и „ има ли
необходимост от временно трудоустрояване за настоящия проблем „, за което ищцата
своевременно уведомена . На 13.10.2021 г. се сочи в цитираното писмо до ищцата, че
ищцата посетила отдел ЧР на АО и била уведомена, че има становище от *** , относно
здравословното й състояние и въпреки , че не го получила, следвало да се съобразява с него
и да го изпълнява.На трето място в уведомителното писмо е посочено, че предвид
влошеното здравословно състояние, увеличеният процент на инвалидност на ищцата и
други съпътстващи заболявания , както и представени до момента болнични листи било
видно, че здравето на Ч. е застрашено. Отчитайки това, на 11.10.2021 г. ищцата била
уведомена от прекия си началник, че от 18. 10.2021 г. преминава на 8 часов работен ден с
почивка в събота и неделя.Също така ищцата била уведомена за новия график на работа от
прекия си ръководител, който отказала да подпише в присъствие на свидетели , въпреки че
преди това дала съгласие. Това се сочи в уведомителното писмо, че не освобождавало М.Ч.
от задължението да го спазва / графика / считано от 18.10.2021 г., като затова й била
издадена заповед . Също така е вписано в същото уведомително писмо , че не означавало, че
новият график от 18.10.2021 г. не е в сила, но освен това М.Ч. подала заявление № 6999:/
12.10.2021 г. за платен отпуск , считано от 20.10.2021 г., смятайки , че 18 и 19.10.2021 г.
била в почивка .Сочи се в тази връзка , че на Ч. пределно ясно й било обяснено , че от
18.10.2021 г. работи по нов график , на 8 часов работен ден , следователно нейните „сметки
за 2 дни почивка отпадат „,можела да ползва платен отпуск от 6 работни дни , считано от
16.10. до 25.10.2021 г. вкл. На предпоследно място на Ч. е посочено, че нееднокатно й било
11
обяснено, че трябва да представи заключение от ЛКК , че е годна да изпълнява трудовите си
задължения, като още веднъж й е напомнено , че е необходимо да представи този документ,
за да може да продължи спокойно да работи а и работодателят и *** да са сигурни , че са
направили всичко възможно да запазят нейното здраве. С цитираното писмо е посочено че
са приложени становището на *** и заповед за новия график, като по делото няма данни
това писмо по какъв начин е изпратено до ищцата и върху същото липсва отбелязване да е
получено.
Останалите писмени доказателства по делото – непосочени от съда, част от ЛТД на
ищцата - заявления, заповеди за ползване и прекратяване на отпуск, болнични листи , съдът
не анализира поотделно, т.к. намира същите за пряко неотносими към предмета на спора .
При така установеното по делото съдът прави следните изводи от ПРАВНА
СТРАНА:
Първоинстанционният съд е сезиран с конститутивен иск , квалифициран с доклада
по делото по чл. 357, ал. 1, вр. чл. 186, вр. чл. 195, ал. 1, вр. чл. 188, ал. 1 т. 2 КТ, като по
този иск съдът е разпределил доказателствената тежест между страните както следва :
Съгласно нормата на чл.154 ГПК съдът е указал и на двете страни по спора, че всяка страна
следва да установи и докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, въз основа на които
черпи за себе си положителни права.В тежест на ищцата съдът е възложил да установи и
докаже, датата на която й е връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание за
да може да бъде изведен извод, че конститутивния иск е предявен в срок.В тежест на
ищцата е било да установи и докаже, предвид характера на иска, всички въведени в
исковата молба възражения които правят оспорената заповед незаконосъобразна.В тежест на
ответника - работодател , съдът е възложил да установи и докаже, че заповедна е издаден от
компетентен орган, че е налице фактическия състав на 188, ал.1 т.2 КТ, че заповедта е
издадена в писмена форма и сведена до знанието на ищцата. Ответникът работодател е
следвало да докаже наличието на формалните изисквания относно реда за осъществяване на
дисциплинарната отговорност и вида и съдържанието на заповедта, с която се налага
дисциплинарното наказание. /Спазването на дисциплинарната процедура и приключването й
с надлежен акт на субекта на дисциплинарна власт, е предпоставка за извършване и на
проверка по същество, относно твърдените дисциплинарни нарушения./.С доклада по делото
съдът е намерил за уместно да отчете факта , че законодателят е предвидил изрично с
императивни правни норми начина на започване, провеждане и приключване на
процедурата за налагане на всяко от дисциплинарните наказания, включително и
„предупреждение за уволнение“, както е в настоящия казус.(Всяко нарушение на
изискванията, на които неотвратимо е придаден задължителен характер, води до
опорочаване на процедурата и прави заповедта незаконосъобразна, а това влече и нейната
отмяна. ) . По отношение на формата на заповедта за налагане на наказанието, законодателят
също е изчерпателен и категоричен, и волята му не подлежи нито на разширително
тълкуване, нито на прилагане на аналогия. Съгласно разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението, кога е извършено то, наказанието и законовият текст, въз основа
на който се налага. По настоящото дело компетентността на органа, издал обжалваната
заповед, наличието на всички предпоставки в чл. 195, ал. 1 КТ, е следвало да бъде доказано
от ответника. Що се отнася до съдържанието на оспорената заповед - словесните мотиви на
работодателя за налагане на дисциплинарното наказание описват същността на
нарушението, което работодателят - ответник, е следвало да установи и че отговаря на
цифровото отражение на нарушената норма на КТ.Работодателят е следвало да установи
още, че в описателната част на Заповедта, в мотивите е било е индивидуализирано
нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от
12
обективна и субективна страна, време, място на извършване, вина на работника/ ищцата
/.Както вече бе посочено - съдът следва първо да установи дали е налице формално
наличие в обжалваната заповед на изискуемите като реквизит нарушения на
трудовата дисциплина. Тоест - съдебната проверка за законосъобразност обхваща само
тези нарушения, за които са поискани/дадени обяснения и едновременно фигурират в
мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание .
Разпределяйки тежестта на доказване, с оглед изложеното в исковата молба и в
отговора , съдът е указал и на двете страни, че ако е налице препращане в атакуваната
заповед към друга заповед на работодателя, чието нарушаване е дало повод за наказване
на работника, по принцип съдебната практика приема, че няма пречка в мотивите на
оспорената заповед да се инкорпорира и друг документ, като е необходимо и достатъчно
този документ да е станал достояние на наказания работник или служител преди налагане
на дисциплинарното наказание и той да е могъл да се защити по предявените му
нарушения.Приема се също, че писмени обяснения за обстоятелствата, за които е наказан
той, са индиция за узнаване на нарушението и подлежащите на оспорване факти.С оглед
горното, работодателят - ответник е следвало и да докаже, че оспорената от ищцата
заповед е била доведена до знанието преди налагане на дисциплинарното наказание, че
било поискано обяснение от работника за нарушенията, за които ще му бъде наложено
дисциплинарното наказание, в момент, предхождащ издаването на заповедта, че
обясненията са били изискани от и дадени пред органа на дисциплинарна власт, както и
че наложеното дисиплинарно наказание е съобразено с характера на нарушение на
трудовата диспиплина.При така депозирания отговор на искова молба съдът не е отделил
безспорни факти, т.к. включените в предмета на спора факти и обстоятелства са спорни
изяло между страните - оспорена е самата процедура по налагане на дисциплинарно
наказания и законосъобразността на атакуваната заповед.
При така разпределената тежест на доказване , на база събраните по делото
писмени доказателства, съдът прави извод от правна страна, че предявения от ищцата
иск е допустим, основателен и доказан , като излага по съществото на спора следните
мотиви :
Съдът е квалифицирал предявения иск по чл. 357 КТ (по чл. 357, ал. 1, вр. чл.
186, вр. чл. 195, ал. 1, вр. чл. 188, ал. 1 т. 2 КТ) т.к. по своето естество представляват
трудов спор между ищцата – служител и работодателя - ответник за отмяна на наложено на
служителя (ищцата) дисциплинарно наказание. Исковата молба е депозирана в рамките на
двумесечния срок, визиран в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ и броим от датата на връчване на
оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, предвид което при
извършената служебна проверка настоящият състав е намерил предявения иск и на това
основание за допустим.
Извършвайки сравнителен анализ на събраните по делото само писмени
доказателства, съдът намира, че работодателят – ответник не е установил при условията на
пълно и главно доказване законосъобразността на оспорената Заповед № 107/12.04.2022 г.
Сравнявайки релевантните към спора дати, съдът констатира ,че Заповед № 36, която
се твърди в оспорената Заповед 107/12.4.2022 г. , че не е изпълнена, че не е била връчена по
надлежния ред на ищцата, т.к. ищцата е отказала да я получи . Отказа за получаване на
заповедта е удостоверен с подписите на двама свидетели, което води и до извод , че ищцата
е била на работа на посочената дата , но не обяснява защо ищцата не е приела при
възникнала производствена необходимост съгл. чл.120 , ал.1 КТ , да премине на длъжност
чистач той и портиер / битова сграда докери / в отдел Оперативна експлоатация *** И. за
времето от 08.02. до 24.03.2022 г. вкл.
Приложените по ЛТД на ищцата два броя протоколи от 08.02.2022 г. и 09.02.2022 г.
са съставени от служители на ответника в които е посочено , че ищцата не се явила да
заеме посочената длъжност в заповед № 36/7.2.2022 г. , а в докладната записка от
14.2.2022 г. се съдържат твърдения за други нарушения на трудовата дисциплина –
13
неявяване и неизпълнение на трудови задължения.
В писмените си обяснения дадени на 11.04.2022 г. ищцата сама е написала, че
отказва да работи като „чистач той и портиер „ като счита че тази длъжност е в
противоречие с издаденото й ЕР на ТЕЛК .
Фактът, че работодателят е наложил дисциплинарно наказание на ищцата
предупреждение за уволнение , но без да предприеме необходимите действия по
правилно провеждане на цялото дисциплинарно производство, без да изследва дори и
вината на ищцата, са достатъчни за да бъде прогласена за незаконосъобразна заповедта .
Отделно от горното от мотивите на оспорената заповед въобще не става ясно защо на
ищцата е наложено наказанието „ предупреждение за уволнение „.Липсва в цялото ЛТД
данни затова въобще ищцата има ли други наложени наказания които е следвало да бъдат
оценени от работодателя преди да издаде оспорената заповед 107/12.4.2022 г.
Съгласно съдебната практика обективирана в мотивите на Решение №
167/14.05.2013 г. по гр. дело № 1102/2012 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК)
именно работодателят следва да установи и докаже, че тежестта на допуснатото
нарушение е била определена и съобразена с оглед характера на изпълняваната работа,
с оглед характера на възложените трудови функции, с по-висока степен на отговорност
при изпълнение на работата; че при издаване на Заповедта са били съобразени от
работодателя и последиците от допуснатото нарушение, както и доколко тези
последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя,
доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни
последици.
В мотивите на Решение № 260/22.07.2011 г. по гр. дело № 793/2010 г. на ВКС IV г.
о., постановено по чл. 290 ГПК, задължителни за настоящата инстанция , изрично е
посочено, че работодателят следва да установи и докаже законосъобразността на оспорения
акт, а именно че съгласно чл. 195, ал. 1 КТ са били изпълнени от страна на ответника -
работодател точно определените изисквания към съдържанието на Заповедта за
дисциплинарно наказание, че задължителните реквизити са сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му
признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание(ия) и
правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
Ответникът е следвало и да докаже , че съгласно императивната норма на чл. 195, ал.
1 КТ е мотивирал заповедта , с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на
наказанието, при съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания
работник за защита в хода на съдебното производство. (или, че индивидуализацията на
дисциплинарните нарушения е била извършена в друг документ, към който препраща
заповедта за дисциплинарно наказание).
В тежест на работодателя е било и да установи и докаже, че е изпълнил задълженията
си регламентирани в чл.193 КТ (задължения на работодателя преди налагане на
дисциплинарно наказание) а именно, че е изслушал ищцата, респ. че е поискал обяснения
от същата преди налагането на дисциплинарно наказание, както и че е било наложено
наказание в оспорената заповеди в сроковете по чл. 194 КТ – 2 м. от откриване на
нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
При така разпределената тежест на доказване, въз основа на всички събрани и
писмени доказателства, съобразно част от задължителната практика и самите норми на КТ,
цитирани по –горе в контекста на разпределената тежест на доказване, съдът извежда извод,
че исковата молба на ищцата е напълно основателна и доказана излагайки по същество
14
следните правни доводи :
Заповед № 107/ 12.4.2022 г. е издадена от ответника работодател, като основанията за
издаването й са разпоредбите на чл. 189, чл.192 , ал.1 , чл. 193 , чл.194 и чл. 195 КТ и със
същата тази заповед е наложено наказание на ищцата „предупреждение за уволнение„.
При така изложеното по-горе съдът намира, че макар и работодателят да е спазил
цялата процедура предвидена в КТ в частност разпоредбите на чл.193 КТ , срока по чл.194
КТ издадената Заповед 107 макар и оформена по реда предвиден в чл. 195 КТ е
незаконосъобразна . Съгласно трайната съдебна практика на ВС и ВКС заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание има задължителни реквизити сред които са сведения
относно нарушителя; конкретното нарушение ,описано с обективните и субективни си
признаци ; времето на извършването му ; вида на наказанието и правното му основание
(законния текст , въз основа на който то се налага ).Според касационната инстанция
разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ е императивна както относно формата, така и относно
съдържанието на заповедта а при несъответствие между посоченото от работодателя правно
основание и фактическите обстоятелства – меродавни са фактическите обстоятелства .
Липсата на който и да е от реквизитите на заповедта за дисциплинарно наказание посочени
в ал.1 на чл.195 КТ има за последица незаконосъобразност на дисциплинарното
наказание . Ето защо при вписано ясно в заповедта основание за налагане на едно от трите
дисциплинарни наказания визирани в чл. 188 КТ – предупреждение за уволнение , (
чл.188 т.2 КТ ),съдът намира,че наказанието е незаконосъобразно , тъй като от целия
доказателствен материал по делото не се установява друго освен, че ищцата е отказала да
заеме длъжност „ чистач и портиер“, т.к. е счела че това би било несъвместимо с издаденото
и ЕР на ТЕЛК от 21.12.21 г. /л.21 / .
За издаденото ЕР на ТЕЛК е ясно ,че работодателят е бил уведомен, като е доказано
че ЕР на ТЕЛК от 21.12.21 г. е било обжалвано от работодателя пред НЕЛК а НЕЛК е
потвърдил същото , като е дал становището,че ищцата може да продължи да работи при
ответника на заеманата длъжност – отговорник спомагателни дейности или друго
подходящо място от списъка на трудоустроени при изрично посочване на видовете дейност ,
които не следва да извършва .
Издавайки заповед № 36 / 7.2.2022 г. видимо работодателят не се е съобразил с
препоръките на ТЕЛК , за които е бил информиран с приложените в ЛТД ЕР на ТЕЛК.
Поради твърдяна производствена необходимост към м.02.2022 г. , по време на ноторната
световната ковид пандемия (при която работата в предприятията се извършване под редица
ограничителни мерки или с плаващо работно време или дистанционно) , работодателят
позовавайки се на нормата на чл.120 , ал.1 КТ е взел решението да преназначи ищцата на
длъжност чистач, която работа и без специални знания се свързва с физически труд, а
последният при доказаност чрез ЕР на ТЕЛК на диагноза „ретинопатия „, при установено и
олепяне на стъкловидно тяло би поставило в риск здравето на ищцата . Ето защо и
неизпълнение на незаконосъобразна заповед само по себе си води до извод, че не
представлява нарушение на трудовата дисциплина нито по чл. 187 т. 7 нито по чл. 187 т.3
15
КТ , а от там се явява и незаконосъобразна и оспорената заповед изцяло.Отделно от горното
съдът намира оспорената заповед № 107 за немотивирана, издадена при липса на основни
реквизити като например субективното отношение на ищцата към твърдяното нарушение на
трудовата дисциплина, което на самостоятелно основание мотивира съда да приеме, че
оспорената заповед е незаконоъсобразна . С оглед изложеното заповедта с която е наложено
наказанието „ Предупреждение за уволнение „ на ищцата като незаконосъбразна подлежи на
отмяна.
При този изход на спора съдът дължи произнасяне по въпроса за отговорността за
разноските .
С приложеното пълномощно и договор за правна защита, изготвени по надлежния ред
на утвърден образец ,видно от л. 5 – ти от делото, ищцата е доказала, че е заплатила на
адв.Л. от АК Х. в брой, на 9.5.2022г. сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение. Този
размер ответника намира за прекомерен съгл. чл. 78, ал.5 ГПК
Към датата на сключване на договора за правна защита са действали разпоредбите на
Наредба 1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения в редакцията
преди последните изменения ,обн. в ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г.Съгласно чл. 7,ал.1 , т.1
Наредба № 1/2004 г. при МРЗ от 710 лв. договорен и платен адвокатски хонорар от 400 лв.
съдът намира , че не е прекомерен, поради което и присъжда сумата от 400 лв. съдебно –
деловодни разноски в полза на ищцата , като намира възражението на ответника по чл. 78,
ал.5 ГПК за своевременно за заявено, но напълно неоснователно.
На последно място съдът следва да определи съгласно нормите на чл. 81 и чл. 78 ,
ал.6 ГПК дължимата се държавна такса за воденето на трудовия спор пред първа инстанция .
Размерът на таксата е определяем съгласно нормите на ТДТССГПК .Съгласно чл.1 от
ТДТССГПК съдът определя и възлага в тежест на работодателя ответник дължимата се
държавна такса в размер на 50.00 лв.
Водим от изложените съображения, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните - ищцата М. Х. Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си - адвокат В. Л., адвокат от
Адвокатска колегия - Х., със съдебен адрес : гр. Х., *** и ответното дружество „П. В.“
ЕАД, ЕИК ***, представлявано от Изпълнителния директор ( П. И. С. - към момента на
депозиране на исковата молба, а в хода на съдебното дирене – И. С. Г. ) с адрес: ***, че със
Заповед № 107/12.04.2022 г. за налагане на наказание „Предупреждение за уволнение” е
наложено незаконно наказание на ищцата, като ОТМЕНЯВА Заповед № 107 / 12.04.2022
16
г.издадена от Изпълнителния директор на П. В. ЕА Д като незаконосъобразна, на
основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 186, вр. чл. 195, ал.1, вр. чл. 188, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА „П. В.” – ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Варна,
пл. „***” ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***,СУМАТА от
400.00 лева (четиристотин лева) - представляваща сторените от ищцата по делото съдебно-
деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ”П. В.” – ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Варна,
пл. „***”***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебна на съдебната власт по
сметка на ВРС СУМАТА от 50.00 лева (петдесет лева ) - дължима държавна такса по
предявената искова молба, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване с Въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на преписа от страните .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17