Решение по дело №2900/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 590
Дата: 28 септември 2022 г.
Съдия: Мина Мумджиева
Дело: 20221100202900
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 590
гр. София, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова

Калина В. Станчева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора Р. Д. Н.
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Частно наказателно дело №
20221100202900 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ И ДА ПРИЕМЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл.30,
ал.3, чл.30, ал.2, т.1 и чл.16, ал.7, т.2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС) решение за налагане на санкция, издадено на 20.07.2021г. от несъдебен
орган на Република Австрия – Областна администрация „Bezirkshauptmannschaft Güssing
Hauptstrabe 1,A -7540“, влязло в сила на 10.08.2021г. по дело за налагане на финансови
санкции № BH – GS/03/206000029813/20 срещу лице с двойно гражданство - гражданин на
Република Северна Македония и Република България - А. Г., роден на ****5г., с ЕГН
**********, с последен известен адрес на територията на РБ и понастоящем с неустановен
адрес, с което е признат за виновен по обвинението за извършено административно
нарушение на територията на издаващата държава– за това, че на 22.08.2020г., 14.25 часа в
Република Австрия, в населено място Sankt Margareten при управление на моторно
превозно средство с регистрационен номер МZV 555 (Н) нарушил правила за движение по
пътищата за движение, свързани с неизпълнение на ограничения на скоростта, като
превишението на скоростта е със 70 км/ч над максимално разрешената скорост от 70 км/ч и
с което на основание § 52 lit.a.Zif 10a StVO, §99 Abs.2е StVO – приложими правни
разпоредби на издаващата държава му е наложено административно наказание глоба в
размер на 600 /шестотин/ евро в левова равностойност към 20.07.2021г. в размер на 1 173,
58 (хиляда сто седемдесет и три лева и 58 стотинки).
На основание чл.13, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС разноските по водене на делото,
свързани с явяване и участие на служебен защитник остават в тежест на Република
1
България.
На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава (Областна администрация, Република Австрия)
за постановения отказ от признаването на решението за налагане на финансовата санкция.
Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщението му
пред Софийски апелативен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО Н.Ч.Д. 2900/22г. по описа на СГС, НО, 10 състав
От компетентен административно наказващ орган на Република Австрия е внесено
предложение съдът на РБ да упражни правомощията си по Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции ( обн. в ДВ бр. 15/2010г., изм. ДВ бр. 55 от 19 юли 2011г. –
ЗПИИРКОРНФС) по отношение на гражданин на Северна М.А.Г., роден на ****г., с ЕГН
********** във връзка с постановен срещу него акт на несъдебен орган на Република
Австрия.
В производството пред съда прокурора изразява становище, че съдът следва да
признае постановеното решение.
Защитникът на засегнатото с финансова санкция лице изразява съгласие със
становището на прокурора.Засегнатото с финансова санкция лице не се явява, редовно
призовано. Производството срещу него се провежда в негово отсъствие на основание чл.16,
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС. Компетентността на настоящия съд е ангажирана на основание чл.
15, ал.5 от същия закон с оглед липсата на данни за установен адрес на територията на РБ.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и
разпоредбите на чл.10, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС ( относно приложимия закон), по чл.30 от
с.з. ( относно условията за признаване и изпълнение), чл.31 от с.з. ( относно подсъдността),
чл.35 от с.з. ( основанията за отказ на признаване и изпълнение) и разпоредбата на чл.22 от
с.з. (процедурата по изпълнение на решението в случай на признаването му в производство
по реда на чл.16, ал.1 -8 от ЗПИИРКОРНФС), намира за установено следното.
Засегнатото с финансова санкция лице е А.Г., гражданин на Република Северна
Македония, роден на ****г., с ЕГН **********, с последен известен адрес на терторията
на РБ и понастоящем с неустановен адрес, с придобито българско гражданство и
регистриран административен адрес в гр. София, с последно регистрирано преминаване през
границите на РБ с излизане на 05.01.2022г., без данни за последващото му завръщане в
страната.
Настоящото производство е по реда на чл. 33 и сл. от ЗПИИРКОРНФС. Същото се
развива след сезиране на съда с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/2014 ПВР
на Съвета относно прилагане принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
изпратено от компетентните власти на Република Австрия. Съгласно посоченото
удостоверение се иска признаване на финансова санкция, наложена на А.Г. по проведено
срещу него административно-наказателно производство на територията на решаващата
държава, във връзка с което на 20.07.2021г. от несъдебен орган на Република Австрия –
Областна администрация „Bezirkshauptmannschaft Güssing Hauptstrabe 1,A -7540“ е издадено
решение за налагане на санкция, влязло в сила на 10.08.2021г. по дело за налагане на
финансови санкции № BH – GS/03/206000029813/20. С решението А.Г. е признат за виновен
по обвинението за извършено административно нарушение на територията на решаващата
държава– за това, че на 22.08.2020г., 14.25 часа в Република Австрия, в населено място
Sankt Margareten при управление на моторно превозно средство с регистрационен номер
МZV 555 (Н) нарушил правила за движение по пътищата за движение, свързани с
неизпълнение на ограничения на скоростта, като превишението на скоростта е със 70 км/ч
над максимално разрешената скорост от 70 км/ч, като на основание § 52 lit.a.Zif 10a StVO,
§99 Abs.2е StVO – приложими правни разпоредби на решаващата държава. С решението е
наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестотин/ евро в левова
равностойност към 20.07.2021г. в размер на 1 173, 58 (хиляда сто седемдесет и три лева и 58
стотинки). От приложените доказателства относно предмета на делото, за което лицето с
двойно гражданство е санкционирано с глоба, е видно, че се касае за административно -
наказателно производство, проведено срещу него от компетентен орган на решаващата
държава с оглед осъществен от него състав на нарушение на правила за движение по
пътищата, т.е. в този случай по арг. от чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС изследването на
1
двойна наказуемост не се изисква. Административно-наказателното производство е
протекло по съответния ред и в хода на което засегнатото лице е било уведомено, че
съгласно законодателството на решаващата държава, лично или чрез упълномощен
представител, може да обжалва решението, както и сроковете за обжалване.
Съдът намира, че не са налице основания за признаване и изпълнение на решението.
След сезиране на българския съд, е образувано настоящото съдебно дело № 2900/22 г. по
описа на СГС, НО, 10 състав, в хода на което са изискани всички необходими справки за
осъществяване на редовната процедура по призоваване на засегнатото лице А.Г.. Същите са
докладвани подробно от председателя на съдебния състав в открито съдебно заседание,
поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни наново. Видно от тях, не са налице
условията, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. Засегнатото лице не
притежава имущество на територията на РБ, нито получава доходи в изпълняващата
държава, нито е установено да има местоживеене или обичайно пребиваване на територията
на българската държава. Тези факти безспорно се извеждат от изпратените и приети по
делото писмени доказателствени източници, а именно - справка от НАП, справки от
Агенция по вписвания (л.121 от делото), справка от СДВР - "БДС", справка от СДВР-
"ОПП", от информацията, предоставена от Столична община и Община Благоевград.
Действително в настоящия случай се касае за лице с двойно гражданство, едно от
които е българско, както и за лице, което има регистриран трудов договор с фирма „Г.Ш.“
ООД, гр. Петрич, ул. ****. От друга страна обаче въз основа на докладваните в открито
съдебно заседание материали е видно, че фирмата се управлява от македонски граждани,
като в гр. Петрич се помещава единствено счетоводния отдел, който няма изградена
комуникация със служителите на фирмата, в т.ч. и с А.Г.. За последния е установено,че
работи като международен шофьор. Единствената форма на контакт от работодателя на
засегнатото лице, предоставена от него на съда, е мобилен телефон, който се обслужва от
оператор на Република Северна Македония и чрез който, въпреки положените процесуални
усилия, не е установена телефонна връзка. Установено е, че на името на засегнатото с
финансова санкция лице не е регистриран и мобилен телефон, който да се обслужва от
български оператор, което е видно от писмените доказателства, предоставени от
предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на
територията на Република България (л.119, л.120, л.135 от делото). В процеса на
издирването на А.Г. е установен единствено посочен от самия него в заявление за издаване
на български документ за самоличност мобилен телефон, за който обаче няма данни да е
регистриран на негово име (л.126 от делото). Именно чрез този мобилен номер е осъществен
разговор със засегнатото лице за призоваването му в производството пред съда, при който е
потвърдена информацията, че това лице трайно пребивава извън пределите на РБ, без
намерение да се завръща в страната. До този извод води и фактът на формално регистриран
на територията на изпълняващата държава адрес. Под обичайно местопребиваване на
физическо лице следва да се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да
живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване
или установяване. Съдът приема, че това е така с оглед възприетия критерий за
местопребиваване в Рамковото решение за наличието на законно или обичайно
местопребиваване, т.е. на такова, което не е свързано с административна процедура по
регистрация. В действителност регистрираният на територията на РБ адрес не изпълнява
дори административни функции, доколкото засегнатото лице въобще е непознато там от
живущи на същия адрес (л.47 от делото). Относно другия известен по делото адрес в гр.
Петрич е установено, че търсеното лице е известно там като трайно пребиваващо в чужбина
и поради това е документиран отказ за приемането на съобщения (л.139 от делото). Отделно
от това, е категорично удостоверен отказът на други служители в офиса на фирмата в гр.
Петрич да приемат и да предадат съобщение на засегнатото от финансова санкция лице.
Съдът не се съгласява с доводите на страните, че засегнатото лице получава доходи
на територията на РБ. Извод в тази насока не кореспондира с данните за последното
регистрирано преминаване на А.Г. през границите на РБ, което е излизане на 05.01.2022г.,
2
без данни за последващото му завръщане в страната. Установено е, че основният му
източник на доходи е в Република Северна Македония с оглед данните за неговия
работодател, данните за двойно гражданство, естеството на изпълнявата трудова дейност и
фактът на отсъствието му от територията на страната за период, повече от шест месеца.
Отделно от това, от справките, получени от Столична община, дирекция «Общински
приходи» (л. 132, л.133 от делото), от Агенция по вписванията ( л.121 – л.123 от делото) и
Община Благоевград (л.114, л.115 от делото) е видно, че засегнатото лице не притежава
имущество на територията на Република България, а единственият известен по делото
източник на доходи е свързан с дейността на търговско дружество, чиито основен предмет
на дейност е в Република Северна Македония, т.е. в държава, на която гражданин е
засегнатото с финансова санкция лице. Следователно, в настоящия случай не е налице нито
една от привръзките в Рамковото решение, които да определят компетентността на
българския съд. Това е така, тъй като не е установено засегнатото лице да пребивава
обичайно на територията на РБ. Засегнатото с финансова санкция лице не притежава
имущество, нито източник на доходи на територията на изпълняващата държава.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че е налице визирана в ЗПИИРКОРНФС
пречка за признаване решението на компетентните власти на Република Австрия, поради
което и на основание чл.30, ал.3 от същия закон съдът постанови решение за отказ по
смисъла на чл.30, ал.3 вр. с чл.16, ал.7, т.2 от същия закон.
На основание чл.13, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС разноските по водене на делото, свързани
с явяване и участие на служебен защитник остават в тежест на Република България.
На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми компетентния
орган на решаващата държава (Областна администрация, Република Австрия) за
постановения отказ от признаването на решението за налагане на финансовата санкция, вкл.
относно основанията за това, като се уведоми за съдържанието на мотивите към решението.
Така мотивиран, съдът постанови решението си по чл. 30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ 1.

2.

3