РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Велико Търново , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102297 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове за неизплатени трудови възнаграждения по чл.128 от КТ; иск за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците за
трудови възнаграждения, с правно основание чл.245 ал.2 от КТ вр. чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът И. М. Я. е работил по трудово
правоотношение в ответния едноличен търговец ЕТ „Н-Н.К-С К” гр.**** на длъжност
“шофьор на тежкотоварен автомобил”, на основание трудов договор от 05.02.2020г., при
основно месечно възнаграждение в размер на 610лв. Сочи се, че със заповед
№9/15.06.2020г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество,
по взаимно съгласие. Ищецът твърди, че работодателят не му е изплатил дължимите
трудови възнаграждения, както следва: за периода от 05.02.2020г.-15.06.2020г.-четири
месеца и половина в размер на общо 2 740 лв., които претендира от ответника за
неизплатени трудови възнаграждения за горепосочените месеци, конкретизирани по размер
за всеки от месеците в периода в допълнителна молба от 07.10.2020г. Претендира и лихва за
забава в общ размер 60лв., която конкретизира по месеци и размер в допълнителна молба от
07.10.2020г. върху главниците за неизплатени трудови възнаграждения, както и лихва за
забава върху главниците за трудови възнаграждения, считано от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от страна на
1
ответника, в който е изложено, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати
уговореното възнаграждение за положения труд, като заявява, че трудовото възнаграждение
за всеки от процесните месеци е изплатено в нетен размер, представляващ посочени в
отговора суми. Ответникът заявява, че разликата между размера на изплатените на ищеца
суми и претендираните от него са дължимите от работника данъци и осигуровки, които му
били прихванати от работодателя и внесени в НАП. По отношение на исковата претенция за
лихва за забава ответникът заявява, че за месеците юни и юли 2020г. не е в просрочие за
изплащане на трудовото възнаграждение и не дължи лихва за забава. Отделно от това
оспорва и размера на тази искова претенция. Отправя искане за отхвърляне на предявените
искове.Претендира разноски.
С влязло в сила протоколно определение от 21.01.2021г. съдът е прекратил
производството по делото само в частта за исковите претенции за трудови възнаграждения
за м.май 2020г. и м.юни 2020г., както и в частта по предявения иск за обезщетение за забава
в общ размер 60лв. върху главниците за трудови възнаграждения, поради оттегляне от
ищеца на тези искови претенции.
С протоколно определение от 21.01.2021г., съдът по искане на ищеца, е допуснал
изменение на предявения иск за неизплатени трудови възнаграждения, както следва: искът
за трудово възнаграждение за м.февруари 2020г. да се счита предявен за сумата 426,01лв., за
трудово възнаграждение за м.март 2020г. да се счита предявен за сумата 473,35лв. и за
трудово възнаграждение за м.април 2020г. да се счита предявен за сумата 473,35лв.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът И. М. Я. е работил по трудово правоотношение при ответника” ЕТ„Н Н.К С
К гр.**** на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил”, въз основа на трудов договор
№2/05.02.2020г., сключен за неопределено време, със срок за изпитване до шест месеца,
уговорен в полза на работодателя, при договорено трудово възнаграждение в размер на
610лв. месечно.
Не е спорно, че със заповед №09 от 15.06.2020г. трудовото правоотношение на
ищеца с ответника е прекратено.
По делото са представени заверени преписи от преводни нареждания за сумата
473,35лв. от 28.07.2020г. , за заплата на ищеца за м.май 2020г. и за сумата 215,15лв. от
28.07.2020г. за заплата за ищеца за м.юни 2020г.
От изисканата от ТД на НАП справка се установява, че периода от м.февруари 2020г.
–м.юли 2020г. са подадени от ответника декларации Обр.1 касаещи трудовото
правоотношение на ищеца. Представени са и банкови бордера за внесени от ответния
едноличен търговец към ТД на НАП ******* осигурителни вноски.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
2
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.128 от КТ е допустим, а разгледан по
същество същият е основателен.
Безспорно по делото се установи, че през периода, за който се претендират трудови
възнаграждения ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника ЕТ„Н Н.К С
К” гр.**** на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил.
Между страните в настоящото производство не се спори, че ищецът е изпълнявал
трудовите си задължения през процесния период. Работодателят не наведе възражения за
неизпълнение на трудови задължения от страна на работника.
Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и
работодателят дължи на работника възнаграждение за престирания труд. От събраните по
делото доказателства се установи, че за периода м. февруари 2020г.- м. април 2020г. ищецът
не е получил полагащите му се трудови възнаграждения за всеки от трите месеци в този
период.
В проведеното съдебно заседание от страна на ответника не беше оспорен факта, че
на ищеца не са заплатени претендираните трудови възнаграждения за трите посочени месеца
на 2020г. в размера, претендиран след изменението на исковите претенции.
С оглед разпределената доказателствена тежест, в тежест на работодателя е да
докаже, че е извършил плащане на дължимите на ищцата трудови възнаграждения, предмет
на настоящото производство. В хода на делото се установи безспорно, че работодателят не
е заплатил на работника претендираните трудови възнаграждения за трите месеца-февруари,
март и април 2020г. До приключване на устните състезания в първа инстанция не бяха
наведени твърдения и представени доказателства за извършено плащане на дължимите
суми. По делото не е спорен и размера на претендираните трудови възнаграждения, които
след направеното изменение на иска ищецът заяви, че претендира в нетен размер, както
следва: за трудово възнаграждение за м.февруари 2020г.- сумата 426,01лв.; за трудово
възнаграждение за м.март 2020г. - сумата 473,35лв.; за трудово възнаграждение за м.април
2020г.- сумата 473,35лв.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че е налице неизпълнение на основното
задължение от страна на работодателя по трудовото правоотношение, съгл. чл.128 от КТ - да
заплаща на ищеца – работник в установените срокове и в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Поради това следва да бъде ангажирана неговата
отговорност за заплащане на дължимите трудови възнаграждения за процесния период. С
оглед изложеното съдът намира,че предявеният иск за неизплатени трудови възнаграждения
за трите процесни месеца-февруари, март и април 2020г. се явява основателен и доказан в
пълния претендиран размер и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да
3
заплати на ищеца сумата общо 1372,71лв. за неизплатени трудови възнаграждения в нетен
размер за месеците февруари, март и април 2020г., от която сума, както следва: за трудово
възнаграждение за м.февруари 2020г.- сумата 426,01лв.; за трудово възнаграждение за
м.март 2020г.- сумата 473,35лв. и за трудово възнаграждение за м.април 2020г. - сумата
473,35лв.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата за трудови възнаграждения следва
да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба
/25.06.2020г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и с
оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Ответникът също е претендирал разноски, но с оглед изхода на спора и уважаване на
предявения иск в пълния претендиран след изменението на иска размер за трудови
възнаграждения за процесните три месеца, не следва да бъдат присъждани разноски в полза
на ответника.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса,
/определена по реда на чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, а именно 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50лв./, която възлиза в
размер на сумата 54,91лв., както и 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдените трудови възнаграждения.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ“Н-Н.К-С К», ЕИК ********, със седалище ********, представляван от
С П К, да заплати на И. М. Я. с ЕГН **********, с адрес с.****** сумата от общо
1372,71лв. /хиляда триста седемдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците февруари, март и април
2020г., от която сума, както следва: за нетно трудово възнаграждение за м.февруари 2020г.-
сумата 426,01лв.; за нетно трудово възнаграждение за м.март 2020г.- сумата 473,35лв. и за
нетно трудово възнаграждение за м.април 2020г. - сумата 473,35лв., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
4
/25.06.2020г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ“Н-Н.К-С К», ЕИК ********, със седалище гр.*******, представляван
от С П К да заплати на И. М. Я. с ЕГН **********, с адрес ******** сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляваща направени по делото от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЕТ“Н-Н.К-С К», ЕИК ********, със седалище ******** представляван от
С П К, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски
районен съд, държавна такса в размер на 54,91лв. /петдесет и четири лева и деветдесет и
една стотинки/ по предявения иск, както и 5 лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените
трудови възнаграждения.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5