№ 1002
гр. Варна, 11.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500144 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №3826/16.09.2021г. от „Йеттел
България“ ЕАД, /с предходно наименование “Теленор България“ ЕАД/, ЕИК
*********, против Определение №491 от 20.08.2021г., постановено по гр.д. №
42/2021г. по описа на РС - Девня, с което е оставена без уважение молба вх.
номер 2942/23.07.2021г. на жалбоподателя за връщане на заплатената по
делото държавна такса и внесен депозит за възнаграждение на особен
представител на ответника.
Частният жалбоподател излага, че за да предяви установителен иск, е
получил указания от заповедния съд, че заповедта за изпълнение е връчена по
реда на чл.47, ал.5 ГПК. Поддържа, че указанията в случая са били нередовни,
при което заплатените съдебни разноски се явяват заплатени без основание и
подлежат на връщане на страната. Обръща внимание, че процедурата по
връчване на книжа в съдебния процес е задължение на съда. Депозитът за
особен представител е заплатен по указание на съда, като в противен случай
исковата молба е подлежала на връщане. Сочи се, че съдът е следвало да
констатира недопустимостта на иска преди да предприеме действия по
връчване на исковата молба на ответника. Настоява се, че дружеството –
ищец няма вина, че заповедният съд не е спазил процедурата за връчване, а в
исковото производство е назначен особен представител без съдът да извърши
задължителна проверка за редовност и допустимост на исковата молба. Моли
се за отмяна на обжалваното определение и връщане на платените без
основание суми за съдебни разноски.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК назначеният особен представител на
насрещната страна – адв. А.С. е депозирала отговор на частната жалба, с
който изразява становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
1
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството пред РС – Девня по гр.д. № 42/2021г. е образувано по
искова молба на „Теленор България“ ЕАД срещу АН. СТ. СТ., с която е
предявен иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане на
ищеца за сумата от 1295.18лв., за което е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №716/2020г. по описа на РС – Девня. Към исковата
молба е представено доказателство за внесена по сметка на РС – Девня
държавна такса в размер от 25.90лв. Поради неоткриване на ответника в
рамките на процедурата по чл.131 ГПК, на осн. чл.47, ал.6 ГПК, е назначен
особен представител при определен и внесен от ищеца депозит в размер от
330лв. След депозиране на отговор на исковата молба от особения
представител, с определение №66/07.07.2021г. първоинстанционният съд е
формирал извод, че в рамките на заповедното производство не са
осъществени предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, при което исковата
молба е преждевременно предявена и е прекратил производството по делото.
Този акт на съда не е обжалван и е влязъл в сила. С молба от 23.07.2021г.
ищецът е отправил искане за връщане на внесените по делото държавна такса
и депозит за особен представител, което искане е оставено без уважение с
обжалваното определение.
От изисканото ч.гр.д. №716/2020г. по описа на РС – Девня, по което е
издадена заповедта за изпълнение, е видно че регистрираният настоящ адрес
на длъжника А.С. е в с. Михалич, община Вълчи дол, а постоянният – в гр.
Варна. В рамките на процедурата по връчване на издадената заповед за
изпълнение, уведомление е залепено и на двата адреса. Съобщението от с.
Михалич, община Вълчи дол се е върнало с удостоверяване за извършени
четири посещения на адреса в рамките на един месец в различно часово
време, като е посочено, че лицето не живее на адреса, имотът е продаден и в
него живеят други хора. Съобщението на адреса в гр. Варна е върнато с
отбелязване, че адресът е посетен трикратно, включително в почивен ден, но
никой не е открит, на позвъняванията никой не е отговорил, а на звънеца е
пишело сем. Събеви, залепено е уведомление и е пуснат екземпляр в
пощенската кутия.
В практиката на ВКС /Определение №43/19.01.2018г. по ч.т.д.
№2428/2017г., I т.о. и Определение №456/30.09.2016г. по ч.т.д. №1077/2016г.,
II т.о./ е разяснено, че съдът, разглеждащ иска по чл.422 ГПК извършва
самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални
предпоставки, без да е обвързан от констатациите на заповедния съд.
Доколкото исковото производство се явява продължение на заповедното
такова, правен интерес от предявяването на установителния иск ищецът има
само когато е налице надлежно подадено от длъжника възражение по чл.414
ГПК. Тъй като преценката на заповедния съд, че възражението е редовно
подадено не подлежи на инстанционен контрол и заявителят няма възможност
за самостоятелна защита срещу него,ако съдът,сезиран с иска по чл.422 ГПК
установи такава нередовност и поради това прецени,че не е налице правен
интерес от воденето му, като прекрати производството поради
недопустимост, внесената по иска държавна такса се явява недължимо
платена. Правилността на дадените от заповедния съд указания за
предявяване на иска по чл.422 ГПК се приема от състава на ВКС за относима
2
и към преценката за наличие на предпоставките на чл.4б ЗДТ.
В светлината на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че и в
хипотезата на установяване от исковия съд при преценка допустимостта на
исковото производство на липса на предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 ГПК и
прекратяване по тази причина на производството по чл.422 ГПК, внесената
държавна такса за образуване на исковото производство също би подлежала
на връщане като недължимо платена.
В случая обаче, при съобразяване на гореизложената фактическа
обстановка, съставът на въззивния съд намира, че в рамките на връчване на
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №716/2020г. по описа на РС – Девня се е
сбъднало условието на чл.415, ал.1, т.2 ГПК за даване на указания за
предявяване на установителен иск и разглеждане на същия. Изрично е
удостоверено, че длъжникът не живее на регистрирания си настоящ адрес,
което е установено от живущи нови собственици в жилището, при което не са
били необходими допълнителни справки. Длъжникът не е намерен и на
постоянния си адрес, където са осъществени необходимите по чл.47 ГПК
посещения и в рамките на един месец никой не е открит на адреса /в исковото
производство на същия адрес отново никой не е открит/, извършени са
справки и за регистрирани трудови договори, от които е видно, че всички
трудови правоотношения са прекратени. При тези данни, е следвало да бъдат
дадени указания за предявяване на иск от съда по заповедното производство и
същият се е явявал предявен при наличие на положителните предпоставки и
правен интерес, респективно допустим за разглеждане.
С оглед този извод, държавната такса и депозит за особен представител
се явяват дължимо внесени и не подлежат на връщане. Този извод не се
променя от факта, че ищецът не е обжалвал прекратителното определение и
същото се е стабилизирало.
Поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции, обжалваното
определение следва да се потвърди.
Не подлежи на определяне и присъждане на възнаграждение на
особения представител в настоящото производство доколкото
правоотношението по молбата за връщане на внесени такси и разноски по
делото е само между страната, отправила молбата за връщане, и съда.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №491 от 20.08.2021г., постановено по
гр.д. № 42/2021г. по описа на РС - Девня.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4