Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на глава ХХІ НПК С присъда № ... от ...г. по НОХД № .../... год.,Свищовски районен съд, е признал подсъдимият К. А. М. за виновен в това, че .../...г. в град С., действайки при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство – отвертка и клещи отнел от владението и без съгласието на собственика Д. А.Д., акумулаторна батерия „ HOPPEIUE” 12 V, 12 а/ч, на стойност 120 лева с намерението противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. чл. 195 ал.1, т.3 пр.1, т.4 пр.2, вр. чл.194 ал.1, вр.чл.29 ал.1 буква „ а” и „ б” вр.чл.55 ал.1 т.1, вр.чл.54 и чл.36 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, което да бъде изтърпяно в затвор . Подсъдимият е осъден да заплати на районния съд разноски в размер на 30 .00 лева и 5.00 лева такса за издаване на изпълнителен лист. Пред въззивна инстанция е подаден протест от районна прокуратура – град С., в който са изложени мотиви относно предишните осъждания на подсъдимия, като се посочва че е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер. Твърди се, че доколкото за извършеното престъпление се предвижда лишаване от свобода от три до петнадесет години, при определяне на наказанието е следвало да се обърне внимание на наличието на превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – петнадесет осъждани , които са предимно за кражби , престъпния умисъл при извършване на деянието, наличието на квалифициращи обстоятелства.. Въз основа на тези мотиви е направено предложение да се измени протестираната присъда и да се увеличи наложеното наказание от лишаване от свобода от 6 месеца на лишаване от свобода за срок от 10 месеца при първоначален строг режим, което да бъде изтърпяно в затвор. За проверка на така постановената присъда е постъпила и жалба от подсъдимия К.А. М. , в която са се излагат съображения, че същият не е доволен от първоинстанционната присъда. В съдебното заседание пред ВТОС, представителят на В. поддържа протеста, като счита, че наложеното наказание от първоинстанционният съд се явява силно занижено и следва да се има предвид, че подсъдимият е осъждан многократно за такива престъпления. Посочва, че се касае за деяние извършено при условията на опасен рецидив предвид което счита, че следва да бъде изменена присъдата и да се определи наказание 10 месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при „строг режим”. Подсъдимият И. се явява лично и със служебен защитник- адв. П. Д.. Защитата пледира да се измени наложеното от Свищовски районен съд наказание, като се намали на четири месеца лишаване от свобода . В последната си дума подсъдимият моли съдът да бъде намалено, определеното наказание от първоинстанционният съд до четири месеца. ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като прецени наведените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното. Производството пред първата инстанция е образувано и обжалваната присъда е постановена по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370 и сл. НПК. Съдът намира, че направеното от подсъдимия при условията на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК, признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства, съдържащи се в дадените от него обяснения, проведения разпита на подсъдимия пред съдия,показанията на разпитаните свидетели; от заключението на съдебно оценъчната експертиза, извършена от вещо лице В.Я., писмените доказателства събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на 283 НПК – протокол за доброволно предаване от 26.01.2010г. както и данни за подсъдимия и справка за съдимост – анализирани от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност, от които доказателства и доказателствени средства следва да бъде приета за установена следната фактическа обстановка: На ...г. в град С. около 20:00 часа Д. А.Д.- собственикът на автомобил /бус/, марка „ Форд Транзит „ с рег.№ ВТ ... ВК, паркирал същия на улица „С. К.”№..., точно пред дома си. Към 22:00 часа подсъдимият К.М. вървял по тази улица, обиколил и видял паркирания автомобил. С помощта на отвертка подсъдимият чупи малкото триъгълно ветреупорно стъкло, след което прокарал ръката си през счупеното стъкло с цел да дръпне ръчката, чрез която се отваря предния капак. М. отворил предния капак на автомобила и с помощта на клещи, които си носил от вкъщи, отрязал кабелите на акумулатора с цел да го освободи. Подсъдимият успял да освободи акумулаторната батерия с марка„ HOPPEIUE” 12 V, 12 а/ч,, взел го и го занесъл в дома си, като го скрил във варел за боклуци, за да не го намерят. С протокол от ...г., крадената вещ акумулаторната батерия с бял корпус и син стикер, марка „ HOPPEIUE” 12 V, 12 а/ч, била предадена доброволно от К. А. М.. От заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, кредитирана от съда като обективно, безпристрастно и компетентно дадена се установява, че стойността на отнетата вещ възлиза на 120, 00 лв. С оглед на установеното се налагат следните правни изводи Доказателства, обосноваващи обвинителната теза и касаещи основният факт, подлежащ на доказване в настоящото производство, а именно факта на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него се съдържат в обясненията на подсъдимия, доколкото производството пред първоинстанционният съд се е развило по реда на глава двадесет и седма НПК. В съдебно заседание и в досъдебното производство подсъдимият М. се признава за виновен Предвид установената фактическа обстановка и въз основа на анализа на доказателствения материал съобразно разпоредбата на чл.14 НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, правилно и в съответствие с процесуалния закон, първоинстанционният съд е приел, че повдигнатото и поддържано обвинение срещу подсъдимия М. е установено по категоричен и несъмнен начин, поради което законосъобразно и обосновано го е признал за виновен за това да е извършил от обективна и субективна страна състава на престъпление почл.196, ал.1, т.2, вр. чл. 195 ал.1, т.3 пр.1, т.4 пр.2, вр. чл.194 ал.1, вр.чл.29 ал.1 буква „ а” и „ б” вр.чл.55 ал.1 т.1, вр.чл.54 и чл.36 НК ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА: На .../...г. в гр. С. при условията на опасен рецидив К.М. е отнел чужда движима вещ : от автомобил „Форд Транзит„ с рег.№ ВТ ... ВК освободил акумулаторната батерия с марка„ HOPPEIUE” 12 V, 12 а/ч оценена на стойност 120 лева. Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в отнемането на вещ, което представлява преустановяване на владението върху нея на досегашния владелец и установяване владението на дееца. Престъплението е довършено, тъй като подсъдимия е прекъснал владението върху веща на Д. А. Д. и е установил свое владение. Квалификацията по чл.196 от НК – „опасен рецидив” се обуславя от предходната съдимост на подсъдимия. Видно от приложената към делото справка за съдимост К.М. е извършил деянието предмет на настоящото производство, след като вече е бил осъждан с влязла в сила присъда на лишаване от свобода и срока предвиден в нормата на чл.30 от НК, не е изтекал. ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА: Субект на престъплението е подсъдимият. Престъплението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е имал представи за обстоятелства, визирани от обективните признаци на състав на престъплението. Съзнавал е че лишава Д. А.Д. от собствената му вещ, предвиждал е преминаването на вещта в своя фактическа власт и е целял да установи такава власт Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал – действал е с пряк умисъл. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се приемат самопризнанията на подсъдимия, обстоятелството че е върнал отнетата вещ, както и ниската стойност на откраднатото. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита предходната съдимост на подсъдимият Иванов . При определяне наказанието на подсъдимия, първоинстанционният съд е приложил императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 НПК и му определил наказание съобразно разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК, а именно лишаване от свобода в размер под минималния предвиден в разпоредбата на закона. Преценявайки размера на наказанието на К.М. следва да се отчете неговата обществена опасност, както и тази на извършеното деяние за конкретния случай, което се преценява за средно.Действително престъплението е рецидивно и се засягат обществени отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняването на право на собственост, но подсъдимият е направил пълни самопризнания и безспорно установен по делото е фактът, че вещта е възстановена от самия него. Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза е, че стойността на отнетата вещ не е висока- 120 лева. Всички тези факти следва да бъдат отчетени, както и да се съобрази конкретния случай , за да бъде определен размера на наказанието. Първоинстанционният съд е изследвал отегчаващите и смекчаващи обстоятелства по делото, конкретно извършеното от подсъдимия, предишните му осъждания, обществената опасност на деянието, както е изпълнил задължението да определи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК. Настоящата инстанция счита, че така определеното наказание от 6 месеца лишаване от свобода способства за постигане на целите на наказанието по чл.36 НК и същото се явява необходимо и справедливо с оглед конкретните особености на случая и личността на извършителя По делото не са налице предп¯ставките на чл.66 НК за отлагане изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода. Определеното наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи ефективно, при първоначален „строг” режим в затвор и затворническо общежитие от закрит тип, съгласно изискванията на чл.60, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. С оглед на гореизложеното подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, като неоснователен се явява и подадения протест от страна на прокуратурата,тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № ...от ...г., постановена по НОХД № ... по описа на Свищовския районен съд за 2010г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |