РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Царево, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело №
20222180100036 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба от
„**я“ ЕАД с ЕИК ** седалище и адрес на управление: **, против В. ЯНК.
ИВ. с ЕГН ********** с постоянен адрес - **, с която се иска съдът да приеме
за установено между страните, че ищецът има изискуемо и непогасено
вземане към ответника по Договора за стоков кредит № **г. за сумите, както
следва: главница в размер на 2996.40 лв., договорна лихва за периода от
05.06.2020 г. до 26.01.2021 г. в размер на 573.95 лева, мораторна лихва върху
непогасената главница в размер на 304.50 лв. за периода от 06.06.2020г.-
датата на преустановяване на вноските по кредита до 22.10.2021г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
по ч.гр.д. № **г. по описа на РС-Царево за издаване на заповед за парично
задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите
суми, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените в
хода на заповедното и на исковото производство разноски по делото.
Ищцовото дружество твърди, че между „**" ЕАД като Кредитор и В. Я.
И. като Кредитополучател е подписан Договор за стоков кредит № ** г.,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят заявил, че му е
предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и
Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на
Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и
1
комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по извършвани услуги на
клиенти и заплаща такси съобразно същата. С подписването на Договора
Кредитополучателят удостоверил, че е получил и приел Общите условия за
същия, както и че те са неразделна част от Договора.
Съгласно Договора за стоков кредит № **г. Кредиторът е отпуснал на
Кредитополучателя стоков кредит в размер на 2996.40 лева за
закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Т**“ ЕАД.
Сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, е
била усвоена еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „Т**" ЕАД.
Кредитът е следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски, включващи
главница и договорна лихва, 11 от които в размер на 286.86 лева, а остатъкът
в размер на 286.85 лева се дължал с последната вноска съгласно уговорения
между страните погасителен план.
В чл. 6 от процесния Договор за стоков кредит страните са уговорили
фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 26.42
% годишно или 0.0734 % на ден, а в чл. 12 от Общите условия е уговорено и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която
се начислява за всеки ден забава. Задължението е следвало да се изплати от
кредитополучателя на 05.05.2021 г. - последната падежна дата. Съгласно чл.
16 от Общите условия кредиторът има право да прехвърли на трето лице
правата си по договора за кредит.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да погасява
дължимите вноски по договора за кредит и е изпаднал в забава на 06.06.2020г.
На 26.01.2021г. вземането по договора е било прехвърлено от „**" ЕАД
в полза на „**я” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, съгласно Договор за покупко-продажба на вземания (цесия)
от 17.06.2020г. и Допълнително споразумение от 26.01.2021 г. с Приложение
№ 1.1/26.01.2021г., подписани между "**" ЕАД, ЕИК ** и „**я" ООД, ЕИК
**.
Сочи, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до В. Я. И. е било изпратено от
страна на „**" ЕАД, чрез „**я" ООД уведомително писмо за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в
договор за стоков кредит постоянен адрес, като обратната разписка се е
върнала със статус „Писмото не е потърсено".
Сочи, че падежът е настъпил на 05.05.2021г. като ответникът не е
заплатил дължимите по договора суми.
Излага, че на 04.11.2021г. е подало срещу ответника заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумите по
договора, както следва: главница в размер на 2996.40 лв., договорна лихва за
периода от 05.06.2020 г. до 26.01.2021 г. в размер на 573.95 лева,
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница,
считано от 06.06.2020г.- датата на преустановяване на вноските по кредита до
22.10.2021г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
2
изпълнение в съда в размер на 304.50 лв., както и законната лихва от момента
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми,
като твърди, че съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.6 от
ЗМДВИПОРНС не е начислило лихви за забава за периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г.
С оглед на изложеното, ищцовото дружество моли да се приеме за
установено, че има изискуемо и непогасено вземане към ответника по
гореописания Договор за стоков кредит № **г.: главница в размер на 2996.40
лв., договорна лихва за периода от 05.06.2020 г. до 26.01.2021 г. в размер на
573.95 лева, мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 304.50
лв. за периода от 06.06.2020г.- датата на преустановяване на вноските по
кредита до 22.10.2021г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по ч.гр.д. № **г. по описа на РС Царево
за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми. Моли ответника да бъде
осъден да му заплати направените в заповедното и в исковото производство
разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез назначеният му особен
представител адв.П. взема становище за неоснователност и недоказаност на
исковите претенции. Счита исковете за недопустими поради липса на активна
процесуална легитимация на „***“ ООД и липса на пасивната процесуална
легитимация на В. Я. И., като счита, че представения договор за прехвърляне
на вземане има само рамков характер, а съпътстващото го извлечение не
индивидуализира в договорната форма прехвърленото вземане. Оспорва
представените от ищеца документи, с които се легитимира като собственик на
процесното вземане и твърди, че предмет на цесионната сделка не могат да
бъдат неиндивидуализирани вземания. На следващо място възразява, че
длъжникът не е бил уведомен по надлежния ред за извършената цесия, като в
конкретния случай уведомление не може да се извърши с получаването на
исковата молба, тъй като ответникът по делото е представляван от особен
представител.
Счита, че главничното задължение е недоказано в претендирания
размер, тъй като доказателство за заплащане на закупените стоки към ** АД
под формата на касов бон - дубликат има само за сумата от 2808 лв., а не и за
разликата от претендирания размер до 2 996.40 лв., която се явява недоказана.
Счита, че уговорената между страните договорна лихва в размер на
29.87% е в прекомерен размер и противоречи на справедливостта и накърнява
добрите нрави, тъй като по данни на БНБ лихвени нива по потребителските
кредити са между 3,50% и 3,93%, а според данни на икономическите издания
нивото на потребителските кредити в страната от 4% до 7%. При условията
на евентуалност, счита, че възнаградителната лихва е недоказана в
претендирания размер, тъй като от приложения погасителен план се
3
установява, че общия размер на лихвите е 445,91 лв. за целия период, а не
претендирания и необоснован размер от 573.95 лв.
Счита, че претендираната лихва за забава отново е с необоснован
размер, като същата е начислена за периода от 06.06.2020г. до датата на
подаването на заявлението, въпреки че с удебелен текст ищецът е
манифестирал, че не е начислявал лихва за забава до и включително
13.07.2020г,, съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, като твърдените от него неща
са в абсолютен антипод.
Възразява срещу претенцията на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение от 450 лв. като прекомерна и неоснователна.
Моли съдът да постанови нищожността на процесния договор и да
отхвърли предявените искове като неоснователни.
В с.з. за ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява. Дружеството чрез процесуалния си представител ю.к.М. е депозирало
нарочна молба, с която заявява, че желае делото да бъде разгледано в негово
отсъствие, като поддържа исковете и моли същите да бъдат уважени изцяло.
Претендира разноските, направени в хода на заповедното и на исковото
производство по делото.
В с.з. за ответника В.Я. И., редовно призован, представител не се явява.
Назначеният му особен представител адв.П. е депозирала нарочна молба, с
която заявява, че поддържа писмения отговор, желае делото да се гледа в
нейно отсъствие и моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 и чл. 410, ал.1,
т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Няма спор между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото
производство ч.гр.д.№ **г. по описа на РС-Царево се установява, че в полза
на ищцовото дружество срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № **г. по ч.гр.д.№ **г. по описа на РС-Царево за
сумите: главница в размер на 2996.40 лв., договорна лихва за периода от
05.06.2020 г. до 26.01.2021 г. в размер на 573.95 лева, мораторна лихва върху
непогасената главница в размер на 304.50 лв. за периода от 06.06.2020г.-
датата на преустановяване на вноските по кредита до 22.10.2021г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
по ч.гр.д. № **г. по описа на РС-Царево за издаване на заповед за парично
задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите
4
суми, както и сумата 127.50 лева разноски по делото, от които 77.50 лева
заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в
резултат на което и съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за
ищеца възниква правен интерес от завеждане на предявените понастоящем
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с
чл. 415, ал.1, т.1 и чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД,
чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което заповедния съд с разпореждане №***год. е указал
на заявителя за възможността да предяви иск в едномесечен срок от
съобщаването. За това разпореждане заявителят е уведомен на 22.12.2021год.
видно от надлежно оформените съдебни книжа. Исковата молба е подадена
на 20.01.2022год., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена
по пощата до съда.
От приетия към доказателствата по делото Договор за стоков кредит №
***** г., се установява, че на 05.05.2020год. между „**" ЕАД и В. Я. И. е
сключен договор, по силата на който „**" ЕАД като кредитор
отпуска на кредитополучателя В. Я. И. стоков кредит в размер на размер
2996.40 лева за закупуване/заплащане на следните стоки и/или услуги,
продавани от „Т**“ ЕАД: преносим компютър **** цена 709 лева брой 1;
преносим компютър ****** цена 2099 лева брой 1, както и за сключване чрез
„**" ЕАД на застраховка с „**“ ЕАД и „**“ ЕАД по следния пакет: „Стандарт
+“ за лица от 18 до 64 – с еднократна застрахователна премия в размер на
188.40 лева. Срокът за издължаване на кредита е 12 месеца, считано от
датата на неговото усвояване/първото усвояване. Сумата на кредита,
предоставена за закупуването на посочените в т.1 стоки/услуги се усвоява
еднократно, безкасово по сметка на Търговеца, а сумата на кредита,
предоставена за финансирането на застраховка по т.1 се усвоява
еднократно, безкасово по сметка посочена от застрахователите. Кредитът се
погасява, чрез сметка с месечни вноски/главница и лихва/, съгласно
погасителен план/Приложение №1/. Погасителният
план съдържа и информация за общата сума, дължима
от кредитополучателя. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е
5-то число на месеца. Кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент,
който към датата на сключване на договора за кредит е 26.42% годишно или
0.0734% на ден. Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 29.87%.
ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите
условия. С подписването на договора кредитополучателят предоставя
съгласие за събиране на суми от негови сметки в лева и чуждестранна валута
в „**" ЕАД, от които кредиторът може да се удовлетворява при неизпълнение
на договорните задължения. С подписването на договора кредитополучателят
заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по
чл.5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на информирано решение за
5
сключване на този договор за кредит. С подписването на настоящия
договор кредитополучателят предоставя съгласие за получаване на
информация по управлението на кредита, включително и при
забава/просрочие на задълженията му, чрез SMS съобщения на мобилен
телефон. Кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които „**" ЕАД прилага по извършвани услуги на
клиенти /Тарифата/. Кредитополучателят е запознат с Тарифата, действаща
към деня на сключване на договора. Неразделна част от този договор са
Общите условия по договори за стокови кредити на физически лица, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. За
неупоменатите в договора и Общите условия въпроси се прилагат
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, Закона за кредитните
институции, наредбите за прилагането му и други относими нормативни
актове. Договорът е сключен в 2 еднообразни екземпляра – по един за всяка
от страните и един екземпляр за продавача на стоката/доставчика
на услугата.
Към доказателствата по делото е приет Погасителен план и ГПР, от
който се установява, че кредитът в размер на 2996.40 лева е следвало да бъде
върнат на 12 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 11 от
които в размер на 286.86 лева, а остатъкът в размер на 286.85 лева се дължи с
последната вноска, чийто падеж е 05.05.2021г.
Към доказателствата по делото е приет касов бон-дубликат, издаден на
05.05.2020г. от „Т**“ ЕАД за сумата от 2 808 лева, видно от който
кредитополучателят е закупил на 05.05.2020г. посочените по вид и марка в
договора два компютъра на обща стойност 2808 лева, като плащането е
извършено безкасово.
Към доказателствата по делото са приети Общите условия по договори
за стокови кредити на „**" ЕАД, като видно от разпоредбата на чл. 16 от
Общите условия кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си
по договора за кредит.
По делото е приет рамков Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 17.06.2020г. и Допълнително споразумение от 26.01.2021 г. с
Приложение № 1.1/26.01.2021г., подписани между "**" ЕАД и и „**я" ООД,
от които се установя, че на 26.01.2021год. „**" ЕАД е продала на „***" ООД,
вземанията, произхождащи от договори за стокови кредити, които вземания
са посочени в Приложение № ****г., като видно от представеното извлечение
от приложението ответникът фигурира в същото.
По делото е прието уведомление „**" ЕАД чрез „***" ООД, адресирано
до ответника за извършеното прехвърляне на вземането на „***" ООД, без
доказателства на връчването му на длъжника. За правото на цесионера да
извърши уведомяване от името на цедента „**" ЕАД е ангажирано от ищеца
пълномощно, прието на лист 21 от делото.
От заключението на ВЛ по ССЕ и приложеното към него банково
6
извлечение към 04.07.2022г. се установява, че процесната сума в размер на
2996.40 лева е била предоставена на ответника безкасово на дата 05.05.2020г.
по сметката му в „**" ЕАД, сумата изцяло е била автоматично усвоена същия
ден – 05.05.2020г., като с нея са заплатени застрахователна премия в размер
на 188.40 лева по сметка на ЗК „Групама стокови кредити“ и стоки в размер
на 2808 лева по сметка „Т**“ ЕАД. По кредита няма извършени от ответника
плащания, като на 26.01.2021г. вземанията по договора са прехвърлени от
„**" ЕАД на „***" ООД.
Видно от банковото извлечение, по сметката е отразено извършеното от
„**я" ООД плащане в полза на Банката за придобиването/цедирането на
вземанията по процесния кредит.
Съгласно заключението на ВЛ, допълнено и конкретизирано при
изслушването му в с.з., размера на дължимите и неплатени суми от ответника
по договора са както следва: главница в размер на 2 996.40 лева; договорна
лихва в размер на 573.95 лева за периода от 05.06.2020 г. до 26.01.2021 г. и
мораторна лихва за забава в размер на 279.94 лева за периода от 14.07.2020г.
до 22.10.2021г. , като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не се
начислява лихви за забава съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС.
С оглед на така установеното от фактическа страна по делото, съдът
намира от правна страна следното:
Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са процесуално
допустими. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предвид връчване на
издадената по ч.гр.д. № **г. по описа на РС-Царево заповед за изпълнение по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес
от предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по
чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни, поради следните
съображения:
Основателността на предявените искови претенции е обусловена от
кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки:
валиден договор за потребителски кредит между „**" ЕАД и ответника,
валидно прехвърляне на вземанията спрямо ответника по процесния договор в
полза на ищеца, съобщаване прехвърлянето на вземането на длъжника.
В процесния случай от доказателствата по делото безспорно се
установява наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
по договор за стоков кредит между ответника и „**" ЕАД. Налице е подписан
между страните писмен договор, чиято автентичност не е оспорена,
установено е изпълнение на задължението на кредитодателя да предаде
паричната сума, предмет на договора. По отношение на процесния договор за
потребителски кредит е приложим Закона за потребителския кредит, в
редакцията му към ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 01.01.2013г.
Установява се, че страните по договора са постигнали съгласие
кредиторът да финансира стойността на закупени от длъжника вещи при
7
търговски партньор „Т**“ ЕАД, както и да финансира стойността на
застрахователната премия по застрахователния договор, сключен между
длъжника и ЗК „***“ , като сумата по кредита в размер на 2808 лева е била
изплатена директно на търговския партньор, от който са закупени вещите, а
сумата по застрахователна премия в размер на 188.40 лева е била изплатена
директно на застрахователно дружество, и по този начин задължението на
кредитодателя е било изпълнено. Ответникът от своя страна се е задължил да
възстанови сума в общ размер на 2996.40 лева, включваща стойността на
закупените вещи от 2808 лв., която е била заплатена при закупуване на
стоката, и стойността на застрахователната премия от 188.40 лв., както и
договорна лихва в размер на 573.95 лева. Сборът от последните две суми
(2996.40 лева –главница и 573.95 лева – договорна лихва) е бил разсрочен на
12 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 11 от които в
размер на 286.86 лева, а остатъкът в размер на 286.85 лева се дължал с
последната вноска съгласно уговорения между страните погасителен план,
неразделна част от договора.
Падежът на договора е настъпил на 05.05.2021г., като ответникът не е
заплатил дължимите по договора суми, които съгласно заключението на
вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза са в
размер както следва: главница в размер на 2 996.40 лева; договорна лихва в
размер на 573.95 лева и мораторна лихва за забава в размер на 279.94
лева.
Възраженията на ответника, че клаузата, отнасяща се до уговорения
между страните ГПР в размер на 29.87% е неравноправна, поради което
договора е нищожен на основание чл.143 от ЗЗП, а освен това размера на
уговорения между страните ГПР е прекомерен и противоречи на добрите
нрави , поради което договора е нищожен на основание чл.26 от ЗЗД, са
неоснователни, по следните съображения:
Към датата на сключване на процесния договор са били приети
разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според
които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, а договорения между
страните ГПР от 29.87% не надхвърля посочения размер в чл.19 от ЗПК
размер, поради което клаузата за уговорения между страните ГПР не е
нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, нито пък е
нищожна като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл.9 и чл.26 от
ЗЗД.
Възраженията на ответника, че договорът е недействителен по смисъла
на чл.22 от ЗПК тъй като договорът и приложенията към него не съдържат
задължителната по чл.10 и чл.11 от ЗПК информация за условията на
издължаване на кредита от потребителя, включително периодичните
плащания, таксите и комисионните, също е неоснователно, тъй като видно от
процесния договор и Погасителен план с ГПР към него, както и приложимите
8
Общи условия за стокови кредити, изискванията на чл.10 и чл.11 от ЗПК са
спазени – посочен е годишния процент на разходите по кредита, които
потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, посочен е годишния
лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на
договора за кредит, както и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на
погасителните месечни вноски вноски и общия размер на тези плащания.
Възражението на ответника за недоказаност на валидно прехвърляне на
вземането спрямо ответника, произтичащо от договора за кредит, в полза на
ищцовото дружество е неоснователно по следните съображения:
От доказателствата по делото се установи, че ищецът е придобил
вземанията по процесния договор за стоков кредит по силата на рамков
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020г. и
Допълнително споразумение от 26.01.2021 г. към него, съгласно който „***"
ЕАД продава „***” ООД вземането по процесния договор за стоков кредит,
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, което вземане е
посочено в Приложение № 1.1/26.01.2021г. Съгласно този рамков договор са
прехвърлени портфейл от вземания по сключени договори за кредит.
Конкретните данни на вземането и длъжника са описани Приложение №
***г., представляващ неразделна част от договора. В счетоводството на
кредитодателя, видно от банковото извлечение от сметката на длъжника,
открита за обслужването на кредита, е отразено плащането на цената за
прехвърляне на процесното вземане. При това настоящият съдебен състав
счита, че е налице валидн цесия и че вземането, предмет на цесията е
индивидуализирано в достатъчна степен, така щото да е ясно от какво
произтича и какъв е неговия размер. Цесията обаче не е породила своето
действие спрямо длъжника, тъй като същият не е бил уведомен, както
предвижда императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Съгласно
константната съдебна практика, включително на върховната съдебна
инстанция / Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС,
Решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о.,
Решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о. и
др./, за да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника,
следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор –
цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, съгласно която предишният кредитор (цедентът) трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането за да обвърже валидно
ответника в отношенията му с ищеца. При неизпълнението й не е осъществен
докрай фактическият състав на цесията и същата не може да обвърже валидно
ответника в отношенията му с ищеца (в този смисъл и Решение № 74 от
27.07.2017 г. постановено по в.т.д.№ 154/2017 г. на Бургаския апелативен
съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 567 от
18.09.2018 г. по т.д. №3153/2017г. на Първо т.о. ВКС).
Същото задължение за кредитодателя – цедент е въведно и с изричната
9
разпоредба на чл.26, ал.4 от Закона за потребителския кредит, в приложимата
в процесния случай редакция. В чл.26, ал.1 от ЗПК е предвидено, че
кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски
кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда
такава възможност, а разпоредбата на ал.4 предвижда, че кредиторът
информира потребителя за прехвърляне на вземането по ал. 1, освен когато
първоначалният кредитор по споразумение с новия кредитор продължава да
администрира кредита по отношение на потребителя. Цитираната разпоредба
на ЗПК също е императивна по своя характер, с оглед преследваната от нея
цел и тази на всички разпоредби на ЗПК за защита на потребителя.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
за да породи договора за цесия действие по отношение на длъжника,
респективно в отношенията между страните ищецът да се счита активно
материално легитимиран по отношение на процесното вземане, договорът за
прехвърляне на вземането следва да е надлежно съобщен на длъжника –
потребител.
В процесния случай, макар формално общите условия от договора за
кредит (чл.16) да предвиждат възможност за прехвърляне правата на
кредитора в полза на трети лица, разпоредбата, в частта й, в която е
предвидено, че с подписването на договора, кредитополучателят се счита за
уведомен по реда на чл.99 ЗЗД, заобикаля императивното изискване на чл.26,
ал.4 ЗПК, което я прави нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК и чл.146, ал.1
ЗЗП, доколкото цитираната клауза от общите условия не е индивидуално
уговорена и върху съдържанието й потребителят – кредитополучател не е
могъл да влияе.
Няма спор в практиката, че по силата на принципа на свободата на
договаряне предвидена в чл.9 от ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) може
да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД ( в този
смисъл Решение №123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, II т. о.;
Решение №96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. №3049/2017 г., IV г. о.,
Решение №114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. №362/2015 г., II т. о. ). Такъв е
и процесния случай, доколкото по делото е представено изрично пълномощно
от цедента за уведомяване на длъжника от цесионера.
Основателен е обаче наведения от особения представител на ответника
довод, че в процесния случай не е налице надлъжно връчване на
уведомлението за цесията на длъжника.
По делото обаче не се представиха доказателства и не се установи
отправеното уведомление за извършената цесия да е достигнало до длъжника.
Не може да бъде прието, че съобщаване на цесията е извършено и в хода
на образуваното исково производство, с връчване на препис от исковата
молба и приложенията към нея, който факт съдът е длъжен да съобрази на
10
основание разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.
В процесния случай уведомлението за цесията не е достигнало до
длъжника с връчване на книжата по делото, доколкото същите са връчени по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление, след като
адресатът не е бил открит и са били събрани данни, че лицето се намира в
чужбина.
Не е налице надлежно съобщаване на цесията и чрез връчване на
исковата молба и приложенията към нея на назначения особен представител
на ответника. Последният не представлява упълномощен да получава
материално-правни изявления представител на ответника. Правомощията на
особения представител се изчерпват с процесуално представителство по
конкретното дело, имащо за цел осигуряване защита на интересите на
ответника в исковото производство. Същите не обхващат получаването на
материалноправни изявления, адресирани до него. Предвид на това,
получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до
промяна в материално правоотношение, каквото е заменянето на предходния
кредитор с нов, не може да произведе ефект.
Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на
връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически
действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието
на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да
извърши тези фактически действия. В основата на назначаването на особен
представител е липсата на връзка с ответника, поради което изначално е
известно, че особеният представител не би могъл да доведе до знанието на
страната съобщението за цесията и същата да породи действие за длъжника.
В случая не може по аналогия да бъде приложено становището,
възприето от ВКС в Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г.,
съгласно което връчването на особения представител на изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, представлява
надлежно уведомяване на длъжника, доколкото обявяването на предсрочна
изискуемост представлява изменение на договора, сключен между страните, в
който страните са постигнали съгласие при настъпване на определени
обстоятелства да възникне потестативно право в полза на кредитора за
промяна срока на договора, а с договора за цесия се променя една от страните
по материалното правоотношение - кредитора, Законодателят е създал
императивни материалноправни норми – чл.26, ал.4 ЗПК и чл.99 ЗЗД - която
поставя изискване относно действието на договора за цесия, както за
длъжника, така и за всички трети лица, каквато императивна
материалноправна норма не съществува относно предсрочната изискуемост.
Горното води до извод, че договорът за цесия, с който дружеството -
ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответника –
длъжник. Предвид на това, ищецът не е активно материално-правно
легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното право, което
11
води до неоснователност на предявената от него искова претенция, която
следва да бъде отхвърлена /Определение №274/26.05.2015г. по т.д.
№2748/2014г. на ВКС, II т.о. /.
Предвид изхода на правния спор на основание чл.78, ал.3 от ГПК в
тежест на ищеца следва да бъдат присъдени направените от ответника
разноски. Доколкото по делото не са претендирани и не са представяни
доказателства за направени такива от назначения особен представител на
ответника, такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**я“ ООД с ЕИК ** седалище и адрес
на управление: **, срещу В. Я. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес - **,
обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1
от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 и чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за приемане на установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2996.40
лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит № **г.; сумата в
размер на 573.95 лева, представляваща договорна лихва за периода от
05.06.2020г. до 26.01.2021г., сумата в размер на 304.50 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 06.06.2020г.- датата на преустановяване на
вноските по кредита до 22.10.2021г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда, както и законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението -04.11.2021г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № **г. по ч.гр.д.№ **г. по
описа на РС-Царево, като неоснователвни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.г.д. **г. на ЦРС да бъде върнато на
съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
12