РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. гр. Хасково, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640101044 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР към
ЗИДАПК, вр. §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по повод жалба с рег.индекс № 94 И-2538-1
#3/29.04.2021г. по регистъра на Община Хасково, подадена от Е. Б. К., ЕГН
**********, от ***********, против Заповед № 478/25.03.2021г. на Кмета на
Община Хасково, с която е наредено възстановяването на правото на
собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на
Д.Н. Ж. върху недвижим имот, а именно: новообразуван имот в строителните
граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение №
67/29.02.2000г. на Общински съвет – Хасково, с идентификатор
77195.706.439, ж.р. «Куба», землище на гр. Хасково, с площ от 600 кв.м., при
граници: 77195.706.403 – улица, 77195.706.440, 77195.706.557, в който имот
била построена вилна постройка. Жалбоподателят твърди, че е придобил по
силата на наследяване и делба недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор 77195.706.439 с площ от 600 кв.м. и стар пл. номер 86, ведно с
построената в имота вилна сграда, съгласно кадастралния план на м.»Куба-
1
1», Хасковско землище, одобрен със Заповед № 969/1988г. Своето право на
собственост жалбоподателят удостоверява с Нотариален акт № 157, том 6,
рег.№ 8233, дело № 796/2004г. на нотариус К.Г., с рег.№ *** по регистъра на
НК и с район на действие-района на РС-Хасково. Жалбоподателят намира, че
за него е налице правен интерес от настоящата жалба, тъй като счита
Заповедта на кмета на Община Хасково за постановена в противоречие с
материалния закон и при допуснати нарушения на императивно установените
изисквания за форма и съдържание на акта, регламентирани в чл.59, ал.2, т.4
от АПК. В обжалваната заповед не били посочени никакви фактически
основания за нейното издаване. Имот с идентификатор 77195.706.439 не
попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗР ЗСПЗЗ, поради това, че имотът
нямал характер на земеделски такъв. Същият не бил предоставян за ползване
въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което
включването му в плана на новообразуваните имоти и възстановяването му на
наследниците на Д.Н. Ж. на посоченото основание представлявало
съществено нарушение на закона, което материалноправно нарушение
представлявало и можело да се приравни на нищожност на административния
акт. В жалбата жалбоподателят заявява още, че е придобил имота на годно
правно основание – наследяване и делба, което му право било признато по
определения за това ред и обективирано в представения като доказателство
нотариален акт. Казаното според него обосновало извод, че той е собственик
на процесния имот с площ от 600 кв.м. и никога не са изгубвали своето право
на собственост нито наследодателят му, нито той самият. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да бъде отменена
атакуваната заповед като незаконосъобразна. Претендира разноски.
Ответникът оспорва жалбата изцяло и иска отхвърлянето й.
Атакуваната заповед била законосъобразна и като такава следвало да се
потвърди. По делото се установило, че е налице влязъл в сила план на
новообразуваните имоти, при което и според съдебната практика, в заповед
по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът следвало единствено да отрази този
план на новообразуваните имоти, както било и в случая. Претендира
разноски.
Заинтересованата страна И. М. Ж. оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли.
2
Заинтересованата страна И. Н. Д., чрез процесуалния си представител,
изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Заинтересованите страни Г. Н. Ж., Т. Ж. Ж., Д. Д. Ж., Е. Н. Ж., Д. Н. Ж.,
З. А. Ж. и Б. Р. Ж. не вземат становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Атакуваната Заповед № 478/25.03.2021г. на Кмета на Община Хасково
се сочи за издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, вр. §4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възоснова на влязъл в сила
ПНИ за ж.р. «Куба», землище на гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-
1/11.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, Решение по чл.14,
ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 50905 по
чл.11 от ЗСПЗЗ и Скица № 4322/10.03.2021г. С нея е наредено
възстановяването на правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д.Н. Ж. върху недвижим имот,
представляващ, както следва: новообразуван имот в строителни граници,
определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67/29.02.2000г. на
Общински съвет – Хасково, с идентификатор 77195.706.439, ж.р. «Куба»,
землище на гр. Хасково, с площ от 600 кв.м., при граници и съседи:
77195.706.403, 77195.706.76, 77195.706.440, 77195.706.557; в имота има една
сграда: № 77195.706.439.1 – 1 етаж, друг вид сграда за обитаване, 34 кв.м.,
ограничения на собствеността - няма. Заповедта е била съобщена от
ответника на жалбоподателя в настоящото производство със съобщение с рег.
индекс 94 И-2538-1/23.04.2021г., получено на 29.04.2021г. от жалбоподателя,
видно от пощенско известие за доставяне ИД PS 6300 016UVK 6. По делото
се представи Писмо, вх. рег. № 1681/31.01.2022г. от Областна администрация
– Хасково, от съдържанието на което се установява, че цитираната в
обжалваната заповед - Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на областния
управител на област Хасково за одобряване плана на новообразуваните имоти
на земи по § 4 и сл. от ЗСПЗЗ за ж.р. «Куба-1» гр.Хасково не е обжалвана и
същата е влязла в законна сила на 12.07.2019г.
По делото се представи и цитираната в обжалваната заповед - Скица №
4322/10.03.2021г. на процесния новообразуван имот № 77195.706.439 по
плана на новообразуваните имоти на ж.р.“Куба“, одобрен със Заповед № ДС-
3
28-1/11.06.2019г. на Областен управител на област Хасково. В нея се сочи, че
същият е собствен на наследници на Д.Н. Ж.. Наследниците на това лице са
заинтересованите страни в настоящото производство, видно от
Удостоверение за наследници, изх. № 199/07.04.2021г., издадено от Община
Хасково и Удостоверение за наследници, изх. № 2181/18.04.2023г., издадено
от Община Пловдив.
По делото съдът прие като доказателство Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и съдебна делба
№ 157, том 6-ти, рег.№ 8233, дело № 796/27.12.2004г. на нотариус К. Г., с
район на действие-РС-Хасково, според който жалбоподателят Е. Б. К. е
признат за собственик по наследство и съдебна делба на неурегулиран
поземлен имот с № 86 по кадастъра на местност „Куба-1“, Хасковско
землище, одобрен със Заповед № 969/1988г., с площ от 600 кв.м. по
нотариален акт, а по скица – 1065.32 кв.м., ведно с построената в имота вилна
сграда.
Прието бе като доказателство и Решение № 36-51/01.04.1998г. на
Поземлена комисия-Хасково за възстановяване право на собственост на
наследниците на Д.Н. Ж. на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на гр.Хасково, като е посочено, че
възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в
територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ще се извърши при условията на чл.28 от
ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят възоснова на влезлия в
сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.
В представеното извлечение от Регистър на новообразуваните имоти по
§4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „Куба-1“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с
трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите – „За индивидуално
застрояване – на ред 9 фигурира процесният новообразуван имот №
77195.706.439 с площ от 600 кв.м., идентичен по номер и площ с имот,
предоставен на ползвател преди 1990г. или имот в границите на стария имот;
със стар № 86А юг по КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени
данни за закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на
правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на
помощния план – Т.Т.Б. и Д.Н. Ж., с акт за собственост към датата на
приемане на помощния план – НА № 89/79г., без данни за удостоверение за
4
ползване, издадено преди 1990г., и за заповед на кмета по §62 ал.4 от
ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от
ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 50905; име на стария собственик –
Д.Н. Ж.; Решение на ПК – 36-51/01.04.1998г.; пореден № на имота от
решението на ПК – 1; № по помощен план – 3; площ по помощен план в кв.м.
– 16 469.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на
оспорвания административен акт, съобразно чл.168 от АПК, съдът достига до
следните правни изводи:
Преди всичко съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена от надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалването на акта, както и в рамките на законоустановения 14-дневен срок
по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от лице с установена материална
компетентност за това, като същата е законосъобразна, т.к. съответства на
приетия план на новообразуваните имоти и регистъра към него. В случая е
било изпълнено изискването на разпоредбата на чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ
относно точното съдържание на атакуваната заповед с всички изискуеми
индивидуализиращи имота характеристики, като към нея е била приложена и
скица на процесния имот. Процесната заповед е издадена на основание §4к
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, според които разпоредби -
възстановяването, съответно придобИ.ето, на правото на собственост върху
новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета, възоснова на
влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ.
Така в настоящото производство предмет на контрол може да бъде само
съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот с влезлия
в сила план на новообразуваните имоти. Съгласно § 4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител.
Заповедта се обнародва в «Държавен вестник», разгласява се чрез средствата
за масово осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и се
обявява на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и
кметството. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат
да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването
на заповедта в "Държавен вестник". По делото са ангажирани доказателства,
че планът на новообразуваните имоти е влязъл в сила. Заповедта, издадена по
5
реда на §4 т.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да има друго съдържание, освен
записванията в плана на новообразуваните имоти. Съгласно посочените като
основание за издаване на процесната заповед разпоредби на § 4к ал.7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, кметът действа при условията на
обвързана компетентност, като е длъжен да издаде заповед за
възстановяването, съответно придобИ.ето, на правото на собственост върху
новообразуваните имоти, съответстваща на данните от влезлия в сила план на
новообразуваните имоти. Такова пълно съответствие е налице и в случая.
Всички възражения на жалбоподателя по същество относно посочения в
заповедта собственик на имота не могат да стоят на разглеждане в
настоящото производство по оспорване на тази заповед. При наличие на спор
за материално право за новообразувания имот същият не може да се разреши
в административното производство, а е предмет на разглеждане от
гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно § 4к
ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в
сила ПНИ.
В гореизложения смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС, в т.ч.
по решение № 17039/22.12.2012 г. по адм. д. № 11334/2010 г., решение №
3090/01.03.2012 г. по адм. д. № 7585/2011 г. и решение № 46/04.01.2008 г. по
адм. д. № 9333/2007 г.
Предвид изложените съображения, жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли. С оглед на това и на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.143
ал.4 и чл.144 от АПК, вр. Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по т.д. №
5/2009 г. на ВАС, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответника деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, определен от съда по правилото на чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. чл.37 ал.1 от ЗПрП.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 пр. посл, вр. ал.1
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с рег.индекс № 94 И-2538-1 #13/29.04.2021г. по
6
регистъра на Община Хасково, подадена от Е. Б. К., ЕГН **********, от
***********, против Заповед № 478/25.03.2021г. на Кмета на Община
Хасково.
ОСЪЖДА Е. Б. К., ЕГН **********, от ***********, да заплати на
Община Хасково, пл. „Общински“ № 1, Булстат *********, сумата от 100
лева деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщението и връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
7