О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 451
гр. Кюстендил, 26.09.2023 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ, съдия при Кюстендилския административен съд, докладчик по адм. д. № 243/2023 г., в закрито заседание на двадесети шести септември две хиляди двадесет и трета година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявена искова молба /вх. № 3090/27.07.2023 г./ от В.В.К. ***, с която е предявен иск срещу Окръжна прокуратура – Кюстендил за сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени от разследващите органи и прокуратурата, като му е било повдигнато обвинение по чл. 354а ал. 3 от НК и чл. 339 ал. 1 от НК, бил е с мярка „домашен арест“ продължил повече от 6 месеца. С Постановление от 19.01.2022 г., прокурор от ОП – Кюстендил, след запознаване с материалите по ДП № 130/2021 г. по преписка вх. № 2205/2021 г. по описа на КОП и ДП № 535/2021 г. по описа на РУ – Дупница при ОД на МВР гр. Кюстендил, е прекратил наказателното производство и е отменил мярката за неотклонение „домашен арест“.
Исковата молба е с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и е предявена срещу Окръжна прокуратура гр. Кюстендил. Ответник по такива дела може да бъде само Прокуратурата на Република България, защото именно тя е процесуалния субституент на държавата при реализиране отговорността по гореописаната разпоредба на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2 ал. 3 от ЗОДОВ исковете за обезщетение за вреди, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда, се разглеждат по реда, установен в ГПК, поради което компетентността на тези дела е на гражданските, а не на административните съдилища. В същия смисъл чл. 128 ал. 1 т. 6 от АПК определя, че на административните съдилища са подведомствени делата по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, каквито по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК са само органите, принадлежащи към системата на изпълнителната власт, както и всички носители на административни правомощия, овластени въз основа на закон. Според глава Шеста от Конституцията на Република България прокуратурата и следствените органи са част от съдебната, а не от изпълнителната власт, като същевременно чл. 8 от Конституцията прокламира основния принцип на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Съответно на заложените в Конституцията основни положения, статутът на съдиите, прокурорите и следователите е регламентиран в Закона за съдебната власт.
Родовата подсъдност на делото е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за наличието на която съдът следи служебно. Съгласно чл. 135 ал. 1 от АПК всеки съд сам решава дали заведеното пред него дело му е подсъдно, като съгласно ал. 2 ако намери, че то не му е подсъдно, го изпраща на надлежния съд, в който случай делото се счита за образувано от деня на завеждането му пред надлежния съд. Съгласно чл. 103 от ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Съобразявайки цената на иска /60 000 лв./ с ограничението на чл.104 т. 4 от ГПК, настоящия съд намира, че производството по делото следва да бъде прекратено и същото изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Кюстендил.
По изложените съображения и на основание чл. 135 ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 243/2023 по описа на КнАдмС.
ИЗПРАЩА ПО ПОДСЪДНОСТ адм. дело № 243/2023 по описа на КнАдмС на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на ищеца чрез изпращане на препис от него.
Административен съдия: