№ 59
гр. Пловдив, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20235001000644 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260030/14.08.2023г., постановено по търг. д. №202/2019г.
по описа на окръжен съд С.З., Р. Т. А. ЕГН ********** е осъден да заплати на
„П.И.Б.” АД, с ЕИК ********* следните суми, произтичащи от договор
№************/10.01.2007г. за банков кредит и анекс №1/25.04.2012 г.:
главница в размер на 89 476,04лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 25.06.2019 г. до окончателното плащане на
вземането; възнаградителна лихва за сумата от 23 450,17лв. за периода
25.06.2016г. до 25.06.2019г., като над сумата от 23 450,17лв. до
претендирания размер от 52 423,12лв. и за периода 10.12.2012г. до
25.06.2016г. искът е отхвърлен, като погасен по давност.
Р. Т. А. ЕГН е осъден да заплати на „П.И.Б.” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., район „И.”, бул.,Д.Ц.” №** сумата от
2 013, 21лв. - неиздължена законна лихва, начислена съгласно чл.86, ал.1 от
ЗЗД за периода от датата на предсрочна изискуемост на кредита от
05.04.2019г. до 24.06.2019 г. и сумата от 476,10лв. за неиздължени разноски
за подновяване на ипотека по договор №************/10.01.2007г. за банков
1
кредит и анекс №1/25.04.2012г.
Отхвърлени са предявените искове от „П.И.Б.” АД с ЕИК *********
против Р. Т. А. ЕГН ********** за заплащане на разсрочена лихва с
погасителен план - приложение №2 в размер на 5 551,84лв.; наказателна лихва
за забава съгласно т.6 от раздел V на договор №************/10.01.2007г. за
банков кредит за периода от 10.12.2012г. до 04.04.2019г. в размер на 16
962,47лв. и за заплащане на сумата от 24лв. - неиздължени разноски за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, начислени съгласно т.23.2,
б. „а“ от раздел XI на договор №*************/10.01.2007г. за банков
кредит.
Р. Т. А. ЕГН ********** е осъден да заплати на „П.И.Б.” АД с ЕИК
********* направените в производството разноски в размер на 5 243,03лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
„П.И.Б.” АД с ЕИК ********* е осъдена да заплати на адв. П. Г. от АК –
С.З., адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ
на ищеца в размер на 1 708, 88лв., съразмерно отхвърлената част от исковете.
Посочена е банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени сумите.
„П.И.Б.” АД с ЕИК ********* е осъдена да заплати на Р. Т. А. ЕГН
********** направените в производството разноски в размер на 105,53лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство
- „П.И.Б.” АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която е
отхвърлен искът за възнаградителна лихва за сумата над 23 450,17лв. до
52 423,12лв.; за разсрочена лихва в размер на 5 551,84лв.; наказателна лихва
за забава в размер на 16 962,47лв. и за сумата от 24лв. - неиздължени
разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Изразено е
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че искът за
възнаградителна лихва е частично погасен по давност. Изложени са подробно
доводи и съображения относно началния момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за лихви, цитирана е съдебна практика. Тези
съображения са отнесени и досежно уговорената в т.6 от раздел пети от
договора санкционна лихва. Въведено е оплакване за неправилност на
изводите на първостепенния съд за нищожност на цитираната клауза от
договора. Жалбоподателят сочи, че окръжният съд се е произнесъл относно
2
нищожност на клауза от договора, без наличието на възражение за това и без
да съобщи на страните с доклада си по делото, че ще се произнесе по
нищожна клауза от договора. Твърди се и че в нарушение на
съдопроизводствените правила на чл.154, чл.162 и чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 от
ГПК окръжният съд е отхвърлил иска за заплащане на разсрочена лихва с
погасителен план - приложение №2 в размер на 5 551,84лв. Коментирани са
мотивите на решението в тази насока, както и обстоятелствената част на
исковата молба, като жалбоподателят твърди, че исковата молба съдържа
достатъчно обстоятелства относно претенцията за сумата от 5 551,84лв.
Твърди се и че в нарушение на процесуалните правила окръжният съд е
отхвърлил иска за сумата от 24лв. - неиздължени разноски за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, като в тази насока се позовава на
приложеното към исковата молба извлечение от счетоводните книги от
25.06.2019г., както и на заключението от допусната по делото
съдебносчетоводна експертиза. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на друго, с което осъдителните искови претенции да
бъдат уважени изцяло. Доколкото във въззивната жалба се иска отмяна на
решението и в частта за разноските, то въззивният съд приема, че то е
направено с оглед искания от жалбоподателя изход от спора.
Въззиваемата страна Р. Т. А. в представения отговор в срока по чл.263
от ГПК оспорва така предявената въззивна жалба.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски, като от
въззиваемата страна се претендират разноски – адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
3
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.430, във
вр. с чл.432 от ТЗ във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът в първоинстанционното производство, жалбоподател в
настоящето – „П.И.Б.” АД, основава вземането си на Договор
№*************/10.01.2007г. за банков кредит. Съгласно договора банката е
предоставила на кредитополучателя – ответника Р. А., банков кредит за
покупка на недвижим имот - овърдрафт по разплащателна сметка при
максимално допустим размер на дебитното салдо до 90 000лв. Срокът за
ползване на овърдрафта по разплащателна сметка е до 10.01.2012г., като в
първия работен ден след изтичане на посочения срок Банката закрива
разрешения овърдрафт по разплащателна сметка. При наличие на непогасени
задължения по разрешения овърдрафт по разплащателна сметка към датата на
неговото закриване те се погасяват от кредитополучателя в краен срок до
10.01.2029г., съгласно погасителен план - приложение №1. Уговорената
годишна възнаградителна лихва е в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка, увеличен с надбавка от 5,57 пункта.
Наказателната лихва за забава е в размер на годишната възнаградителна
лихва, увеличена с наказателна надбавка от 20 пункта. С договора е
предвидено, че всички разходи за оценката, учредяването, подновяването и
заличаването на договорната ипотека са за сметка на кредитополучателя, като
е предвидена и възможност за Банката да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя за срок,
определен от Банката, в случай че кредитополучателят не извърши което и да
е плащане по договора повече от 5 работни дни след датата, на която
плащането е станало изискуемо. Ищецът се позовава на изпълнение на
собствените си задължения – да предостави кредита, усвояването на който е
започнало на 17.01.2007г. по разплащателна сметка на кредитополучателя Р.
Т. А. и до изтичане на 10.01.2012г. на срока за ползване на овърдрафта от
кредитополучателя банката е извършвала разплащания при условията на
овърдрафт по разплащателната сметка на кредитополучателя Р. Т. А. при
максимално допустим размер на дебитното салдо от 90 000лв. На 25.04.2012г.
между „П.И.Б.“ АД и кредитополучателя Р. Т. А. е сключен анекс №1 към
Договора за банков кредит. Страните са констатирали, че към датата на
подписване на анекса задълженията на кредитополучателя по Договора за
4
банков кредит са в общ размер на 93 903,54лв., от които 90 000лв. - главница,
2 396,92лв. - лихва, 20 евро - такса за разглеждане на предоговаряне, 900лв. -
комисиона за предоговаряне и 567,50лв. - комисиона за управление на
кредита. С анекса е уговорена нова възнаградителната лихва: коригиран с
коефициент за пазарна среда Базов лихвен процент на „П.И.Б.“ АД за лева,
увеличен с надбавка от 3,81 пункта. Към датата на сключване на анекса БЛП
на банката за лева е в размер на 6,19%, като след сключването на анекса
стойността на БЛП за лева не е променяна. Неразделна част от анекса е
погасителен план - приложение №2, с който се заменя погасителен план -
приложение №1 към Договора за банков кредит. В погасителния план -
приложение №2 банката и кредитополучателят Р. Т. А. са уговорили
разсрочено погасяване на лихва за периода от 10.09.2012г. до падежа на
кредита 10.01.2029г. в общ размер на 5 639,42лв.
Твърди се, че от 10.12.2012г. кредитополучателят Р. Т. А. е в забава на
плащанията по Договора за банков кредит и не е издължил 76 броя месечни
погасителни вноски – подробно и конкретно посочени с падеж и размери. По
силата на т. 23.2, б. „а“ от раздел XI на Договора за банков кредит „П.И.Б.“
АД обявила на кредитополучателя Р. Т. А. предсрочната изискуемост на
банковия кредит посредством писмено предизвестие, изх. №231-
530/27.11.2018г. и банковият кредит е направен предсрочно изискуем на
05.04.2019г. При настъпване на предсрочната изискуемост на банковия
кредит на 05.04.2019г. кредитополучателят Р. Т. А. не погасил всички свои
задължения по договора за банков кредит и към 24.06.2019г. /исковата молба
е предявена на 25.06.2019г./ общият размер на просрочената и непогасена
сума по Договора за банков кредит възлиза на 166 926,78лв., от които: 89
476,04 лв. - главница, 5 551,84лв. – разсрочена лихва съгласно погасителен
план - приложение №2, 52 423, 12 лв. - възнаградителна лихва, начислена за
периода от 10.12.2012г. до 04.04.2019г., 16 962,47лв. - наказателна лихва за
забава, начислена за периода от 10.12.2012г. до 04.04.2019г., 2 013,21 лв. -
законна лихва, начислена за периода от датата на предсрочна изискуемост
05.04.2019г. до 24.06.2019 г., 476,10лв. - разноски за подновяване на ипотека,
начислени на 05.01.2017г. и 24лв. - разноски за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, начислени на 29.11.2018г. Искането, с което е
сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца „П.И.Б.” АД следните суми, произтичащи от договор
5
№************/10.01.2007г. за банков кредит и анекс №1/25.04.2012г.:
89 476,04лв. - неиздължена главница на банковия кредит; 5 551,84лв. -
неиздължена разсрочена лихва, съгласно погасителен план - приложение №2;
52 423,12лв. - неиздължена възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4 от
раздел V на Договора за банков кредит за периода от 10.12.2012г. до
04.04.2019г.; 16 962,47лв. - неиздължена наказателна лихва за забава,
начислена съгласно т. 6 от раздел V на Договора за банков кредит за периода
от 10.12.2012г. до 04.04.2019г.; 2013,21лв. - неиздължена законна лихва,
начислена за периода от датата на предсрочна изискуемост на кредита
05.04.2019г. до 24.06.2019г.; 476,10лв. - неиздължени разноски за
подновяване на ипотека; 24 лв. - неиздължени разноски за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, начислени съгласно т. 23.2, б. „а“ от
раздел XI на Договора за банков кредит на 29.11.2018г. и законната лихва
върху главницата за периода от датата на подаване на настоящата искова
молба до пълното погасяване на олихвяемото вземане.
С депозирания в първоинстанционното производство писмен отговор
на исковата молба ответникът е оспорил исковете. Отговорът на исковата
молба съдържа основно възражение за липса на международна компетентност
/като с влязло в сила определение това възражение е оставено без уважение и
въпросът за междунароидната компетентност на българския съд е разрешен/.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа претенциите си.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът е изразил
следното становище по повод претенциите – предмет на въззивното
производство: Твърди се, че сумата от 5 551.84лв. е погасена по давност.
Твърди се, че сумата от 52 423.12 лв. относно начислената възнаградителна
лихва е погасена по давност. Оспорва се изцяло претенцията за сумата от 16
962.47лв. за неиздължена наказателна лихва, с доводи, че липсва
договореност за такава в раздел V т.6 от договора. По отношение на
претенцията за сумата от 24лв. - неиздължени разноски за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита – не е изразено конкретно становище.
Отговорът на допълнителната искова молба съдържа и възражение по чл.83
ал.2 от ЗЗД, тъй като кредиторът е можел да предяви претенции незабавно
след като длъжникът е изпаднал в забава. Затова че не го е сторил към деня на
прекъсване на плащането от 10.12.2012г. до деня на подаване на исковата
6
молба пред съда, сам е създал предпоставки, за които е отговорен и не може
да черпи права относно начислени лихви за забава в посочените размери.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, прие следното:
Правоотношенията межди страните произтичат от Договор за
№*************/10.01.2007г. за банков кредит. Съгласно посочения предмет
на договора банката предоставя на кредитополучателя – ответника Р. А.,
банков кредит за покупка на недвижим имот - овърдрафт по разплащателна
сметка при максимално допустим размер на дебитното салдо до 90 000лв.
Уговорени са условия за ползване на кредита, като срокът за ползване на
овърдрафта по разплащателна сметка е до 10.01.2012г., като в първия работен
ден след изтичане на посочения срок Банката закрива разрешения овърдрафт
по разплащателна сметка – т.6 от раздел четвърти и т. 7 от раздел седми –
„Погасяване“. В същия раздел е предвидено, че при наличие на непогасени
задължения по разрешения овърдрафт по разплащателна сметка към датата на
неговото закриване те се погасяват от кредитополучателя в краен срок до
10.01.2029г., съгласно погасителен план - приложение №1. В раздел пети
„Лихви“ е уговорена годишна възнаградителна лихва в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка, увеличен с надбавка от 5,57
пункта – т.4, както и наказателната лихва за забава - в размер на годишната
възнаградителна лихва, увеличена с наказателна надбавка от 20 пункта. В
раздел единадесети „Предсрочна изискуемост“ е предвидена и възможност за
Банката да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено
предизвестие до кредитополучателя за срок, определен от Банката, в случай
че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора повече
от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо - т.23.2
„а“.
В настоящето производство не са спорни обективните и субективните
предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, като
първоинстанционното решение досежно претенцията за главницата е влязло в
сила. За да отхвърли частично искът за възнаградителната лихва – за сумата
над 23 450,17лв. до претендирания размер от 52 423,12лв. и съответно за
периода 10.12.2012г. до 25.06.2016г., първоинстанционният съд е приел, че за
този период вземането е погасено по давност, като е приложил кратката
7
тригодишна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Без да се обсъжда правилността
на този извод, следва да се посочи, че той е направен при допуснато
съществено процесуално нарушение. Възражението за погасителна давност е
възражение по основателността на иска. С оглед ранната преклузия, визирана
в чл.367, във вр. с чл.370 от ГПК, възраженията по основателността на иска
следва да се изчерпат с отговора на исковата молба. Както се посочи
възражението за погасителна давност е направено едва с отговора на
допълнителната искова молба и то е преклудирано. По смисъла на чл.370 от
ГПК, ако ответникът не изчерпи възраженията си по основателността на иска
с отговора на исковата молба, той губи възможността да направи това по-
късно. Независимо че във въззивната жалба не се съдържат конкретни
оплаквания в тази насока, доколкото се касае за приложението на съществена
процесуалноправна норма, решението в тази му отхвърлителна част е
неправилно и като такова ще следва да бъде отменено. Следва да се присъди
допълнително сумата от 28 972,95лв. – възнаградителна лихва за периода
10.12.2012г. до 25.06.2016г.
Що се отнася до съдържащото се в отговора на допълнителната искова
молба позоваване на кредиторово бездействие по смисъла на чл.83 ал.2 от
ЗЗД, следва да се посочи, че това възражение, ако не е също преклудирано, то
е неоснователно досежно претенцията за възнагпадителна лихва. Същата се
претендира само до настъпването на предсрочната изискуемост.
Неоснователно е възражението за бездействие на банката, поставящо я в
положение на „кредитор в забава“. Възражението визира хипотезата на чл.83
ал.2 от ЗЗД, съгласно която длъжникът не дължи обезщетение за вредите,
които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижата на добрия
стопанин. Грижата на добрия стопанин е общ критерий, защото е критерий за
оценка на поведението на всеки в гражданския обмен - на длъжника, на
кредитора, на делинквента и т.н. Тя е обективен модел, обективен критерий за
дължимо поведение. Спецификата на създадените облигационни отношения
обаче, чиито правопораждащ факт е договор за банков кредит, не дава
основание за извод, че банката не е положила грижата на добър стопанин по
смисъла на посочения текст. Тя е изправна страна по договора и за нея не е
определен срок за заявяване на претенциите, който да е нарушила. Това е
така, тъй като правото за отнемане преимуществото на срока е предоставено
изцяло на субективната преценка на кредитора. За банката не е съществувало
8
задължение да прояви поведение, свързано с полагане на грижи за интересите
на длъжника, да не изпадане в забава. Чрез позоваването на кредиторовото
бездействие по смисъла на разпоредбата на чл.83 ал.2 от ЗЗД, изключваща
отговорността на длъжника за обезщетение, поради неполагане грижите на
добър стопанин от страна на кредитора, ответникът се опитва да черпи права
от собственото си неизпълнение, доколкото, ако може да се говори за
бездействие, то това е от страна на кредитополучателя и се изразява в
спиране на плащанията на месечните погасителни вноски. Задължението за
заплащане на обезщетение за вреди от забава има акцесорен характер, тъй
като възникването му зависи от съществуването на друго главно задължение.
Същественото в случая е наличието главно задължение по договора за
кредит, което не е изпълнено от длъжника в определения в договора срок, а
след изтичане на определения срок за изпълнението длъжникът е изпаднал в
забава. След като въззивната страна – ищец в първоинстанционното
производство, е престирала точно и пълно изпълнение на задълженията си по
договора за банков кредит, то и длъжникът е следвало в уговорения срок да
погасяват месечните си вноски по договора. Единствено и само виновното
неизпълнение на срочното задължение е обусловило изпадането на
кредитополучателя в забава, като от страна кредитора не е налице
допринасяне за това. Ето защо разпоредбата на чл.83 ал.2 от ЗЗД е
неприложима.
Неправилно е решението и в частта, с която е отхвърлен искът за
сумата от 5 551,84лв. - разсрочена лихва. За да отхвърли тази претенция,
първоинстанционният съд е посочил, че от съдържанието на исковата молба
по отношение на претендираната лихва не са изложени никакви
обстоятелства, не е ясно как е формиран претендираният размер, нито е
посочен период.
Тук следва да се посочи безспорният факт, че в срока за ползване на
овърдрафта по разплащателна сметка - до 10.01.2012г., задълженията по
разрешения овърдрафт не са погасени. Това е наложило и съгласно клаузите
на раздел седми „Погасяване“, страните да подпишат на 25.04.2012г. анекс
№1 към Договора за банков кредит. Анексът съдържа съвпадение на
насрещните волеизявления на страните/констатация относно задълженията на
кредитополучателя по договора за банков кредит: в общ размер на 93
903,54лв., от които 90 000лв. - главница, 2 396,92лв. - лихва, 20 евро - такса за
9
разглеждане на предоговаряне, 900лв. - комисиона за предоговаряне и
567,50лв. - комисиона за управление на кредита. С анекса е уговорена нова
възнаградителната лихва: коригиран с коефициент за пазарна среда Базов
лихвен процент (БЛПкс) на „П.И.Б.“ АД за лева, увеличен с надбавка от 3,81
пункта. Към датата на сключване на анекса БЛПкс на банката за лева е в
размер на 6,19%, като след сключването на анекса стойността на БЛПкс за
лева не е променяна /съгласно заключението от съдебноикономическата
експертиза/. Неразделна част от анекса е погасителен план - приложение №2,
с който се заменя погасителен план - приложение №1 към Договора за банков
кредит.
Противно на приетото от окръжния съд, в исковата молба се
съдържат обстоятелства относно претенцията за сумата от 5 551,84лв. -
разсрочена лихва. Въвеждайки обстоятелствата относно сключения анекс
№1/25.04.2012г. и погасителен план – приложение №2 към него, ищецът е
посочил и „в погасителен план – приложение №2 банката и
кредитополучателят са уговорили разсрочено погасяване на лихва за периода
от 10.09.2012г. до падежа на кредита – 19.01.2029г.“. В исковата молба се
съдържа и следното – като задължение на кредитополучателя е посочено „5
551,84лв. - разсрочена лихва съгласно погасителен план – приложение №2“ и
по този начин е обективирано и искането, съдържащо се в предявения
петитум - „5 551,84лв. – неиздължена разсрочена лихва съгласно погасителен
план – приложение №2“. В случай че съдът е преценил, че исковата молба не
съдържа необходимите обстоятелства, на които се основава искът, това би
било нередовност на исковата молба и основание за обездвижването й, но не
и основание за отхвърляне на претенцията. Анекс №1/25.04.2012г. съдържа
констатация за задължение за лихва – „2 396,92лв.“ В т.5 от анекса е
предвидено: „Въвежда се гратисен период за лихвата и главницата в срок от
датата на настоящия анекс до 10.08.2012г.“ Видно от приложения
погасителен план – приложение №2 до посочената дата - 10.08.2012г. не са
предвидени вноски, както по главница, така и по лихва. В същото приложение
е посочено „общо разсрочени – 5 639,42“ явно се касае за лихви; отразено е
„лихви – 2 964,42“, което са лихвите, дължими преди сключване на анекса;
„лихви гратисен период – 2 675“. Самото определение на вземането, дадено в
погасителен план – приложение №2 – „разсрочени“ сочи, че
възнаградителната лихва в горепосочените размери /дължима преди
10
сключването на анекса и такава, дължима през гратисния период/ се дължи на
вноски. В този смисъл е и т.6 от анекс №1, съгласно която „начислената лихва
се погасява на равни месечни вноски на падежа на всяка вноска до падежа на
кредита“. Видно от самия погасителен план – приложение №2, както и
съгласно заключението от допълнителната съдебноикономическа експертиза,
така наречената „разсрочена лихва“ не е включена като част от
възнаградителната лихва, а е отделно начислена - в табличен вид, в отговор
на въпрос 4-ти, вещото лице е посочило размер на разсрочена лихва по план и
тя е ежемесечно по 28,63лв., какъвто е и размерът, посочен в погасителния
план – приложение №2. Съгласно заключението от съдебноикономическата
експертиза така наречената „разсрочена лихва“ е в размер на 5 551,84лв. Този
размер е дължим към датата на предсрочната изискуемост, независимо че,
според погасителния план „разсрочването“ е до изтичане на срока на
договора – 10.01.2029г. Възнаградителната лихва е цената по договор за
банков кредит и в този размер тя е дължима като такава, сформирана преди
сключването на анекс №1/25.04.2012г., както и дължима през гратисния
период от датата на сключване на анекса до 10.08.2012г., който период
предхожда датата на предсрочната изискуемост. Ето защо въззивната жалба и
по отношение на тази отхвърлителна част от първоиинстанционното решение
се явява основателна и следва да бъде уважена.
Неоснователно е обаче оплакването на жалбоподателя за
необоснованост на изводите на окръжния съд относно приетия неравноправен
характер на клаузите на т.6 от раздел пети от договора за банков кредит.
Доколкото във въззивната жалба се съдържа оплакване за допуснато
процесуално нарушение от окръжния съд - произнасяне относно нищожност
на клауза от договора, без наличието на възражение за това и без да съобщи
на страните с доклада по делото, че ще се произнесе по нищожна клауза от
договора, то и с оглед на служебното начало за проверка наличието на
нищожни клаузи, на клаузи с неравноправен характер в договор, сключен с
потребител, във въззивното производство е указано на страните, че съдът ще
се произнесе по нищожни-неравноправни клаузи, конкретно – клаузата на т.6
от раздел пети от договора за кредит.
Договорът за банков кредит №*************/10.01.2007г. е с
характер на финансова услуга по смисъла на пар.13 т.12 от ДР ЗЗП. Ищецът е
11
търговец по смисъла на пар.13 т.2 от ДР ЗЗП. Безспорно и ответникът има
качеството на потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР ЗЗП,
възпроизвеждащ чл.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, станала част от
националното ни законодателство, посредством ЗЗП. Т.е. – процесният
договор попада в приложното поле на ЗЗП и по отношение на него следва да
намерят приложение разпоредбите на чл.143 – чл.148 от същия. В чл. 145,
ал.1 на ЗЗП, законодателят сочи, че неравноправната клауза в договор,
сключен с потребител, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката
или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали
клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Разпоредбата на
чл.143 ал.2 от ЗЗП дефинира неизчерпателни, примерни основания за
неравноправност на клаузи в потребителски договор. Както се посочи, с анекс
№1 /т.1/ е уговорена възнаградителна лихва: коригиран с коефициент за
пазарна среда Базов лихвен процент (БЛПкс) на „П.И.Б.“ АД за лева,
увеличен с надбавка от 3,81 пункта, като към датата на сключване на анекса
БЛПкс на банката за лева е в размер на 6,19%. С клаузата на т.6 от раздел
пети „Лихви“ е уговорена наказателна лихва за забава - в размер на
годишната възнаградителна лихва, увеличена с наказателна надбавка от 20
пункта. Както е посочено в ТР №1/27.04.2022г. по тълк.д. №1/2020г., съдът
дължи произнасяне служебно по нищожността, когато установи пороци,
произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, включително и
на отделни клаузи, които са от значение за решаване на правния спор, дори и
без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. От
друга страна процесуалноправни норми предвиждат изрична защита на
потребител - чл.7 ал.3 от ГПК предвижда изрично задължение на съда да
следи служебно за нищожността по чл.146 ал.1 от Закона за защита на
потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител; изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в
потребителските договори е вменено на съда и в заповедното производство -
чл.411 ал.2 т.3 ГПК. Макар и не изрично въведено с процесуална норма, това
е задължение на съда и в исковото производство. С оглед формулировката на
клаузата на т.6 от раздел пети „Лихви“ – „Плащания, дължими, но
12
неизвършени в срок …се отнасят в просрочие и олихвяват с годишна лихва в
размер на договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка 20
пункта“ – е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Както се
посочи, с анекс №1 /т.1/ е уговорена възнаградителна лихва: коригиран с
коефициент за пазарна среда Базов лихвен процент (БЛПкс) на „П.И.Б.“ АД за
лева, увеличен с надбавка от 3,81 пункта, като към датата на сключване на
анекса БЛПкс на банката за лева е в размер на 6,19%. Следователно самата
възнаградителна лихва е 10% и с увеличението от 20 пункта сочи на явно
неравноправния характер на клаузата по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП –
клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена от чл.9 ЗЗД, според
който страните могат да свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите
нрави. По своите правни характеристики, уговорената в т.6 от раздел пети
санкционна лихва за забава представлява мораторна неустойка. В мотивите
по т.3 на ТР №1/15.06.2010 г. на ВКС по т.д. №1/2009г., ОСТК изрично е
указано, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като
преценката за нищожност на неустойката се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора. Следва да се посочи, че доколкото
преценката за неравноправния характер/нищожност на клауза от договора се
дължи и с оглед конкретиката на договорните отношения, то цитираната от
жалбоподателя съдебна практика /решение №89/02.10.2019г. по т.д.
№1214/2018г. на ВКС, второ т.о./ не е идентична с настоящия казус.
Преценена към момента на сключване на договора клаузата на т.6 от раздел
пети е в несъответствие с изискването за недобросъвестност, присъщо на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността между
търговеца и потребителя и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора, в ущърб на потребителя, който е
задължен при неизпълнение на паричното си задължение да заплати
необосновано високо обезщетение. Т.е. – нарушен е балансът между правата
и задълженията на страните и създава възможност за нарушение с право и
нарушаване на правната сигурност. Или – процесната клауза изпълва
13
признаците на неравноправна клауза. Както се посочи, разпоредбата на чл.143
ал.2 от ЗЗП дефинира неизчерпателни, примерни основания за
неравноправност на клаузи в потребителски договор, но освен посоченото в
цитираната разпоредба, като обобщение - една клауза е неравноправна, когато
е в нарушение на принципа за добросъвестност, причина за значителна
неравнопоставеност между договарящите страни относно правата и
задълженията и в ущърб и/или вреда на потребителя. Разпоредбата на чл.146,
ал.1 от ЗЗП добавя и още едно условие кога една клауза е неравноправна, а
именно, когато не е индивидуално уговорена. В случая не се касае за
индивидуално уговорени клаузи, нито клаузата касае сделки с ценни книжа и
финансови инструменти или с други стоки или услуги, чиято цена се колебае
от изменения в борсов курс, или е извън контрола на търговеца – чл.144 от
ЗЗП. При потребителски договор, при позоваване на неравноправен характер
на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за
евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор,
търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на
оспорената клауза. Това правило е намерило и законодателен израз – чл.146
ал.4 от ЗЗП - когато търговецът или доставчикът твърди, че определено
условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада
върху него. В конкретния случая страната, носеща доказателствената тежест,
не е установила, че се касае за индивидуално уговорени клаузи, не са
наведени и конкретни твърдения в тази насока.
Ето защо въззивната жалба срещу решението в частта, с която е
отхвърлен искът за наказателна лихва за забава съгласно т.6 от раздел V на
договор №************/10.01.2007г. за банков кредит за периода от
10.12.2012г. до 04.04.2019г. в размер на 16 962,47лв. се явява неоснователна и
обжалваното решение в тази част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Правилно окръжният съд е приел, че не се дължи сумата от 24лв. -
неиздължени разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
начислени съгласно т.23.2, б. „а“ от раздел XI на договор
№*************/10.01.2007 г. за банков кредит. Цитираната клауза от
договора, на която се е позовал ищецът в исковата молба, не съдържа такова
задължение за кредитополучателя – същата регламентира правото на
кредитодателя да трансформира кредита в предсрочно изискуем. Такова
задължение не е вменено на кредитополучателя и с клаузите на раздел шести
14
„Такси и комисионни“, нито с която и да е друга клауза от договора. Т.е. –
изведено от договорното правоотношение, за ищеца не възниква право да
претендира разноски за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Освен
това, правилно е и посоченото от окръжния съд, че по делото не са
представени доказателства, че „П.И.Б.“ АД е заплатила претендираната сума
от 24лв. за разноски за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Вярно е, посоченото от жалбоподателя, че в приложеното към исковата молба
извлечение от счетоводни книги тази сума е включена /т.7/. Вярно е и че,
съгласно заключението от съдебносчетоводната експертиза, сумата от 24лв. -
разноски за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, е начислена
на 29.11.2018г. Но извлечението от счетоводните книги е изходящ от страната
документ и същият не е достатъчен да удостовери вземането, а включването
му в счетоводните книги също не е основание да се приеме, че този разход е
сторен, а още по-малко – дължим с оглед клаузите на самия договор. Ето
защо, неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че при преценката си
за неоснователност на тази претенция, окръжният съд е нарушил
съдопроизводствените правила по чл.154, чл.162 и чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 от
ГПК. Неоснователна е и въззивната жалба по отношение на отхвърлената
претенция за сумата от 24лв. - неиздължени разноски за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита и в тази част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на ищеца се
дължат разноски съразмерно с уважената част от иска и те са 6 809,77лв. Или
освен присъдените с първоинстанционното решение разноски в размер на
5 243,03лв., в полза на ищеца следва да се присъдят допълнително разноски в
размер на 1 566,74лв. /Първоинстанционният съд е посочил като база за
изчисляване на разноските сумата от 7 583,06лв. и доколкото не е упражнено
право по реда на чл.248 от ГПК, разноските по съразмерност се определят на
тази база/.
С първоинстанционното решение в полза на адв. П. Г. е присъдено
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в размер на
1 708,88лв. Съразмерно с отхвърлената част на иска се дължат разноски в
размер на 1 152,64лв. Или решението на окръжния съд следва да бъде
15
отменено и в частта, с която в полза на адв. П. Г. е присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА над сумата от 1 152,64лв. до
1 708,88лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.30/
жалбоподателят претендира разноски във въззивното производство в размер
на 1 594,75лв. /1 054,75лв. – заплатена ДТ и 540лв. – юрисконсултско
възнаграждение/. Съразмерно с уважената част от въззивната жалба му се
дължат разноски в размер на 1 068,86лв. /при обжалваем материален интерес
51 511,26лв./.
От въззиваемата страна се претендират разноски по реда на чл.38 от
ЗА. Съгласно договор за правна защита и съдействие /л.119 от
първоинстанционното производство/ е уговорено безплатно процесуално
представителство по реда на чл.38 ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от ЗА, като съгласно
пълномощно /л.88/ упълномощаването е до приключване на делото във
всички инстанции. При обжалваем материален интерес 51 511,26лв.
минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
4 770,90лв. Съразмерно с неуважената част от въззивната жалба се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 1 573,26лв. /В писмено становище вх.
№51/03.01.2024г., подадено от жалбоподателя, се съдържа изявление за
прихващане на присъдените разноски, но такова не може да се направи преди
всичко защото не се касае за насрещни вземания между страните по спора,
доколкото адв. възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА се присъжда в
полза на адвоката/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260030/14.08.2023г., постановено по търг. д.
№202/2019г. по описа на окръжен съд С.З., в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявеният иск от „П.И.Б.” АД с ЕИК ********* против Р. Т. А.
ЕГН ********** за заплащане на: възнаградителна лихва за сумата над
16
23 450,17лв. до претендирания размер от 52 423,12лв. - за периода
10.12.2012г. до 25.06.2016г.; разсрочена лихва с погасителен план -
приложение №2 в размер на 5 551,84лв., както и в частта, с която „П.И.Б.” АД
с ЕИК ********* е осъдена да заплати на адв. П. Г. от АК – С.З., адвокатското
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца над
сумата 1 152,64лв. до 1 708,88лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА Р. Т. А. ЕГН ********** да заплати на „П.И.Б.” АД, с ЕИК
********* следните суми, произтичащи от договор
№************/10.01.2007г. за банков кредит и анекс №1/25.04.2012г.:
28 972,95лв. – възнаградителна лихва за периода 10.12.2012г. до 25.06.2016г.;
5 551,84лв. - разсрочена лихва с погасителен план - приложение №2.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260030/14.08.2023г., постановено по търг.
д. №202/2019г. по описа на окръжен съд С.З., в останалата обжалвана част, с
която е отхвърлен предявеният иск от „П.И.Б.” АД с ЕИК ********* против
Р. Т. А. ЕГН ********** за заплащане на: наказателна лихва за забава
съгласно т.6 от раздел V на договор №************/10.01.2007г. за банков
кредит за периода от 10.12.2012г. до 04.04.2019г. в размер на 16 962,47лв. и за
заплащане на сумата от 24лв. - неиздължени разноски за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита.
ОСЪЖДА Р. Т. А. ЕГН ********** да заплати на „П.И.Б.” АД, с ЕИК
********* допълнително разноски за първоинстанционното производство в
размер на 1 566,74лв., както и разноски за въззивното производство в размер
на 1 068,86лв.
ОСЪЖДА „П.И.Б.” АД, с ЕИК ********* да заплати на адв. П. Г. от
АК – С.З., адвокатското възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за
оказано безплатно процесуално представителство на Р. Т. А. ЕГН **********
във въззивното производство в размер на 1 573,26лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните а в частта, имаща характер на
определение – в едноседмичен срок.
Председател: _______________________
17
Членове:
1._______________________
2._______________________
18