№ 7037
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росен Димитров
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело №
20241100101458 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата М. М. М., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен
представител Ц.Г.П., ЕГН ********** действаща чрез своя пълномощник адв. М. Н. – САК е
предявила против ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, иск за заплащане на обезщетение за
търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, стрес и
притеснение, настъпили в резултат на ПТП от 12.10.2023г., в размер на сумата от 26 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП до окончателното изплащане.
В исковата си молба ищцата твърди, че вина за катастрофата има водачът на лек
автомобил „Пежо 206 ПД”, peг. № ********, управляван от Й. Л. М., а самия автомобил е
бил застрахован при ЗД “БУЛ ИНС”АД за “Гражданска отговорност”.
От катастрофата получила епифизарна фрактура на лъчевата кост на дясна ръка,
както и стрес и тревожност с продължително действие.
Ищцата поддържа чрез своя пълномощник предявения иск, както и претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответникът ЗД “БУЛ ИНС”АД оспорва така предявения иск. Оспорва механизма на
настъпилото ПТП и наличието на вина на водача - Й. Л. М.. Навежда твърдение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като счита, че тя не е
предприела никакви мерки за себеопазване, както и че не е спазила законоустановените
правила, тъй като е изскочила внезапно на пътното платно, пресичала е на необозначено за
това място и без да се увери в собствената си безопасност и не е съобразила разстоянието до
приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение.
Евентуално счита, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на трайно
установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди, както и на
принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции като
изцяло неоснователни и недоказани. В условие на евентуалност моли да бъде намален
1
размерът на претендираното обезщетение.
Претендира разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Констативен протокол за ПТП № К - 604/ 12.10.2023г.
на Отдел „ПП„ СДВР и скица, както Протокол за оглед на местопроизшествието от
12.10.2023г. и фотоалбум към него и медицинска документация се установява, че на
12.10.2023 г. около 18.45 часа в гр. София по ул. „Монтевидео” в посока от бул. „Президент
Линкълн” към ул. „Околовръстен път”, е настъпило пътно-транспортно произшествие между
лек автомобил „Пежо 206 ПД”, peг. № ********, управляван от Й. Л. М. и пресичащата на
пешеходна пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил
пешеходка М. М. М., която получила телесни увреждания.
Установено е и няма спор, че за процесния лек автомобил „Пежо 206 ПД”, peг. №
******** е имало застраховка “Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество с
полица № BG/02/123000677907, валидна към датата на процесното ПТП, както и това, че
пострадалата е заявила извънсъдебно към застрахователя претенция на 03.11.2023 г.
Видно от представения амбулаторен лист № 226017 от 12.10.2023 г., пострадалата
първоначално е постъпила в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" за преглед, където е получила
диагноза: Счупване на долния край на лъчевата кост на дясна ръка /Остеоепифизиолиза I -
ва степен/ и охлузване в областта на дясна гривнена става. По делото са представени и
последващ допълнителен лист за преглед в СО и Медицинско направление за провеждане на
амбулатории процедури от УМБАЛСМ „Пирогов” от 12.10.2023 г.
От заключението на приета първоначална еднолична съдебно – медицинска
експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните
травматични увреди: Счупване на долния край на лъчевата кост на дясна
ръка/Остеоепифизиолиза I - ва степен/ и охлузване в областта на дясна гривнена става.
Получените травматични увреждания от процесното ПТП са довели на пострадалата болки и
страдания за срок от 2 месеца, като през първия 10 дни непосредствено след злополуката и
първите 10 дни след сваляне на имобилизацията, болките при ищцата са били с по-
интензивен характер.
От приетата по делото автотехническа експертиза се установява, че преди удара
скоростта на лекия автомобил „Пежо 206 ПД”, била от порядъка на 20 км/ч., а тази на
пешеходката пресичаща на пешеходна пътека от ляво на дясно срещу посоката на движение
на лекия автомобил е била около 1.77 м/сек. Произшествието е станало през светлата част на
денонощието при добра видимост и сухо платно за движение. Експертът е категоричен,
водача е могъл да предотврати удара чрез спиране, тъй като опасната зона за спиране на
лекия автомобил „Пежо 206 ПД” при конкретните пътни условия и скорост на движение е
било 8 м, отстоянието на автомобила в момента, в който пешеходката е предприела
пресичане е бил 34.55 м, а от момента, в който е била видима за водачката 12.56 м, което
показва, че пешеходката не е навлязла в опасната зона за спиране на автомобила. От
момента в който пешеходката е предприела пресичане и от момента, в който е видима за нея,
при своевременното й възприемане и адекватна реакция с аварийно спиране е имала
техническа възможност да спре преди мястото на удара.
По делото е изслушана и приета първоначална еднолична съдебно – медицинска
експертиза.
От показанията на св. М. /водач на „Пежо 206 ПД”/ се установява, че при движението
и по бул.Монтевидео, при навлизането и на втората подред пешеходна пътека изведнъж
2
видяла дете и спряла. То е пресичало от ляво надясно. Детето се спънало и се опитало да се
захване за капака на автомобила й. Твърди, че не е имало съприкосновение между нейния
автомобил и детето.
Свидетелката Ц.П. / майка на ищцата/ сочи, че видяла дъщеря си след инцидента в
Пирогов, където лекарите установили счупване на ръката, гипсирали я и я изписали. Твърди,
че ищцата не е могла да извършва ежедневните си дейности около месец поради травмата, а
свидетелката и помагала. Свидетелката сочи още, че инцидента се отразил негативно върху
психиката на дъщеря и, и върху интереса и към спорт.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно 432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с
чл. 45 от ЗЗД, а съгласно тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се
приеме, че е налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причИ. връзка между тях.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че произшествието е
настъпило по вина на Й. М..
Съдът приема, че виновното поведение на водача се изразява в нарушаване на
императивните разпоредби на Закона за движението по пътищата, а именно: чл. 117, ал. 2
ЗДвП, съгласно който при приближаване към пешеходна пътека водачът е длъжен да намали
скоростта и при необходимост да спре, за да пропусне преминаващите или стъпилите на
пешеходната пътека пешеходци и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, който задължава водачите да управляват
моторното превозно средство с такава скорост и контрол върху него, че да могат да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Нарушено е и общото правило в чл. 5, ал. 2, т. 2 ЗДвП,
че водачът на автомобил следва да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците.
Факт е,че по процесния автомобил не е имало увреждания,тъй като удара е бил
сравнително лек с малка скорост, но от фотоалбума ясно се установява,че наличието на
следи по предния капак оставени от контакт с човешко тяло.
Доказан е фактът, че причиненият вредоносен резултат по отношение счупването на
долния край на лъчевата кост на дясна ръка е в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за
автомобила участвал в ПТП-то. С оглед на това и на самата полица приложена по делото,
съдът приема този факт за безспорно установен.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявения иск за претърпени
неимуществени вреди е основателен.
Неговия размер следва да определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред
сравнително леката степен на уврежданията, претърпените болки и неудобства в началния
период след злополуката и продължилите такива около един месец, с оглед на заключението,
че се касае за травма с не особено тежка симптоматика. Следва да се вземе предвид младата
възраст на М. М. и факта, че е напълно възстановена.
3
Съдът съобрази и обстоятелството, че ищцата не е била хоспитализирана и се е
възстановявала в домашна обстановка, не е била подложена на оперативна интервенция.
Взети са предвид и претърпените негативни емоционални и психически преживявания,
които всеки пострадал от ПТП търпи – стрес, тревога, уплаха за здравето.
Съдът не възприема за основателно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради това, че не е предприела никакви
мерки за себеопазване, пресичала е на необозначено за това място и не е съобразила
разстоянието до приближаващото се МПС, тъй като доказателства в тази връзка не бяха
представени. Установяването на горното обстоятелства е било в тежест на ответника и тъй
като последният не го е установил следва да понесе последствията от това.
Като взе всички тези факти предвид, съдът намира, че искът за неимуществените
вреди е основателен за сумата от 8 000 лв., като намира този размер за справедлив и
обоснован с оглед кратката продължителност и ниския интензитет на търпените от ищцата
болки и неудобства от счупването на долния край на лъчевата кост на дясна ръка и отговаря
на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната
към 2023 год.
Законната лихва следва да бъде начислена считано от 04.02.2024 г., в съответствие с
правилото на чл.497,ал.1,т.2 КЗ.
Над уважения размер до претендирания такъв от 26 000 лв. искът за неимуществени
вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските в производството:
При уважен/отхвърлен иск 31 % към 69 % на ищеца следва да се присъдят разноски
в общ размер от 478 лв., а на ответника такива в размер на 1740 лв. /намалява се адвокатско
възнаграждение от 3300 лв. на 2500 лв. и от него съдът присъжда 69% и се добавят 15 лв. за
свидетел/, като по компенсация ищецът следва да заплати на ответника сумата от 1262 лв.
На адв. М. Б. Н.-Т. – САК следва да се изплати от ответника възнаграждение по
чл.38 от ЗА в размер на 465 лв./при определен размер от 1500 лв. намален с процента на
отхвърлянето на иска/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* да заплати на М. М. М., ЕГН
********** със съгласието на нейната майка и законен представител Ц.Г.П., ЕГН
********** действаща чрез своя пълномощник адв. М. Н. – САК, на основание 432, ал.1 КЗ
във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 8000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане настъпило при ПТП на 12.10.2023г. ведно със законната лихва върху горната сума
от 04.02.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер
от 8000 лв. до претендирания от 26 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* да заплати на адв. М. Б. Н.-Т. –
САК възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 465 лв.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН ********** със съгласието на нейната майка и законен
представител Ц.Г.П. да заплати на ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* разноски по делото
по компенсация в размер от 1262 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5