Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 30.05.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 8139 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 208 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 12.05.2015 г. сключил с ответника
договор за застраховка във формата на застрахователна полица, с която били
застраховани групи имущества /„обект на застраховане“/, посочени в полицата
като „стоки“ по посочените в Общите условия Защитено имущество по клаузи А, Б,
Д, В и З за застрахователна сума в размер на 30 000 лева. При сключване на
застраховката по тази позиция волята му била да застрахова произведените от
него стоки, които са предназначени за пазара, като счита, че няма разлика между
термина „стоки“ и „продукция“. На второ място с полицата били застраховани
групи имущества, посочени в полицата като „материали и суровини“ по клаузи А,
Б, Д, В и З за застрахователна сума в размер на 200 000 лева. Твърди, че
общата дължима по полицата застрахователна премия платил изцяло в пълния й
размер еднократно, по банков път. Срокът на застраховката била 12 месеца,
считано от 17.05.2015 г. до 16.05.2016 г. и към нея са приложими Общите условия
на застраховка Защитено имущество. Твърди, че валежи от 27.09.2015 г.,
28.09.2015 г. и 29.09.2015 г. в гр. Шумен предизвикали наводнение в района на
производствената му база, като били наводнени и всички производствени и
непроизводствени сгради. Посочва, че в срока на договора е настъпило З.събитие,
покрито по полицата – природно бедствие: проливен дъжд /по т. 78 от Общите
условия/ и наводнение от природно бедствие /по т. 79 от Общите условия/, в
следствие на което била унищожена голяма част от продукцията /стоката/ и от материалите
и суровините, намиращи се в складове, цехове и сгради на производствената база
на ищцовото дружество, намираща се в гр. Шумен, ул. „********“.
Незабавно уведомил ответника и поискал изплащане на З.обезщетение.
Застрахователят образувал две щети: № 36015080200006 – за материали и суровини
и стоки/продукция и № 36015080200008 – за ДМА. Твърди, че били увредени
произведени от тях стоки, представляващи готова продукция на стойност
11 433,28 лева, като по претенцията за тях получил от ответника отказ, че
по полицата били застраховани стоки, а не продукция. На второ място били
увредени материали и суровини – велпапе. Посочва, че стойността на цялото
увредено количество материали и суровини е в размер на 180 169,93 лева.
Твърди, че при извършените огледи били описани увредените материали и суровини
в изготвени опис на повреденото и унищожено имущество на 01.10.2015 г и на
05.10.2015 г. Всичките материали и суровини в размер на 317 720,44 кв.м.
били наводнени и негодни за употреба. Посочва, че се наложило да бракуват
стоките на обща стойност 11 433,28 лева, както и материалите и суровините
на стойност 180 169,93 лева, за което съставили протокол за бракуване от
30.09.2015 г. Счита, че като се отчете подзастраховането,
щетата по отношение на погиналите суровини и материали възлиза реално на
96 712,57 лева. Общото дължимо обезщетение за суровини и материали и
стоки/продукция е в размер на 108 145,85 лева. Успял да реализира вторична
суровина само за 1 348,20 лева и след приспадането му се дължи обезщетение
106 797,65 лева. По първата заведена щета ответникът му заплатил
обезщетение от 15 199,17 лева, а по втората в размер на 3 508,05
лева. След приспадане на платената част от обезщетеното, неизплатената част от
него е в размер на 91 598,48 лева. Счита, че застрахователят е в забава за
изплащане на обезщетението, считано от 08.01.2016 г. Въпреки отправените към
ответника искания за изплащане на пълния размер на дължимото обезщетение,
ответникът отказал да изплати същото. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се осъди З.а.д.А. АД за заплати на „Х.“ ООД сумата
91 598,48 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по
застрахователната полица в резултата на настъпило събитие през месец септември
2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане, и сумата 7 610 лева – мораторна лихва
от 08.01.2016 г. до датата на предявяване на иска. Претендира разноски. С
допълнителна искова молба ищецът оспорва изложеното в отговора. Посочва, че
независимо от това дали в сметкоплана на „Х.“ ООД има различни сметки за
„продукция“ и за „стоки“, при сключването на застраховката не е вземано предвид
това обстоятелство, нито това дали има разлика между стоки и продукция съгласно
ЗСч и ЗДДС. Твърди, че двата термина „стоки“ и „продукция“, макар и да са
посочени в две позиции в полицата, определят идентична група вещи, обекти,
предмети и няма разлика между двата термина по застраховката и Общите условия
към нея. Посочва, че е положил всички необходими грижи за доброто съхранение на
суровините/материалите и на стоките/продукцията. Оспорва, че е налице неизпълнение
на задълженията по т. 50.1 от ОУ, чл. 207, ал. 1 и ал. 4 КЗ /отм./ и т. 52.1 от
ОУ.
Ответникът счита предявените искове за допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорва изцяло по основание и по размер. Оспорва
да е налице застрахователно покритие за „продукция“. Твърди, че по доброволната
претенция не е изплащана сума за обезщетение за погинала „продукция“, нито за
погинали „стоки“, тъй като за „стоки“ не е предявена претенция, а за
„продукция“ застрахователят не осигурява покритие по полицата. Посочва, че при
сключване на застрахователната полица застрахованият е този, който сочи какви
вещи се застраховат – суровини, материали, стоки, продукция, като и в Общите
условия са предвидени отделни групи. Твърди, че ищецът не е претърпял загуби от
унищожаване на вещи, застраховани в група „стоки“. На следващо място, счита, че
застрахованият не е изпълнил свое задължение, което е съществено с оглед
интересите на застрахователя, визирано в т. 50.1, предложение второ от Общите
условия, а именно: да стопанисва застрахованото имущество с грижата на добър
стопанин. Твърди, че е налице неизпълнение и на задължението, визирано в т.
51.2, предл. 2 от ОУ, както и в чл. 207, ал. 4, предл. 1 КЗ /отм./ за извършване на необходимите действия
за ограничаване на вредите от застрахователното събитие. Твърди, че
количеството вещи, които са изнесени от помещенията и изхвърлени на двора, не
са 20 000 кв.м., а са 6 000 кв.м., за които застрахователят вече е
изплатил обезщетение. Оспорва изготвения от ищеца протокол за бракуване на
материални запаси от 30.09.2015 г. и твърди, че е налице несъответствие в
количеството и в качествено отношение между описите и този протокол. Счита, че
при определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да се вземе
предвид разпоредбата на т. 16 във вр. с т. 17.3 от
ОУ. При условията на евентуалност и ако се намери претенцията за основателна,
счита, че размерът на обезщетението следа да се определи съгласно чл. 205 КЗ
/отм./, освен прилагане на възраженията за редукция, направени на двете
основания. С отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа изцяло
депозирания по делото отговор. Твърди, че е налице разлика в понятията „стока“
и „продукция“ по смисъла на действащото законодателство и по смисъла на
обичайната практика.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно е от застрахователна полица
защитено имущество № 15 360 0802С 025752, че на 12.05.2015 г. в гр. Шумен
е сключен застрахователен договор, по който ищецът „Х.“ ООД е застраховал групи
имущество при ответника ЗАД „А.“ АД, а именно: стоки, по покрити рискове А, Б,
Д, В и З за застрахователна сума в размер на 30 000 лева и материали и
суровини, по покрити рискове А, Б, Д, В и З за застрахователна сума в размер на
200 000 лева, със срок на застрахователно покритие от 17.05.2015 г. до
16.05.2016 г.
Не се спори между страните, че
застрахователната премия по горепосочената имуществена застраховка е заплатена
изцяло от застрахования.
Представени са Общи условия за
застраховка Защитено имущество. Съгласно т. 3.3 обект на застраховане са
стоково-материални запаси, както следва: т.3.3.1
стоки; т. 3.3.2 материали и суровини; т. 3.3.3 незавършено производство и т. 3.3.4
продукция. В т. 50.1 е предвидено, че през срока на застраховката застрахованият
е длъжен да поддържа застрахованото имущество в изправност и да го стопанисва с
грижата на добър стопанин. Съгласно т. 52.1 при настъпване на застрахователно
събитие застрахованият е длъжен да предприеме всички необходими и целесъобразни
мерки за спасяване и запазване на застрахованото имущество и ограничаване на
вредите. В т. 78 е дадена характеристиката на риска проливен дъжд – падане на
големи количества валежи за кратко време, надвишаващи стойностите, посочени в
таблица, а в т. 79 на наводнение от природно бедствие.
Установява се от приложената по
делото справка от Национален институт по метеорология и хидрология към БАН, че
на 27.09.2015 г. в климатичната станция в гр. Шумен е регистриран силен
интензивен валеж от 19:45 до 20:55 часа придружен с гръмотевична буря, от 20:55
до 21:10 часа гръмотевична буря и дъжд придружен с градушка, от 21:10 до 21:40
часа е посочено, че дъждът и гръмотевичната буря продължават. Времетраенето е
по астрономическо време. Общото времетраене на валежа е 1 час и 55 минути. Измереното
валежно количество е 41.6 литра на квадратен метър, което е 130 % от месечната
норма. На 28.09.2015 г. в климатичната станция Шумен е регистриран дъжд от
12:10 до 24:00 часа с прекъсване през целия ден. На 29.09.2015 г. дъждът
продължава от нощта до 07:00 часа. Валежното количество е 25.3 литра на
квадратен метър. Общо валежна сума за 27.09-28.09.2015 г. и от нощта на
29.09.2015 г. е 66.9 литра кв.м., което е 209 % от месечната норма.
Представен е изготвен опис от
ответника по образувана в ЗАД „А.“ АД щета № 36015080200006 от 01.10.2015 г.,
както и от 05.10.2015 г.
Видно е, че на 12.10.2015 г. „Х.“ ООД е изготвило
протокол за бракуване на материални запаси, съгласно който е изготвен протокол
за брак на материални запаси за количество 317 720.440 по единична цена 0.56707
на стойност 180 169,93 лева и протокол за брак на готова продукция за
количество 155 211 по единична цена 0.07366 на стойност 11 433,28 лева,
като причини за бракуването на материалите и продукцията е наводнението във
фирмата на 27 и 28 септември 2015 г. Представени са протокол за брак на
материални запаси от 30.09.2015 г. за горепосочената стойност; протокол за брак
на готова продукция към 30.09.2015 г. и описание към протокол за брак.
Приети са като доказателства аналитични салда и
аналитичен дневник, водени от ищеца, както и фактури за доставка.
В становище от 13.01.2016 г., изготвено от
„Универсален сервиз С.“ ООД е предложено количеството на изнесеното на плаца
намокрено велпапе, покрито от полицата като застрахован актив, да бъде
определено на 6 000 кв.м.
Представена е изготвената от застрахователя
рекапитулация по щета № 36015080200006 от 25.01.2016 г.
С писмо от 17.02.2016 г. ответникът е уведомил
ищеца, че по щета № 36015080200006/28.09.2015 г. е одобрено изплащане на
обезщетение в размер на 15 199,17 лева. Застрахователят е приел, че не е
налице основание за плащане на обезщетение за увредена готова продукция на
стойност 11 433,28 лева, тъй като не е договорено покритие за група „продукция“.
Ищецът е подал жалба до ответника на 22.03.2016 г.,
в която се съдържа изявление, че е получил от застрахователя плащане по щета №
36015080200006/28.09.2015 г. в размер на 15 199,17 лева и по щета №
36015080200008/29.09.2015 г. в размер на 3 508,05 лева, като обезщетенията
са изплатени на 30.12.2015 г., 25.02.2016 г. и 19.02.2016 г. и че не е съгласен
с определения размер на обезщетението.
С писмо от 05.05.2016 г.
ЗАД „А.“ АД е отхвърлил искането на ищеца за преразглеждане на претенцията.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че застрахованият е уведомил застрахователя
своевременно в сроковете на Общите условия за настъпилото застрахователно
събитие.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че по смисъла на Закона за данък върху добавената
стойност, чл. 5, ал. 1, „стока“ е всяка движима и недвижима вещ, включително
електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни,
както и стандартният софтуер. Счетоводната наука е определила няколко понятия
на видовете материални запаси, които служат за счетоводно третиране на
краткотрайните материални активи, с цел по-различимо и по-лесно определяне на
тези активи, разграничаване на техния произход и на тяхната цена. В Национален
счетоводен стандарт 2 /НСС 2/ са дадени определения на стоково-материални
запаси – текущи /краткотрайни/ материални запаси под формата на: а/ суровини и
материали – придобити главно чрез покупка и предназначени основно за влагане в
производствения процес с цел произвеждане на продукция или услуги. Те могат да
са обект и на преки продажби, когато това се прецени от предприятието; б/
продукция – създадена в резултат на производствен процес в предприятието и
предназначена за продажба; в/ стоки – придобити главно чрез покупка и
предназначени за продажба; г/ незавършено производство – представляващо
съвкупност от разходи, от които се очаква да се произведе продукция и д/
инвестиция в материален запас – материални активи, придобити за инвестиционни
цели, а не за ползване. От извършената проверка се установява, че ответникът е
изплатил обезщетение на ищеца в размер на 15 199,17 лева, като плащането е
извършено на 25.02.2016 г. Изплатената сума по процесната
щета е формирана на база извършена от ответника калкулация. Размерът на
количеството, за което застрахователят е изплатил обезщетение възлиза на
49 838,35 кв.м., формирано, както следва: 43 838,35 кв.м. количество,
което е определено съгласно „Опис на повредено и унищожено имущество“, съгласно
извършени огледи на място от 01.10.2015 г. и 05.10.2015 г. и 6 000 кв.м.
количество, което е установено въз основа на становище, изготвено на 13.01.2016
г. от „Универсален сервиз С.“ ООД. В съдебно заседание вещото лице допълва, че
няма дефиниция за понятието „продукция“, а има само за „стока“.
От приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че съгласно протокол за
бракуване на материални запаси от 30.09.2015 г. и съгласно взетите счетоводни
записвания по търговските книги на „Х.“ ООД, във връзка с настъпилото
наводнение на 27-28.09.2015 г. са бракувани материални запаси на обща стойност:
материални запаси – количество 317 720,44 кв.м. на стойност
180 169,93 лева и готова продукция и стоки – количество 155 211 бр.
на стойност 11 433,28 лева /по продажни цени/ или 9 697,71 лева /по
себестойност/. „Х.“ ООД е извършило разходи в размер на 1 500 лева /без
ДДС/, като външна услуга за разчистване на негодните за употреба материални
запаси, съгласно фактура № 404/30.09.2015 г. с издател „А.Ш.“ ООД и получател „Х.“
ООД. Вещото лице констатира, че част от увреденото имущество е предадено на
вторични суровини на обща стойност 1 348,20 лева, съгласно 4 бр. фактури. Към
27.09.2015 г. наличните материални запаси по счетоводни сметки, съгласно
записванията по търговските книги на „Х.“ ООД са, както следва: по счетоводна
сметка „материали“ общо в размер на 338 352,72 лева: съгласно възприетия
от ръководството на дружеството счетоводен сметкоплан материалите са разделени
в две аналитични сметки със стойности, както следва: аналитична сметка за
отчитане на материални запаси с № 3020 със салдо към 27.09.2015 г. в размер на
136 802,62 лева и по аналитична сметка за отчитане на материални запаси с
№ 3021 със салдо към 27.09.2015 г. в размер на 201 550,10 лева; по
счетоводна сметка „готова продукция“ общо в размер на 12 721,79 лева със
салдо към 27.09.2015 г. 12 721,79 лева и по счетоводна сметка „стоки“ общо
в размер на 20 317,38 лева със салдо към 27.09.2015 г. 20 317,38
лева. Стойността на обезщетението, ако се вземат предвид материалите,
суровините и готовата продукция е 109 152,45 лева, а ако се включат само
стойността на материали и суровини е 113 256,49 лева. В първия вариант при
прието подзастраховане дължимото обезщетение е
92 605,08 лева, а във втория вариант е 96 709,12 лева. По счетоводни
сметки на ищеца към 17.05.2015 г. по счетоводна сметка „стоки“ са общо в размер
на 12 630,46 лева/ 852,00 бр., а към 27.09.2015 г. по счетоводна сметка
„стоки“ са общо в размер на 20 317,38 лева/ 58 482,70 бр.
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че по дефиниция велпапе е
многослоен картон, съставен най-малко от един навълнен
и един или повече гладки слоеве. За да изпълнява успешно функциите на
съвременен опаковъчен материал, велпапето и опаковките от него трябва да
отговарят на определение физико-механични показатели. Характерно за велпапето и
изделията от велпапе е, че материалът е силно уязвим на съприкосновение и
контакт с вода. Такъв контакт, под каквато и форма да е – пряк или косвен,
компрометира велпапето, като го прави негодно за използване по основното му
предназначение – производство на опаковки. При намокряне, практически,
увреждането на велпапе и опаковки от велпапе е цялостно и необратимо и няма
обективна възможност за използването им по основно предназначение. От
свидетелските показания и снимковия материал по делото се вижда, че велпапето
на плотове и готовите изделия от велпапе са подредени на европалети
и опаковани със стреч-фолио. Това е практика за
съхранение и транспортиране на такъв вид материал и готова продукция. При
настъпилото застрахователно събитие, а именно наводнение в следствие на дъжд на
производствените и складови помещения, велпапето и готовата продукция от
велпапе са били уязвими, тъй като стреч-фолиото е
изиграло ролята на преграда за материала върху палетата и нахлулата вода се е
пропила по височина на палетата. Флутингът, който се
използва при производството на велпапе е непроклеян,
силно хигроскопичен материал, което е предпоставка за бързото намокряне и
последвало пропиване с вода на велпапните листове,
подредени върху палета. Велпапето, материалите и суровините, подредени на
палети, са претърпели увреждане над височината 0.30/0.40 м от намокряне и
последвало пропиване, което е в пряка причинна връзка с дъжда и последвалото го
наводнение в „Х.“ ООД. Всички те са получили дефекти, които оказват влияние
върху физико-механичните им показатели и ги правят негодни за използване по
основно предназначение. Могло е да бъдат оползотворени единствено като вторичен
хартиен отпадък след предаване за рециклиране. След настъпилото застрахователно
събитие и проведената инвентаризация в „Х.“ ООД е съставен протокол за брак. В
него е изчислен и представен целия размер на бракуваните материали, суровини и
продукция, като материалът, изнесен от помещенията, материалът, за който
впоследствие се установява овлажняване, както и напълно увреденият материал
/размекнат, разлепен/, са в размерите по акта за брак. В съдебно заседание
вещото лице допълва, че е възможно да стане намокрянето над 30-40 см, тъй като
велпапето и хартията, от която е изготвено са силно хигроскопични материали,
което позволява велпапето да се омокри над тази височина, тъй като има
пропиване, просмукване. Спомогнало е това, че суровината и готовата продукция
са били опаковани със стреч-фолио, което в никакъв
случай не е грешка във фирмата, а е една реална практика във всички
предприятия. Посочва, че позовавайки се на материалите от делото и на снимковия
материал, приема за достоверно отразеното в акта за брак и затова дава
заключение именно на база този акт и счита, че щетата е тотална. В едно
хартиено производство най-големият враг, дори преди пожара, е водата, защото
тотално унищожава материала.
При разпита свидетелят Д.Д.Й.заявява, че работи във фирма „Х.“ ООД от десет години и
през 2015 г. работил на длъжност „шофьор на тежкотоварен камион“. Фирмата се
намира на ул. „********“ № 28, като той живее на 100 метра от тази улица.
Спомня си, че края на септември имало обилни валежи от дъжд 2-3 дни. Отишъл на
място и видял, че сензорите за аварийни светлини били включени от наводнението
и наносите от кал. Клони били стигнали до височината на фаровете и тогава се
обадил на управителя г-н М.. На портала била изкъртена желязната врата, имало
доста вода и офисът бил пълен с вода. Компютрите били наводнени. В цеха било
истински ад, като там имало материали от велпапе, готова продукция, които били
мокри и повредени. Имало материали паднали на земята и доста напоени. Влезли в
склада, където имало много мокри палети. На другия ден започнали масово
разчистване. Изнасяли навън мократа продукция, която не можела да се използва. Избутали
навън на плаца, на едно място и те станали на каша. Имало и сухи велпапета,
по-мокри били в долната част на палето, а нагоре напълно сухи, които можели да
се използват. Нямало място, където да не е било наводнено и да не е затлачено.
Водата била навлязла на около 30 сантиметъра. Суровините били в закрити
помещения. Имало частични парчета, които не можели да се отделят от калта.
При разпита свидетелят Д.В.К.заявява,
че работи в ЗАД „А.“ АД, като основните й задължения се отнасят до регистриране
и обслужване на щети. Ищецът бил техен клиент и за процесната
щета били уведомени по надлежния ред в писмена форма, като регистрирали щети.
Присъствала на два огледа. Обстановката била тежка. В двора имало наноси,
причинени от придошлата вода, както и кални наноси вътре в помещенията.
Огледите започнали от склада с най-малко щети и в този склад започнали да
отброяват количествата увредени суровини, отпадъци в складовите помещения.
Навън имало изнесени увредени велпапета, документи, суровини, увредени до
неузнаваемост. Те били описани като заемащи площ от двора на фирмата. В първия
склад имало неповредени върху палети и при втория оглед в едно по-задно хале
имало голям процент заготовки. Сочи, че не е присъствала на бракуването на материали.
При двата огледа имало не толкова вода, колкото кални наноси. При втория оглед
установили продукцията на двора, защото при първия оглед било невъзможно, тъй
като все още не били осигурени достатъчни условия, за да влязат. Не може да
потвърди дали е имало такива количества на двора при първия оглед. Посочва, че
не са използвали данни от счетоводството, а на база видяното горе-долу като
квадратура. Имало количества завити със стреч фолио
при втория оглед, по-скоро подготвени за експедиция. Визуално проверили
покритите със стреч фолио палета, но не са разгъвали стреча. При огледите имало представител на застрахования. Уточнили, че количествата
следва да бъдат бракувани, за да може да се освободи сухото количество.
Посочва, че измокрените количества вече били описани и затова направили
препоръка да се изнесе стоката и да се бракува, за да може да се опише. Не са
се противопоставяли, като е имало искане, са се съобразявали.
При разпита свидетелката Н.Й.С.заявява,
че към момента на наводнението работила в „Х.“ ООД като отчетник на материалите
велпапе. Във фирмата наричали материалите „велпапе“, има стоково велпапе и
полуфабрикати. Стоковото велпапе е това, от което се прави малко количество
кашони и се разкроява от големи плотове. Полуфабрикатът е велпапе, което е на
размера на кашона и то отива директно на машината и ако нещо не е наред по
плота, нищо не става. Полуфабрикатът няма отпадък, то отива на машината и там
вече се сече във вид на кашон. Другото са големи листове, от които се крои.
Това, което не е закроено е велпапе. Това, което е готово за сглобяване във вид
на кашон или което идва на готов размер, се продава директно на клиента. Сочи,
че тези две неща ги наричат стока за продаване. След наводнението в дружеството
имало и готова продукция и велпапе. Готовата продукция и стоката се завеждат
като велпапе. Знае, че стоката трябва да се застрахова. Веднага след
наводнението, сутринта отишла на работа и всичко било в кал и вода. Имало брак
и като велпапе и като готова продукция. Първо трябвало да бъде махната калта, за да не се развалят машините.
След това да се махне това, което било съвсем на каша. След това палетите,
които били в изправено положение в склада и видимо били до някъде мокри.
Допълнително отчели, че са мокри и по-нагоре, защото влагата пълзи и материалът
след като е влажен, не става за използване.
От разпита на свидетеля С.В.С.заявява,
че работи като оператор на машина при ищеца и през него минава цикъла на
производство. Машината не може да обработва леко навлажнено велпапе, а трябва
да работи с напълно сухо велпапе. Понеже минава през валяци, които имат
печатащи устройства и те са на разстояние от 1 милиметър и при някаква кривина,
която обикновено се получава от влагата и като мине там набира кашоните, мачка
ги и стават негодни за работа.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде
уважен предявения иск по чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, в процеса следва да се
установи съществуването на валиден договор за имуществено застраховане, сключен
между застрахователя и увредения, настъпване на събитие, което съгласно
договора е риск, който застрахователят покрива, настъпването на щети по
застрахованото имущество, които да са в причинна връзка със събитието.
От ангажираните
по делото доказателства безспорно се установи, че между „Х.“ ООД и ЗАД „А.“ АД
е сключен на 12.05.2015 г. валиден договор за имуществено застраховане за
защитено имущество, като са застраховани групи имущества – стоки и материали и
суровини, със срок на застрахователно покритие от 17.05.2015 г. до 16.05.2016
г. Спазена е формата за действителност на договора, съгласно правилото на чл.
184, ал. 1 и ал. 3 КЗ /отм./.
От приложените
по делото документи – справка от Национален институт по метеорология и
хидрология към БАН, изготвени описи от страните, приложимите към договора Общи
условия на застрахователя и изслушаните свидетелски показания се доказа, че
между 27.09. – 29.09.2015 г., по време на действие на застрахователния договор,
е настъпило застрахователно събитие, което се покрива от горепосочената полица
– падане на проливен дъжд и наводнение.
Не се спори, а
това се установи и от приетите писмени доказателства и изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза, че във връзка с настъпилото събитие ответникът е
образувал преписка по щета, съставил е два огледа на място на 01.10.2015 г. и
на 05.10.2015 г., определил е обезщетение в размер на 15 199,17 лева,
което е изплатил на ищеца на 25.02.2016 г.
Спорен между
страните е въпросът дали по полицата е била застрахована само стоката, а не
готовата продукция, за която ищецът е предявил претенция към застрахователя в
общ размер на 11 433,28 лева. В приложената по делото застрахователна
полица са изброени 13 позиции по групи имущество, като има отбелязване по т. 10
– стоки, за рискове А, Б, Д, В и З за застрахователна сума 30 000 лева и
по т. 11 – материали и сурови, за същите рискове и за застрахователна сума
200 000 лева. Срещу позиция 13 – продукция не е отбелязано покритие. В
Общите условия на застрахователя по т. 3.3 /стоково-материални запаси/ са
посочени стоките /т. 3.3.1/ и продукцията /т. 3.3.4/ като отделни обекти на застраховане, включващи се в
стоково-материалните запаси. Същевременно обаче нито в Общите условия, нито в
друг документ има дадено определение на понятието „стока“ и на понятието
„продукция“ и какво се включва в тях. От изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че разграничението се прави
единствено от счетоводна гледна точка с цел счетоводното третиране на
краткотрайните материални запаси, като легално определение в ЗСч. има само за
понятието стока, но не и за продукция. Съобразно чл. 20 ЗЗД при тълкуване на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като
отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една
да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността. От показанията на
свидетелката Николинка Станчева, на длъжност отчетник при ищеца, съдът приема
да установено, че застрахованото дружество работи с материали – велпапе, като
има стоково велпапе и полуфабрикати. От стоковото велпапе се правят малко
количество кашони, които се разкрояват от големи плотове, а от полуфабриката се
сече директно на машината във вид на кашон. Има материал, който е готов за
сглобяване във вид на кашон или който идва на готов размер, и се продава
директно на клиента, като тези две неща се наричат стока за продаване.
Следователно застрахованите материали и суровини представляват самото велпапе,
а стоката са готовите за сглобяване кашони или тези, които са дошли на готов
размер и са предназначени за продажба. От приетата съдебно-икономическа
експертиза е видно, че претендираното обезщетение за
количество 155 211 бр. на стойност 11 433,28 лева е за готова
продукция и стоки, които по описание включват кашони, кръстачки, подложки,
тавички и сепаратори. Следователно с оглед специфичната дейност на
застрахования разграничението между стока и продукция трудно може да бъде
направено. Ето защо съдът намира, че при сключване на договора целта на ищеца е
била застрахователят да носи застрахователния риск при погиване на стоката/продукцията,
било тя такава, която се включва в тясното понятие стока като материален запас,
било като продукция – готовите кашони, която обаче стока/продукция е различна
от суровия материал и суровина – велпапето, които са отделно застраховани. Отказът
на застрахователя да изплати претендираното
обезщетение за бракуваната стока/продукция, в която видно от приетите
заключения и изслушаните свидетелски показания се включват и заприходени количества като стока, е формален и не държи
сметка на действителната обща воля на страните към датата на сключване на
застрахователния договор. С оглед изложеното отказът на застрахователя да
заплати обезщетение по предявената претенция за стоката/продукцията е
неоснователен, поради което претенцията на ищеца следва да се уважи. Размерът
на обезщетението се доказа от приетите по делото експертизи, като действителната
стойност на стоките/продукцията, които са били увредени от наводнението са в
общ размер на 11 433,28 лева, което прави предявеният иск в тази част
основателен за пълния размер.
Вторият спорен
между страните въпрос е какво е увреденото количество материали и суровини от
настъпилия застрахователен риск и съответно какво е дължимото застрахователно
обезщетение от ответника. От разпитаните по делото свидетели безспорно се
доказа, че вследствие на падналия дъжд цялата производствена база на ищеца е
била наводнена и от проливните дъждове са се образували кални наноси. Установи
се също така, че част от велпапето е било станало на каша, т.е. увредено до
неузнаваемост и е било изнесено заедно с извозваната кал. Това се потвърждава и
от показанията на свидетелката Д.К., в чийто основни задължения като служител в
ЗАД „А.“ АД са регистрирането и обслужването на щети, която потвърди пред съда,
че обстановката е била тежка и в двора е имало наноси, причинени от придошлата
вода, както и кални наноси вътре в помещенията. Съдът намира за основателно
възражението на ищеца, че описаното от застрахователя велпапе не като вид, а
като заемащо площ по количество е било по-голямо от приетото от застрахователя.
От показанията на свидетелката К.се установи, че при първия извършен от
застрахователя оглед на 01.10.2015 г. изобщо не е взето предвид изнесеното на
двора количество велпапе, което е отразено при втория оглед на 05.10.2015 г. и
то само по предполагаеми данни колко квадратура е заемало, като самата
свидетелка посочва, че точното количество може да се установи когато се
бракува. Ищецът е изготвил протокол за бракуване на материални запаси на
12.10.2015 г., от който е видно, че бракуваните материални запаси като
количество са 317 720,440 лева. Разликата между описаното от
застрахователя и това, което впоследствие е установено при бракуването е вследствие
на това, че от една страна разложеното количество велпапе е заело по-малка площ
от реалната, която има като годен материал, от друга страна при премахване на стреч фолиото се е установило, че в материалите и
суровините е проникнала влага, което прави велпапето негодно за употреба. От
показанията на свидетелката К.се доказа, че при двата огледа стреч фолиото не е махано от палетите, което е довело до
описване на по-малко количество от реално увреденото. В протокола за брак,
изготвен от ищеца са описани както материалът, който е изнесен от помещенията,
веднага след наводнението, така и материалът, който е бил напълно разлепен и
размекнат, и материалът, за който на по-късен етап се е установило, че е
овлажнен. Обстоятелството, че част от материалите е нямало как да се приемат за
увредени към датата на огледите, направени от застрахователя, а едва при
обстоен преглед на материала, се установи и от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице заяви, че водата е най-големият
враг и увреждащ фактор за хартията, дори и преди пожара. Съобразно
заключението, велпапето, подредено върху палетите е претърпяло бързо увреждане
и над височина от 0.30/0.40 м. от намокряното и последвалото попиване, което е
в пряка причинна връзка с дъжда и наводнението. Дефектите, които са се получили
в резултата на природното бедствие, оказват влияние върху механичните
показатели на хартията и правят велпапето негодно за използване по основното му
предназначение. В подкрепа на това са и показанията на свидетеля Станчев, който
заяви, че машината, на която той е оператор, не може да обработва дори леко
навлажнено велпапе, защото то преминава през валяци, които имат печатащи
устройства на разстояние от 1 мм. и при кривина, която обикновено се получава
от влагата, когато премини през нея машината, се набира и мачка велпапето и
става негодно за употреба. С оглед изложеното и при съобразяване ангажираните по
делото доказателства съдът намира, че протоколът за брак, изготвен от „Х.“ ООД
на 12.10.2015 г. отговоря на действително претърпените от дружеството вреди,
които са в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото наводнение.
Размерът на дължимото обезщетение за увредените материали и суровини е
установен от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. При съобразяване
наличието на подзастраховане, доколкото по счетоводни
данни на ищеца е имало материали и суровини на обща стойност 388 352.72 лева,
а застрахователната сума е 200 000 лева, стойността на увредените
количества материали и суровини 180 169,93 лева следва да се умножи с
получения коефициент на подзастраховане 0.5911, като
застрахователното обезщетение възлиза на 106 498,45 лева. От така
определеното обезщетение следва да се извадят сумите от получената продажба на
материала като вторична суровина в размер на 1 348,20 лева и сумата, която
е изплатена от застрахователя 15 199,17 лева.
Към така
дължимото обезщетение от 89 951,08 лева за суровини и материали следва да
се добави сумата 11 433,28 лева за увредената стока/продукция, поради
което общият размер на дължимото обезщетение е 101 384,36 лева, което е
по-високо от заявеното с исковата молба, поради което предявеният иск за
главница се явява основателен за пълния размер.
Настоящият
съдебен състав намира за недоказано възражението на ответника, че са налице обстоятелства,
които изключват или намаляват отговорността на застрахования, поради
неизпълнение на задълженията му по т. 50.1 и т. 52.1 от Общите условия,
съответно по чл. 207, ал. 1 и ал. 4 КЗ /отм./. Не се установи по делото
материалите и суровините да са съхранявани извън помещенията или по друг неподходящ
начин. От показанията на свидетелите, а това не се оспорва и от застрахователя,
се установи, че увредените велпапета са били разположени върху европалети и опаковани със стреч
фолио, което съгласно заключението на вещото лице от съдебно-техническата
експертиза е стандартна практика за съхранение на такъв вид материал. Не се
доказа също така с поведението си застрахованият да не е предприел необходимите
действия за ограничаване на вредите от застрахователното събитие. От
показанията на свидетелите се установи, че ищецът е предприел незабавни
действия веднага след наводнението по почистване на калта, изнасяне и извозване
на увреденото количество велпапе и по описване на щетите. Съдът намира за
основателни доводите на дружеството „Х.“ ООД, че с оглед характера на
застрахователното събитие – проливен дъжд и наводнение, предвид мащабите на
природното бедствие и на увреждането, вида на увреждането – намокряне и в
последствие бързо навлажняване, вида на увредените обекти – велпапе, както и
факта, че цялата база на дружеството е била наводнена като не е имало
помещения, в които, дори и да имало незасегнати материали/суровини, те да бъдат
пренесени, за застрахования е било обективно невъзможно да осигури помещение, в
което да съхрани незасегнатите първоначално от водата материали, за да избегне последващото им увреждане чрез навлажняване. Не се установи
също така застрахователят да е дал указания за предприемане действия по
ограничаване на вредите от страна на ищеца, които да не са изпълнени, като от
показанията на свидетелката К.безспорно се установи, че обстановката е била изключително
тежка, което е препятствало извършването на оглед през първия ден. Ето защо
съдът намира за недоказани възраженията на ответника, че застрахованият не е
стопанисвал застрахованото имущество с грижата на добър стопанин и че не е бил
извършил необходимите действия за ограничаване на вредите от настъпилото
застрахователно събитие.
Предвид установения
по делото валиден застрахователен договор между „Х.“ ООД и ЗАД „А.“ АД, настъпването на предвидения в договора риск –
проливен дъжд и наводнение, както и надлежното изпълнение на задълженията на
застрахования за заявяване на събитието и представяне на необходимите
документи, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 208 КЗ /отм./ за
ангажиране отговорността на ответника за заплащане на дължимото застрахователно
обезщетение на ищеца в пълния заявен с исковата молба размер.
С оглед уважаването на главния иск,
подлежи на разглеждане и акцесорната претенция на
ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и
започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по
чл. 206, ал. 1 или ал. 2 КЗ /отм./ и чл. 207, ал. 3 КЗ /отм./. Съгласно т. 65
от Общите условия срокът за изплащане на застрахователно обезщетение е 15 дни,
считано от датата, на която застрахованият е допуснал застрахователя да огледа
увреденото имущество и е представил поисканите му документи и данни, необходими
за установяване на вредите по основание и размер. Извършените от застрахователя
огледи, поисканите и представени от „Х.“ ООД документи и данни, необходими за
установяване на вредите, са предоставени преди датата, от която ищецът
претендира обезщетение за забава, поради което претенцията му е основателна за
целия период от 08.01.2016 г. до 08.11.2016 г. и за размер, изчислен по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, от 7 801,44 лева. С оглед диспозитивното начало и доколкото претенцията е заявена от
ищеца в по-нисък размер, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за предявената
сума от 7 610 лева.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
От страна на дружеството са извършени разноски в общ размер на 7 768,82
лева, от които 3 968,82 лева за държавна такса, 800 лева за депозити за
вещи лица и 3 000 лева за адвокатско възнаграждение, които ще бъдат
възложени в тежест на ответника. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност за адвокатски хонорар, при съобразяване фактическата
и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, извършените
процесуални действия, както и факта, че хонорарът не надвишава минималния
размер на дължимите адвокатски възнаграждения, определени по Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът „Х.“ ООД
посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно: банка
„Р.“ ЕАД – клон Шумен; банкова сметка ***: IBAN: ***; банков код – BIC: ***.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 208 КЗ /отм./ „Застрахователно а.д. „А.“ АД, с
ЕИК: *******, с адрес: ***, да заплати на „Х.“ ООД, с ЕИК: **********, с
адрес: ***, сума в размер на 91 598,48 лева /деветдесет и една хиляди
петстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за настъпило в периода 27.09.-29.09.2015 г.
застрахователно събитие – проливен дъжд и наводнение за увредени
стоки/продукция и увредени материали и суровини – велпапе, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба 09.11.2016 г. до окончателното
изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 7 610 лева /седем
хиляди шестстотин и десет лева/, представляваща дължимо обезщетение за
забава върху главницата за периода от 08.01.2016 г. до 08.11.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователно а.д. „А.“ АД да
заплати на „Х.“ ООД сума в размер на 7 768,82 лева /седем хиляди
седемстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/
представляващи направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: