№ 30
гр. Момчилград , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200080 по описа за 2021 година
Производството е по реда начл.59 от ЗАНН, и е образувано по жалба
от „******" ЕАД- София, представлявано от Изпълнителният директор Х.П.,
ЕИК-******, срещу Наказателно постановление № НЯСС- 46/ 05.04.2021г. на
Заместник- председател на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/, с което на основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.38 от
Закона за водите, на жалбоподателя е наложена административно наказание
„имуществена санкция" в размер на 10 000 лева, за неизпълнение на
задължения по чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от
изпълнителният директор на "******" ЕАД. Жалбоподателят твърди, че
атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при
нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага подробни
съображения в тази насока. Моли съдът да постанови решение, с което да го
отмени изцяло, респ. да бъде намален размерът на наложената имуществена
санкция до законовият минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован /по тел./, не
се представлява.
Административно наказващият орган, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е
депозирал писмено становище по делото, в което оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност.
1
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 15.07.2020г. актосъставителят Цв.И. и свидетелят М.К.-
служители в Р0- НЯСС, ЮБ при ДАМТН, на основание чл.190 ал.4 т.2 от
Закона за водите, са извършили проверка на язовир "УСТРЕН 1", находящ се
в землището на с.Устрен, община Джебел /актуван с Акт за частна държавна
собственост, и е включен в капитала на „******" ЕАД/. За проверката е
съставен констативен протокол № 08- 02- 99/ 15.07.2020г. Вследствие на
проверката, извършена чрез обход и оглед на язовирната стена и
съоръженията към нея и преглед на документацията за експлоатацията е
установено следното, че „основният
изпускател на язовира е неизправно техническо състояние", т.е., че
съоръженията /изпускателят/ към язовирната стена не се подържат в
техническа изправност от "******" ЕАД, каквито задължения има като
собственик на язовира- посочено е също така, че при високи води
неизправното експлоатационно състояние на облекчителните съоръжения
носи риск от аварийна ситуация.
Въз основа на констатираните нарушения е издаден АУАН № 08-
044/ 05.10.2020г. за нарушение на чл.144 ал.1 т.1 от Закона за водите, а след
това е издадено и НП № НЯСС- 46/ 05.04.2021г. / с което за допуснато
нарушение на нормата на чл.141 ал.1 т.1 от ЗВ на дружеството- жалбоподател
е било наложено наказание „имуществена санкция" в размер на 10 000 лева на
осн.чл.201 ал.12 вр.чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ/.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на
показанията на актосъставителят и свидетелите- /единият, е участвал в
проверката/ и другият /свидетел по съставеният акт/- служители в РО НЯСС
Южна България при ДАМТН, на които съдът дава вяра изцяло като
последователни, непротиворечиви и безпристрастни; АУАН; Констативен
протокол, АЧДС, НП, както и другите приети по делото писмени
доказателства- посочени с номера и дати на съставяне, респ. издаване.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановеният срок, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Видно от нак.постановление на дружеството- жалбоподател е
наложена санкция за допуснато нарушение на чл.144 ал.1 т.1 от ЗВ, която
гласи, че собствениците на водностопански системи и хидротехнически
съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са
длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност.
2
Установи се по делото, че „основният изпускател на язовира е
неизправно техническо състояние", т.е., че съоръженията /изпускателят/ към
язовирната стена не се подържат в техническа изправност от "******" ЕАД,
каквито задължения има като собственик на язовира, като това състояние на
съоръжението при високи води носи риск от аварийна ситуация, при която
могат да настъпят вредни последици за живота и здравето на хората, околната
среда и материалните ценности.
Казано с други думи, съоръженията /основният изпускател/ към
язовирната стена не се подържани в техническа изправност от "******" ЕАД.
Това задължение има жалбоподателят като собственик на язовира. Съдът
приема, че в нак.постановление /а и в АУАН/ прецизно са посочени всички
признаци от състава на нарушението и жалбоподателят не е бил поставен в
неизвестност за какво деяние следва да понесе административно-наказателна
отговорност. Безспорно установено е авторството на нарушението. Съдът
счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
нарушения на процесуалните правила в ЗАНН, които да обосноват отмяната
на процесното наказателно постановление. Съдът не приема за състоятелно
възражението, че има допуснато нарушение на ЗАНН в тази насока с
неизтеклият срок за изпълнение на дадени препоръки, и това е така поради
обстоятелството, поддържането в техн.изправност на съоръженият по всеки
язовир е постоянно задължение на собственика, и това е неотменимо такова.
Поради и това неизтичането на срока не за изпълнение на дадени препоръки с
конст.протокол не се отразява на валидността на издаденото НП.
Съдът в същото време намира, че наложената "имуществена санкция"
от 10 000 лева е завишена по размер. Доколкото се касае за нарушение,
извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 ЗАНН е
обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от
субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите
от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. При
индивидуализиране на наказанието обаче наказващият орган не е спазил в
пълна степен принципите на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е съобразил степента
на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. В случая деянието е с типичната за този вид
нарушения обществена опасност.
Наказанието, което е наложено на жалбоподателя от
административно- наказващия орган е в размер към абсолютният максимум
от 10 000 лева. В тази насока следва да каже, че конкретното деяние не се
отличава съществено от сходни случаи на нарушения от същия вид, поради и
което съдът намира, че неправилно санкцията е била завишена и е наложена в
посоченият размер. Ето защо настоящата съдебна инстанция счита, че
наложената "имуществена санкция" следва да бъде намалена от 10 000 лева на
1 000 лева. Това наказание съдът счита, че е достатъчно и справедливо, за да
постигне целите на административнонаказателното преследване.
3
Съдът, предвид горното, и при извършената служебна проверка на
процесиите АУАН и НП, не констатира да са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление, каквито оплаквания са
направени в жалбата. АУАН и атакуваното постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Процесното нарушение е описано в
необходимата пълнота с всички относими към конкретният състав признаци,
посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е
и нарушителят.
От изложените в акта и наказателното постановление факти става
ясно какво е деянието, което е осъществено от жалбоподателят, кога е
извършено същото и каква е правната квалификация деянието, като не е
налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт
до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на
посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.
Налице са и достатъчно доказателства за извършеното деяние, за което по-
горе са изложени съответни съображения.
Ето защо атакуваното НП следва да бъде изменено като бъде намален
размера на наложената „имуществена санкция" в размер, клонящ към
минимално предвиден в текста, а именно следва да се намали от 10 000 лева
на 1 000 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № НЯСС- 46/ 05.04.2021г.,
издадено от Заместник председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, с което на основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.38 от
Закона за водите, на „******" ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул."**********, е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 10 000 лева, за неизпълнение
на задължение по чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите, като НАМАЛЯ размера
на имуществената санкция от 10 000 лева на 1 000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд-
Кърджали, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
4