Р Е Ш
Е Н И Е
С., 16.06. 2021 г.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публичното заседание на 31.05. две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИКА
БОЗАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ :1.КРИСТИНА ТОДОРОВА
2.АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при
секретар В. К., след като изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВНОХД № 190
по описа за 2021 година и за да се
произнесе , взе предвид следното :
Софийски ОС, в
качеството си на инстанция по въззивен контрол е сезиран с въззивна жалба срещу
на присъда № 62 от 07.08.2020г.,
постановена по НЧХД № 151/2019г. на РС И., по силата на която съдът е признал Т.К.Р.,
ЕГН **********, роден на ***г. в гр.С., живущ ***, българин, български
гражданин, женен, е едно дете, неосъждан, със средно образование, работи като
патрул в „С.”, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 15.03.2015г. в гр.М. п., община К., С.обл.,
в ресторант “М. п.” и на паркинга пред същия ресторант, чрез нанасяне на удари
с ръка, на която имал поставен метален бокс, в областта на главата, лицето и
челото, причинил на И.С.З. ***, ЕГН **********, лека телесна повреда - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в множествени
разкъсно-контузни рани и дълбоки охлузвания по лицето, носа и окосмената част
на главата, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота — престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, като на основание
чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е наложил
административно наказание „ГЛОБА” в размер на ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН лева.
Със същата присъда- в гражданската част съдът е осъдил
Т.К.Р., ЕГН **********, със снета по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.З. ***,
ЕГН ********** сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинените му в резултат от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания.
В тежест на подсъдимия са възложени разноските,
сторени в полза на бюджета, както и тези – от страна на частния тъжител.
Присъдата е атакувана от подсъдимия Р. чрез защитника
му – адв. Ст. К., първоначално с лишена от конкретика бланкетна жалба, в която
са изложени оплаквания, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна,
постановена при неправилно приложение на материалния закон и в съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. В допълнителни писмени съображения,
съставляващи неразделна част от жалбата се излагат съображения за нарушаване на
правилата за преценка на доказателствата в тяхната цялост и за изграждане на
вътрешно убеждение в съответствие с доказателствата и формалната
логика.Поддържа се, че за да постанови осъдителна присъда, съдът е взел под
внимание само доказателствата, които подкрепят обвинението, а именно пок.св. С.
П. и И. К., без да се вземе под внимание тяхната заинтересованост от изхода на
делото, поради приятелски отношения с частния тъжител. Също така, съдът не е
отчел обстоятелството, че са налице вътрешни противоречия между показанията на
двамата свидетели, относно твърдените факти, както и че един от тях е лично
предубеден, поради влошени отношения с подсъдимия, възникнали от пререкания и
физически сблъсък през инкриминираната вечер. В същото време извън вниманието
на съда са останали гласните
доказателства, подкрепящи защитната позиция - показанията на шестима разпитани свидетели,
които еднопосочно установяват, че не е имало никаква физическа саморазправа
през инкриминираната нощ в заведението, както и извън него между подсъдимия и
тъжителя. По този начин, възприетите от съда фактически изводи не намират опора
в доказателствата, а именно не се установява подс. Р. да е нанасял удар по
лицето на пострадалия З. с метален бокс- вътре в ресторанта, нито пък да му е
нанасял удари отвън –пред заведението.
В жалбата се съдържа молба да отмяна на атакуваната
присъда и за постановяване във въззивната
инстанция на нова такава, по силата на която съдът да признае за невинен
подсъдимия Р. и да го оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание жалбоподателят и неговият защитник-
адв. К., поддържат съображенията и доводите, изложени в жалбата за недоказаност
на обвинението. Защитата твърди, че единствените пререкания и физически
сблъсък, който е имал подс. Р. през инкриминираната нощ с лице от компанията на
пострадалия не е бил самия пострадал, а един от неговите приятели –свид. С. П.,
поради хулигански действия, осъществени
от последния в близост до заведението, на което подсъдимия е
собственик.В зависимост от тези съображения поддържа искането за отмяна на
постановената присъда от РС И. и за нова присъда във въззивната инстанция-
оправдателна по отношение на нейния подзащитен- подс. Р.. Последният изцяло се
присъединява към изложените съображения от защитата.Ако през инкриминираната
вечер на тъжителя са причинени увреждания, същите се намират в пряка причинна
връзка с действията на св. И. С. (приятел на подсъдимия), който в стремежа си
да го предпази е блъснал тъжителя на земята и последният е паднал по лице и
се е наранил при съприкосновение с
терена.
В последната си дума подсъдимият Т.Р. заявява, че е
невинен и моли за отмяна на присъдата на РС И..
Повереникът на пострадалия по същество на делото застъпва становище, че
е постановен правилен и законосъобразен съдебен акт, като моли за потвърждаване
на присъдата, както в наказателната, така и в гражданската и част – по
отношение на размера на присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът, в обхвата на своята проверка, лимитиран от
жалбата, както и при осъществения цялостен служебен контрол по чл.314,ал.1 НПК
по отношение на атакуваната присъда, в съответствие с доказателствата и
приложимия закон, прие за установено следното:
Оплакванията за необоснованост на фактическите изводи,
за недоказаност на обвинението и за противоречие с материалния и процесуалния
закон, при приемане и оценка на
релевантните факти, съдържащи се в жалбата, не намират опора в делото.
Първият съд, при преценката на доказателствата е
изградил верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е ангажирал
отговорността на привлеченото като
подсъдим с частната тъжба лице Т.К.Р..
Въз основа на адекватната-според действителния им
смисъл и съответна на закона преценка на доказателствата в съответствие с
правилата за изграждане на вътрешно убеждение и формалната логика, съдът е
приел изводи за релевантните факти, към
които настоящия въззивен състав се
присъединява с несъществени разграничения, а именно –следните:
Подсъдимият Т.К.Р., ЕГН ********** е на 46 години.
Роден е на ***г. в гр.С., женен, неосъждан, със средно образование, работи като
патрул в „С.”. Към инкриминираната дата бил собственик и управител на ресторант
„М. п.“ в гр. М. п., общ. К., обл. С..
На 14.03.2015г.
вечерта тъжителят се намирал в дома си в гр.К., на ул. Около 20.00ч. му се обадили негови приятели -
свидетелите И. К. и С. П.. Същите, според показанията им, се намирали в
ресторант „М. п.“ в гр. М. п. и го поканили да излезе с тях да се почерпят по
повод успешно извършена медицинска операция на свидетеля С. П.. Тъжителят З. се
съгласил и свидетелят П. отишъл с автомобила си до дома му, взел го, след което
тримата приятели продължили да празнуват заедно в ресторант „М. п.“. В заведението
имало познати и приятели на тримата и те ги почерпили, като поръчали алкохолни
и безалкохолни напитки, записани на сметката им. Вечерта минала спокойно и
въпреки желанието си да продължат, поради приключване на музикалната програма,
около 01.30ч.-02.00ч. на 15.03.2015г. тримата решили да си тръгват. Платили
сметката, останали да си допият напитките, а тъжителя отишъл до тоалетната,
където се забавил около 5 минути. Влизайки
обратно в салона на ресторанта, към него се приближил подсъдимият Т.Р. – собственик и управител на заведението, който препречил пътя
му. Двамата разменили няколко думи, след което подсъдимият нанесъл удар с дясната си ръка в лявата част
на лицето на З., от което пострадалият паднал на земята. Действията на подсъдимия в този момент били
възприети от св. К. и П., които от масата, на която били настанени имали пряка
видимост към входа на заведението. Двамата свидетели-очевидци забелязали с.т., че в ръката на подсъдимия в момента на нанасянето
на удара имало поставен метален бокс. След повалянето на земята на тъжителя, подсъдимият го вдигнал на крака
и заедно с помощта на св. К. В. го извлекли навън пред заведението, където
побоят над З. продължил.Двамата му приятели се затичали навън, да се намесят и
да му окажат помощ. Пръв излязъл от заведението св. И. К.,
който възприел още два удара, нанесени с помощта на метален бокс в лицето и в
главата на пострадалия от подсъдимия,
след което последният го изритал с крак. Побоят над пострадалия И.З. станал в
близост до паркиран автомобил, собственост на дъщерята на
подсъдимия.Присъстващите на инцидента след приключването му, забелязали, че
задното стъкло на автомобила е счупено. Вследствие нанесените удари постр. З.
се свлякъл на земята и показалият се на входа на заведението малко
по-късно св. св. П. забелязал
безжизненото му тяло да лежи на земята в локва кръв, която струяла обилно от
лицето му. Св. К. и П. се приближили до приятеля си. Констатирали множество
наранявания в областта на лицето и главата от които изтичала кръв, лицето на З.
било обезобразено. Същият бил до голяма степен неадекватен, говорел несвързано
и неразбираемо. Качили тялото му в автомобила
и потеглили към болничното заведение в гр. К., но когато пострадалият
изразил нежелание да слезе от автомобила го откарали до неговото жилище.Св. П.
З.– майка на пострадалия, при пристигането му в къщи, констатирала „беше
премазано лицето му, беше напълно обезобразен“.
От заключението
на съдебно медицинска експертиза,
изготвена от в.л. З. К., вследствие нанесените удари на З. е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, изразяващо се в множество охлузвания с различна
дълбочина в областта на главата и лицето, една разкъсноконтузна рана в областта
на челото над лявата вежда, разкъсноконтузна рана по лявата ноздра,
кръвонасядане в областта на горния клепач на лявото око, кръвонасядания по
долната устна на устата и устната кухина, мозъчно сътресение, което е било
придружено само със степенна промяна на съзнанието - зашеметяване, охлузвания и
кръвонасядание по двете ръце. Установените наранявания са резултат от
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, като могат да се получат при
удари с бокс и ритници, каквито данни има по делото. Съгласно заключението,
локализацията и характерът на нараняванията по главата и лицето не позволяват
от медицинска гледна точка да се приеме, че са получени при падане върху
терена. Описаните в заключението увреждания са установени при първия преглед на
пострадалия, извършен от вещото лице на 20.03.2015 г и съответстват по давност
на причиняване на инкриминираната дата 15.03.2015г. Установените травматични
увреждания на пострадалия са заздравели за около 20-25 дни от датата на
травмата, като както при причиняване на нараняванията, така и след това,
пострадалият е търпял болки и страдания. В заключението се сочи, че в началото
за около 12-15 дни болките и страданията са били с голям интензитет, който постепенно
е намалява и е отзвучал за период от 20-25 дни.
Предвид характера и естеството на уврежданията,
локализирани в лявата страна на лицето – отоци, разкъсвания и кръвонасядания,
пострадалият З. е бил обезобразен и в невъзможност да ходи на работа, поради
което свидетелите А.П.и И. С. –негови колеги от охранителната фирма U. S., били принудени да поемат неговите дежурства в период
от около 10 дни след инцидента. В същият период, според пок.св. П. З.(негова
майка) пострадалият не е бил в състояние да говори членоразделно, нито да се
храни –поемал е само течности със сламка.
Настоящата въззивна инстанция се присъединява и изцяло
споделя доказателствено-правните съображения на първия съд, като изградени
изцяло в съответствие с правилата за преценка на доказателствата по чл.107,ал.5 НПК и за изграждане на вътрешно убеждение.
Не би могъл да бъде споделен упрека, съдържащ се в
жалбата, че не е обсъдена цялата съвкупност от доказателства като единство,
нито пък за осъществен избирателен подход при подбора и оценката на
доказателствата.Не е налице доказателство или доказателствено средство, което
да е останало извън вниманието на решаващия съд.Доказателствата са тълкувани
според действителния им смисъл.
Споделяйки изцяло извода за пряка,
непосредствена причинна връзка между деянието на подс. Р. –нанасяне на удари с
метален бокс в областта на лицето на тъжителя З. и настъпилият резултат-
разстройство на здравето на последния, настоящият състав би могъл да прибави
следните съображения, най-вече в отговор на доводите на защитата и упрека,
отправен към съдържанието на съдебните мотиви:
Както правилно първият съд е приел,
нанесеният побой от страна на подсъдимия над пострадалият е бил възприет и
установен пряко от показанията на двамата свидетели очевидци в пряка кореспонденция със заключението на
съдебно медицинската експертиза относно броя, интензитета и направлението на
ударите и средството за нанасянето им. В това отношение пок.св. И. К., който пряко е възприел, нанасянето
на ударите вътре и вън от заведението са в пряка кореспонденция с пок.св. Св. П.,
който пряко установява нанесения удар вътре – в близост до входа на
заведението, както и състоянието на пострадалия отвън-на паркинга – повален на
земята, безжизнен и в локва кръв, както и че до него в непосредствена близост
се е намирал подсъдимият.
Само и единствено в резултат на
констатацията, че през инкриминираната вечер двамата свидетели очевидци са били
в компанията на пострадалия И.З., с когото ги свързва приятелство, не би могъл
да бъде формиран извода за предубеденост и заинтересуваност –а оттам – и за
недостоверност на показанията на двамата свидетели. В същата степен и на
по-силно основание при преценка на показанията на свидетелите, посочени от защитата
следва да се преценява, че всички те са работели по граждански или трудов
договор в заведението стопанисвано от подсъдимия Т.Р., т.е. освен всичко
останало се намират в субординационно отношение на работодател-служител.
При анализа на доказателствата се
установява, че показанията на тези двама свидетели се намират в пряка
кореспонденция и допълване със заключението на СМЕ, което категорично
потвърждава механизмът, средството и броя на нанесените удари, някои от които
определя като „наслагващи“ –т.е. нанесени неколкократно в една и съща област на
лицето, изключвайки по категоричен начин уврежданията в областта на лицето да
са причинени от падане върху терена.
Показанията на двамата свидетели-очевидци
на случилото се се потвърждават косвено от признания, съдържащи се в
показанията на втората група свидетели, както и от обясненията на подсъдимия, а именно:
-пок.св.
М. М./сервитьор в заведението/- в частта им досежно обстоятелството,че за
инцидента е била извикана полиция, както и признанията и ,че и друг път
подсъдимият е участвал във физическа разправа с клиенти на заведението, като е
установила че е виждала охранителят /св. И. С./ да ги разтървава, а понякога-
подсъдимият да му помага.
-пок.
св. К. В. /барман/, който признава, че вътре в заведението се е състоял
конфликт между подсъдимия и пострадалия, при който двамата „само се сбутаха-
разбирам- посягане един към друг“, като отрича да е имало отправени удари от
стр.на подс.Т.Р. при това „посягане“ и като признава „Отвън някой бутна И. на
земята и той падна и се удари“, като
впоследствие уточнява, че това е бил „другият И.“ –св. И. С., признава, че е
била повикана полиция, „заради спречкването“
- от своя страна последният- св. И. С.,
когото останалите колеги определят като охранител на заведението, а същият
отрича да е работил на тази длъжност, като се определя като дългогодишен
приятел на собственика – на подс. Р. с твърденията си, че е бил свидетел на
инцидента, който е започнал като пререкание между подсъдимия, като управител на
заведението и пострадалия З., вътре в заведението, макар да отрича спорът между
двамата да е прераснал във физическа саморазправа и да е забелязал по лицето на
З. да е имало кръв, преди да бъде изведен навън, извън заведението спорът е
продължил, но като сбиване –между „Т. и И.“/св. К., като свидетелят се е
намесил, като е бутнал пострадалия З., последният е паднал по лице върху земята
и тогава е забелязал по лицето му да има кръв.
Тези „самопризнания“ на свидетеля са
лишени от формална логика, видно от липсата на логично обяснение на намесата в
конфликта между две лица, от страна на св. И. С., изразяваща се в блъскането и
повалянето на земята на трето лице /по отношение на конфликта между двамата/-
пострадалия И.З...
Освен това е налице противоречие в тази
част с обясненията ьна подсъдимия, който признава, че в този момент пред
заведението е имал конфликт с физическа саморазправа точно с пострадалия И.З.,
който му е нанесъл удар.Виждайки това И. С. се е намесил да защити него, подсъдимия, като се е затичал и е изблъскал с ръце З..От това последният бил
паднал на земята и си наранил лицето, от което потекло кръв.
-
Обясненията на
подсъдимия са недостоверни – неподкрепени с каквито и да е доказателства в
частта им, че след инцидента в ресторант „М. п.“ подсъдимият и приятелите му се
отправили към дискотеката в гр. К., където участвали в сбиване с други младежи.
Противно на правилата на формалната логика подсъдимият не може да назове
имената на нито едно от тези лица, издирването им и разпита на които би го
оневинило изцяло, постигайки максимума в защитната си позиция.В разрез с формалната логика подсъдимият не
желае да разкрие самоличността им и още повече твърди, че основният извършител
на побоя над пострадалия е вече починало лице /също неназовано по име/
-
В същото време
подсъдимият е признал, че е бил адресат на отправен упрек от бащата на
пострадалия Ив З., с когото се познавал лично:“Много сте го били“
-
От своя страна
музикантите, присъствали на инцидента, които отричат нанасяне на удар от страна
на подсъдимия върху пострадалия с
метален бокс вътре в заведението, а по отношение на случилото се отвън
заявяват, че нямат възприятия – св. К. Г. /вокалист/ и св.Л. А./инструменталист/
са признали за спречкване, разговор на висок тон между подсъдимия и
пострадалия, като считат, че спорът между тях е продиктуван от настояванията на
пострадалия и неговата компания да продължат да свирят и да ги забавляват, след
изтичане на времето, за което са били ангажирани до 01.00 часа, на което
категорично се е противопоставил подсъдимият като управител на заведението.
Законосъобразни са и доказателственоправните
констатации на РС И. за противоречия между гласните доказателства –обясненията
на подсъдимия и посочените от защитата свидетели, както и вътрешните
противоречия в показанията на същите.
Показанията на
свидетелите, които подкрепят защитната позиция на подсъдимия, за разлика
от първата група свидетели, се отличават с известна уклончивост и несигурност
„не са забелязали“, „не си спомнят“ или пък
-предмет на установяване на отрицателни факти (отричания на твърдени от
други свидетели факти), които според закона, правната теория и съдебната
практика не могат да бъдат предмет на установяване от свидетелските показания.
На тази доказателствена пътека са
изградени обосновани фактически изводи. Релевантните факти са преценени
правилно при съпоставянето им с
разпоредбата на чл.130,ал.1 НК, като е прието осъществяването на престъплението
от привлеченото към отговорност лице от обективна и субективна страна по начин, непораждащ съмнение и колебание в
правилността на сторения правен извод.
Имайки предвид обществената опасност и
характеристиката на личността на подсъдимия Т.Р., като лице без предходни
осъждания и данни за противообществена дейност с по-ниска степен на обществена
опасност, съдът законосъобразно е приложил института на
административно-наказателната отговорност по чл.78а,ал.1 НК, като глобата е
законосъобразно определена по размер в рамките на предвиденото в този текст на
закона.
Не се налага ревизия и на определеното
обезщетение по граждански ред, съдът изпълвайки с конкретика, съобразно
установените факти съдържанието на бланкетното понятие „справедливост“ при
определяне размера на обезщетението е взел под внимание всички конкретни
обстоятелства, влияещи на размера : обстоятелството, че с поведението си
пострадалият пряко не е предизвикал нанесения върху него побой, средството-метален
бокс, обуславящо разкъсвания, подутини, болезненост и определящи особено мъчителен начин на понасяне на
физическите наранявания от пострадалия, разкъсвания, причиняващи
„обезобразяване“- понятие, с което са характеризирали външния вид на пострадалия
всички разпитани свидетели, които са имали преки възприятия от лицето на
пострадалия непосредствено след инцидента, както и няколко дни след това, силни
по интензитет болки в период от 12 -15 дни, невъзможност да говори
членоразделно, да се храни и да изпълнява трудовите си задължения през този
период.
Единственият упрек, който би могъл да
бъде отправен се състои в пропуска на РС И. да присъди определената като
обезщетение по граждански иск сума, ведно със законната лихва- така както е
била поискана при предявяване на гражданския иск в с. з. от 1.07.2019г., но
предвид изтичане на срока по чл.301,ал.3 НПК и липса на обжалване от частния
тъжител, произнасянето и ревизията на присъдата в такава насока е извън
компетентността на настоящата инстанция.
При цялостния контрол по отношение на
обжалваната присъда, въззивният състав не констатира основания за нейното
отменяване или изменяване, поради което единственият законосъобразен изход от
осъществения контрол налага потвърждаване на контролирания съдебен акт, предвид
на което и на осн.чл.334,т.6 и чл.338 НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда под № 62/7.08.2020г.,
постановена по НЧХД № 151/019г. по описа на
РС –И..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.