№ 11929
гр. София, 12.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110169994 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са следните искове от С. С. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. София,
ж.к. „***, ап. 77, срещу „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. *** № 115 Е, ет. 5:
главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 и чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за потребителски
кредит № 1130434/19.08.2024 г., сключен между страните – поради противоречие
със закона и накърняване на добрите нрави;
евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 вр. ал. 4 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК за прогласяване нищожност на чл. 18 от договор за потребителски кредит №
1130434/19.08.2024 г., сключен между страните – поради накърняване на добрите
нрави и заобикаляне на закона.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит №
1130434/19.08.2024 г., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 900 лв.
при уговорени фиксиран ГЛП в размер на 50,00 % и ГПР в размер на 62,96 %. Сочи,
че съгласно чл. 6 от договора бил задължен да осигури обезпечение след сключването
му, отговарящо на редица изисквания, като поради непредставянето на обезпечение му
била начислена неустойка по чл. 18 от договора в размер на 1121,18 лв., включена
изначално в погасителния план. Твърди нищожност на целия договор поради
противоречие със закона - разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като в
договора липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти са
вкючени в него как се формира същият. При посочен ГЛП от 50,00 %, не ставало ясно
кои други разходи се включват в посочения ГПР от 62,96%. Уговорената неустойка за
непредоставяне на обезпечение представлявала разход по кредита, който следвало да
бъде включен в ГПР, но това в случая не било сторено, поради което посоченият в
договора ГПР бил неправилен. Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва
надвишавала трикратния размер на законната лихва за забава, поради което била
прекомерна и нищожна като противоречаща на добрите нрави, което от своя страна
обуславяло нищожност на целия договор. При условията на евентуалност възразява, че
нищожна е самата неустоечна клауза поради противоречието й с добрите нрави.
Счита, че неустойката цели единствено скрито оскъпяване на кредита и излиза извън
присъщите й функции. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
1
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Сочи, че недействителността на отделна клауза от договора не би
могла да обоснове нищожност на целия договор, а уговорената неустойка не била част
от същественото съдържание на договора. Оспорва клаузите на процесния договор да
са в противоречие с добрите нрави. Твърди, че клаузите в договора, в т. ч. за
договорната лихва, са индивидуално уговорени, тъй като на ищеца била предоставена
съответната преддоговорна информация и същият е бил наясно с условията и клаузите
му, като е изразил изрично съгласие с тях. Излага доводи, че уговорената неустойка не
следва да бъде включена в ГПР – кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и
неговите компоненти към датата на сключване на договора, а неустойката била
проявление на свободата на договаряне и в случая същата била уговорена за
неизпълнение на задължение на кредитополучателя да предоставени съответното
обезпечение след сключването на договора за кредит. По тези и други съображения
счита, че неустойката не е разход по кредита и не следва да се включва в ГПР. На
следващо място оспорва договорната лихва да накърнява добрите нрави. Твърди, че
няма нормативно ограничение относно максималния размер на възнаградителната
лихва. Такъв бил предвиден за ГПР, в който се включвала и възнаградителната лихва.
Максималният размер на ГПР към датата на сключване на договора бил 67,65 % и това
изискване било спазено. Обосновава законосъобразност на клаузите на договора, както
и липса на противоречие с добрите нрави и правилата за защита на потребителите. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предвените искове.
Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: сключен между него и
ответника договор за паричен заем със соченото в исковата молба съдържание, както
и сочените от него пороци на договора, водещи до нищожност на договора/процесната
клауза – противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави.
В тежест на ответника е да докаже наличие на валидни и равноправни клаузи в
процесния договор/процесната клауза, както и своите възражения, че сключването на
договора е резултат от индивидуално договаряне.
Приложените към исковата молба и отговора доказателства следва да бъдат
приети като относими към предмета на спора.
Искането на ищеца за назначаване на експертиза е основателно единствено в
частта относно изчисляване на размер на ГПР и ГЛП с оглед необходимостта от
специални знания за изясняване на спора. В останалата част искането е неоснователно,
тъй като предявен е иск за недействителност на договора за кредит, поради което дали
е извършвано погасяване по същия е ирелевантно в случая.
Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи по делото преписи цялото кредитно досие, вкл. договора за
кредит, договорът за предоставяне на гаранция, всички прилежащи към тези договори
приложения и анекси, общите условия за отпускане на потребителски кредит,
погасителен план, както и извлечение за всички платени от ищеца суми, се явява
неоснователно, тъй като: 1. договорът за потребителски кредит с инкорпориан в него
погасителен план и СЕФ са представени като приложения към исковата молба и не е
необходимо повторното им изискване; 2. в исковата молба липсват твърдения ищецът
2
да е сключил договор за предоставяне на гаранция, а напротив – твърди се, че поради
непредоставяне на гаранция от страна на ответника е начислена неустойка; 3.
останалите изискани документи не са необходими с оглед преценката за
действителността на договора, като се имат предвид посочените от ищеца пороци на
същия.
На ищеца се следват указания по чл. 129 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да отстрани противоречието между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като посочи изрично въз основа
на кои пороци иска да бъде прогласена нищожността на процесния договор и на
неустоечната клауза, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба сочи, че
определени пороци водят до нищожност на същия договор, без да ги посочи и в
петитума на исковата молба, имайки предвид и че излага неконкретизирани твърдения,
че договорът съдържал неравноправни клаузи.
Неизпълнението на указанията в срок влече връщане на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2025 г.
от 09,50 ч, за когато да се призоват страните с връчване на препис от настоящия акт, а
ищецът - и с препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените с исковата молба и нейния отговор доказателства по
делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице Л. С.,
който след като се запознае с материалите по делото и цялата находяща се при
ответното дружество документация да отговори на поставения в исковата молба
въпрос под б. „а“ и б. „б“, предл. 1 (да изчисли размера на ГПР и ГЛП), при депозит от
250 лв., вносим от ищеца в 3-дневен срок от съобщението.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за допуснатата експертиза и за датата на
съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.
УКАЗВА на ищеца, че непредставянето на доказателства за внесен депозит в
срок влече отмяна на акта в частта относно допускане на експертизата.
УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предостави достъп до счетоводството си и предостави всички
поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ОТДЕЛЯ за безспорно, че на 19.08.2024 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 1130434 със соченото в исковата молба съдържание, по
силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 900 лв.; че на основание чл.
18 от договора е начислена неустойка в размер на 1121,18 лв.; че неустойката по чл. 18
от договора не е включена при формиране на посочения в договора ГПР от 62,96%.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните
(в случая на ищеца).
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до ОСЗ да изразят становище
3
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи
служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4