Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1470 06.07.2018
г. ГРАД БУРГАС
В
И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХХІ-ви
граждански състав
На двадесет и шести юни две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
при
секретаря Ж.С.,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело
№2754/2018 г. по описа на РС-гр.Бургас,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящето
бързо производство по чл.310, т.2 и сл. от ГПК е образувано по искова молба на В.В.Ч.,
ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв.И.Б., адрес ***, против З. К. К., ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на ответника да
опразни и върне на ищеца наетото от него помещение, представляващо офис от
57,73 кв.м., находящо се в гр.Б., ул.“Ш.“ №.....
Твърди
се в исковата молба, че ищецът е собственик на офис с площ от 57,73 кв.м.,
находящ се в гр.Б., ул.“Ш.“ №....,
както и че по силата на сключен с ответника договор за наем от
01.07.2012 г., е предоставено на последния ползването му срещу заплащане.
Твърди се, че договорът е сключен за срок от една година и след изтичането му,
ответникът е продължил да го ползва без противопоставяне от страна на ищеца.
Според
обстоятелствената част на исковата молба, на 27.02.2018 г. на ответника е била
връчена нотариална покана, с която му е било отправено от ищцата едномесечно
предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение и за предаване на
ключовете от имота. Твърди се, че въпреки изтичане на дадения срок, ответникът
продължава да държи наетия имот.
В подкрепа
на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В
съдебно заседание ищцата не се явява и се представлява от адв.Б.,
който поддържа иска и моли за уважаването му.
В
срока по чл.131 от е
постъпил писмен отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва
предявения иск като неоснователен с подробно изложени съображения. Не ангажира
доказателства.
В
съдебно заседание ответникът се явява лично, не сочи нови доказателства, прави
възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
Правното
основание на иска е в разпоредбата на чл.233, ал.1, изр.1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, че са се намирали в договорни отношения по повод на
сключен между тях договор за наем на недвижим имот, приет като доказателство по
делото, от съдържанието на който става ясно, че е сключен на 01.07.2012 г. в гр.Б. между ищеца, в качеството му на наемодател и
ответника, в качеството му на наемател, по силата на който
на ответника е предоставено за временно и възмездно ползване следния недвижим
имот, собственост на ищцата, съгласно приетия като доказателство н.а. за
покупко-продажба на недвижим имот №..., т....., рег.№....., н.д.№..../....... г. на нотариус, рег.№..... по
Регистъра на НК - офис от 57,73 кв.м., находящ се в
гр.Б., ул.“Ш.“ №...., срещу заплащане на наемна цена
от 100,00 лева месечно, платима до 30-то число на текущия месец. Договорът е
сключен за срок от една календарна година, считано от 01.07.2012 г. до
01.07.2013 г.
Между
страните не се спори и по това, че след изтичане срока на договора ответникът
продължил да ползва имота, както и че на 26.03.2018 г. ищцата отправила до
ответника нотариална покана, приета като доказателство по делото, в която
декларирала изявление за прекратяване на договора и с която предоставила на
ответника едномесечен срок, считано от връчването й, в който да опразни имота и
да й предаде ключовете за него. Съгласно нотариалното удостоверяване поканата е
била връчена лично на ответника на 27.02.2018 г.
Ответникът
не оспорва, че и към датата на съдебното заседание по приключване събирането на
доказателствата, не е освободил имота и не го е предал на ищцата.
При
така събраните по делото доказателства съдът прави следните изводи:
Съгласно
нормата на чл.228
от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му
заплати определена цена. Според чл.233, ал.1, изр.първо
от ЗЗД, наемателят дължи връщане на вещта след прекратяване на облигационната
връзка и в тази връзка ищецът носи тежестта да докаже, че е предоставил имота в
държане на ответника по силата на договор за наем и че действието му е
прекратено, а ответникът носи тежестта да докаже, че има основание да държи
предоставения му за ползване имот.
В
тази връзка, по делото несъмнено се установи наличието на валидна облигационна
връзка между страните, породена от сключения между тях договор за наем, по
силата, на който ищцата е предоставила на ответника за временно и възмездно
ползване описания в договора недвижим имот. С предаване държането на обекта
наемодателят е изпълнил своето задължение по договора и в този смисъл се явява
изправна страна по него.
По
делото несъмнено се установи и това, че след изтичане срока на договора,
ответникът е продължил да ползва имота без противопоставяне от страна на
наемодателя, поради което и договорът се е трансформирал в безсрочен такъв по
смисъла на чл.236, ал.1 от ЗЗД, съгласно която разпоредба, ако след изтичане на
наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне
на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. В същия
смисъл е и текста на чл.13 от Раздел V на договора, съгласно
който ако след изтичането на наемния срок, наемателят продължи да ползва наетия
имот със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита
за продължен за неопределен срок.
Изложеното
от своя страна обосновава извод за приложение на чл.238
от ЗЗД, съгласно която разпоредба прекратяването на наемното правоотношение настъпва
след едномесечно предизвестие на другата страна.
В
тази връзка, по делото се установи и волята на ищцата за прекратяване на
наемното правоотношение, изразена с нотариална покана до ответника, получена от
него на 27.02.2018 г., поради което и изводът, който се налага е, че наемното правоотношение
е било едностранно прекратено от ищеца – наемодател на 27.03.2018 г.
От
събраните по делото доказателства не се установява след изтичане на
предоставения от ищеца едномесечен срок, ответникът да му е предал фактическата
власт върху имота, предмет на наемния договор, поради което и считано от 28.03.2018
г. същият се държи без основание от страна на последния.
По
изложените съображения искът се явява основателен и доказан и като такъв следва
да се уважи, като ответникът следва да се осъди да опразни и предаде на ищеца
процесния недвижим имот.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
общо на 825,00 лв., от които 25,00 лева - за заплатена
държавна такса и 800,00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.
Що се
отнася до възражението на ответника относно прекомерния размер на претендирания
адвокатски хонорар, съдът намира същото за неоснователно, доколкото
претендираната сума е в границите на задължителния минимум по чл.7, ал.2, т.4 Наредба №1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждениея.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от , Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.К.К.,
ЕГН **********, адрес ***, да освободи и предаде на В.В.Ч., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.И.Б., следния недвижим имот, представляващ офис от 57,73
кв.м., находящ се в гр.Б., ул.“Ш.“ №....,
ползван по силата на договор за наем от 01.07.2012 г.
ОСЪЖДА З.К.К.,
ЕГН **********, адрес ***, да заплати на В.В.Ч., ЕГН
**********, съдебен адрес ***, чрез адв.И.Б.,
сумата от 825,00 лева (осемстотин двадесет и пет лева), представляваща
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от 09.07.2018 г.
Да се
връчат на страните преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж.С.