Р Е Ш Е Н И Е
№ 260096
гр. Пловдив, 07.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в публичното заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия
Емилия Брусева въззивно търг. дело № 601 по описа за 2020 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Предмет на настоящото
производство след разделянето му с Определение №260026 от 20.01.2021г. е въззивната
жалба вх. №878/27.01.2020г. на Т.Т., със съдебен адрес:***, *, ПК ....
против Решение №193/27.12.2019г., постановено
по т.д. №2/20176г. по описа на ОС – Пазарджик в
частта, с която е отхвърлен
като неоснователен предявеният от Т.Т. против „Д.“
АД *** иск с правно основание чл.71 от ТЗ за
установяване на качеството на Т.Г.Т. като акционер в „Д.“ АД ***, ЕИК ...... и броя на
притежаваните от същия акции от капитала на дружеството и с което е осъден
Т.Г.Т.
да заплати на „Д.“
АД *** разноски в размер на 3250 лева.
По съображения, развити във въззивната жалба, жалбоподателят моли съда да
отмени първоинстанционното решение и по същество да постанови друго, с което да
уважи предявения иск.
Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд
относно винкулирания характер на акциите на „Д.“ АД и противопоставимостта на
тази клауза от устава на дружеството по отношение на третото лице Т.,
приобретател на акциите. В този смисъл се излагат доводи за нарушение на
материалния закон – чл.174 ал.2 и чл.165 т.3 от ТЗ и чл.10 от ЗТР. Счита, че
след като ограничения във връзка с прехвърлянето на акции не са били вписани по
партидата на дружеството, винкулираният характер на акциите е непротивопоставим
на ищеца. Намира постановеното решение и за необосновано, тъй като не са
обсъдени писмени доказателства – справка на фирма „Д.“ АД за притежаваните
акции от Т.Т., препис-излечение от акционерна книга, решение на СД, изхождащи
от дружествените органи, съдържащи признание, че ищецът е придобил акции от
капитала на „Д.“ АД. Това признание счита за материализирано и чрез вписването
на ищеца в книгата на акционерите, както и чрез представянето на цитираните
документи пред Агенция по вписвания, т.е. извършено е публично. Като порок на
обжалваното решение навежда и довода, че между страните е налице влязло в сила
решение - №75/21.03.2017г., постановено по в.т.д. №21/2017г. на Апелативен съд
– Пловдив, недопуснато до касационно обжалване, с което е разрешен въпроса и за
винкулирания характер на акциите и за извършеното вписване в книгата на
акционерите и последиците от него за дружеството. Позовава се и на влязлото в
сила решение по т.д. №131/2014г. на ОС – Пазарджик /решение №56 от 08.03.2017г.
на ПАС по в.т.д. №716/2016г. и на ВКС по т.д. №2378/2017г./. Твърди наличие и
на процесуални нарушения. Счита, че съдът неправилно не е разгледал
своевременно направено възражение за нищожност на решението на СД от
26.06.2015г. за заличаването на Т.Т. като акционер от книгата на акционерите,
приемайки че това е несвоевременно предявен иск. Счита за неправилен и отказа
да бъде допуснато привличането на М.Г. като трето лице – помагач, както и да
бъдат разгледани исковете против нея и Е. Г.. Подробни оплаквания са изложени и
във връзка със събиране на доказателствата и кредитиране заключенията на вещите
лица по съдебно-графологичната експертиза.
Постъпил е отговор вх. №4160/02.06.2020г. от „Д.“ АД ***,
*, ЕИК ...... – чрез пълномощника на дружеството адв. Р.И., със съдебен
адрес:***, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Счита, че с обявяването в търговския регистър на 03.09.2010г. устав на
дружеството на всяко трето лице са известни условията за придобиване на акции,
въведени с чл.8 ал.2 и ал.4 от устава. Счита също, че след като правилата за
придобиване на акции не са били спазени, акциите не се считат прехвърлени, т.е.
прехвърлянето не поражда действие и е непротивопоставимо на дружеството.
Изразява несъгласие и с твърденията за потвърждаване на прехвърлянето от страна
на дружеството чрез извършване на правни действия в този смисъл – чрез вписване
в книгата на акционерите и чрез издаване на документи за притежаваните от Т.Т.
акции. Счита, че тези действия са без правна стойност и не могат да доведат до
саниране на порока при прехвърлянето. Счита, че вписването в книгата на
акционерите не е елемент от фактическия състав по прехвърлянето. По отношение
на влезлите в сила решения по предишни спорове между страните по искове с
правно основание чл.74 от ТЗ, намира, че позоваването на същите е
неоснователно, тъй като по спорния материално правен въпрос е налице практика
по реда на чл.290 от ГПК – Решение №19/08.08.2019г. по т.д. №2511/2017г. на
ВКС, II т.о. Оспорва и всички доводи в
жалбата относно допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения,
включително и такива, свързани със събиране на доказателствата.
Предмет на въззивното производство е и въззивна
жалба вх. №4193/02.06.2020г. на Т.Т., със съдебен адрес:***, *, ПК ....
против Решение №54/24.04.2020г., постановено по реда на чл.250 от ГПК по т.д.
№2/2016г. по описа на ОС – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата
на Т.Т. за допълване на постановеното решение относно исковата молба по чл.71
от ТЗ по твърдяната евентуална искова претенция, че същият е придобил правото
на собственост върху определен брой – 7921 броя поименни акции от капитала на
дружеството по давност чрез упражняване на давностно владение върху същите от
джиросването им на 01.10.2010г., 04.10.2010г., 05.10.2010г., 06.10.2010г.,
18.07.2012г. и 19.07.2012г. до предявяване на иска – 28.03.2016г., както и по
иска му да бъде осъден ответника да впише акционерното му участие в книгата на
акционерите.
По тази въззивна жалба е постъпил писмен отговор
вх. №261667/14.10.2020г. от „Д.“ АД
***, *, ЕИК ...... – чрез пълномощника на дружеството адв. Р.И., със съдебен
адрес:***, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба.
Съдът като взе предвид
изложеното в жалбите и писмените отговори, както и събраните доказателства и
доводите на страните пред първата инстанция, намира за установено следното:
Доколкото с въззивната жалба против
Решение №54/24.04.2020г., постановено по реда на чл.250 от ГПК по т.д.
№2/2016г. по описа на ОС – Пазарджик се твърди, че съдът не се е произнесъл по всички искания на страната,
следва на първо място да бъде разгледана тази въззивна жалба. При евентуална
нейна основателност, делото първо следва да се върне на първоинстанционния съд
за произнасяне по предявените искове, за да бъде разгледани впоследствие всички
доводи и искания общо във възивното производство.
За да се отговори на въпроса дали съдът се е произнесъл
по всички искания на ищеца, следва да се установи какви са били те, кога са
направени и с оглед на това какъв е очертания предмет на спора.
В срока за предявяване на допълнителна искова молба в
производството по предявения иск с правно основание чл.74 от ТЗ, ищецът Т.
предявява инцидентен установителен иск. С допълнителната искова молба е
направено искане за привличане на трети лица – помагачи - Е. Г. и М.Г..
Инцидентният установителен иск е насочен против дружеството "Д." АД и
против лицата, чието привличане като трети лица – помагачи се иска да бъде
допуснато. Твърди се, че ищецът е придобил чрез прехвърляне по реда на чл.187
ал.2 вр. чл.185 ал.2 от ТЗ с джиро върху временни удостоверения 7921 броя акции
от капитала на дружеството. Едновременно с това се твърди, че Е. Г. и М.Г. не
са акционери. Иска се установяване както на акционерното участие и правата на
ищеца, така и липсата на качеството „акционер“ у Е. Г. и М.Г.. Молбата е
оставена без движение с определение от 19.04.2016г. за обосноваване на правен интерес
от привличане на трети лица – помагачи и от предявяване на иск против тях и
ответника по първоначалния такъв. С молба от 11.05.2016г. ищецът е посочил, че
въпросът за акционерното участие – кои са акционери и какъв е техния дял от
капитала – е преюдициален по отношение на главния иск по чл.74 от ТЗ.
Първоинстанционният съд е намерил, че ищецът не обоснова
правен интерес от привличане на трети лица – помагачи, както и от предявяване
на инцидентен установителен иск като по отношение на последния е посочено, че
въпросът за акционерното качество на ищеца е част от въпросите, които подлежат
на разглеждане по отношение на допустимостта на главния иск. С определение от
14.05.2016г. е оставена без уважение както молбата за привличане на трети лица
– помагачи, така и за приемане за разглеждане на инцидентния установителен иск.
В съдебно заседание на 19.10.2016г. съдът е отстъпил частично от становището си
за липса на правен интерес от инцидентния иск. Констатирал е, че все пак в
предвидения от закона срок ищецът е заявил искане съдът да се произнесе със
съдебно решение по едно оспорено от ответника, преюдициално за спора
правоотношение. Намерил е, че определението, с което се отказва да се приеме за
разглеждане този инцидентен иск, не е преграждащо и съдът би могъл сам да си го
отмени. Приел е, че – макар и заявена в срок – исковата молба, с която се
предявява тази иск, е нередовна. Дадени са указания за отстраняване на
констатирани нередовности на исковата молба по предявения инцидентен
установителен иск - за посочване на конкретните обстоятелства във връзка с
накърнените членствени права на ищеца, обосноваване на правен интерес и
формулиране на конкретен и съответен на заявените обстоятелства петитум за
установяване съществуването на тези права. Във връзка с тези указания е
постъпила молба – уточнение от ищеца с вх. №10079/28.10.2016г. С нея се
изложени съображения относно нищожността на решението на СД на ответното
дружество от 26.06.2015г., с което ищецът е заличен като акционер. Твърди се,
че той е придобил 7 921 броя акции чрез закупуването им от М.Г. чрез
прехвърляне по реда на чл.187 ал.2 вр. чл.185 ал.2 от ТЗ с джиро върху временни
удостоверения. Формулиран е и петитум за прогласяване нищожността на решението
на СД, за установяване качеството на акционер и членствените права на
ищеца и размерът на акционерното участие
и за осъждане на ответника да впише ищеца в книгата на акционерите.
С Определение №782/01.11.2016г. съдът е дал указания за
установяване на правен интерес от иска по отношение на неучастващи по делото
лица – с оглед влязлото в сила определение, с което е отказано тяхното
конституиране като трети лица - помагачи, а по последната точка на тази молба -
за осъждане на ответника да впише ищеца в книгата на акционерите са дадени
указания за формулиране на правен интерес от подобен осъдителен иск. Във връзка
с тези указания е постъпила молба от 18.11.2016г. с уточнения, че правният
интерес произтича от факта на оспорване на качеството акционер на ищеца чрез
акт на негов орган, какъвто е СД, който го е заличил от книгата на акционерите.
С Определение №840/23.11.2016г. съдът е изменил свое
определение №364 от 14.05.2016г. като е приел за съвместно разглеждане
инцидентен установителен иск на Т.Т. против „Д.“ АД за установяване, че същият
е акционер в „Д.“ АД, тъй като е закупил акции от това дружество и за
установяване размера на неговото акционерно участие. Само тази претенция е
приета и на това посочено основание. Намерил е, че по останалите въпроси е
налице произнасяне с акт за неприемане за разглеждане на инцидентния
установителен иск, като е посочена, че в тази част съдът поддържа вече
изложените мотиви в определението от 14.05.2016г. По отношение на исканията за
прогласяване нищожността на решението на СД и на действията по заличаването му
от книгата на акционерите е прието, че те представляват нови искания,
невключени в първоначалната претенция, т.е. предявяват се нови искове извън
съответния процесуален срок и като такива не могат да бъдат приети за
разглеждане в рамките на това производство.
Така приетият за разглеждане в процеса и докладван като
такъв с доклада на съда е инцидентен установителен иск на Т.Т. против „Д.“ АД
*** за установяване, че същият е акционер в „Д.“ АД, тъй като е закупил акции
от капитала на това дружество и за установяване размера на неговото акционерно
участие. По този иск съдът се е произнесъл с обжалваното решение, намерил го е
за неоснователен и го е отхвърлил. Няма
основание за допълване на постановеното решение по твърдяна евентуална
искова претенция, че Т.Т.
е придобил правото на собственост върху определен брой – 7921
броя поименни акции от капитала на дружеството по давност чрез упражняване на
давностно владение върху същите от джиросването им на 01.10.2010г.,
04.10.2010г., 05.10.2010г., 06.10.2010г., 18.07.2012г. и 19.07.2012г. до
предявяване на иска – 28.03.2016г., както и по иск да бъде осъден ответника да
впише акционерното му участие в книгата на акционерите. Първата твърдяна претенция не е приета за разглеждане с
определението от 14.05.2016г., а втората – с определението от 23.11.2016г. с
мотив, че се касае за последващо обективно съединяване на искове извън
процесуалните срокове за това. Горното се споделя и от въззивната инстанция. „Промяната
в предмета на спора не може да се постигне и чрез едновременно прибавяне на
ново основание и ново искане към вече заявените с исковата молба, доколкото по
този начин се постига ефекта на предявяване на нов иск след образуване на
делото“. В този смисъл е и становището в съдебната практика –
Решение №51/30.04.2014г. по т.д. №1977/2013г. на ВКС. С оглед на това въззивна жалба
вх. №4193/02.06.2020г. на Т.Т. против Решение №54/24.04.2020г., постановено по
реда на чл.250 от ГПК по т.д. №2/2016г. по описа на ОС – Пазарджик, с което е
оставена без уважение молбата на Т.Т. за допълване на постановеното решение
относно исковата молба по чл.71 от ТЗ по твърдяната евентуална искова
претенция, че същият е придобил правото на собственост върху определен брой –
7921 броя поименни акции от капитала на дружеството по давност чрез упражняване
на давностно владение върху същите от джиросването им на 01.10.2010г.,
04.10.2010г., 05.10.2010г., 06.10.2010г., 18.07.2012г. и 19.07.2012г. до
предявяване на иска – 28.03.2016г., както и по иска му да бъде осъден ответника
да впише акционерното му участие в книгата на акционерите, се явява неоснователна. Това обжалвано решение следва
да бъде потвърдено.
По предявения иск:
Иск с правно основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.71
от ТЗ.
Ищецът Т.Т., със съдебен адрес:***, *, ПК .... твърди, че е придобил
7921 броя акции от капитала на „Д.“ АД като извършеното прехвърляне е било
вписано в книгата на акционерите, водена от Съвета на директорите на
дружеството. Твърди, че „Д.“ АД е издало единствено поименни акции с право на
глас с номинална стойност 6 лева всяка. Твърди, че е придобил посочения брой
акции чрез джиросването
им на 01.10.2010г., 04.10.2010г., 05.10.2010г., 06.10.2010г., 18.07.2012г. и
19.07.2012г., което е обективирано в
алонжи от посочените дати във временните удостоверения. Претендира установяване,
че същият е акционер в „Д.“ АД, тъй като е закупил акции от капитала на това
дружество и за установяване размера на неговото акционерно участие. Правният си
интерес мотивира с оглед накърняване на членствените му права от Съвета на
директорите на дружеството, който с решение от 26.06.2015г. е наредил
заличаване на вписването му в книгата на акционерите, приемайки, че продажбата
на акции от акционера М.Г. на Т.Т. е извършена в нарушение на чл.8 ал.2 и ал.4
от устава от дружеството и е недействителна спрямо „Д.“ АД. С оглед на това
решение се твърди да е извършена промяна в книгата на акционерите и не му е
изпратена покана за последващото общо събрание на акционерите.
Ответното
дружество „Д.“ АД ***, *, ЕИК ...... изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че в чл.8 от устава на дружеството са предвидени
ограничения в начина на прехвърляне на акциите на дружеството на трети лица.
Предвидено е, че това може да се извърши само след като бъдат предложени на
другите акционери. Този винкулиран характер на акциите предпоставя – според
ответника – нарушение при придобиването им от ищеца, тъй като процедурата по
чл.8 ал.2 и 4 от устава не е била спазена. Липсва предложение до СД и съответно
– писмен отказ на другите акционери да ги изкупят. Счита, че с обявяването в
търговския регистър на 03.09.2010г. устав на дружеството на всяко трето лице са
известни условията за придобиване на акции, въведени с чл.8 ал.2 и ал.4 от
устава. Счита също, че след като правилата за придобиване на акции не са били
спазени, акциите не се считат прехвърлени, т.е. прехвърлянето не поражда
действие и е непротивопоставимо на дружеството. Посочва, че това е причината СД
на дружеството да предприеме действия по заличаване на ищеца като акционер от
книгата на акционерите.
С допълнителната искова молба ищецът Т.Т. поддържа
твърдението, че е придобил притежаваните от него акции от капитала на „Д.“ АД,
за които са били издадени временни удостоверения, чрез джиро при спазване на
законовите изисквания за форма /чл.187 ал.2 във вр. с чл.185 ал.2 от ТЗ/ .
Счита, че особените условия за прехвърляне на акции са сред подлежащите на
вписване в търговския регистър обстоятелства /чл.174 ал.2 във връзка с чл.165
т.3 от ТЗ/. Твърди, че такива ограничения не са вписани по партидата на „Д.“
АД, поради което са непротивопоставими на третите лица. Напротив – в графа 31а
– „Акции“ в частта „Особени условия за прехвърляне“ по партидата на дружеството
е удостоверено, че акциите подлежат на прехвърляне с джиро по общия ред.
С допълнителния отговор „Д.“ АД оспорва твърдението, че в
Търговския регистър не са вписани ограничения в начина на прехвърляне на
акциите. Твърди, че в търговския регистър на 03.09.2010г. е обявен устав на
дружеството. Намира, че по този начин на всяко трето лице са известни условията
за придобиване на акции, въведени с чл.8 ал.2 и ал.4 от устава и са изпълнени
разпоредбите на чл.174 ал.2 във връзка с чл.165 т.3 от ТЗ.
Видно от
вписванията и обявяванията в Търговския регистър, за което настоящият състав
извърши служебна справка, в Търговския регистър по партидата на „Д.“ АД на
03.09.2010г. е обявен устав на дружеството. Капиталът е 96 360 лева,
разпределен в 16060 обикновени поименни акции с номинална стойност 6 лева
всяка. В чл.8 от устава е предвидено прехвърлянето да се извършва чрез джиро и
да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо
дружеството. В чл.8 ал.2 от устава е предвидено изискване ако някой от
акционерите желае да прехвърли поименни акции на трети лица, той следва да предложи
в писмена форма изкупуването им първо на останалите акционери. Акциите могат да
бъдат прехвърлени на трети лица само ако останалите акционери откажат да ги
изкупят. Те имат право да ги изкупят съразмерно с броя на притежаваните вече
акции. Няма пречка трети лица – български или чуждестранни ФЛ или ЮЛ да
придобиват акции при изпълнение на клаузата на чл.8 ал.2 от устава.
Тези особени
правила, свързани с прехвърлянето на акции от капитала на дружеството, не са
сред вписаните обстоятелства по партидата на „Д.“ АД. Справката показва, че в
графа 31а към 03.09.2010г. и впоследствие до настоящия момент като особени
условия за прехвърляне на акциите е записано само – прехвърляне чрез джиро.
Съгласно чл.185 ал.2 от ТЗ прехвърлянето на поименните акции се извършва чрез
джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има
действие спрямо дружеството. В устава могат да бъдат предвидени и други условия
за прехвърляне на поименни акции. Очевидно настоящият устав предвижда такива
други условия. Съгласно чл.174 ал.2 от ТЗ в търговският регистър се вписват
данните по чл.165 т.1 – 4, т.5 - само
видът и стойността на непаричната вноска и т.10, както и имената на членовете
на СД, съответно НС и УС. Данните по чл.165 т.3 от ТЗ, които подлежат на
вписване в ТР са размера на капитала, частта от него, която трябва да се внесе
при учредяването, вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции,
особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната
стойност на отделната акция. Следователно предвидените в чл.8 от устава на
дружеството особени условия за прехвърляне на поименните акции, следва да бъдат
вписани в търговския регистър. Съгласно чл.7 ал.1 изр.1-во от ЗТРРЮЛНЦ вписаното
обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от
момента на вписването. В настоящия случай
предвидените в чл.8 от устава на дружеството особени условия за прехвърляне на
поименните акции не са вписани в търговския регистър съгласно изискването на
чл.174 ал.2 във връзка с чл.165 т.3 от ТЗ. Поради незаявяване от страна на
представляващите дружеството на това подлежащо на вписване обстоятелство в ТР
по партидата на „Д.“ АД, то не е станало известно на третите лица. За тях – при извършване на справка в
Търговския регистър за вписаните обстоятелства - е видно единство, че
прехвърлянето на поименни акции от капитала на „Д.“ АД се извършва чрез джиро.
Обстоятелството, че уставът на „Д.“ АД е обявен в ТР на 03.09.2010г., а в
неговото съдържание има клауза, предвиждаща особен ред относно прехвърлянето на
поименни акции, не санира липсата на вписване по чл.174 ал.2 във връзка с
чл.165 т.3 от ТЗ, тъй като изискването за обявяване на устава представлява
изпълнение на изискванията на друга разпоредба – чл.174 ал.4 от ТЗ.
Следователно при придобиване
за пръв път на 01.10.2010г. на поименни акции от капитала на „Д.“ АД чрез
прехвърлянето им чрез джиро от М.Г. на Т.Т., последният в качеството си на
трето лице за дружеството, действа добросъвестно, предвид вписванията в
регистъра относно условията за прехвърляне на акции. На посочената дата –
01.10.2010г. – видно от представените по опис писмени доказателства – папка 1,
съдържаща временни удостоверения, прехвърлени чрез джира в алонжи към тях, Т.Т.
е придобил общо 242 акции от капитала на „Д.“ АД. Тези прехвърляния са вписани
в книгата на поименните акционери на 27.07.2012г. Това се установява от
вписванията по отношение на временни удостоверения от №121 до №135 в книгата,
водена до юли 2015г., представена в процеса от самия ответник. Вписването на
тези прехвърляния, извършени на 01.10.2010г., в книгата на поименните
акционери, означава, че те имат действие спрямо дружеството - в съответствие с чл.185 ал.2 от ТЗ.
Т.Т. се явява трето
добросъвестно лице, придобило чрез джиро поименни акции от капитала на „Д.“ АД
за първи път на 01.10.2010г. Впоследствие има и други прехвърляния. Дружеството
не може да се позовава на ограничения в правилата за прехвърляне на акции,
каквито не са вписани в търговския регистър. Основната цел на правилата относно
вписванията в регистъра, е защита и сигурност на търговския оборот. Правилата
относно разпорежданията с акции са предвидени в защита на поименните акционери
и дружеството. Нормата на чл.185 ал.2 изр.2-ро е диспозитивна. Има възможност
устава да предвиди особени правила на разпорежданията. Но ако предвиди такива –
за да защити себе си и своите поименни акционери – следва да впише същите в
Търговския регистър, заради друга защита – сигурността в оборота. Липсата на
такова вписване не може да защити поименните акционери и дружеството. Третото
добросъвестно лице, придобило чрез джиро поименни акции, при липса на вписани
ограничения в правилата за прехвърлянето им, е придобило валидно.
На следващо място –
дори и условно да се приеме, че тези прехвърляния са относително недействителни
спрямо дружеството, тъй като устава съдържа особени правила за тези сделки, то
с вписването на извършените прехвърляния в книгата на поименните акционери,
дружеството приема последиците от тях. А разпорежданията са вписани. Освен
вписванията в книгата на поименните акционери, налице са и множество писмени
доказателства - изходящи от ответното дружество и неговите органи, в които Т.Т.
се сочи като притежател на поименни акции от капитала на „Д.“ АД. Такава е
например справката, подписана от изпълнителния директор, за броя на
притежаваните от Т.Т. акции към датата на общото събрание от 2014г. Видно от
представения препис-извлечение от акционерна книга изх. №171 от 29.04.2014г.,
подписан от изпълнителния директор Е. Г., ищецът притежава и е вписан като
притежател на поименни акции в книгата на акционерите към 28.03.2014г. с 4728
броя акции.
Между страните е
налице влязло в сила решение - №75/21.03.2017г., постановено по в.т.д.
№21/2017г. на Апелативен съд – Пловдив, недопуснато до касационно обжалване, с
което е разрешен въпроса и за винкулирания характер на акциите и за извършеното
вписване в книгата на акционерите и последиците от него за дружеството. Налице
е и друго влязло в сила решение по т.д. №131/2014г. на ОС – Пазарджик /решение
№56 от 08.03.2017г. на ПАС по в.т.д. №716/2016г. и на ВКС по т.д.
№2378/2017г./. Влезлите в сила решения са по искове на Т.Т. против „Д.“ АД с
правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на ОСА на дружеството,
проведено на 28.03.2014г. и на ОСА на дружеството, проведено на 24.07.2014г. И
в двете влезли в сила решения е прието, че вписването на ищеца в книгата на
акционерите има обвързващо действие спрямо дружеството. И в двата случая
решенията на общите събрания на акционерите са отменени по иск на Т.Т. с оглед
неоснователен отказ за регистриране и удостоверяване обема на правата на този
акционер. С цитираните влезли в сила решения между страните по настоящото дело
е прието, че към датите на посочените две общи събрания на акционерите Т.Т. е
акционер в „Д.“ АД.
Решението на СД от
26.06.2015г. не може да породи отпадане на акционерното качество на Т.Т.. То
изобщо не може да предизвика подобна последица. То само констатира, че към
датите на придобиване на поименните акции от Т., те са били винкулирани. Подобна
констатация не може да доведе до заличаване на ищеца като акционер. Той има
качеството акционер спрямо дружеството от момента на вписването му в книгата на
поименните акционери. Той е акционер и към момента на общите събрания на
акционерите от 28.03.2014г. и от 24.07.2014г., чиито решения са отменени по иск
на акционера Т.. В този смисъл между страните са налице влезли в сила решения.
Няма никакви данни да е извършено прехвърляне на притежаваните от ищеца Т.Т.
поименни акции от капитала на „Д.“ АД след влизане в сила на тези решения
съответно на 03.04.2018г. и на 05.06.2019г. Ето защо и към настоящия момент той
е акционер в „Д.“ АД ***.
По въпроса за броя
на притежаваните от Т.Т. поименни акции:
Видно от протокол
от заседание на СД от 26.06.2015г. между М.Г. и Т.Т. е налице извършено
прехвърляне на акции като общия брой на прехвърлените акции е 5403 броя. В
т.4.1 от този протокол е констатирано, че прехвърлените акции са вписани в
книгата на акционерите на името на Т.Т.. Според настоящия състав тази констатация
в протокола не изключва правото на ответното дружество да оспори истинността на
джирото. Напълно ирелевантно за настоящия спор е обаче дали освен джирото е
налице и договор за покупко-продажба, както и изследването на подписите на
продавача и купувача под тези договори, при положение, че ответникът не оспорва
подписите на прехвърлителя върху джирата.
Напълно ирелевантно
е и обстоятелството дали под джирото има подпис на ищеца - приобретател. Това
произтича от характера на сделката. Джирото е едностранна,
абстрактна и
формална сделка. Няма пречка
условията по сделката да се уговорят в отделен договор, но прехвърлителният
ефект при прехвърлянето на поименни акции ще настъпи не по този договор, а с подписването на
джирото от прехвърлителя – джирант. В случая джирото е на прикрепен към временните
удостоверения алонж. Обстоятелството, че ищецът е придобил акциите от джиранта
и приема произтичащите от това права, се установява от заявяването на това
обстоятелство пред дружеството чрез представянето на временните удостоверения и
алонжите, съдържащи джирата, за вписване в книгата на поименните акционери.
Затова и съдът не обсъжда всички събрани по делото доказателства.
Като се имат
предвид тези мотиви и извършените оспорвания на подписите на М.Г. върху джирата,
както и заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно – графологични
експертизи, само по отношение на следните четири алонжа подписите не са на М.Г.
- № 121/01.10.2010г., №249/19.07.20123г., №249 от 19.07.2012г. и №449
/18.07.2012г. Общо те материализират права върху 61 броя акции. Само по
отношение на тези джира оспорването на подписите на прехвърлителя върху
джирата е доказано. Не следва да се
обсъждат заключенията на вещите лица по съдебно-графологичните експертизи
относно подписите на М.Г. върху договорите за покупко-продажба, доколкото се
оспорват само подписите върху договорите, не и тези по джирата. Евентуален
порок в договора би се отразил на джирото при наличие на пряка доказана връзка с
прехвърляните с джирото права по акциите. Видно от писменото становище / стр.925 – 938 от делото на ОС/ ответното
дружество изобщо не оспорва подписите на М.Г. по джирата, с изключение на
посочените по-горе, а като порок твърди, че под алонжите, които ги
материализират няма подписи на купувача, а такива изобщо не следва да има при
една абстрактна сделка. Следователно от общо вписаните в книгата на акционерите
като придобити от Т.Т. 5403 броя акции, следва да се извадят тези общо 61 броя
акции, за които не се установява прехвърляне. Така броя на притежаваните от
Т.Т. поименни акции от капитала на „Д.“ АД е 5342 броя. Това съвпада и с представените временни
удостоверения и алонжи в 11 броя папки по делото. Не се установява
придобиването на по-голям брой, а именно 7921 броя акции, както твърди ищеца.
Самият той не е представил доказателства за притежавани акции над броя, с който
е вписан в книгата на акционерите. Установителният иск е неоснователен за
разликата над 5342 броя акции до претендирания размер от 7921 броя поименни
акции.
Поради изложеното
обжалваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно в частта, с
която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т.Т. против „Д.“ АД *** иск
с правно основание чл.71 от ТЗ за установяване на качеството на Т.Г.Т. като акционер в
„Д.“ АД ***, ЕИК ......
и броя на притежаваните от същия акции от капитала на дружеството, а по същество следва да се постанови друго,
установяващо качеството му на акционер с притежавани от същия 5342 броя акции.
Установителният иск, че притежава акции над този брой до 7921 броя следва да се
отхвърли като неоснователен.
Решението следва да
се отмени и в частта, с което е осъден Т.Г.Т. да заплати на „Д.“ АД *** разноски в размер над 810 лева, колкото са дължими
по съразмерност с отхвърлената и уважена част от претенциите до присъдения
размер от 3250 лева. Решението следва съответно да се потвърди в осъдителната
му част за разноски до 810 лева.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК следва „Д.“ АД *** да бъде осъдено да заплати на Т.Т. разноски пред въззивния съд
съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите в размер на 2535 лева,
както и такива, сторени пред първоинстанционния съд в размер на 3682 лева –
съразмерно на уважената и отхвърлена част от претенциите. Неоснователно е
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл.78
ал.3 от ГПК Т.Т. следва да бъде осъден да заплати на „Д.“ АД *** сумата 950
лева – разноски пред въззивния съд – съразмерно на уважената и отхвърлена част
от жалбите.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.271 и чл.272 от ГПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение
№193/27.12.2019г., постановено
по т.д. №2/20176г. по описа на ОС – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от Т.Т. против „Д.“ АД ***
иск с правно основание чл.71 от ТЗ за
установяване на качеството на Т.Г.Т. като акционер в „Д.“ АД ***, ЕИК ...... и броя на
притежаваните от същия акции от капитала на дружеството и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Г.Т., гражданин на Р.Г., със съдебен адрес:***, *, ПК .... и
Д.“ АД ***, *, ЕИК ......, че Т.Г.Т., гражданин на Р.Г., роден на ***г. е акционер в „Д.“ АД
като същият притежава 5342 броя поименни акции от капитала на дружеството.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Г.Т., гражданин на Р.Г., със съдебен адрес:***, *, ПК .... против Д.“ АД ***,
*, ЕИК ...... установителен иск за признаване за установено, че ищецът Т.Т.
притежава почменни акции от капитала на „Д.“ АД над установения брой от 5342
броя до претендирания брой от 7921 броя акции, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№54/24.04.2020г., постановено по реда на чл.250 от ГПК по т.д. №2/2016г. по
описа на ОС – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на Т.Т. за
допълване на постановеното решение относно исковата молба по чл.71 от ТЗ по
твърдяната евентуална искова претенция, че същият е придобил правото на
собственост върху определен брой – 7921 броя поименни акции от капитала на
дружеството по давност чрез упражняване на давностно владение върху същите от
джиросването им на 01.10.2010г., 04.10.2010г., 05.10.2010г., 06.10.2010г.,
18.07.2012г. и 19.07.2012г. до предявяване на иска – 28.03.2016г., както и по
иска му да бъде осъден ответника да впише акционерното му участие в книгата на
акционерите.
ОТМЕНЯ Решение
№193/27.12.2019г., постановено
по т.д. №2/20176г. по описа на ОС – Пазарджик в частта, с която е осъден Т.Г.Т., гражданин на Р.Г., със съдебен
адрес:***, *, ПК .... да заплати на „Д.“
АД ***, *, ЕИК ...... разноски за разликата над 810 лева до присъдения размер
от 3250 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №193/27.12.2019г., постановено по т.д.
№2/20176г. по описа на ОС – Пазарджик в частта, с която е осъден Т.Г.Т., гражданин на Р.Г., със съдебен
адрес:***, *, ПК .... да заплати на „Д.“
АД ***, *, ЕИК ...... разноски до размер от 810 лева.
ОСЪЖДА „Д.“ АД ***, *, ЕИК ......да заплати на Т.Т., гражданин на Р.Г., със съдебен
адрес:***, *, ПК .... разноски пред
въззивния съд съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите в размер на
2535 лева, както и такива, сторени пред първоинстанционния съд в размер на 3682
лева – съразмерно на уважената и отхвърлена част от претенциите.
ОСЪЖДА Т.Г.Т., гражданин на Р.Г., със съдебен адрес:***, *, ПК .... да заплати на
„Д.“ АД ***, *, ЕИК ...... сумата 950 лева – разноски пред въззивния съд –
съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните – при наличие на предпоставките на чл.280
от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: