Р Е Ш Е Н И Е
485
гр. Пазарджик, 12.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито
заседание на дванадесети декември…….…….….…………………
през две хиляди и деветнадесета година........................
в състав:
Председател:
АЛБЕНА ПАЛОВА
Членове:
МАРИАНА ДИМИТРОВА ЕЛИ КАМЕНОВА
при
секретаря………………........…......…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова..…..….в. гр. дело № 837 по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. Съдът е сезиран с жалба от П.М.К. с ЕГН **********,***,
чрез адв. Д.К. ***, против разпореждане от 17.05.2019 г., постановено по изп.д.
№ 20188840400304 по описа
на ЧСИ Мария Ангелова с рег.№ 884 и район на действие Окръжен съд – Пазарджик.
В жалбата се твърди, че ЧСИ неправилно е отказал да измени размера на дължимото
адвокатско възнаграждение от 600 лв. на 400 лв. Твърдението е,
че съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимално дължимият размер на адвокатско възнаграждение в този случай било 400
лв., поради което искането е размерът на адвокатското възнаграждение да бъде
редуциран до 400 лв. В тази връзка ПОС е върнал делото на ЧСИ Ангелова за
произнасяне по това искане и с разпореждане от 17.05.2019 г. тя е отказала да
измени постановлението в частта за адвокатското възнаграждение. Именно това разпореждане
е предмет на обжалване по настоящото дело. Искането е то да бъде отменено
незаконосъобразно, вместо което размерът на адвокатското възнаграждение да бъде
намален на 400 лв.
В
жалбата против разпореждането адв.К. е заявил още, че ЧСИ бил задължение да се
произнесе по искането за изменението не само на размера на адвокатското
възнаграждение, а и по искането за изменение на останалите разноски, описани в
п.1-10 от пълнованалната жалба.
В
законния срок е постъпило писмено становище от взискателя М.П.К. ***, чрез адв.
С.Д. *** с искане обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Постъпило
е и писмено становище от ЧСИ Ангелова с мнение за неоснователност на жалбата.
Окръжният
съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и
писмените отговори, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
Изп.д. № 20188840400304
по описа на ЧСИ Ангелова е образувано на 15.05.2018 г.
по искане на М.П.К. против П.М.К. въз
основа на издаден в негова полза изпълнителен лист по гр.д. № 446/2014 г. по
описа на РС-Панагюрище. След образуването на изпълнителното дело ЧСИ е изпратил
до длъжника ПДИ, като в указания срок изпълнение не е последвало. ЧСИ е
предприел проучвателни действия за установяване имущественото състояние на
длъжника, както и принудителни действия във връзка с изпълнението на съдебното
решение. За всяко извършено действие ЧСИ е начислявал такса по ТТРЗЧСИ и е
издавал сметка съгласно изискванията на чл.79 ал.1 от ЗЧСИ. Оставил е
без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на адв.Д. без
да изложи конкретни съображения.
Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалвания
съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи
неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество
въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения определя само минимумът, под
който адвокатите не могат да определят дължимото възнаграждение по различните
видове дела, но не ограничава размера, договорен от страните над така посочения
минимум. От своя страна съдът не е длъжен да присъжда минимума, а следва да
направи преценка за адекватността на договореното между страните възнаграждение
и фактическата и правна сложност на казуса, за да вземе решение дали
договореното възнаграждение е прекомерно завишено.
В настоящия
случай адв.К. не излага други твърдения, аргументиращи искането му за
намаляване на договореното между взискателя и адв.Д. възнаграждение по изпълнителното
дело, освен това, че Наредба № 1 определяла минимум от 400 лв.
Съдебният
състав приема, че така договореното възнаграждение не е прекомерно завишено с
оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Касае се за реално
определяне на начина на ползване на недвижим имот, което изисква множество
действия от страна на длъжника и съдебния изпълнител, за да бъде изпълнено
съдебното решение.
Напълно
неоснователно е твърдението, че ЧСИ бил длъжен да измени постановлението за
разноски и в останалите пунктове. По жалбата срещу постановлението от 21.09.2018 г. е образувано изп.д. № 838/2019 г.
и ПОС се е произнесъл по нея. В своето определение № 234/14.05.2019 г. ПОС
изрично е посочил в коя част връща делото за произнасяне от ЧСИ и той е
изпълнил точно дадените от съда указания.
В заключение – оплакванията в
жалбата са неоснователи, поради което обжалваното постановление следва да бъде
потвърдено.
Като взе предвид гореизложеното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17.05.2019 г., постановено по изп.д. №
20188840400304 по описа
на ЧСИ Мария Ангелова с рег.№ 884 и район на действие Окръжен съд – Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: