РЕШЕНИЕ
№ 2664
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330107606 по описа за 2022 година
Производство e по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на П. Д. Т. срещу Заповед за задържане на лице рег. № ***,
издадена от *** при ОД на МВР – Пловдив – И. Х. Ш., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на П. Д. Т. в помещение за временно
задържане на „Пето РУ - Пловдив“ при ОД на МВР – Пловдив.
Жалбоподателят, чрез процесуален представител, иска от съда да постанови
решение, с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага
съобразения за липсата на предпоставки за задържане и неспазване на изискванията за
съдържание, както и че в заповедта не се съдържали фактическите основания за
задържането на лицето.
Ответникът – органът, издал оспорвания акт Х. Д. В., взе становище по жалбата,
като счита същата за неоснователена.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, П.
1
Д. Т. е бил задържан в помещение за временно задържане на 5-то РУ на МВР. Като
мотивировка на заповедта е посочено, че задържането се налага, доколкото са получени
данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК, а именно управление на МПС след
употреба на наркотични вещества и техни аналози, по което има образувано ДП -161 от
25.05.2022 г. по описа на 5-то РУ на МВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.1 ЗМВР в правомощията на полицейските
органи е задържането на лица. В случая по делото безспорно е установено, че задържането
на жалбоподателя е осъществено от полицейски органи, по смисъла на чл.57, ал.1 ЗМВР, в
частност от *** при ОД на МВР – Пловдив – И. Х. Ш., което не се оспорва от
жалбоподателя.
Съгласно чл.11, ал.1 от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г. за реда за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани
лица и реда в тях в МВР, към която препраща чл.72, ал.9 ЗМВР, за всяко задържано лице се
издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на свободно
придвижване на лицето. Видно от представената преписка от „Пето РУ - Пловдив“
полицейският орган издал заповедта е същият, който е ограничил свободното придвижване
на жалбоподателя П. Д. Т., а именно И.Ш. /докладна записка от 25.05.2025 г. л.31/.
Посоченото обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е
постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност.
За да бъде законосъобразна издадена заповед за задържане на първо място следва
да са налице основанията за задържане на лицето, в случая наличие на данни за извършено
престъпление, както и заповедта да отговаря на изискванията на чл.74, ал.1 ЗМВР.
Съдът намира, че са налице всички реквизити на заповедта посочено е и правното
основание, въз основа на което лицето се задържа, изложени са и фактическа обосновка, а
именно „управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техни аналози“.
При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на
решаващия съд е свързана с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в
оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се
свържат с посочените от издателя правни норми.
В случая безспорно между страните е че на 25.05.2022 г. около 20.30 ч.
жалбоподателят при управление на лекия си автомобил бил спрян за проверка от служители
на 5-то РУП на МВР – Пловдив.
От представените по делото докладни записки /л.31 - 33/ се установява, че в хода на
проверката жалбоподателят усъмнил служителите с поведението си, че същият управлява
лекия автомобил след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, поради
което му направили тест с техническо средство „Drug Test 5000“, като пробата била
положителна и отчела показател АМР – ***. Жалбоподателят бил отведен и в УМБАЛ „Св.
Георги“ за даване на кръв и урина за медицинско изследване за наличие на наркотични
2
вещества и техни аналози в тях.
Представена е извадка и от теста от техническото устройство, от което е виден
резултата от теста – *** – positive /л.60/.
Отчетеният резултат е отразен в докладните записки на полицейските служители,
извършили теста /л.33/, с което същите като длъжностни лица удостоверяват резултатите от
извършената от тях проверка, направена по повод и във връзка с дейността им, поради което
в тази част докладните записки се ползват с обвързваща съда доказателствена стойност,
доколкото теста е взет от тези полицейски служители и е отчетен пред тях и същите са го
отразили.
Назначена е химическа експертиза за изследване на кръвта и урината на
жалбоподателя и да отговори на въпроса дали има наличие на наркотични вещества в
същите.
От обясненията, дадени от жалбоподателя е очевидно, че същият е наясно за какво е
задържан, а именно заради дадения положителен тест за наличие на *** в кръвта му.
Именно, поради горните обстоятелства жалбоподателят е задържан – за управление
на МПС след употреба на наркотични вещества и техни аналози, което е отразено в
заповедта.
Съдът намира, че полицейските органи са действали в рамките на своите
правомощия, действията им са били законосъобразни. Наличието на положителна проба за
употреба на наркотични вещества и техни аналози, дадена от жалбоподателя след като е бил
спрян за проверка при управление на МПС, е дало повод за задържането на същия и
обосновава наличието на данни за извършено престъпление по посочената в заповедта
правна норма – чл.343б, ал.3 НК. В случая не се касае до полицейски произвол, а до
упражняване на предвидени в закона правомощия. Няма как към момента на задържане на
лицето полицейските органи да установят дали твърдението на жалбоподателя, че е приел
изписано му от *** лекарство, което би могло да отчете такъв резултат при тестване, е
вярно, без за това да бъде направена съответна експертиза. Такава е назначена. Какъв ще е
нейният резултат, в случая е без правно значение, доколкото към момента на задържането
полицейските служители са имали налични данни за извършено престъпление, на база на
които да задържат лицето, тъй като е дало положителна проба за употреба на *** и е
управлявал МПС.
Дали в последствие, ще се установи, че лицето е употребило или не наркотични
вещества е от значение за носенето на наказателна отговорност. Законът не изисква
задържането на лице за срок от 24 часа да е обусловено от пълно и главно доказване на
извършено от него престъпление, достатъчно е към момента на задържане да има данни за
такова.
Наред с това съдът намира за несъществен недостатък липсата на изготвен
Протокол за проверката по чл.5, ал.2 от Наредбата за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози в кръвта.
3
Това е така, доколкото на жалбоподателят е изготвен Акт за установяване на
административно нарушение /л.68/, със съдържанието на Протокола по чл.5, ал.2 от
Наредбата, в който е посочен кой е взел пробата, при наличие на кой свидетел, с какво
техническо средство, какъв е отчетения резултат. В АУАН е посочено, че е издаден талон за
медицинско изследване с посочване на неговия номер ***. Актът е подписан от
жалбоподателя.
Обстоятелството, че е издаден талон за медицински преглед се удостоверява и от
Медицинския лист за преглед на пациент, в който е посочен талона за медицинско
изследване с № *** /л.46/. Същият е посочен и в Постановлението за назначаване на
експертиза /л.61/. Същото е отразено в Заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки /л.69-72/.
Макар и да не е представен талона за медицинско изследване, съдът намира, че и
при липсата на такъв това не се отразява на законосъобразността на заповедта за задържане,
доколкото сами полицейски служители са придружили жалбоподателя до УМБАЛ „Св.
Георги“ за предоставяне на кръв и урина за изследване и са му съдействали за това, както и
има документи, подписани от жалбоподателя, в които е удостоверено кога е взета пробата,
пред какви свидетели, с какво техническо средство и какъв е отчетения резултат, които са
връчени и подписани от жалбоподателя.
Фактът на отсъствие /неприложен или несъставен протокол по чл. 5, ал. 2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. / не отрича обективния действителен факт на извършена
предварителна качествена проба с положителен резултат – употреба на амфетамин. В случая
обективно установеният положителен резултат с годно техническо средство – тест
/допустимо от закона чл.5, ал.1 от Наредбата/, е отразен в талон за медицински преглед,
както и в изготвения АУАН от полицейските органи, който е връчен на жалбоподателя и
който е удостоверил с подписа си, че го е получил. В този смисъл Решение № 866 от
26.05.2020 г. по адм. д. № 301/2020 г. по описа на АС – Пловдив.
С оглед изложеното съдът приема, че не са нарушени правата на жалбоподателя,
същият е бил уведомен за какво се задържа, направен му е тест, запознат е с неговия
резултат, направено му е и кръвно изследване в болнично заведение, което жалбоподателя
не оспорва.
По възражението на жалбоподателя, че наложената му принудителна мярка е
несъразмерна и са засегнати законните му права и интереси в по-голяма степен от
необходимото, съдът намира, че при зачестилите случаи в обществото на управление на
МПС след употребата на наркотични вещества и следствията от това за живото и здравето
на невинни жертви по пътя, определя високата степен на обществена опасност на това
деяние, е достатъчно да се приеме, че наложената принудителна мярка Задържане на лицето
за срок от 24 часа е адекватна и съразмерна на наличните данни към момента на задържане.
По изложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за
законосъобразна, а жалбата срещу нея за неоснователна
4
Така мотивиран, Пловдивският районен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. Д. Т., ЕГН ********** за отмяна като
незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. № ***, издадена от *** при ОД на
МВР – Пловдив – И. Х. Ш., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за
срок от 24 часа задържане на П. Д. Т. в помещение за временно задържане на „Пето РУ -
Пловдив“ при ОД на МВР – Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5