Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./16.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на шестнадесети януари
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1064 по описа на ВОС за 2017 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 ТЗ/.
Предявени са, в
условията на активно субективно съединяване, искове на Р.Д.И., Р.И.К. и К.И.К., чрез адв.С.Й.
***“ АД за заплащане на сумата от по 100 000 лева на всеки от ищците, представляваща обезщетение за претърпени от тях
неимуществени вреди вследствие на ПТП от 28.04.2015 год., в гр.Каварна, на
кръстовището на ул.“Райко Даскалов“ и ул.“Цар Калоян“, по вина на водача на лек
автомобил марка «Фолксваген Голф“, с рег. № ТХ 7743 КХ, управляван от К.Г.Щ. и
обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка «Гражданска отговорност», сключена с ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ведно със
законната лихва за периода от 05.05.2015 год. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на
КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.
Твърди
се от ищците в исковата му молба, че на 28.04.2015 год., в гр.Каварна, на
кръстовището на ул.“Райко Даскалов“ и ул.“Цар Калоян“, по вина на водача на лек
автомобил марка «Фолксваген Голф“, с рег. № ТХ 7743 КХ, управляван от К.Г.Щ. и
обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка «Гражданска отговорност», сключена с ЗД „БУЛ ИНС“ АД, е станало
ПТП, при което водачът на лекия автомобил не спрял на пътен знак Б починал Излага се, че ищцата е стояла в началото на
пешеходната пътека знак Б2 „Стоп“, навлязъл в кръстовището и отнел предимството
на намиращия се на 5 м.от него велосипедист И. К.И. – съпруг на първата ищца и
баща на вторите двама. Излага се, че в резултат на взаимното пресичане на
траекториите е настъпил удар между предната лява част на автомобила и предното
колело на велосипеда, като велосипедистът паднал върху предния капак на
автомобила, плъзнал се по него и ударил главата си в предното панорамно стъкло,
след което се свлякъл на асфалта. Сочи
се, че след пристигане на екип на „спешна помощ“, пострадалият бил откаран в
тежко състояние в МБАЛ – гр.Добрич, където били установени контузия на мозъка –
тежка степен, кръвоизлив под меката и твърдата мозъчни обвивки и счупване на
черепа и черепната основа, като въпреки извършената операция след осем дни в
кома – на 05.05.2015 год. И. И. починал с причина за смъртта – контузия на
главен мозък, довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност от централен
произход. Излага се също така, че за настъпилото ПТП водачът на л.а.
„Фолксваген Голф“ бил осъден с влязла в сила присъда № 16/27.04.2016 год. по
НОХД № 129/2016 год. по описа на ОС – Добрич, който непосредствено след
инцидента отказал да даде кръвна проба за наличието на упойващи вещества. Като
излага по какъв начин се е отразила смъртта на И. И. на всеки един от ищците
/майка, дъщеря и син/ претендират обезвреда на причинените им имуществени вреди
в размер на по 100 000 лева за всеки един от ищците.
Ответникът ЗД «БУЛ
ИНС“ АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Оспорва наличието на осъществен деликт и на валидно застрахователно
правоотношение с оглед пасивната му легитимация по иска. В евентуалност,
релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който не се е
движил възможно най-вдясно от пътното платно, респективно на тротоара или на
велоалеята, ако е имало такава и не е направил всичко зависещо от него да
избегне удара макар да е имал такава възможност. Твърди се и че пострадалият се
е поставил в повишен риск като е карал велосипед без предпазна каска, а
довелите до смъртта му травми са именно в областта на главата. Оспорва иска и
по размер.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна
искова молба, с която оспорва твърдението на ответника за наличието на
неправомерно поведение от страна на пострадалия и че същият е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Оспорва и твърдението, че същият като
велосипедист е бил длъжен да носи предпазна каска, още повече, че инцидентът е
станал в тиха улица в малко населено място, където интензитетът на движението не
предполага наличието на застрашаваща живота опасност.
В
срока по чл.373 ГПК не е постъпил допълнителен отговор от ответника.
С
определение № 3809/28.11.2017 г. е конституирано трето лице помагач К.Г.Щ.,
ЕГН: ********** ***, на страната на ответника.
В о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител
адв. Й. поддържат исковете и моли същите да бъдат уважени в предявения размер.
Претендира разноски при условията на чл.38, ал.1 т.3 предл.2 от ЗАдв.
В о.с.з. ответното
дружество – ЗД «БУЛ ИНС“ АД, редовно призовано, не се представлява, не излага
становище по предявените искове.
В о.с.з. третото лице помагач К.Г.Щ., редовно призовано, моли за уважаване на исковете и
изразява съжаление за случилото се.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 3809/28.11.2017 г. год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Видно от приложената по делото справка от база данни на Информационен
център към Гаранционен фонд на база на подадени данни от застрахователните
компании за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, л.а. марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ТХ 77
43 КХ е бил застрахован в
ответното дружество по задължителната застраховка гражданска отговорност към 28.04.2015г. по
застрахователна полица № 02115000221443, издадена от ЗД «Бул Инс» АД.
Не
е спорно по делото, а и от приобщена преписка по НОХД № 129/2016 год., се
установява, че на
28.04.2015 год. около 15.00 ч., около 15.00 ч. в гр.Каварна, на кръстовището на
ул.“Райко Даскалов“ и ул.“Цар Калоян“, при управление на л.а. марка „Фолксваген
Голф“ с рег. № ТХ 77 43 КХ, К.Г.Щ. е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост причинил смъртта на И. К.И., за което Щ. е осъден с влязла в
сила присъда на „лишаване от свобода“ за срок от две години.
Не е спорно между страните, а и от
представените по делото доказателства /удостоверение от 20.07.2017г., издадено
от Община Варна/, се установява родствената връзка между починалия И. К.И. и
ищците Р.И. – съпруга, К.К. – син и Р.К. – дъщеря на починалия при
произшествието. Оправомощените лица, които могат да претендират неимуществени
вреди от непозволено увреждане – смъртта на техен близък, са определени в
Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС – съпруга, децата и родителите на
починалия, поради което съдът намира, че ищците са материалноправно легитимиран
да търси обезвреда в следствие на причинения деликт.
Във връзка с релевираното от ответната
страна възражение за съпричиняване, проведена по делото е САТЕ за установяване
механизма на настъпилото ПТП. Същата не е оспорена от страните, поради което и
съдът я кредитира като обективно и компетентно дадена, кореспондираща с приобщените
по делото доказателства. От заключението на вещото лице се установява, че велосипедистът
се е намирал на около 20-22 метра преди точката на удара в средата на
кръстовището, като се е движил около средата на улицата поради нанос от лисна
маса при десния бордюр, неизползваема за движение и изтласкваща движението към
средната част на платното. Сочи се също така, че с оглед разположението на
велосипедиста в средата на платното последният е бил ясно различим от около
20-22 метра, като с оглед точката на удара, настъпили преди средата на платното
за движение на велосипеда и при съобразяване на техническите параметри на
платното и на конкретния автомобил, ударът би настъпил и при положение, че
велосипедистът се е намирал в дясно от средата на платното на около 1 метър вн
ляво от десния бордюр. Излага се от вещото лице, че при това положение ударът
за велосипедиста е бил неизбежен посредством.
От проведената СМЕ, също кредитирана
от съда, се установява, че в резултат на настъпилото ПТП И. К. е получил
черепно-мозъчна травма, вследствие на което е настанен за лечение в ОАИЛ на
МБАЛ – Добрич и на 05.05.2015 год. – починал. Излага се, че вследствие ПТП
велосипедистът е получил тежка черепно-мозъчна травма със счупване на черепния
покрив и основа, контузия на мозъка, остър кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка и кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, като се сочи от вещото лице,
че при употреба на предпазна каска не би се получило счупването на черепния
покрив и основа. В заключението, както и в дадените в о.с.з. обяснения, вещото
лице сочи, че причината за смъртта на И. са тежките травматични увреждания в областта
на централната нервна система, довели до остра сърдечна и дихателна недостатъчност
от централен произход –контузия на мозъка, остър кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка и кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, които могат да се
реализират и при поставена каска и които са водещи в настъпването на смъртния
изход.
За установяване на
претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на ПТП-то са допуснати
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.на Б., Димитър А. и Димка И.,
коти съдът кредитира като основани непосредствени впечатления от емоционално
състояние на всеки един от ищците след смъртта на И.. Непосредствените впечатления на
свидетелите сочат за промяна в начина на живот на всеки един от ищците,
емоционален срив и промяна в поведението им, както и че същите са били в много
близки отношения с починалия, понасяйки тежко загубата му.
Въз основа на
горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд
формира следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от
ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията
на пълно и главно доказване от страна на
ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска
отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования
водач, включително обосноваване на
техния размер.
Наличието на
валидно застрахователно правоотношение съдът намира за доказано с оглед
представените доказателства.
Предвид обхвата
на застрахователното покритие, регламентиран в чл.
267 КЗ /отм./, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.
45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд се ползва
със задължителна за настоящия съд сила относно авторството, противоправността и
вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на
чл.45 от ЗЗД.
Обстоятелствата от
фактическия състав на престъплението са установени с влязло в сила присъда по НОХД № 129/2016 год., с която К.Г.Щ. се установява, че на 28.04.2015 год. около
15.00 ч., в гр.Каварна, на кръстовището на ул.“Райко Даскалов“ и ул.“Цар
Калоян“, при управление на л.а. марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ТХ 77 43 КХ, е
нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на И. К.И.,
за което Щ. е осъден с влязла в сила присъда на „лишаване от свобода“ за срок
от две години.
Предвид изложеното настоящият състав приема
за установени противоправността /нарушение на правила за движение от водача/,
причиняването на вредата и вината на водача, като елементи от престъпния
състав.
С оглед на гореизложената
фактическа установеност, посредством събраните по делото писмени и гласни
доказателства, се установява причинната връзка между настъпилите телесни
увреждания и настъпилото пътнотранспортно произшествие, поради което съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната
отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква задължение за
обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на застрахования
водач.
Въпреки
обаче постановения влязъл в сила акт на наказателния съд е допустимо изследване
степента на причиняване на резултата от поведението и на други участници в ПТП
/вкл. самия ищец/. Последното е с оглед самостоятелно формиране на извода за
размера на вредите, в която насока ответникът е направил възражения за
прекомерност на претендираното обезщетение и за редуцирането му от съда поради
наличие на обстоятелства на съпричиняване. За да се приложи или не намаляване
на размера с оглед направеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД,
съдът следва да определи първоначален размер съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Съпричиняването на вредите изисква
обща връзка на каузалност като за настъпването им са налице две причини –
едната създадена от поведението на деликвента и другата – от това на увредения.
Съгласно даденото в Тълкувателно решение
№ 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК и
съставляващи задължителна за съдилищата съдебна практика - Решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012
г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т.
д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о,
разрешение нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, визира случаите, когато вредоносният
резултат е в причинна връзка, както с виновните действия на този, който се
държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден.
Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения. Намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага доказвани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно
е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване / в този смисъл, постановените по реда на чл. 290 от ГПК и
съставляващи задължителна за съдилищата практика - Решение №
59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. , Решение №
98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012 г., Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о./..
В конкретния случай, релевираното от
ответника възражение е свързано с поведението на ищеца преди настъпване на
ПТП-то и изразяващо се в обстоятелството,
че същият не се е движил възможно най-вдясно от пътното платно, респективно на
тротоара или на велоалеята, ако е имало такава и не е направил всичко зависещо
от него да избегне удара макар да е имал такава възможност, както и в това, че
е карал велосипед без предпазна каска. С оглед обаче така събраните
доказателства възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат се явява недоказано.
Видно от
заключението по САТЕ, че макар и да се е намирал в средата на пътното платно,
велосипедистът не е извършил нарушение на чл.15, ал.5 ЗдвП с оглед липсата на
установена специално
предназначена за велосипеди пътна лента или алея и невъзможността, поради
наличие на затревена част, да се движи в най-дясната част на пътния банкет по
посока на движението му. Нещо повече, че съгласно заключението ударът би
настъпил и при положение на велосипедиста и по-близко до десния бордюр. Излага
се също така, че за него ударът е бил неизбежен и посредством аварийно спиране
или маневра в ляво или дясно на пътното платно.
Действително, не се оспорва от ищците,
че велосипедистът е бил без предпазна каска. И макар и да няма нормативно
изискване за ползването на такава при управление на велосипед /аргумент от
чл.137е ЗДвП/, настоящият състав намира, че неупотребата на такава съставлява
неизпълнение на ненормативно вменено задължение за дължимо поведение на
велосипедистите като участници в движението, респективно: че неизползването на
такава би могло да се третира като съпричиняване от страна на пострадалия. За
да е налице такова обаче, както се посочи по-горе, вредоносният резултат следва
да е в причинна връзка с нерегламентираното поведение на пострадалия. В
настоящия случай, с оглед даденото от вещото лице Д. заключение, че леталният
изход е настъпил в резултат от травматичните увреждания в областта на
централната нервна система, които биха се получили и при употребата на такава,
съдът приема, че и на основание не се редуциране на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено от съда по реда
на чл. 52 ЗЗД.
Близката родствена връзка между ищците
и починалия /преживяла съпруга и низходящи/ е основание да се компенсират
претърпените от тях страдания, произтичащи от преждевременната смърт на близък
човек и от загубата на морална опора и подкрепа в тесния семеен кръг и
предполага, че смъртта на лицето е засегнала дълбоко техния душевен мир.
Последното обуславя и нуждата, и интереса от обезщетение. Въпреки
несъизмеримостта на понесените от ищците вреди, тъй като същите са в сферата на
тяхното духовно и психическо преживяване, не съществува друга възможност за
обезвреда освен паричния еквивалент. При това съдът следва да определи размера
на обезщетението за неимуществени вреди към момента на постановяване на
съдебното решение като вземе предвид всички обстоятелства – действително
претърпените от ищците болки и страдания, неговото състояние и дори прогноза.
За да определи размера съдът е лимитиран единствено от принципа на
справедливостта. Това не лишава преценката му от критерии, а напротив,
задължава съдът да отчете множество фактори, които пряко и косвено рефлектират
върху интегритета на ищците. Следва да се вземат предвид всички обективни и
субективни фактори, съставляващи в цялост нарушаване, негативно развитие на
състоянието на ищците /социално, физическо, психическо и емоционално/.
Разпитаните по делото
свидетели свидетелстват за съществуващите връзки в семейството и близкото
социално обкръжение на починалия и сочат, че връзката между съпрузите от една
страна и отношенията баща – деца са били
изключително силни, характеризирани от тях са като „задружно” и „сплотено”
семейство. Извън близката степен на родство, съдът съобразява и мъчителното
изживяване на нелепата и ненавременна смърт на опората на домакинството, довело
до промяна в поведението на опечалените близки. Отчитайки, че ищцата Р.И. е
претърпяла и ще продължава да търпи неимуществени вреди, болки и страдания по
загубата на съпругата си в период от живота си, когато е малко вероятно да
съумее да създаде нова семейна връзка, съдът счита, че мъката на овдовялата
съпруга следва да бъде обезщетена с 80 000
лв. Болките и страданията на пълнолетните деца – ищците Р.К. и К.К., който
са загубили баща си, но в бъдеще ще компенсират тази загуба с друг вид
емоционални преживявания /на своите бъдещи нови семейства/, следва да се
компенсират с по 60 000 лв.
Така съдът намира за постигнат справедливия баланс между претърпените вреди в
резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респективно:
за спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Над посочените суми,
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Поради уважаване на иска за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца, съдът намира за основателен и
акцесорния иск досежно мораторната лихва. Съгласно трайноустановената съдебна
практика същата се дължи от датата на деликта до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД вр. чл.223 КЗ /отм./ /в тази насока и
постановените по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. №
525/2008 г. докладчик съдия Камелия Ефремова, II ТК; Решение № 126 от 2.10.2009
г. на ВКС по т. д. № 290/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио
Бобатинов/.
По разноските:
Ищците са претендирали
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката по реда на чл. 38,
ал.2 от ЗА в минимален размер съобразно Наредбата. Съгласно трайната съдебна
практика не е необходимо доказване от адвоката или от страната основанието за
оказване на безплатна адвокатска помощ, но следва да бъде представено
доказателство за предоставянето й /в този смисъл, Определение №708/05.11.2015г.
на ВКС по ч.гр.д. №4891/2015г., IV г.о./. Така, с оглед
представените доказателства за наличие на договорни отношения между страните по
предоставяне на безплатна правна помощ /договор за правна защита и съдействие/,
съдът намира, че искането следва да се уважи и в полза на представляващия ищеца
адвокат С.З.Й. от ВАК бъде присъдена сума в общ размер на 7 590 лева,
съставляваща сбор от сумите 2 330 лева, 2 330 лева и 2 930 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение в минимален размер за всеки един от
предявените искове съгласно чл.8 от Наредбата
за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските за дължима държавна такса по уважената
част от исковете в размер на 8 000 лева, като същите следва да бъдат
присъдени в полза на съда, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
В тежест на ищците следва
да се възложат сторените от ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част
от исковете, възлизаща на 233 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
«БУЛ ИНС» АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер”
№87 ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Д.И., ЕГН: **********
***, сумата 80 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в страдания от смъртта на съпруга й И. К.И., причинена
виновно от К.Г.Щ. като водач на л.а. марка
„Фолксваген Голф“ с рег. № ТХ 77 43 КХ, застрахован по риска “гражданска
отговорност” с застрахователна
полица № 02115000221443,
при пътнотранспортно произшествие на настъпило на на 28.04.2015 год. около
15.00 ч., в гр.Каварна, на кръстовището на ул.“Райко Даскалов“ и ул.“Цар
Калоян“, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от увреждането 05.05.2015 год. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл.226 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като отхвърля същата претенция за
горницата над 80 000 лв до
предявения размер от 100 000лв.
ОСЪЖДА
«БУЛ ИНС» АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер”
№87 ДА
ЗАПЛАТИ на Р.И.К., ЕГН: **********
*** сумата 60 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
страдания от смъртта на баща й И. К.И.,
причинена виновно от К.Г.Щ. като водач на л.а. марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ТХ 77
43 КХ, застрахован по риска “гражданска отговорност” с
застрахователна полица № 02115000221443, при пътнотранспортно произшествие на
настъпило на на 28.04.2015 год. около 15.00 ч., в гр.Каварна, на кръстовището
на ул.“Райко Даскалов“ и ул.“Цар Калоян“, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от увреждането 05.05.2015 год.
до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.226 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като отхвърля същата
претенция за горницата над 60 000 лв до предявения размер от 100 000лв.
ОСЪЖДА
«БУЛ ИНС» АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер”
№87 ДА
ЗАПЛАТИ на К.И.К., ЕГН: **********
*** сумата 60 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в страдания от смъртта на баща му И. К.И., причинена
виновно от К.Г.Щ. като водач на л.а. марка
„Фолксваген Голф“ с рег. № ТХ 77 43 КХ, застрахован по риска “гражданска
отговорност” с застрахователна
полица № 02115000221443,
при пътнотранспортно произшествие на настъпило на на 28.04.2015 год. около
15.00 ч., в гр.Каварна, на кръстовището на ул.“Райко Даскалов“ и ул.“Цар
Калоян“, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от увреждането 05.05.2015 год. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл.226 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като отхвърля същата претенция за
горницата над 60 000 лв до
предявения размер от 100 000лв.
ОСЪЖДА ЗД
“БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ №
87 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат адвокат С.З.Й. от ВАК, ЕГН *********
С АДРЕС *** сумата от 7 590 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл.8 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на основание чл.38 ЗА и чл.78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец,
ул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 8 000
лева,
представляващи държавна такса по уважената
част от исковете, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Д.И., ЕГН: ********** ***, Р.И.К.,
ЕГН: ********** ***, К.И.К., ЕГН:
********** *** да заплатят на ЗД “БУЛ
ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ №
87 сумата от 233 лева, представляващи сторени в настоящото
производство разноски съобразно отхвърлената част от исковете, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице помагач К.Г.Щ., ЕГН: ********** ***, на страната на
ответника «БУЛ ИНС» АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер”
№87 .
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: