Р Е Ш Е Н И Е № 23
Гр. Разград, 22 май 2023 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
М.М.
при секретаря ПЛАМЕНА
МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ разгледа докладваното от
съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело № 68 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК във вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М. Р. М. от гр. В. против Решение № 9/
28.03.2022 г., постановено по АНД №4/ 2022г. по описа на Исперихския районен
съд. С оспореното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление
№ 20-0275-000577/22.04.2021 г. на Началник Група към ОД на МВР- Разград, РУ- Исперих,
с което за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 3, предл. 1 от същия закон на жалбоподателя са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Недоволно от това решение е останало
наказаното лице. В
жалбата си и по същество сочи, че обжалваното решение е необосновано, неправилно
като постановено в нарушение на материалния закон. Развива доводи, че вмененото
противоправно деяние не съставлява съставомерно административно нарушение от
субективна страна, тъй като касаторът не е бил уведомен и не е съзнавал, че
управлява автомобил със служебно прекратена регистрация. Позовава се и на
мотивите на Тълкувателно постановление № 2/ 05.04.2023 г. на Общото събрание на
съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора
колегии на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело №
3/2022 г.. С оглед на това моли съда да го отмени, ведно с произтичащите от това
законни последици. Претендира и за възстановяване на деловодните разноски по
производството.
Ответникът по касационната жалба, чрез
своя процесуален представител, заявява, че с оглед приетото Тълкувателно постановление
№ 2/ 05.04.2023 г. на ОСНК на ВКС и ВАС решението на въззивния съд следва да се
отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на този съд.
Развива доводи, че при новото разглеждане на делото районният съд ще следва да
преквалифицира нарушението и да наложи наказание на жалбоподателя по чл. 638,
ал. 3 от Кодекса за застраховане, съобразно неговите правомощия по чл. 63, ал.
7, т. 1 във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН.
Прокурорът заключава, че жалбата е
основателна, като се позовава на цитираното по-горе тълкувателно постановление.
Разградският административен съд след
като прецени направените оплаквания,
анализира събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на
инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните
фактически и правни изводи:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които
да установяват относимите към спора факти. Те сочат, че на 29.10.2020 г., около
11: 05 часа, в землището на с. Кара Михал, обл. Разградска, полицейски
служители спрели за проверка товарен автомобил марка "Урал 375", с
рег. № Е 9684 КС, собственост на "Транс Трейд" ООД, ЕИК *********, управляван от М.
Р. М. След справка в масивите на КАТ – ПП установили, че МПС е със служебно
прекратена регистрация от 02.10.2018 г. по реда и при условията на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП поради неплатена застраховка „Гражданска отговорност“. Въз основа на
тези констатации на водача е съставен АУАН бл. № 593467 от 29.10.2020 г. за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. След съставяне на акта на основание
чл. 33, ал. 2 и чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН наказващият орган е прекратил
административното производство и изпратил преписката на Районна прокуратура – Разград, ТО- Исперих, с
оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 14.04.2021
г. прокурорът е отказал да образува наказателно производство за престъпление от
общ характер.
При тези факти и обстоятелства е издадено обжалваното НП, с което за вмененото
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на М. М. на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени
наказанията „глоба“ в размер на 200. 00 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от шест месеца. В производството по чл.59 и сл. от ЗАНН това НП е потвърдено
с решението на Исперихския районен съд като законосъобразно. Съдът намира, че
то се явява неправилно, като постановено в противоречие на закона.
Както в хода на въззивното производство, така и пред касационната инстанция
наказващият орган не ангажира доказателства, които да установяват, че
собственикът на товарния автомобил е бил надлежно уведомен и кога за служебно
прекратената регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. С Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОССНК на ВКС и
на ВАС е прието, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно
наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е
уведомен собственикът на моторното превозно средство. Същото е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите
на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове (по арг. на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ).
В мотивите на цитираното тълкувателно постановление изрично е посочено, че
уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването
на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния
елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото
законът е възложил на административния орган задължението да уведоми
собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно
превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на
закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка
"Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за
регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за
издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно
няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на
моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от
значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до
отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на
узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да
съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с
породените от нея правни последици.
Незнанието на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила, дължащо се на неуведомяване на собственика му от органите на МВР,
според възприетото тълкуване, изключва наличието на виновно поведение на
лицето, на което е било предоставено управлението на автомобила, било то под
формата на умисъл или и на небрежност.
С оглед на изложеното, касационният
състав приема, че след като не е установено дали, как и кога е уведомен
собственикът на процесния товарен автомобил за неговата служебно прекратена
регистрация, то не е налице виновно съставомерно деяние по смисъла на чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП, за което водачът да носи административна отговорност.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема,
че въззивното решение е валидно, допустимо, но неправилно, поради което следва
да бъде отменено, както следва да бъде отменено и оспореното НП, поради
субективна несъставомерност на деянието.
Неоснователно е искането на процесуалния представител на ответната страна
делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на районния
съд, който да преквалифицира нарушението и да наложи наказание на жалбоподателя
по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховане КЗ). Съгласно разпоредбите на чл. 63, ал. 7, т. 1 във вр. с чл. 63, ал. 2,
т. 4 от ЗАНН районният съд може да измени НП когато се налага да приложи закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В случая не се изпълнени тези условия.
Касационният жалбоподател е наказан с „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП за това, че на посочените в НП дата и място е управлявал моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред (нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП). Според разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.
Съпоставката на тези санкционни норми сочи, че се касае до нарушения на нормативни актове, които уреждат
различни обществени отношения и имат различни съставомерни факти от обективна
страна. С оглед на това е недопустимо вмененото административно нарушение да
бъде преквалифицирано и водачът да се санкционира на основание чл. 638, ал. 3
от КЗ.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него деловодни
разноски. Те са своевременно предявени и доказани в размер на 600 лв. – платено
адвокатско възнаграждение по 300 лв. за всяка една от двете инстанции. Същото е
в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което възражението за прекомерност се явява
неоснователно.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 9/ 28.03.2022 г., постановено по АНД №4/ 2022г. по описа на
Исперихския районен съд и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0275-000577/22.04.2021 г. на Началник Група
към ОД на МВР- Разград, РУ- Исперих, с което на М. Р. М. от гр. В. за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП
са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР- Разград да заплати на М. Р. М. от гр. В. сумата от 600 (шестстотин)
лева- дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/
2. /п/