№ 7135
гр. Пловдив, 31.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело частен
характер № 20215330204091 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по тъжба от Н. В. В., ЕГН:
**********, с адрес: *** против Г.В. Р., ЕГН: ********** по обвинение за
извършено престъпление от частен характер по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с
чл. 146, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С Разпореждане № 4447 от 07.07.2021 г. по делото тъжбата е оставена
без движение поради констатирани нередовности в съдържанието й, като са
дадени конкретни указания на тъжителката в четири точки за привеждане на
тъжбата с съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК.
С молба с вх. № 50811/09.09.2021 г. тъжителката е представила
доказателство за платена държавна такса в размер на 12 лева; уточнява, че е
узнала за всеки от инкриминираните коментари, публикувани на „Фейсбук“
страница на с. Ц., на посочената дата на тяхното публикуване или най-късно
на следващия ден; заявява, че тъжбата подава единствено по обвинение за
думите и изрази, представляващи публикувано съдържание в интернет
пространството. За изпълнението на останалите указания – за
индивидуализиране на лицето, срещу което е подадена тъжбата, моли срокът
да бъде продължен.
С Разпореждане № 5886 от 10.09.2021 г. по делото срокът за
отстраняване на нередовности в тъжбата е продължен със 7 дни, считано от
уведомяването. Същевременно на тъжителката е указано, че е налице
противоречие между тъжбата и последващо постъпилата молба в частта
относно твърденията й за датата на последното деяние, от което се тъжи.
Указано е, че в допълнително предоставения 7-дневен срок следва да
отстрани и тази нередовност, както и са разяснени неблагоприятните
последици при неизпълнение на указанията в цялост и в срок. За улеснение на
тъжителката едновременно със съдебното съобщение, в което са вписани
указанията на съдията докладчик, е връчен и препис от разпореждането, тъй
като в мотивната част подробно е описано констатираното противоречие
1
относно датата на едно от деянията.
Съобщението е връчено на тъжителката на 21.09.2021 г. До изтичането
на определения в него 7-дневен срок указанията не са изпълнени. С молба с
вх. № 56040/30.09.2021 г., постъпила с дата на изпращане от 29.09.2021 г.
съгласно пощенското клеймо, е поискано ново продължаване на срока. С
молба с вх. № 58312/08.10.2021 г. е представена справка за съдимост за Г.В.
Р..
След като се запознах с така постъпилите материали по делото,
намирам, че тъжба с вх. № 32901/18.06.2021 г., с която съдът е сезиран, е
подадена след изтичането на шестмесечен срок от деня, на който
тъжителката В. е узнала за извършване на твърдяното от нея престъпление.
Съгласно чл. 81, ал. 3 от НПК тъжбата трябва да бъде подадена в
шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на
престъплението. Пропускането на този срок се явява абсолютна пречка за
развитие на наказателно производство от частен характер и предаване на съд
на лицето, срещу което е насочена тъжбата.
В конкретния случая с тъжбата се инкриминират четири отделни
деяния, за които се твърди да са извършени, както следва: на 20.04.2020 г., на
10.05.2020 г., на 17.11.2020 г. и на 11.12.2020 г. Съгласно уточняващата молба
с вх. № 50811/09.09.2021 г. / лист 7-8 от делото/ с тъжбата се повдига
обвинение единствено за тези деяния - така т. 4 от молбата:
„Тъжбата подавам единствено за твърдяните коментари в интернет
пространството, както съм ги описала“.
Съгласно т. 4.4 от същата молба тъжителката В. е узнала за думите и
изразите, с които твърди да е извършено престъплението, на посочената дата
на тяхното публикуване или на следващия ден. Това означава, че за
последното деяние от групата с посочена дата 11.12.2020 г. тъжителката е
узнала най-късно на 12.12.2020 г., представляващ деня, следващ датата на
публикуване на коментара. От този момент е започнал да тече шестмесечният
срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. Съгласно правилата за изчисляване на срокове
по раздел II от глава петнадесета на НПК срокът, който се изчислява в
месеци, изтича в съответното число на последния месец. Следователно
шестмесечният срок, отброяван от 12.12.2020 г., е изтекъл на 12.06.2021 г.
Тъй като тази дата е неприсъствен ден, то съобразно чл. 183, ал. 4 от НПК
срокът е изтичал на 14.06.2021 г., който е първият следващ присъствен ден.
Тъжбата от своя страна е подадена на 18.06.2021 г. в 15:52 часа директно пред
Районен съд – Пловдив. В самата тъжба тъжителката В. също е изрично е
вписала тази дата като момент на изготвянето й, след което е положила
подписа си.
При така установените факти съдията докладчик приема, че тъжба с вх.
№ 32901/18.06.2021 г. от Н. В. В. е подадена след изтичането на
шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, считано от узнаването от
тъжителката за деянията, от които се тъжи. Пропускането на 6-месечния срок
по чл. 81, ал. 3 от НПК погасява правото на пострадалия да възбуди
2
наказателното преследване по това обвинение, а тъжбата се явява
недопустима. Това налага образуваното наказателно производство от частен
характер да бъде прекратено.
В тази връзка следва да се отбележи и че съгласно Решение № 325 от
26.07.2002 г. по н. д. № 209/2002 г. на III н.о. на ВКС наказателното
производство по тъжба на пострадалия се образува само когато тя е подадена
в шестмесечния срок от узнаване на пострадалия за извършеното
престъпление, ако тя е подадена след този срок, това е пречка за образуване
на наказателно производство, независимо от това, че давността за
преследване на конкретното престъпление не е изтекла. Преклузивните
срокове са процесуални, а давностните са материалноправни и не се
конкурират по своето действие едни c други, защото са различни по
характер и правни последици. При изтичането на давностния срок
наказателното преследване се изключва, погасява се поначало правото да се
търси наказателна отговорност за извършено престъпление и да се отговаря за
същото, а при изтичане на преклузивния срок се погасява правото на
субектите оправомощени от закона да осъществяват наказателното
преследване по това обвинение, то е процесуално непустимо. Следователно
дори давностният срок за наказателно преследване на съответното
престъпление да не е изтекъл, то при изтичането на срока за образуване на
наказателно производство това материално право не може да бъде
осъществено, независимо че съществува и не е погасено.
За пълнота на изложението следва допълнително да се отбележат и
следните обстоятелства:
- по делото не е отстранено противоречието досежно времето на
извършване на деянието от 11 декември, за което са дадени указания до
тъжителя с Разпореждане № 5886 от 10.09.2021 г. и е определен 7-дневен
срок, изтекъл на 28.09.2021 г. Доколкото твърдяната в допълнителната молба
с вх. № 50811/09.09.2021 г. като дата на извършване 11.12.2021 г. все още
обективно не е настъпила, то се явява и невъзможно деянието да е извършено
тогава. По тези съображения при произнасянето си съдът взе предвид
първоначалните твърдения в тъжбата относно времето на извършване на
четвъртото деяние, а именно същото да е осъществено на 11.12.2020 г. Само
по себе си обстоятелството, че тъжителят така и не е отстранил това
противоречие в тъжбата също влече нейната нередовност. С Разпореждане №
5886 от 10.09.2021 г. по делото е указано, че при неотстраняване на
нередовностите в срок тъжбата ще бъде върната, а производството ще бъде
прекратено. Съобщението е редовно връчено на 21.09.2021 г., но до
настоящия момент тъжителят не е предприел никакви насрещни действия по
дадените съдебни указания за ясно и несъмнено посочване на 11 декември
през коя година се твърди да е публикуван коментарът със съдържание:
„Госпожо вия сте най простата която може да съществува на тоя свят
препоръчвам ви да отидете в лудницата“. Това обстоятелство също определя
нередовност на тъжбата поради неясно твърдение за съставомерен признак -
3
времето на извършване на едно от инкриминираните деяние, и е основание за
прекратяване на производството.
- с тъжбата се твърди да са извършени 4 отделни деяния, но в условията
на продължавано престъпление. Между второто и третото деяние съответно
от 10.05.2020 г. и 17.11.2020 г. е изминал период, по-дълъг от шест месеца,
като същевременно за деянието от 10.05.2020 г. тъжителката е узнала най-
късно на следващия ден - 11.05.2020 г. В съдебната практика е трайно
утвърдено, че срокът между отделните деяния в състава на продължаваното
престъпление от частен характер не може да надвишава 6 месеца. В
практиката си ВКС изяснява, че: „правилото, че шестмесечният срок започва
да тече от узнаването на престъплението важи и за продължаваните
престъпления. Не е от значение моментът на довършването им“. Така, ако
спрямо пострадалия е извършено престъпление, но той в продължение на
шест месеца не е упражнил правото си на тъжба, това означава, че той се е
отказал от същото. Той не е могъл да знае и да очаква, че след това деяние ще
последва и друго, което да е включено в състава на продължаваното
престъпление. Бездействието му в продължение на повече от шест месеца
демонстрира неговия отказ да се тъжи от това деяние. По тези съображения
шестмесечният срок при продължаваното престъпление тече от узнаването на
единичното деяние - така Решение № 907 от 20.08.2018 г. по в.ч.н.д. №
326/2018 г. на Софийски градски съд. Спрямо процесния казус това означава,
че правото за подаване на тъжба за първите две деяния от 20.04.2020 г. и от
10.05.2020 г. е погасено още преди извършването на третото от 17.11.2020 г. и
двете последващи деяния /от 17.11.2020 г. и от 11.12.2020 г./ не възстановяват
вече пропуснатия шестмесечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК досежно първите
две деяния.
- съдебните указания до тъжителката за индивидуализиране на лицето,
срещу което е насочена тъжбата, чрез посочване на три имена и единен
граждански номер са ясни и конкретни. В молбата, с която е следвало тези
указания да бъдат изпълнени, не се сочи нито едно от необходимите
обстоятелства, описани в т. 2 от Разпореждане № 4447 от 07.07.2021 г. по
делото. Вместо това с молбата приложено е представена справка за съдимост
за лицето Г. Р.. Съдът на етап насрочване на делото няма задължение да
анализира представените от тъжителя доказателства и сам да дири и извлича
необходимото съдържание за привеждане на тъжбата в съответствие с
изисквания на чл. 81, ал. 1 от НПК. Индивидуализирането на лицето, което да
бъде предадено на съд, е задължение на тъжителя.
По гореизложените съображения намирам, че частната тъжба не
отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 3 от НПК – не е подадена в
шестмесечен срок, считано от деня, когато пострадалият е узнал за
извършване на престъплението. С това е осъществена хипотезата по чл. 24,
ал. 5, т. 2 от НПК и следва да се приложат указаните правни последици, като
образуваното наказателно производство бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 247б, ал. 2 т. 2 вр. чл. 250, ал. 1, т. 1
4
вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 81, ал. 3 от НПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 4091 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
15-дневен срок от връчването му по реда на глава двадесет и първа от НПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на основание чл. 250, ал. 3 от НПК препис от
разпореждането на частния тъжител Н. В. В. и на Г.В. Р..
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5