№ 15607
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Н.Г.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20221110117644 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.08.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Надя Найденова
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 17644 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „.....” ЕАД, с ЕИК ....., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ....... представлявано от управителя Д.Б.Б., против В.Х.К..,
с ЕГН **********, от гр. София, ......, за установяване по отношение на ответницата, че
същата дължи на ищеца сумата от 8 452,73 лв. - главница по договор за потребителски
кредит № 2446299 от 05.10.2016 г., сключен между „.....“ ЕАД и В.Х.К.., договор за цесия от
19.11.2018 г., сключен между „.....“ ЕАД и „.....” ЕАД, сумата от 473,22 лв. – обезщетение за
забава за периода от 14.03.2018 г. до 04.06.2020 г., със законната лихва върху главницата от
05.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на
19.11.2018 г. бил подписан договор за цесия към рамков договор за цесия от 20.12.2016 г.
между „.....“ ЕАД и ищеца, по силата на който „.....“ ЕАД прехвърлило на ищеца вземането
си срещу В.Х.К.., възникнало от договор за потребителски кредит № 2446299 от 05.10.2016
г. при общи условия, сключен между „.....“ ЕАД и В.Х.К... За извършеното прехвърляне
ищецът уведомил ответника. Излагат се твърдения, че по силата на договор за
потребителски кредит № 2446299 от 05.10.2016 г., „.....“ ЕАД предоставило на В.Х.К.. кредит
в размер на 20 000 лв. Отпуснатият кредит бил усвоен от ответника. Също така се твърди, че
страните по договора за кредит договорили заемът да бъде издължен заедно с договорна
лихва в размер на 3 865,28 лв. на 72 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
344,10 лв., първата от които платима на 14.10.2016 г., а последната вноска с падеж
14.09.2022 г. Излага твърдения, че ответницата платила частично дължимите суми, но
изпаднала в забава, като дължала и лихва за забава в размер на 473,22 лв. Излагат се
твърдения, че е ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което било
образувано гр.д. № 22337/2020 г. по описа на СРС, 155 състав. По повод дадени от съда
указания ищецът предявява исковата си претенция. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата В.Х.К.., с който исковите претенции се оспорват като недопустими и
неоснователни. Не спори сключването на договор за потребителски кредит № 2446299 от
05.10.2016 г. с „.....“ ЕАД за сумата от 20 000 лв. Оспорва извършеното уведомяване на
прехвърляне на вземането, като твърди, че живее на адреса, известен на кредитора. Оспорва
обявяване на предсрочна изискуемост на дълга. Излага подробни съображения, позовава се
на съдебна практика. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции като
неоснователни и недоказани.
2
С Определение № 21530 от 19.06.2023 г. съдът е конституирал Д. Ю. М., действащ
чрез баща си и законен представител Ю.А.М.., в качеството му на наследник и
правоприемник на ответницата В.Х.К.., починала на 10.02.2023 г.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, ангажира
доказателства. Моли съда да отхвърли исковата претенция на основанията, посочени в
отговора на исковата молба, претендира направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 99
от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 22337/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
08.07.2020 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по силата на която В.Х.К.., първоначално конституираната ответница в настоящото
производство, е осъдена да заплати на „.....” ЕАД сумата от 8 452,73 лв. - главница по
Договор за потребителски кредит № 2446299 от 05.10.2016 г., сключен между „.....“ ЕАД и
В.Х.К.., договор за цесия от 19.11.2018 г., сключен между „.....“ ЕАД и „.....” ЕАД, законната
лихва върху главницата от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 216,40 лв. – направени по делото разноски от общо направените разноски в размер
на 228,52 лв., от които: сумата от 178,52 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. С допълнителна заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 19.11.2021 г. съдът е осъдил В.Х.К.. заплати на „.....” ЕАД
сумата от 473,22 лв. - обезщетение за забава за периода от 14.03.2018 г. до 04.06.2020 г. По
повод на постъпило възражение и дадени от съда указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, в
предвидения едномесечен срок „.....” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил
установителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Договор за
потребителски паричен кредит № 2446299 от 05.10.2016 г., се установява, че „.....“ ЕАД е
предоставило на В.Х.К.. кредит в размер на 20 000 лв., като кредитополучателят се е
задължил да върне кредита в срок до 14.09.2022 г. на 72 равни месечни вноски, включващи
лихва и главница, всяка вноска в размер на 344,10 лв. Договорът за потребителски кредит е
сключен при общи условия.
От представения заверен препис от рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016 г., е видно че между „.....“ ЕАД и „.....” АД е бил сключен договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит, а от представения заверен препис от
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2018 г. се
установява, че същият е сключен между „.....“ ЕАД и „.....” АД, като от Приложение № 1 от
19.11.2018 г. към същия договор се установява, че със същия „.....“ ЕАД е прехвърлило на
3
„.....” ООД вземанията си към ответницата в общ размер на 16 429,04 лв., в която е включена
сумата от 15 754,36 лв. за главница и сумата от 674,68 лв. – за лихва. От представения
заверен препис от уведомление за прехвърляне на вземане и разписка е видно, че „.....” АД е
изпратило уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, а от
представения препис от известие за доставяне се установява, че пратката не е потърсена.
От представените от ответника писмени доказателства се установява че с Решение №
8694 от 13.05.2024 г. по гр.д. № 23736/2024 г. се установява, че на основание чл. 61, ал. 1 от
ЗН е допуснато приемане по опис на наследството, останало от В.Х.К.., починала на
10.02.2023 г., от наследника й Д. Ю. М., действащ чрез своя баща и законен представител
Ю.А.М.., като в решението е описано оставеното в наследство имущество, и е разпоредено
приемането на наследството по опис по реда на чл. 49 от ЗН да се впише в особената книга
на съда.
По делото е постъпил и изготвен социален доклад от Агенция за социално
подпомагане, в който е извършена констатация относно грижите, полагани за малолетното
дете, като е изготвено становище по процесния спор, съгласно с което при постановяване на
съдебното решение следва да се осигури най-добрия интерес на детето, съгласно с чл. 3, т. З
от Закона за закрила на детето.
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че след извършените плащания към „.....” АД задълженията на ответницата са
в размер на 11 856,52 лв., от които: сумата от 8 452,73 лв. за главница, сумата от 2 629,18 лв.
– лихва за забава за периода от 19.11.2018 г. до 01.02.2023 г. и сумата от 774,61 лв. – съдебни
разходи. Вещото лице също така установява, че лихвата за забава за периода от 14.03.2018 г.
до 05.06.2020 г. върху главницата от 8 452,73 лв. е в размер на 473,22 лв., като е изключен
периода на извънредното положение. В заключението си вещото лице също така установява,
че на 06.10.2016 г. по банковата сметка на В.Х.К.. е била наредена сумата от 20 000 лв. от
„.....“ ЕАД с основание на превода: Паричен заем 2446299.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от Договор за
потребителски паричен кредит № 2446299 от 05.10.2016 г. се установява, че между „.....“
ЕАД и В.Х.К.. е възникнало облигационно отношение – договор за потребителски кредит,
който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента на
сключване на договора между страните, независимо, че договорът е именуван „договор за
потребителски паричен кредит“. Не се спори, че сумата от 20 000 лв. е била преведена по
сметката на потребителя, както и че е изплатена част от дължимата сума. Спори се за
уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането по договор, сключен между страните
по договора за цесия.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу
потребителя на трето лице само при условие, че договорът за потребителски кредит
4
предвижда такава възможност. В чл. 12, ал. 6 от представените общи условия към процесния
договор за потребителски кредит е предвидена възможност кредиторът да прехвърли
вземането си срещу длъжника на трето лице.
Кредиторът, съобразно с изискването на чл. 26, ал. 4 от ЗПК, информира потребителя
за прехвърляне на задължението, като законът предвижда изключение от това задължение
при наличие на споразумение между кредиторите, по силата на което първоначалният
кредитор продължава да администрира кредита по отношение на потребителя. Цесионерът
„Агенция за прехвърляне на вземания“ ЕАД, от името на цедента, по силата на чл. 4.3 от
рамковия договор за цесия, се е задължил да изпрати писмено уведомление до длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин
извършено съобщаване на извършената цесия от страна на „Агенция за прехвърляне на
вземания“ ЕАД на длъжника – ответник в настоящото производство. По делото се
представиха и доказателства, установяващи писмено потвърждение от страна на „.....“ ЕАД
за извършеното уведомяване на длъжника. Съобразно с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено от предишния кредитор. Само при наличие на предпоставките, предвидени
нормата на чл. 99 от ЗЗД прехвърлянето на вземането би могло да породи действието си
спрямо длъжника. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 154 от
ГПК ищецът е следвало да докаже извършено уведомяване на длъжника. Независимо от
изложеното съдът приема, че съобразно с нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да
вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска. С връчване на препис от
исковата молба и приложените към нея доказателства, на ответника е връчен и препис от
уведомителното писмо на прехвърлителя по договора за цесия. Следователно с
получаването му договорът за цесия е породил правното си действие и по отношение на
длъжника по договора за кредит.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Съгласно договора от 05.10.2016 г., същият е сключен като срочен, крайният срок за
издължаване на длъжника по който договор е 14.09.2022 г. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.06.2020 г. не е изтекъл крайният срок за погасяване на
задължението.
В съответствие с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. В конкретния случай не е необходимо да бъде направено възражение от
потребителя по образуваното производство, но съдът намира, че следва да се произнесе по
5
клаузи от общите условия към процесния договор във връзка с настъпилата предсрочна
изискуемост и уведомяването на длъжника.
Съобразно с чл. 12, ал. 2 от общите условия към договора при наличие на
предвидените хипотези в чл. 12 от общите условия кредиторът има право да обяви кредита,
в това число изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихвите за
забава, такси и комисиони, за предсрочно изискуеми в пълен размер.
Кредиторът може да търси от потребителя-длъжник предсрочно изпълнение при
условията на чл. 71 от ЗЗД. Условия за настъпване на предсрочната изискуемост са
настъпила неплатежоспособност на длъжника, намаляване на обезпеченията или недаване
на обещаните обезпечения. В конкретния случай по делото не беше доказано настъпване на
някое от посочените условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Съобразно с
практиката на СЕС, и по-специално на решение от 21.02.2013 г. по С-472/11, съдът намира,
че клаузата на чл. 12, ал. 2 от общите условия е неравноправна, тъй като кредиторът в
случая ще получи целия ресурс по кредита заедно с възнаграждение за ползване години
наред, без такова ползване да е налице. Отделно от това следва да се посочи, че длъжникът
следва да бъде уведомен от кредитора в случай на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е отправил
покана до ответницата за заплащане на дължимите суми, като със същата е обявило
вземането за предсрочно изискуемо. По делото липсват данни поканата да е била получена
от ответницата, но за обявяване на кредита за предсрочно изискуем ответницата е била
уведомена от момента на връчване на книжата по делото.
Същевременно съдът не може да не съобрази задължителната практика на ВКС, а
именно: ТР № 8 от 08.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно с което
дори да не е обявена предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, искът може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към момента на приключване на съдебното дирене, което в случая е 30.05.2024 г. Към
последната дата е настъпил падежът и на последната дължима вноска.
От заключението на вещото лице се установява, че размерът на непогасената
главница възлиза на 8 452,73 лв. По делото не са представени доказателства за плащане на
остатъка от главницата, поради което исковата претенция като основателна и доказана
следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на претенцията за присъждане на сумата от 473,22 лв. – обезщетение
за забава за периода от 14.03.2018 г. до 04.06.2020 г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 от същия
член обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл. 12, ал. 1
от общите условия при забава на плащанията на дължимите суми потребителят дължи на
кредитора законната лихва. Съдът намира претенцията за заплащане на лихва за забава за
6
основателна.
Същата е основателна за периода от преустановяване на плащането и изпадане в
забава – 15.03.2018 г. до 19.11.2018 г., на която дата е прехвърлено вземането. Кредиторът е
имал право да прехвърли договорната лихва за посочения период и изтеклата лихва за забава
в размер на законната лихва, доколкото първоначалният кредитор не е обявил предсрочна
изискуемост на дълга. От представените по делото писмени доказателства се установява, че
изтеклите лихви до момента на прехвърляне на вземането са в размер на 674,68 лв.
Доколкото се претендира сумата то 473,22 лв., то претенцията се явява основателна за
претендирания размер, като за периода от 20.11.2018 г. до 04.06.2020 г. същата следва да
бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от 05.06.2020 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, същата с оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна,
поради което следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
228,52 лв., от които: сумата от 178,52 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК съдът намира същото за основателно, като в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищеца разноски в размер на 609,59 лв., от които: сумата от 209,59
лв. – платена държавна такса, сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „.....” ЕАД, с ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ....... представлявано от управителя
Д.Б.Б., против Д. Ю. М., с ЕГН **********, действащ чрез баща си и законен представител
Ю.А.М.., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „....... в качеството му на наследник и
правоприемник на В.Х.К.., починала на 11.07.2023 г., че Д. Ю. М., действащ чрез баща си и
законен представител Ю.А.М.., от гр. София, в качеството му на наследник и правоприемник
7
на В.Х.К.. дължи на „.....” ЕАД сумата от 8 452,73 лв. /осем хиляди четиристотин петдесет и
два лева и седемдесет и три стотинки/ - главница по договор за потребителски кредит №
2446299 от 05.10.2016 г., сключен между „.....“ ЕАД и В.Х.К.., договор за цесия от 19.11.2018
г., сключен между „.....“ ЕАД и „.....” ЕАД, сумата от 473,22 лв. /четиристотин седемдесет и
три лева и двадесет и две стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 14.03.2018 г. до
19.11.2018 г., със законната лихва върху главницата от 05.06.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за забава за периода
от 20.11.2018 г. до 04.06.2020 г.
ОСЪЖДА Д. Ю. М., с ЕГН **********, действащ чрез баща си и законен
представител Ю.А.М.., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „....... в качеството му на
наследник и правоприемник на В.Х.К.., починала на 11.07.2023 г., ДА ЗАПЛАТИ на „.....”
ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ....... представлявано от
управителя Д.Б.Б., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
228,52 лв. /двеста двадесет и осем лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
направени по делото разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.07.2020 г. по гр.д. № 22337/2020 г. по описа на
СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА Д. Ю. М., с ЕГН **********, действащ чрез баща си и законен
представител Ю.А.М.., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „....... в качеството му на
наследник и правоприемник на В.Х.К.., починала на 11.07.2023 г., ДА ЗАПЛАТИ на „.....”
ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ....... представлявано от
управителя Д.Б.Б., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 609,59 лв.
/шестстотин и девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8