№ 413
гр. София, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б в закрито заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело №
20211100511502 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба подадена на 27.07.2021 г. от страна на длъжника по
изпълнението – Е.И. ИВ., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. *******, като в
обхвата на обжалването предприето с нея е постановен на 25.05.2021 г. Отказ за
прекратяване на изпълнително дело № 20168630402156 по описа на ЧСИ-С.Х., с рег. № 863
КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, постановен във връзка със заявление от
25.05.2021 г. на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят посочва, че по образуваното и водено спрямо него изпълнително
производство по и.д. № 20168630402156 е депозирал писмено заявление през м. 05.2021 г., с
която е поискал от съдебния изпълнител да постанови неговото прекратяване, тъй като са
изтекли повече от 2 години, считано от извършването на последното изпълнително действие
по същото. На 25.05.2021 г. от съдебния изпълнител било отказано поисканото прекратяване
на течащото изпълнително дело, като това произнасяне според жалбоподателя било
неправилно, тъй като не отчитало реализацията на предпоставките на визираното основание
за прекратяване. В подкрепа на тази си позиция жалбоподателя сочи, че изпълнителното
дело водено срещу него било образувано през 2016 г., като след подаването на молбата за
образуване от С.В.“ АД в качеството му на взискател не били искани никакви изпълнителни
действия, посредством подаване на молби, заявления, искания, жалби и пр. изявления
адресирани до водещия изпълнителния процес ЧСИ. Допълва се, че процесуалната норма на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се интересува единствено от това, дали са били формулирани искания
за извършване на изпълнителни действия, а не от това, дали такива действия са прилагани и
какъв е резултатът от това. Следователно обжалваният отказ на ЧСИ да прекрати и
1
приключи изпълнителното производство водено спрямо жалбоподателя е постановен
несъответно на процесуалните правила уреждащи хипотезите на прекратяване, което
означава, че следва да бъде отменен, поради неговата незаконосъобразност, а
производството по и.д. № 20168630402156 прекратено и приключено с вдигане на всички
наложени запори и възбрани.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГКП от правото си да упражни възражение по депозираната
жалба не се е възползвал взискателят по изпълнителното дело – С.В.“ АД.
В срок и в изпълнение на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил
писмени мотиви, в които, след подробно проследяване в хронологична последователност на
хода на изпълнителното дело, застъпва позицията, че подадената от длъжника по
изпълнението жалба е допустима, но неоснователна. Изтъква, че не са налице
предпоставките за прекратяване на производството по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
защото по образуваното срещу Е.И. ИВ. през 2016 г. изпълнително дело са наложени запори
върху банковите му сметки в три банки, както и запор на трудовото му възнаграждение, а
също така и възбрана върху притежаван от него недвижим имот. В резултат от наложения
запор върху получаваното от длъжника по изпълнението трудово възнаграждение в периода
от 26.10.2016 г. до 28.08.2021 г. по изпълнителното дело ежемесечно постъпвали суми
удържани от работодателя, с който се правили частични погашения на вземането допуснато
до принудително удовлетворяване.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната
жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20168630402156 по описа на ЧСИ-С Х., рег. № 863 КЧСИ, с
район на действие Софийски градски съд, е образувано по повод на молба от 19.07.2016 г.
упражнена от взискателя – С.В.“ АД на база изпълнителен лист, издаден на 13.05.2016 г.
въз основа на влязла в сила заповед от 16.09.2015 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 55450/2015 г. по описа на СРС, ГО, 38 с-в, срещу
длъжника – Е.И. ИВ.. С молбата е делегирано на съдебния изпълнител да определи начина
на изпълнението, като проучи имущественото състояние на длъжника. От прегледа на
материалите по изпълнителното дело се констатира, че въз основа на съобщения за налагане
на запор от 04.08.2016 г. са наложени запори по банковите сметки на длъжника по
изпълнението в три търговски банки, както и на трудовото му възнаграждение получавано
от работодателя му – Министерство на младежта и спорта. Освен това на 18.10.2016 г. е
наложена и възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот. Видно от приложени в
кориците на делото преписи от бюджетни платежни нареждания в периода от 24.10.2017 г.
до 07.09.2021 г. от трудовото възнаграждение следващо се на длъжника – Е.И. са
извършвани ежемесечни удръжки от работодателя му, които са превеждани по сметка на
ЧСИ за удовлетворяване на вземанията подлежащи на принудително събиране по
изпълнителното дело. Отразявания в тази насока са извършени и върху гърба на ИЛ и
създадения впоследствие алонж към него.
На 25.05.2021 г. длъжникът – И. е сезирал ЧСИ – Х. с искане да се постанови
прекратяване на воденото против него изпълнително дело № 20168630402156, както и
приключването му, като е направено позоваване за реализирана хипотеза на чл. 433, ал. 1, т.
2
8 ГПК. На 25.05.2021 г. от ЧСИ е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното дело
на посоченото в заявлението на длъжника основание. Отказът е доведен до знанието на
адресата му на 20.07.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок /обжалваният отказ на съдебния изпълнител
е съобщен на жалбоподателят на 20.07.2021 г., съответно жалбата е упражнена на 27.07.2021
г./, определен с чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт на съдебния изпълнител,
подлежащ на съдебен контрол на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, с оглед на което съдът
намира, че същата е процесуално допустима.
Компетентен да се произнесе по жалбата е Софийски градски съд, доколкото същият
се явява окръжния съд по мястото на изпълнението /принудителното изпълнение се
осъществява в район на действие на СГС/.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до
прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тази палитра от основания, водещи до
прекратяване на изпълнителното производство, е създадено и това по ал. 1, т. 8 от
цитираната разпоредба, където е залегнало правилото, че изпълнителното производство се
прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, като позоваването на
жалбоподателя – И. е именно за реализацията фактическия състав на така посоченото
основание. Прекратяването на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1,
т. 8 настъпва по право с изтичането на двугодишния срок, като постановлението на
съдебния изпълнител се отнася единствено до прогласяване на вече настъпилото при
осъществяване на съответните правно релевантни факти прекратяване. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ се основава на положението, че
движението на изпълнителното производство е поставено в зависимост от поведението на
взискателя, от това дали той е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от
съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в
рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските,
дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал повтаряне на неуспешно
приложени изпълнителни действия или предприемане на неизвършени такива. С оглед на
това отсъствието на активност от страна на носителя на правото на принудително
изпълнение да отправи искане до съдебния изпълнител за предприемане на определени
изпълнителни действия, продължило две години, е въведено от законодателя като
основание, водещо до прекратяване на изпълнителното производство. В този смисъл до
прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води самото искане на взискателя до
съдебния изпълнител за извършването на определено действие по принудително
изпълнение, както и предприемането на поисканото изпълнително действие от органа по
принудителното изпълнение. По отношение на кръга от изпълнителни действия, прекъсващи
законово установения двугодишен срок по смисъла на чл. 433, т. 1, т. 8 ГПК, трябва да се
отбележи, че със своята тълкувателна практика с ТР 2/2013 г. ВКС прие, че такива действия
са насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
3
При съобразяване на материали, съдържащи се в приложеното изпълнително дело №
20168630402156 по описа на ЧСИ С. Х., рег. № 863 КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, се установява, че в настоящия случай поддържаното от длъжника основание за
прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е
осъществено, тъй като след образуване на изпълнителното производство спрямо него не се
установява да е изтекъл период с продължителност от поне две години, през който
взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Видно от материалите налични в кориците на коментираното изпълнително дело
същото е образувано на 19.07.2016 г., а считано от 25.11.2016 г. е наложен запор върху
получаваното от длъжника – И. трудово възнаграждение при работодателя му –
Министерство на младежта и спорта. В резултат на така поискания и успешно приложен
способ за удовлетворяване на присъденото и подложено на принудително събиране парично
вземане е започнало ежемесечно удържане на част от трудовото възнаграждение на
длъжника получавано от работодателя му, като последната такава видна от материалите по
приложения препис от изпълнително дело датира от 26.08.2021 г. Горните констатации
налагат извод, че в периода след прилагане на принудителния способ запор върху трудовото
възнаграждение съдебният изпълнител е предприемал перманентни изпълнителни действия
за принудително събиране на вземането, като е извършвал ежемесечни удръжки чрез
налагането на запор върху вземанията от трудово възнаграждение на жалбоподателя-
длъжник, което представлява и изпълнителни действия в рамките на използвания
изпълнителен способ - запор на вземания. Така в този период давност по отношение на
вземанията е прекъсвана, тъй като не е налице хипотеза на липса на изпълнителни действия
в период над две години, считано от последното изпълнително действие. Давността
представлява санкция за бездействие на кредитора в определен, разписан законово срок и
приложението на разпоредбата на чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, следва да липсва искане от
взискателя за извършване на изпълнителни действия в период над две години. По делото
макар да не е имало отделни молби на взискателя за извършване на конкретни действия
между 19.07.2016 г. до настоящия момент, то доколкото с молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателя е делегирал подбора на изпълнителните действия на
съдебния изпълнител, а последния е пристъпил към прилагането на такова, което дава
резултати в посока на ежемесечно частично събиране на допуснат до принудително
изпълнение дълг, то следва да се счита, че за този период срокът по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК не
би могъл да тече. Това състояние ще продължи до момента, до който постъпват суми въз
основа на наложения запор, предвид това, че подбраният от ЧСИ способ изпълняват своята
основна функция по събиране на дължимите вземания и не би могло да се приеме, че
взискателят има интерес и задължение да отправя нови искания. В този смисъл действие по
изпълнението по аргумент от т. 10 от ТР № 2/2013 г. е и постъпването на плащания от трети
задължени лица, като хронологично последната парична сума е от 26.08.2021 г. Да се приеме
противното би означавано да се санкционира взискателят за това, че в период от две години,
през които по изпълнителното дело са постъпвали суми от наложен запор на вземания на
длъжника и той (взискателят) е бил удовлетворяван, не е поискал и прилагане на други
изпълнителни способи, което съдебният изпълнител е длъжен да стори - нови запори,
възбрани, опис и оценка на имущество и пр., което би могло да доведе до нарушаване на
принципа за съразмерност по чл. 442а ГПК на предприетите способи с размер на дълга.
Отделно от това подобно разрешение не би държала сметка за това, че ежемесечните
удръжки от вземанията на длъжника по изпълнението съставляват изпълнителни действия в
рамките на наложен изпълнителен способ. Всичко изложено означава, че последното
изпълнително действие по изпълнително дело № 20168630402156 е осъществено с удръжка
4
на вземането за трудово възнаграждение на ищеца за месец 08.2021 г. Това е довело до
прекъсване срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 и започване течението на нов такъв, като към
настоящия момент липсва изтичането му, респективно сбъдването на основанието
поддържано от жалбоподателя за прекратяване на изпълнителния процес.
По изложените съображения съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на
уреденото в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК основание за прекратяване на изпълнителното
производство, на което се позовава длъжникът по изпълнението. Изложеното обуславя
извод за законосъобразност на обжалвания отказ на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство водено по и.д. № 20168630402156.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената на 27.07.2021 г. жалба от страна на
длъжника по изпълнението – Е.И. ИВ., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. *******,
срещу постановен отказ от 25.05.2021 г. на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнително дело № 20168630402156 образувано и водено по описа на ЧСИ-С. Х., с рег. №
863 КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, постановен във връзка със заявление
от 25.05.2021 г. с въведено основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5