Решение по дело №37/2018 на Окръжен съд - Плевен

                                                РЕШЕНИЕ  №              

                            Гр.Плевен  , 27.03.2018 г.

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О Д  А

         Плевенски окръжен съд ,първи граждански състав  , в  публично    съдебно     заседание  на двадесет и втори март  , през   две хиляди  и осемнадесета година, в  състав :                   

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ 

                                                           ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                                СВЕТЛА ДИМИТРОВА      

При секретаря ЖЕНИ СТОЙЧЕВА и в присъствието   на Прокурора  ИВАН ШАРКОВ , като разгледа докладваното    от      Съдията Данчев  в.гр.д.№37/2018г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:

     Въззивно обжалване.

      С решение № 1737/ 17.10.2017 г.,  постановено по гр.д.№ 3122/ 2017 г. Плевенски районен съд е ОСЪДИЛ , на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ в полза на В.Г.В. с ЕГН **********,***, следните суми: сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 3 290 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е оправдан с Присъда №153 от 28.06.2016г. по НОХД №1115/2016г. по описа на ПлРС, влязла в законна сила на 07.10.2016г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 07.10.2016г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да му заплати сумата от 10лв., представляваща разноски за държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер неимуществени вреди от 15 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.  ОСЪДИЛ  ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ  на адвокат В.И.И. - К. *** сумата от 440лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.

     Това решение е било връчено на В.Г.В. на 25.10.2017 г. , а на Прокуратура на РБ  – на 24.10.2017 г.

    Подадена е била по пощата на 08.11.2017 г.  въззивна жалба от   В.Г.В.,чрез пълномощника му адв. В.И. - К.  срещу решението на РС-Плевен .

   Подадена е също така и въззивна жалба от прокурор Юлия Накова – представител на РП-Плевен ,на 01.11.2017г.срещу решението на РС-Плевен .

    И двете жалби са  подадени  в законоустановения срок за въззивно обжалване по чл. 259 от ГПК.

    Жалбата от В.Г.В. съдържа твърдения в какво се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането.Жалбата касае  тази част от решението на РС-Плевен ,с която съдът се е произнесъл по иска за обезщетение на неимуществените  вреди,като го отхвърлил за разликата до 15 000 лв. Подписана е от представителя на  жалбоподателя.  Представен е бил препис от жалбата за връчване на другата страна по делото, който е бил връчен . С въззивната жалба не са заявени нови доказателствени искания.

    Не е постъпил  писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

     Жалбата от  прокурор Юлия Накова – представител на РП-Плевен е била  насочена само срещу тази част на решението ,касаеща присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Съдържа твърдения в какво се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането.Подписана е от представителя на  жалбоподателя.

      Подадена е,обаче   и допълнителна въззивна жалба/ също в срока по чл. 259 от ГПК /  от  прокурор Юлия Накова – представител на РП-Плевен с която решението на РС-Плевен се атакува и в частта,  касаеща присъденото обезщетение за имуществени вреди,като е изразено становище ,че в конкретния случай  в наказателния процес липсвала фактическа и правна сложност на делото ,поради което размера на договореното адвокатско възнаграждение бил изключително завишен,поради което  има основание да се намали размера на обезщетението за заплатения от пострадалия адвокатски хонорар. И в двете жалби от РП-Плевен не са заявени нови доказателствени искания. 

     Срещу тях не е постъпил и писмен отговор от В.Г.В..

     Плевенски окръжен съд , като разгледа двете въззивни жалби при условията на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо , а по съществото на спора и правилно решение ,което следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.

     При това  ,ПлОС намира , че са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към мотивите на решението на ПлРС. Това е така ,защото    Плевенски окръжен съд намира,че РС-Плевен е съобразил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност ,не е допуснал нарушения на закона при преценката на тези доказателства и в резултат на това е стигнал до верни изводи за значимата за правния спор фактическа обстановка  въз основа на което пък е направил и правилни правни изводи и е приложил правилно значимите за решаване на делото материалноправни норми.

    Поради това ПлОС  счита,че не се налага да се извършва повторна преценка на тези доказателства,нито да се правят различни изводи относно фактическата обстановка ,както и други правни изводи поради което препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

   Само за яснота на жалбоподателите следва  да се изложат   някои допълнителни съображения  по отделните пунктове на  въззивните жалби.

    Във въззивната жалба на В.В. се акцентира върху това ,че РС-Плевен не бил отчел конкретното значение на всяко от установените от него обстоятелства при определяне размера на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди  и по –конкретно не е отчетено в достатъчна степен продължителността на процесуално-следствените действия ,извършвани с участието на ищеца / въззивника / ,както и че не било съобразено как му се е отразило издаването от Прокуратурата на Република България на удостоверение с неверни данни ,че срещу В. има образувани наказателни производства при положение ,че същите вече са били приключили,което пък довело до отказ да му бъде издадено разрешително за притежаване на оръжие от служба „КОС“.

     Действително по делото/ на л. 9 от делото на РС-Плевен / е било представено  удостоверение изх.№ ***., изходящо от Прокуратура на Република България –Окръжна прокуратура –Плевен за това ,че срещу В.Г.В.  има данни за образувани и неприключени наказателни производства и повдигнати обвинения, като се сочи пр. пр.№ 03739/2014 г. по описа на Рп-Плевен ,досъдебно производство № 431/ 2014 г. по описа на РПУ –Долни Дъбник за престъпление по чл. 216, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК .  Вярно е и това,че въпросното удостоверение е било издадено след като вече е имало влязло в сила Решение 207/ 07.10.2016 г. , постановено по внохд № 660/ 2016 г. на Плевенски окръжен съд с което е била потвърдена присъда № 153 / 28.06.2016 г. ,постановена по нохд № 1115/ 2015 г. на ПлРС с която В.Г.В.  е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал.1 от НК във вр. с чл. 26, ал.1 от НК .  В т.см. очевидно е ,че процесното удостоверение , издадено от прокуратурата не е отчело влизането в сила на оправдателната присъда и в т.см. то съдържа неверни данни за наличието на висящо наказателно производство спрямо В.. Издаването от Прокуратурата на Република България  на удостоверение с невярно съдържание относно наличието на висящи наказателни производства по отношение на В. В. , обаче,  не попада в хипотезата на чл. 2 , ал.1 т. 3 от ЗОДОВ ,каквото е правното основание на предявения иск за обезщетение. То е съвсем различно действие на Прокуратурата ,което не представлява незаконно обвинение в извършване на престъпление , а е издаване на документ с удостоверително съдържание,което действие не покрива изобщо хипотезата на чл. 2,ал.1 т.3 от НК  или иначе казано , макар да има връзка със самото незаконно обвинение ,чиято висящност към 12.10.2016 г. неточно удостоверява , то самото не представлява незаконно обвинение по смисъла на цитираната правна норма на ЗОДОВ.  Поради това съвсем правилно Районен съд –Плевен не е съобразил в решението си въпросното удостоверение като обстоятелство ,която да налага повишаване на размера на обезщетението за претърпени от пострадалия неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение срещу него.

      Що се отнася до оплакването ,че не са били отчетени адекватно от РС-Плевен всички фактори ,които имат значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и по –конкретно продължителността на извършените с негово участие процесуално –следствени действия , то и в този случай въззивната инстанция намира ,че РС-Плевен  съвсем правилно и съобразно с практиката на ВКС , цитирана от РС-Плевен в решението му / решение № 18/ 20.02.2014 г. по гр.д.№ 272/ 2013 г. ІV г.о. на ВКС /е изследвал обема , интензивността и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания и ги е определил, съобразявайки както свидетелските показания в тази насока,така и писмените доказателства в т.вр.  При това РС-Плевен изрично е съобразил ,че наказателното производство срещу В.В.  е продължило една година и шест месеца  от привличането му като обвиняем на 07.04.2015 г. до влизане в сила на оправдателната присъда – 07.10.2016 г. ,като правилно е приел, че се касае за един разумен срок на приключване на наказателното производство . Този срок се явява сравнително кратък ,особено като се сравнява с посочената от самия въззивник в жалбата му продължителност на наказателните производства за които са били присъдени сочените от въззиника обезщетения в по-значителни размери / цитираната от въззивника съдебна практика на стр. 2 от въззивната му жалба / .  При това , при преценката на събраните по делото доказателства за обема , интензивността и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания поради незаконното обвинение срещу него,  няма основание да се направи извод ,че те се отличават с особено широк кръг негативни преживявания  у пострадалия и с такъв голям интензитет  ,че да обосноват определяне на обезщетение в по-голям размер.

    Що се отнася до оплакванията ,развити във въззивната жалба на Прокуратурата относно размера на определеното от РС-Плевен обезщетение за претърпените от В.В.  неимуществени вреди,то и в това отношение решението на РС-Плевен почива изцяло на събраните по делото доказателства ,като прави правилния извод ,че воденото срещу В. друго наказателно производство за престъпление  по чл.330, ал.1 във вр. с чл. 20 , ал.2 от НК   за което също така е бил оправдан, е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 13.10.2014 г. ,т.е. през периода на воденото срещу В. наказателно производство,обезщетяване на  вредите от което са предмет на настоящото дело ,не е имало и друго висящо наказателно производство,което да съставлява пречка да бъдат разграничени търпените от В. неимуществени вреди от всяко едно от тези наказателни производства,каквото твърдение се развива във въззивната жалба на Прокуратурата. 

    Колкото до размера на присъдените от РС-Плевен  имуществени вреди,то въззивната инстанция изцяло възприема мотивите на РС-Плевен за недопустимост на редуцирането на направените от обвиняемия / подсъдимия / разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство по което му е било повдигнато незаконното обвинение, заради което той търси тези имуществени вреди ,тъй като в НПК липсва правна норма , аналогична на чл. 78, ал. 5 от ГПК , която дава възможност за редуциране на направените от противната страна в гражданския процес деловодни разноски за адвокатско възнаграждение съобразно фактическата  и правна сложност на делото , още повече ,че дари такава норма да беше налице ,то следваше  същата да бъде приложена в рамките на съответното наказателно производство заради което са направени конкретните разноски за адвокатско възнаграждение , а не в последващия процес по предявен иск по ЗОДОВ.  Ако условно се допусне възможността да се намалява размера на имуществените вреди ,претендирани по ЗОДОВ и изразяващи се в платеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство,то това би означавало да се изследва и установява  в този процес   дали подсъдимият е могъл при полагане на дължимата грижа да намери друга  , адекватна на конкретните си  нужди  правна помощ  на по-ниска цена от  действително заплатената от него, което обстоятелство според съда не подлежи на доказване. В т.вр. ПлОС съобрази и обстоятелството ,че  все още не е постановено решение по тълкувателно дело № 1 / 2017 г. за адвокатското възнаграждение в наказателния процес при иск по чл. 2,ал.1 т. 3 от ЗОДОВ , като настоящият съдебен състав възприема тази съдебна практика според която подобно редуциране на адвокатското възнаграждение в наказателния процес при иск за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ е невъзможно / напр.Решение № 442 / 08.04.2016 г. по гр.д.№ 1643/2015 г.  на ВКС , ІV г.о. и др. / .

    Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на РС-Плевен следва да бъде потвърдено както в  частта , касаеща присъденото обезщетение за неимуществени вреди ,така и в частта, касаеща обезщетението за имуществени вреди.

   Поради това , Плевенски окръжен съд

                                                РЕШИ :  

    ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1737/ 17.10.2017 г.,  постановено по гр.д.№ 3122/ 2017 г.на Плевенски районен съд в обжалваните му части.

    Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                                    ЧЛЕНОВЕ :