Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 902 23.12.2010
година гр.Н****
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Н****СКИ РАЙОНЕН СЪД наказателен състав
на тридесети ноември две хиляди и десета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Д.Г.
като разгледа докладваното от съдията Атанасова
наказателно административен характер дело
№ 856 по описа за 2010 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод постъпила жалба от Е.Ф.И. с ЕГН **********,***,
против наказателно постановление № 4309/20.09.2010 на началника на РПУ- Н*****
с което на основание чл. 180, ал.1, т.1, предл.9 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено на жалбоподателя административно
наказание “глоба” в размер на 150 лева за нарушение по чл.15, ал.1, предл.1 от ЗДвП, както и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП
е наложено на същия административно наказание “глоба” в размер на 10 лева, за това,
че на 04.09.2010 г. около 15.00 часа, на път 1 клас № 1-9, около 194-ти км в
посока гр. В**** – гр. Б****, при управление на моторно превозно средство-
автобус с рег. № ****, е навлязъл в лентата за
насрещно движение и е допуснал ПТП с материални щети, а при извършената
проверка не е представил контролен талон. Жалбоподателят излага подробни
съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли за
неговата отмяна, алтернативно за намаляване размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Ангажира доказателства.
За РУП- Н**** не се явява
представител в съдебното заседание, не е заявено становище по жалбата.
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима,
включително в частта, относно наложеното наказание глоба в размер на 10 лева,
предвид разпоредбата на чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, регламентираща правото на справедлив процес на всяко лице
при наказателно обвинение срещу него.
Н****ският
районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено следното:
На 04.09.2010г. около 15.00 часа
свидетелите Х. и Д.-*** посетили пътнотранспортно произшествие на главен път
І-9, около 194- ти км. На място същите констатирали, че произшествието е
настъпило между автобус „****” с рег. № ****,
управляван от жалбоподателя И. и лек автомобил „****” с ДК № ****.
Местопроизшествието не било запазено- автобусът бил изместен в дясно на пътното
платно, на около 20 метра от мястото на удара. Свидетелите Х. и Д.
констатирали, че дясната лента за движение е с широчина 3.70 метра, а лявата, в
която е настъпило произшествието, е с широчина над 4 м. От проведените разговори
с участниците и от следите по пътното платно същите направили извод, че произшествието
е настъпило на остър завой (около 70-80 градуса), където автобусът навлязъл в
лентата за насрещно движение и се блъснал в насрещно движещия се лек автомобил.
С оглед мястото на удара, полицейските служители приели, че вина за
произшествието има водачът на автобуса. На последния бил съставен акт за установяване
на административно нарушение, въз основа на който било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Изложената фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели Х. и Д., както и от приложените в административнонаказателната
преписка писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Така установените факти не
се опровергават от показанията на водения от жалбоподателя свид.
М****, който заявява, че е пътувал в автобуса, когато станало произшествието.
Видял кола, която се движела срещу тях, в насрещното движение, но не очаквал да
се блъснат. Същият счита, че пътят е бил тесен за автобуса, като излага
предположение, че при намаляване скоростта на леката кола и завъртане на волана
в дясно от страна на нейния водач, двете моторни превозни средства са щели да
се разминат.
Жалбоподателят не оспорва
факта, че на посочените в НП дата и място е настъпило пътнотранспортно
произшествие между управлявания от него автобус и лекия автомобил „****”. Същият обаче счита, че няма
вина за произшествието, като излага съображения, че дясната лента за движение в
участъка, където е настъпило същото, е по-тясна от лявата и е с широчина, равна
на тази на автобуса, поради което с лявата гума е “настъпил” маркировката. Счита,
че вина за произшествието е имал водачът на лекия автомобил, който не успял да
завие в своята лента за движение и се ударил челно в лявата гума на автобуса.
Съдът намира тези доводи за
неоснователни. Видно от показанията на свид. Х.,
дясната лента за движение е била с широчина 3.70 метра, която е достатъчна
автобусът да премине безпрепятствено при правилно извършване на маневрата. Що
се отнася до мястото на удара, същото е било установено от полицейските
служители, въз основа на следите върху пътното платно, като същите са
категорични, че произшествието е настъпило в лентата за движение на лекия
автомобил.
Разпоредбата на чл.180,
ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 20 до 150 лева за водач, който
наруши правилата за използване на пътното платно, когато в резултат на
нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. В конкретния
случай съдът счита, че е осъществен съставът на посоченото административно
нарушение. От доказателствата по делото се установява, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило в лентата за движение на лекия автомобил и с оглед на
това съдът приема, че жалбоподателят е нарушил изискването на чл.15, ал.1 от ЗДвП, навлизайки в лентата за насрещно движение. Безспорно в случая е налице и втората
предпоставка на чл.180, ал.1, т.1 от - с
извършване на нарушението е възникнала опасност за движението. Осъществен е
също съставът на нарушението по чл. 183, ал.1, т.1 от -
при извършената проверка жалбоподателят не е представил контролен талон на
управляваното от него МПС, видно от изложеното в съставения АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила не е оборена в настоящото
производство.
При извършената служебна проверка съдът констатира,
че при издаването на наказателното постановление е допуснато нарушение, досежно правната квалификация на извършеното от
жалбоподателя административно нарушение- посочен е чл. 180, ал.1, т.1, предл.9 от ЗДвП, каквото предложение
няма в цитираната норма. Допуснатото нарушение обаче, според настоящия състав
на съда, не е съществено, тъй като не би могло да се отрази на правото на
защита на санкционираното лице- в акта и в наказателното постановление ясно са
описани нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, и е приложена
съответната санкционна норма. С оглед на това, съдът счита, че не са налице
основания за отмяна на наказателното постановление.
Относно размера на наложеното наказание,
съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 180,
ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” от 50
до 150 лева за извършеното от жалбоподателя нарушение. При индивидуализиране
наказанието на последния, следва да се вземе предвид липсата на данни за други
административни нарушения по ЗДвП, както и младата възраст
на нарушителя. Наказващият орган не е отчел
тези обстоятелства, а също и имущественото състояние на нарушителя, за което не
е събрал каквито и да било доказателства, и е наложил административно наказание
в максималния предвиден от закона размер, което съдът счита, че е завишено и не
е съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. С оглед на това, обжалваното
наказателно постановление следва да се измени в частта, с която е наложено наказание
“глоба” в размер на 150 лева, като същото се намали до размер близко до
средния, предвиден от закона, а именно: 80 лева, което съдът намира за
съответно на тежестта на извършеното нарушение. В останалата част- досежно наказанието глоба в размер на 10 лева наказателното
постановление е законосъобразно и следва да се потвърди.
С оглед направеното искане в
жалбата, следва да се посочи, че отнемането на контролни точки не представлява
административно наказание или принудителна административна мярка, а средство за
отчитане на установените нарушения, поради което съдът не е компетентен да
изменя постановлението в тази му част.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, приложим в настоящото производство въз основа на препращащата разпоредба
на чл.84 от ЗАНН, следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя
разноските по делото, които са в размер на 20 лева- изплатени пътни разноски на
свидетелите Х. и Д..
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания, Н****ският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 4309/20.09.2010 на началника на РПУ- в частта,
с която е наложено на Е.Ф.И. с ЕГН **********,***, административно наказание
“глоба” в размер на 150 лева за нарушение по чл. 180, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), за това, че на
04.09.2010 г. около 15.00 часа, на път 1 клас № 1-9, около 194-ти км в посока
гр. В**** – гр. Б****, при управление на моторно превозно средство- автобус с рег. № ****, е навлязъл в лентата за насрещно движение и е
допуснал ПТП с материални щети, като НАМАЛЯВА размера на наказанието “глоба” от
150 лева на 80 (осемдесет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
4309/20.09.2010 на началника на РПУ- Н**** в останалата му част.
ОСЪЖДА Е.Ф.И. с ЕГН **********,***, да
заплати по сметката на Районен съд- Н**** сумата от 20 (двадесет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд- Б**** в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: