РЕШЕНИЕ
№ 4591
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря ......................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20241110106470 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ....................., с която по реда на чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени срещу И. В. В. кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1
вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1704,72 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен
кредит № ...................., сключен между И. В. В. и ..................... вземанията по
който са прехвърлени от страна на ..................... на ищеца с договор за цесия от
...................., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 63299/2022 г. по описа на СРС, 119 състав –
...................... до изплащане на вземането; 159,38 лева, представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода от .......................; и 62,20 лева,
представляваща лихва за забава за периода от ..................... за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
30.11.2022 г. по ч. гр. д. № 63299/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.
Ищецът твърди, че на ................... ответникът е сключил с .....................
Договор за потребителски паричен кредит № ...................., по силата на който
на ответника е предоставена сума в размер на 2126,74 лева. Договорен бил
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 16 %. Посочва, че
кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 17 месечни
анюитетни вноски в срок до ................... но поради неплащане на две
последователни погасителни вноски, на основание чл. 13, ал 2 от договора,
1
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като на .................... на
длъжника било връчено уведомление за предсрочна изискуемост.
Впоследствие изтекъл и крайният срок на договора – .................... с което бил
настъпил падежът на всички вноски по кредита. Сочи, че на .................... е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между
..................... и ....................., по силата на който задължението на ответника И.
В. В., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит №
.................... е изкупено от ...................... Твърди, че в изпълнение на
императивните разпоредби на чл. 99 ЗЗД, длъжникът е уведомен, че считано
от датата на получаване на Уведомлението за цесия, получено лично от
ответника на .................... кредитор спрямо него по отношение на процесното
парично вземане е ищецът. Поддържа, че ответникът следва да се счита
уведомен за прехвърлянията на вземанията и с връчване на препис от исковата
молба. Съобразно изложеното, моли съда да установи вземанията така, както
са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането на
съда по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, са били редовно и
лично връчени на ответника.
На 19.02.2025 г. по делото е проведено първо редовно открито съдебно
заседание, за което ответникът е бил редовно и лично призован. В
определението за насрочване на делото и в призовката за насроченото съдебно
заседание повторно е разяснена възможността при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за
разглеждане на делото в отсъствие на страната да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на насрещната страна.
Независимо от посоченото, ответникът не се явява в откритото съдебно
заседание, не изпраща процесуален представител, който да го представлява в
същото, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В сезиращата съда искова молба, както и в проведеното по делото
открито съдебно заседание, ищецът е поискал съдът да се произнесе с
неприсъствено решение срещу ответника при наличие на законовите
предпоставки за това.
Съдът, като съобрази изложените от ищеца доводи, взе предвид
данни по делото и събраните доказателства, намира от правна страна
следното:
Съгласно 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ ответникът да не е представил в срок
отговор на исковата молба; 2/ да е редовно призован и да не се яви лично, или
чрез представител в първото редовно открито съдебно заседание; 3/ да не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да
са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание; 5/ ищецът да е
2
поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и
6/ предявеният иск да е вероятно основателен, съобразно изложените от
ищеца твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства.
В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактология, съдът
намира, че всички изброени предпоставки са налице, поради което следва да
бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените срещу
ответника искове да бъдат уважени изцяло, без съдът да излага мотиви по
същество на спора (чл. 239, ал. 2 ГПК).
По отговорността за разноски:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които са в
общ размер 218,53 лева (38,53 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско
възнаграждение) в заповедното производство, а в исковото производство
сторените от ищеца разноски са в размер 129,66 лева – държавна такса.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че И.
В. В., ЕГН ********** дължи на ....................., ЕИК ...................... на основание
чл. 99, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД следните суми: 1704,72 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски паричен кредит № ...................., сключен между И. В. В. и
..................... вземанията по който са прехвърлени от страна на ..................... на
ищеца с договор за цесия от ...................., ведно със законна лихва от
21.11.2022 г. до изплащане на вземането; 159,38 лева, представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода от .......................; и 62,20 лева,
представляваща лихва за забава за периода от ..................... за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
30.11.2022 г. по ч. гр. д. № 63299/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. В. В., ЕГН ********** да
заплати на ....................., ЕИК ...................... сумата от 218,53 лева,
представляваща разноски в производство по ч. гр. д. № 63299/2022 г. по описа
на СРС, 119 състав, както и сумата от 129,66 лева, представляваща разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните, като в съобщението до
ответника се укаже възможността в едномесечен срок от връчването да
подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата
отмяна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4