Р Е Ш Е Н И Е
№ 564
В ИМЕТО
НА НАРОДА
10.04.2020г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН
СЪД VII
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар:
Милена Георгиева
Като
разглежда докладваното от съдията
НАХД № 3785 по
описа за 2019 година
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
16-002526/31.05.2019 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на ET „Дав-Й.М.
" ЕООД, ЕИК ****, в качеството на работодател, със седалище и адрес на
управление: гр.П., *****, представлявано от Й.А.М., е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лв. /две хиляди/
лева, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от Кодекса на
труда /КТ/, за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ,вр. чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”- гр.София да заплати на ЕТ „Дав-Й.М. ",
ЕИК **** разноски по делото, предсталвяващи адвокатско възнаграждение в размер
на 200 /двеста/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О Т И В И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002526/31.05.2019 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което
на ET „Дав-Й.М.
" ЕООД, ЕИК ****, в качеството на работодател, със седалище и адрес на
управление: гр.П.****, представлявано от Й.А.М., е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лв. /две хиляди/
лева, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от Кодекса на
труда /КТ/, за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ,вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесното накaзателно
постановление, като незаконосъобразно. Евентуално, моли размерът на наложеното
накaзание да бъде намален до
законовия минимум. В
съдебно заседание, се представлява от процесуalния си представител, който поддържа
жалбата и прави същото искане. Претендира разноските по делото.
Административнонаказващия орган – Дирекция „Инспекция по труда”
Пловдив в съдебно заседание чрез процесуалния си представител иска
потвърждаване на процесното накaзателно
постановление като правилно и законосъозбразно.
Претендира разноските за
юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 10.05.2019г. била извършена проверка в гостилница
„Гълъба" в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски", № 236, стопанисвана от ЕТ
„ДАВ-Й.М.”, и от предоставените на 15.05.2019г.
в Дирекция „Инспекция по труда" – Пловдив документи, било
установено, че към 10.05.2019г. в гостилница „Гълъба” от страна на работодателя
ЕТ „ДАВ-Й.М.” била приета на работа като
***** Р.К.Т., ЕГН **********, с
установено работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с нея
трудов договор в писмена форма. С Р.К.Т. бил сключен граждански договор, като
последният бил представен.
С оглед направените от контролните органи констатации, бил
съставен АУАН № 16-002526 от 20.05.2019г. срещу ЕТ „ДАВ-Й.М.” за извършено от
него нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ,вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Въз
основа на АУАН е издадено и обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя и наличните по преписката писмени доказателства, дотолкова
доколкото служат за установяване на обективната действителност.
При така установената
фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:
Според съда действително ЕТ”ДАВ-Й. М. ” е извършил нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ,вр. чл.1, ал.2 от КТ, след запознаване с наличната по делото декларация
от лицето Р.Т., като отразеното съотвества на показанията на разпитания
актосъставител.
Въпреки установеното, при извършената служебна проверка, съдът
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи реквизитите по
чл.42, т.4 от КТ и чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, а именно описание на нарушението и обстоятелствата
въз основа, на които е било извършено.
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се
сключва в писмена форма. Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Въпросът за
нарушаването на посочените разпоредби е свързан с въпроса за наличието на
трудово правоотношение между работника или служителя и работодателя. Предметът
на трудовото правоотношение включва предоставянето от физическо лице на работна
сила, като съвкупност от физически усилия, професионални знания и практически
умения за изпълнение на определения вид работа срещу трудово възнаграждение. Т.е.
за да бъде ангажирана отговорността на дружеството под посочената правна
квалификация от описанието на нарушението, следва да бъдат конкретизирани
всички елементи с трудов характер в правоотношението между работодателя и работника – длъжност,
работно място, работно време, почивка, уговорено трудово възнаграждение, за да
се обуслови и сключването на писмен трудов договор, а не просто отношенията им
да бъдат уредени с граждански договор за резултат, какъвто в случая е бил
наличен.
В конкретния казус в описанието
на нарушението горепосочените елементи
просто са изброени, но не и индивидуализирани, за да се конкретизира трудовото
правоотношение и да бъде ясно за
наказаното лице какво е административното му обвинение. От оскъдното описание
на обстоятелствената част на АУАН и НП единствено е уточнено,чe на 10.05.2019г. в гостилница
„Гълъба” лицето Р.К.Т. е приета на работа като „********” без сключен писмен
трудов довогор. Изброяването на трудовите елементи - „с установено работно време , уговорено
трудово възнаграждение”е заместило пълното и точно описание, относно това какво
е било всъщност работното време на трудещия се,
какво е било уговореното възнаграждение, каква е била почивката, за да
се прецени - установени ли са били такива, отношенията
развнопоставени ли са като при граждански договор или при условията на власт и
подчинение, като при трудовото правоотношение, да се прецени, дали целта е предоставянето
на резултат или работна сила. Защото
характерът на договора, в случая писмен трудов договор, се определя не от
неговото наименование, а от неговото
съдържание, от правата и задълженията, които се установяват с него.
Ето защо и с оглед на изложеното, съдът намира,
че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като
жалбоподателят е лишен от правото му на защита, а именно да разбере естеството
на нарушението, въз основа на кои точно
въщност обстоятелства административният орган е приел, че водят до трудово
правотоношение без сключен писмен договор. Тук следва да се отбележи, че
наличието на доказателства по преписката не замества пълното,точно и ясно
описание на нарушението, каквото в случая отсъства.
За по-голяма прецизност, е необходимо да се
отблежи,че при запознаване на Съда с процесното НП и в частност с дизпозитива – прави впечатление,
че е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Дав-Й.М.”
едновременно като ЕТ и ЕООД, което е некоректно, дотолкова, доколкото създава
противоречие, относно правноорганизационната форма на наказаното лице.
При
горните съображения, Съдът намира, че процесното наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
На основание на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните
имат право на разноски. Предвид развоя на делото – отменяване на
наказателното постановление, доказаното извършване на разноски от страна на жалбоподателя
и направеното искане в тази посока, съдът уважи изцяло претенцията му за
размера от 200 лв., като отхвърли тази на въззиваемата страна по делото.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ