Р Е Ш Е Н И Е
№ 329 03.11.2021г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
Четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар: Ани Цветанова
като разгледа
докладваното от съдията Костова
т.д. № 2645 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след като с определение № 260171 от 21.10.2020 г. е прекратено образуваното гр.д. № 460/2020 по описа на Районен съд – Несебър и е препратено по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* / като правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД/, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, представлявано от юрк. Мариана Терзиева, със съдебен адрес: чрез клона на „Първа инвестиционна банка“ АД в гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 58, е предявил иск против М.Г.Я. – В., ЕГН ********** и В.П.В., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. Гергана Николова, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 57, ет.3, за приемане за установено по отношение на ответниците съществуването на следните изискуеми вземания, произтичащи от Договор за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ № 317-216/10.09.2009г., както следва: 22 325,05 евро – просрочена главница; 3 697,71 евро - просрочена договорна лихва; 484,85 евро - просрочена наказателна лихва; 111,63 евро - просрочена комисионна за управление на кредита; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира се и присъждане на разноските в заповедното производство в размер на 1041,25 лв. държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и съдебно-деловодните разноски, направени в настоящото производство.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата молба, че за задълженията на ответниците, произтичащи от договор за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ № 317-216/10.09.2009г., се е снабдил със заповед за изпълнение № 387 от 26.07.2018г. и изпълнителен лист № 504 от 31.07.2018г., по ч. гр. дело № 742/2018г. по описа на Районен съд - гр. Несебър, с който длъжниците били осъдени да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД, следните суми: 22 325,05 евро – просрочена главница; 3 697,71 евро - просрочена договорна лихва; 484,85 евро - просрочена наказателна лихва; 111,63 евро - просрочена комисионна за управление на кредита; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК - извършените разноски, в размер на 1041,25 лв. внесена държавна такса и на основание чл.78, ал.8 от ГПК - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 150,00 лв.
Подаденото от длъжниците възражение по чл.414 от Гражданския процесуален кодекс е обусловило правния интерес на банката от завеждане на настоящия иск.
Твърди се още, че съгласно договор за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ № 317-216/10.09.2009 г., „МКБ Юнионбанк“ АД предоставила на първата ответница като кредитополучател банков кредит в размер на 25 000 евро, за което солидарно се задължила и П.П.М.. С договор за поръчителство № 317-217/10.09.2009 г. вторият ответник, в качеството си на поръчител, се задължил да отговаря солидарно за задълженията по договора за кредит. В точки 1.6 и 1.7 от договора за кредит се съдържали уговорки за размера на редовната и просрочената лихва. Кредитът бил усвоен в пълен размер по сметка на първата ответница на 17.09.2009г.
Ищецът представя подробна справка за извършените плащания по кредита, като твърди, че с тях били погасявани само частично задълженията за главница и лихва по вноските. Твърди се още, че кредитът бил в просрочие от 20.01.2015 г. общо 1274 дни до 16.07.2018 г. включително. Просрочени били: 43 вноски за главница в общ размер на 22325,05 евро с падежи от 20.01.2015 до 20.06.2018 г., подробно описани в исковата молба по размер и вноска с падеж 10.07.2018 г. в размер на 19634,74 евро; 21 вноски за договорна лихва в общ размер на 3697,71 евро с падежи от 21.11.2016 до 10.07.2018; наказателна лихва в общ размер на 484,85 евро; комисионна за управление на кредита в размер на 111,63 евро с падеж 17.09.2017 г. На 10.07.2018 г. на основание раздел II, т. 8 „Стандартни условия относно предсрочна изискуемост на кредита“ и във връзка с т.8.1. и т.8.1.2 от договора, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което ответниците били уведомени с писма, които получили лично на 21.06.2018г., а солидарният длъжник М. – на 02.07.2018 г.
Твърди се още, че след издаването на заповедта изпълнителния лист на 30.11.2018 г. длъжниците погасили сума в размер на 6259 евро, за която ЧСИ бил информиран и дългът по изпълнителното дело бил съответно редуциран.
В срока по чл. 131 от ГПК пред Районен съд Несебър е постъпил съвместен писмен отговор от ответниците вх.№ 260776/15.09.2020 г. на Районен съд - Несебър (изпратен по пощата на 11.09.2020 г.), който не е бил надлежно номериран и приложен хронологично в кориците на делото от районния съд, а е прикрепен за задната корица на делото, поради което и настоящият съд погрешно е дал повторно е дал указания на ответниците за отговор на исковата молба с разпореждане № 261052/11.11.2020 г. Предвид това и тъй като и двата отговора са подадени от един и същи процесуален представител, който е добре запознат с процесуалните срокове и идентичността на делата, съдът не следва да взема предвид възраженията на ответниците и писмените доказателства към отговор на искова молба вх.№ 267077/17.12.2020 г. на Окръжен съд - Бургас.
Ответниците, чрез процесуалния си представител, са подали съвместен писмен отговор, с който считат исковете за недопустими поради непредставяне на исковата молба в срока по чл. 422 от ГПК пред заповедния съд и обезсилването на заповедта по ч.гр.д. 742/2018 г. по описа на Районен съд – Несебър. Оспорват претенциите по основание и размер.
Признават сключването на процесния договор за кредит, както и договора за поръчителство. Посочват, че извлечението от счетоводните книги е частен документ и не се ползва с доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства. Оспорват по размер претендираните главници поради разминаване в размерите на посочените в исковата молба като платени и дължими главници, и фиксираните в погасителния план. Освен това считат, че от претендираната главница с посочен падеж 10.07.2018 г. и посочен размер от 19 634,74 евро, следва да се приспадне част от платената от ответницата на 30.11.2018 г. сума в размер на 9 550 евро, от която ищецът отнесъл за погасяване на главницата по кредита 6 259 евро. Позовават се на т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Твърди се още, че от сключването на договора до вливането на „МКБ Юнионбанк“ в „ПИБ“ АД, трудовото възнаграждение на кредотополучателя било превеждано ежемесечно по банкова сметка, открита в „МКБ Юнионбанк“ за погасяване на месечните вноски. След правоприемството плащанията били извършвани чрез касови преводи, в открити от новия кредитор три банкови сметки. През 2011 г. банката предоставила на кредитополучателя и втори кредит за текущи нужди в размер на 5 000 евро с договор за потребителски кредит № 317-53/04.02.2011 г., като и двата кредита били погасявани чрез внасяне на суми по откритите в „МКБ Юнионбанк“ АД, а в последствие в „ПИБ“ АД банкови сметки.
Оспорват и претенцията за наказателна лихва с аргумента, че клаузата на т. 1.7 от договора за кредит, предвиждаща лихва за просрочие /наказателна лихва/ по кредита в размер на лихвата за редовен дълг и надбавка от 1000 базисни точки на годишна база и при спазване на условията на раздел II т. 4 от договора, е нищожна поради противоречие с чл. 19 ЗПК /отм./ (обезщетението при забавено плащане на длъжника не може да надвишава размера на законната лихва за забава), и като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите, доколкото клаузата задължава кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение, посредством което се стига до обогатяване на банката без правно основание. Считат, че на основание пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, кредитополучателят следва да се третира като потребител по смисъла на ЗЗП. Излагат подробни съображения и изчисления на размера на уговорената към онзи момент лихва и предвидената в чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, вр.чл. 1, ал. 1, т. 2 от ПМС 73/1994 г. Заключават, че в периода на начисляване на наказателната лихва тя е била двойно по-висока от законната лихва за този период. Твърди се още, че клаузата е неравноправна и с оглед определянето ѝ на база лихвата за редовен дълг, доколкото самите клаузи, определящи методиката на начисляване на лихвата за редовен дълг - Раздел II, т. 4 от Заявяват, че общите условия са неясни и неравноправни и като такива нищожни, а наказателната лихва натоварва кредитополучателя със задължения за неустойка, несъответстващи на вредата, която кредиторът би търпял при забава, поради което е нищожна.
Оспорват се и претенциите за договорна лихва. На първо място се твърди, че клаузите на раздел II, т. 4 /т. 4.1-4.5, 4.6/ от общите условия във връзка с т. 1.6. от договора, в които банката едностранно е определила правила за олихвяването на кредита, са неясни и неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 и 2 т. 5, 10, 12, 13 и 19 от ЗЗП. Излагат следните аргументи в тази насока: предвидена била единствено възможност за увеличение на лихвения процент, неяснота на методиката за определянето му, правото на банката по всяко време по неясни критерии едностранно да променя лихвения процент, повишаването на лихвените проценти въпреки спада на индекса Euribor, липса на яснота относно математическото изражение на т.нар. базисни точки при формиране на лихвите. Твърди се още, че клаузата на т. 1.6.2 от договора, предвиждаща плаващ лихвен процент на дълга след първата година, определяем по установена в общите условия методика, но в същото време изключва изначално възможността за намаляването му под установения в т. 1.6.1 от договора размер, не отговаря на изискването за добросъвестност на кредитора и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Посочва, че същите не са индивидуално уговорени, договорът е типов и предварително изготвен, като длъжникът не могъл да влияе върху съдържанието му.
Твърди се още, че са налице различия в размерите на посочените в исковата молба като платени и дължими лихви и тези в погасителния план. Считат, че вноската за договорна лихва в размер на 109.63 евро, претендирана с падеж на 10.07.2018 г., е недължима като следваща датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорват и претенцията за комисионна поради липса на основание за дължимостта ѝ и неяснота на периода, за който се отнася.
Излагат съображения за неоснователност на претенцията спрямо поръчителя поради изтичане на 6-месечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на вноските с падеж по-ранен от 6 месеца преди обявяването на предсрочната изискуемост. Считат поръчителството за погасено по отношение на вноските за главница за периода от 20.02.2015 г. до 20.01.2018 г. включително и за лихви за периода от 21.11.2016 г. до 20.01.2018 г. Твърди се още, че поръчителството се погасило и за обявените за предсрочно изискуеми непадежирали вноски поради бездействието на кредитора, да образува своевременно изпълнително дело. Изтекъл и нов 6 месечен срок от датата на уведомлението за предсрочна изискуемост до длъжника-кредитополучател / каквото на поръчителя не било връчено /, съответно от подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК, до образуването на изпълнителното дело, което е станало едва през м. февруари 2020 г. Представят доказателства.
При проверка на допустимостта на предявения
иск, съдът констатира , че искът,
предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице правен
интерес от предявяването му пред съда, тъй като се твърди, а и от събраните
писмени доказателства се установява, че ищецът първоначално е предприел
действия по започване на принудително изпълнение за събиране на изискуемите си
вземания при облекчените условия на заповедно производство, в хода на което
обаче вследствие своевременно депозирани възражения от ответниците е
установено, че е налице спор относно съществуването им. За да запази породените
последици в заповедното производство-изпълнителна сила, ищецът своевременно е
предявил настоящия установителен иск, съобразно изискванията на чл.422 от ГПК. Неоснователно
е възражението на ответниците за несвоевременно предявяване на установителния
иск, което е довело до обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист, защото видно от входящия номер на исковата
молба , същата е подадена в срок, но не е своевременно докладвана поради
изпращане на делото във въззивната инстанция за произнасяне по частна жалба.
Същото е приел Бургаският окръжен съд по в. ч. гр. д.№ 2368/2020 год. , като е
отменил Определение № 457/23.07.2020 год. на Районен съд Несебър, с което са
обезсилени заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.4 17 от ГПК и изпълнителен лист.
Исковата молба, към момента, е предявена
съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Исковата молба е подадена от
активно легитимирано лице, което твърди, че е кредитор, предприел действия за
принудително събиране на изискуемите си вземания по облекчения ред на
заповедното производство, в което обаче длъжниците му са подали своевременно
възражения. Исковете са насочени срещу длъжниците по заповедното производство,
за които се твърди, че нарушават материални субективни права на ищеца, като
неоснователно отказват изпълнение, оспорвайки съществуването на вземанията,
предмет на заповедно производство.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди,
че е правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД, за което не представя доказателства.
При извършена служебна справка от съда в Търговския регистър по партидата на
„Юнионбанк“ АД се установява, че същата е заличена поради преобразуване чрез
вливане с номер на вписване – 20140304083127, като по партидите и на двете
банки е посочено изрично, че ищцовата банка е правоприемник на „Юнионбанк“ АД.
С оглед на горното, съдът приема , че е налице правоприемство между банката
кредитор по процесните договори за кредит и ищеца в производството, което се е
осъществило на 04.03.2014 год. – датата на вписването.
Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са
налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват
процесуални пречки за разглеждането на спора, намира, че предявените искове са
допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка
на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове е с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* / като правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД/, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, представлявано от юрк. Мариана Терзиева, със съдебен адрес: чрез клона на „Първа инвестиционна банка“ АД в гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 58, е предявил иск против М.Г.Я. – В., ЕГН ********** и В.П.В., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. Гергана Николова, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 57, ет.3, за приемане за установено по отношение на ответниците съществуването на следните изискуеми вземания, произтичащи от Договор за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ № 317-216/10.09.2009г., както следва: 22 325,05 евро – просрочена главница; 3 697,71 евро - просрочена договорна лихва; 484,85 евро - просрочена наказателна лихва; 111,63 евро - просрочена комисионна за управление на кредита; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира се и присъждане на разноските в заповедното производство в размер на 1041,25 лв. държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и съдебно-деловодните разноски, направени в настоящото производство.
Не се спори, а от приложеното ч.гр.д.№742/2018
год. по описа на Районен съд – Несебър се установява, че за процесните вземания
е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, че такава е издадена в полза на ищеца срещу ответниците и за процесните суми. Не се спори, че след
постъпили възражения от всеки от ответниците в настоящото производството е
указано на ищеца да предяви иск по чл. 422 от ГПК.
Не се спори между страните, че между „Юнионбанк“
АД и М.Г.Я. – В., ЕГН ********** е сключен Договор за предоставяне на
Юнионкредит „Улеснение“ № 317-216/10.09.2009 г./Договора/, по силата на който
„МКБ Юнионбанк“ АД е предоставила на първата ответница като кредитополучател
банков кредит в размер на 25 000 евро, за което солидарно се задължила и П.П.М.. С договор за поръчителство №
317-217/10.09.2009 г. вторият ответник, в качеството си на поръчител, се
задължил да отговаря солидарно за задълженията по договора за кредит. В точки
1.6 и 1.7 от договора за кредит се съдържали уговорки за размера на редовната и
просрочената лихва. Кредитът бил усвоен в пълен размер по сметка на първата
ответница на 17.09.2009г.
Не се спори, че ищецът , в качеството си на
правоприемник на „Юнионбанк“ АД се е
снабдил със заповед за изпълнение № 387 от 26.07.2018г. и изпълнителен лист № 504
от 31.07.2018г., по ч. гр. дело № 742/2018г. по описа на Районен съд - гр.
Несебър, с който длъжниците били осъдени да заплатят на „Първа инвестиционна
банка“ АД, следните суми: 22 325,05 евро – просрочена главница; 3 697,71 евро -
просрочена договорна лихва; 484,85 евро - просрочена наказателна лихва; 111,63
евро - просрочена комисионна за управление на кредита; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
17.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание
чл.78 ал.1 от ГПК - извършените разноски, в размер на 1041,25 лв. внесена
държавна такса и на основание чл.78, ал.8 от ГПК - юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 150,00 лв.
Не се спори, че ответниците в настоящото
производство са подали възражение по чл.414 от Гражданския процесуален кодекс е
обусловило правния интерес на банката от завеждане на настоящия иск.
Не се оспорва , че кредитът е обявен за изцяло
предсрочно изискуем от банката считано от 10.07.2018 год.на основание Раздел 2,
т.8 от „Стандартни условия относно предсрочна изискуемост на кредита“ във ръзка
с т.8.1 и т.8.1.2 от Договора, за което ответниците са пълучили лично
уведомления с указан срок за доброволно изпълнение на 21.06.2018 год.
Ищецът твърди, че кредитът е в просрочие от
20.01.2015 г. за период от общо 1274 дни до 16.07.2018 г. включително.
Просрочени били: 43 вноски за главница в общ размер на 22325,05 евро с падежи
от 20.01.2015 до 20.06.2018 г., подробно описани в исковата молба по размер и
вноска с падеж 10.07.2018 г. в размер на 19634,74 евро; 21 вноски за договорна
лихва в общ размер на 3697,71 евро с падежи от 21.11.2016 до 10.07.2018;
наказателна лихва в общ размер на 484,85 евро; комисионна за управление на
кредита в размер на 111,63 евро с падеж 17.09.2017 г.
Ищецът не оспорва, че след издаването на
заповедта изпълнителния лист на 30.11.2018 г. длъжниците погасили сума в размер
на 6259 евро, за която ЧСИ бил информиран и дългът по изпълнителното дело бил
съответно редуциран.
От представеното по делото удостоверение от ЧСИ
Таня Маджарова /л.207 от делото/ се установява, че към 12.07.2021 год. , за
периода от 27.02.2020г. – 02.07.2021 год. са постъпили общо 28786,24 лв. ,
както и че към 12.07.2021 год. размерът на неиздължената главница е 22235лв.,
размерът на неизплатената законна лихва е 43,23лв. – за периода
05.07.2021-12.07.2021 год.
Вещото лице е изчислило, въз основа на
предоставения му достъп до счетоводните книжа по обслужването на кредита при
ищеца и предоставената информация от частния съдебен изпълнител, касаещи
извършените погасителни плащания и счетоводното отразяване на същите, че до
вливането на „Юнионбанк“АД в ищцовата банка , по кредита са платени главница в
размер на 2092,99евро, лихва върху редовна главница – 2713,06 евро, просрочена
лихва върху редовна главница – 7 769,79 евро и просрочена лихва върху
просрочена главница – 15,32 евро. Последвало е погасяване чрез разплащателната
сметка на ответницата В. в „Първа инвестиционна банка“, в резултат на което към
16.07.2018 год. задълженията по кредита са били както следва : главница
-22325,05 евро, договорна лихва -
3697,71 евро, лихва върху просрочена главница – 484,84 евро и комисионна –
111,63 евро. От 16.07.2018 год , по образуваното изпълнително дело № 135/2020 год.
По описа на ЧСИ Таня Маджарова са постъпили плащания от ответницата и
солидарния длъжник , в резултат на което към 07.7.2021 год. задължението по
процесния кредит е в размер на 11835,33 евро – главница и 436,58 евро – законна
лихва.
По отношение на настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането на банката по договора за кредит, съдът намира за
установено следното: Страните не спорят, а от приложените таблици за
изчисляване на задълженията на ответниците по заплащане на месечни вноски за
главница и лихва и погасяване на същите, направени от вещото лице и приложени
към заключенията се установява, че кредитът е изпаднал в трайно просрочие от
началото на 2015 г.
Съдът намира за основателни възраженията на
ответниците за наличие на нищожни неравноправни клаузи в процесния договор и
приложимите към същия общи условия на банката – кредитор, наречени „стандартни
условия по кредите“ и представляващи раздел втори от Договора на основание чл.
143 вр. чл. 146 ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО, и като неиндивидуално договорени
следва да се третират като нищожни, със следните аргументи :
За наличие на неравноправни клаузи в договора
съдът следва да следи не само по направено възражение от страните, но и
служебно.
На първо място обстоятелството, че
кредитополучателят е сключил договор в качеството си на физическо лице за текущи
нужди, несъмнено води до извода, че същият има качеството на потребител. Без
съмнение банката в случая действа в качеството си на търговец, които осъществява
основната си търговска дейност.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, между които- т.9
налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора, т.10- при предвидена възможност
за търговеца да променя едностранно условията по договора, въз основа на
непредвидено в него основание, т.11- при възможност на търговеца да променя
едностранно характеристиките на стоката или услугата и т.12- при предвиждане
цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при
предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с тази,
уговорена при сключването на договора. Съгласно чл.145 ал.1 ЗЗП неравноправната
клауза в договор с потребител се преценява като се вземат предвид видът на
стоката или услугата и всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или друг договор,
от който той зависи.
Съгласно решение № 295 от 22.02.2019 г. по т.
д. № 3539/2015 г. на ВКС, „Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от
кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл.144 ал.3 ЗЗП.” В тази връзка съдът се е позовал на дело
С-119/17 на СЕС, дело С-186/16 и дело C-26/13 на СЕС, като даденото в
посочените решения тълкуване на Директива 93/13 е задължително за националните
юрисдикции на държавите- членки на Европейския съюз. Кредитополучателят, както
и поръчителят са физически лица, които не са сключили сделката при упражняване
на търговска или друг вид стопанска дейност , с цел печалба, което определя
качеството им потребители по смисъла на § 13 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите.
Съдът приема, че клаузите на раздел втори, т. 4
от общите условия във връзка с т. 1.6. от договора, в които банката едностранно
е определила правила за олихвяването на кредита, са неясни и неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 1 и 2 т. 5, 10, 12, 13 и 19 от Закона за защита на
потребителите. Това е така, защото като последица от тези стандартни условия по
договора за кредит, които не са индивидуално уговорени с ответницата, нито
същата е имала действителната възможност да ги отхвърли при подписване на
договора, е предвидена единствено възможността за увеличаване на лихвения
процент на възнаградителната и като следствие на наказателната лихва за
просрочие. Не е ясна методиката за определянето на размера на лихвения процент,
като в допълнение банката по всяко време по неясни критерии може едностранно да
променя лихвения процент. При действие на горните клаузи на практика се урежда
минимална стойност на лихвения процент, която не може да „падне“ под уговорената
по т.1.6.1., поради което спада на
индекса Euribor не ползва потребителя. Липсва яснота относно математическото
изражение на т.нар. базисни точки при формиране на лихвите и по-специално на
методиката за определянето му в частта на определянето на фиксираната надбавка
в размер на 885 базисни точки, състояща се в липса на яснота относно
математическото изражение на т.нар. базисни точки при формиране на лихвите. В
горните клаузи е уговорено, правото на банката по всяко време по неясни
критерии едностранно да променя лихвения процент при собствена субективна
преценка на пазарните условия / т.4.5. от Договора, раздел втори /.
Очевидно неравноправна и уговорена в полза на
силната страна – кредитора е клаузата на
т. 1.6.2 от договора, предвиждаща плаващ лихвен процент на дълга след първата
година, определям по установена в общите условия методика, но в същото време
изключва изначално възможността за намаляването му под установения в т. 1.6.1
от договора размер. Въвеждането на такава клауза в стандартните условия не
кореспондира на законовото изискването
за добросъвестност на кредитора и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Не е налице основание да се приеме
изключение от правилото по смисъла на
чл. 144 от Закона за защита на потребителите, доколкото не е предвидена
описаната в чл.144, ал.2, т.2 опция за потребителя. С горните аргументи , съдът
приема посочените по-горе клаузи за неравноправни и нищожни на основание чл.
146, ал. 1 от ЗЗП.
Съдът приема, че клаузата на т. 1.7 от договора
за кредит, предвиждаща наказателна лихва за просрочие по кредита в размер на
лихвата за редовен дълг и надбавка от 1000 базисни точки на годишна база и при
спазване на условията на раздел втори т. 4 от договора, е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите, защото задължава
кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение, посредством което се стига до обогатяване на
банката без правно основание. Кредитът е потребителски и попада в предметния
обхват на Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г., но клаузата
не е нищожна, доколкото годишният размер на разходите не надвишава петкратния
размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България /чл.19,
ал.4 от ЗПК/. Въпреки това, съдът приема, че клаузата е неравноправна с оглед
определянето ѝ на база лихвата за редовен дълг, доколкото самите клаузи,
определящи методиката на начисляване на лихвата за редовен дълг в раздел втори,
т. 4 от общите условия са неясни и не позволяват на кредитополучателя да вземе
информирано решение за икономическите последици от действието на тези клаузи.
Що се отнася до клаузата на т. 8.1.10 от раздел
втори на Договора , то тя е очевидно неравноправна на основание чл. 143, ал.1,
т. 16 от ЗЗП, но същата не се е отразила на решението на кредитора да обяви
договора за предсрочно изискуем, видно от посоченото в уведомленията до
длъжниците за обявяване на предсрочната изискуемост, посоченото основание за
същата в заявлението и исковата молба.
Видно от подробните изчисления на вещото лице В. в основното и допълнителното
заключения на съдебно-счетоводната експертизи, ответницата не е изпълнявала
задълженията си на падежа изцяло през сравнително дълъг период от време – над
една година, което не е изцяло и изключително последица от прилагането на
неравноправните клаузи от ищеца.
В горепосочените текстове, категорично липсва
яснота относно начина на формиране на базовия лихвен процент в частта на
надбавката към Euribor, нито са описани условията,
които биха довели до промяна в тарифата за лихвите, като не е налице каквато и
да е препратка към правила или методология за тяхното определяне. От друга
страна в договора не е посочено, че изменението на елементите на лихвения
процент зависи от фактори, които са извън контрола на търговеца или доставчика
на финансови услуги, нито се изброяват условията и предпоставките, които биха
довели до промяна на този процент. За
сметка на това е записано, че същият не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните, както и че в случай на такава
настъпила корекция, въведена на практика едностранно от кредитната институция,
размерът на погасителните вноски се променя автоматично, за което следва да се
счита, че кредитополучателят е дал своето неотменимо и безусловно съгласие. От
прочита на тези клаузи следователно не става ясно как банката променя размера на лихвата по кредита и най-накрая
размера на месечната вноска, дължима от ответниците. Дали за това са въведени
обективни критерии или би се случило в резултат на субективното желание на
кредитора, липсват договорки в процесния договор.
Съдът счита, че процесните клаузи не са
индивидуално уговорени и изводът за това се следва от прочита и тълкуването на
същите, доколкото в тях, както вече се посочи липсва въведен алгоритъм, начин
на определяне или изчисление на лихвения процент и изчисляването на надбавката. Тези текстове
са част от съдържанието на договора, така както е изготвено от банката и
предложено на потребителя и по отношение именно на тях ответникът не е имал
каквато и да е възможност да търси предоговаряне. Непосочването на конкретни
условия в договора, предвиждащи правото на банката едностранно да промени
лихвата прави невъзможно извършване на проверка включително дали такава промяна
се дължи на обективни причини. Клаузите са
неравноправни и следва да се считат за нищожни, тъй като са изготвени
предварително от банката и ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Въпреки, че текстовете не са индивидуално уговорени между страните,
ищецът си е запазил и правото да променя едностранно условията на договора, на
непосочени в същия основания. Касае се за уговорки сключени във вреда на
потребителя, тъй като дават неконтролируеми права на другата страна, не
отговарят на изискванията на добросъвестността, а банката не е положила грижата
на добрия съконрахент при сключване на договора в резултат, на което се е
стигнало до неравновесие на правата на двете страни, даваща изключителни
възможности на кредитната институция безконтролно да променя съдържанието на
договорните отношения. Тежестта за доказване, че отделна клауза е индивидуално
уговорена е върху банката, която не е ангажирала достатъчно убедителни
доказателства за осъществяването на този, благоприятен за нея факт.
Направената констатация за нищожност на горните
клаузи в настоящия казус не води до извод за нищожност на целия договор, тъй
като няма пречка същият да бъде приложен и изпълнен и без тях. Самата
първоначално уговорена лихва следва да остане действаща между страните,
доколкото уговорката към момента на сключване на договора не противоречи на
разпоредбите на ЗЗП. По отношение на размера на вноските , съдът приема , че
същите са определяеми , поради което е допуснал задача към съдебно-счетоводната
експертиза да изготви по уговорените в договора критерии погасителен план и да
съобрази същия при отговор на задачата каква част от дължимите суми – за
главница , лихви и разноски са погасени с плащане или чрез принудително
изпълнение, за да се изчисли размера на задължението на ответниците.
При тези данни съдът намира, че размерът на
задължението на ответника следва да бъде изчислен при съобразяване единствено и
само клаузите на първоначалния договор, съгласно които кредитът се погасява на
месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. Анализът на всички, събрани по
делото писмени доказателства и обсъждането на информацията, съдържаща се в
представените основно и допълнително заключения на вещото лице, при
съобразяване на изложените по-горе доводи позволява на настоящия състав да
възприеме позиция, че размерът на задължението на ответниците за неиздължена
главница, съгласно заключението на вещото лице. Погасителният план е
представен с исковата молба /л.21 и сл. от гр.д №460/2020 г. по описа на РС
Несебър/. На вещото лице е поставена задача да изчисли дължимия остатък по
кредита, като вземе предвид първоначалния погасителен план, извършените
плащания, включително след подаване на заявлението, които съдът следва да
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК , вр. с т.9 от ТР № 4/2014 на ОСГТК
на ВКС. В допълнителното заключение по т. 5. 3. – лист 183 от делото , вещото
лице е посочило, че неплатения остатък по кредита е общ размер 15941,88 евро ,
от които 15797,61 евро – главница и 144,27 евро – законна лихва, който размер
съдът приема за установен по делото.
По отношение на възражението за неоснователност
на претенцията спрямо ответникът поръчител, поради изтичане на срока по чл. 147,
ал.1 от ЗЗД , съдът намира следното :
Съгласно т. 4. Б. от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е преклузивен, т.е.
с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се
прекратява самото поръчителство. Съдът следи служебно за изтичане на
преклузивните срокове, същите не спират и не прекъсват, за разлика от
давностните. Видно от приложеното ч. гр.
д.№ 742/2018 год. по описа на Районен съд Несебър , заявлението е подадено на
17.07.2018 год. и в същото се твърди, че кредитът е обявен за изцяло предсрочно
изискуем , считано от 10.07.2018 год., следователно шестмесечния срок не е
изтекъл към датата на подаване на заявлението. Срокът е преклузивен и след като
е спазен следва да се счита, че банката е упражнила валидно правата си по
отношение на поръчителя. Срокът не спира и прекъсва за врамато, в което е
висящо заповедното производство и не започва да тече отново след приключването
му. Видно от договора за поръчителство, вторият ответник се е задължил по
договора изцяло. Просрочията са многократни и частични, поради което кредиторът
не е потърсил защита по конкретни частично просрочени вноски, а е обявил
кредита за изцяло предсрочно изискуем, когато общия размер на просрочените
задължения е нараства значително, поради
което съдът приема , че Решение № 83 от 26.05.2017 г. по търг. д. № 50394/2016
г., IV г. о. на ВКС урежда различна от процесната хипотеза.
Независимо от горното, съдът приема, че размерът
на непадежиралите към датата на подаване на заявлението вноски, надвишава
установения в настоящото производство поради което същите са станали ликвидни и
изискуеми към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, от която
дата е започнал да тече срокът по чл. 47, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите. В същия смисъл е Решение № 44 от 05.06.2017 г. по гр. д. № 60073/2016
г., III г.о. на ВКС, в което е прието, че в случай, че кредитодателят
е обявил кредита за предсрочно изискуем, то от обявяването на предсрочната
изискуемост започва да тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за всички непадежирали
вноски, тъй като от този момент настъпва изискуемостта за целия дължим остатък
от кредита с ненастъпил падеж и за кредитодателя възниква възможност да иска
плащането му от кредитополучателя, както и от поръчителя.
С исковата молба ищецът претендира 22 325,05
евро – просрочена главница; 3 697,71 евро - просрочена договорна лихва; 484,85
евро - просрочена наказателна лихва; 111,63 евро - просрочена комисионна за
управление на кредита; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Претендира се и присъждане на разноските в
заповедното производство в размер на 1041,25 лв. държавна такса и 150,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и съдебно-деловодните разноски, направени
в настоящото производство, както и разноските в настоящото производство –
държавна такса в размер на 1094,59лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450лв., възнаграждение за експертиза – 250лв..
С аргументи изложени по-горе, съдът ще приеме
за установено наличието на вземане в общ размер 15941,88 евро , от които
15797,61 евро – главница и 144,27 евро – законна лихва до 07.07.2021 год.
По отношение на разноските : При произнасянето
по разноските , съдът съобрази, че значителна част от заявените вземания са
погасени след подаване на заявлението, поради което намира, че направените
разноски в заповедното производство са дължими и не следва да бъдат коригирани
съобразно отхвърлената част от иска. Видно от допълнителното заключение на в.л.
В./ л.183-184/ след датата на подаване на заявлението – 16.07.2018 год. са погасени
изцяло задълженията за съдебни разноски в общ размер от 1761,98 евро или
3450,49 лв., което надвишава сумата от 2985,84 лв. направени в заповедното
производство и в настоящото производство.
На ответниците следва да бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски, съобразно отхвърлената част от
иска, която не се дължи на извършени погасяване след датата на заявлението .
Съотношението между претендираните 26619,24 евро и установените 15941,88
евро е 59 /41, следователно на
ответниците следва да бъдат присъдени 41% от направените разноски в размер на
3400 лв. или 1394 лв.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.Я. – В., ЕГН ********** и В.П.В., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. Гергана Николова, АК-Бургас, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 57, ет.3, че същите
дължат на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* / като правоприемник на
„МКБ Юнионбанк“ АД/, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган
Цанков“ № 37, представлявано от юрк. Мариана Терзиева, със съдебен адрес: чрез
клона на „Първа инвестиционна банка“ АД в гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 58 сумата от 15941,88 евро , от които 15797,61 евро – главница и 144,27 евро
– законна лихва до 07.07.2021 год., ведно със законната лихва от 08.07.2021
год. върху главницата до окончателното изплащане на задължението, за които суми в процедурата по заповедно производство
по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№742/2018г. по описа на НРС е издадена заповед за
плащане, като отхвърля претенциите над този размер като неоснователни, поради
погасяването им след датата на подаването на заявлението в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК ********* / като правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД/, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“
№ 37, представлявано от юрк. Мариана Терзиева, със съдебен адрес: чрез клона на
„Първа инвестиционна банка“ АД в гр.Бургас, ул.
„Александровска“ № 58 да заплати
на М.Г.Я. – В., ЕГН ********** и В.П.В.,
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. Гергана Николова,
АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 57, ет.3 разноски
по настоящото дело в общ размер на 1394 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд Бургас.
СЪДИЯ: