№ 6241
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100504317 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 1561/29.01.2024 г., поправено с решение №
4108/07.03.2024 г., постановени по гр.д. № 11086/2023 г. на СРС, ГО 41 състав,
е признато за установено по исковете, предявени по реда на чл. 415, вр. чл.
422, ал. 1 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *******, че
С. М. К., ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ******* на основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, сумата 1336,31 лева,
ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /07.09.2022 г./ до окончателното плащане,
представляваща остатък от чистата стойност на сумата, получена във връзка с
договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта CARD-17747665/11.03.2020 г., сключен между "БНП Париба
П.Ф. С.А“ чрез клона в Република България и С. М. К., което вземане е било
прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. и Приложение № 1 от
10.12.2021 г. към него и за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 48717/2022 г. по описа на СРС, 41
състав, като са отхвърлени исковете по чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата до пълния предявен размер от
2816,39 лева, претендирани като главница по договора за потребителски
кредит и изцяло за сумата 139,65 лева, претендирана като мораторна лихва
върху главницата за периода 10.12.2021 г. – 06.09.2022 г.
1
Срещу решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е
постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В жалбата се излагат доводи за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Поддържа
се, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд за липса на ясно
разписана методика за формиране на ГПР по кредита, тъй като чл.11,т.10 ГПР
изисква да се посочат не всички разходи, част от ГПР, а допускания,
използвани при изчисляване на ГПР, а допускания означавало предвиждания в
бъдещето, а не разходи, част от ГПР. Поддържа се, че тези допускания са
изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и
в т.3 от приложение 1 към чл.19,ал.2 ЗПК. Въззивникът твърди, че тези
допускания се делят на две групи - базови за всеки потребителски кредит и
допълнителни по отношение усложнени видове кредит, като револвиращ
кредит, овърдрафт и кредит с неопределен срок. В жалбата се поддържа, че
общите условия на договора изчерпателно са посочени компонентите, които
са включени при определяне на ГПР, като същите са изписани в процентно
съотношение и глобална сума. Въззивникът сочи, че по изложените
съображения и доколкото се касае за договор за револвиращ потребителски
кредит за издаване и използване на кредитна карта, то същият не е
недействителен. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и
уважаване в цялост на предявените искове, както и присъждане на сторените
разноски.
Въззиваемият С. М. К., оспорва подадената въззивна жалба, като излага
доводи, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано в
обжалваната част. Въззиваемият навежда, че сключеният договор за кредит с
„БНП Париба П.Ф.“ С.А., предоставен под формата на кредитен лимит, бил за
сумата от 1000 лв., като липсвали подписани анекси за увеличаване размер
на кредитния лимит. Твърди се, че нарушаването на което и да е изискване на
чл.22 ЗПК води до нищожност на сключения договор за потребителски
кредит, а в случая липсвало ясно формулирана методика за определяне на
ГПР. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
2
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
По делото като доказателство е приет сключеният между ответника и
БНП Париба П.Ф. С.А., чрез клона на търговеца в РБ, договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
CARD-17747665/11.03.2020 г., по силата на който на кредитополучателя С. М.
К. е отпуснат револвиращ кредит под формата на кредитен лимит от 1000 лева
при годишен лихвен процент 35 % и годишен процент на разходите 44,90 %.
Не се оспорва от страна на ответника, че е страна по този договор и че е
получил от кредитора кредитната карта. Не е спорно също така, че ответникът
е кандидатствал, респ. кредитът му е отпуснат във връзка с покупка на стока
на изплащане на 11.03.2020 г. на стойност 399 лева, като в тази връзка по
делото е представен и е приет документ, неименуван Кредит CARD-17747665,
усвояване CREX-17747630/11.03.2020 г., в който е посочен размер на кредита
416.96 лева, платим на 4 погасителни вноски всяка в размер на 108,40 лева при
годишен лихвен процент 14,95 % и годишен процент на разходите 16,03 %. По
делото не са наведени твърдения и не са представени доказателства за
сключени анекси към договора за отпускане на револвиращ потребителски
кредит.
Сключеният между страните договор по своята правна същност
представлява по дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с
договора страните са се съгласили в рамките на целия срок на действие на
същия кредитополучателят да разполага с определена сума /кредитен лимит/ в
случая - в размер до 1 000 лв., която може да ползва многократно и
неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в
пълен размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за
разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на
договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсват отнапред
установени в конкретен размер и падеж дължими вноски, плащането на които
да е разсрочено на части както е при стандартния договор за потребителски
кредит. Посочените особености на кредита водят до това, че при него не се
изготвя погасителен план, както при потребителския или ипотечен кредит,
тъй като няма как отнапред да бъде известно, каква част от разрешените
средства ще бъдат усвоени, кога, каква част ще се връща и кога. Въпреки това
и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на
минималното погасяване от формирания дълг, дължима лихва за ползване на
3
средствата, както и дължимите такси и комисионни
Процесното правоотношение попада под регулацията на ЗПК и ЗЗП,
които разпоредби са императивни и за приложението им съдът следи и
служебно.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 т. 7-9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. ГПР по кредита са определя по императивно установен алгоритъм,
заложен в ЗПК. Той изразява общите разходи по кредита, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, определени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит като в договора следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да е посочено кои са разходите, включени в определената
процентно величина. В процесния договор са посочени единствено
абсолютни стойности на годишния лихвения процент /ГЛП/ и на годишния
процент разходи /ГПР/ по заема като двете стойности се различават една от
друга. Съответно кредитодателят е включил в ГПР и други суми извън ГЛП,
които формират крайния общ разход на потребителя във връзка с процесния
кредит, но не е посочил кои са те. В този порядък неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема, което създава възможност за недопустимо
завишаване на цената на предоставения финансов ресурс. Предвид
установеното съдът намира, че договорът за кредит се явява недействителен
поради противоречие с изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Действително, при сключен договор за издаване на кредитна карта липсва
отнапред яснота какви суми ще бъдат ползвани, но въпреки това за кредитора
съществува задължение да ясно да посочи компонентите, които формират
ГПР по кредита, което в случая не е направено. Отделно от изложеното, от
документа за усвояване на кредита за отпуснатите суми за закупуването на
телевизора и за застраховката "Закрила на плащанията Плюс" е предвидено
начисляване на възнаградителна лихва от 14,95 %, а годишният процент на
разходите е посочен като 16,03%. По делото не е установено как тази годишна
лихва върху така отпуснатите суми се съотнася към уговорения лихвен
процент по договора за кредит в размер от 35%, нито към ГПР по договора за
кредит в размер от 44, 90%. Последното води до пълна неяснота за
потребителя по отношение на реално приложимите ГЛП и ГПР към
кредитното правоотношение.
Посоченото основание за нищожност на договора обоснова наличието
4
на предпоставките за приложение на чл.23 ЗПК, според който при
недействителност на договора за кредит, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако
тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът
следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД. ( така и решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр.
д. № 3855/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). Изготвената СЧЕ установява, че
общо усвоената сума по договор за кредит е 3751,96 лева, а общо заплатена от
ответника сума на кредитора БНП Париба П.Ф. С.А., чрез клона на търговеца
в РБ и на ищеца възлиза на 2415,65 лева, т.е. непогасена остава главница в
размер от 1336,31 лева. За тази сума искът се явява основателен, като следва
да се отхвърли за останалите вземания по изложените по – горе съображения.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна, но същият не е представил доказателства да е сторил такива, поради
което и разноски не следва да се присъждат
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1561/29.01.2024 г., поправено с решение
№ 4108/07.03.2024 г., постановени по гр.д. № 11086/2023 г. на СРС, ГО 41
състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *******, срещу С. М. К., ЕГН **********, искове по
чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата
над 1336,31 лева до пълния предявен размер от 2816,39 лева, претендирани
като главница по договора за потребителски кредит и изцяло за сумата 139,65
лева, претендирана като мораторна лихва върху главницата за периода
10.12.2021 г. – 06.09.2022 г.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6