№ ________
В., ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание
на четвърти юни две хиляди и двадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
|
|
||
|
при секретаря |
Галина Владимирова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 612/2020г. |
||||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „М. 96“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр., ж.к. Модерно предградие, ул.А. М. № 33, представлявано от управителя Л.А.Ф., против Решение № 2318/13.12.2019г. на ВРС, VІ-ти състав, постановено по НАХД № 2006/2019г. по описа на същия съд, с което е изменено НП № 416597-F473579/08.03.2019г. на н-ка на отдел „Оперативни дейности“ В. в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. и на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв., като е намален размера на същата на 500лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилна оценка на събраните доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се наличието на противоречие в мотивите на обжалваното решение, както относно наличието на каса в обекта, така и относно наличието на сума в касата от сделки, отразени на друго фискално устройство. В противоречие със събраните гласни доказателства ВРС е приел, че деянието е съставомерно по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., т.к. установената сума не се е намирала в касата на стационарното фискално устройство в обекта, предмет на проверката. Наведени са и доводи за допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство, т.к. в наказателното постановление липсват задължителни реквизити и данни за тях не могат да се извлекат по тълкувателен път.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.М.Т., който поддържа касационната жалба. В допълнение към нея сочи, че в хода на съдебното и на административнонаказателното производство не са установени основни факти и обстоятелства, въз основа на които да бъде квалифицирано извършеното нарушение. Твърди, че не е изяснен въпроса на какво основание АНО е приел, че установената разлика между фактическата и разчетена касова наличност се дължи на неизпълнение на задълженията по чл.33 от Наредба № Н-18/2006г., което препятства правилната квалификация на нарушението, т.к. сумата би могла да бъде налична и на основание продажба. Не е безспорно установено и че най-горното чекмедже в бюрото е касата към фискалното устройство. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.
Ответникът - Национална агенция за приходите, чрез юрк.Д. П., оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки С.д.№ 3768/11.03.2020г. Счита, че нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. се установява безспорно от събраните писмени и гласни доказателства и правилно ВРС е приел, че несъответствието между фактическата и разчетената наличност в размер на 6000лв. представлява нарушение на чл.33 от Наредба № Н-18/2006г., което не е маловажно. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-В. дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че ВРС правилно е преценил установените факти в хипотезата на извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредбата. Решението е правилно и не са налице основания за отмяна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства ВРС е установил от фактическа страна, че на 30.01.2019г., около 12,30 часа, инспектори по приходите извършили проверка на търговски обект - магазин/склад за търговия с входни и интериорни врати, находящ се в гр.В., ул.О. № 1, стопанисван от „М. 96“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че в обекта е въведено в експлоатация фискално устройство, разполагащо с функциите „служебно изведени“ и „служебно въведени“ суми. От устройството бил изведен междинен финансов отчет, а св.Т.а - продавач-консултант в обекта, съставила опис на наличните пари в касата. При съпоставка между фактическата наличност и тази, отразена по ФУ, проверяващите установили положителна разлика от 6000лв. Според касовия апарат, за деня били отразени продажби на стойност 2724лв., която сума след това била отразена като „служебно изведена“, т.е. в касата на обекта не би следвало да има пари. За установената положителна разлика от 6000лв. служителката отразила в описа на паричните средства, че е нейна лична сума. Констатациите при проверката били отразени в КП № 0280139/30.01.2019г. Било прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., за което бил съставен АУАН № F473579. Въз основа на АУАН било издадено НП, с което на дружеството на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.
От правна страна ВРС приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта, така и в наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, обстоятелствата при които е извършено и датата на нарушението. По същество ВРС е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че към момента на проверката в касата към фискалното устройство в търговския обект фактически е имало сума, в размер на 6000лв., а според отразяванията на касовия апарат е следвало в касата да няма налични парични средства. От обясненията на служителката Т.а - че установените в касата 6000лв. са нейни лични средства, и предвид липсата на доказателства, че сумата не се дължи на нерегистрирани сделки, ВРС е приел за установено, че в обекта не са реализирани неотчетени продажби. За недоказано е прието твърдението, че установената в касата сума в размер на 6000лв. е оборот от продажби, отчетен от друго фискално устройство. Отделно е прието, че дори това твърдение да е вярно, то наличието на сума в касата от други сделки, отразени от друго ФУ, не влече несъставомерност на нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. Касата следва устройството, когато е мобилно и няма определен търговски обект, а когато ФУ е регистрирано за стационарен обект - касата е в съответния обект. Доколкото нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на подобни нарушения, ВРС е приел, че нарушението не може да бъде определено като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По изложените съображения ВРС е приел, че НП е издадено в съответствие с материалния закон, но следва да бъде намален размера на имуществената санкция от 1000лв. на 500лв.
Така постановеното решение е правилно.
ВРС е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства, и при правилно установени факти е стигнал до правилен и обоснован от материалния закон извод за законосъобразност на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Посочената разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства и има за цел да се осигури проследяемост на паричните средства, постъпващи в съответния търговски обект и извършването на ефективен контрол за отчитането на продажбите. Всяка една разлика между наличните и отчетените по ФУ средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност.
В конкретния случай при проверката на 30.01.2019г. е установена положителна разлика в касовата наличност в обекта - магазин в гр.В., ул.О. №1, в размер на 6000лв. От показанията на св.К., св.В. и св.Т.а се установява, че в търговския обект е имало само едно ФУ, регистрирано на „М. 96“, както и че сумата е установена в чекмедже на бюрото на продавач-консултанта. От показанията на св.К. - продавач-консултант в обекта към м.01.2019г., се установява, че в обекта има само едно ФУ, няма обособена каса, както и че след всяка регистрирана продажба парите се извеждат от касата и се предават „на шефа“. В подкрепа на последното обстоятелство е и изведения при проверката дневен финансов отчет, според който оборота за 30.01.2019г. до 12:32 часа е в размер на 2724,40лв., колкото е и „служебно изведената“ сума. При наличието на данни, че в обекта няма обособена каса и гласните доказателства, че сумата от 6000лв. е установена в чекмедже от бюрото на продавач-консултанта, намиращо се на територията на търговския обект, неоснователно касаторът твърди, че не е установено обстоятелството, къде точно се намира касата към ФУ в търговския обект. Според ПИП сер.АА № 0280139/30.01.2019г. при проверката не са установени данни за неиздаване на касови бележки, такива не се установяват и от събраните гласни доказателства, поради което неоснователно касаторът твърди, че в случая разликата между фактическата и разчетената наличност може да се дължи на неотчетени продажби. За установената сума в обекта св.Т.а е дала противоречиви сведения - че са нейни лични пари, в който смисъл изричното й изявление при съставяне на описа на паричните средства, и че са от оборот от предишни дни и от деня на проверката - в който смисъл са показанията на св.К.. От своя страна дружеството в представените писмени възражения срещу АУАН сочи, че сумата е оборот, разчетен от мобилно фискално устройство, което не е регистрирано на стационарен обект. Без значение от причината, наличието в касата на търговския обект на сума, различна от отчетените от ФУ продажби и която не е отразена като налична чрез функцията „служебно въведени“ - с каквато безспорно разполага установеното в обекта ФУ, е достатъчно да се приеме, че е налице нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. Този извод не се променя от обстоятелството, че обективно е възможно търговецът да ползва „обща каса“ - на стационарно и на мобилно ФУ, т.к. както правилно е приел ВРС, суми от продажби, отчетени от едно ФУ, намиращи се в касата на друго ФУ, следва да бъдат отразени като „служебно въведени“.
По така изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в
полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2318/13.12.2019г. на ВРС, VІ-ти състав, постановено по НАХД № 2006/2019г.
ОСЪЖДА „М. 96“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр., ж.к. Модерно предградие, ул.А. М. № 33, представлявано от управителя Л.А.Ф. да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.