Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/……2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при секретаря Нина Атанасова изслуша докладваното от съдията Борислав
Милачков адм. д. № 2807 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на П.Ж.П. с ЕГН **********, вписана като ЕТ „Ветпродукт
– П.П.“ с ЕИК *********, депозирана чрез адв. Кр. П. – член на САК,
срещу Решение №245/11.11.2020 г. на директора на ТД на НАП – гр. Варна,
с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/
изх. № С2000003-022-0066227/28.09.2020 г., издадено
от публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна по изпълнително дело №**********/2011
година.
С жалбата
Решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. В частта, с която е
потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С2000003-022-0066227/28.09.2020 г., решението се
оспорва с аргументи за материална незаконосъобразност поради изтекла 5-годишна
погасителна давност на посочените задължения по декларации по ДОО, ДЗПО по КСО,
здравни осигуровки по ЗЗО и данък върху дохода по ЗДДФЛ. Решението се оспорва и
в частта, в която с довод за липса на правен
интерес е оставена без разглеждане жалбата на оспорващото лице за
събиране на публични вземания в размер на 120 лв., произтичащи от влезли в сила
две наказателни постановления - НП №105/20.09.2011 г. на Община Трявна и НП
№105/13.04.2010 г. на ОД на МВР Габрово, за които органът е установил, че са
погасени по давност. Позовава се на чл.225, ал.2 от ДОПК, съгласно който в
случаите по ал. 1 публичният изпълнител вдига служебно наложените запори
и възбрани. Настоява, че до момента на подаване на жалбата публичният
изпълнител не е извършил служебно такова действие, поради което оспореното ПНОМ
е незаконосъобразно тъй като с него са наложени обезпечителни мерки за сума в
общ размер 7944,63 лв., в която влизат и глобите по посочените две наказателни
постановления. С оглед последното счита, че правният интерес да оспори
Решението на ответника в тази част не е отпаднал за жалбоподателката. В
заключение иска от съда да постанови решение, с което изцяло да отмени Решение
№245/11.11.2020 г. на директора на ТД на НАП – гр. Варна, с което е потвърдено
ПНОМ изх.№ С2000003-022-0066227/28.09.2020 г., издадено от публичен изпълнител
при ТД на НАП - Варна по изпълнително дело №**********/2011 година, с което е
наложена обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на П.Ж.П. с ЕГН **********, вписана като ЕТ „Ветпродукт
– П.П.“ с ЕИК ********* в Централна кооперативна банка АД за сумата от 7944,63
лева.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от адв. Кр. П. - процесуален представител на
жалбоподателя. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв., с оглед обстоятелството, че представлява оспорващата безплатно.
Последното обстоятелство се доказва от представения договор
за правна защита и съдействие Серия А № 877997 от 17.01.2021 г., видно от който
процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Ответникът
– Директорът на ТД- Варна на НАП, не изпраща представител. В деловодството на
АС- Варна са депозирани писмени бележки от Р. Георгиева - ст. ю.к. от отдел „Обжалване“, с които жалбата изцяло се оспорва като неоснователна и моли
съда да я отхвърли като такава.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна, следното:
В ТД на
НАП Варна срещу П.Ж.П. с ЕГН **********, регистрирана като ЕТ "ВЕТПРОДУКТ
- П.П." с ЕИК *********, е образувано изпълнително производство по
изпълнително дело /ИД/ с № **********/2011 г. (във
връзка с ИД №1041/2006 г. на Агенция за държавни вземания, Регионална дирекция
гр. Русе) за събиране на непогасени публични задължения в общ размер на 150,00
лв. (нелихвоносно вземане) ставляващи глоби, наложени с НП №211/28.10.2005 г.,
НП №15/23.01.2008 г. и НП №105/20.09.2011 г. на Община Трявна, както и глоба,
наложена с НП №105/13.04.2010 г. на ОД на МВР гр. Габрово.
За
уведомяване на длъжника по реда на по чл. 221 от ДОПК от компетентен публичен
изпълнител е издадено Съобщение за доброволно изпълнение №
1041/2006/000001/11.09.2009 г. (л. 6 от адм. преписка) за събиране на сума в общ размер на 34,00 лв. по два бр. НП - НП
№211/28.10.2005 г. и НП №15/23.01.2008 г., които не са част от предмета на
настоящото съдебно производство.
На
09.02.2012 г., до постоянен адрес на длъжника: гр. Провадия, ул. "Стефан
Караджа" №29, вх.А, ет.З, aп. 6 е изпратено Уведомително писмо с изх.№
18813/2011/000004/01.02.2012 г. (л.8 от адм. преписка), издадено от публичен изпълнител, с което длъжникът е уведомен, че в
ТД – Варна на НАП срещу него е образувано изпълнително дело /ИД/ № **********/2011 г. за
принудително събиране на изискуеми публични вземания в размер на 150,00
лв. като към дължимата сума по
посочените по-горе 2 бр. НП са присъединени и наложените глоби по НП
№105/20.09.2011 г. на Община Трявна и НП №105/13.04.2010 г. на ОД на МВР гр.
Габрово. В уведомителното писмо е посочено, че дължимата сума не е погасена в
предвидения по ДОПК срок за доброволно изпълнение. Длъжникът отново е поканен
да плати задълженията си и е уведомен, че в случай на неизпълнение на
задължението в предвидения в ДОПК срок, за събирането на посочените публични
задължения ще бъдат приложени всички предвидени в ДОПК изпълнителни способи.
Уведомителното писмо е връчено на Ж Р (баща
на оспорващата П. П.) чрез известие за доставяне на регистрирана пощенска
пратка (№ 110001.5058830), получено обратно в ТД на НАП Варна на 22.02.2012
година.
През 2015
г. от публичен изпълнител е издадено Разпореждане за присъединяване с изх.№ 018813/2011/000006/01.06.2015 г.
(л. 12 от адм. преписка), с което по реда на чл. 217, ал. 2 от ДОПК
към ИД са присъединени публични вземания в общ размер на 2803,05 лв. в т.ч.
главница: 2291,41 лв. и лихви: 51.1,64 лв., съставляващи вноски за ДОО, ДЗПО по
КСО, ЗО по ЗЗО и данък върху дохода по ЗДДФЛ във връзка с подадени от лицето
месечни декларации обр.6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ" за отчетни периоди м. 2, 4, 5/2007 г., м. 1, 7, 8, 9, 1.0, 11,
12/2012 г. и м. 1, 2, 3, 4, 5, 6/2013 г. във връзка с дейност на ЕТ
"ВЕТПРОДУКТ - П.П." и годишна декларация обр.6 "Данни за дължими
вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ" за самоосигуряващо се лице за отчетен
период 01.01.2012 г. - 31.12.2012 година. Разпореждането е изпратено за
връчване на 08.06.2015 г. до постоянен адрес на длъжника. Пратката е върната в
НАП с отбелязване от лицензирания пощенски оператор, че адресатът е
"заминал/отсъства".
През
2016г. от публичен изпълнител е издадено Разпореждане за присъединяване с изх.№
C1600Q3-105-0074956/05.10.2016 г. (л. 9 и 10 от адм.
преписка), с което по реда на чл. 217, ал. 2 от ДОПК към ИД **********/2011 г.
са присъединени публични вземания в общ размер на 2875,07 лв. в т.ч. главница:
2261,52 лв. и лихви: 61.3,55 лв. съставляващи вноски за ДОО, ДЗПО по КСО, ЗО по
ЗЗО и данък върху дохода по ЗДДФЛ във връзка с подадени от лицето
месечни декларации обр.6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ" за отчетни периоди м. 6, 7, 8, 9, 10, 11/2013 г. във връзка с
дейност на ЕТ "ВЕТПРОДУКТ - П.П." и годишна декларация обр.6 "Данни за дължими вноски и данък по
чл. 42 от ЗДДФЛ" за самоосигуряващо се лице за отчетен период 01.01.2013
г. – 31.12.2013 година. Разпореждането е
изпратено за връчване на 18.10.2016 г. до постоянен адрес на длъжника. Пратката
е върната в НАП с отбелязване, че адресатът е
"заминал/отсъства".
Предвид липса
на плащания от страна на длъжника, по изпълнителното дело с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С2000003-022-0066227/28.09.2020
г. (л. 19 от адм. преписка) от публичен изпълнител е наложена
обезпечителна мярка - запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки на задълженото лице в ТБ „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“
АД за сумата от 7944,63 лв. в т.ч. главница; 4670,47 лв. и лихви: 3274,16 лева.
Последвало
е оспорване на ПНОМ по административен ред пред ответника по настоящото дело -
Директора на ТД- Варна на НАП. Производството по реда на чл. 197, ал.1 от ДОПК
е приключило с издаване на оспореното Решение №245/11.11.2020 г., с което
жалбата е оставена без разглеждане в частта ѝ относно публични вземания в
общ размер на 120,00 лв. по изпълнителни титули: НП
№105/20.09.2011 г. (главница 100,00 лв.) и НП №105/13.04.2010 г. (главница:
20,00 лв.), поради: липса на правен интерес от обжалване. В останалата част
ПНОМ е потвърдено с аргумента, че по останалите задължения, които са предмет на
ИД № **********/2011 г., започналата да тече
погасителна давност двукратно е прекъсвана с издадените разпореждания за
присъединяване чл. 217, ал. 2 от ДОПК от 01.06.2015 г. и от 05.10.2016 г.,
съответно от посочените дати за тях е започнал да тече нов 5-годишен давностен
срок и към момента на постановяване на ПНОМ не е изтекла.
Последвало
е оспорване на Решението по съдебен ред, с оглед на което е образувано
настоящото съдебно производство.
След
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Между
страните в настоящото съдебно производство липсва спор по изложените по-горе
факти.
Спорът е
изцяло правен и се състои в това дали ПНОМ изх.№
С2000003-022-0066227/28.09.2020г. отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 и
ал.7 от ДОПК, а именно, дали задълженията, за които са наложени процесните
обезпечителни мерки към момента са били изискуеми или са били погасени по
давност. Релевантен за изхода на правния спор е въпросът дали издадените на
основание чл.217, ал.2 от ДОПК разпореждания за присъединяване на публични
вземания към ИД № **********/2011 г. по същество
представляват действия по принудително изпълнение, които, с оглед разпоредбата
на чл.172, ал.3 във вр. с ал.1 от ДОПК, водят до прекъсване на давността и до
начало на нов давностен срок.
Не се
спори, че процесните обезпечителни мерки са наложени за обезпечаване събирането
на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и за
начислените върху тях лихви - публични държавни вземания по смисъла на чл.162,
ал.2, т.1 и т.9 от ДОПК.
Съдът не
споделя възраженията на жалбоподателя, че присъединяването на вземания към вече
образувано изпълнително производство не се явява действие по принудително
изпълнение, което не е годно да прекъсне давността.
Съдът
съобрази разпоредбата на чл.217, ал.1 от ДОПК, съгласно която в производствата
по Глава ХХV „Принудително изпълнение“ /Раздел ІІІ „Способи“/ могат да се
присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е
обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили
право на задържане. Съгласно ал.2 на същата правна новела, присъединяването се
допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на
разпределението на събраните суми, което подлежи на самостоятелно обжалване. Действията по принудителното изпълнение са
намерили своята правна уредба в Раздел ІV на Глава ХХV от ДОПК, чл.220 и
следващите. Според законодателната логика всяко едно от посочените действия,
започвайки с образуването на изпълнителното дело по чл.220 от ДОПК, е действие
по изпълнението, което следва да прекъсне изтичането на давностния срок.
Присъединяването на ново вземане, към вече съществуващо изпълнително дело, е
уредено в чл. 221 ал.3 от ДОПК, което по законова презумпция го прави действие
по изпълнението, годно да прекъсне давността.
Съдът
съобрази и разрешението, дадено в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК, според което
давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът
участва, тъй като давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае
това. В тази връзка, съдът приема, че П. е била уведомена надлежно за
процесните разпореждания за присъединяване на вземания към изпълнителното дело,
като уведомяването е станало по реда на чл.28, ал.3 и 5 от ДОПК. По делото са
налице доказателства, че процесните разпореждания са изпратени на адреса за
кореспонденция посочен от П. в гр. Провадия, на който адрес жалбоподателката
вече е била призована веднъж по същото изпълнително производство - /л.7 от
преписката/. Съобразно разпоредбата на чл.28, ал.3 от ДОПК В случаите на
започнало производство по този кодекс, за което лицето е редовно уведомено, то
е длъжно да съобщи писмено на водещия производството орган по приходите в
тридневен срок от предприемане на действия за промяна на адреса си за
кореспонденция. В противен случай всички актове и документи в това производство
се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени. И към момента от
страна на П. не е направено възражение, че адресът в гр. Провадия е различен от
адресът за кореспонденция с НАП, който тя лично е посочила. И двете
разпореждания за присъединяване са изпратени на този адрес, чрез лицензиран
пощенски оператор и са се върнали с отбелязване, че лицето е извън страната.
Съобразно разпоредбата на чл.28, ал.5 от ДОПК физически лица, спрямо които е
започнало производство, за което са уведомени, и които пребивават повече от 30
последователни дни в чужбина, са длъжни да посочат лице на територията на
страната, което да ги представлява пред органите по приходите и на което да се
връчват съобщенията и другите актове. По делото липсват данни П. да е изпълнила
това си задължение.
Горното
налага единствено възможния извод за неоснователност на жалбата, тъй процесното
постановление за налагане на обезпечителни мерки е издадено в унисон с
разпоредбата на чл.195, ал.1 от ДОПК, доколкото към момента на постановяването
му задълженията за данъци и за задължителни осигурителни вноски, включени в
предмета на ИД № **********/2011 г., са били изискуеми, тъй като не са били
погасени по давност. След като главните задължения са били изискуеми, дължими
са били и акцесорните такива, представляващи начислени лихви за просрочие.
По така
изложените съображения Решение №245/11.11.2020г. на директора на ТД на НАП –
Варна и потвърдената с него част от ПНОМ № С170003-022-0070839/15.11.2017г.
следва да бъдат оставени в сила, а жалбата срещу тях следва да бъде оставена
без уважение.
Що се
отнася до аргументите на оспорващата П. П., изложени в т. 2 от жалбата до
настоящата съдебна инстанция досежно неизпълнение от страна на публичния
изпълнител на вмененото му с чл.225, ал.2 от ДОПК задължение да вдигне служебно
наложените запори и възбрани в случаите по ал. 1 на същата правна норма за
наложените с НП №105/20.09.2011 г. и НП №105/13.04.2010 г. глоби, съдът
установи, че в жалбата до ответника, с която е оспорено ПНОМ от 28.09.2020 г.
такова искане не е било отправено. Съответно - мотиви във връзка с такова
искане не се съдържат и в подложеното на съдебен контрол Решение
№245/11.11.2020 година. Такива аргументи са изложени за първи път едва с
жалбата, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция. С оглед последното е
недопустимо в мотивите към настоящото съдебно решение за първи път да се
коментират тези аргументи. Още повече, че за оспорващата няма законова пречка
да отправи такова искане до публичния изпълнител във всеки един момент.
От друга
страна в чл.197, ал.3 от ДОПК изчерпателно са изброени предпоставките, при
наличието на които съдът би могъл да отмени обезпечителните мерки. В хода на
настоящото производство не бяха представени доказателства на наличието на нито
една от посочените предпоставки. Длъжникът не представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Налице са и
изпълнителни основания за публичните вземания, които подробно са описани в
постановлението.
Предвид този изход на спора, изрично стореното
в тази насока искане и с оглед
представеното писмено становище от страна на процесуалния представител на
ответника, следва жалбоподателя да бъде осъдена да заплати на ТД на НАП Варна
сумата от 100. 00 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, Варненският административен съд,
ХХІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на П.Ж.П. с ЕГН **********, вписана като ЕТ „Ветпродукт – П.П.“ с ЕИК *********,
депозирана чрез адв. Кр. П. – член на САК, срещу Решение №245/11.11.2020 г. на
директора на ТД на НАП – гр. Варна, с което е потвърдено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № С2000003-022-0066227/28.09.2020
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна по изпълнително дело
№**********/2011 година.
ОСЪЖДА П.Ж.П. с ЕГН **********, вписана като ЕТ „Ветпродукт – П.П.“ с ЕИК *********
да заплати на ТД на НАП – Варна сумата от 100/сто/лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: