Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 11.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

           П. ГЕНЕВ

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 14681 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 387222 от 17.04.2018 г., постановено по гр. д. № 72253/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 41 състав, са осъдени А.С.Я., ЕГН: **********, и Б.К.М., ЕГН: **********, и двете с адрес *** и съдебен адрес ***, на основание чл.45 ЗЗД, да заплатят солидарно, на М.З.С., ЕГН: **********, с адрес ***, А.М.С., ЕГН: **********, е адрес *** и Я.М.С., ЕГН: **********, е адрес ***, и тримата със съдебен адрес ***, сумата от общо 538.65 лева /или по 179.55 лева по отношение на всеки от ищците/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – увреждания на таван и стени на източно спално помещение на апартамент №14, находящ се в гр. София, ул. „******, причинени в периода месец януари 2012 г. до 09.12.2016 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.12.2016 г. до окончателното плащане, като са отхвърлен исковете за разликата над 538.65 лева /или по 179.55 лева по отношение на всеки от ищците/ до пълния предявен размер от общо 2 096.85 лева /или по 698.95 лева на всеки от ищците/. Осъдени са А.С.Я., и Б.К.М., на основание чл.52 вр.чл.45 ЗЗД, да заплатят солидарно, на М.З.С., сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди търпени в месец януари 2012 г. до 09.12.2016 г. и изразяващи се в притеснение, довело до емоционален дискомфорт, както и създаденото му неудобство, вследствие увреждането на увреждания на таван и стени на източно спално помещение на апартамент №14, находящ се в гр. София, ул. „****** и невъзможността да ползва същото, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.12.2016 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над 600 лева до пълния предявен размер от 1 200 лева. Осъдени са А.С.Я. и Б.К.М., да заплатят на М.З.С., сумата от 328.41 лева, представляваща разноски за тази съдебна инстанция, както и на А.М.С. и Я.М.С. сумата от по 115.60 лева на всеки един от тях, представляваща разноски за тази съдебна инстанция. Също така с решението е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК, М.З.С. да заплати на А.С.Я. и Б.К.М. , сумата от 58,95 лева, представляваща разноски за тази съдебна инстанция, както и А.М.С. и Я.М.С. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на А.С.Я. и Б.К.М. сумата от по 74,31 лева /дължима от всеки един от тях/, която сума представлява сторени в производството разноски за тази съдебна инстанция.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците А.С.Я. и Б.К.М., чрез адв. П.П., в която изложени твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Посочва се, че ищците не били активно легитимирани да предявяват иска, доколкото по делото ищците се легитимирали като собственици по силата на договор по Наредба за държавните имоти от 27.10.1989 г., но в договора не били изложени надлежно основанията за придобиването на имота съгласно действащата нормативна уредба, както и липсвали допълнителни условия за придобиването му-полагане на труд, което водело до нищожност на сделката. Посочва се, че Б.М., доколкото навършила пълнолетие през 2014 г. по отношение на нея не била налице материално-правна легитимация за периода 2012-2014 г. Посочва се, че не били налице елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, не се доказвало причинно-следствена връзка от поведението на ответниците и настъпилите вреди, които не били в резултат на виновното им поведение. Посочва се, че промените на терасата били извършени от предходния собственик на апартамента на ответниците, като причина за нанесените вреди било извършено през 2014 г. преустройство от ищеца С. на общата покривна тераса, повдигане на ниво и промени в отводнителната инсталация, като не следвало да се кредитира съставения протокол от 27.09.2015 г. от представители на етажната собственост. Неправилно била кредитирана назначената СТЕ, като вещото лице не било правило замерване на наклона на терасата, като неправилни били дадени стойностите на СМР необходими за възстановяването на вредите, като също така от свидетелите Великова и Г.се установявало, че ищците имали проблеми с влагата от 90те години, а проблемите за ищците възникнали след ремонта от предходния собственик на ап. 18. Посочва се, че по делото не били обсъждани констативните протоколи от СО, в това число и този от 08.06.2017 г. за изпълнението на указанията посочени с писмо на кмета на район „Средец“ от 11.11.2016 г. Твърди се липса на противоправно поведение на ответниците, тъй като проблемите на ищците с отводняването съществували преди ответниците да станат собственици на ап. 18, като до 2017 г. същите не били извършвали никакви действия, които да нарушат изолацията на терасата. По делото не било доказано ищците да са уведомявали ответниците за настъпилата вреда нито са искали от ОС на СЕС възлагане на експертиза за установяване на причините, поради което претенциите им към ответниците били неоснователни. Неоснователен бил и предявени иск за обезщетяване на неимуществени вреди, тъй като не били събрани доказателства за неговата основателност. Пред въззивния съд въззивникът поддържа жалбата, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемите страни М.З.С., А.М.С. и Я.М.С., чрез адв. С.Д. изразяват становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като считат същата за неоснователна. Посочва се, че от събраните доказателства се установявало, че ответниците с бездействието си виновно били причинили имуществените и неимуществените вреди на ищците. Твърди се, че по делото било установено, че водата се отичала от терасата на ответниците много бавно и се образували течове. От събраните доказателства се установявало, че въззивницте са знаели за проблема, но не са предприели никакви действия, като не били представени и никакви правоизключващи обстоятелства. Доказани били както размера на вредите така и причинно-следствената връзка между бездействието на въззивниците и причинените неимуществени и имуществени вреди. Пред въззивния съд процесуалният представител на въззиваемите поддържа отговора на въззивната жалба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, както и възражение за недължимост на същото, тъй като не били представени доказателства за неговото извършване.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с които се претендира от М.З.С., А.М.С. и Я.М.С. сумата от 2096.85 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди – увреждания на таван и стени на източно спално помещение на апартамент №14, находящ се в гр. София, ул. „******, причинени в периода месец януари 2012 г. до 09.12.2016 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.12.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди търпени от М.З.С. в месец януари 2012 г. до 09.12.2016 г. и изразяващи се в притеснение, довело до емоционален дискомфорт, както и създаденото му неудобство, вследствие увреждането на увреждания на таван и стени на източно спално помещение на апартамент №14, находящ се в гр. София, ул. „****** и невъзможността да ползва същото, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.12.2016 г. до окончателното плащане.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 41 състав, решение за валидно, допустимо, а по отношение на правилността и във връзка с доводите в жалбата следва да се добави следното:

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.10.1989 г., съгласно който А.М. С.закупува 2/3 ид. ч., а от М.З.С. закупува 1/3 ид. ч. от недвижим имот собственост на държавата, находящ се в гр. София, ул. „******, представляващ апартамент на V етаж. Представен е и нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 13 от 13.04.2009 г., том II, рег. № 3852, дело № 175 от 2009 г., съгласно който А.М.С. дарява на брат си Я.М.С. 1/3 ид. ч. от следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******, а именно апартамент 5.

Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот № 56 от 12.01.1994 г., том I, дело № 56 от 1994 г., съгласно който Н.Л.С.и съпругата му Н.И.С.продават на К.О.М.и А.С.Я. следния свой собствен недвижим имот: апартамент/ източния/ на последния тавански етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „******, етаж VI. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 196 от 30.04.2002 г., том I, рег. № 3449, дело № 164 от 2002 г., К.О.М.продава на малолетната си дъщеря Б.К.М. , представлявана от майка си и законен представител А.С.М., собствената си ½ идеална част от следния недвижим имот, а именно апартамент/ източния/ на шестия /тавански/ етаж от жилищна сграда в гр. София, ул. „******.

Представен е протокол от 27.09.2015 г., съставен от представители на етажната собственост, съгласно който на посочената дата в 16.30 часа от представителите на ЕС бил посетен апартамента на Я., А. и М. ***. В протокола е констатирано, че в източната стая с граници: изток –ул. „Сан Стефано“, север – ап. Б., отдолу –ап. З., отгоре –тераса на А.С.. В протокола е посочено, че във връзка с дъждове на 25, 26 и 27 септември 2015 г. се наложило спешно да бъде локализирно мястото на теча, като е установено, че течът става от терасата на г-жа А.Я. и той не бил във връзка с направения ремонт на покривната конструкцията, а в следствие на липсата на качествено положена хидроизолация, която се полагала под каменната настилка на съществуващата тераса собственост на А.Я..

Представен е констативен протокол за установяване на нарушение по реда на чл. 57 от ЗУЕС от 13.10.2016 г., в който е посочено, че А.С.Я. собственик на етаж 6, ап. 18 изток от етажна собственост с адрес гр. София, ул. „******, по време на проливен дъжд на 12.10.2016 г, се забелязали в източната стая /спална/ на ал. 14, ет. 5 три мокри петна с водни капки, които капели в стаята. Проблема с течовете бил много стар и бил предизвикан от факта, че на използваемата от А.С.Я. плосък покрив-тераса плочките били с нарушена хидроизолация и неправилно оттичане на дъждовната вода. В протокола е посочено, че етажната собственост многократно се е обръщала към собственика да предприеме необходимите действия за отстраняване на посочените явления.

Представено е писмо с изх. № РСЦ16-ГР94-1864 от 11.11.2016 г. на кмета на район „Средец“, съгласно което на 10.11.2016 г. служители на район „Средец“ извършили проверка на място във връзка с жалба за нарушена хидроизолация над плосък използваем покрив /тераса/ и течове на пети етаж, находящ се в жилищна сграда с адрес ул. „******. Посочено, че проверката е установила, че съществуващият наклон на откритата тераса бил недостатъчен, за да отведе дъждовните води извън терасата към улука поставен на фасадата пред нея. Посочено е, че собственикът на апартамента разположен на шестия етаж с открита тераса към него г-жа А.Я. следвало да вземе мерки, като увеличала наклона на терасата така, че водата от пода на терасата да се отведе към улука поставен на фасадата пред нея и да поставела цокъл по стената на терасата за недопускане на капилярна влага.

От констативен протокол от 08.06.2017 г. от служители на район „Средец“ – СО изготвен във връзка с писмо с изх. № РСЦ16-ГР94-1864 от 11.11.2016 г. е извършена проверка на открита тераса към апартамент на шести етаж собственост на г-жа А.С. *** е установено, че бил поставен цокъл, за да се избегнела капилярната влага и наклона на терасата е към улука поставен на фасадата пред терасата. Покривът от ламарина поставен над общата тераса не бил отводнен така, че водите от него да не попадат върху общата тераса на кооперацията.

Представен е протокол от 07.05.1993 г. от ОС на етажната собственост на процесната сграда, съгласно което е взето решение терасата да се покрие на ниво плочата  с ламарина или керемиди, като се спазел минимален наклон 15-20 %., като за взетото решение е била уведомен Обнс „Средец“ видно от писмо с вх. № АГ-2146/12.05.1993 г. Представен е и протокол от 13.04.1995 г. от ОС на етажната собственост, като е взето решение за покриване на терасата с воалит или ламарина и да се ползва само като покрив.

Пред въззивния съд е приет констативен протокол № ЮВР18-267 от 08.11.2018 г. от Дирекция за национален строителен контрол към МРРБ, в който е посочено, че при извършена проверка на апартамент на М.С. в помещение попадащо частични под апартамент собственост на А.Я. се установило наличие на компрометирана шпакловка по част от тавана. Посочено е, че е извършен оглед на апартамента на А.Я., като на терасата бил изграден цветарник, който не бил пълен, подът бил облицован с плочи, по външната стена на апартамента бил поставен цокъл, посочено е още, че въпросите касаещи течове, отвеждане на водата от терасата са уредени с прилагане на разпоредбите на ЗУЕС.

По делото е разпитван свидетеля Н.И.Д.-В., в качеството си на живущ в процесната кооперация от 40 години. Посочва, че познавала ищците, като живеел паралелно до нея на същата плоча на пети етаж, а А.Я. живеела на шестия етаж, като свидетелката многократно била посещавала апартамента на С.. Посочва, че последно била там на 08.11.2017г., като в апартамента има течове и влага и щетите били в източната стая, която се ползва за спалня, таванът бил олющен, навсякъде е мокър на петна и в мухъл и бил постлан найлон и има легени, в които директно течало вода. По стените също имало следи от влага. Свидетелката твърди, че през 1998г. бил направен ремонт, като преди ремонта такива щети имало и в и по южната стая, която е разположена до нея. Свидетелката посочва, че ищецът С. ѝ се оплаквал, че ситуацията в дома му го потискала, притеснявала и не срещал разбиране, като през процесия период М.С. и управителят на етажната собственост са предупреждавали ответницата Я. за необходимостта от извършване на ремонт на терасата, за да спрат течовете, като била предупреждавана и писмено. Ответницата Я. била предупреждавана, че розетката, която е разположена на терасата и събирала и отвеждала по най-краткия път водата по вертикален път в мазилката на сградата е затворена с бетон и трябвало да бъде открита. Запушването на розетката с бетон било извършено от предишния собственик, който изкъртил топло и водоизолацията и направил бетон. Свидетелката посочва, че над нейния апартамент и над апартамента на ищците била разположена тераса-покрив, като розетката била на границата между терасата на Я. и общата тераса. Над апартамента на свидетелката и над част от апартамента на С. била общата тераса на етажната собственост, а над другата част от имота на С. била разположена терасата на Я.. След теч нейния моя имот преди повече от 10 години било взето решение от ОС на ЕС за поставяне на покривна конструкция с хидроизолация и топлоизолация за терасата обща част вследствие на което вече не течало.

По делото бил разпитван и свидетеля Г.И.Г., който посочва, че познавал ищецът М.С. от 1956г., като в периода 2012г.-2017г. бил посещавал апартамента му много често, като апартаментът е на ул. „******в гр.София. Свидетелят посочва, че М.С. бил притеснен от 1994г. във връзка с течове. В имота течало в две стаи, особено в източната, като капело върху спалнята. Свидетелят твърди, че над източната стая имало открита тераса, като терасата не била покрита и била обща, но А.С.Я. твърди, че част от нея е нейна. Свидетелят твърди, че ищецът М.С. бил подложен на тормоз, защото не може да живее в двете стаи от апартамента си.

Разпитван е и свидетеля С.З., в качеството му на съсед в процесната сграда, който посочва, че познавал М.С. и А.Я.. Свидетелят посочва, че под терасата към жилище на А.Я. се намира над част от имота на С., а именно източната стая, която гледа към ул. „Сан Стефано“, като част от откритата тераса била покрив на М.С.. Свидетелят посочва, че посещавал съм имота на С. в периода 2012г.-2017г. и е виждал да тече в имота, като при един проливен дъжд бил поставил найлони върху спалнята и по тавана били останали петна, където е течало. Свидетелят посочва, че предишният собственик на имота на Я. е отливал бетонна плоча, която е на пода на терасата, като запушил каналче, по което се изтичала водата. Ищецът М.С. се оплаквал, че се е влошило здравословното и психическото му състояние, че не знае какво да прави и че не се живеел в имота. Свидетелят посочва, че след 2000г. имало одобрен проект от общината за покриване на общата тераса с ламарина, като при терасата на Я. било по-високо отколкото при общата тераса.

По делото е разпитвана и свидетелката Х.С.И., която посочва, че живеела в процесната сграда и познавала ответниците. Свидетелката твърде, че през м.11.2016г. дошла комисия от общината да разгледа терасата на ответницата Я., като комисията разгледала и общата тераса и препоръчала да се направят промени и на двете части. Свидетелката посочва, че присъствала на извършването на огледа и възприела лично дадените указания. Свидетелката посочва, че указанията към Я. били да промени наклона и плочите в част от терасата, ъгъла, граничещ с общата тераса, като за общата тераса указанията били една налична козирка да се удължала и да се подобряло отводняването. Ответницата Я. поискала съдействие от свидетелката за намирането на строителна фирма, но тъй като било месец декември ремонтът бил извършен следващата пролет. Свидетелката знаела за наличието на конфликти между Я. и С.. Посочва, че преди около 5-6 години бил извършен ремонт на общата тераса, като виждала Я. да разговаря с работници и изразявала несъгласие с начина, по който се извършваше ремонтът, тъй като смятала, че вследствие на този ремонт на нейната тераса щяло да се събира по-голямо количество вода. Твърди, че една от стаите на Я., която граничи с нейната тераса, се овлажнявала в долната част поради събиране на вода на терасата. Посочва още, че живяла в апартамента до преди три години.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, се установява, че сградата на ул. „****** била изградена на пет етажа, като ап. 14 е на 5-ти етаж и 6-ти тавански етаж, на който е ап. 18 на ответниците, като таванските апартаменти били отдръпнати навътре и се образувало Г-образна тераса опасваща двете страни на сградата –източна и южна. Източната стая  /спалня/ на ап. 14 попадала под част от откритата тераса на ап. 18. От ап. 18 на 6-ти етаж се излизало на източната покривна тераса, състояща се от покрита и открита част – една част била покрита и било извършено остъкляване с алуминиева дограма, като от нея се излизало на открита покриван тераса. Терасата била с настилки плочи, изпълнен с цокъл на стената към спалнята на ап. 18, по протежението на дългата страна на терасата бил изпълнен монолитен цветарник, като терасата била отделена от останалата покривна тераса с ажурна метална преграда и долу на терасата била направено задигане, така че двете тераси били изцяло разделени. От тази преграда до цветарника било оставено разстояние от 50 см за оттичане на водата от откритата покривна тераса към улук в периферията на стрехата, като покривната тераса, видно от огледа била с малък недостатъчен наклон и в резултат на различни видове СМР било нарушено първоначалното отвеждане на водата. Съгласно експертизата част от източната спалня на ап. 14 се намирала под откритата покривна тераса на ап. 18, като по тавана в зона около 1-1,5 м от външната стена се забелязват следи от мокри петна, като на места шпакловката се била подкожушила, станала на юфка, като следи се наблюдавали и в ъгъла на тавана, външната стена и стената на съседната стая и на много места се виждали петна от прешпакловане, включително и под прозоречната стена. Не работело ел. осветлението и лъчистото отопление, но съгласно експертизата каква част от ел. инсталацията и лъчистото отопление било увредено не можело да се установи само от външен оглед, поради което остойностяването било ориентировъчно. Вещото лице посочва, че щетите в източната спалня на ап. 14 били в резултат на течове от откритата покривна тераса находяща се над част от спалнята, като наклонът на откритата тераса, която е с изпълнената настилка от плочи, не е достатъчен за оттичане на водите. Изпълненият цокъл бил за предпазване на стената на спалнята на ап. 18. Оттичането на водата не ставало по най-прекият, а тя вървяла напречно на терасата, към цветарника, после покрай него трябвало да направи завой от 90 градуса, за да излезе към улука по периферията на стрехата. Вещото лице посочва че не може да установяло дали била изпълнена хидроизолация под плочките, която била задължителна, като не били спазени всички указания на строително-техническите служби на СО-район „Средец“, тъй като бил изпълнен цокъл по стената за недопускане на капилярна влага, но не били взети мерки за увеличаване на наклона на терасата. Вещото лице посочва, че стойността на СМР за отстраняване на нанесените щети била 2096 лв., която сума включвала остъргване на подкожушена шпакловка и прешпакловане 146.92 лв., боядисване с латекс по стени и тавани 388.73 лв., ремонт на ел. инсталация /алтернативно/ 150 лв. и ремонт на лъчисто отопление /алтернативно/ 1411.20 лв. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че наклонът на терасата не е променен и той не е достатъчен, тъй като бил около 1/100, а трябвало да е 2/100 и водата се оттичала, но бавно и така се задържала. Водата трябвало да се оттича по най-бързия начин, което се препятствало от цветарника и малкия наклон, като мястото на задържане на водата се намира над част от спалнята на ищците.

При така предявените искове в тежест на ищците е да установят наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на ответниците спрямо увредените ищци - извършване на противоправно деяние; вредоносен резултат, в случая причиняване на имуществени и неимуществени вреди; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието ѝ не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил другиму. Следователно, отговорността за поправяне на вредите от деликт следва да се ангажира при всяка външна проява на противоправно и виновно поведение на едно или няколко лица, от което са настъпили вреди в причинно-следствена връзка с това поведение.

Неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба, че ищците не били активно легитимирани да предявяват иска, тъй като се легитимирали като собственици на процния имот по силата на договор по Наредба за държавните имоти от 27.10.1989 г., но в договора не били изложени надлежно основанията за придобиването на имота съгласно действащата нормативна уредба, както и липсвали допълнителни условия за придобиването му-полагане на труд, което водело до нищожност на сделката. По делото са представени представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.10.1989 г., съгласно който А.М. С.закупува 2/3 ид. ч., а от М.З.С. закупува 1/3 ид. ч. от недвижим имот собственост на държавата, находящ се в гр. София, ул. „******, представляващ апартамент на V етаж, като с нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 13 от 13.04.2009 г., том II, рег. № 3852, дело № 175 от 2009 г., А.М.С. дарява на брат си Я.М.С. 1/3 ид. ч. от процесия недвижим имот. С оглед на гореизложеното по селото е установено, че всеки един от тримата ищци притежава по 1/3 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******, а именно апартамент 5. Възражението за нищожност на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.10.1989 г. не следва да бъде обсъждано по същество доколкото на първо място представлява упражняване на чужди права и на следващо място е релевирано за пръв път във въззивната жалба.

Неоснователно се явява и възражението във въззивната жалба, че Б.М. не следвало да отговаря по предявените искове , доколкото навършила пълнолетие през 2014 г. и по отношение на нея не била налице материално-правна легитимация за периода 2012-2014 г. Непълнолетният причинител на вредата Б.М. носи гражданска отговорност на причинените от нея вреди, тъй като непълнолетните носят гражданска отговорност за причинените от тях вреди и се освобождават само ако се докаже, че не са били способни да разбират свойството и значението на постъпките си. В случая при доказателствена тежест за ответника по делото няма ангажирани доказателства, че непълнотелният деликвент през процесия период, не е бил способен да разбира свойството и значението на постъпките си. Ето защо въззивният съд счита, че са налице основанията в закона за ангажиране на деликтната отговорност на непълнолетния причинител на вредата Б.М.. Също така следва да бъде посочено, че отговорността на прекия непълнолетен причинител на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и отговорността на родителите му на основание чл. 48 ЗЗД, се явява солидарна и произтича от закона, т. е. родителите не отговарят вместо непълнолетния деликвент, а наред с него – в този смисъл Решение № 407 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 1589/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба за липсата на елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. В настоящия случай от събраните доказателства се установява, че са налице всички предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на прекия причинител на деликта, а именно А.Я. и Б.М. за причинените на ищците имуществени вреди. По делото се установява от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.10.1989 г. и нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 13 от 13.04.2009 г. , че всеки един от ищците притежавал по 1/3 ид. ч. от апартамент на V етаж, находящ се в гр. София, ул. „******, докато всеки от ответниците съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 56 от 12.01.1994 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 196 от 30.04.2002 г. е собственик на ½ ид. ч. от недвижим имот, а именно апартамент/ източния/ на шестия /тавански/ етаж от жилищна сграда в гр. София, ул. „******. Съгласно приетата по делото СТЕ е установено, че част от източната спалня на ап. 14 собственост на ищците се намирала под откритата покривна тераса на ап. 18 собственост на ответниците, като в спалнята на ап. 14 по тавана в зона около 1-1,5 м от външната стена се забелязват следи от мокри петна, като на места шпакловката се била подкожушила, станала на юфка, като следи се наблюдавали и в ъгъла на тавана, външната стена и стената на съседната стая и на много места се виждали петна от прешпакловане, включително и под прозоречната стена. Съгласно експертизата щетите в източната спалня на ап. 14 били в резултат на течове от откритата покривна тераса на ап. 18 находяща се над част от спалнята, като наклонът на откритата тераса, която е с изпълнената настилка от плочи, не е достатъчен за оттичане на водите, като оттичането на водата не ставало по най-прекият, а тя вървяла напречно на терасата, към цветарника, после покрай него трябвало да направи завой от 90 градуса, за да излезе към улука по периферията на стрехата. Тези обстоятелства се установяват и от представения по делото констативен протокол за установяване на нарушение по чл. 57 от ЗУЕС от 13.10.2016 г., в който е посочено, че по време на проливен дъжд на 12.10.2016 г, се забелязали в източната стая /спална/ на ал. 14, ет. 5 три мокри петна с водни капки, които капели в стаята, като проблемът с течовете бил много стар и бил предизвикан от факта, че на използваемата от А.С.Я. плосък покрив-тераса плочките били с нарушена хидроизолация и неправилно оттичане на дъждовната вода. В протокола е посочено, че етажната собственост многократно се е обръщала към собственика да предприеме необходимите действия за отстраняване на посочените явления. Представен е и протокол от 27.09.2015 г., съставен от представители на етажната собственост, съгласно който на посочената дата в 16.30 часа от представителите на ЕС бил посетен апартамента на Я., А. и М. ***, като в протокола е посочено, че във връзка с дъждове на 25, 26 и 27 септември 2015 г. се наложило спешно да бъде локализирно мястото на теча в апартамента и било установено, че течът става от терасата на г-жа А.Я. и той не бил във връзка с направения ремонт на покривната конструкцията, а в следствие на липсата на качествено положена хидроизолация, която се полагала под каменната настилка на съществуващата тераса собственост на А.Я.. От разпитаната свидетелка Д.-В., която е участвала при съставянето на протокола от 12.10.2016 г. и го е подписала, в качеството си на собственик на апартамент в процесната сграда, посочва, че в апартамента на ищците имало течове и влага и щетите били в източната стая, която се ползва за спалня, таванът бил олющен, навсякъде е мокър на петна и в мухъл и бил постлан найлон и имало легени, в които директно течало вода. От разпита на свидетеля Горанов, който е подписал и двата протокола от 27.09.2015 г. и 12.10.2016 г., който посочва, че в имота на ищците имота течало в две стаи, особено в източната, като капело върху спалнята, като свидетелят твърди, че над източната стая имало открита тераса, като терасата не била покрита и била обща, но А.С.Я. твърди, че част от нея е нейна. От разпита на свидетеля З., участвал при съставянето на двата протокола, се установява, че под терасата към жилище на А.Я. се намира над част от имота на С., а именно източната стая, която гледа към ул. „Сан Стефано“ и бил посещавал имота на ищците в периода 2012г.-2017г. и е виждал да тече в имота, като при един проливен дъжд бил поставил найлони върху спалнята и по тавана били останали петна, където е течало. Съгласно експертизата стойността на СМР за отстраняване на действително установените нанесените щети била 535.65 лв., която сума включвала остъргване на подкожушена шпакловка и прешпакловане 146.92 лв. и 388.73 лв. за боядисване с латекс по стени и тавани.

От приетата по делото СТЕ , която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като компетентно и безпристрастно изготвена се установява наличието на причинна връзка между поведението на ответницата и причинените и описани по-горе щети в апартамента на ищцата. Вещото лице е посочило, че щетите в източната стая на апартамента на ищците били от течове на вода от покривната тераса на апартамента на ответниците, дължащ се на недостатъчен наклон на покривната тераса, като оттичането на водата не ставало по най-прекият и в резултат на различни видове СМР било нарушено първоначалното отвеждане на водата. В този смисъл са и показанията на свидетелката Д.-В., която посочва, че ответницата Я. била предупреждавана, че розетката, която е разположена на терасата и събирала и отвеждала по най-краткия път водата по вертикален път в мазилката на сградата е затворена с бетон и трябвало да бъде открита, като запушването на розетката с бетон било извършено от предишния собственик, който изкъртил топло и водоизолацията и направил бетон, както и от показанията на свидетеля З., който посочва, че предишният собственик на имота на Я. е отливал бетонна плоча, която е на пода на терасата, като запушил каналче, по което се изтичала водата. От гореизложеното се налага изводът, че причината за повредите в имота на ищцата е именно бездействието на ответниците. Като не са предприели своевременно необходимите мерки за отстраняване на протичане на вода в жилището на ищците, те са станали причина да бъде причинено увреждането на процесния апартамент. Неоснователни се явяват изложените във въззивната жалба твърдения, че ответниците не следвало да носят отговорност за причинените вреди доколкото не били извършвали никакви СМР, а проблемите с влагата били възникнали от 90те години след ремонта от предходния собственик на ап. 18. Както беше посочено по-горе същите носят отговорност за своето противоправно поведение, което обаче не се изразява с извършване на определени дейности, които да са нарушили хидроизолацията, а следва да понесат своята отговорност именно поради своето бездействие да отстранят вече съществуващия проблем, като в случая е ирелевантно обстоятелството, че въпросните СМР са извършени от предишния собственик. В тази връзка са показанията на свидетелката Д.-В., която посочва, че ищецът М.С. и управителят на етажната собственост са предупреждавали ответницата Я. за необходимостта от извършване на ремонт на терасата, за да спрат течовете, като била предупреждавана и писмено, като пък от показанията на свидетелката И. се установявало за наличието на между Я. и М.С..

Неоснователни се явяват възраженията във въззивната жалба, че не следвало да се кредитира заключението на вещото лице. Заключението по СТЕ е дадено от компетентно вещо лице с притежаващо специални знания, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. Още повече, че същото е подкрепено и от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, в т. ч. от протоколите от 13.10.2016 г. и 27.09.2015 г., показанията на свидетелите Д.-В., З. и Горанов. Следва да бъде посочено, че оплакването на въззивниците, че не били взети предвид констативните протоколи от СО, в това число и този от 08.06.2017 г. за изпълнението на указанията посочени с писмо на кмета на район „Средец“ от 11.11.2016 г., че променят обстоятелството, че след извършени предписания ответниците са предприели действия за подобряването на отводняването на собствената им тераса, още повече, че вещото лице е категорично, че не били спазени всички указания на строително-техническите служби на СО-район „Средец“, тъй като бил изпълнен цокъл по стената за недопускане на капилярна влага, но не били взети мерки за увеличаване на наклона на терасата.

Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба, че извършените промени на терасата, която е обща част са причина за нанесените щети по процесия апартамент, а не терасата на ап. 18 собственост на ответниците. Действително от представения протокол от 07.05.1993 г. от ОС на етажната собственост на процесната сграда е взето решение терасата да се покрие на ниво плочата  с ламарина или керемиди, като се спазел минимален наклон 15-20 %., като за взетото решение е била уведомен Обнс „Средец“ видно от писмо с вх. № АГ-2146/12.05.1993 г. и с последващо решение взето с протокол от 13.04.1995 г. от ОС на етажната собственост е решено за покриването на терасата да бъде с воалит или ламарина и да се ползва само като покрив. Като посоченото решение е били осъществено, което се установява както от заключението на СТЕ, така и от показанията на Д.-В., З. и И., като последната дори посочва, че въззивницата Я. е разговаря с работници извършващи ремонта, като изразявала несъгласие с начина, по който се извършваше ремонтът. Съгласно показанията на свидетелката Д.-В. ремонтът бил предприет поради наличието на теч в нейния апартамент и в по южната стая от апартамента на ищците, която е разположена до нея, като свидетелката изрично посочва, че след поставяне на покривна конструкция с хидроизолация и топлоизолация за терасата обща част вече не течало. В този смисъл е и заключението на СТЕ, която категорично посочва, че причинените щети в апартамента на ищците са причини единствено вследствие на недостатъчния наклон за оттичане на водата от терасата на ответниците. Следва също да се посочи, че преди поставянето на покрива на терасата обща част течовете в апартамента на ищците са били в южната стая, която граници със свидетелката Д.-В., а в настоящият процес се претендират щети в източната стая, която се явява спална и частично е покрита от откритата тераса на ответниците. С оглед на гореизложеното ответниците не са провели успешно насрещно доказване, което да разколебае доказването, извършено от ищците, носещи тежестта на доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК), нито са провели обратно доказване, за да оборят субективното основание за отговорността си, което се презюмира, с оглед на което искът по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди се явява основателен в уважения размер от 538.65 лв., доколкото това е безспорно установената стойност на СМР необходими за възстановяването на имота.

Неоснователни се явяват и твърденията във въззивната жалба за неоснователност на претърпените от ищеца М.С. неимуществени вреди, От показанията на свидетелите Д.-В., Г.и З. се установявало, че ищецът С. се оплаквал, че ситуацията в дома му го потискала, притеснявала и не срещал разбиране, също така бил подложен на тормоз, защото не може да живее в апартамента си, както и му се влошили психическото състояние. В настоящия случай от събраните доказателства се установява, че са налице всички предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на ответниците за заплащането на причинените неимуществени вреди на ищеца изразяващи се в притеснение, довело до емоционален дискомфорт, както и създаденото му неудобство, вследствие увреждането на увреждания на таван и стени на източно спално помещение на апартамент №14, находящ се в гр. София, ул. „****** и невъзможността да ползва същото. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При постановяване на настоящето решение, настоящият състав приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 600 лева, заедно със законна лихва върху нея от деня на депозирането исковата молба- 09.12.16 г., е в състояние да обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди от претърпени негативни душевни изживявания, доколкото тези вреди изобщо подлежат на точна и адекватна парична оценка.

Ето защо поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции постановеното от СРС решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на въззивниците не се дължат разноски, поради което искането за присъждането на такива, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.

С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззиваемите страни на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат сторените разноски, като на всеки от въззиваемите А.С. и Я.С. следва да се присъди сумата от по 300 лв. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения намира за неоснователно възражението на въззивниците за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради същото следва да бъде оставено без уважение. На въззиваемата страна М.С. следва да му се присъди сумата от 600 лв., представляваща сторените разноски пред въззивния съд. Настоящият състав намира за основателно възражението на въззивниците за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения намалява същото до 300 лв.

С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 387222 от 17.04.2018 г., постановено по гр. д. № 72253/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 41 състав.

ОСЪЖДА А.С.Я., ЕГН: **********, и Б.К.М., ЕГН: **********, и двете с адрес *** и съдебен адрес *** да заплатят на А.М.С., ЕГН: **********, е адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лева – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА А.С.Я., ЕГН: **********, и Б.К.М., ЕГН: **********, и двете с адрес *** и съдебен адрес *** да заплатят на Я.М.С., ЕГН: **********, е адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лева – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА А.С.Я., ЕГН: **********, и Б.К.М., ЕГН: **********, и двете с адрес *** и съдебен адрес *** да заплатят на М.З.С., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лева – разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                       

2.