№ 3009
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100508022 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20087221 от 06.04.2021 г., постановено по гр. д. № 26766/2019 г. на
СРС, 151 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
обективно, кумулативно и субективно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, че Е. М.
Ч., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата 1881,76 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017
г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к."*******, аб. № 206311, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
13.12.2017 г. до окончателното й погасяване, за която сума в производството по ч. гр. д. №
87043/2017 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, е издадена заповед за изпълнение, като е
отхвърлен акцесорният иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД
за сумата от 90,09 лева, като неоснователен.
Решението е обжалвано от ответника в пръвоинстанционното производство Е. М. Ч. в
неизгодните за него уважителни части. Изложените доводи в неговата въззивна жалба са за
неправилност в обжалваната част на съдебното решение. Оспорва се изводът на районния
съд за дължимост на вземането на „Т.С.” ЕАД за главницата. Поддържа се, че сметките на
ищеца за дължими сума са дублирани, и завишени. Моли да се уважи въззивната жалба като
се отхвърли предявеният иск за процесната сума от 1881,76 лева.
Ответникът по въззивната жалба - „Т.С.“ ЕАД , не е депозирал в законовоустановения
срок отговор на въззивната жалба. С нарочна молба от 13.10.2022 г. въззиваемият изразява
становище за неоснователност на въззвината жалба. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Третото лице-помагач не е взело становище по жалбите.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
1
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на
ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В случая с въззивните жалби е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира
наведените с въззивните жалби доводи за неоснователни.
Въззивният съд не установи при служебната проверка нарушение на приложими
императивни материално правни норми от страна на районния съд.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и
я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /чл.
106а ЗЕЕ /отм./, §1, т. 42 ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл. 18/2005г./ или по силата на
облигационно /§1, т. 42 ЗЕ, действаща до края на процесния период/ право на ползване.
Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договорът за доставка на топлинна
енергия възниква ex lege от момента на възникване на правото на собственост, респ.
вещното право на ползване. В разглеждания случай Е. М. Ч. не оспорва, че е потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за цената
на доставяната в собствения им апартамент топлоенергия (чл. 155 ЗЕ), включително и на
тази, отдадена от сградната инсталация. Не е спорно и подаването на топлинна енергия към
сградата, в която се намира процесният имот за периода от м. 05. 2014 г. до м. 04. 2017 г.
Съгласно заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно -
счетоводната експертиза, което районният съд обосновано е кредитирал, общият размер на
задължението на Ч. за плащане на доставена топлинна енергия /сума за топлинна енергия за
отопление на имота и сума за топлинна енергия за БГВ/ за посочения по - горе период
възлиза на сумата от 1881,76 лв. Предвид изложеното правилен се явява изводът на
районния съд, че процесният установитен иск за дължима цената на доставена топлинна
енергия е доказан по основание и размер, като липсват данни длъжникът да е заплатил
процесните задължения.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил
предявения иск, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и
след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита,
че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.
Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба.
Същите се основават на твърдения за липсата на доказана дължимост на вземането на „Т.С.”
ЕАД за главницата и за дублирани и/или надвишени сметки. Тези възражения са напълно
безпочвени и са оборени от приетите доказателства в първоинстанционното, които по-горе
бяха обсъдени от въззивния съд. Предвид техния бланкетен характер и липсата в тях на
конкретност, относима към предмета на спора, въззивният съд не намира за необходимо да
2
ги обсъжда в детайли.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски единствено
за юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото
дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на
делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуалния му представител.
Воден от изложеното, СГС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20087221 от 06.04.2021 г., постановено по гр. д. №
26766/2019 г. на СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА Е. М. Ч. с ЕГН:********** да плати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК:******* сумата
от 100 лева - разноски по водене на въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
„Т.С.“ ЕАД - „НЕЛБО” АД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3