Решение по дело №3410/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 595
Дата: 13 февруари 2020 г. (в сила от 11 март 2020 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20192120103410
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

595 / 13.02.2020 год., град Бургас

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                           

Бургаският районен съд                                                    ХXXVІІ – ми граждански състав

На тринадесети януари                                                        две хиляди и двадесета година

В публичното заседание, в състав                                                         

                                                                                                  Районен съдия: Асен Радев

 

                            при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 3410 по описа за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:    

                            Делото е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против З.Х.Д., за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата от 256.60 лв. – неплатена стойност на доставена ел. енергия за периода от 23.03.2018 год. до 22.06.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 17.99 лв., начислена върху главницата за периода от 11.05.2018 год. до 05.02.2019 год. и законната лихва върху главницата, начиная от 06.02.2019 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № **** / 2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

                            Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищцовото дружество, който моли за тяхното уважаване, ангажира доказателства, претендира разноските по делото.

                            Особеният представител на ответницата оспорва исковете, моли за отхвърлянето им.

                            От анализа на събраните по делото доказателства се налага извода за установеност на следните факти:

                  Представени са 3 бр. фактури, касаещи доставка на електроенергия за кл. № ****, ИТН ****, адрес: гр.****** за процесния отчетен период, сбора от стойностите на които възлиза на исковата сума - 256.60 лв.   

                  Същите, според заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, са надлежно осчетоводени, а доставената електроенергия е правилно остойностена. Изчислен е и размерът на обезщетението за забава.

                  Изслушано е и заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза, според което електромерът за имота, находящ се на горния адрес, е заключен в табло, монтирано на бетонен стълб, а в момента на огледа работи, т.е. в електроснабдения имот се консумира ел.енергия. Констатирано е, че консумираната и отчетена таква съответства на фактурираната, а отчетът е извършван дистанционно, без намеса на субективен фактор,  

                  Според отговор от Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, З.Д. не е декларирала недвижими имоти на територията на общината.

                  Гореустановените факти формират у настоящия състав на Бургаския районен съд убеждение за неоснователност на исковете.

                            И това е така, понеже въпреки разпределената с доклада на съда доказателствена тежест, ищецът не съумя да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между страните. Липсват доказателства за наличие на писмен договор, а липсват и доказателства за принадлежността на правото на собственост или ограничено вещно право върху електроснабдения имот, за да се изведе заключение за евентуално възникнала ex lege облигационна връзка.

                  Ето защо, главният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява недоказан, а оттам - неоснователен, което от своя страна има за своя закономерна последица неоснователност на акцесорния – по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за дължимост на законната лихва.

                  Недължими, при това положение, са и разноските, сторени от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД по ч.гр.д. № ***** / 2019 год. на БРС, както и в настоящото производство.

                  Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И: 

                 

                            ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. П*, ****, представлявано от Ж* С* и М* М* – Д*, предявени против З.Х.Д. ***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 256.60 лв. – неплатена стойност на доставена ел. енергия за периода от 23.03.2018 год. до 22.06.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 17.99 лв., начислена върху главницата за периода от 11.05.2018 год. до 05.02.2019 год. и законната лихва върху главницата, начиная от 06.02.2019 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ***** / 2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

                            Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                               Съдия:/п/

 

Вярно с оригинала: М  Е