Решение по дело №1712/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби на „Ив груп инженеринг“ ЕООД и на началника на ДНСК срещу решение № 758 от 29.05.2024 г., постановено по АНД № 541 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, с което е изменено наказателно постановление № ПД-12-ДНСК-13 от 24.01.2023 г. на началника ДНСК, с което на „Ив груп инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Подофицер Георги Котов“ № 4, представлявано от управителя П. И., на основание чл.237, ал.1, т.15 е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева за нарушение на чл.163, ал.2, т.1, във връзка чл.169, ал.1, т.3 и ал.3, т.3 ЗУТ, като е намалена имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

Според дружеството-касатор обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна, както и отмяна на издаденото наказателно постановление, или алтернативно се иска прилагане на чл.62, ал.2, т.2 ЗАНН. Претендират се разноски. Съответно дружеството оспорва касационната жалба на началника на ДНСК, тъй като наложената имуществена санкция е необосновано завишена без да се постигат по този начин целите на административното наказване и превантивният ефект на наказанието.

Вторият касатор – началникът на ДНСК чрез процесуалния си представител счита обжалваното решение в частта, с която се намалява размерът на имуществената санкция и на дружеството се присъждат разноски, за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като моли да се потвърди изцяло издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за четирите съдебни инстанции, като прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Съответно началникът на ДНСК оспорва касационната жалба на дружеството и счита същата за неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба на „Ив груп инженеринг“ ЕООД и за основателност на касационната жалба на ДНСК.

Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страните по делото, за която съответната обжалвана част от решението е неблагоприятна, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, неоснователна се явява касационната жалба на „Ив груп инженеринг“ ЕООД и частично основателна се явява касационната жалба на началника на ДНСК поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, че дружеството действително е допуснало вмененото му нарушение, тъй като в периода 06-20.10.2022 г. има качеството на строител и при изпълнение на процесния строеж не се е съобразил с предвиденото в одобрения на 21.06.2022 г. проект по част „Конструктивна“, не е спазил отразените в чертеж „План изкоп“ указания на проектанта за поетапно укрепване от изток при калкана на съседната жилищна сграда, след което да се пристъпи към изпълнение на масов изкоп и основите. Вместо това едновременно с изпълнението и преди да е приключило укрепването на калканната стена е започнало изпълнение на масов изкоп. Според районния съд безспорно и категорично дружеството е нарушило изпълнението на строежа и не е спазило указаното в издадените строителни книжа и изискванията на закона за физическата защита на работещите на строителната площадка. За да формира този извод, съдът е анализирал събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, от които се установява, че изкопът не представлява разчистване (заповед № 1 от 11.10.2022 г. на проектанта на обекта), а е масов изкоп, който значително надхвърля предписаната дълбочина от -1,20 м, което според районния съд несъмнено представлява нарушение на вменената на строителя отговорност при изпълнение на строежа да съблюдава предвиденото в одобрените строителни книжа съгласно чл.163, ал.2, т.1 ЗУТ, да се съобразява с изискванията на чл.169, ал.1 и ал.3 ЗУТ, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. Съдът е изложил и подробни мотиви за липсата на основания за прилагане на чл.28 ЗАНН. Според районния съд основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството и правилно е санкционирано на основание чл.237, ал.1, т.15 ЗУТ, но наложената санкция в размер на 20 000 лева не е мотивирана и не е съобразена с критериите на чл.27 ЗАНН и целите по чл.12 ЗАНН, затова имуществената санкция е намалена на 5 000 лева, тъй като не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да обосноват по-висок размер на имуществената санкция от предвидения в закона минимален такъв, по делото няма данни за други нарушения на ЗУТ от същия вид, извършвани от дружеството и установени с влязло в сила наказателно постановление, липсват и данни за реално настъпили вредни последици. Редуцирането до размер от 5 000 лева според районния съд съответства на изискванията на чл.27 ЗАНН, тежестта на извършеното нарушение и значимостта на нарушените обществени отношения.

Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.

Противно на заявеното от касатора „Ив груп инженеринг“ ЕООД, събраните доказателства са преценени в тяхната цялост и взаимовръзка, не се откриват неглижирани или некредитирани доказателства, които да не са били обсъдени от съда. Както правилно е посочил районният съд, при проверките, извършени от контролните органи по подадените четири сигнала от живущите в жилищната сграда, е констатирано, че дълбочината на масовия изкоп е повече от 3 метра и че по време на проверката не е представена заповедната книга за евентуално вписани заповеди на проектанта по част „Конструкция“ и/или строителния надзор с указания за изпълнение на укрепването. В подкрепа на този извод са и свидетелските показания на актосъставителя.

Отделно от това, като писмени доказателства по делото са приети констативен протокол № 235 от 20.10.2022 г., констативен протокол № Ц-20НВ от 06.10.2022 г. и констативен протокол № СН -212 от 14.09.2022 г., съставени от длъжностни лица при РДНСК Пловдив, че при извършена проверка на място на процесния строеж на посочените дати не е представена заповедна книга и че не е спазена последователността на укрепването. Тези документи са официални свидетелстващи документи и тяхната доказателствена сила не е била оборена в хода на съдебното производство при доказателствена тежест за дружеството.

Проектът ведно със заповед № 1 от 11.10.2022 г. на проектанта са били известни на дружеството още преди започване на строителството, съответно негово задължение е било като строител да съобрази тези факти и в самия строителен процес предварително да бъдат извършени необходимите укрепващи дейности, така че да не пострада сградата в съседния имот. Именно това е нарушението по чл.163, ал.2, т.1 ЗУТ. Обоснован и правилен е изводът на районния съд, че именно „Ив груп инженеринг“ ЕООД в качеството на строител е извършител на нарушението, доколкото няма данни пострадалата сграда да е била опасна за здравето и живота на гражданите, негодна за използване или застрашена от самосрутване.

Основателно е възражението на ДНСК за неправилност на обжалваното решение относно намаления размер на имуществената санкция, тъй като в наказателното постановление са изложени в достатъчна степен ясни и аргументирани мотиви защо процесният случай не е маловажен, че не се касае до административно нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи, с осъществяването на което се засягат в значителна степен охраняваните обществени отношения. Същите аргументи са дали основание и за налагане на санкция в размер на 20 000 лева. В този смисъл в мотивите на районния съд е налице вътрешно противоречие, тъй като изводите за липса на основание за прилагане на чл.28 ЗАНН не кореспондират с аргументите, въз основа на които размерът на имуществената санкция е намален до минималния.

Процесуалното поведение на представителите на дружеството демонстрира неразбиране и неприемане като нарушение на извършените без одобрен проект и без разрешение изкопни работи, които поради липсата на укрепване са застрашили живота и здравето на работниците и на живущите в съседната жилищна сграда, както и на неограничен брой лица. Констатираното неспазване на последователността на одобрените етапи на извършване на изкопни работи, което е следвало да се осъществява с едновременното укрепване на калканната стена на жилищната сграда в съседния имот, особено чувствително са засегнали регулираните обществени отношения (чиято регулация цели благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението) и това именно представлява основанието за налагане на имуществена санкция в размер, по-близък до максимума на имуществената санкция по чл.237, ал.1, т.15 ЗУТ.

Противно на възражението на дружеството, продължителността на поддържане на противоправното състояние от 14 дни изобщо не е пренебрежимо кратък, като се има предвид, че извършеното административно нарушение е застрашило и поставило в опасност живота и здравето на работещите на строежа, на живущите в съседната сграда и на много други случайно преминаващи лица, както и е създало риск за целостта на жилищната сграда в съседния имот, за да се говори за обществена опасност на извършеното като типичната за този вид нарушения, още повече, че не е доказано в хода на съдебното производство дружеството да е предприело бързи и своевременни действия за отстраняване на нарушението преди действията на контролните органи на ДНСК.

Процесуалното поведение на представителите на дружеството показват, че очевидно целите по чл.12 ЗАНН не могат да се постигнат с минимална административнонаказателна репресия. От друга страна, определената от наказващия орган имуществена санкция действително може да постигне целта да предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред относно строителната дейност.

Тъй като нарушението и нарушителят са установени по безспорен начин, при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както правилно е приел районният съд, АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 ЗАНН, правилно е квалифицирано нарушението и правилно е определена санкционната норма, а определеният от наказващия орган размер на имуществената санкция напълно съответства на чл12 ЗАНН и на критериите по чл.27 ЗАНН, както вече се каза.

Водим от изложеното, съдът намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение, с което да се потвърди наказателното постановление. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ДНСК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за четирите съдебни инстанции същото като допустимо и основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на ДНСК сумата 320 лева (4 х 80 лева) на основание чл.143, ал.3 АПК и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 846 от 17.06.2024 г., постановено по АНД № 1514 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ПД-12-ДНСК-13 от 24.01.2023 г. на началника ДНСК, с което на „Ив груп инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Подофицер Георги Котов“ № 4, представлявано от управителя П. И., на основание чл.237, ал.1, т.15 ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за нарушение на чл.163, ал.2, т.1, във връзка чл.169, ал.1, т.3 и ал.3, т.3 ЗУТ.

ОСЪЖДА „Ив груп инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Подофицер Георги Котов“ № 4, представлявано от управителя П. И., да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол сумата 320 (триста и двадесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.