Р Е Ш Е Н И Е
№465 28.11.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
седми ноември 2022г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Дарина Драгнева административно дело №568 по описа за 2022г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128 и сл.
от АПК, вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, образувано по жалба на „Дестъни 92“ ЕООД ЕИК
*********, град Стара Загора, кв. Дъбрава, улица „Калина“ №7, представлявано от управителя С.М.,
а в съдебното производство от редовно упълномощен адвокат, против Заповед №ФК-163-0114269/30.05.2022г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с
наложена на търговеца принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – Комплекс „М.а къща“, находящ в град Стара Загора, кв. Дъбрава
улица „Калина“ №7, стопанисван от „Дестъни 92““ ЕООД и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни, на основание чл. 186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС вр. с
чл.118 ал.1 от ЗДДС вр. с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ за
регистриране и отчитане, чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/.
Принудителната мярка е наложена за
това, че при извършена на 21.05.2022г в 13.34часа проверка на посочения обект е
констатирано, че лицето в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредбата
не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект,
чрез издаване на фискални касови от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство модел „Datecs DP-15“
с ИН на ФУ №DT797330 и ИН на ФП №02797330, с което е извършено нарушение на
чл.3 ал.1 от Наредбата и чл.118 ал.1 от
ЗДДС. Съставен е АУАН, приложен към преписката.
При проверката на 21.05.2022г в
13.27ч, преди легитимацията на контролните органи е извършена контролна покупка
на стойност 57.60лв, заплатени в брой от Г.Н.-проверяващ, на Т.М.-сервитьор и в
качеството си на лице, приело плащането, за която не е издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, нито от кочан с ръчни касови
бележки. Извършена съпоставка между разчетената касова наличност от ФУ и
фактическата наличност в касата на обекта е отчела положителна разлика в размер
на 105.00лв / налични в касата/. Данните от ФУ са 0.00лв, съгласно генериран
Дневен отчет от ФУ за 21.05.2022г. Установено е, че часовникът на ФУ е с 2часа
и 49минути назад от установеното за страната. Към момента на проверката нито
една от продажбите за деня не е отчетена през фискалното устройство. В протокол
№0114269 от 21.05.2022г са описани възраженията на М. – на 15.04.2022г за
период от три часа е прекъснало електрическото захранване на обекта, в резултат
на токов удар. Към протокола са приложени като доказателства Клен за
21.05.2022г от 10.00ч до 13.35ч, Клен от 22.04.2022г до 27.04.2022г, Дневен
отчет №0000337/21.05.2022г, въпросен лист, в който са описани намерените в
касата банкноти със съответния номинал по брой, и са отразени отговорите на
управителя за изясняване произхода на намерените суми – всички отговори са
отрицателни, включително за започване на работния ден с оборотни средства,
наличието на собствени суми или на трети лица. Приобщена е декларация за
стопанисване на търговския обект от дружеството. Съставен е АУАН на 30.05.2021г
№F661271 за това, че на 21.05.2022г в 13.34ч, в комплекса „М.а
къща“, стопанисван от дружеството за извършената контролна покупка на стойност
57.60лв-съгласно издадена сметка след заплащане.
За определяне срока на мярката са взети
предвид охранявания от нарушените правила обект, а именно вярното установяване
на приходите, които подлежат на облагане с данъци, големината и вида на обекта
– Къща за гости, която разполага с три стаи,
25 места в ресторанта на закрито и 25 места на открито, с
продължителност на работното време от петък до неделя от 12.00ч до 20.00ч тоест
три дни в седмицата. Цените на двойната стая от 70.00лв до 120.00лв, и
предлаганите в ресторанта напитки и храни с цени от 2.50лв до 36.00лв, което
според проверяващите позволява укриване на приходи от значителни обороти.
Поведението на лицето не позволява да бъдат проверени извършените от него
продажби с цел правилно определяне размера на дължимите данъци – нарушението
води до укриване на приходи.
Заповед № ФК-163-00114269/30.05.2022г на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП е връчена на
05.06.2022г с указания за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред
Директор дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ или пред АС
Стара Загора.
Жалбата по административен ред е
подадена на 17.06.2022г, в рамките на 14- дневния срок, получена е от органа на
20.06.2022г, като на 27.06.2022г е постановено Решение№ГДФК-87/27.06.2022г, с
което е отхвърлена като неоснователна, връчено на 18.07.2022г.
Жалбата до АС Стара Загора е подадена на
29.07.2022г, в рамките на 14-дневния срок и от лице, което е адресат на
принудителната мярка, следователно е допустима.
С жалбата се иска отмяна на оспорената
заповед като постановена при неправилно приложение на материалния закон. Твърди
се, че управителката и нейното семейство живеят в комплекс „М.а къща“, а този
факт не е съобразен от административния орган, но той препятства запечатване на
целия комплекс по аргумент от чл.187 от ЗДДС. Освен това нарушение е установено
в дейността на ресторанта, а не по отношение на стаите за гости, която има
различен предмет и се извършва в друг търговски обект. Няма мотиви защо следва
и стаите за гости да бъдат обект на принудителната мярка, след като по
отношение на тази дейност – хотелиерска, няма установено извършване на
нарушение. С налагането на ПАМ и по отношение на стаите за гости се препятства
търговската дейност на дружеството без основание. Липсват мотиви, каквито чл.59
ал.1 т.4 от АПК изисква, досежно възможността да се извърши друго такова
нарушение, които да обосноват необходимост от издаване на заповед за прилагане
на принудителна мярка, тъй като нейната цел е превантивна. Липсват конкретни
мотиви относно продължителността на срока. Размерът на неотчетената продажба и
наличието на касова разлика между наличността и данните от ФУ са относимо
обстоятелство към тежестта на нарушението и съответно към срока на мярката, но
в случая тази неотчетената продажба не може да обуслови извод, че и в предходен
времеви период търговецът е имал същото поведение, целящо укриване на
търговския оборот. В резултат на запечатването на стаите за гости, прилагането
на закона автоматично към еднократния акт на не издаване на касова бележка за
контролната покупка и определянето на касовата разлика като резултат от
предходно поведение по укриване на приходи, се е стигнало до нарушаване на
принципа на съразмерност. При избора на срока са засегнати права в повече от
необходимото за постигане целта на мярката. Не е изследвана възможността за
прилагане на чл.186а от ЗДДС, тъй като в заповедта не е изрично посочено, че в
обекта липсва софтуер за управление на продажби в търговските обекти и ПОС
терминал. Извършването на нарушението за първи път означава, че се е касае за
инцидент, който не следва да бъде санкциониран с мярката в продължение на 14
дни. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.
Ответника Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител иска от съда
да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Представя документите, съставящи
административната преписка и претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е
неоснователна.
Заповед № ФК-163-0114269/30.05.2022г е
издадена от компетентен орган. Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП има делегирани правомощия да
налага принудителните мерки по чл.186 от ЗДДС по силата на Заповед
№ЗЦУ-1148/25.08.20г на Изпълнителния директор на НАП /стр.23/, при правилно
приложение на материалния закон и в рамките на кратък срок след установяване и
извършване на нарушението, който позволява постигане на нейната цел. В хода на
съдебното производство, преди приключване на устните състезания, дружеството е
заплатило наложената имуществена санкция с НП, издадено въз основа на
представения АУАН и след обявяване на делото за решаване, е поставен акт от
компетентния орган за прекратяване прилагането на ПАМ, което означава
единствено, че същата няма да бъде изпълнена. Заплащането на имуществената
санкция сочи само, че административно наказателната имуществена отговорност на
юридическото лице е понесена – изтърпяна е административната санкция, който
факт законодателя е преценил като основание да не се пристъпва към изпълнение
на ПАМ, съответно след влизането й в сила, или да се преустанови започналото на
основание влязло в сила разпореждане по чл.60 от АПК. Следователно факта на
изтърпяване на имуществената санкция и акта, с който органа разпорежда мярката
да не бъде изпълнявана на това основание, нямат правно значение за
законосъобразността на административния акт – изтърпяването не може да се цени
като признание на съставомерните факти, а разпореждането да не се изпълнява
мярката не е оттегляне, което да лиши съдебния контрол от предмет. Правния
интерес от установяване законосъобразността на заповедта е съществувал към
датата на нейното обжалване, и съществува към момента на приключване на устните
състезания, тъй като законосъобразността се преценява към датата на издаване на
акта и факта на изтърпяване на имуществената санкция, който е относим към друго,
макар и произхождащо от същия факт, администратвино наказателно производство,
няма обратно действие – не променя социалното към минал момент. Следователно и
по аргумент за противното от чл. 147 ал.1 от АПК, издаването на заповед по
чл.187 ал.4 от ДОПК е правно ирелевантно- не отрича допустимостта на
оспорването и не засяга предмета на съдебен контрол. Не се касае за оттегляне
на оспорения акт, а освен това жалбоподателя заявява изрично, че продължава да
поддържа жалбата си и да иска отмяна на заповедта.
Не са основателни възраженията за липса на
основание по чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, аргументирани
с факта, че се касае за първо по ред не издаване на съответен документ за
извършена продажба, а установената положителна разлика не означава, че в
предходен не са издавани съответни документи за извършени продажби. Състава на принудителната мярка изисква
бездействие– не издаде съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. Това
означава, че не издаването на съответен документ за продажба е съставомерно
тогава, когато са се сбъднали описаните в чл.118 от ЗДДС факти, пораждащи
задължението за фактическо действие – издаване на съответен документ за
продажба. Съгласно чл.118 от ЗДДС задължение за издаване на документ за
продажбата възниква за всяко лице, което извършва продажби в търговски обект, а
установената положителна касова разлика, за който факт задълженото лице не сочи
други причини, налагат единствено
възможния извод, който следва от поведението на търговеца по не издаване на
фискален бон за контролната покупка. След като положителната разлика не е равна
на цената на контролната покупка и от въпросния лист не се установяват други
причини, а проверката е извършена в присъствието на управителя, то единствената
възможна и житейски логична остава тази, която е възприета от органите по
приходите, а именно разликата от 105.00лв при 0.00лв разчетени през ФУ се дължи
на не издаване на документ за продажбите. Следователно няма нито една отчетена
за деня продажба през ФУ и това означава, че не издаването на фискален бон за
контролната покупка не е изолирано поведение на търговеца. Във връзка с
изложеното за състава на мярката, а именно, че при всяка продажба в търговски
обект, лицето е длъжно да издаде съответния фискален документ, следва да се
каже, че контролната покупка има същото доказателствено значение, каквото и
положителната разлика. Двата факта обективират решение за не спазване на
закона, което формално правонарушение представлява състав на принудителна мярка
и отделно е основание за административно наказателна имуществена отговорност на
юридическото лице – търговец. Тези две обстоятелства са описани в мотивите
на оспорената заповед, а са установени съгласно протокол по чл.50 от ДОПК,
съставен за извършена на 21.05.2022г проверка. Доказателствения факт за
поведение, противно на дължимото, е установената положителна разлика между
наличните пари в касата и разчетените в паметта на ФУ средства от продажби, за
която задълженото лице не представя обосновано обяснения за друг произход на
паричните средства. Главния доказателствен факт за това, че въпреки извършване
на продажби в търговски обект, лицето не изпълнява задължението си по чл.118
ал.1 ЗДДС вр. с чл.3 ал.1 от Наредбата е установена разлика между фактическа и
разчетена от ФУ касова наличност, чийто размер отрича обосноваността на довода,
че контролната покупка е изолиран случай на не издаване на фискален бон.
В тежест на задълженото лице е да
установи фактите по чл.186а от ЗДДС – то се ползва от избора си на софтуер,
включен в списъка по чл. 118 ал.16 от ЗДДС, но такова твърдение липсва и в
жалбата., а органите по приходите са описали въведеното и налично в обекта
фискално устройство. Следователно да се изисква от тях да впишат като мотиви в
заповедта, че друго устройство няма е довеждане до абсурд на правните норми.
Не се установява от декларацията на М. и М.а
посочване на факта, че същите живеят на адреса на търговския обект, поради
което органа не може да съобрази този факт. В тази връзка оплакването, че
стаите за гости не са търговски обект и не следва да бъдат запечатвани, защото
се ползват от управителя на юридическото лице не може да бъде обсъждано като
факт, който е съществувал и установен към датата 30.05.2022г, но с него органът
не се е съобразил и засегнал права на трето физическо лице, които могат да
бъдат защитавани пред съд само от това трето, засегнато лице, не и от друг.
Освен това управителя декларира от името на дружеството като него законен представител,
че то стопанисва Комплекс „М.а къща“ и не посочва, че в сградата има жилище на
трето лице. По аргумент от определението за търговски обект, използването на
мястото за продажби и за други цели, например жилище, не изключва определянето
му за целите на принудителната мярка. Запечатването на целия комплекс, вместо
само на ресторанта не е в нарушение на чл.187 ал.1 изречение второ от ЗДДС,
която гласи: обект на принудителната мярка е обекта или обектите, където са
установени нарушенията. За да се отговори на въпроса дали това правило е
спазено следва да се провери кой е обекта, където е извършено нарушението.
Обекта е деклариран като един, а именно Комплекс „М.а къща“, но ако стаите за
гости и ресторанта са декларирани в НАП като два отделни обекта и са снабдени с
отделни фискални устройства за отчитане на извършените в тези обекти продажби,
тогава оплакването би било основателно, защото ще се касае за отделни места за
търговия. Аргумента се извежда отново от определението за търговски обект, което
е основано на признака „извършване на продажба“, а не на признака различен
предмет на търговска дейност. След като фискалното устройство е едно за целия
търговски обект „М.а къща“, в който се извършват два вида продажба – на
услугата и на стоки, то се налага извода, че няма факти, които да сочат на
запечатване и на обект, в който нарушението не е извършено. Положителната
касова разлика се дължи на неиздаване на фискални бонове за продажбите, което
не изключва извода за разликата между цената на контролната покупка до пълния
размер на установената не разчетена през ФУ наличност, да се касае за продажба
на хотелиерска услуга без издаден съответен документ. Ето защо правилно
търговския обект, който е един и снабден с един фискален апарат, е обект на
принудителната мярка.
Запечатването на търговски обект
преустановява извършването на нарушения и предотвратява бъдещото им извършване.
В настоящия случай установените нарушения вече са извършени – за установената
фактическа наличност от продажби не са издадени фискални касови бонове от
въведеното в обекта ФУ. След като не се касае за еднократен акт, то се налага
извода, че за предотвратяване на бъдещи нарушения е налице необходимост от
налагане на мярката – в тази връзка се съобразява и периода от време между
установеното поведение по не издаване на съответен документ за продажбите и
прилагането на административната принуда. Целта на законодателя е да възпре
ефективно търговеца от извършване на продажби, чийто приходи не се отчитат по
реда на чл.118 от ЗДДС и по този начин същите се укриват и не могат вярно да
бъдат установени размерите на дължимите данъци. Мотивите за определяне на срок,
който е равен на почти половината от максимално установения от закона са
цитирани по-горе: извършване на търговска дейност в къща за гости, която освен
настаняване предлага и изхранване в ресторант с 50 места, който спрямо
капацитета на настаняване предполага посещаването му и от лица, които не
ползват хотелиерската услуга. Обекта работи в продължение на три дни от седмицата,
два от които са почивни, но се намира на място, което в точно тези дни се
посещава от гражданите на град Стара Загора с цел отдих и разходки – факт,
известен, не нуждаещ се от доказване, който обяснява и защо ресторанта има 50
места спрямо три стаи за настаняване. Следователно мотиви за продължителността на
срока са изложени и те не са произволни, а конкретни – два вида продажби,
големина на обекта, работно време, ценови диапазон на услугите по настаняване и
ценови диапазон на храните и напитките. Срокът от 14 дни спрямо конкретните
факти не води до извод за несъразмерност.
Като се има предвид, че според въпросния
лист, в началото на работния ден не са оставени пари в касата тоест липсват
суми с произход, различен от продажба, и факта, че 100% от реализирания оборот
за деня не е разчетен през ФУ, а до края на работното време остават почти седем
часа, се налага извода, че срокът за продължителност на мярката е съразмерен на
тежестта на нарушението, обусловена от сумата на средствата от продажби за деня,
които не са разчетени през ФУ, а това от своя страна води до извод за трайно
установена нагласа към не спазване на правилата за данъчен контрол с цел
укриване на приходи и не заплащане на данъци. Мярката има продължителност
съразмерна на тежестта на нарушението и не е по-тежка от необходимото за
постигане целта на принудата – предотвратяване на възможността за извършване на
същото нарушение, чрез продължаване на установената практика по не издаване на
документ за извършените продажби. Необходимост за постигане целта на мярката по
смисъла на чл.22 от ЗАНН е налична към датата 30.05.2022г, която е точно девет дни
след установяване на нарушението, представляващо и основание по чл.186 ал.1 т.1
буква А от ЗДДС.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата „Дестъни92“ ЕООД ЕИК ********* против Заповед
№ФК-163-0114269/30.05.2022г издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Дестъни 92“ ЕООД
ЕИК ********* да заплати на Национална
агенция за приходите гр. София сумата от 100лв /сто/, представляваща възнаграждение
за юрисконсулт по адм. дело №568/22г по описа на АС Стара Загора.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: