№ 114
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20241100500664 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 18491 от 10.11.2023г . по ГР. Д. № 30056/2023 Г. на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Пе. П. П., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата 323, 48
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.“****“ 3, ****, **, **
аб. №185351, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 02.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 45, 80 лева за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2022 г., както и сумата 33, 13
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за същия имот за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 02.09.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.10.2022 г. по
ч.гр. д. № 48240/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав; ОТХВЪРЛЯ
1
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД,
срещу Пе. П. П., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ,
чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на сумата над 323,
48 лева до сумата 519, 81 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр.София, ж.к.“****“ 3, ****, **, ** аб. №185351, за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г., за сумата над 45, 80 лева до сумата 111, 50 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г.,
както и за сумата от 6, 76 лева, представляваща мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 09.08.2022 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
16.10.2022 г. по ч.гр. д. № 48240/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС- П. П. П..
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца
срещу ответника /въззивник/, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК с
правно основание по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД са
уважени.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение, в обжалваната му част. Същото противоречало на материалния
закон, както и били допуснати нарушения на процесуални норми. Сочи, че
ищцовото дружество не било ангажирало доказателства, че ответника е
потребител на топлинна енергия, респ., че между него и ищеца е налице
договорно правоотношение. Счита, че неправилно СРС не бил изключил от
доказателствения материал по делото договора от 23.09.2000 г. между
Етажната собственост в сградата, където се намира процесния имот, и ФДР,
както и протокола на ОС на ЕС от 22.08.2002 г. Това било необходимо, тъй
като договорът бил с изтекъл срок на действие, а протоколът не съдържал
данни за града в който е проведено събранието. Освен това протоколът не бил
подписан от домоуправителя. Твърди се, че ОС било проведено при
нарушение на правилата на ПУРНЕС. Следвало да се изключи и списъка на
собствениците, тъй като там не фигурирало името на ответника. Справката за
фактурите и съобщенията към същите, не притежавали удостоверителна сила,
защото представлявали частни документи. От страна на ищеца не било
2
установено реално потребеното количество топлинна енергия. Съдебните
експертизи не следвало да бъдат кредитирани, тъй като били изготвени въз
основа на документи, които не се намират по делото и с които документи
ответникът не се бил запознал. По отношение на стойността на услугата за
дялово разпределение, счита че неправилно СРС е признал в полза на ищеца
вземане в размер на 33,13 лв., тъй като не била налице материално-правна
легитимация на ищеца да получи такова вземане. Това било така, защото
услугата била извършена от ФДР- „Техем Сървисис“ЕООД.
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да
отхвърли така предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред СРС,
депозира отговор по въззивната жалба в който излага становище за
неоснователност на същата. Претендира разноски.
Третото лице помагач по делото – „Техем Сървисис“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 22.11. 2023 г., а
въззивната жалба е подадена на 06.12. 2023 г./по пощата/, следователно е в
срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, СРС частично е уважил исковете
предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание по чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. с чл.150 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен интерес от обжалване и въззивната
жалба е допустима.
В частта, в която претенциите на ищеца не са уважени, не е
подадена въззивна жалба поради което решението е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 16. 10.2022 г. по ч.гр.д.№ 48240 по описа за 2022 г.
3
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът е
уведомен на 09.02.2023 г.
На 08.03.2023 г. е подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК.
За указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК заявителя е уведомен на
18.05.2023 г.
Исковата молба е предявена на 02.06.2023 г., т.е. в срок.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел:
Относно качеството на потребител: че от представените по делото
писмени доказателства – договор за продажба на недвижим имот по реда на
НДИ от 27.06.1991 г. , писмо от 11.07.2018 г. на кмета на район „****“, се
установява, че П. П. Карагьозов и М.Г.К. са придобили собствеността върху
недвижим имот, представляващ ап. № 39 с адм.адрес : гр.София, ж.к.“****“ 3,
****, вх.**. От представените по делото удостоверения за наследници се
установявало, че ответника П. П. П. е единствен наследник на починалите
собственици на имота, техен син. Същият бил станал единствен собственик на
имота, считано от 15.07.2008 г.
При това положение СРС е приел, че от страна на ищеца е доказано, че
ответника има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ и пар.1, т.2 а от ДР на ЗЕ и ТР №2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Относно потреблението на топлинна енергия СРС е приел, че по
делото е установено, че се касае до топлофицирана сграда.
Относно реално потребеното количество топлинна енергия СРС се е
позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, както и на
документите представени от ФДР- трето лице помагач. От това заключение се
установявало, че за процесния период – м.05.2018 г.- м.04.2021 г. е била
потребена ТЕ, отдадена от щранг-лира в банята, от сградна инсталация, ТЕ за
БГВ. Последната била изчислявана на база показанията на един узаконен
водомер. Сумите били начислени в съответствие с действалите нормативни
актове за периода. Общият топломер бил преминал необходимите проверки за
съответствие. Стойността на потребената ТЕ за периода възлизала на 519,46
лв.
Възражението за погасяване на вземанията по давност е прието за
4
основателно по отношение на дължимите суми за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2019 г.
Непогасени по давност били вземанията за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., което СРС е определил по реда на чл.162 ГПК в размер на 323,48
лв. Именно за последната сума е признато вземане в полза на ищеца.
Дяловото разпределение се уреждало от правилата на чл.139, ал.1 ЗЕ,
както и ОУ на дружеството. Съгласно чл.36, ал.2 от последните, редът и
начина на заплащане на услугата се определял от продавача съгласувано с
търговците, които извършват тази услуга. В чл.22 от ОУ било посочено, че
тази услуга се заплаща на „Топлофикация София“ ЕАД.
От събраните по делото доказателства се установило, че услугата е
извършена. С оглед заключението на съдебно-техническата експертиза
вземането на ищеца възлизало на 33,13 лв.
Същото вземане не било погасено по давност и следвало да бъде
уважено за претендирания период от м. 07.2019 г. до м.04.2021 г.
Относно лихвата за забава на главницата, представляваща
стойност на потребената ТЕ, СРС е приел, че вземането е срочно като се е
позовал на клаузите на чл.33, ал.1 вр.с чл.32, ал.3 ОУ.
Определил е размера на същата по реда на чл.162 ГПК при
съобразяване, че част от главницата, която е претендирана, е погасена по
давност, а именно: сумата от 45,80 лв. За последната сума е бил уважен и иска
по чл.86, ал.1 ЗЗД и за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2022 г. За горницата до
пълния предявен размер от 111,50 лв. и за периода от 15.09.2019 г. до
14.09.2020 г. претенцията е отхвърлена.
По отношение на лихвата за забавено издължаване на стойността
на дяловото разпределение е прието, че за изпадането в забава на
потребителя е необходимо отправяне на покана, арг. от чл.84, ал.2 ЗЗД и след
като такава не била представена, то претенцията за лихва върху вземането за
дялово разпределение е отхвърлена в пълния й предявен размер от 6,76 лв.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно наличието на облигационно отношение по доставка и
потребление на топлинна енергия:
5
Видно от представения /л.65 по делото пред СРС/ договор за продажба
на недвижим имот по реда на НДИ от 27.06.1991 г. П. П. Карагьозов и М.Г.К.
са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ ап. № 39 с
адм.адрес : гр.София, ж.к.“****“ 3, ****, вх.**. От представените по делото
удостоверения за наследници /л.17 и л.18/ се установява, че ответника П. П. П.
е единствен наследник по закон на починалите собственици на имота, техен
син. Същият е придобил изключителната собственост върху имота, считано от
15.07.2008 г.
Следователно, правилен е извода на СРС, че страните по делото са
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по
силата на който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач
продава на физическо лице в домакинство в качеството му на купувач
топлинна енергия за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да
заплаща на продавача използваната топлинна енергия по определени цени
образувани по съответната за това Наредба и по начини и в срокове,
определени от Общите условия. Същите са одобрени от регулаторния орган -
КЕВР и са публикувани. С последното действие ОУ стават публично известни
и съответно обвързват потребителите на топлинна енергия. За възникване на
правната връзка не е необходимо изрично съгласие, респ. приемане. Точно
обратното, ако потребителят не е съгласен с тези ОУ, то има възможност да
възрази и се договори индивидуално с топлопреносното предприятие. В
случая не се твърди, а и не се доказва такова „индивидуално договаряне“.
Относно реално потребеното количество топлинна енергия:
От представените по делото /пред СРС/ писмени документи, вкл. тези от
третото лице помагач на страната на ищеца, както и от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че процесния имот се намира
в сграда, която е топлоснабдена.
Видно от заключението на СТЕ за процесния период относно жилището,
собственост на ответника е начислявана ТЕ, отдадена от щранг лира в банята,
ТЕ, отдадена от сградна инсталация и БГВ.
С оглед отразените като извършени от съда и страните процесуални
действия в проведеното на 19.10.2023 г. публично съдебно заседание,
процесуалният представител на ответника не е оспорила заключението на
съдебно-техническата експертиза.
6
Съдебно-счетоводна експертиза не е допусната от СРС, тъй като
събирането на това доказателства процесуалните представители на страните
са приели, че не е необходимо.
Видно от отразеното в съдебния протокол за същото о.с.з.
представителят на ответника е посочила, че не оспорва иска по размер, виж
л.95 от делото пред СРС.
При това положение доводите във въззивната жалба, с която се оспорва
заключението на съдебно-техническата експертиза, както и иска по размер, се
явяват несвоевременно направени и поради което, преклудирани.
Относно лихвата за забава върху приетата за основателна главници
за потребена топлинна енергия въззивната жалба не съдържа конкретни
доводи поради което съдът не дължи излагане на мотиви, арг. от чл.269 ГПК.
По отношение на стойността на услугата за дялово разпределение
СРС е обсъдил възраженията в отговора по исковата молба и събраните по
делото доказателства; не са допуснати сочените от въззивника процесуални
нарушения.
Оспорване на решенията на ОС на ЕС във връзка със сключването на
договор с ФДР се извършваше по реда на ПУРНЕС. Същият към момента на
подаване на отговора по исковата молба е изтекъл, срокът е преклузивен.
Ще отбележим и, че към момента на вземане на това решение
собственици на процесния имот са били родителите на ответника и затова
последния не фигурира в списъка на собствениците, който списък придружава
протокола от 22.08.2022 г.
След като праводателите на ответника не са се възползвали от
възможността да оспорят решението на ОС на ЕС по предвидения в ПУРНЕС,
ред, то същото обвързва и ответника като техен правоприемник.
Относно искането на ответника за представяне на оригинала на
документите във връзка с вземането на решение за сключване на договор от
страна на етажните собственици с ФДР, въззивната инстанция намира, че
същото е бланкетно.
Такова искане в постановените: Решение № 335 от 06.07.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 4764/2008 г., ІІ г.о. и Решение № 260 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 91/2009 г., ІІ г.о., ГК, както и решение № 53 от 12.09.2013 г. по т.д.№ 74
7
по описа за 2011 г. на ВКС, ТК, Второ ТО на ВКС, е квалифицирано като
злоупотреба с процесуални права.
Не се спори, че услугата дялово разпределение е осъществена. Това се
потвърждава и от събраните писмени доказателства, представени от ищеца и
третото лице помагач на негова страна, както и от представените на л.68 и
следв. /от делото пред СРС/ индивидуални справки. Нешо повече, установява
се, че главния отчет е подписан от потребителя без възражения.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в
обжалваната си част първонистанционното решение като правилно следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство. Съдът определя такива на основание чл.78,
ал.8 ГПК в размер на 100 лв. за юрк.възнаграждение. С оглед изхода на спора
разноски се следват и такива ще бъдат присъдени.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18491 от 10.11.2023г . по ГР. Д. № 30056/2023
Г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 състав в частта, в която се:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Пе. П. П., дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, сумата 323, 48 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр.София, ж.к.“****“ 3, ****, **, ** аб. №185351, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 02.09.2022 г. до
8
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 45, 80 лева за периода
от 15.09.2020 г. до 09.08.2022 г., както и сумата 33, 13 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 02.09.2022
г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 16.10.2022 г. по ч.гр. д. № 48240/2022 г.
по описа на СРС, I ГО, 41 състав, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Пе. П. П., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“****“ 3, ****, **,
**, съдебен адрес: гр.София, ул.“****, сутерен- адв.К.Т., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23 Б, сумата в размер на 100 лв.,
представляваща юрк. възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9