РЕШЕНИЕ№ 3795
гр. Пловдив, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 4370 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Община Стрелча против В. Д.Б.
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1
532 лв. – неоснователното обогатяване на ответника, поради невнасяне на
исковата сума в патримониума на ищеца след заплащане й на 28.11.2016 г. в полза
на В. Б. по изп.д. № *** с взискател Община Стрелча и за заплащане на сумата от
2 041 лв. - неоснователното
обогатяване на ответника, поради невнасяне на исковата сума в патримониума на
ищеца след заплащане й на 06.12.2016 г. в полза на В. Б. по изп.д. № ***, с
взискател Община Стрелча.
Ищецът твърди, че е взискател по изп. дело № *** изп. дело № *** по описа
на ***, образувани против длъжника П.Г.Г. Изпълнителните производства били
образувани по молба на пълномощника на общината – ответникът по делото *** Б.. Твърди,
че изп.д. № *** било образувано по изпълнителен лист № ***, издаден от ***, за
принудителното събиране на сумата от 1 080 лв. – присъдени разноски в
производството по гр.д. № 13/2016 г. на Районен съд – Панагюрище и възз.гр.д. №
652/2016 г. на Окръжен съд – Пазарджик, както следва – сумата от 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд за
процесуално представителство от *** и сумата от 150 лв. – депозити за
експертизи и сумата от 530 лв., представляваща адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция за процесуално представителство от ***. С разпореждане на ***в
полза на взискателя била разпределена сума в размер на 1 532 лв., от която 1
080 лв. по изпълнителния лист и сумата в размер на 350 лв., съставляващи приет
по изп. дело адвокатски хонорар, както и 102 лева авансови такси по
изпълнителното дело. Сочи, че по изпълнителен лист № *** било образувано изп. №
*** за сумата от 2 041 лева, включващи 650 лева - приет по изпълнителното дело
адвокатски хонорар, 66 лева - авансово заплатена такса по изпълнителното дело и
1 325 лева по изпълнителния лист, както следва – разноски пред
първоинстанционния съд по гр.д. № 61/2016 г. на Районен съд – Панагюрище от 500
лева за адвокатски хонорар за процесуално представителство, осъществено от ***
Илиев и 225 лева – депозити за експертизи и сумата 600 лева – адвокатско
възнаграждение на *** Б. във въззивната инстанция по възз.гр.д. № 651/2016 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик. Твърди, че сумите по изпълнителните
производства били преведени от съдебния изпълнител по банкова сметка ***. В.Б.,
който бил процесуален представител на общината по изпълнителните дела. Сочи, че
описаните суми, получени от ответника, не му се следвали, както и че същият не
ги е предал на Община Стрелча. Поддържа, че ответникът бил упълномощен за
оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред *** по двете изпълнителни дела, но липсвало правно
основание ответникът да претендира постъпилите суми по двете изпълнителни дела
и да ги получи, както и да извърши прихващане с тях. Поддържа, че ответникът не
е бил упълномощен да получава сумите, разпределени по изпълнителните дела по
личната си банкова сметка, ***а. Сумите били получени без наличие на правно
основание за това. За връщане на сумите ответникът бил поканен с изпратена до
последния покана, но плащане не постъпило. По така изложените съображения се
моли за уважаване на предявените осъдителни искове, ведно със законните последици.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Д. Б.
е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната
неоснователност. Ответникът твърди, че претендираните от общината суми
действително са били получени от него по личната му банкова сметка. ***, че
тези суми му се дължат, като в това се включват както адвокатските
възнаграждения, дължими му за осъщественото процесуално представителство по
въззивните дела пред Окръжен съд – Пазарджик, така и останалите суми по
изпълнителният лист – разноски в първоинстанционното производство, доколкото
било постигнато устно споразумение между ответника и Община Стрелча, чрез ***
й, всички присъдени в полза на общината суми за разноски по двете граждански
дела във всички инстанции, да бъдат заплатени на *** Б. при развитие на
въззивните граждански дела в полза на Община Стрела, като възнаграждение за
добре свършената работа. Счита, че му се дължат и приетите в двете изпълнителни
дела адвокатски възнаграждения като процесуален представител на общината, както
и разноските в размер на 102 лева по изп. дело № *** и 66 лева по изп. дело № ***,
тъй като били внесени от него. Поддържа, че претендираните суми не се дължат на
общината, тъй като същите са били прихванати от ответника срещу насрещните
задължения, които общината е имала спрямо него, както следва: за адвокатски
възнаграждения за свършената работа по въззивните граждански дела и
изпълнителните дела, за разноски, които са внесени от ответника в полза на
общината по изпълнителните дела, както и за останалите суми, присъдени като
разноски по гражданските дела. Твърди, че Община Стрелча не е заплатила
посочените свои задължения, поради което и ответникът направил прихващане с
получените по изпълнителни дела суми, като Община Стрелча не заплатила и други
задължения по други договори, които имала сключени със същия ответник. Във
връзка с платените разноски по изпълнителните дела, които се твърди да са
извършени от страна на ответника, се сочи, че съгласно договора за абонаментно
правно обслужване общината се задължила да заплати всички извършени от
довереника разходи във връзка с извършената работа.
С отговора на исковата молба ответникът В. Д. Б. е предявил против Община
Стрелча насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 285 ЗЗД за заплащане на
сумата от 261, 61 лв. – заплатена от В. Б. в качеството му на процесуален
представител на Община Стрелча такса по изп.д. № ***.
Твърди, че тази сума била заплатена от него по образуваното изпълнително
дело и включвала заплатени авансови такси и такса по чл. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер от 161, 28 лв.
В срока за отговор на насрещната искова молба е постъпил отговор от Община
Стрелча, с който се оспорва предявения насрещен иск. Счита претендираната сума
за недължима, като излага доводи по същество на правния спор.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както и с насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 285 ЗЗД.
Съдът, при постановяване на крайния съдебен акт, съобрази, че правилната
правна квалификация на предявените от ищеца по първоначалната искова молба
искове е по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не както съдът е приел с доклада по делото,
изготвен в открито съдебно заседание на 29.03.2019 г. – по чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД. Следва да намери приложение общия фактически състав на чл.
59, ал. 1 ЗЗД. Това е така, тъй като фактическият състав на разпоредбата на чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД предполага предаване на нещо от един правен субект
на друг при начална липса на правно основание, като в този случай правоимащо
лице е това, чиито имуществен комплекс е намалял, за сметка на обогатилото се
лице, чиито потримониум се е увеличил с полученото от ищеца имущество. В случая
ищецът не е престирал нещо на ответника без наличие на правно основание за
това, в който смисъл да се е обеднил. Релевирани доводи, че обедняването на
ищеца се изразява в невъзможност за получаване на дължима му се сума, която
ответникът отказва да му предаде, и която задържа без наличие на правно
основание за това. В случая обаче, макар да се установи, че възведените от
ищеца твърдения следва да се субсумират под правната норма на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, установяваща общият, субсидиарен състав на неоснователното обогатяване, тежестта на доказване е била надлежно разпределена между страните с
доклада по делото.
От събраните в
производството по делото доказателства се установява, че с Постановление от
04.11.2016 г. e образувано изп.д. № *** за принудително събиране на вземанията,
за които бил издаден изпълнителен лист № ***. Изпълнителното производство е
образувано по молба на ответника *** Б.. По делото е представено договор за
правна защита и съдействие от 03.11.2016 г. и пълномощно, по силата на което
ищецът е упълномощил *** да представлява общината пред *** с право да признава
искания на другата страна, да се отказва от искания, да ги намалява, увеличава
или изменя, да сключва спогодба и да преупълномощава други адвокати с правата
си. Установява се, че сумата от 1 532 лв. била изплатена по банковата сметка на
*** от *** с платежно нареждане от 28.11.2016 г., като това правнорелевантно
обстоятелство не се оспорва от ответника в производството по делото.
Изпълнителното
основание е издадено от първоинстанционния съд по гр.д. № 13/2016 г. по описа
на Районен съд – Панагюрище, решението по което е било отменено с Решение №
434/21.10.2016 г. по гр.д. № 652/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Изпълнителният лист е издаден за съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца
– в качеството му на ответник в това производство, както пред
първоинстанционния съд за сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 150
лв. – депозит за експертиза, така и пред въззивната инстанция за сумата от 530
лв. за адвокатско възнаграждение. В производството пред въззивния съд ищецът е
защитаван от *** Б., което обстоятелство не е спорно между страните, отбелязано
е в съдебното решение и се установява от приложения по делото договор за правна
защита и съдействие от 28.07.2016 г. и пълномощно. Видно от договора за правна
защита и съдействие е, че страните са уговорили, че дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на сумата от 600 лв., като в договора е отбелязано,
че последното е платено в брой към момента на сключването му. Със съдебното
решение са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 530 лв. С писмо вх. № *** *** постановеното съдебно решение, както и
обстоятелството, че са присъдени разноски от 1 080 лв., като е поканил ищецът
да заплати в негова полза присъдените съдебни и деловодни разноски, ведно с
адвокатското възнаграждение.
Установява се, че в
хода на образуваното изпълнителното производство с взискател Община Стрелча са
внесени разноски в общ размер от 102 лв. с включен ДДС за образуване на
изпълнително дело, изготвяне на покана/призовка и връчване и за налагане на
запор без извършване на опис. В производството по това изпълнително дело е
наложен запор върху вземанията на длъжника П.Г.Г. срещу Община Стрелча за сумата
по изпълнителното дело в общ размер от 1 851, 28 лв., от които 1 080 лв. –
задължение по изпълнителния лист, 350 лв. за адвокатско възнаграждение и 421,
28 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ. В качеството си на длъжник на длъжника по
изпълнителното дело Община Стрелча е заплатила по сметката на ***посочената
сума с преводно нареждане от 21.11.2016 г. С разпореждане от 24.11.2016 г.
съдебният изпълнител е постановил от постъпилата по сметката му сума в полза на
взискателя Община Стрелча да се изплати сумата от 1 532 лв. Между страните в
производството не е спорно обстоятелството, че тази сума е била заплатена по
банковата сметка на ответника в качеството му на представител на взискателя. От
приложеното по делото съдебно удостоверение изх. № ***., издадено от ***, се
установява, че по изп.д. № *** сумата от 102 лв. за такси в производството е
внесена от *** Б. с приходен ордер в кантората на съдебния изпълнител.
Установява се, че с
Постановление от 29.11.2016 г. e образувано изп.д. № *** за принудително
събиране на вземанията, за които бил издаден изпълнителен лист № *** по гр.д. №
61/2016 г. на Районен съд – Панагюрище за сумата от 1 325 лв. – представляваща
разноски за двете съдебни инстанции, от които пред първата инстанция в размер
на 725 лв. (500 лв. за адвокатско възнаграждение и 225 лв. – депозити за
експертизи) и пред втората инстанция в размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение. Установява се, че изпълнителното производство е било образувано
по молба на пълномощника на взискателя ***, като от представения договор за
правна защита и съдействие от 29.11.2016 г. и пълномощно към него, е видно, че ищецът
е упълномощил *** Б. да представлява общината пред *** с право да признава
искания на другата страна, да се отказва от искания, да ги намалява, увеличава
или изменя, да сключва спогодба и да преупълномощава други адвокати с правата
си. Изпълнителният лист е издаден от първоинстанционния съд по гр.д. № 61/2016
г. по описа на Районен съд – Панагюрище, решението по което е било отменено с
Решение № 475/10.11.2016 г. по гр.д. № 651/2016 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив. Изпълнителният лист е издаден за съдебно-деловодните разноски, сторени
от ищеца – в качеството му на ответник в това производство, както пред първоинстанционния
съд за сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 225 лв. – депозит за
експертизи, така и пред въззивната инстанция за сумата от 600 лв. за адвокатско
възнаграждение. В производството пред въззивния съд ищецът е бил защитаван от ***,
което обстоятелство не е спорно между страните, отбелязано е в съдебното
решение и се установява от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 28.07.2016 г. и пълномощно. Видно от договора за правна защита и
съдействие е, че страните са уговорили, че дължимото адвокатско възнаграждение
е в размер на сумата от 600 лв., като в договора е отбелязано, че последното е
платено в брой към момента на сключването му (л. 132 по делото). С писмо вх. №
2436/12.06.2017 г. *** е уведомил ищцовата община за постановеното съдебно
решение, както и обстоятелството, че са присъдени разноски от 1 325 лв., като е
поканил ищецът да заплати в негова полза присъдените съдебни и деловодни
разноски, ведно с адвокатското възнаграждение.
Установява се, че за
образуване на изпълнителното производство е била внесена авансово държавна
такса в размер на сумата от 66 лв. от *** в качеството му на представител на
взискателя, което обстоятелство е видно от представеното по делото съдебно
удостоверение изх. № 4331/15.04.2019 г., издадено от ***. В хода на
образуваното изпълнителното производство с взискател Община Стрелча са сторени разноски
в общ размер от 261, 61 лв. с включен ДДС лв., за които е издадена сметка № ***
с посочено задължено лице – длъжника в изпълнителното производство. Тези
разноски са били начислени както следва: за изпълнение на парично вземане; за
изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа; за изготвяне
на покана/призовка и връчване; за изпращане на призовка по пощата.
В производството по
това изпълнително дело е наложен запор върху вземанията на длъжника П.Г.Г.
срещу Община Стрелча за сумата по изпълнителното дело в общ размер от 2 316, 60
лв., от които 1 325 лв. – задължение по изпълнителния лист, 650 лв. за разноски
по изпълнителното дело и 341, 60 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ. Това
обстоятелство се установява от приложеното по делото запорно съобщение до
Община Стрелча с изх. № *** В качеството си на длъжник на длъжника по изпълнителното
дело Община Стрелча е заплатила по сметката на ***сумата от 2 303, 27 лв. с преводно нареждане от 02.12.2016 г. С
разпореждане от 02.12.2016 г. *** е постановил от постъпилата по сметката му
сума, в полза на взискателя Община Стрелча да се изплати сумата от 2 041 лв.
Между страните в производството не е спорно обстоятелството, че тази сума е
била заплатена по банковата сметка на ответника в качеството му на процесуален
представител на взискателя. Това обстоятелство се установява и от представеното
по делото преводно нареждане от 06.12.2016 г. за сумата от 2 041 лв., наредени
в полза на *** В.Б..
Вещото лице по
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза е
установило, при проверка в счетоводството на ищеца, че последният е заплатил
към *** следните суми: сумата от 6 000 лв. на 04.02.2016 г., сумата от
20 579, 46 лв. на 31.03.2016 г., сумата от 1 851, 28 лв. на
24.11.2016 г. и сумата от 2 303, 27 лв. на 02.12.2016 г. В съдебното заседание вещото лице посочва, че
не може да се даде категоричен отговор на поставения за разрешаване въпрос, а
именно – има ли извършено заплащане на държавна такса от страна на Община
Стрелча по изп.д. № *** и по изп.д. № *** г., тъй като в представените платежни
нареждания основанието за заплащане е посочено общо.
Възникването на спорното материално право, предявено пред
съда с исковата молба на Община Стрелча, се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. исковата сума да е постъпила в патримониума на
ответника; 2. ответникът да не е превел тази сума на ищеца; 3. ответникът да се
е обогатил; 4. ищецът да е обеднял, тъй като не му е била преведена исковата
сума; 5. причинна връзка между обедняването и обогатяването и 7. за ищеца да
липсва друг ред за защита на твърдените права.
От събраните по делото доказателства се
установява, че в полза на *** Б., по личната му банкова сметка, *** по
образуваните при него изпълнителни дела с взискател – ищецът Община Стрелча –
сумата от 1
532 лв. по изп.д. № *** с платежно нареждане от 28.11.2016 г. и сумата от 2 041 лв. по изп. д. № *** с преводно нареждане от 06.12.2016
г. Това правнорелевантно обстоятелство не се оспорва от ответника, чиято
имуществена сфера се е увеличила с постъпване на посочените плащания. Тези суми
са присъдени в полза на ищеца с изпълнителен лист № *** по гр.д. № 13/2016 г.
на Районен съд – Панагюрище, по който е образувано изп.д. № *** и с изпълнителен
лист № *** по гр.д. № 61/2016 г. на Районен съд – Панагюрище, на основание на
който е образувано изп.д. № ***. Съдът намира, че макар тези суми да
представляват разноски в съдебните производства, присъдени с въззивните съдебни
актове, в производството по постановяване на които ищецът Община Стрелча е бил
представляван от ответника – ***, не е съществувало правно основание за
заплащането им на ответника. Изпълнителното
основание е издадено именно в полза на Община Стрелча – в качеството й на
ответник по приетите за неоснователни искове във връзка с произнасянето на съда
по отговорността за сторените в производството по делото разноски и разпределянето
им на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Следователно правоимащо лице е това, в полза
на което е издаден изпълнителния титул – ответникът по делата и взискател по
образуваните изпълнителни производства и в негова полза е следвало да бъдат
заплатени събраните принудително суми. Законът познава само една хипотеза, в
която съдът разпределя отговорността за разноските по реда на чл. 78 ГПК, като
осъжда задълженото лице да заплати последните не в полза на правоимащата
страна, а на адвоката, осъществил процесуална защита и съдействие, която е
установена в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 З*** при осъществена безплатна
правна помощ в полза на страна. Настоящият случай не е такъв, доколкото от
приложените по делото договори се установява, че ответникът е осъществил процесуално
представителство срещу възнаграждение пред въззивната инстанция, като между
страните е безспорно, че последният не е защитавал Община Стрелча в
първоинстанционните производства пред Районен съд – Панагюрище.
На следващо място - ответникът *** не е бил надлежно упълномощен да получи
дължимите в полза на взискателя, в качеството му на негов пълномощник, суми по
изпълнителните производства, доколкото процесуалният закон изисква изрично
пълномощно за получаване на пари и материални ценности – арг. чл. 34, ал. 3 ГПК. Такава представителна власт не е била надлежно учредена с приложените по
делото пълномощни в полза на *** в изпълнителните производства. Нещо повече –
дори такова упълномощаване да е било налично, адвокатът получава сумата, със задължение
да я предаде на своя доверител, който е правоимащо лице, а не я получава в своя
полза при наличие на правно основание за това.
Правно основание за получаване на събраните чрез средствата на държавното
принудително изпълнение суми, ответникът би имал единствено в хипотезата на
налично изпълнително основание, което да му придава качеството на взискател по
изпълнителните производства.
Предвид така установеното следва да се пристъпи към разглеждане на
релевираното от ответника възражение, а именно – че последният не е върнал
сумите, получени в изпълнителното производство в полза на взискателя – ищец,
тъй като е направил изявление за прихващане на негово вземане срещу ищеца до
размера на посочените суми. Ответникът твърди, че ищецът имал задължение да му
заплати следните суми: 1. по изп.д. № ***– сумата от 530 лв. – представляваща
договорено и незаплатено адвокатско възнаграждение за защита и съдействие по
гр.д. № 652/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, сумата от 350 лв. –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното
производство по договор за правна защита и съдействие от 03.11.2016 г. и сумата
от 102 лв., заплатена от ответника такса за образуване на изпълнителното производство
и 2. по изп. д. *** - сумата от 600 лв.
– представляваща договорено и незаплатено адвокатско възнаграждение за защита и
съдействие по гр.д. № 651/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, сумата от
650 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
изпълнителното производство по договор за правна защита и съдействие от
29.11.2016 г. и сумата от 66 лв., заплатена от ответника такса за образуване на
изпълнителното производство. Останалите суми по изпълнителните производства,
представляваща разноски за съдебни експертизи и за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство по гр.д. № 13/2016 г. на Районен съд –
Панагюрище в размер от 550 лв. (от които 400 лв. – адвокатско възнаграждение и
150 лв. – депозит за експертиза) и по гр.д. № 61/2016 г. на Районен съд –
Панагюрище в общ размер от 725 лв. (от които 500 лв. за адвокатско
възнаграждение и 225 лв. за експертизи), му се дължали по силата на постигната
уговорка с *** на Община Стрелча – като допълнително възнаграждение за добре
свършената работа в качеството му на процесуален представител на ищцовата
община по въззивните дела, които били с благоприятен изход за ищеца,
благодарение на процесуалните усилия на ответника. Ответникът е посочил, че тъй
като всички суми, формиращи изплатената глобална сума по всяко едно
изпълнително производство, му се дължат от страна на ищеца – Община Стрелча,
последният е прихванал задължението си за изплащане на получените от съдебния
изпълнител суми с насрещните задължения на взискателя.
По своето правно естество
възражението за прихващане на две насрещни еднородни и заместими престации
представлява упражняване на потестативно компенсаторно право. Когато това
компенсаторно изявление е направено извънсъдебно, за да породи погасителният
ефект, към което е насочено едностранното волеизявление на носителя на
активното вземане, с което упражнява потестативно право за погасяване на две
насрещни и еднородни парични задължения, следва да са били налице всички
материални предпоставки, уредени в разпоредбите на чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД.
Материалното изявление за прихващане по своята правна същност е способ за
погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, когато
длъжникът има към своя кредитор насрещно вземане. Основна предпоставка за
надлежното упражняване на компенсаторно волеизявление е двете задължения да са
ликвидни и изискуеми. За да бъде ликвидно едно вземане, то трябва да бъде
безспорно установено по своето основание и размер.
Тъй като в случая
твърдените насрещни парични вземания на ответника, с които се прави
компенсаторно изявление, не се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. те не
са ликвидни, чрез възражението за прихващане ще се установи компенсируемостта
на насрещните вземания едва след установяване на тяхното съществуване, респ.
ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на решението. За
разлика обаче от материалноправното, съдебното прихващане погасява двете
насрещни задължения занапред, от влизане в сила на решението.
Съдът намира, че възражението
за прихващане, своевременно въведено от ответника с отговора на исковата молба,
е частично основателно.
Между страните не е
спорно обстоятелството, че в полза на ответника не са били заплатени
възнагражденията за процесуална защита и съдействие по възз.гр.д. № 651/2016 г.
по описа на Окръжен съд – Пазарджик и по възз.гр.д. № 652/2016 г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик, както и възнаграждение за представителство по изп.д. №
*** в размер на сумата от 350 лв. и адвокатско възнаграждение за
представителство по изп.д. № ***. В този смисъл е изричното изявление на
процесуалния представител на ищеца Община Стрелча, направено в открито съдебно
заседание, проведено на 29.03.2019 г. (л. 109 по делото). Ищецът признава, че
дължимите на ответника суми за осъщественото от последния процесуално
представителство по въззивните граждански дела и образуваните впоследствие
изпълнителни дела не са била заплатени, въпреки че това обстоятелство е
отбелязано в представените по делото договори за правна защита и съдействие, в
който смисъл заявява следното: „…..Община Стрелча не е заплащала в полза на ***
Б. договорените хонорари в договорите за защита и съдействие по възз.гр.д. №
651/2016 г. и по възз.гр.д. № 652/2016 г. Не са изплатени също от Община
Стрелча на *** Б. и уговорените хонорари по процесните изпълнителни дела“.
Следва да се посочи, че признанието на неизгодни за страната факти е едно от най-достоверните,
надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в
съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на
правния спор, предмет на делото - арг. чл. 175 ГПК. Наистина с постановяване на
въззивните решения по възз.гр.д. № 651/2016 г.
и по възз.гр.д. № 652/2016 г., съдът е съобразил постановките на т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което само заплатените от страната разноски подлежат на присъждане по
правилата на чл. 78 ГПК, като е присъдил в полза на Община Стрелча сторените от
последната разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представените по
делото договори за правна защита и съдействие от 28.07.2016 г. (на л. 131 и л.
132 по делото), е че страните са договорили възнаграждение за процесуално
представителство по двете въззивни производства в размер от по 600 лв., като е
отбелязано, че последните са заплатени от страна на доверителя – ищцовата община
към момента на сключване на договорите. В сключените между страните договори за
правна защита и съдействие по изпълнителните дела по описа на ***, също е
отбелязано, че договореното адвокатско възнаграждение е било заплатено на
адвоката към момента на подписване на договорите, а именно сумата от 350 лв. по
договор за правна защита и съдействие от 03.11.2016 г. по изп.д. № *** (л. 11
по делото) и сумата от 650 лв. по договор за правна защита и съдействие от
03.11.2016 г. по изп.д. № *** (л. 18 по делото).
В задължителните за
съобразяване от съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че само,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Прието е, че когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ,
а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение.
Макар договорът да служи
за разписка за заплатеното от доверителя в полза на довереника адвокатско
възнаграждение, при осъществено от страна адвоката оспорване на удостовереното
в договора заплащане, последното подлежи на пълно и главно доказване от
страната, в чиято имуществена сфера е възникнало това парично задължение. В
случая ищецът не оспорва обстоятелството, че не е изпълнил задължението си към
упълномощения му представител за заплащане на адвокатско възнаграждение по
четирите договора, като обстоятелството, че изявление в обратния смисъл е
вписано в договорите и че последното е послужило като основание за разпределяне
на отговорността за разноските по въззивните граждански дела и за приемане на
адвокатското възнаграждение за дължимо по изпълнителните дела, не съставлява
основание за обосноваване на противния извод. Нещо повече – следва да се
посочи, че дори в исковите и в изпълнителните производства, съдът, съответно
съдебният изпълнител, да не са присъдили разноски в полза на страната за
адвокатско възнаграждение, последната не се освобождава от поетото с договора
задължение за заплащане на адвокатски хонорар за осъществените в нейна полза
правни действия от адвоката. Доколкото се установи, че незаплатеното адвокатско
възнаграждение по възз.гр.д. № 652/2016 г. е в размер на сумата от 600 лв.,
възражението за прихващане следва да се разгледа в заявения му размер от 530
лв.
Договорът за правна
защита и съдействие е мандатен договор, който в отклонение от общите правила,
установени в разпоредбата на чл. 286 ЗЗД, е възмезден – арг. чл. 36, ал. 1 З***
Следователно и при сключването му за доверителя се поражда задължение да
заплати възнаграждение за осъщественото от адвоката представителство в
договорения размер, който следва да е справедлив и не по-нисък от минимално
установения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По така изложените
съображения основателно е възражението на ответника за прихващане на исковите
претенции с насрещното му вземане за следните суми: сумата от 600 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 28.07.2016 г. по възз.гр.д. № 651/2016 г. по описа на Окръжен съд
– Пазарджик; сумата от 530 лв. - представляваща адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 28.07.2016 г. по възз.гр.д. № 652/2016
г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик; сумата от 350 лв. - представляваща
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
03.11.2016 г. по изп.д. № *** и сумата от 650 лв. - представляваща адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 29.11.2016 г. по
изп.д. № ***. За тези суми и на основание чл. 286 ЗЗД във вр. с чл. 36, ал. 1 З***
е възникнало вземане в полза на ответника, което не е било погасено чрез
изпълнение от страна на доверителя (манданта) по сключените договори за
поръчка.
В производството по делото се установява, че
ответникът в качеството му на упълномощен представител на ищеца е подал молба
до ***за образуване на процесните изпълнителни дела, като е заплатил дължимата
авансово такса по изпълнителните производства, а именно – сумата от 102 лв. по
изп.д. № ***, което се установява от представеното по делото удостоверение изх.
№ ***, издадено от *** и сумата от 66 лв. по изп.д. № ***, което се установява
от представеното по делото удостоверение изх. № ***, издадено от ***. Не се
установи ищецът да е възстановил тези суми на ответника, след заплащането им,
съотв. да е осигурил средствата за авансовото им внасяне по изпълнителните дела,
което задължение е установено за последния в качеството му на доверител на
основание чл. 285 ЗЗД. Нещо повече – в случая ищецът не оспорва обстоятелство,
че не е заплатил на своя довереник в изпълнителните производства разноските,
направени от последния за образуване на делата, с довод, че не е бил уведомен
за тяхната дължимост. Дори да се приеме, че довереникът не е дал сметка на
ищеца чрез уведомяването му за сторените разходи към този момент, каквото
задължение е било установено за последния с клаузата на чл. 11 от Договор за
абонаментно правно обслужване от 01.06.2016 г., сключен между страните,
доверителят е бил уведомен за това свое задължение с изпратения от ответника
отговор по повод поканата от ищеца за доброволно възстановяване на получените
по изпълнителните дела суми. Съдът намира за необходимо да изясни, че при изпълнението на породените задължения по
договор за поръчка възникват три отношения между страните (две вътрешни и едно
външно): 1. между довереника и доверителя по симата на сключения договор за
поръчка, с който довереникът възлага на доверителя да сключи сделка, респ. да
извърши уговорените в договора правни действия с друго лице, от свое име, но за
сметка на доверителя; 2. между довереника и третото лице (външно) – то се
характеризира с правното действие на съответната изпълнителна сделка, в настоящия
случай –процесуално представителство и 3. между довереника и доверителя,
свързано с прехвърлянето на породените от изпълнителната сделка права - отчетна
сделка. Когато обаче довереникът действа от името на доверителя като негов
пълномощник, какъвто е настоящият случай правата и задълженията от извършените
от него правни действия се отразяват пряко
в патримониума на доверителя – арг. чл. 292, ал. 1 ЗЗД, без да е необходимо
допълнителни действия.
Следователно възражението на ответника за
прихващане е основателно и в тази му част за следните суми - сумата от 102 лв.
– авансова такса за образуване на изп.д. № *** и сумата от 66 лв. - авансова
такса за образуване на изп.д. № ***.
Неоснователно е обаче
възражението на ответника за прихващане на вземането на ищеца със следните суми
- в размер от 550 лв., от които 400 лв. – адвокатско възнаграждение и 150 лв. –
депозит за експертиза, присъдени по производство по гр.д. № 13/2016 г. на
Районен съд – Панагюрище и в размер от 725 лв., от които 500 лв. за адвокатско
възнаграждение и 225 лв. за експертизи по гр.д. № 61/2016 г. на Районен съд –
Панагюрище. Ответникът е изложил твърдения, че тези суми му се следват, тъй
като е постигнал съгласие по договорка с *** на Община Стрелча, че последните
ще му бъдат заплатени, като допълнително възнаграждение за добре свършената
работа. Между страните е безспорно обстоятелството, че в производствата пред Районен
съд – Панагюрище ответникът не е бил процесуален представител на ищеца, както и
обстоятелството, че последният не е сторил разходи за заплащане на депозит за
експертизите, назначени при разглеждане на делата. В производството пред
настоящия съдебен състав остана неустановено наличието на твърдяното от
ответника правно основание за извършване на прихващане с тези суми. В хода на
процеса не бяха ангажирани доказателства, установяващи твърдението на
ответника, че тези суми са му дължими по силата на изрично постигната
договореност с *** на Община Стрелча. Поради което и не следва да бъде
извършено прихващане на задължението на ответника с тези суми.
По така изложените
съображения и предявените от Община Стрелча искове следва да бъдат частично
отхвърлени, поради частична основателност на наведеното от ответника
компенсаторно изявление за извършване на прихващане с насрещно предявеното
право за заплащане на адвокатско възнаграждение по посочените въззивни и изпълнителни дела на основание чл. 286 ЗЗД във
вр. с чл. 36, ал. 1 З*** и за заплащане на сторените от доверителя разходи за
изпълнение на поръчката за образуване и водене на изпълнителните дела на
основание чл. 285 ЗЗД.
По насрещния иск, предяввен от ответника В. Б. *** за заплащане на
основание чл. 285 ЗЗД за сумата от 261, 61 лв. – заплатена от В. Б. в
качеството му на процесуален представител на Община Стрелча такса за образуване
на изп.д. № ***, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 285 ЗЗД установява
задължение за доверителя по договор за мандат да заплати на довереника
средствата, необходими за изпълнението на поръчката и да заплати всички
направени в тази връзка разходи. В случая между страните е безспорно
обстоятелството, че ищецът по насрещния иск е бил упълномощен от страна на
Община Стрелча с пълномощно от 29.11.2019 г. да представлява общината пред ***,
като образува изпълнително производство за принудително удовлетворяване на
вземанията на общината в качеството й на взискател. Видно от представените по
делото доказателства е, че изп.д. № *** г. по описа на ** е било образувано на
29.11.2019 г. с Постановление на ***по молба на *** от 28.11.2016 г., за
образуване на което е била заплатена сумата от 66 лв. от ***. По делото е
представена сметка № *** с посочено
задължено лице – длъжника в изпълнителното производство – П.Г.Г., за сумата в
общ размер от 261, 61 лв. с включен ДДС лв. Тези разноски са били начислени
както следва: за изпълнение на парично вземане в размер от 178, 01 лв.; за
изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа в размер
от 10 лв.; за изготвяне на покана/призовка и връчване в размер от 20 лв. и за
изпращане на призовка по пощата в размер от 10 лв. или за сумата от 218, 01 лв.
без ДДС и 261, 61 лв. с включен ДДС. В производството по делото не бяха
представени доказателства, че тези разноски са авансово заплатени от страна на процесуалния
представител на взискателя в производството. Разноските в изпълнителното
производство са в тежест на длъжника, доколкото и последното е образувано
именно по повод поведението на последния, изразяващо се в липса на доброволно
изпълнение на установено задължение. В чл. 29 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители е установено, че взискателят внася авансово
обикновените такси, пропорционалните такси, с изключение на таксата по т. 26,
допълнителната такса и допълнителните разноски. В случая таксата от 178, 01 лв.
е била начислена от съдебния изпълнител на основание т. 26 от Тарифата, поради
което и не е събрана авансово от взискателя. Останалите такси са обикновени
такси и принципно първоначално се поемат от взискателя на основание чл. 26, б.
„а“ от Тарифата. В случая обаче и както бе посочено не бяха ангажирани
доказателства за заплащането им от *** в качеството му на пълномощник на
взискателя, още повече – че такова заплащане е направено със средства на
доверителя, които не са възстановени или предварително осигурени от довереника.
Наистина доверителят е длъжен да осигури на довереника всички средства,
необходими за изпълнение на поръчката, но в случая тези разходи са начислени от
съдебния изпълнител в тежест на длъжника по изпълнителното производство, като
не са налице данни за поискването им от взискателя. Нещо повече – по смисъла на
горепосочената Тарифа, авансово следва да бъдат заплатени единствено
обикновените такси по тази сметка или за сумата от 40 лв. без вкл. ДДС.
По така изложените съображения, и тъй като
ищецът по насрещния иск, чиято е доказателствената тежест за това, не установи
при условията на пълно и главно доказване, че е сторил претендирания разход в
размер на сумата от 261, 61 лв. по изп.д. № *** г. на ***, насрещната исковата
претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
Предвид установената частична основателност на предявените главни искове,
двете страни имат право на разноски, съобразно уважената, респ. отвхвърлената
част от предявените искове.
В производството по делото ищецът
е сторил разноски за заплащане на държавна такса в размер на сумата от 142, 92
лв. В хода на производството последният е бил представляван от юрисконсулт,
поради което и на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде определено
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт, което съдът
определи в размер на сумата от 200 лв. с оглед действителната фактическа и
правна сложност на делото. Неоснователно е поддържаното от ответника възражение за недължимост на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението по чл. 78, ал. 8 от ГПК се дължи от насрещната страна въпреки, че е не е реално извършено от
страната, в чиято полза се присъжда. Това е така, тъй като юридическото лице,
представлявано от юрисконсулт, заплаща на юрисконсулта трудово възнаграждение,
а не отделно възнаграждение за представителство по конкретното дело (така Решение № 294/05.04.2017 г. по гр.д. №
918/2016 г., ГК, IV г.о.). Именно поради това обстоятелство следва да се
присъди юрисконсутско възнаграждение в полза на представляваната страна, защото
макар и да не е осъществен конкретен разход по съответното дело, такъв се
поражда ежемесечно за представляваната страна. Следва също така да се съобрази
и Решение № 10/29.09.2016г. по к.д. № 3/2016г. на Конституционния съд на
Република България, с което е прието, че, макар и да са налице различия в
организацията и осъществяването на юрисконсултската и адвокатската дейност, по
своята същност юрисконсултското процесуално представителство пред съд е
идентично, предвид съдържанието му и осъществяването му пред съдебен орган, с
адвокатското представителство по дела. За юридическите лица и едноличните
търговци освен адвокатите, пълномощници могат да са и юрисконсултите или други
техни служители с юридическо образование, т.е. процесуалният закон третира като
равнопоставени адвокатите и юрисконсултите в качеството им на представители по
пълномощие на страните в производството. Следователно и в полза на ищеца,
съответно с уважената част от предявените искова, се дължат в разноски в размер
от 127, 37 лв. от общо сторените в
размер от 342, 92 лв. (200 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 142, 92 лв.
за заплатена държавна такса).
В полза на
ответника по предявените главни искове следва по съразмерност да се присъдят сторените
от последния съдебно-деловодни разноски. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие, ответникът е заплатил на процесуалния си
представител сумата от 480 лв. - в брой към момента на сключване на договора.
Доколкото възнаграждението е уговорено общо – за представителство по гр.д. №
4370/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, а в производството по делото В.Б.
е защитаван както в качеството му на ответник по предявените против него
искове, така и като ищец по предявения насрещен иск, следва да се приеме, че от
уговореното общо задължение, се дължи половината възнаграждение за тези
процесуални действия - за сумата от по 240 лв. – за процесуална защита и
съдействие по предявените против последния искове и сумата от 240 лв. за
осъществена процесуална защита и съдействие по предявения насрещен иск. В хода
на производството ответникът е сторил разноски за депозит за вещо лице в размер
на сумата от 140 лв. С оглед отхвърлената част от предявените искове, в полза
на ответника следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в
размер на сумата от 244, 40 лв. от
общо сторените в размер на 380 лв. (140 лв. – депозит за експертиза и 240 лв.
за адвокатско възнаграждение).
С оглед изхода
на правния спор по предявения насрещен иск и възприетата от съда
неоснователност на последния, в полза на ответника по насрещния иск – Община
Стрелча, следва да се присъдят разноски за юрисконсутско възнаграждение, които
са дължими на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по изложените вече съображения. При
съобразяване на фактическата и правна сложност на правния спор, предмет на
насрещния иск, съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, юрисконсултско
възнаграждение в поза на ответната община в размер от 100 лв.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.Д.Б., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 310 да
заплати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на Община Стрелча, ЕИК *********, с
адрес гр. Стрелча, пл. „Дружба“ № 2, сумата от 450 лв., представляваща неоснователното обогатяване на ответника,
поради невнасяне на исковата сума в патримониума на ищеца след заплащане й на
28.11.2016 г. в полза на В. Б. по изп.д. № *** с взискател Община Стрелча, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над 450 лв. до пълния му предявен
размер от 1 532 лв., поради прихващане
с насрещните вземания на В.Б., както следва: за сумата в размер на 530 лв.,
дължима на основание чл. 286 ЗЗД във вр. с чл. 36, ал. 1 З***, представляваща
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
28.07.2016 г. за процесуално представителство по възз.гр.д. № 652/2016 г. по
описа на Окръжен съд – Пазарджик; сумата в размер на 350 лв., дължима на
основание чл. 286 ЗЗД във вр. с чл. 36, ал. 1 З***, представляваща адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.11.2016 г. за
представителство по изп.д. № *** и сумата от 102 лв.,
дължима на основание чл. 285 ЗЗД, представляваща авансова такса за образуване на изп.д. № ***.
ОСЪЖДА В.Д.Б., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 310 да
заплати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на Община Стрелча, ЕИК *********, с
адрес гр. Стрелча, пл. „Дружба“ № 2, сумата от 775 лв., представляваща неоснователното обогатяване на ответника,
поради невнасяне на исковата сума в патримониума на ищеца след заплащане й на
06.12.2016 г. в полза на В. Б. по изп.д. № *** г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 775 лв. до пълния му предявен размер от 2 041 лв., поради прихващане с насрещните вземания на В.Б.,
както следва: за сумата в размер на 600 лв., дължима на основание чл. 286 ЗЗД
във вр. с чл. 36, ал. 1 З***, представляваща адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 28.07.2016 г. за процесуално
представителство по възз.гр.д. № 651/2016 г. по
описа на Окръжен съд – Пазарджик; сумата в размер на 650 лв., дължима на основание чл. 286 ЗЗД във вр. с
чл. 36, ал. 1 З***, представляваща адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 29.11.2016 г. за представителство
по изп.д. № *** г. *** и сумата от 66 лв., дължима на основание чл. 285 ЗЗД, представляваща авансова такса за образуване на изп.д. № ***
г. по описа на ***.
ОСЪЖДА В.Д.Б. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Община Стрелча сумата от 127, 37 лв. – разноски в
първоинстанционното производство по гр.д. 4370/2018 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА Община
Стрелчч да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на В.Д.Б. сумата от 244, 40 лв. – разноски в
първоинстанционното производство по гр.д. 4370/2018 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, IX граждански състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Д.Б., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 310 против
Община Стрелча, ЕИК *********, с адрес гр. Стрелча, пл. „Дружба“ № 2, иск с
правно основание чл. 285 ЗЗД за заплащане на сумата от 261, 61 лв. с ДДС– такса
по изп.д. № *** г. по описа на ***.
ОСЪЖДА В.Д.Б. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК на Община Стрелча сумата
от 100 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение по предявения насрещен иск в
първоинстанционното производство по гр.д. 4370/2018 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ