Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 26.09.2022 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 21.06. 2022 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.дело № 1333 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата
молба се посочва, че ищцата А.И.А. е майка на загиналия вследствие на ПТП И.М.А.,
на 31 г., а ищецът Н.Т.И. живеел на семейни начала с А.А. и се е грижил за
загиналия от най-ранна детска възраст.
Сочи се, че
на 22.02.2019г. около 05:38 часа във Федерална република Г. по първокласен път
В236 в 57413 Ф., свързващ населените места Ф. и Л., окръг О., се е движил л.а.
„Ауди А4“ с per. № D OE-TI9999, управляван от Т. М.А., който нарушил правилата
за движение по пътищата и реализирал ПТП с л.а. „BMW 320d“ с per. № D
OE-DK2511, управляван от Dirk Kretzschmar. Вследствие на удара на място загиват
пътуващия в л.а. „Ауди А4“ с per. № D OE-TI9999 И.М.А., както и още двама души.
Посочва се,
че по случая в окръжно полицейско управление О. е образувана преписка. Причина
за настъпване на ПТП са допуснатите от водача на л.а. „Ауди А4“ с per. № D
OE-TI9999 нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната
ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за
спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Твърди се, че в случая
съществува пряка причинна връзка между деянието на Т. А. и настъпилите
общественоопасни последици - смъртта на И.М.А..
Сочи се, че
от извършена кореспонденция с А. се установява, че за увреждащия л.а. „Ауди А4“
с per. № D OE-TI9999, управляван от водача Т. М.А., има сключена застраховка
“Гражданска отговорност” с немския застраховател W., Г.. Процесното ПТП е
настъпило на територията на Р. Г., причинено е от МПС с чужда регистрация и в
резултат на същото е пострадал български гражданин. А. Б. потвърждават, че са
представители на застрахователя в Р Б.. Ищците считат, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на немския застраховател. Съгласно
разпоредбата на чл. 492 КЗ, за всяко МПС
е необходимо да има ЗГО на автомобилистите „за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица". В пар.4 от ДР е
установено, че „ Съгласно чл.300 от Директива 2009/138/EО сумите по нея се
преразглеждат на всеки 5 години, считано от 31 декември 2015 г., като
стойността им в евро се увеличава с процентното увеличение на Европейския
индекс на потребителските цени, публикуван от Е., при условие че този процент
надхвърля с 5 на сто от последното преразглеждане. Резултатът се закръглява
нагоре до пълни 100 000 евро. В ал.(3) е установено: „Във връзка с изтичането
на отлагателния период по §28, т. 3 във връзка с §27 от преходните и
заключителните разпоредби на отменения Кодекс за застраховането минималните
размери на застрахователната сума по чл. 492 се преразглеждат на всеки 5
години, считано от 11 юни 2012г. с Европейския индекс на потребителските цени,
като се увеличават с процента, посочен от този индекс, и резултатът се
закръглява нагоре до пълни 10 000 евро." Според ищците, така посоченият
лимит е установен за територията на ЕС и не може да е по-нисък от посочения в
Директивата и съобразен в българското законодателство.
В исковата
молба се посочва, че за процесното ПТП са изпратени уведомления с обр. р. от
06.11.2019г. и 09.12.2019г. за завеждане на щети пред НББАЗ и А., като при
последния е образувана щета BGS-00693/19, а пред бюрото щета № BGS-00693/19/ по
които към настоящия момент няма изплатено обезщетение или предложение за
изплащане на такова. А. Б. са упълномощени да представляват германския
застраховател по преки претенции в Р Б., поради което са образували и
обработили щетата. Сочи се, че за ищците е налице правен интерес от предявяване
на настоящите искове за определяне от съда на справедлив размер на обезщетение
за причинените им неимуществени вреди от процесното ПТП, като застрахователят
отговаря по прекия иск на увредените лица.
В исковата
молба се твърди, че ищцата А.И.А. е майка на загиналия вследствие на ПТП И.М.А.,
на 31 г., а ищецът Н.Т.И. живеел на семейни начала с А.А. и се е грижил за
загиналия от ранна детска възраст. Загиналият е бил млад мъж в работоспособна
възраст и отлично здравословно състояние. Пострадалият е живеел постоянно
съвместно с двамата ищци в едно домакинство, имали са много близки семейни
отношения. Младежът е бил деен и отговорен, имал е ясни планове за бъдещето си,
два месеца преди инцидента заминал заедно с брат си Т. за Г., за да изкара
парите, необходими за закупуване на собствено жилище. През цялото това време
той е продължавал да поддържа ежедневни контакти с ищците, интересувал се е от
техния живот, редовно взаимно са си помагали. В исковата молба се твърди, че е
покосен един човешки живот в разцвета на силите му, като е сложен край на
надеждите на ищците да дочакат своя син да се прибере при тях в Б., да
реализира плановете си за жилище и семейство и възможността да се грижат и
радват един на друг. Смъртта му оставя болезнен отпечатък върху
психологическото и емоционално състояние на ищцата, която е била изключително
привързана към сина си, а в процесното ПТП загиват и двете й деца и това прави
трагедията непоносима. Връзката помежду им е била изпълнена със силно чувство
на обич и уважение, като винаги са си помагали и подкрепяли. Майката е
съкрушена от мъка, тя не може да приеме факта, че по такъв неочакван,
насилствен и трагичен начин е прекъснат животът на детето й, което е обичала,
обгрижвала и е изпълвало със смисъл, надежди и прекрасни емоции живота й.
Ищците сочат, че въпреки че Н.И. не е биологичен баща на загиналия, двамата са
изградили помежду си отношения, напълно аналогични на тези между истински
биологични баща и син. Н.И. е полагал много усилия да му осигурява всичко, от
което се е нуждаел, както и да му помага и напътства, като го дарява с цялата
си обич и подкрепа, която едно дете би получило от своя истински баща. Ищецът е
помагал активно на А.А. в отглеждането на И. от ранна детска възраст, като
двамата са се грижили за него и са го възпитали с много любов, внимание и
всеотдайност. Ищците са успели да изградят в негово лице един достоен,
отговорен, трудолюбив, честен и добър човек, за чието бъдеще те са имали големи
планове. Искали са да му осигурят възможно най-добрия начин на живот и затова с
цената на много лишения в личен план са отглеждали всеотдайно децата, а от
друга страна са имали и надеждата, че той ще се реализира и ще им помага на
старини. За съжаление трагичният инцидент сложил край на отношенията помежду
им. В резултат на процесното ПТП те са загубили моралната и физическата
подкрепа на И. А., която винаги са имали и на която са разчитали. Ищцата А.А.
повече никога няма да бъде същият човек, животът й е напълно променен,
съкрушен, изпразнен от съдържание, от радости и от положителни емоции, не
намира смисъл в нищо. Неочакваната смърт на детето й предизвиква значителни по
обем и интензитет негативни преживявания в ищците и ги е довела до неизмерима и
непреходна скръб. И до настоящия момент покрусата и мъката от внезапната загуба
на сина им предизвикват силни емоционални изживявания, а от друга страна
търпените болки и страдания се отразяват изключително негативно и на
здравословното им състояние. Моралните страдания, тяхната скръб от
невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им
живот.
В исковата
молба се посочва, че несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на И. А.
е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на семейството.
Най-голямата мъка и непреодолима загуба за един родител е загубата на дете,
която не може да бъде компенсирана с нищо и никога няма да бъде преживяна.
Мъката им е огромна и не може да бъде компенсирана с нищо.
Сочи се, че
причинените болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани. Безспорно
неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо.
Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло
да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване
на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици
от извършеното деяние.
Твърди се, че
вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия
автомобил Т. М.А.. Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият има право на пряк
иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради което за ищците е налице
правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетение
за причинените неимуществени вреди. Предявеният иск е съобразен от една страна
с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и
страдания от ищците, във връзка с причинената смърт, а от друга страна с лимита
на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Молят съда да
постанови решение, с което да осъди ответника w., Г., чрез „А.“ Б., да заплати
на ищците обезщетения, както следва:
- на А.И.А.
сумата от 50 000 лв., частичен иск от 200000лв. за причинените й неимуществени
вреди от смъртта на сина й И.М.А.;
- на Н.Т.И.
сумата от 50 000 лв., частичен иск от 150 000лв. за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на доведеният му син И.М.А..
Претендира се
законна лихва върху всяка от сумите, считано от 06.02.2020 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират
се направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА, заедно с ДДС, тъй като адвокатът на ищците е регистрирана по
ЗДДС.
В съдебно
заседание от 19.04.2022 г. съдът е допуснал увеличение на предявените от ищците
искове за неимуществени вреди, както следва:
Искът,
предявен от А.И.А., от 50 000 лв. е
увеличен на 180 000 лв. – частичен иск от 200 000 лв.;
Искът,
предявен от Н.Т.И., от 50 000 лв. е увеличен на 150 000 лв., ведно
със законната лихва върху двата иска така, както са предявени, считано от
06.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
По делото е
постъпил отговор на исковата молба от “В.” АД, вписано в Търговски регистър,
Отделение Б на Районен съд М. с № HRB 6144, в което ответникът заявява, че
счита предявените искове за неоснователни, като ги оспорва.
Счита, че
размерите им са прекалено завишени, както и че изложените обстоятелства, на
които се основават исковете, не отговарят на обективната истина.
Не оспорва
настъпването на процесното застрахователно събитие относно лек автомобил марка
“Ауди”, модел "А4", немски per. № OE-TI9999, на валидно сключена
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното
застрахователно дружество.
Счита, че
спорът за дължимостта и размера на обезщетението следва да се реши при
прилагане на германското материално право.
Счита, че
приложимият материален закон следва да се определи от стълкновителните норми на
Конвенцията за приложимото право при пътнотранспортни произшествия (Хага 1971
г.) и от по-новия Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на
Съвета от м.юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни
задължения („Рим II“) (наричан по-долу „Регламент“).
Посочва се,
че Хагската конвенция определя за приложимо правото на държавата, където е
настъпил инцидента, т.е. Федерална Република Г.. Регламентът сочи за приложимо
правото на държавата, където е настъпила вредата, което също е във ФР Г..
Сочи се, че в
настоящия казус се претендира обезщетение, съгласно германския закон за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, относно управлявания в
момента на ПТП от Т. А. А. лек автомобил с германски регистрационен номер.
Съгласно този закон, за вредоносни събития, настъпили на територията на Г.,
застраховката покрива гражданската отговорност до степента и за сумите,
предвидени в съответните германски правни разпоредби.
Твърди се, че
това се потвърждава и от Регламента „Рим II“. Съгласно неговия член 4, параграф
1 закона, който се прилага към извъндоговорно задължение, произтичащо от
непозволено увреждане този на държавата, в която е настъпила „пряката вреда”,
независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя
държава или държави настъпват „непреките последици“ от този факт.
Сочи се, че
Регламентът борави с автономни понятия, чието значение и тълкуване не следва да
се влияе от значението, което те имат в отделните национални законодателства.
Това е така поради естеството на Регламента на наднационално, общностно право.
По този начин се достига еднаквото му прилагане в държавите-членки и така би
могла да се създаде правна сигурност и предвидимост в рамките на общността.
Прилагането на правото по мястото на настъпване на пряката вреда не дава
възможност вредоносният факт да се разглежда като състоящ се от няколко части,
към всяка от които е приложимо различно право в зависимост от мястото, където
различни от пряката жертва лица са претърпели вреди.
Посочва се,
че по отношение на случаите, при които са причинени болки и страдания на лице
или е увредено имущество, в Съображение 17 от Регламента Рим II законодателят
на Съюза уточнява, че държавата, в която е настъпила пряката вреда е тази,
където са претърпени болките и страданията или съответно е увредено
имуществото. Европейският законодател е привързал приложимото право към относително
сигурния факт къде е претърпяно увреждането на непосредствено пострадалото
лице, независимо от непреките последици, които произтичат от телесното
увреждане, тъй като с оглед международния характер на казусите, регулирани от
Регламента, тези непреки последици могат да настъпват по различно време и в
различни държави-членки.
Заявява се,
че когато може да се установи, че е настъпила пряка вреда, какъвто е случаят
при пътно-транспортните произшествия, мястото на тази пряка вреда е
релевантният за определяне на приложимото право критерий на привързване, а
непреките последици от произшествията са без значение.
Посочва се,
че понятията „телесно увреждане“ и „непреки последици“ имат автономно значение
и дефиниция, съгласно Регламента Рим II. Телесно увреждане е всеки случай, при
който е нарушен телесният интегритет на непосредствено пострадалото лице -
нарушаване на телесната цялост, увреждане на здравето или смърт. Именно това е
пряката вреда от непозволеното увреждане, която има предвид Регламентът и към нея
той фиксира привръзката относно приложимото право.
Ответникът
посочва, че в настоящия случай пряката вреда се изразява в телесни увреждания,
довели до смъртта на И.М.А., като по смисъла на член 5, параграф 1 от
Регламента претърпените от близките роднини вреди следва да се считат за
непреки последици от процесното произшествие. Така и съгласно Решение на Съда
на ЕС (четвърти състав) от декември 2015 година по дело С-350/14 с предмет
„Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие -
Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) № 864/2007 - Член 4,
параграф 1 – Понятия „държавата, в която е настъпила вредата“, „вреда“ и
„непреки последици от вредоносния факт“ - Лично претърпени вреди от член на
семейството на лице, починало в резултат на пътнотранспортно произшествие -
Приложим закон“: “Предвид изложеното на поставените въпроси следва да се
отговори, че член 4, параграф 1 от Регламента Рим II трябва да се тълкува за
целите на определянето на приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от пътнотранспортно произшествие, в смисъл, че вреди, които са
свързани със смърт на лице при такова произшествие, настъпило в държавата
членка на сезирания съд, и които са претърпени от негови близки роднини с
местопребиваване в друга държава членка, трябва да се квалифицират като
„непреки последици“ от това произшествие по смисъла на посочената разпоредба.”.
Сочи, че
съгласно нормата на чл. 15 (в) от Регламента, приложимото право по този
Регламент урежда съществуването, естеството и оценката на претендираните вреди
или на претендираното обезщетение. Следователно, всички компоненти на
възникването, причинната връзка, вида на вредите и размера на обезщетението се
определят и установяват съгласно приложимото законодателство, в случая -
германското.
Посочва също,
че съгласно чл.17 от Регламента, при преценка поведението на лицето, за което
се твърди, че е отговорно се отчитат правилата за безопасност, сигурност и
поведение, които са в сила към момента и мястото на настъпване на вредоносния
факт/събитие. В настоящия казус това отново е германското право.
В отговора на
исковата молба се сочи, че съгласно чл.7, пар. 3, изр. последно от Регламент
593/2008 г., застрахователният договор се урежда от правото на държавата-членка,
в която е разположен рискът към момента на сключване на договора, а съгласно
чл. 7, пар. 6 от регламента и чл.2, б. ”г” от Втора директива 88/35/Е. на
Съвета от 22.06.1988г. „държава-членка, където е разположен рискът” означава
държавата - членка по регистрация, когато застраховката се отнася до моторни
превозни средства от всякакъв вид.
Заявява се,
че предвид това и с оглед договорната отговорност на застрахователя приложимото
право в случая е немското такова.
Ответникът
посочва, че съгласно германското законодателство, наследниците нямат право да
получат обезщетение за болки и страдания, във връзка със смъртта на роднина.
Имат право на обезщетение за имуществени вреди - загуба на дължима издръжка и
материална опора, но не и на обезщетение за претърпените болки и страдания.
Сочи, че
съгласно § 253, т.1 от немския граждански кодекс компенсация за вреди, които не
съставляват имуществени такива могат да се претендират само в предвидените от
закона случай. Т.2 на същия параграф предвижда възможност за обезщетение за
вреди в разумен размер, които засягат телесната цялост, здравето, свободата и
сексуалното самоопределяне на всяко физическо лице. Възможност за подобно
обезщетение е предвидено и в § 11 от немския Закон за движение по пътищата. В
действащото към момента на ПТП немско законодателство не е предвидено право на
роднините да претендират обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта
на техен близък.
Оспорва
причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и твърдените вреди.
В случай, че
ищците докажат наличието на виновно поведение и причинно-следствена връзка
между събитието и вредите, заявява, че прави възражение за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни последици.
Твърди, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице,
тъй като не е изяснено дали поведението му не представлява фактор от
причинно-следствения процес, завършил с настъпването на обществено-опасните
последици - дали той е ползвал предпазния колан.
Оспорва и
размера на иска за неимуществени вреди. Счита, че същите са несъответни на
твърдените вреди и са прекомерно завишени, съобразно принципа за справедливост.
Оспорва
изцяло и претенцията за законни лихва, по изложените по-горе съображения срещу
основателността на главния иск.
Посочва
съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки.
Моли съда на
основание чл.127, ал. 4 от ГПК да задължи ищците да посочат банкови сметки или
друг начин за плащане, по която ответникът следва да извърши плащане на
дължимото.
По делото е постъпила допълнителна искова молба от ищците, в която с оглед липсата на
оспорване от страна на ответника на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, се прави искане съда да
обяви за ненуждаещо се от доказване на това обстоятелство.
Възразява се срещу твърденията на ответника, че в
настоящия случай е приложимо германското материално право. В тази връзка,
излага съображения, както следва: ответникът се позовава на разпоредбата на
чл.4, параграф 1 от Регламент № 864/2007г. на ЕП, т.нар. „Рим II“, съгласно
който приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от
непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата,
независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този
факт. В случая, обаче, считат, че следва да се приложи параграф 2 на същата
разпоредба, предвиждащ, че когато и лицето, чиято отговорност се търси, и
увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към
момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази държава. В случая,
въз основа на обстоятелството, че ищцата е български гражданин, с обичайно
местопребиваване в Р Б. и обстоятелството, че деликвента е български гражданин,
с обичайно местопребиваване в Р Б., се установява приложимост на параграф 2 и
съответно - приложимост на българския закон.
Сочи се, че е неоснователно оспорването на причинно -
следствената връзка между настъпилото събитие и вредите. По делото е представен
легален превод на български език на съставения Протокол за ПТП, видно от който
при настъпването на процесното събитие е настъпила смъртта на сина на ищците.
Заявява се, че въведеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалото лице е неоснователно, тъй като
видно от приложения превод на български език на съставения Протокол за ПТП, че
автомобилът е бил силно деформиран, със силно вдлъбнати навътре в купето части
на интериора, с оглед на което няма индикация, че предпазен колан би
предотвратил настъпването на вредоносния резултат - настъпилата смърт на сина
на ищците.
Сочи се, че е неоснователно оспорването на размера на
иска. Ищците са родители на починалия И. А., като за установяване на тези
твърденията е направено искане за допускане на свидетели.
Относно акцесорната претенция за законна лихва –
заявява се, че оспорването й е неоснователно, тъй като по делото е представена
претенция от името на ищците, получена на 06.11.2019 г.
Прави се възражение за недължимост на адвокатско
възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото е безспорно установено, че на 22.02.2019 г.
около 05:38 часа във Федерална република Г. по първокласен път В236 в 57413 Ф.,
свързващ населените места Ф. и Л., окръг О., се е движил л.а. „Ауди А4“ с peг.
№ D OE-TI9999, управляван от Т. М.А., който нарушил правилата за движение по
пътищата и реализирал ПТП с л.а. „BMW 320d“ с per. № D OE-DK2511, управляван от
Dirk Kretzschmar. Вследствие на удара на място загиват пътуващият в л.а. „Ауди
А4“ с peг. № D OE-TI9999 И.М.А., както и още двама души.
За увреждащия л.а. „Ауди А4“ с per. № D OE-TI9999,
управляван от водача Т. М.А. има сключена застраховка “Гражданска отговорност”
с немския застраховател w., Г..
От страна на ищците е предявена доброволна претенция
пред А. Б., като представител на застрахователната компания w., Г.. Видно от
приложеното към исковата молба писмо изх.№5/09.01.2020г. А. Б. е уведомил
ищците, че е завел щета №BGS- 00693/19 и е получил потвърждение на покритие от
немския застраховател.
С оглед установяване на спорните обстоятелства в
настоящото производство бяха назначени съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза.
От заключението на автотехническата експертиза се
установява следният механизъм на ПТП, описан от вещото лице:
На 22.02.2019г. по първокласен път от националната
мрежа на ФР Г. В236 в 57413 Ф., свързващ населените места Ф. и Л., окръг О.
л.а. марка „Ауди А4“ с per. № D OE-TI9999, управляван от Т. М.А., който се е
движил от Ф. в посока Л., а л.а. Mapкa „BMW 320d“ с per. № D OE-DK2511,
управляван от Д.К., който се е движил от Л. в посока Ф.. Лекият автомобил
марка„ВМV 320d“ с per. № D OE-DK2511, управляван от Д.К. е изпреварил автомобила,
управляван от свидетеля Б. и след като се е прибрал в своята лента, свидетелят Б.
чува силен трясък от настъпилия сблъсък, като същият не успял да забележи нито
фарове, нито самия автомобил на идващия насреща участник в ПТП 01-л.а. „Ауди“. Автомобилът,
участник в ПТП 01-л.а. „Ауди А4“, управляван от Т. М.А. е открит и описан с
предната си част в направление на движение Л. в насрещната пътна лента. Автомобилът
участник в ПТП 02-л.а.“БМВ 320 Д“, управляван от Д.К. е открит и описан с
предната си част в направление на движение Ф. в неговата пътна лента. След като
участник в ПТП 02- л.а. „БМВ“ се е пристроил в своята лента за движение, се
стига на пътното платно по направление Ф. до сблъсък с идващия насреща участник
в ПТП 01-л.а. „Ауди“, управляван от Т. А..
От техническа гледна точка причините, довели до
настъпване на процесното произшествие, е навлизането на лек автомобил
"Ауди" А4, управляван от Т. А., в лентата, предназначена за движение
на лек автомобил "БМВ" 320 Д управляван от Д.К..
Това е техническата причина за настъпване на ПТП при
конкретната пътна обстановка.
От техническа гледна точка водачът на л.а.
"Ауди" А4 - Т. А. е имал възможност да не допусне настъпването на ПТП,
като не напуска своята лента за движение и не отнема предимството на движение
на лек автомобил "БМВ" 320 Д, управляван от Д.К..
Видно от експертизата, на базата на изготвения
подробен полицейски протокол пострадалият пътник на предната седалка /И. А.-
син на ищцата/ до шофьора на катастрофиралият автомобил „Ауди А4” се приема, че
е бил с поставен предпазен колан /л.107 от делото/.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се
установява следното: На базата на изготвения подробен полицейски протокол
пострадалият пътник на предната седалка до шофьора на катастрофиралият
автомобил „Ауди А4” се приема, че е бил с поставен предпазен колан.
Според експертизата, в конкретно описаната обстановка
и механизъм на ПТП, дали е бил с предпазен колан или не, пътникът на предна
седалка до водача е получил тежки травматични увреждания, дължащи се на тежките
деформации на предната част на автомобила в който се е возил, описани в
приложения полицейски протокол.
От заключението на съдебно – психиатричната експертиза
се установява, че са налице данни за нарушение на психиката на ищците след
загубата на техния син, изразяваща се в чувство за вина от невъзможността да
подкрепят детето си финансово. При Н. е налице здравословен проблем, нуждаещ се
от постоянна медикаментозно терапия. Наблюдава се емоционална притъпеност -
състояние на изолираност, уединение, усамотение.
Семейството е в състояние на притеснение на
тревожност, свързана със загубата на сина им и финансовата несигурност.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ищците са
от ромски етнос, а за този етнос се знае, че една от ценностите наистина са
децата, при тях децата се отглеждат групово- майки, лели, баби, дядовци,
независимо кой ги е родил, понякога може да са във вражда, но когато има
проблем, те се съюзяват и в името на децата правят всичко. В конкретното
семейство, проблемът при тях е във финансова невъзможност да посрещат нуждите
си, затова и техните две деца са заминали за Г. и там са починали по-късно.
По-късно ищецът Н.Т.И. също е бил в А. с идеята да допринесе за финансово
подобряване на семейството, но след тази трагедия се връща заради детето на
починалия Т., за да може да го гледа. Независимо, че с детето няма роднинска
връзка, детето го нарича дядо, той казва „това е моето внуче“ и се връща да се
грижи за него. Детето е казало, че иска да живее при баба си и дядо си и затова
той се е прибрал от А.. При разговора с психолога ищците непрекъснато споменавали, че ако поне малко са имали
финансова възможност е нямало да се случи тази трагедия.
За установяване на претърпените неимуществени вреди са
събрани гласни доказателства.
Видно от разпита на свидетелката К.С.Ч., с ищцата се
познават от малки и са израснали заедно. Живеели в К., в една махала. Познавала
и ищеца Н.Т., като се оженил за А. около 1999г. Свидетелката познавала и
предишния мъж на А., като същият не бил добър баща, а арогантен, алкохолик, „ходел
по чужди жени“. Ядял и пиел по ресторанти, биел А., вечно очите й били сини. Според
свидетелката, карал сина си И. да ходи да краде, децата ходели дрипави, нямало
какво да облекат. Като се родил И., баща му бил в затвора. Докато А. била с
предишния си мъж, децата все били гладни, дрипави, скъсани. Свидетелката не
помнела кога първият мъж на ищцата влязъл в затвора. А. имала три деца като се
събрала с Н.. След като се оженили, Н. дошъл при нея. Къщата била с две стаи и
коридор. Ищецът започнал да работи, да носи продукти, да храни децата на ищцата.
Имало разлика в децата, вече били по- спокойни, смеели се. Н. им носел вафли, проявявал
бащина обич. Според свидетелката, на И. му липсвала обич от баща му, наричал Н.
„татко“ и мразел биологичния си баща, тъй като биел него и майка му. А. и Н.
станали семейство 1999г., като А. забременяла от Н. и по време на раждането
детето починало през 2005г. След това забременяла и през 2006г. се родила
дъщеря им. Ищецът не правел разлика между децата, приел ги за свои деца. Те му казвали
„татко“. И. и брат му заминали за Г., тъй като къщата била малка, малкият син
имал две деца, големитя И. се оженил. Всички живеели на едно място - А., Н., И.
и жена му, Т. с жена си и двете си деца, и дъщеря им живеели заедно. Заминали
за пари, за да си направят къща. Н. с А. спели в коридора. Свидетелката научила
за катастрофата, тъй като А. започнала да пищи в двора, припаднала. Много хора
дошли и казали, че синовете й са починали. А. припаднала, свестили я с шамари,
пръскали я с вода. Докарали синовете на осмия ден. Като докарали момчетата през
нощта с ковчезите, ги сложили в стаята, двамата братя на едно легло. Н. като ги
видял, започнал да плаче, да вие, майката припаднала. Според техния обичай,
като се погребвал близък човек, жените не отивали. След погребението направили
3 дена, 7 дена, 40 дена, 6 месеца не направили, а годината направили. Спазвали
всички обичаи, дори в днешния ден след делото, щели да съберат хора и да
раздават храна. Според свидетелката, и при двамата ищци имало промяна в
поведението. Преди ищцата обичала да танцува, но вече нямала радост, нямала
усмивка, все говорела за децата си. Ищецът също непрекъснато говорел и той за
тях, все си спомняли за децата. А. качила кръвно 220, оттогава била с кръвно и
имала епилепсия. Свидетелката посочва, че И. А. е по- големият син на ищцата.
Видно от разпита на свидетелката М. Й. Ч., която познавала ищцата откакто е родена, тъй
като живеели с нея на една улица, на ул.“Р.“, ищцата А. първоначално имала друг
мъж и три деца, които били с нея, но първият й мъж не се грижел за децата.
Ищецът много добре се грижел за децата, много го уважавали и обичали. Работел
на частно, за да ги изхранва, гледал ги. След като починали момчетата, и
двамата ищци били много отчаяни от живота, ищцата припадала, ищецът Н. също не
бил добре. Ищцата казвала на свидетелката, че не й се живее и че иска да умре.
Имала високо кръвно. Постоянно говорела за децата си, гледала снимки, плачела.
На ищцата й било трудно, на ищеца Н. също, той преживявал много тежко загубата
на момчетата, тъй като ги бил отгледал като баща. Ищцата А. все плачела за
децата. Преди смъртта повече се гримирала, била „изтупана“.
Видно от разпита на свидетеля Д. Г. Ч., също съсед та
ищцата, предишният мъж на А. не се държал както трябва, не се държал като баща.
Още около година след женитбата, направил кражба, влязъл в затвора, след това
излязъл, стоял при ищцата, родил се единият син, после вторият и една дъщеря
имали. Имали три деца-И.,Т. и дъщеря. Според свидетеля, първият й съпруг не си
признавал жената и децата. Ищецът Н. много се грижел за децата, обичал ги. Според
свидетеля, ищците не са имали големи възможности, но грижата, обичта, той им я
давал като баща. И. се обръщал към него с „татко“ И. не искал да вижда
биологичния си баща. Докато биологичният им баща бил в затвора, Н. се грижел за
децата. Те живеели на ул.“Р.“, в общинска къща, Н. с А. и децата живеели в една
къща. Имали две стаи, с коридор. Децата решили да отидат да изкарат пари за
жилище, единият бил женен с деца. Според свидетеля, към настоящия момент ищците
не били преживели смъртта на И.. Като правели тържества, тя не била същата, не
била на себе си. На погребението ищцата загубила съзнание на двора, при тях
жените не отивали на погребенията. Н. бил там до края и много тежко го
преживял. Н. бил там, макар и неадекватен, но държал да е там, да ги оправи
той. Свидетелят посочва, че ищеца и И. имали планове да работят заедно.
Видно от разпита на свидетеля Ю.М.П., който преди
живеел близо до ищците, след ПТП ищците се променили. А. изпадала в депресия,
говорела несвързани неща. Н. съчувствал на съпругата си, децата пораснали при
него. Живеели в две стаи, говорили с И. да отиде да работи в чужбина, за да
изкара пари и да си направи къща. В къщата живеели И., Т., Н. с А.. И. и Т. си
имали жени. Те първо били в А., после в Г.. В къщата им имало снимки на децата,
говорела си с тях, със снимките. Преди трагедията, като дете ищцата имала
припадъци, но след това го израснала. След трагедията започнала да получава
гърчове и депресия и започнала да припада.
По делото е подадена молба вх. № 262455/20.06.2022г. от
адвокат Б., пълномощник на ответника по делото В. АГ, в която е посочено, че на
07.06.2022 г. представителя на ответника за Б., „А. Б. – ***“ ЕООД - гр. С. е
изплатил на ищцата А.А. застрахователно обезщетение в размер на 13 690, 81
лв. – левова равностойност на 7 000 евро, за което е представена
референция за кредитен превод.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Страните по делото не спорят, а и от представения по
делото констативен протокол за ПТП и заключението на автотехническата
експертиза се установява, че на 22.02.2019 г. около 05:38 часа във Федерална
република Г. по първокласен път В236 в 57413 Ф., свързващ населените места Ф. и
Л., окръг О., се е движил л.а. „Ауди А4“ с peг. № D OE-TI9999, управляван от Т.
М.А., който навлязъл в лентата за движение на лек автомобил л.а. „BMW 320d“ с
per. № D OE-DK2511, управляван от Д.К., вследствие на което настъпило ПТП, при
което загинал пътуващият в л.а. „Ауди А4“ с peг. № D OE-TI9999 И.М.А., както и
още двама души.
За увреждащия л.а. „Ауди А4“ с peг. № D OE-TI9999,
управляван от водача Т. М.А. има сключена застраховка “Гражданска отговорност”
с немския застраховател w., Г..
От страна на ищците е предявена доброволна претенция
пред „А. Б. - ***“ ЕООД, като представител на застрахователната компания w., Г..
Видно от приложеното към исковата молба писмо изх. № 5/09.01.2020 г. А. Б. е
уведомил ищците, че е завел щета №BGS- 00693/19 и е получил потвърждение на
покритие от немския застраховател.
Между страните по делото е спорно кое е приложимото
материално право в настоящото производство. В тази връзка ищците излагат
твърдения, че приложим е българският закон, който предвижда правото на пряк иск
на увредения спрямо застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска
отговорност“, съобразно нормата на чл. 432 от КЗ. От друга страна, ответникът
излага твърдения, че в настоящия случай е приложимо немското право.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да намери
приложение разпоредбата на глава ІІ, чл. 4, § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на
ЕП и на Съвета, където е посочено, че освен ако не е предвидено друго в
настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е
настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и
независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този
факт. В тази връзка трябва да се има предвид решение по дело №С-350/14 г., в
което Съдът на ЕО е приел по преюдициално запитване, че вредите за наследници,
които имат постоянно местоживеене в една страна на ЕС, от смъртта на лице от
ПТП в друга държава на ЕС трябва да се квалифицират като "непреки
последици". В този смисъл неоснователно е възражението на ищците, че са
налице предпоставките на изключението, предвидено в чл. 4, § 2 от Регламент
(ЕО) № 864/2007 на ЕП и на Съвета, където е посочено, че когато обаче и лицето,
чиято отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в
една и съща държава към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на
тази държава. В случая действително ищците са български граждани, с обичайно местопребиваване
в Р Б., като делинквентът Т. А. А. също е български гражданин, за който обаче
не може да се приеме, че е с обичайно местопребиваване в Р Б., тъй като по
делото не са събрани доказателства в подкрепа на това твърдение, а и видно от
протокола за ПТП, Т. А. А. е с адрес във Федерална Република Г.. Ето защо съдът
приема, че в настоящия случай приложимо е немското право.
По настоящото дело е изготвена съдебна поръчка по реда
на Европейската конвенция за обмен на правна информация, с която е изискана
информация за действащите към 22.02.2019 г. /датата на настъпване на процесното
ПТП/ и приложимите нормативни актове на Федерална република Г. за уреждане на
отговорността за обезщетение на увредените лица при причинена смърт в резултат
на пътно-транспортно произшествие.
С придружително писмо от Министерство на правосъдието
с вх. №912400#00001#0030/30.03.2022 г. е постъпила изисканата от съда
информация от Федералното министерство на правосъдието на Федерална република Г..
При съобразяване на приложимото по настоящото дело немско
законодателство, съдът намира, че в случая приложение намира нормата на § 823,
ал. 1 от ГГЗ, където е уредена обща деликтна отговорност при виновно поведение.
По смисъла на тази разпоредба, всеки, който с умисъл или поради небрежност
противоправно е увредил живота, здравето, свободата, собствеността или друго
право на друго лице, носи отговорност за това. Според съществуващите принципи
на конкуренция в германското законодателство, претенциите по § 823, ал. 1 ГГЗ
съществуват паралелно с такива по § 7, ал. 1 и § 18, ал. 1 от ЗДвП.
В настоящия случай по делото е безспорно
установено, че към датата на процесното ПТП, гражданската отговорност на
делинквента Т. М.А. е била застрахована при ответното застрахователно дружество.
По силата на сключения договор за застраховка застрахователят се е задължил да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица вреди.
Виновното и противоправно поведение от страна на
водача на л.а. „Ауди А4“ с peг. № D OE-TI9999, настъпилият вредоносен резултат
– смъртта на И.М.А., както и причинно - следствената връзка между деянието и
този резултат са безспорно установени.
Поради това съдът следва да се произнесе по отношение
на претенциите за неимуществени вреди.
Приложимите към настоящия случай норми, видно от
изпратените нормативни актове на Федерална република Г., са § 844, ал. 3 на ГК
и § 10, ал. 3 на ЗДП, в ревизираната им версия, съгласно които лицето,
задължено да плати обезщетение, трябва да заплати подходящо парично обезщетение
на преживялото лице, което към момента на нараняването е имал особено близка
връзка с лицето, комуто е причинена смърт, за психическото страдание, нанесено
на преживялото лице. За особено близка връзка се приема, ако преживялото лице е
било съпруг/а, партньор на семейни начала, родител или дете на лицето, комуто е
причинена смърт. Преживелите лица, като непряко засегнати от пътнотранспортно
произшествие, имат право и самите те на обезщетение за болка и страдание. Това
важи, ако самите те са получили телесна вреда или увреждане на здравето в резултат
на психическата реакция вследствие на причинена смърт. Първо е необходимо
телесната вреда или увреждане на здравето да са патологично доказуеми, т.е.
заболяването да има определено проявление, и естеството и тежестта му да
надхвърлят уврежданията, характерни за преживелите лица в случай на смърт. Тази
норма не се променя от факта, че междувременно е въведено обезщетение за
преживяло лице съгласно § 844, ал. 3 на ГК, ново изд. и § 10 ал. 3 ЗДП, ново
изд. (OLG Дюселдорф, Решение от 15 декември 2020 г. - 1-1 U 35/20 - BeckRS
2020, 38671 т. 48 и сд.). В изпратените по делото материали е посочено, че в
правителствения законопроект за въвеждане на право на обезщетение за преживяло
лице (BT-Drs. 18/11397, стр. 11) се посочва сумата от 10 000 евро за щети от
преживяна психическа травма в случай на причинена смърт на близко лице, която
се присъжда от съда средно като обезщетение за преживяно страдание.
Ето защо съдът намира, че А.И.А. притежава
материалноправна легитимация по предявения от нея пряк иск срещу
застрахователя, в качеството си на майка на И.М.А..
В действителност, житейски погледнато загубата на дете
е най-голямото нещастие, което може да сполети родителя. Чувството на
безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е
непреодолимо и неминуемо води до промяна, както в мирогледа на родителя, така и
в поведенческите му реакции. Неминуемо смъртта на дете на всякаква възраст и
при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек може да
преживее. Видно от заключението съдебно – психиатричната експертиза, налице са
данни за нарушение на психиката на ищцата след загубата на сина й, изразяваща
се в чувство за вина от невъзможността да подкрепи детето си финансово.
Свидетелските показания също установяват, че смъртта на сина й И. се отразила
много зле на ищцата.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищцата А.И.А. има
право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на смъртта
на сина й И.М.А.. Както беше посочено по – горе, видно от изпратените по делото
материали е посочено, че в правителствения законопроект за въвеждане на право
на обезщетение за преживяло лице (BT-Drs. 18/11397, стр. 11) се посочва сумата
от 10 000 евро за щети от преживяна психическа травма в случай на причинена
смърт на близко лице, която се присъжда от съда средно като обезщетение за
преживяно страдание. В настоящия случай в хода на процеса на 07.06.2022 г.
представителя на ответника за Б., „А. Б. – ***“ ЕООД - гр. С. е изплатил на
ищцата А.А. застрахователно обезщетение в размер на 13 690, 81 лв. –
левова равностойност на 7 000 евро, за което е представена референция за
кредитен превод. Поради това съдът приема, с оглед приложимото в настоящия
случай немско право и предвид факта, че починалият И. е бил пълнолетен, живеел
е отделно от майка си и е създал свое семейство, заплатеното обезщетение в
размер на 13 690, 81 лв. се явява справедливо и над тази сума до
предявения размер от 180 000 лв. – частичен иск от 200 000 лв., искът
се явява неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да
отхвърли предявеният иск от А.И.А. против „В.“ АД, Г., чрез „А. Б. - ***“ ЕООД
иск за заплащане над сумата от 13 690, 81 лв. до предявения размер от
180 000 лв. – частичен иск от 200 000 лв. за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на сина й И.М.А. при ПТП на 22.02.2019 г., ведно
със законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното плащане на сумата като
неоснователен.
По предявения иск на Н.Т.И..
По делото не е спорно, че ищецът
живее на съпружеска начала с ищцата А.И.А.
и не е биологичен баща на починалия при процесното ПТП И.М.А..
В тази връзка, в изпратените по
делото материали е посочено, че по отношение на личните отношения извън
правните семейни отношения правителственият законопроект за въвеждане на иск за
обезщетение за преживели лица (ВТ- Drs. 18/11397, стр. 15) гласи, че "с
оглед на съществуващите различни видове семейства (напр. т. нар. пачуърк - семейства)
право на обезщетение имат и лица, които не са били във формална семейна правна
връзка с лицето, комуто е причинена смърт, съгласно изречение 2. Такъв може да
е случаят, ако е имало специална, особено тясна социална връзка между
преживялото и убитото лице, която по интензитет съответства на посочените в
изречение 2 взаимоотношенията. Ако не са налице формални семейно-правни
отношения, както в случаите на изречение 2, наличието на особено близка лична
връзка не се приема по принцип, а трябва да бъде представено в съответствие с
изречение 1 и съответно да бъде доказано."
С оглед изложеното съдът приема,
че ищецът притежава материалноправна легитимация да предяви иск за
неимуществени вреди, но следва да установи, че е имал особено близка лична
връзка с починалия И., както и че между тях са създадени отношения, отговарящи
на отношенията родител-дете.
От свидетелските показания се
установява, че Н. и А. живеят заедно от 1999 г., като към този момента И. е бил
на 11 години, а Н. на 20 години. Въпреки неголямата разлика във възрастта - около
девет години, съдът счита, че между ищеца
и загиналия при ПТП са били създадени близки отношения като между баща и
син. От показанията на всички свидетели се установи, че ищецът се е грижил за
децата на А. като за свои деца, обичал ги е, а И. го е наричал „татко“ и го е
чувствал като баща. Видно от показанията на свидетелите ищецът също изключително
тежко приема и преживява смъртта на доведения си син И.. Ищците говорят
непрекъснато за него, страдат, ищецът се върнал от чужбина, за да гледа и се
грижи за детето на загиналия И..
Ето защо, съдът приема, че от данните по
делото се установява, че ищецът, вследствие смъртта на И. А. е претърпял увреда
на психическото си здраве, както и че преживяното от него душевно страдание
надвишава обичайните негативни последици по отношение на здравословното
състояние от такъв трагичен случай. Съдът счита, с оглед данните по делото за претърпените
от ищеца душевни болки и страдания, както и с оглед законовите изисквания на
немското право, посочени по-горе в изложението, че следва да уважи иска за
сумата 7 823.32лв., каквато е левовата равностойност на 4 000 евро по
курс към датата на постановяване на съдебното решение. Върху присъдената сума
следва да се присъди и законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Поради изложеното, предявеният иск
за присъждане на сумата над уважения размер от 7 823.32лв. до предявения
от 150 000 лв. се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли
като такъв.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че следва да отхвърли предявения иск от Н.Т.И. против „В.“ АД, Г. чрез „А.
Б. - ***“ ЕООД за заплащане на сумата над уважения размер от 7 823.32лв.
до предявения от 150 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от
смъртта на И.М.А. при ПТП на 22.02.2019 г., ведно със законната лихва от
06.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен.
По
отговорността за разноските:
По делото е установено, че ответното
дружество е заплатило на А.И.А. сума в
размер на 13 690, 81 лв. след предявяване на иска. Поради това,
отхвърлянето на иска е обусловено от плащането на задължението от ответника в
хода на производството /т.е след предявяване на иска/. Ето защо по отношение на
предявения иск от А.И.А. приложение следва да намери чл. 78, ал. 2 от ГПК.
От представените по делото доказателства
се установява, че ищцата А.И.А. е материално затруднено лице, поради което
адвокатската защита е осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът,
оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако
се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.
5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от
100 000 до 1 000 000 – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000
лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на ищцата е в размер на 5 130 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран по
ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. Следователно при
спазване на посочените правила, дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К.
за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 6 156
лв. с ДДС /5 130 лв. х 20% = 6 156 лв.
С оглед изхода на делото „В.“ АД, чрез „А.
Б. - ***“ ЕООД следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в
размер на 468, 22 лв., съразмерно с уважената част от иска за предоставената
безплатна адвокатска помощ на А.И.А..
По предявения иск от Н.Т.И. за
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
сумата от 4 530 лв. Тъй като адв.К. е регистрирано по ЗДДС лице и адвокатското възнаграждение се претендира с
ДДС, дължимото възнаграждение е в размер 5 436 лв. с ДДС /4 530 лв. х 20% =
5436 лв. /. Съобразно уважената част на предявения иск, дължимото адвокатско
възнаграждение по втория иск е в размер на 283.76лв.
Или общо дължимото адвокатско
възнаграждение, което ответното дружество следва да заплати на адв.К. е
752,00лв.
Процесуалният
представител на ищците е направил възражение за прекомерност на заплатеното от „В.“
АД, чрез „А. Б. - ***“ ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 11 592 лв.
По силата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно.
В производството са предявени два иска с
материален интерес, както следва:
По предявения иск от А.И.А. за
неимуществени вреди в размер на 180 000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
сумата от 5 130 лв. При направена справка в НАП, Адвокатско дружество „К.“ е
регистрирано по ЗДДС и адвокатското
възнаграждение се претендира с ДДС и е заплатено с ДДС, поради което дължимото
възнаграждение е в размер 6 156 лв. с ДДС /5 130 лв. х 20% = 6156 лв. /
По предявения иск от Н.Т.И. за
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
сумата от 4 530 лв. При направена справка в НАП, Адвокатско дружество „К.“ е
регистрирано по ЗДДС и адвокатското
възнаграждение се претендира с ДДС и е заплатено с ДДС, поради което дължимото
възнаграждение е в размер 5 436 лв. с ДДС /4 530 лв. х 20% = 5436 лв. /.
Съобразно отхвърлената част на предявения иск, дължимото адвокатско
възнаграждение по втория иск е в размер на 5152,24лв.
Следователно, общият размер на дължимото
адвокатско възнаграждение е 11 308.24 лв., като видно от представеното банково
извлечение „В.“ АД, Г., чрез „А. Б. - ***“ ЕООД е заплатило адвокатско
възнаграждение под този размер, поради което същият не следва да бъде намаляван,
тъй като е в минимално предвидения размер.
Видно от данните по делото от бюджета на
съда са изплатени следните възнаграждения за изготвяне на експертизи: възнаграждение
за автотехническа експертиза в размер на 557 лв., за изготвяне на
съдебномедицинска експертиза в размер на 200 лв. и за изготвяне на съдебно -
психологична експертиза в размер на 474, 40 лв. или в общ размер на 1 231,
40 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът „В.“ АД, чрез „А. Б. - ***“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер
на 860.57 лв. и сумата от 157,95 лв.,
представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета
на съдебната власт, съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.А.
с ЕГН ********** с адрес: *** против „В.“ АД, Г., чрез „А.
Б. - ***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ***
иск за заплащане на
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й И.М.А.,
загинал при ПТП на 22.02.2019 г. над
сумата от 13 690, 81 лв. до предявения размер от 180 000 лв. – частичен иск от 200 000 лв., ведно със
законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното плащане на сумата КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА„В.“ АД, Г., чрез „А. Б. - ***“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., ул. *** да заплати на Н.Т.И. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата 7 823.32лв. /седем хиляди
осемстотин двадесет и три лв. и 32 ст/, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на И.М.А., загинал при ПТП на
22.02.2019 г., ведно със законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното
плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на сумата над уважения размер от 7 823.32лв. до предявения от
150 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от смъртта на И.М.А. при
ПТП на 22.02.2019 г., ведно със законната лихва от 06.02.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата като
неоснователен.
ОСЪЖДА „В.“ АД, чрез „А. Б. - ***“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С. ул. *** да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен адрес:***, офис № 10
адвокатско възнаграждение в размер на 752,00лв.
/седемстотин петдесет и два лв./, съразмерно на уважената част от исковете
за предоставената безплатна адвокатска помощ на А.И.А. и Н.Т.И..
ОСЪЖДА
„В.“ АД, чрез „А.
Б. - ***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище
адрес на управление: гр. С., р-н С. ул. *** да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 860.57 лв.. и сумата от 157,95 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на
експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт, съразмерно с уважената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд гр.Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: