№ 361
гр. Плевен, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430202392 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на ЮР. Д. АН., с ЕГН: ********** от ***
чрез пълномощника си адв. Д.П. от АК – гр. Плевен против наказателно
постановление № 21-0257-000899 от 25.11.2021 на *** РУ – Долни Дъбник
към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т.
2 от ЗДвП е наложил на ЮР. Д. АН. административно наказание – глоба в
размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
За така установеното нарушение на жалбоподателят ЮР. Д. АН. е
съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
1
процесуален представител адв. Д.П. от АК – гр. Плевен, който моли съда да
отмени издаденото наказателно постановление, като неправилно и
назаконосъобразно.
За ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен, редовно и
своевременно призована, представител не се явява.
Депозира се бланкетно становище, с което се моли да се остави
жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА!
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение Серия GA № 532321 от
11.11.2021 г., съставен от актосъставителя М. Г. ИВ. – мл. автоконтрольор.
В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и
показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител не се установи,
че жалбоподателят е извършил умишлено нарушението описано в АУАН,
а именно:
На 11.11.2021 г. в 14:41 часа в гр. Долни Дъбник, ул. „Г.М. Димитров“в
посока ул. „Христо Янчев“ до аптека „Sopharmacy“, управлява лек автомобил
марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, без да притежава СУМПС
/неправоспособен водач/. Свидетелството за управление на МПС е отнето.
-нарушение на чл. 150 от ЗДвП – управлява МПС след като е забули
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Според показанията на актосъставителя М. Г. ИВ. и свидетеля по акта Б.
ИВ. ИВ. на посочената в АУАН-а дата в в гр. Долни Дъбник, ул. „Г.М.
Димитров“в посока ул. „Христо Янчев“ до аптека „Sopharmacy“ са спрели
жалбоподателя за проверка. След извършена справка в РСОД/таблет или
работна станция с отдалечен достъп/ е установено, че СУМПС-то на водача е
2
отнето поради наличие на изземване на всички контролни точки.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът установи процесуални нарушения или материалноправни
пропуски при издаване на АУАН и НП, които обуславят отменително
решение и които ще бъдат засегнати по-долу.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, а
съгласно чл.172, ал.3 в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж"
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се
изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение.
Съгласно санкционната разпоредба в процесното НП, означена като чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лева водач, който
управлява моторно превозно средство:
- без да е правоспособен водач,
- без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или
-след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4,
-или след като свидетелството му за управление на моторно превозно
средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
-по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
-или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено.
В случая обаче, видно от представената с преписката и приложена от
л.9 до л. 11 от делото справка за нарушител – водачът/жалбоподателя, към
датата на извършване на деянието, описано в АУАН-а и НП-то, е имал
налични 39 контролни точки.
Видно от Заповед от дата 10.12.2021 г. на *** Сектор „ПП“ в Отдел „ОП
3
„ към ОДМВР – Плевен, находяща се на л. 5 от делото е, че е оттеглена
Заповед № 20049/25.01.2011 година за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП на *** сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР — Плевен, тъй като при извършване на проверка в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР — Плевен са установени грешки,
допуснати при издаването на Заповед № 20049/25.01.2011 година за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от
ЗДвП с/у ЮР. Д. АН. ЕГН **********.
В издадената ЗППАМ № 20049/25.01.2011 година не е взето предвид, че
на водача никога не са отнемани всички контролни точки и те е следвало да
му се възстановят до максимален размер след две години без наказание към
08.09.2009 година по реда предвиден в чл.158, ал.2 от ЗДвП.
Установено е, че в системата за управление на административно-
наказателната дейност на МВР — /АИС — АНД/ водача ЮР. Д. АН.
притежава 39 контролни точки, тъй като никога не са му отнемани всички
контролни точки, в следствие на което да е загубил правоспособност.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че следва да отмени издаденото
наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Д.П. в хода на
съдебните прения, както и в депозираните писмени бележки претендира
разноски.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0257-000899 от 25.11.2021
на *** РУ – Долни Дъбник към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на ЮР. Д. АН., с ЕГН:
********** от *** административно наказание – глоба в размер на 200 лв. за
извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Плевен да заплати на Ю.Д. Атанасов
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5