№ 186
гр. Пловдив , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20205330208051 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 548666 – F563630 / 23.11.2020
г., издадено от Директор на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП Пловдив, с
което на Л. П. на основание чл. 264, ал. 1 вр. 261, ал. 1 ЗКПО е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.
92, ал. 2 от ЗКПО вр. § 25, ал. 1 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /загл. доп. ДВ бр. 44/2020 г., в
сила от 14.05.2020 г. /, обн. ДВ бр. 28/24.03.2020 г. вр. чл. 92, ал. 1 ЗКПО и е
осъществен състава на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО.
С жалбата не се оспорва извършването на нарушението, но се моли за
приложение на чл. 28 ЗАНН. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна съдът установи следното:
При извършена служебна проверка в ТД на НАП – Пловдив на 27.07.2020 г.
било установено, че жалбоподателят П. в качеството си на представляващ
Нид Нитро4Д Лимитед ЕООД с ЕИК по Булстат *********, не е подал в ТД
на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО за
финансовата 2019 г. в законоустановения срок до 30.06.2020 г., включително.
По декларирани данни дружеството е извършвало дейност през
финансовата 2019 г., отчело е финансов резултат – счетоводна печалба в
размер на 52 681,04 лв. и не е попадало в условията на чл. 92, ал. 4 ЗКПО.
Декларацията била подадена в ТД на НАП – Пловдив по електронен път на
01.07.2020 г. с вх. № 1600И0968665/01.07.2020 г.
Съдът приема, че така установената фактическа обстановка изцяло
съответства на реализиралото се в действителността, доколкото се установява
от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в АУАН и които съдът кредитира изцяло, както и от
приложените по делото писмени доказателства.
В тази връзка следва отново да се подчертае, че така установената
фактическа обстановка не се оспорва и от страна на самия жалбоподател.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
При вярно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и
материалния закон, доколкото изложените факти формално консумират
административния състав на визираното в Наказателното постановление
административно нарушение.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ги опорочава. АУАН е
съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 47
от ЗАНН и Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния Директор на
НАП, съдържа изискуемите по чл. 42 от ЗАНН реквизити, връчен е срещу
подпис на надлежно упълномощено лице. НП също не страда от порок, който
да го опорочи – издаден е от оправомощен административнонаказващ орган
2
съгласно приложената по делото заповед и съдържа императивно
предвидените в чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН.
Неправилна е обаче преценката на наказващия орган, че жалбоподателят
следва реално да понесе административно наказание за допуснатото
нарушение, доколкото по мнение на настоящия съдебен състав процесният
случай разкрива белезите на маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Това е така, доколкото съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на
ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а
не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят
следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната
действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна
репресия спрямо дееца.
Настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно
приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен
случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Според съда конкретното нарушение е типично такова, което разкрива по-
ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна
правна квалификация, по следните аргументи:
На първо място, следва да се отчете, че нарушението е първо по ред,
обстоятелство, което е намерило своето отражение в обжалваното
Наказателно постановление и което говори за занижена степен на обществена
опасност и на самия деец.
На второ място, следва да се отчете, че Годишната Данъчна Декларация е
подадена по електронен път на следващия ден – 01.07.2020 г., преди
извършената служебна проверка в ТД на НАП – Пловдив на 27.07.2020 г.,
в хода на която нарушението е било установено, и преди изходиране на
поканата до жалбоподателя за съставяне на АУАН на 28.07.2020 г.
3
Следователно касае за нарушение, противообществените последици от
което са били отстранени доброволно, по собствена инициатива на
наказаното лице, като това е станало само един ден след допускането му,
като по мнение на настоящия съдебен състав този период следва да се
счете за очевидно незначителен.
Предвид горното съдът намира, че действителната обществена опасност на
извършеното е толкова явно незначителна, че изобщо не оправдава
използването на административно-наказателна репресия спрямо нарушителя.
В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен съд
Пловдив, приемаща наличие на маловажен случай, ако забавата в изпълнение
на задължението е била няколко дни, а в случая е само един ден.
Така изрично Решение № 137 от 18.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3227 / 2018
г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 803 от
18.05.2017 г. по н. д. № 755 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд
– Пловдив, Решение № 1566 от 20.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1137 / 2020 г.
на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1088 от
16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 1030 / 2018 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив.
По изложените съображения следва да се приеме, че настоящият случай,
макар и формално да осъществява състава на административно нарушение, с
оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Ето защо, налагането на наказание, макар и в
минимално предвидения от закона размер, се явява несъразмерно тежко
спрямо степента на обществена опасност на деянието. Достатъчно при това
положение е било нарушителят да бъде предупреден, че при следващо
констатирано нарушение ще се пристъпи към налагане на санкция.
Административнонаказващият орган е игнорирал задължението си за
индивидуална преценка на всеки отделен случай с оглед обществената
опасност на деянието и дееца, като липсата на изводи от наказващия орган в
тази връзка опорочава проведения административнонаказателен процес и
води до незаконосъобразност на атакувания административен акт, свързан с
ограничаване на правото на защита на нарушителя.
Като не е квалифицирал деянието като маловажен случай на нарушение,
административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния
4
закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28
от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН би имал жалбоподателят. Доколкото обаче такива нито са
поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то
разноски не следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 548666 – F563630 / 23.11.2020 г.,
издадено от Директор на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП Пловдив, с
което на Л. П. служ. № ********** на основание чл. 264, ал. 1 вр. 261, ал. 1
ЗКПО е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО вр. § 25, ал. 1 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /загл.
доп. ДВ бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, обн. ДВ бр. 28/24.03.2020 г.
вр. чл. 92, ал. 1 ЗКПО и е осъществен състава на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5