Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 22.10. 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на
секретаря Галина Стефанова
разгледа докладваното от
съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело
№ 1790 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и следващите от ГПК.
Депозирана
е въззивна жалба от „Денс-групова практика за първична дентална помощ“ ООД, ЕИК
********* срещу Решение №
3066/05.07.2019 г., постановено по гр. д. № 10 583 по описа на Районен съд –
Варна, XLIX-ти
състав, с
което се:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ЗА НЕЗАКОННО уволнението
на Д.Г.Б. с ЕГН **********, адрес ***,
извършено със Заповед от 01.06.2018 г. на Е.Н.П. – управител на „Денс-групова
практика за първична дентална помощ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление град Варна, ж.к „Бриз-юг-1“ № 59, ап. 4, с която трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл.190, ал.1, т. 1пр.второ и т. 2 от КТ и ОТМЕНЯ посочената заповед, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА „Денс-групова практика за първична
дентална помощ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град Варна,
ж.к „Бриз-юг-1“ № 59, ап.4, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Варна
сумата от 80 (осемдесет) лева, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „Денс-групова практика за първична дентална помощ“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление град Варна, ж.к „Бриз-юг-1“ № 59, ап.
4, да заплати на адвокат Н.Б.Б., ЕГН **********, със служебен адрес ***, сумата
от 560 /петстотин и шестдесет/ лева – разноски за въззивната инстанция,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 от ЗА.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението като постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Претендира се отмяна и постановяване на друго, с което
предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски.
Въззиваемата страна е депозирала
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
първоинстанционното решение и се присъдят разноски.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота
на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи,
че :
Предявен е
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
От приложените писмени доказателства и
от заключението на вещото лице безспорно се установява, че ищцата не е получила
дължимото й се трудово възнаграждение за месеците януари 2018г., февруари
2018г. и за м.април 2018г,поради което е
налице основанието предвидено в .
чл.335, ал.2, т.3 от КТ за прекратяването на трудовия договор без предизвестие
от страна на работника, което прекратяване настъпва от момента на получаване от
страна на работодателя на писменото изявление.
Липсват по делото доказателства, от които да
се установи, че упражненото от ищцата по
делото право да прекрати трудовия договор с едностранно изавление е упражнено
недобросъвестно . Твърдението на работодателя, че изявлението на ищцата за прекратяване е било
продиктувано единствено по мотив същата да избегне евентуално търсена й
дисциплинарна отговорност е неоснователно и недоказано .
Правилно и
законосъобразно ВРС е приел,че от съвкупният анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства се налага извода, че липсват доказателства,
ищцата да е упражнила правото си за прекратяване на трудовия договор недобросъвестно .
Ищцата е отправила изявлението по чл. 327 КТ
на 22.05.2018г., което е достигнало до работодателя на 23.05.2018г. Седмица по-
късно същата е била уведомена за отпочната спрямо нея процедура по налагане на
дисциплинарно наказание за извършени нарушения, за които са й поискани
обяснения. Т.е за намеренията на работодателя същата е узнала впоследствие. За
да се приеме, че към 22-23.05 тя е действала
недобросъвестно следва да е несъмнено, че към тази дата работодателят е
предприел действия да й наложи това наказание. Такъв извод не следва от
изготвените от ответника протоколи от м.март и м.май 2018г. за констатирани
нарушения, доколкото липсват каквито и да са доказателства ищцата по делото да
е била запозната с тях, а и от ответната страна не бяха наведени твърдения в
тази насока,както правилно и законосъобразно е посочил и ВРС.
От доказателствата по делото, а именно писмено изявление на самия работодател
се установява безспорно, че той е получил заявлението на 23.05.2018г., поради
което от тази дата сключеният между страните трудов договор е прекратен и
налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” след този момент не може да
породи правно действие, защото вече не съществува трудово правоотношение.
Лисват доказателства
от които да се установи твърдението на работодателя, че към момента на подаване на заявлението по чл. 327, ал. 1, т.
2 от КТ, ищцата е била запозната със започналото срещу нея дисциплинарно
производство.
От приложените писмени доказателства
се установява, че едва на 31.05.2018г. ищцата е получила пратка, изпратена й от
ответното дружество по куриер. Дори и да се приеме, че пратката е
представлявала искането от ответната страна за даване на обяснения във връзка
със започнало дисциплинарно производство, то това се е случило в момент, когато
на практика трудовото правоотношение между страните е било прекратено.
С оглед на изложеното съдът намира
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за основателен.
Заповед от 01.06.2018 г. е незаконосъобразна, постановена е след прекратяване
на трудовото правоотношение и не може да предизвика последици в правната сфера
на страните по трудовото правоотношение. Наложеното с нея и вписано в трудовата
книжка на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконно, както и
прекратяването на трудовото правоотношение на това основание, поради което
заповедта следва да бъде отменена.
С оглед на установеното се налага и
изводът, че отразеното в трудовата книжка на ищцата основание за прекратяване
на трудовото правоотношение – това по чл.330, ал.2, т.6 от КТ, не съответства
на действителното такова – по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и следва да бъде
заличено, като на негово място бъде вписано коректното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение.
В обобщение, решението на ВРС като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди .
С оглед изхода на правния спор пред
настоящата инстанция в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 560 лева, които да се възложат в тежест на въззивника.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
3066/05.07.2019 г., постановено по гр. д. № 10 583 по описа на Районен съд –
Варна, XLIX-ти
състав
ОСЪЖДА „Денс-групова практика за първична
дентална помощ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град Варна,
ж.к „Бриз-юг-1“ № 59, ап. 4, да заплати на Д.Г.Б. с ЕГН ********** сумата от
560 /петстотин и шестдесет/ лева – разноски за въззивната инстанция,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен
срок, считано от 05.11..2019г. – датата посочена за обявяване на решението, на
основание чл.315, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: