№ 392
гр. Варна, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. П.а
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20243100900150 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: ******, срещу „Агро фарм Г. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Генерал Тошево, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. „Янтра“
№ 5, представлявано от К.И.П., с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 8 ал.1 от Закона за арендата в земеделието вр. чл. 79 ал.2
от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 31 362,10 лв.
/тридесет и една хиляди триста шестдесет и два лева и десет стотинки/, представляваща
незаплатено арендно плащане за стопанската 2022г. – 2023г. по договор за аренда на
земеделска земя, Акт №9, том III, рег. № 9579/2016г., вписан в Службата по вписванията гр.
Добрич с вх.№ 10114/01.11.2016г., акт № 40, то. XVIII, ведно със законната лихва
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 22.03.2024г. до
окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 961.07 лв. /деветстотин
шестдесет и един лева и седем стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху
незаплатеното на падежа арендно плащане за периода от 01.01.2024г. до 20.03.2024г.
В открито съдебно заседание, проведено на 09.09.2024г., съдът е допуснал изменение
на иска по отношение на предявения размер за главница, който следва да се счита предявен
за сумата от 29 809.96 лв. /двадесет и девет хиляди осемстотин и девет лева и деветдесет
и шест стотинки/, след направен частичен отказ за разликата до предявения размер.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 28.10.2016г. между него, в качеството му на наемодател и
ответника „Агро фарм Г. Т.“ ЕООД, в качеството му на наемател, бил сключен договор за
аренда на земеделска земя, акт № 9, том III, рег. № 9579/2016г., вписан в Служба по
1
вписванията гр. Добрич, вх рег. № 10114/01.11.2016 г., акт № 40, том XVIII, по силата на
който наемодателят предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване за срок от 6
стопански години, считано от началото на стопанската година 2017 г. – 2018 г. земеделски
земи, описани в чл. 1 от договора, с обща площ 313.621 дка и който към настоящия момент
се считал за прекратен, съгласно чл. 14, ал.1. Излага, че договорът е сключен съгласно
изискванията на чл. 46 от ЗСПЗЗ. В чл. 4, ал. 1 страните уговорили наемна цена за
обработване на земеделската земя в размер на 30 % от реализираната от имотите стокова
продукция плюс надбавка 10 лева на декар над средното арендно плащане за района. Като в
съдебно заседание пояснява, че тази уговорка се тълкува, че страните са договорили цената
да бъде в размер на средното арендно плащане за района с надбавка от 10 лева на декар, а
30% от реализираната от имотите стокова продукция се счита за минимален размер, под
който не следва да слизат цените.
Твърди, че при сключването му, ответникът е заплатил авансово сумата за първата
стопанска година 2017 г. – 2018 г., в размер на 120 лева на декар или общо сумата от
37 634,52 лева. Ответникът е изпълнявал задълженията си по договора, с изключение на
последната стопанска година 2022 г. – 2023 г., която не е заплатил изцяло. Съгласно т. 4, ал. 2
от договора, тя следвало да бъде заплатена най-късно до 31.12.2023г. Сочи, че
неизпълнението на това задължение, водело до неизпълнение на договора, което правело
ответника неизправна страна по договора.
Във връзка с гореизложено, претендира наемна цена за стопанската 2022г. – 2023г. в
размер от 31 362,10 лева, която била формирана от средното арендно плащане за района, в
размер на 90 лева на декар, за същата стопанска година, плюс надбавка 10 лева на декар,
умножена по предоставените площи. Претендира и законна лихва в размер на 961,07 лева,
считано от деня на забавата 01.01.2024 г. до 20.03.2024 г.
ОТВЕТНИКЪТ не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК. В съдебно
заседание се явява и оспорва иска само по размер / и то за сумата над 15 611.24 лв./ с оглед
на тълкуването на чл. 4 от Договора за аренда. Сочи, че претендираната сума от ищеца е
завишена два пъти. Твърди, че начинът на формиране на рентното плащане, който страните
са уговорили е в размер на 30% от реализираната от имотите земеделска продукция плюс 10
лв. надбавка на дка, а не средните пазарни цени за района.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от процесуален
представител, който поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените от него
искове и за присъждане на разноски по представен списък. Ответникът също се
представлява от процесуален представител – адвокат, който оспорва претенцията по размер
и моли за отхвърляне на исковата претенция в размер, съобразно уговореното от страните в
процесния договор. Ответникът също претендира разноски, съобразно представен списък.
Ищецът, действащ чрез своя процесуален представител, прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
2
Не е спорно между страните, а и от представения по делото Договор за аренда на
земеделска земя, акт № 9, том III, рег. № 9579/2016г., вписан в Служба по вписванията гр.
Добрич, вх рег. № 10114/01.11.2016 г., акт № 40, том XVIII, се установява, че ищецът, като
арендодател, е предоставил на ответното дружество, в качеството му на арендатор, за
временно и възмездно ползване земеделски земи, описани в чл. 1 от договора, с обща площ
313.621 дка за срок от 6 стопански години, считано от началото на стопанската година 2017
г. – 2018г.
Ангажирани са, но и не се спори от ответника, доказателства, че процесните
земеделски земи са собственост на ищеца по делото.
С оглед на горното и съдът намира, че се установява наличието на валидно
облигационно правоотношение по договора за аренда от 28.10.2016г. с предмет процесните
ниви и за срок на действие процесните стопански години. Настъпила е и изискуемостта на
задължението за плащане на арендна цена с изтичане на срока на договора - приключване на
стопанската 2022/2023г. на 01.10.2023г.
В договора страните са уговорили / чл. 4 ал.1/, че арендаторът дължи на арендодателя
арендно плащане за обработваната земеделска земя в размер на 30% от реализираната от
имотите стокова продукция плюс 10 лева на декар над средното арендно плащане за района.
В ал. 2 на чл. 4 е уговорено, че арендното плащане се дължи всяка стопанска година, след
прибиране и реализиране на продукцията, платимо в срок от 01 до 31 декември на
съответната стопанска година. Отделно, при подписване на договора, е предвидено, че
арендаторът заплаща авансово на арендодателя сума в размер на 120 лв на декар
обработваема земя или общо 37 634,52 лв., представляваща цялата аренда за стопанската
2017 / 2018г., платими в срок от три дни от датата на подписване на договора.
Следователно, според уговореното между страните е настъпила и изискуемостта на
задължението за плащане на арендната цена за процесния период, като задължението за
стопанската 2022/2023г. е следвало да бъде заплатено най-късно до 31.12.2023г.
Изискуемостта е настъпила на 01.01.2024г.
От страна на ответника не се ангажираха доказателства за извършено плащане, а това
обстоятелство /липсата на плащане/ за процесната стопанска година се установява и от
заключението на вещото лице.
Единственият спорен момент в настоящото производство е в какъв размер страните
са договорили арендното плащане.
Съдът констатира, че клаузата в договора, която страните са договорили/чл. 4 ал.1 от
ГПК/ е с неясно и спорно съдържание. Формулировката на текста: „…..в размер на 30% от
реализираната от имотите, описани в чл.1, стокова продукция плюс 10 лева на декар над
средното арендно плащане за района“ в буквален прочит не буди съмнение, но всяка от
страните по договора излага собствено тълкуване и сочи, че волята към датата на сключване
на договора се различава от буквалния прочит. В този случай и съобразно разпоредбата на
чл. 20 от ЗЗД, действителната обща воля на страните следва да се установи чрез тълкуване.
3
Тълкуването изисква да се разкрие волята на страните към момента на сключване на
договора и може да се извършва не само въз основа на писмения текст на договора, но и
след преценка на доказателствата, които са извън него - документи, свидетелски показания,
признания, заключение на вещо лице и други.
В тази връзка съдът е допуснал изготвяне на съдебно-икономическа експертиза,
вещото лице, по която след първоначалното изготвяне е следвало да съобрази редица
обективни фактори, които имат отношение към определянето на стойностите по т.2 и т.3 от
заключението /например вида на конкретната продукция/. В този смисъл и съдът кредитира
заключението по повторната съдебно-икономическа експертиза в тази част, която най-пълно
и точно, и след обстойно проучване на изходните данни /от различни земеделски
производители в района/, т.е съобразно редица обективни обстоятелства, дава отговор на
поставените задачи. Съдът кредитира и първоначално изготвеното заключение на вещото
лице по т.1 от същото, както и заключението му по допълнително поставените задачи.
Експертът констатира, че реализираната продукция от ползваните процесни земеделски
земи е царевица и общата стойност на реализираната продукция за стопанската 2022/2023г.
възлиза на 41 585,70 лв. Всички суми, които са били преведени от Агро Фарм Г.Т. ЕООД на
П. Д. П. по процесния договор, за стопанските 2017/2018 до 2021/2022г. възлизат на 150
864.52 лева, както следва: за стопанската 2017/2018г. /авансово/ - 37 634,52 лв. или 120 лв. на
декар, за стопанската 2018/2019г. – 25 089 лв. или 80 лв. на декар, за стопанската 2019/2020г.
– 12 871 лв. или 41,04 лв. на декар, за стопанската 2020/2021г. – 34 499 лв. или 110 лв. на
декар, за стопанската 2021/2022г. – 40 771 лв. или 130 лв. на декар. Вещото лице сочи, че
няма данни как са били изчислени плащанията извършени от Агро Фарм Г.Т. ЕООД към П.
Д. П. за стопанските 2018/2019 до 2021/2022 г. вкл. Преведените суми за арендни плащания
за посочените стопански години не са определени по нито един от двата метода, по които
страните твърдят, че се определят цените. Вещото лице изчислява, че средногодишното
арендно плащане в района на с. Полковник Свещарово, общ. Добрич, за стопанската
2022/2023г., само за културата царевица: 87.64 лева/декар, а за всички култури: 85.05
лева/декар. Съобразно указанията на съда, вещото лице сочи, че размерите на дължимото
арендно правоотношение за стопанската 2022/2023 г. за ползваната земеделска земя с обща
площ 313.624 декара: при I вариант: средно арендно плащане за района за съответната
година плюс надбавка от 10.00 лева/декар: 313.624 декара х 95.05 лева са 29 809.9625 лева, а
при II вариант: 30 % от реализираната стокова продукция плюс надбавка от 10.00
лева/декар: 15 611.24 лева. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание същото
сочи, че изплатените размери за 2020 / 2021г. и 2021г./2022г. се доближават до размера на
средното арендно плащане за района плюс 10.00 лв. на дка.
Съдът намира, че при преценката си следва да съобрази клаузата на чл. 4 ал.3 от
договора, според която страните за стопанската 2017/2018г. са уговорили авансово плащане,
което са фиксирали на 120 лв. на декар от обработваемата земя. Очевидно, че волята на
страните не е била да се обвърже с реализираната продукция, а по-скоро със средното
арендно плащане за района. В текста на цитираната клауза не се споменава реализирана
4
продукция. Това обстоятелства, едновременно с даденото заключение на вещото лице /което
не може да установи как точно са правени изчисленията по извършените плащания за
всички предходни години/, че изплатените размери за 2020 / 2021г. и 2021г./2022г. се
доближават до размера на средното арендно плащане за района плюс 10.00 лв. на дка, дава
достатъчно основание да се възприеме, че уговорката на страните е била в насоката, която
ищецът твърди. В допълнение, като контрааргумент на тезата на ответника е и
обстоятелството, че за последните две стопански години преди процесната ответникът би
дължал суми по сочения от него метод /30% от реализираната продукция плюс 10 лв./декар/
в размери съответно 119 140,36 лв. и 115 311.48лв., което многократно надхвърля
изчисленията по сочения от ищеца такъв/въз основа на средното арендно плащане/ и
драстично се различава от реално заплатените суми, които са съвсем близки до изчисленията
по метода на ищеца.
С оглед на гореизложеното и съдът приема, че страните са се договорили арендното
плащане да е в размер на 10 лева на декар над средното арендно плащане за района, но не
по-малко от 30% от реализираната продукция, или претенцията се явява основателна, като
това е и установеният от вещото лице размер на задължението за процесната стопанска
година – 29 809,96 лв.
Предвид основателността на претенцията за главница, то основателен се явява и
акцесорният иск за лихви, както от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, така и за минал период, а именно от деня, следващ датата на
падежа на задължението до крайния период, посочен от ищеца /преди датата на подаване на
исковата молба в съда/- или за периода от 01.01.2024г. до 20.03.2024г. Съдът, след като
използва системата „АПИС” калкулатор намира, че размерът на лихвата върху присъдената
главница от 29 809,96 лв. за периода 01.01.2024г. до 20.03.2024г. е 913,51 лв. /деветстотин и
тринадесет лева и петдесет и една стотинки/, като до този размер е основателна и
претенцията, а за горницата до 961,07 лв. следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора, и на двете страни по делото се дължат разноски. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца, съобразно уважената част от исковете се дължат
сторените от него разноски, за които същият е представил и списък по чл. 80 от ГПК, както
следва: заплатената от ищеца държавна такса – 1304,48 лв., заплатеното възнаграждение за
вещото лице – 1000 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение, за което са представени
доказателства – 3300 лв., или съразмерно следва да се присъди общо сумата от: 5 595,82 лв.
На ответника, съобразно чл. 78 ал.3 от ГПК, също се дължат разноски. В списъка по чл.
80 от ГПК се претендират суми за заплатено адвокатско възнаграждение – 5040лв., както и
за заплатени депозити за възнаграждение на вещо лице – сумата в размер на 500 лв., така и
сумата от 315 лв. По отношение на адвокатското възнаграждение от ищеца е направено
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно - определеният с Наредба
No 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум в
случая /съобразно първоначално заявения размер, преди изменението/ с вкл. ДДС възлиза на
5
3883,02 лв. Съдът намира, обаче, че доколкото от страната по делото не беше подаден
отговор на исковата молба, като действията, извършени от процесуалния представител са
само по явяването му в открито съдебно заседание и депозиране на писмена защита, а
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, то възнаграждението следва да се
изчисли по аргумент на чл. 9 от Наредба No 1 от 09.07.2004г. в размер на ¾ от 3883,02 лв.
или сумата от 2912,26 лв. с вкл. ДДС и до този размер възнаграждението се намалява. По
отношение на депозита, който съдът указа на ответника да заплати според определения
окончателен или сумата от 315 лв., не се установява същият да е заплатен и не следва да се
присъжда. Съразмерно с отхвърлената част и на ответника се дължи сумата от 5,24 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Агро фарм Г. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Генерал Тошево, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. „Янтра“ № 5,
представлявано от К.И.П., ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ******,
сумата от 29 809.96 лв. /двадесет и девет хиляди осемстотин и девет лева и деветдесет и
шест стотинки/, представляваща незаплатено арендно плащане за стопанската 2022г. –
2023г. по договор за аренда на земеделска земя, Акт №9, том III, рег. № 9579/2016г., вписан
в Службата по вписванията гр. Добрич с вх.№ 10114/01.11.2016г., акт № 40, то. XVIII, ведно
със законната лихва главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
22.03.2024г. до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 913,51 лв.
/деветстотин и тринадесет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща законна
лихва за забава върху незаплатеното на падежа арендно плащане за периода от 01.01.2024г.
до 20.03.2024г., на основание чл. 8 ал.1 от Закона за арендата в земеделието вр. чл. 79
ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на законна лихва за
забава за периода от 01.01.2024г. до 20.03.2024г. за разликата над присъдените 913,51 лв.
/деветстотин и тринадесет лева и петдесет и една стотинки/ до претендираните 961.07
лв. /деветстотин шестдесет и един лева и седем стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
СУМИТЕ могат да бъдат заплатени от „Агро фарм Г. Т.“ ЕООД, в полза на П. Д. П.
по банкова сметка с IBAN: ******* в Банка „ОББ“ АД и с титуляр адв. А. Х. от АК –
Варна.
ОСЪЖДА „Агро фарм Г. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Генерал Тошево, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. „Янтра“ № 5,
представлявано от К.И.П., ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ******,
сумата от 5 595,82 лв. / пет хиляди петстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и две
стотинки/, представляващи сторените от ищеца разноски в настоящото производство, на
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
6
ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на „Агро фарм
Г. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Генерал Тошево, общ.
Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. „Янтра“ № 5, представлявано от К.И.П., сумата от 5,24 лв.
/ пет лева и двадесет и четири стотинки/, представляващи сторените от ответника
разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7